§ 30. Николай Кузански
А. Николай Кузански (1401-1464) е една от централните фигури на прехода от средновековната менталност към възрожденската, и за него почти винаги се изтъква, че е: последният схоласт и първият хуманист, рационалист и мистик, богослов и теоретик на математическото естествознание, кардинал на Римокатолическата църква и типичен за Ренесанса крупен учен на своето време, автор на първата географска карта на Европа, доктор по правни науки, виден теоретик в сферата на медицината и на класическото изкуство[1], обект на изследователското внимание на редица автори[2].
Неговото истинско име е Николай Кребс (или Крипфс), името Кузански е било получено по мястото на раждането му – селцето Куес (или Куза), разположена на река Мозел, близо до Трир в Южна Германия, където бедното му семейство се е занимавало с лозарство и рибарство.
Още като малък той напуснал родния си дом и благодарение на граф Т. фон Мандершайд получил блестящо образование първоначално в Холандия, а после и в Хайделбергския, Падуанския и Кьолнския университети. През 1424 г. той защитава докторат по каноническо право; през 1426 г. е секретар на папския легат в Германия кардинал Орсини; през 1433 г. е активен участник в известния Базелски събор; през 1437 г. е църковен посланик във Византия по въпросите на обединението на Западната и Източната християнски църкви; през 1448 г. е кардинал и една от ключовите фигури на папската курия, а от 1458 г. до края на живота си е генерален викарий в Рим.
Николай Кузански е автор на множество исторически, философски, математически, теологически и политически трактати, най-важните от които са: „За католическото съгласие” (De concordantia catholica), представен на Базелския събор през 1432 г. и издаден през 1433 г.; „За променянето на календара” (De reparatione calendari), издаден през 1436 г.; „За ученото незнание” (De docta ignorantia), издаден през 1440 г.; „За предположенията”, издадена през 1444 г.; „Богосиновство”, издаден през 1446 г.; „За произхода”, издаден през 1447 г.; „Апология на ученото незнание”, издаден през 1449 г.; „Невежият за ума”, диалог, издаден през 1450 г.; „Невежият за опитите с тежести”, издаден през 1450 г.; „За съгласието на вярата” (De pace fidei), издаден през 1453 г.; „За виждането на Бога”, издаден през 1453 г.; „За берила”, издаден през 1458 г.; „За битието като възможност” (De possest), издаден през 1460 г.; De non aliud, издаден през 1462 г.; „За върхът на съзерцанието”, издаден през 1464 г.; „Компедий”, издаден през 1464 г.; „Опровержение на Корана”, издаден през 1464 година.
Б. Цялостната мисловна наглага, житейската дейност и творческото дело на Николай Кузански са изключително противоречиви: макар и да произхожда от бедно селско семейство, впоследствие той става един от най-висшите сановници и дейци на църквата; макар и да е бил закърмен с основополагащите идеи на схоластиката, впоследствие той става един от нейните най-сериозни критици; макар и служебно да е бил представител на официалната линия на католицизма, с практиката си той допринася за подсилването на вътрешната опозиция против църковната институция; макар и да е бил ръководен фактор на римската църква, той се проявява много повече като ревностен служител на философията, отколкото на теологията; макар и сановете му на викарий и кардинал да са изисквали от него да проявява респект към догмата на вярата, заниманията му в областта на науката са култивирали у него много по-силно и по-искрено уважение и преклонение пред знанието; макар и в неговото теоретическо дело да е налице мистика, все пак там са налице и изключително прогресивни за времето си философски идеи; макар и да е бил привърженик на немската метафизическа вглъбеност, той е бил и виден представител на италианското светско начало; макар и всеки миг от неговия живот да е носел в себе си неутолимата носталгия по анточността, цялостната му дейност фактически е била обърната към далечното бъдеще.
Така, благодарение на тази именно характеристика на неговия интелектуарлизъм Николай Кузански фактически встъпва като основоположник на „систематичното единство” на философията на Възраждането и като ключова фигура на културната история на Западна Европа, свързващ от една страна истинското Средновековие, а от друга страна – главните ориентири и критерии на духовния живот на бъдещето западноевропейско общество. Той фактически е първият западноевропейски мислител, който макар и да гледа на знанието като на „път към смирението”, все пак оспорва правото на съществуване на „чистата книжна мъдрост” и пледира за такова знание, което се крепи върху „царството на човека” - върху „философска мисъл” и „естествените фактори на живота”.
Той е централна фигура на прехода от философията на Средновековието към философията на Възраждането - последният схоласт и първият хуманист, мистик и рационалист, богослов и теоретик на естествознанието, кардинал на римската католическа църква и едновременно с това - типичен ренесансов крупен учен.
Неговото философско и научно дело се осъществява в решителен исторически момент, когато са налице първите силни кризисни явления във феодалното общество и първите съществени елементи от зараждането на новите, буржоазни по своята същност отношения, когато градското занаятчийство вече играе важна роля в обществото, когато се развива силно занаятчийството, търговията, когато земеделието се намира в подем.
По това време в германското общество, в което той е роден, се извършват съществени промени в социалната структура, при които държавата е раздробена, централната власт е слаба, имперските земи са загубени, висшето духовенство и патрицианските родове запазват привилегиите си, но князете придобиват по-голямо значение и власт, низшето дворянство отива на зле, а брюгерството се засилва.
Дейността на Николай Кузански, обаче, е свързана преди всичко със земите на юг, в Италия, където европейското Възраждане започва първите си кълнове и новите форми на духовния живот, основани върху идеологическото отдалечаване от католицизма придобиват реалност. По това време интересът към Античността е особено осезателен и се започва оценка на значението на редица пренебрегвани дотогава антични автори.
[1] Вж.: Кузанский, Н., Избранные философские сочинения, М., 1937; Николай Кузанский, Сочинения, в 2-х томах, М., 1979, Том 1-2; Кузанский, Н., Сочинения, Том 1-2, М., 1979-1980; Кузански, Н., За ученото незнание, Превод от лат., С., 1993; Nicolai de Cusa, De beryllo, Hamburg, 1987; Nicolai de Cusa, De docta ignorantia, Hamburg, 1994; Nicolai de Cusa, De coniecturis, Hamburg, 2002.
[2] Вж.: Штерн, Л., Николай Кузанский – оригинальный немецкий мыслитель ХV в. К 500-летию со дня смерти Н. Кузанского, сб. Средние века, М., 1964, вып. 28; Далмер, Ф., Николай Кузанский о вере, знании и ученом незнании, ж. Вопросы философии, М., 2007, № 2, с. 35-41; Jaspers. K., Nicolaus Cusanus, Munich, 1964; Hopkins, J., Nicolas of Cusa on Learned Ignorance, Mineapolis, 1981.
[Публ. на стр.161-164 от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основи на политикоправния генезис). Том 6. СРЕДНОВЕКОВИЕ. Книга 3. ЕВРОПА. - С., "Янус", 2007. - 478 с.]
Няма коментари:
Публикуване на коментар