21 Декември 2020 г. Тридесети и шести (36-и) персонален Меморандум

 

Address for letters:

Янко Николов Янков –

            Гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз (имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право – тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ)“;

            По времето на комунистическия режим политически уволнен от научната и преподавателска работа в БАН и СУ;

            В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ (3) ГОДИНИ: интерниран (въдворен) в родното село; осъден на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в Девня;

            В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ШЕСТ (6) ГОДИНИ: осъден на строг затворнически режим за подстрекаване на 24 посолства и 2 информационни агенции за враждебни действия срещу СССР, Варшавския договор, социалистическите страни и България;

       СЛЕД ДЕВЕТ (9) ГОДИНИ: на 30 Март 1990 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд е издало решение, съгласно което официалната комунистическа държавна власт е извършила политически мотивирана престъпна репресивна дейност;

            Участник в Националната политическа „Кръгла маса” Януари-Май 1990 г.;  отстранен поради радикалното противопоставяне срещу подготвеното „Споразумение” между БКП и СДС;

            Депутат (сенатор) в Седмото Велико Народно Събрание, имащо легитимния статус на Горна (Сенатска) Камара на Парламента;

            Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;/// Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

            Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права; /// Председател на Съюза на юристите-демократи

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

E-mail : iankov.bg@gmail.com

Web site: http://iankov.blogspot.com/ ;       Web site: http://iankoiankov.blogspot.com/ ;

Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)

Видео: http://vbox7.com/collection:708949/  

Библиография (Списък на книгите) Янко Н. Янков-Вельовски, 2020 г.: http://iankov.blogspot.com/2020/11/04-2020.html ,

Национален регистър на издаваните книги в България

Янко Николов Янков , Общ брой резултати: 103,  стр. 1 2 3 4 5

http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName  

=========================================================

21 Декември 2020 г.

Тридесети и шести (36-и) персонален Меморандум

            До поредните ИНТЕР- и ТРАНС-национални СЪДРУЖНИ ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на Съветско/Руско-Американско-Европейския Концлагер България:

            ***Негово Превъзходителство г-н Анатолий Анатолиевич Макаров - Извънреден и Пълномощен Посланик на Руската Федерация в България, бул. Драган Цанков № 28, София, E-mail:info@russia.bg;

            ***До Российский совет по международным делам – РСМД, Некомерчески представител на външнополитическото съобщество на Русия, 4-th Dobryninskiy Lane 8 Moscow, Russia 119049, E-mail: welcome@russiancouncil.ru ;

            ***Нейно Превъзходителство г-жа Херо Мустафа, Посланик на САЩ в България, ул. „Козяк” №16, София 1408, E-mail:SofiaEmb@state.gov; E-mail: acs_sofia@state.gov ; E-mail: Sofia@usembassy.bg ;

            ***Негово Превъзходителство г-н Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, ул. „Г.С. Раковски” №124, София 1000, E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu  (link sends e-mail); Facebook: https://www.facebook.com/ECinBulgaria.

- - - - - - -

            До Правителствените и Дипломатическите представители на Великобритания и Швейцария, КОНКРТНО ДРАСТИЧНО ПРЕСТЪПНО проявили се и нагло систематично продължаващи да се проявяват специално спрямо мен и моето семейство като ПЕРВЕРЗНО ПРЕСТЪПНИ екзекутивни и екзекуционнни СЪДРУЖНИЦИ на Господарите на Българската Компрадорска Правителствено-Мафиотска Хунта, НеЛегитимно функциониращата като Държавна Власт:

            ***До Негово Превъзходителство г-н Роб Диксън, Посланик на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия в България, ул. „Московска” № 9, София –Ц 1000, E-mail: BritishEmbassySofia@fco.gov.uk ;

            ***До Негово Превъзходителство г-н Денис Кнобел, Посланик на Конфедерация Швейцария, ул. „Шипка” № 33, София 1504 , E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch ; E-mail: buc.vertretung@eda.admin.ch .

- - - - - - -

            До всички вече традиционно ИНФОРМИРВАНИ ОТ МЕН, още от 70-те и 80-те години ДО ДНЕС множество: ***дипломатически мисии в България; ***авторитетни световни и европейаски институции, личности и медии; ***авторитенти български личности; ***документални архиви на Български, Европейски и други библиотеки;

- - - - - - -

            *** До Иван Гешев, официален, фактически, абсолютно нелегитимно назначен, действащ от 18 Декември 2019 г. Главен Прокурор на България, Главен фактически концлагерен екзекутор, марионетен наложник и Главна Придворна Мадам на Прокурорския Бардак на Компрадорската Либерално-Глобалистична Неоколониална Правителствено-Мафиотска Хунта, бул. „Витоша” № 2, София Ц 1000, E-mail: press@prb.bg; E-mail: vkp@prb.bg. );

- - - - - - -

            МОЛБА ЗА ЗАЩИТА: До Арменския поп при функциониращият в България още от 70-те и най-вече от 90-те години, включително и днес, перверзно жесток тотално геноциден Съветско/Руско-Американско-Европейски Либерално Глобалистичен (НЕО-Троцкистко-Соросоиден) концлагерен Диарбекирски режим;

- - - - - - -

            Акуратно уведомявам, че специално предишните Пресонални Меморандуми от тук визираната специална серия {т.е. от Първи (01-ви) 30 Януари 2017 г. до Тридесети (30-ти) 13 Април 2018 г.} са включени в следното книжно и електронно издание: Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 13. До Главните надзиратели на Концлагер „България” – посланиците на РФ и САЩ, С., Издателство „Янус”, С., 2018, 478 с., ISBN: 978-619-7008-08-1 , формат 70 х 100 х 16 (голям формат). {Виж Библиография на книгите ми}.

Предстои, разбира се, издаването в отделно книжно и електронно издание на следващите Персонални Меморандуми от тук визираната серия

 

І.

Fiat iustitia, et pereat mundus!

PEREAT MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!

Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на съществуване!

             

- - - - - - -

            ПРЕДИ ВСИЧКО изразявам моето преклонение пред баща ми Никола, майка ми Евтима и брат ми Камен, както и към баба ми Петкана и дядо ми Янко, носители на неимоверно Силна Воля, Високо Личностно и Национално Достойнство и Боен Дух, благодарение на които аз съм това, което съм.

            Баща ми, пенсиониран военноинвалид от Царската Армия, и майка ми още непосредствено от момента на комунистическия преврат на 9 Септември 1944 г., когато аз съм в съвсем пресни бебешки пелени, са станали обекти на систематични както открити и дори демонстративни, така и на секретни оперативни мероприятия на комунистическата държавна власт;

            а брат ми, по-малък от мен, стана такъв обект още от момента, в който българските кланове на КГБ и ЦРУ ме поставиха мен като техен обект;

И ТРИМАТА ОСТАНАХА ТАКИВА ОБЕКТИ НЕ САМО ДО СМЪРТТА СИ,

НО И ДОРИ ВЕЧЕ НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ СЛЕД СМЪРТТА СИ.

            Благодарение именно на тех аз съм това, което съм. Благодарение именно на тех  постигнах Статус, от позицията на който вече няколко десетилетия акуратно и официално съм обосновавал, писал и пиша до всички възможни чужди и български институции, че

с КГБ и ЦРУ и с техните български кланове имам стари и нови сметки за уреждане, а според колоритния израз на американските трапери - стари и нови кожи за дране!

            Впрочем, вече няколко десетилетия акуратно и официално МНОГОКРАТНО съм писал и продължавам да пиша относно изключително голямото множество отделни конкретно посочени и описани факти относно извършената спрямо

            ***Баща ми, Майка ми, Брат ми и свързаните с тех лица;

            ***Баба ми, Дядо ми и свързаните с тех лица;

            ***мен и свързаните лично с мен лица;

            ДРАСТИЧНА БЕЗСКРУПУЛНО ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ на Комунистическата и на НЕОКомунистическата НЕОЛиберално-Глобалистична НеоКолониална държавна власт на българските кланове на КГБ и ЦРУ.

            И, разбира се, относно престъпната дейност, извършена спрямо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО, ПОЧТИ 85% (осемдесет и пет процента!!!!) български граждани, единствената „вина” на които е това, че са носители на Високо Личностно, Етно-Национално, Специфично Европейско и ОбщоЧовешко Цивилизационно Достойнство.

            При което отдавна, отдавна, отдавна публично-официално и дори демонстративно непримиримо съм ПРЕДЯВИЛ (и оформил в специални книжни и електронни издания!) своите ОФИЦИАЛНИ ПУБЛИЧНИ ОБВИНЕНИЯ спрямо

              базираните в България дипломатически мисии и спрямо определени Псевдо-Хуманни и Псевдо-Правозащитни Международно-Правни институции,

              КОИТО ИМЕННО ИНСТИТУЦИИ са встъпили като вдъхновители и директни поръчители на извършените в България прецизно посочени и акуратно описани от мен и

              ПОВЕЧЕ ОТ 5500 (пет хиляди и петстотин) така наречени „Приоритетно актуални казуси”,

              по повод и във връзка с които фактически конкретно извършените и акуратно посочените и описаните престъпления са МИНИМУМ ДЕСЕТ (10) ПЪТИ ПОВЕЧЕ.

 

ІІ.

Първо Акуратно Предислевие

            За да е пределно ясна дълбоката основателност на моята БЕЗУПРЕЧНО ЛЕГИТИМНА ПОЗИЦИЯ тук и сега ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ПРЕДНАМЕРЕНО ПРЕДВАРИТЕЛНО акцентирам върху следното:

Първо:

            Случи се така, че след едно от поредните ми посещения в посолството на САЩ Вторият политически секретар на Посолството Джоузеф Александър Кийл прие поканата ми да посети дома на моите родители, и така заедно с него ние пристигнахме в родното ми село.

            Нека специално да отбележа, че когато видният американец си тръгна от дома ни, той прегърна майка ми и й каза: „Не се притеснявайте за сина си! Ние ще му помогнем!“. Нещо повече – пред майка ми и баща ми той се обърна към мен и ми каза: „Каквото и да стане, докато теб те няма при тех, ние няма да позволим те да бъдат тормозени!”.

            При това, нека да отбележа и следните неща:

            ***Докато пътувахме с колата му от София до Клисурица ние разговаряхме за много неща, при което той съвсем не криеше, че нашият разговор НЕ САМО СЕ ЗАПИСВА, НО И СЕ ИЗЛЪЧВА не от една, а от две комуникативни системи;

            ***Нещо повече: когато той си тръгна от Клисурица, аз вече спрях да предусещам и започнах да осъзнавам и усещам онова, което елегантно имплицитно ми беше дадено да проумея и да разбера,

            а именно че Американските, Съветските и българските специални служби ИМАТ ДИСКРЕТЕН СЪВМЕСТЕН ШИРОКОСПЕКТЪРЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ И ОПЕРАТИВЕН ИНТЕРЕС от това, което вече отдавна е в официално публично видим интензивен ход и става в СССР, Социалистическия лагер, Европа и България.

            ***Още на другият ден след неговото заминаване: *аз бех арестуван и осъден на принудителен концлагерен труд в химическите заводи в Девня край Варна, *а наскоро след това „преведен” в Главно Следствено управление на ДС, *осъден на 12 години затвор и „настанен” в специалният сектор на килиите за високоопасните престъпници и осъдените на смърт в Софийския Централен затвор, *а после и в кошмарно зловещо известният Пазарджишки затвор.

            ***Нека отбележа, че по повод и във връзка с това посещение в моят роден дом на видният американски дипломат на страници 180-183 на папка №21441, ДОР „Дракон”, Том 1 е записано, че по времето, когато аз съм бил обект „Дракон” и често съм посещавал посолството на САЩ, за българската Държавна сигурност лицата с които най-често съм се срещал, освен посланика, са били:*Дж. А. Кийл е бил обект „Диригент“, *офицерът по сигурността при посолството Джордж Бекет е бил обект „Чакал“, *вторият секретар-вицеконсул Стюард Кулидж Паркър е бил обект „Професор“, *а заместник-административният началник Скот Камерън Томпсън е бил обект „Стрелец“.

            Разбира се, напълно резонен, т.е. основателен, разумен и обоснован е въпросът „Помогнаха ли НИ американците?“.

            Истина е, че само две седмици след моето арестуване Държавният департамент на САЩ официално ме е обявил за „лице, репресивно лишено от човешки права“; истина е, че в продължение на цели шест години редица, включително и американски, правозащитни организации и видни личности публично са съобщавали или оповестявали именно така формулираната „констатация“.

            Но истана е и че през цялото това време всичко е приключвало само и единствено с оповестяването на така формулираната „констатация“.

            Дори нещо повече - в затвора в продължение на цели шест календарни години аз преминах през реален високо кошмарен и неимоверно жесток ад, и тези „констативни оповестявания“ фактически с абсолютно нищо не са облекчавали моето репресивно третиране.

            Нещо повече – както преди, така и по време на „пребиваването“ ми в затвора абсолютно всички мои семейно и фамилно най-близки хора са били подложени на неимоверно жестоки интензивни оперативни мероприятия на българската Държавна сигурност, ДЕЙСТВУВАЩА КАТО ИНТЕГРАТИВЕН ФИЛИАЛ ИЛИ КЛАН НА КГБ И ЦРУ, ПРИ КОЕТО от тях е било искано преди всичко официално да подпишат текст, че порицават моята антикомунистическа дейност, че „в името на високохуманната комунистическа идея“ и „светлото комунистическото бъдеще на България и на целия свят“ те се отказват от кръвно-родствените си отношения с мен и ме предоставят на комунистическата държавна власт за „ефективно благородно и добронамерено превъзпитание“.

  Разбира се, баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима изрично и непреклонно категорично са отказвали да изпълнят предявяваните към тях искания, поради което заплатиха със живота си!!!

Второ:

            НА ТРЕТАТА ГОДИНА ОТ ПРЕБИВАВАНЕТО МИ В ЗАТВОРА, точно по време на връхната точка на ЖЕСТОКИТЕ оперативни мероприятия срещу мен, срещу брат ми и срещу баща ми, в затвора присигна за среща с мен полковник (впоследствие - генерал) Божидар Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в Михайловград (впрочем, мой приятел от детството ни, съученик и състудент).

            В присъствието на началника на затвора той ми каза: ***че е пристигнал при мен по поръчение на Министъра на МВР, при това по настояване на Посолството на САЩ; ***че всичките оперативни мероприятия срещу мен, брат ми, баща ми и всички други свързани с мен и с нас лица, са били НЕПОСРЕДСТВЕНО ръководени и провеждани НЕ ОТ НЕГО, а от специален високопоставен екип при Министерството, И ЧЕ ПОСОЛСТВОТО НА САЩ Е БИЛО АКУРАТНО АКТУАЛНО ИНФОРМИРАНО И Е ЗНАЕЛО ЗА ТЕХ; ***че от посолството на САЩ са настоявали за моето освобождаване от затвора и да ми бъде обезпечена възможността

да замина (САМО И ЕДИНСТВЕНО АЗ, БЕЗ НИТО ЕДИН ОТ БЛИЗКИТЕ МИ!!!) за САЩ или в Западна Европа, но това да стане само след като и ако бъде пречупена и подчинена моята воля и волята на най-близките ми хора и след като ВСИЧКИТЕ НИЕ ние изрично, ясно и официално се признаем за виновни пред комунистическата българска държавна власт;

            ***накрая неговите изрични думи беха: „Не само в САЩ, но и в която и да е западна европейска държава НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ ПРИЕТ, АКО ПРЕДИ ТОВА НЕ СИ СЕ ПОДЧИНИЛ НА НАС! Това е практика по ОТДАВНА ПОСТИГНАТО И ДЕЙСТВАЩО ВИСОКОПОСТАВЕНО СПОРАЗУМЕНИЕ, която важи не само за теб, а за всички като теб – преди теб и след теб!”.

            Тъй като аз, разбира се, категорично отказах да приема направеното ми предложение, останах в затвора още цели три години.

            Впрочем, настоявам за пълно разсектретяване на секретната документация на ДС относно този разговор; там трябва да фигурират докладите на Божидар Антонов, Началника на затвора и Заместник-Началника по ДС и в тези доклади трябва да е записано, че конкретните ми думи, които съм казал са: „Кажи на твоя Министър и на Посланика на САЩ да си ебат майката, и че ИЛИ заминаваме всичките на Запад, ИЛИ всичките оставаме тук, да бъдем избити един по един или всичките заедно!”.

            Веднага след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ  КОШМАРНО ЖЕСТОК ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути след освобождаването ми от затвора, още преди да съм видял и прегърнал последните останали живи, но вече безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои най-близки хора, аз посетих посолството на САЩ и на моят въпрос Посланика ми отговори, че действително техното предложение за моето освобождаване от затвора и заминаване на Запад е било точно такова.

            После, още на другият ден и следващите дни, посетих още няколко посолства (на Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Холандия, Италия и други),

и оттогава досега просто не съм спирал ДА НАСТОЯВАМ ПРЕД ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ИНСТАНЦИИ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички негови нарушители.

            Впрочем, по онова време (началото на 90-те години) всички т. нар. западни посолства в София, в пълен синхрон, понякога деликатно, но много по-често почти цининчо ми даваха да проумея и разбера, че

категорично няма да бъде позволено на такива като мен да осъществят каквато и да е съдебна процедура за наказателна и репараторна отговорност от (на) престъпните дейци на комунистическия режим;

            поради което още по времето на моето високо активно участие в Националната политическа „Кръгла маса” и като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание аз станах известен със саркастично-афористично-ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО-парадоксалното си публично официално твърдение, че поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ;

            В частност изрично и пределно ясно обръщам внимание на факта, че в архивите на почти всички западни дипломатически мисии в София, включително и във Вашите дипломатически мисии, несъмнено се съдържат ДОСТА ОБЕМИСТИ информационни масиви относно моите

            ИНТЕНЗИВНИ опити да предизвикам СЪЧУВСТВЕНОТО ЧИСТО ЧОВЕШКО И ПРОФЕСИОНАЛНОТО ЧИСТО ЮРИДИЧЕСКО АНГАЖИРАНЕ на Световната и най-вече на Западната дипломатическа общност, включително и на Вашите предшественици и на самите Вас, както и на вашите високопоставени правителствени институционални лица,

  ОТНОСНО необходимостта от най-строго спазване на Съвременните Цивилизационни Принципи и Норми на Правото, най-дълбоката същност на които е центрирана върху Справедливостта и Отговорността;

            при което, за жалост, Е АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНА МОЯТА ЛИЧНА И НАУЧНО-ЕКСПЕРТНА КОНСТАТАЦИЯ, че

  през всичките тези вече няколко десетилетия АБСОЛЮТНО НИКОЙ ОТ АДРЕСАТИТЕ НЕ Е ДАЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ Морални (Нравствени) и Правни Принципи и Норми.

Трето:

            Длъжен съм за пореден път да подчертая, че съвсем наскоро след като излязох от затвора бех поканен (заедно с Румен Воденичаров!?!) в резиденцията на посланика на САЩ за среща с някакъв изключително високопоставен американски политически и благодетелен фактор, чието име по онова време не ми говореше абсолютно нищо, който, в присъствието на Воденичаров и Полански

            ми предложи „бляскава политическа кариера” и „висок икономически статус”

            в замяна на това, аз публично да обоснова тезата и да призова страдалците на комунистическия режим, че за да бъде избегната кървавата съпротива на комунистите България и Източна Европа се нуждаят от това, „страдалците” да „успокоят комунистите” като заявят, че „в името на гарантирането на безкръвния преход” се отказват от търсенето на наказателна и репараторна отговорност за престъпните дейци на комунистическия режим;

            подчертавам, че аз веднага акуратно се позовах на Принципите и Нормите на Светото Писание и на Цивилизационното Право,

            а видният американец, чието име е Джордж Сорос,

            с явна спонтанна раздразнителност и неприязън веднага стана от масата, при което Негово Превъзходителство г-н Сол Полански конфузно ме покани да ме придружи до изхода на резиденцията, а Румен Воденичаров остана на масата и наскоро след това бе високопоставено институционализиран като ръководител на „Отворено общество”.

Четвърто:

            Длъжен съм за пореден път да подчертая, че още през Февруари 1990 г., по време на срещата ми в София с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговия личен секретар по сигурността Боб Хътчингс, по повод моето настоятелно изразено искане САЩ да обезпечат

            КАКТО провеждането на спокойна, легитимна и прецизна съдебна процедура за наказателна и репараторна отговорност на отделните конкретни легитимно-прецизно доказани престъпни дейци (а не на всички комунисти), ТАКА И построяването на широка мрежа от затвори тип „Шератон”, в които те да бъдат настанени,

  на мен изрично и пределно ясно ми бе дадено да „проумея”, че САЩ никога няма да позволят да бъде потърсена каквато и да е отговорност от който и да е от престъпните дейци на комунистическия режим.

            Нещо повече – по повод моите изрични думи, че „както в Румъния, така и в България никой не би могъл да направи нищо за бъдещото демократизиране на страната, ако преди това и там и тук не дебаркира Шести американски флот, който да прогони вече половинвековното окопаване на Трети Украински фронт”,

  на мен фактически конклудентно, но пределно ясно ми бе дадено да проумея, че приказките за „крахът на комунизма” (за Крахът на „Империята на Злото”) са си чистопробни пропагандни лакардии, камуфлажно прикриващи онова, което предстои да стане.

  {Виж напр.: Янко Янков, § 3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията”, в книгата (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат 70 х 100 х 16 (голям формат)}.

Пето:

            Длъжен съм за пореден път да подчертая, че през Декември 1990 г. аз и живеещият в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“,

  получихме официален сертификат (диплома) за членство и специална официална покана за участие в дейността на т. нар. „Конференция на американските политически лидери”, и пристигнахме във Вашингтон,

            където двамата участвувахме във високопоставена дискретна делова среща, на която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера, тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за гарантирането на успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците на режима, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.

  Следва изрично да уточня: че след тази именно моя „високопоставена среща” именно поради отказа ми да приема (да вляза в капана на) направеното ми предложение,

  за мен и за моите най-близки хора настъпи „ерата” на ОБЕЗПЕЧЕНОТО ОТ ЦРУ наше не по-малко жестоко, но много по-перверзно третиране от „новата” държавна власт, отколкото третирането ни бе по времето на класическия интернационален съветски комунизъм НА КГБ.

Шесто:

            Впрочем, изрично и категорично ясно УТОЧНЯВАМ и подчертавам и следното:

            При посещението при мен в Пазарджишкия затвор В НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА СЛЕД МОЯ КАТЕГОРИЧЕН ОТКАЗ ДА ПРИЕМА НАПРАВЕНОТО МИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ В СРОК ОТ ЕДНА СЕДМИЦА ДА ЗАМИНА В САЩ ИЛИ ЕВРОПА,

             Божидар Антонов ми каза: „Радвам се, че с теб си останахме Приятели, а не колеги!”, на което аз му отвърнах „А пък аз съжалявам, че нямам възможност да те убия тук в затвора!”

            После, в присъствието на началника за затвора, НАКРАТКО, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИНТЕТИЧНО СЪДЪРЖАТЕЛНО той ми каза някои неща относно фактически вече проведените и съдържателните насоки (т.е. целите) на предстоящите да бъдат проведени оперативни мероприятия на ДС срещу брат ми, баща ми и майка ми;

  при което наблегна на това, че ПО СИЛАТА НА ПРАКТИКА ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ И НАРОДНИЯ СЪД ПРОВЕДЕНИТЕ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ СА СТАНАЛИ ИМЕННО СЪС СЪГЛАСИЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ПОСОЛСТВОТО НА САЩ В БЪЛГАРИЯ;

            и посочи, че именно в тази насока трябва да си обясня и осъзная факта, че съвсем неслучайно изключително високопоставеният дипломатически служител на САЩ бе посетил моя роден дом, за да се запознае с родителите ми; който факт, всъщност, е единственият такъв не само в дипломатическата история на САЩ в България, но и в дипломатическата история на САЩ в социалистическите страти на Европа и Света.

 

            Също така в присъствието на началника на затвора Божидар Антонов ми каза, че именно в контекста на конклудентното или изричното

              съгласие на Посолството на САЩ,

              годеницата на брат ми (която аз познавах) и нейните родители са били „добронамерено посъветвани” тя да го напусне и да се премести да живее в друг район на България; след което при брат ми е била „внедрена” „доверена” вербувана от службите разведена жена с дете, след което е било обезпечено нейното забременяване от друг мъж (оперативен функционер на ДС), така че детето, което официално юридически ще бъде считано за дете на брат ми, да няма никакаква биологична и семейно-фамилна Духовна връзка с него и никакви мотивации в бъдеще да бъде като него и като всичките нас.

            При това Божидар Антонов подчерта, че с оглед на бъдещите стратегически и оперативни нужди на специалните служби

този тип мероприятия ВИНАГИ И НЕИЗМЕННО са били и продължават да бъдат честа практика спрямо определени особено злостни политически врагове.

            Беше ми казано също така, че тъй като при раждането на моя син аз все още не съм бил интензивен обект на стратегическото внимание на ДС, почти веднага още след неговото раждане, за да бъде категорично недопуснато аз да мога да го възпитам така, че той един ден в бъдеще да бъде мотивиран да бъде като мен,

              с оглед на стратегическите и оперативните цели на ДС, неговата майка НЕ САМО Е БИЛА въвлечена в „деликатни, включително и престъпни ситуации”, които са станали „контролен подчинителен механизъм” върху нея,

              НО И СЕГА, В МОМЕНТА ДОКАТО АЗ СЪМ В ЗАТВОРА ТЯ Е „ЗАЧИСЛЕНА” КАТО СПЕЦИАЛИЗАНТ И ДИСЕРТАЦИОНЕН АСПИРАНТ В СЪЩАТА ОНАЗИ ШКОЛА НА КГБ, В КОЯТО Е БИЛ ОБУЧАВАН ЛЕГЕНДАРНИЯТ КАРЛОС ЧАКАЛА.

            Впрочем, беха ми казани още няколко неща.

Седмо:

            Във връзка с това подчертавам, че тъй като както Божидар Антонов, така и началникътна затвора несъмнено са били длъжни да напишат съответните доклади или рапорти, категорично считам, че тези доклади несъмнено се съхраняват в секретните архиви на Държавна сигурност, които архиви би трябвало отдавна да не са секретни,

НО ДО КОИТО ВЪПРЕКИ СТОТИЦИТЕ МОИ ОФИЦИАЛНИ ИСКАНИЯ ЗА ДОСТЪП И ДА ПОЛУЧА КОПИЯ ОТ ТЕХ, АЗ НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ДОСТЪП;

            и в които архиви, именно по повод и във връзка със специфичния (специален, строго секретен, стратегически и оперативен!!!) характер на визираното „високопоставено” посещение при мен в затвора, също така, би трябвало да се сахранява и официалното писмо на Министъра на вътрешните работи до Посланика на САЩ ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С ВИСОКОПОСТАВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ МЕН В ЗАТВОРА.

              Всъщност, тук и сега КАТЕГОРИЧНО ЯСНО НАСТОЯВАМ да бъдат разсекретени и да ми бъдат предоставени копия от абсолютно всички архивни документи: ***на българските специални служби; ***на специалните служби на САЩ; ***на специалните служби на СССР и респективно на РФ; ***както и на всички държави, чиито посолства и територии съм посещавал от 70-те години до днес, за да търся помощ и защита (закрила) по повод и във връзка с извършваната срещу мен и моите близки хора широкоспектърна престъпна дейност на българските и чуждестранните специални служби и институции.

            Изрично и категорично ясно настоявам да получа ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР ПО АБСОЛЮТНО ВСЕКИ КАЗУС, ПОСОЧЕН И ОПИСАН ОТ МЕН ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ ДО ДНЕС, при което изрично и пределно ясно заявявам моята категорична професионална убеденост, че всичките тези казуси имат характера на несъмнено доказателство за това, че поне от 70-те години до днес българските специални служби са имали и имат характера на престъпен интегративен български клан на КГБ и ЦРУ.

 

ІІІ.

Второ Акуратно Предисловие

            За да е пределно ясна дълбоката основателност на моята БЕЗУПРЕЧНО ЛЕГИТИМНА ПОЗИЦИЯ тук и сега ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ПРЕДНАМЕРЕНО ПРЕДВАРИТЕЛНО акцентирам върху следното:

Първо:

            На 27 Август 1999 г. кацнах в Лондон и веднага поисках политическо убежище. Последваха Събития, които акуратно са документирани в 4 (четири) специални папки (Папка №1, №2, №3 и №4), съдържащи общо ПОВЕЧЕ ОТ 750 (седемстотин и петдесет) официални стандартни страници, в които ПРЕЦИЗНО СА ДОКУМЕНТИРАНИ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДРАСТИЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, извършени от Британски, Български и други официални институции и специални служби.

            Впрочем, акуратно уточнявам, че отделни части от съдържанието на по-горе посочените папки е публикувано в моите документални книги.

 

Второ:

            Тук визираната ДРАСТИЧНА И БРУТАЛНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ е извършена от официалните държавни институции на Швейцария и специалните служби на Швейцария

  в несъмнено престъпно съдружие с българските официални държавни институции и съдружни български кланове на КГБ и ЦРУ,

  и поне според моята практическа и професионална научна квалификация  съществуват достатъчно високо убедителни логични основания да бъде считано, че в казуса просто е очевидно и дори очевадно ДИРЕКТНОТО развихряне на „Дългите ръце” на КГБ и ЦРУ.

            Тук визираната престъпна дейност е документирана в 3 (три) специални папки (Папка №1, №2 и №3), съдържащи общо ПОВЕЧЕ ОТ 1000 (хиляда) официални стандартни страници.

  Тук визираната престъпна дейност е ДИРЕКТНО насочена КАКТО лично срещу мен, ТАКА И лично срещу съпругата ми, ТАКА И ЛИЧНО срещу нашата непълнолетна дъщеря.

            Накратко става въпрос за следното.

            ***На 17 Ноември 2006 г. изпратих препоръчано писмо до Федералния Министър на вътрешните работи на Швейцария г-н Паскал Кушпен, в което официално, изрично и недвуслислено ясно съм мотивирал и предявил ИСКАНЕ за получаване на политическо убежище за мен, за съпругата ми и за нашата непълнолетна дъщеря. Още същият ден съм закупил три билети за влак от София за Женева, и

на 20 Ноември вечерта тримата пристигнахме в съответният Емигрантски Център във Валорб.

            Тук, обаче, само секунди след като дадохме паспортите си и тримата видяхме с очите си че служителите веднага потърсиха и намираха специална документация относно нашите имена, сложиха паспортите ни в папка заедно с таци документация и

  само няколко минути след това станахме обекти на няколко изключително брутални процедури, каквито преди години систематично бяха прилагани от специалните служби на българската комунистическа държавна власт спрямо мен и моите семейно и фамилно близки хора.

            След като, въпреки тези брутални процедури отказахе да приемем тяхното „искане” „доброволно да напуснем Емигрантския Център” и тримата бехме настанени в т. нар. „емигрантски Карцер” с предупреждение сутринта „доброволно” да напуснем Центъра;

 условията и „отношението” към нас или по-точно третирането ни в този „емигрантски Карцер” по абсолютно нищо не се отличаваха от условията и третирането, които специално на мен в продължение на шест (6) години в българските затвори систематично ми беха „предоставяни”.

              Тъй като сутринта, естествено, отново отказахме „доброволно” да напуснем Центъра, бяхме настанени в Специалният Сектор или Отдел на Центъра, в който Сектор условията беха абсолютно същите, каквито беха „общите условия” в българските комунистически затвори.

              После, на 18 Декември, бехме преместени в Специалният Емигрантски Концлагер в Сент-Кроа, в който и тримата бехме подложени на отвратителни ДЕМОНСТРАТИВНО НАЛАГАНИ НИ оперативни мероприятия не само осъществявани от Концлагерната държавна власт, но и осъществявани от „екзотични” емигранти, изпълняващи специалните поръчения на Концлагерната власт.

            Нещо повече – както уславията в този Специален Емигрантски Концлагер, така и оперативните мероприятия по абсолютно нищо не се отличаваха от уславията и процедурите, на които самият аз вече бех подлаган в Специалният Концлагер в химическите заводи в град Девня край Варна.

            Впрочем, не само съвсем не беше скрито отнас, но дори изрично ясно ни беше дадено да разберем, че всичките тези специални уславия и оперативни мероприятия се прилагат срямо нас,

            за да не ни бъде позволено да реализираме това,

            което аз изрично и ясно бех написал в писмото ми до Федералния Министър на вътрешните работи на Швейцария Паскал Кушпен и отделно от това и тримата бехме заявили още с пристигането си в Центъра и в Концлагера; а то е,

  че сме пристигнали за да осъществим ОФИЦИАЛНО ЛЕГИТИМНО РЕГИСТРИРАНЕ В ШВЕЙЦАРИЯ на Правозащитно Бюро за подпомагане на Швейцарското и Европейското Правосъдие,

  за търсене на икономическа, гражданска, наказателна и репараторна Отговорност от (за) българските класически комунистически и НЕО-ПОСТ-Комунистически НЕОЛиберални ПРЕСТЪПНИЦИ, които в България са абсолютно недосегаеми за Правосъдиоето.

            Така, рано сутринта на 23 Декември 2006 г. тримата  „доброволно” СИ ПОИСКАХМЕ И ПОЛУЧИХМЕ БЪЛГАРСКИТЕ ПАСПОРТИ, ПРИ КОЕТО В БРУТАЛНО НАРУШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ МЕЖДУНАРОДНИ И ШВЕЙЦАРСКИ ПРАВНИ НОРМИ НА НАС НЕ НИ БЕХА ДАДЕНИ АБСОЛЮТНО НИКАКВИ КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ ПО ПРОЦЕДУРАТА.

- - - - - - -

            После, на 18 Октомври 2007 г. ТРИМАТА ЗА ВТОРИ ПЪТ ПРИСТИГНАХМЕ В ШВЕЙЦАРИЯ, ПОИСКАХМЕ ПОЛИТИЧЕСКО УБЕЖИЩЕ, БЕХМЕ НАСТАНЕНИ В КРОЙЦЛИНГЕН, СЛЕД КОЕТО

            БРУТАЛНО ДЕМОНСТРАТИВНО ПРЕСТЪПНИТЕ ПРОЗЕДУРИ ВЪРХУ НАС БЕХА ОТНОВО ПРИЛОЖЕНИ И НИЕ ОТНОВО СЕ ЗАВЪРНАХМЕ В БЪЛГАРИЯ.

- - - - - - -

            После, по повод и във връзка с моите МНОГОКРАТНИ легитимни официално писмено заявени искания пред Посланика на Швейцария в България и НАЙ-ВЕЧЕ по повод на неговото демонстративно ехидно нагло поведение спрямо мен,

              аз предявих пред посолството БЕЗСРОЧНО ОФИЦИАЛНО ПРОТЕСТНО ПРИСЪСТВИЕ.

              После, известно продължително време след това, СЛЕД КАТО от служители на посолство бех подложен на нова ехидно демонстративно нагла провокация, аз приложих признатото от Международното Право протестно действие, изразяващо се в това, че:

              ***ритуално дълбоко уважително се поклоних към двете охранителни видеокамери;

              ***ритуално се поклоних и към самата сграда на Посолството;

              ***след това развях, показах и се поклоних на моето Ново Фамилно Знаме, представляващо модификация на Хоругвеното Знаме на моите предшественици от времето на Чипровското въстание, върху което е изобразен хоругвеният фамилен знак на моите предшественици, а именно Сокол в устремен полет; при което, върху знамето, в синхрон с моята лична и обществена политическа стратегия е положен надписът „Истина и Правосъдие”;

           ***след което с дръжката на Знамето ПОДЧЕРТАНО РИТУАЛНО счупих единият от прозорците на Посолството.

- - - - - - -

            Във връзка с това, ОБАЧЕ, аз бех АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНО АРЕСТУВАН И ПОДВЕДЕН ПОД СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ, при което бех подложен на специални оперативни мероприятия за заплашване на мен и членовете на семейството ми и предявяване към мен на полицейско и съдийско искане да се призная за виновен.

- - - - - - -

            Тъй като, обаче, ТАКА, КАТО И ПРЕДИ ГОДИНИ, когато абсолютно престъпно бех осъден на долгогодишен затвор,

           аз категорично отказах да се призная за виновен за т. нар. „хулиганство” и заявих, че настоявам да бъда съден за извършен от мен „тероризъм върху посолството”,

              съдебното дело изчезна незнайно къде и защо;

              Аз, обаче, НЕ СЪМ СПРЯЛ И НЯМА ДА СПРА

              НЕ САМО да настоявам за легитимното приключване на това ПРЕСТЪПНО СЪДЕБНО ДЕЛО,

              НО И ЗА наказателна и репараторна отговорност КАКТО ОТ институциите и персонално виновните институционални личности на Швейцария, така и от българските такива.

- - - - - - -

            Така, тук и сега за пореден път изрично и пределно ясно ПРОДЪЛЖАВАМ ДА НАСТОЯВАМ ЗА

              НАЛАГАНЕ НА ВСЯКАКЪВ ВИД ЛЕГИТИМНА ОТГВОРОНСТ

              НА (ОТ) АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ШВЕЙЦАРСКИ, БЪЛГАРСКИ И ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

 

ІV.

            Тук и сега поставям на Вашето Височайше Внимание ЕДИН ОТ НЯКОЛКОХИЛЯДНИТЕ КАЗУСИ относно специализираната широкоспектърна систематична многократна престъпна дейност срещу мен и семейно и фамилно свързаните с мен лица.

            Веднага след или още по време на моето арестуване в мое отсъствие в дома на родителите ми е било извършено т. нар. „Оглед, претърсване и изземване”, на вещи, които са опасни за държавната власт и обществото и са валидно съдебно доказателство за извършваната от мен и от родителите ми престъпна антикомунистическа и антидържавна дейност;

            при което на родителите ми въобще не е било позволено да присъствуват при извършването на тази високо патриотична и високо правозащитна дейност и не им е бил предоставен абсолютно никакъв т. нар. „Протокол за изземване”.

 

              Всъщност, ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПРЕВРАТ ПРЕЗ 1944 Г. ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА ТАЗИ ВИСОКО „ПАТРИОТИЧНА” И „ПРАВОЗАЩИТНА” ПРОЦЕДУРА СПРЯМО АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ И АНТИДЪРЖАВНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ КАТО МЕН

              Е БИЛА ДОРИ НЕ ТОЛКОВА ПЛЯЧКОСВАНЕТО И МАРОДЕРСТВОТО,

              КОЛКОТО ИМЕННО СИСТЕМАТИЧНОТО УНИЩИЖАВАНЕ НА ВЕЩИТЕ, КОИТО ИМАТ ДЪЛБОКО СУВЕРЕНИТЕТНО-САКРАЛЕН ХАРАКТЕР ЗА ХОРАТА С ВИСОКО ЛИЧНОСТНО, СЕМЕЙНО-ФАЛИМНО И ЕТНОНАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО.

            Въпреми моите вече няколко десетилетни изрични легитимни искания да получа копия от документацията, на мен дори въобще не ми е отговаряно.

 

           Така, тук и сега по повод и във връзка със СЪДБАТА на визираното по-горе мое

Ново Бойно семейно-фамилно Знаме,

което е било иззето

като оръжие използувано за извършването на високо опасна престъпна терористична дейност срещу прозорците на Посолството на Швейцария,

 

            за пореден път изрично ясно и категорично настоявам да бъде разследвано абсолютно всичко, свързано с

ПРЕСТЪПНОТО ВОЕННО-ТРОФЕЙНО Изземване

от дома на родителите ми на ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ВЕЩИ,

            ИМАЩИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОК СУВЕРЕНИТЕТЕН И САКРАЛЕН СЕМЕЙНО-ФАМИЛЕН ХАРАКТЕР, неразривно свързан със семейното, фамилното и етно-националното ДОСТОЙНСТВО.

 

              Изземването на които вещи, според мен, НЕСЪМНЕНО,

              освен че е имало характера на ДЪРЖАВНО-ВЛАСТНИЧЕСКО ТЕРОРИСТИЧНО ПОКУШЕНИЕ ВЪРХУ СЕМЕЙНО-ФАМИЛНИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ И САКРАЛИТЕТ,

              е имало и има и характера на ГРАБЕЖ, ЗЛОДЕЙСКО РАЗБОЙНИЧЕСКО-ГАНГСТЕРСКО МАРОДЕРСТВО,

              при което тези вещи още тогава веднага са били потънали в специалните ТРОФЕЙНИ КОЛЕКЦИИ на високопоставените полковници от интегративният български клан на КГБ и ЦРУ – българската Държавна сигурност (ДС).

 

            Впрочем, като изрично и ясно се позовавам на вече няколкодеситилетните изключително голямо множество мой изрични позовавания относно престъпната дейност на българският клан на КГБ и ЦРУ, и в частност относно изземването на моите СУВЕРЕНИТЕТНО-САКРАЛНИ ЛИЧНИ И СЕМЕЙНО-ФАМИЛНИ ВЕЩИ, тук и сега ще спомена само следните:

              ***Сватбената хоругва на майка ми и баща ми, върху която е бил изобразен нашият ТРАДИЦИОНЕН ДЪЛБОКО СУВЕРЕНИТЕТНО САКРАЛЕН фамилен символ - Соколът;

              Впрочем, нека уточня: моето родно село Клисурица (т.е. „Малката Клисура”) е било създадено непосредствено след опожаряването на село Клисура до Чипровци, което село е било Стратегическият и Оперативният Център (Щаб) на Чипровското въстание.

              По онова време всяка фамилия в Клисура, Чипровци и района традиционно е ОБОСОБЯВАЛА И ПОДДЪРЖАЛА три свои клана, т. нар. „влаки”, и това са били:

              *т. нар. „Соколарите”, част от които са били на военна служба в Австрия и Италия, а другата част са били т. нар. Хайдути;

              *т. нар. „Бухалите”, наричани „Буляците”, и това са били даскалите и свещениците;

              * т. нар. „Путниците”, и това са били търговските пътници, които са пътували от Кайро до Париж и Лондон.

- - - - - - -

              ***Три броя книжни издания на Светото Писание, *единият от които при нейното раждане е бил подарен на моята Майка от родителите на нейната Майка; *другият е бил подарен на баща ми при неговото военно-инвалидно пенсиониране от Царската Армия; третият, на немски език, е бил на дядо ми Янко и е бил донесен от Германия, където той го придобил по време на неговото пребиваване там като гастарбайтер.

- - - - - - -

              ***Гайдата на Дядото на моят Баща, Бащата на неговият Баща, сакрално почитаният в семейството ни Дядо Димитър, известен не само в селото, но и в района с прякора „Митко Гайдата”; който прякор, впоследствие е бил „даден” на Братът на Баща ми, чието име е Димитър, но същинският наследник на музикалното гайдарско изкуство, всъщност е бил моят Баща.

- - - - - - -

              ***Грамофонът на Дядо ми Янко, закупен по време на неговото пребиваване в Германия като гастарбайтер;

- - - - - - -

              ***Грамофонът на Баща ми, подарен му в деня на уволнението и пенсионирането му като военноинвалид от Царската Армия;

- - - - - - -

              ***Голямото множество германски и български грамофонни плочи.

 

ІV

            Тук и сега акуратно уведомявам, че КАКТО ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ, ТАКА И СЕГА, продължавам да заявявам, че НАСТОЯВАМ пред Вас ДА ИЗПЪЛНИТЕ Цивилизационното, Международно-Правоното и Национално-Правното си Задължение да обезпечите извършването на съответните легитимни процедури за спазване и реализиране на Справедливостта и Правосъобразността.

 

            СЪЩО ТАКА „за пореден път”, акуратно обръщам Вашето Височайше Внимание на факта и обстоятелството, че:

            tпоради пълна липса на легитимна българска Конституция и най-вече на легитимна конституционна гаранция, аналогична на ноторно известната т. нар. „Втора порправка”, единственото мое легитимно оръжие е Словото и Правото;

            tименно в контекста на това обстоятелство фактически моето единствено оръжие са научните и документалните ми електронни и книжни издания, относно които се надявам, че

            макар и както до сега, така и днес, в България Словото и Правото да са напълно неефективни,

            все пак би могло един ден, дори когато мен вече ме няма, ТОВА ОРЪЖИЕ да има роля и значение, аналогична на ядреното оръжие „Периметър” – Ръката на Мъртвеца” - „Тhe Dead Man's Hand“.

 

ІV

      

Fiat iustitia, et pereat mundus!

PEREAT MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!

Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на съществуване!

            Пред всичките тук визирани адресати изрично и категорично ясно настоявам да бъдат извършени ВСИЧКИ ЛЕГИТИМНИ ДЕЙСТВИЯ относно всички факти и обстоятелства.

21 Декември 2020 г.                                                                      Янко Н. Янков

& Край на документа