§ 34. Жана Д’Арк
А. Жана Д’Арк (1412-1431) - известна още и като Света Жана Д’Арк, както и като Орлеанската дева - е виден френски религиозен водач, рицар и военен предводител, обвинена в ерес и изгорена жива на кладата, а половин век по-късно – канонизирана като светица[1].
Съгласно официалната митологическа биография тя е била родена в селско семейство[2] в административния регион Лотарингия, била е „фанатично религиозна”, и когато навършила 13-годишна възраст започнала често пъти да изпада в транс и да получава видения, след които уверявала хората, че е носител на „Божествено предначертана мисия”[3], а именно да освободи и спаси Франция от английското нашествие по време на Стогодишната война (1335-1453).
Съгласно нейната официална биографистика, когато била едва 17-годишна, на 8 март 1429 г., лично престолонаследникът Шарл (Карл) я е бил посветил в рицарско звание, след което тя застанала начело на армията, въодушевила войниците, и още същия ден освободила обсадения то атгличаните Орлеан, а народът започнал да я нарича „Орлеанската Дева”. После, след редица нови победоносни военни походи отвела армията си до североизточния френски град Реймс[4], където на 17 юли 1429 г. „заставила” престолонаследника да бъде коронясан за крал на Франция под името Шарл VІІ. Тъй като, обаче, размахът на ръководените от нея военни действия и изключително мощната й популярност се превърнали в заплаха за придворната аристокрация, тя била отстранена от ръководеното на военните действия, на 23 май 1430 г. попаднала в плен на бургундите, които я предали на англичаните, след което в Руан (който бил административен център на английските владения във Франция) бил свикан църковен съд, който я обвинил в ерес и магьосничество, осъдил я на смърт чрез изгаряне на клада и на 30 май 1431 г., на 19-годишна възраст, тя била изгорена жива.
По-късно, след окончателното изгонване на англичаните от Руан през 1450 г., по инициативата и застъпничеството на френския крал Шарл VІІ била предприета процедура за нейното съдебно оневиняване, а през 1456 г. по решение на папа Каликст Трети тя била реабилитирана. Пет века по-късно, през 1920 г., тя била канонизирана от Католическата църква като светица („Света покровителка на Франция”) и станала символ на Френската Република.
Б. В книгата си „Аферата Жана Д’Арк” Марсел Гай и Роже Сензиг[5] обосновават тезата, че „митът за нецивилизованата селянка”, която Бог упълномощил да спаси Франция, „е много далеч от действителността”; че самото име на героинята е невярно – от известните 19 писма, за които се счита, че са били „написани” от нея, само няколко са подписани, и на нито едно от тях подписът не указва наличието на това име (не дава основания да бъде свързван с такова име); освен това, по време на съдебния процес тя била заявила, че никога не е била отглеждала каквито и да са домашни животни; от историческите източници е видно, че тя е била владеела такъв френски език, какъвто по онова време се е говорел единствено в кралския двор, и че е умеела да язди кон, каквото умение по онова време селяните въобще не са били имали. В книгата се обосновва тезата, че на кладата е било изгорено съвсем друго момиче, а не онова, което се е било появявало пред войниците, за да ги вдъхновява.
Според авторите на книгата както днес, така и по онова време са съществували манипулатори на общественото мнание, които са били заинтересовани от създаването и утвърждаването на определени общественополитически легенди и митове; именно тези манипулатори са били измислили военно-оперативното мероприятие, което можем да наречем „Операция Девственица”, съгласно целите на което Жана Д’Арк фактически е изпълнявала ролята на средновековно психологическо оръжие на френската корона в борбата й срещу англичаните. Освен това, авторите на книгата са установили, че самата идея за пропагандното създаване и използуване на такъв образ е била измислена и лансирана от херцогинята на Бар и Лотарингия Йоранда д’Анжу.
В. За съвременния любител на историческата криминалистика особен или специален интерес представляват и т. нар. „мощи на Светата Орлеанска Дева”,
Съгласно широко разпространените медийни интерпретации, през 2006 г. известният френски експерт по съдебна патоанатомия Филип Шарлие (работещ в болницата „Раймон Поанкаре” в град Гарш край Париж) е бил извършил изследване върху „изключително добре запазена овъглена костна останка”, парче от ленена тъкан и друга кост, за която предварително и официално се е знаело, че представлява котешка бедрена кост (което обстоятелство „потвърждавало” достоверността на другите две доказателства, тъй като се е знаело, че по време на средновековните наказателни изгаряния на кладата задължително е била хвърляна за изгаряне и черна котка). Тези, изследвани от експерта предмети, са били официално признати от Католическата църква именно като „мощи на Светата Орлеанска Дева”, при което главният предмет е бил считан за част от нейно ребро.
Без да засяга високото патриотично самочувствие на своите сънародници, още преди да се заеме с конкретното експертно изследване знаменитият експерт скромно обърнал внимание върху текстовете на историческите хроники, съгласно които френската героиня е била изгаряна точно три пъти, като след третета кремация от тялото й е било останало само прах, който бил разпръснат над водата на река Сена в Париж. После, след изследването на предоставените му останки, той заявил, че костта, която е била считана за част от реброто на светицата, представлява „фрагмент от кост на човек, живял през периода между VІ – ІІІ век преди новата ера”, „най-вероятно костен фрагмент от древноегипетска мумия”, който извод се подкрепял и от съдържателния състав на ленената тъкан. Освен това, според експерта, химическият състав на двете вещи категорично потвърждава наличието на естествен процес на разложение и категорично отхвърляне на хипотезата за подлагане на въздействието на огън.
[2] Според крайно левите версии в „просто и бедно селско семейство”, в което никога не се е била учила да чете и да пише; а според умерено левите версии – в „заможно селско семейство”.
[3] Според една от широко разпространените версии или легенди, когато през 1425 г. тя се разхождала в бащината градина, изведнъж чула гласовете на Архангел Михаил, Света Екатерина и Света Маргарита, които я подканили да защити Франция и й обещали своята подкрепа при осъществяването на това дело. Така, благодарение на тези гласове тя „се изпълнила с увереност” и предприела изпълнението на възложената й висша мисия.
[Публ. на стр.181-184 от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основи на политикоправния генезис). Том 6. СРЕДНОВЕКОВИЕ. Книга 3. ЕВРОПА. - С., "Янус", 2007. - 478 с.]
Няма коментари:
Публикуване на коментар