Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз (имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право – тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ)“;
По времето на комунистическия режим политически уволнен от научната и преподавателска работа в БАН и СУ;
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ (3) ГОДИНИ: интерниран (въдворен) в родното село; осъден на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в Девня;
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ШЕСТ (6) ГОДИНИ: осъден на строг затворнически режим за подстрекаване на 24 посолства и 2 информационни агенции за враждебни действия срещу СССР, Варшавския договор, социалистическите страни и България;
СЛЕД ДЕВЕТ (9) ГОДИНИ: на 30 Март 1990 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд е издало решение, съгласно което официалната комунистическа държавна власт е извършила политически мотивирана престъпна репресивна дейност;
Участник в Националната политическа „Кръгла маса” Януари-Май 1990 г.; отстранен поради радикалното противопоставяне срещу подготвеното „Споразумение” между БКП и СДС;
Депутат (сенатор) в Седмото Велико Народно Събрание, имащо легитимния статус на Горна (Сенатска) Камара на Парламента;
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;/// Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права; /// Председател на Съюза на юристите-демократи
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
E-mail : iankov.bg@gmail.com
Web site: http://iankov.blogspot.com/ ; Web site: http://iankoiankov.blogspot.com/ ;
Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)
Видео: http://vbox7.com/collection:708949/
Библиография (Списък на книгите) Янко Н. Янков-Вельовски, 2020 г.: http://iankov.blogspot.com/2020/11/04-2020.html ,
Национален регистър на издаваните книги в България
Янко Николов Янков , Общ брой резултати: 103, стр. 1 2
3
4
5
http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName
=========================================================
17 Декември 2020 г.
Тридесети и четвъртш (34-ти) персонален Меморандум
До поредните ИНТЕР- и ТРАНС-национални СЪДРУЖНИ ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на Съветско/Руско-Американско-Европейския Концлагер България:
***Негово Превъзходителство г-н Анатолий Анатолиевич Макаров - Извънреден и Пълномощен Посланик на Руската Федерация в България, бул. Драган Цанков № 28, София, E-mail:info@russia.bg;
***Нейно Превъзходителство г-жа Херо Мустафа, Посланик на САЩ в България, ул. „Козяк” №16, София 1408, E-mail:SofiaEmb@state.gov;
***Негово Превъзходителство г-н Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, ул. „Г.С. Раковски” №124, София 1000, E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu (link sends e-mail); Facebook: https://www.facebook.com/ECinBulgaria.
- - - - - - -
До всички вече традиционно ИНФОРМИРВАНИ ОТ МЕН, още от 70-те и 80-те години ДО ДНЕС множество: ***дипломатически мисии в България; ***авторитетни световни и европейаски институции, личности и медии; ***авторитенти български личности; ***документални архиви на Български, Европейски и други библиотеки;
- - - - - - -
*** До Иван Гешев, официален, фактически, абсолютно нелегитимно назначен, действащ от 18 Декември 2019 г. Главен Прокурор на България, Главен фактически концлагерен екзекутор, марионетен наложник и Главна Придворна Мадам на Прокурорския Бардак на Компрадорската Либерално-Глобалистична Неоколониална Правителствено-Мафиотска Хунта, бул. „Витоша” № 2, София Ц 1000, E-mail: press@prb.bg; E-mail: vkp@prb.bg. );
- - - - - - -
МОЛБА ЗА ЗАЩИТА: До Арменския поп при функциониращият в България още от 70-те и най-вече от 90-те години, включително и днес, перверзно жесток тотално геноциден Съветско-Руско-Американско-Европейски Либерално Глобалистичен (НЕО-Троцкистко-Соросоиден) концлагерен Диарбекирски режим;
- - - - - - -
І.
Fiat iustitia, et pereat mundus!
PEREAT MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!
Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на съществуване!
- - - - - - -
ПРЕДИ ВСИЧКО изразявам моето преклонение пред баща ми Никола, майка ми Евтима и брат ми Камен, както и към баба ми Петкана и дядо ми Янко, носители на неимоверно Силна Воля, Високо Личностно и Национално Достойнство и Боен Дух, благодарение на които аз съм това, което съм.
Баща ми, пенсиониран военноинвалид от Царската Армия, и майка ми още непосредствено от момента на комунистическия преврат на 9 Септември 1944 г., когато аз съм в съвсем пресни бебешки пелени, са станали обекти на систематични както открити и дори демонстративни, така и на секретни оперативни мероприятия на комунистическата държавна власт;
а брат ми, по-малък от мен, стана такъв обект още от момента, в който българските кланове на КГБ и ЦРУ ме поставиха мен като техен обект;
И ТРИМАТА ОСТАНАХА ТАКИВА ОБЕКТИ НЕ САМО ДО СМЪРТТА СИ,
НО И ДОРИ ВЕЧЕ НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ СЛЕД СМЪРТТА СИ.
Благодарение именно на тех аз съм това, което съм. Благодарение именно на тех постигнах Статус, от позицията на който вече няколко десетилетия акуратно и официално съм обосновавал, писал и пиша до всички възможни чужди и български институции, че
с КГБ и ЦРУ и с техните български кланове имам стари и нови сметки за уреждане, а според колоритния израз на американските трапери - стари и нови кожи за дране!
Впрочем, вече няколко десетилетия акуратно и официално МНОГОКРАТНО съм писал и продължавам да пиша ОТНОСНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМОТО МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ КОНКРЕТНО ПОСОЧЕНИ И ОПИСАНИ ФАКТИ ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНАТА СПРЯМО
***БАЩА МИ, МАЙКА МИ, БРАТ МИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЕХ ЛИЦА;
***БАБА МИ, ДЯДО МИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЕХ ЛИЦА,
***МЕН И СВЪРЗАНИТЕ ЛИЧНО С МЕН ЛИЦА,
ДРАСТИЧНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА И НА НЕОКОМУНИСТИЧЕСКАТА НЕОЛИБЕРАЛНО-ГЛОБАЛИСТИЧНА НЕОКОЛОНИАЛНА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ КЛАНОВЕ НА КГБ И ЦРУ.
И, разбира се, относно престъпната дейност, извършена спрямо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО, ПОЧТИ 85% (осемдесет и пет процента!!!!) български граждани, единствената „вина” на които е това, че са носители на Високо Личностно, Етно-Национално, Специфично Европейско и ОбщоЧовешко Цивилизационно Достойнство.
При което отдавна, отдавна, отдавна публично-официално и дори демонстративно непримиримо съм ПРЕДЯВИЛ (и оформил в специални книжни и електронни издания!) своите ОФИЦИАЛНИ ПУБЛИЧНИ ОБВИНЕНИЯ спрямо базираните в България дипломатически мисии и спрямо определени Псевдо-Хуманни и Псевдо-Правозащитни Международно-Правни институции,
КОИТО ИМЕННО ИНСТИТУЦИИ СА ВСТЪПИЛИ КАТО ВДЪХНОВИТЕЛИ И ДИРЕКТНИ ПОРЪЧИТЕЛИ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЦИЗНО ПОСОЧЕНИ И ОПИСАНИ
ПОВЕЧЕ ОТ 5500 (пет хиляди и петстотин) ТАКА НАРЕЧЕНИ „ПРИОРИТЕНТО-АКТУАЛНИ КАЗУСИ”,
по повод и във връзка с които фактически конкретно извършените и акуратно посочените и описаните престъпления са МИНИМУМ ДЕСЕТ (10) ПЪТИ ПОВЕЧЕ.
ІІ. Акуратно Предислевие
За да е пределно ясна дълбоката основателност на моята позиция тук и сега ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ПРЕДНАМЕРЕНО ПРЕДВАРИТЕЛНО акцентирам върху следното:
Първо:
Случи се така, че след едно от поредните ми посещения в посолството на САЩ Вторият политически секретар на Посолството Джоузеф Александър Кийл прие поканата ми да посети дома на моите родители, и така заедно с него ние пристигнахме в родното ми село.
Нека специално да отбележа, че когато видният американец си тръгна от дома ни, той прегърна майка ми и й каза: „Не се притеснявайте за сина си! Ние ще му помогнем!“. Нещо повече – пред майка ми и баща ми той се обърна към мен и ми каза: „Каквото и да стане, докато теб те няма при тех, ние няма да позволим те да бъдат тормозени!”.
При това, нека да отбележа и следните неща:
***Докато пътувахме с колата му от София до Клисурица ние разговаряхме за много неща, при което той съвсем не криеше, че нашият разговор НЕ САМО СЕ ЗАПИСВА, НО И СЕ ИЗЛЪЧВА не от една, а от две комуникативни системи;
***Нещо повече: когато той си тръгна от Клисурица, аз вече спрях да предусещам и започнах да осъзнавам и усещам онова, което елегантно имплицитно ми беше дадено да проумея и да разбера,
а именно че Американските, Съветските и българските специални служби ИМАТ ДИСКРЕТЕН СЪВМЕСТЕН ШИРОКОСПЕКТЪРЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ И ОПЕРАТИВЕН ИНТЕРЕС от това, което вече отдавна е в официално публично видим интензивен ход и става в СССР, Социалистическия лагер, Европа и България.
***Още на другият ден след неговото заминаване: *аз бех арестуван и осъден на принудителен концлагерен труд в химическите заводи в Девня край Варна, *а наскоро след това „преведен” в Главно Следствено управление на ДС, *осъден на 12 години затвор и „настанен” в специалният сектор на килиите за високоопасните престъпници и осъдените на смърт в Софийския Централен затвор, *а после и в кошмарно зловещо известният Пазарджишки затвор.
***Нека отбележа, че по повод и във връзка с това посещение в моят роден дом на видният американски дипломат на страници 180-183 на папка №21441, ДОР „Дракон”, Том 1 е записано, че по времето, когато аз съм бил обект „Дракон” и често съм посещавал посолството на САЩ, за българската Държавна сигурност лицата с които най-често съм се срещал, освен посланика, са били:*Дж. А. Кийл е бил обект „Диригент“, *офицерът по сигурността при посолството Джордж Бекет е бил обект „Чакал“, *вторият секретар-вицеконсул Стюард Кулидж Паркър е бил обект „Професор“, *а заместник-административният началник Скот Камерън Томпсън е бил обект „Стрелец“.
Разбира се, напълно резонен, т.е. основателен, разумен и обоснован е въпросът „Помогнаха ли НИ американците?“.
Истина е, че само две седмици след моето арестуване Държавният департамент на САЩ официално ме е обявил за „лице, репресивно лишено от човешки права“; истина е, че в продължение на цели шест години редица, включително и американски, правозащитни организации и видни личности публично са съобщавали или оповестявали именно така формулираната „констатация“.
Но истана е и че през цялото това време всичко е приключвало само и единствено с оповестяването на така формулираната „констатация“.
Дори нещо повече - в затвора в продължение на цели шест календарни години аз преминах през реален високо кошмарен и неимоверно жесток ад, и тези „констативни оповестявания“ фактически с абсолютно нищо не са облекчавали моето репресивно третиране.
Нещо повече – както преди, така и по време на „пребиваването“ ми в затвора абсолютно всички мои семейно и фамилно най-близки хора са били подложени на неимоверно жестоки интензивни оперативни мероприятия на българската Държавна сигурност, ДЕЙСТВУВАЩА КАТО ИНТЕГРАТИВЕН ФИЛИАЛ ИЛИ КЛАН НА КГБ И ЦРУ, ПРИ КОЕТО от тях е било искано преди всичко официално да подпишат текст, че порицават моята антикомунистическа дейност, че „в името на високохуманната комунистическа идея“ и „светлото комунистическото бъдеще на България и на целия свят“ те се отказват от кръвно-родствените си отношения с мен и ме предоставят на комунистическата държавна власт за „ефективно благородно и добронамерено превъзпитание“.
Разбира се, баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима изрично и непреклонно категорично са отказвали да изпълнят предявяваните към тях искания, поради което заплатиха със живота си!!!
Второ:
НА ТРЕТАТА ГОДИНА ОТ ПРЕБИВАВАНЕТО МИ В ЗАТВОРА, точно по време на връхната точка на ЖЕСТОКИТЕ оперативни мероприятия срещу мен, срещу брат ми и срещу баща ми, в затвора присигна за среща с мен полковник (впоследствие - генерал) Божидар Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в Михайловград (впрочем, мой приятел от детството ни, съученик и състудент).
В присъствието на началника на затвора той ми каза: ***че е пристигнал при мен по поръчение на Министъра на МВР, при това по настояване на Посолството на САЩ; ***че всичките оперативни мероприятия срещу мен, брат ми, баща ми и всички други свързани с мен и с нас лица, са били НЕПОСРЕДСТВЕНО ръководени и провеждани НЕ ОТ НЕГО, а от специален високопоставен екип при Министерството, И ЧЕ ПОСОЛСТВОТО НА САЩ Е БИЛО АКУРАТНО АКТУАЛНО ИНФОРМИРАНО И Е ЗНАЕЛО ЗА ТЕХ; ***че от посолството на САЩ са настоявали за моето освобождаване от затвора и да ми бъде обезпечена възможността да замина (САМО И ЕДИНСТВЕНО АЗ, БЕЗ НИТО ЕДИН ОТ БЛИЗКИТЕ МИ!!!) за САЩ или в Западна Европа, но това да стане само след като и ако бъде пречупена и подчинена моята воля и волята на най-близките ми хора и след като ВСИЧКИТЕ НИЕ ние изрично, ясно и официално се признаем за виновни пред комунистическата българска държавна власт;
***накрая неговите изрични думи беха: „Не само в САЩ, но и в която и да е западна европейска държава НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ ПРИЕТ, АКО ПРЕДИ ТОВА НЕ СИ СЕ ПОДЧИНИЛ НА НАС! Това е практика по ОТДАВНА ПОСТИГНАТО И ДЕЙСТВАЩО ВИСОКОПОСТАВЕНО СПОРАЗУМЕНИЕ, която важи не само за теб, а за всички като теб – преди теб и след теб!”.
Тъй като аз, разбира се, категорично отказах да приема направеното ми предложение, останах в затвора още цели три години. Впрочем, настоявам за пълно разсектретяване на секретната документация на ДС относно този разговор; там трябва да фигурират докладите на Божидар Антонов, Началника на затвора и Заместник-Началника по ДС и в тези доклади трябва да е записано, че конкретните ми думи, които съм казал са: „Кажи на твоя Министър и на Посланика на САЩ да си ебат майката, и че ИЛИ заминаваме всичките на Запад, ИЛИ всичките оставаме тук, да бъдем избити един по един или всичките заедно!”.
Веднага след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ КОШМАРНО ЖЕСТОК ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути след освобождаването ми от затвора, още преди да съм видял и прегърнал последните останали живи, но вече безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои най-близки хора, аз посетих посолството на САЩ и на моят въпрос Посланика ми отговори, че действително техното предложение за моето освобождаване от затвора и заминаване на Запад е било точно такова.
После, още на другият ден и следващите дни, посетих още няколко посолства (на Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Холандия, Италия и други), и оттогава досега просто не съм спирал ДА НАСТОЯВАМ ПРЕД ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ИНСТАНЦИИ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички негови нарушители.
Впрочем, по онова време (началото на 90-те години) всички т. нар. западни посолства в София, в пълен синхрон, понякога деликатно, но много по-често почти цининчо ми даваха да проумея и разбера, че категорично няма да бъде позволено на такива като мен да осъществят каквато и да е съдебна процедура за наказателна и репараторна отговорност от (на) престъпните дейци на комунистическия режим;
поради което още по времето на моето високо активно участие в Националната политическа „Кръгла маса” и като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание аз станах известен със саркастично-афористично-ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО-парадоксалното си публично официално твърдение, че поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ;
В частност изрично и пределно ясно обръщам внимание на факта, че в архивите на почти всички западни дипломатически мисии в София, включително и във Вашите дипломатически мисии, несъмнено се съдържат ДОСТА ОБЕМИСТИ информационни масиви относно моите
ИНТЕНЗИВНИ опити да предизвикам СЪЧУВСТВЕНОТО ЧИСТО ЧОВЕШКО И ПРОФЕСИОНАЛНОТО ЧИСТО ЮРИДИЧЕСКО АНГАЖИРАНЕ на Световната и най-вече на Западната дипломатическа общност, включително и на Вашите предшественици и на самите Вас, както и на вашите високопоставени правителствени институционални лица,
ОТНОСНО необходимостта от най-строго спазване на Съвременните Цивилизационни Принципи и Норми на Правото, най-дълбоката същност на които е центрирана върху Справедливостта и Отговорността;
при което, за жалост, Е АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНА МОЯТА ЛИЧНА И НАУЧНО-ЕКСПЕРТНА КОНСТАТАЦИЯ, че
през всичките тези вече няколко десетилетия АБСОЛЮТНО НИКОЙ ОТ АДРЕСАТИТЕ НЕ Е ДАЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ Морални (Нравствени) и Правни Принципи и Норми.
Трето:
Длъжен съм за пореден път да подчертая, че съвсем наскоро след като излязох от затвора бех поканен (заедно с Румен Воденичаров!?!) в резиденцията на посланика на САЩ за среща с някакъв изключително високопоставен американски политически и благодетелен фактор, чието име по онова време не ми говореше абсолютно нищо, който, в присъствието на Воденичаров и Полански
ми предложи „бляскава политическа кариера” и „висок икономически статус”
в замяна на това, аз публично да обоснова тезата и да призова страдалците на комунистическия режим, че за да бъде избегната кървавата съпротива на комунистите България и Източна Европа се нуждаят от това, „страдалците” да „успокоят комунистите” като заявят, че „в името на гарантирането на безкръвния преход” се отказват от търсенето на наказателна и репараторна отговорност за престъпните дейци на комунистическия режим;
подчертавам, че аз веднага акуратно се позовах на Принципите и Нормите на Светото Писание и на Цивилизационното Право,
а видният американец, чието име е Джордж Сорос,
с явна спонтанна раздразнителност и неприязън веднага стана от масата, при което Негово Превъзходителство г-н Сол Полански конфузно ме покани да ме придружи до изхода на резиденцията, а Румен Воденичаров остана на масата и наскоро след това бе високопоставено институционализиран като ръководител на „Отворено общество”.
Четвърто:
Длъжен съм за пореден път да подчертая, че още през Февруари 1990 г., по време на срещата ми в София с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговия личен секретар по сигурността Боб Хътчингс, по повод моето настоятелно изразено искане САЩ да обезпечат
КАКТО провеждането на спокойна, легитимна и прецизна съдебна процедура за наказателна и репараторна отговорност на отделните конкретни легитимно-прецизно доказани престъпни дейци (а не на всички комунисти), ТАКА И построяването на широка мрежа от затвори тип „Шератон”, в които те да бъдат настанени,
на мен изрично и пределно ясно ми бе дадено да „проумея”, че САЩ никога няма да позволят да бъде потърсена каквато и да е отговорност от който и да е от престъпните дейци на комунистическия режим.
Нещо повече – по повод моите изрични думи, че „както в Румъния, така и в България никой не би могъл да направи нищо за бъдещото демократизиране на страната, ако преди това и там и тук не дебаркира Шести американски флот, който да прогони вече половинвековното окопаване на Трети Украински фронт”,
на мен фактически конклудентно, но пределно ясно ми бе дадено да проумея, че приказките за „крахът на комунизма” (за Крахът на „Империята на Злото”) са си чистопробни пропагандни лакардии, камуфлажно прикриващи онова, което предстои да стане.
{Виж напр.: Янко Янков, § 3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията”, в книгата (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат 70 х 100 х 16 (голям формат)}.
Пето:
Длъжен съм за пореден път да подчертая, че през Декември 1990 г. аз и живеещият в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“,
получихме официален сертификат (диплома) за членство и специална официална покана за участие в дейността на т. нар. „Конференция на американските политически лидери”, и пристигнахме във Вашингтон,
където двамата участвувахме във високопоставена дискретна делова среща, на която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера, тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за гарантирането на успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците на режима, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.
Следва изрично да уточня: че след тази именно моя „високопоставена среща” именно поради отказа ми да приема (да вляза в капана на) направеното ми предложение, за мен и за моите най-близки хора настъпи „ерата” на ОБЕЗПЕЧЕНОТО ОТ ЦРУ наше не по-малко жестоко, но много по-перверзно третиране от „новата” държавна власт, отколкото третирането ни бе по времето на класическия интернационален съветски комунизъм НА КГБ.
Шесто:
Впрочем, изрично и категорично ясно УТОЧНЯВАМ и подчертавам и следното:
При посещението при мен в Пазарджишкия затвор В НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА СЛЕД МОЯ КАТЕГОРИЧЕН ОТКАЗ ДА ПРИЕМА НАПРАВЕНОТО МИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ В СРОК ОТ ЕДНА СЕДМИЦА ДА ЗАМИНА В САЩ ИЛИ ЕВРОПА,
Божидар Антонов ми каза: „Радвам се, че с теб си останахме Приятели, а не колеги!”, на което аз му отвърнах „А пък аз съжалявам, че нямам възможност да те убия тук в затвора!”
После, в присъствието на началника за затвора, НАКРАТКО, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИНТЕТИЧНО СЪДЪРЖАТЕЛНО той ми каза някои неща относно фактически вече проведените и съдържателните насоки (т.е. целите) на предстоящите да бъдат проведени оперативни мероприятия на ДС срещу брат ми, баща ми и майка ми;
при което наблегна на това, че ПО СИЛАТА НА ПРАКТИКА ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ И НАРОДНИЯ СЪД ПРОВЕДЕНИТЕ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ СА СТАНАЛИ ИМЕННО СЪС СЪГЛАСИЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ПОСОЛСТВОТО НА САЩ В БЪЛГАРИЯ;
и посочи, че именно в тази насока трябва да си обясня и осъзная факта, че съвсем неслучайно изключително високопоставеният дипломатически служител на САЩ бе посетил моя роден дом, за да се запознае с родителите ми; който факт, всъщност, е единственият такъв не само в дипломатическата история на САЩ в България, но и в дипломатическата история на САЩ в социалистическите страти на Европа и Света.
Също така в присъствието на началника на затвора Божидар Антонов ми каза, че именно в контекста на конклудентното или изричното съгласие на Посолството на САЩ,
годеницата на брат ми (която аз познавах) и нейните родители са били „добронамерено посъветвани” тя да го напусне и да се премести да живее в друг район на България; след което при брат ми е била „внедрена” „доверена” вербувана от службите разведена жена с дете, след което е било обезпечено нейното забременяване от друг мъж (оперативен функционер на ДС), така че детето, което официално юридически ще бъде считано за дете на брат ми, да няма никакаква биологична и семейно-фамилна Духовна връзка с него и никакви мотивации в бъдеще да бъде като него и като всичките нас.
При това Божидар Антонов подчерта, че с оглед на бъдещите стратегически и оперативни нужди на специалните служби този тип мероприятия ВИНАГИ И НЕИЗМЕННО са били и продължават да бъдат честа практика спрямо определени особено злостни политически врагове.
Беше ми казано също така, че тъй като при раждането на моя син аз все още не съм бил интензивен обект на стратегическото внимание на ДС, почти веднага още след неговото раждане, за да бъде категорично недопуснато аз да мога да го възпитам така, че той един ден в бъдеще да бъде мотивиран да бъде като мен, с оглед на стратегическите и оперативните цели на ДС, неговата майка НЕ САМО Е БИЛА въвлечена в „деликатни, включително и престъпни ситуации”, които са станали „контролен подчинителен механизъм” върху нея,
НО И СЕГА, В МОМЕНТА ДОКАТО АЗ СЪМ В ЗАТВОРА ТЯ Е „ЗАЧИСЛЕНА” КАТО СПЕЦИАЛИЗАНТ И ДИСЕРТАЦИОНЕН АСПИРАНТ В СЪЩАТА ОНАЗИ ШКОЛА НА КГБ, В КОЯТО Е БИЛ ОБУЧАВАН ЛЕГЕНДАРНИЯТ КАРЛОС ЧАКАЛА.
Впрочем, беха ми казани още няколко неща.
Седмо:
Във връзка с това подчертавам, че тъй като както Божидар Антонов, така и началникътна затвора несъмнено са били длъжни да напишат съответните доклади или рапорти, категорично считам, че тези доклади несъмнено се съхраняват в секретните архиви на Държавна сигурност, които архиви би трябвало отдавна да не са секретни, НО ДО КОИТО ВЪПРЕКИ СТОТИЦИТЕ МОИ ОФИЦИАЛНИ ИСКАНИЯ ЗА ДОСТЪП И ДА ПОЛУЧА КОПИЯ ОТ ТЕХ, АЗ НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ДОСТЪП;
и в които архиви, именно по повод и във връзка със специфичния (специален, строго секретен, стратегически и оперативен!!!) характер на визираното „високопоставено” посещение при мен в затвора, също така, би трябвало да се сахранява и официалното писмо на Министъра на вътрешните работи до Посланика на САЩ ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С ВИСОКОПОСТАВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ МЕН В ЗАТВОРА.
Всъщност, тук и сега КАТЕГОРИЧНО ЯСНО НАСТОЯВАМ да бъдат разсекретени и да ми бъдат предоставени копия от абсолютно всички архивни документи: ***на българските специални служби; ***на специалните служби на САЩ; ***на специалните служби на СССР и респективно на РФ; ***както и на всички държави, чиито посолства и територии съм посещавал от 70-те години до днес, за да търся помощ и защита (закрила) по повод и във връзка с извършваната срещу мен и моите близки хора широкоспектърна престъпна дейност на българските и чуждестранните специални служби и институции.
Изрично и категорично ясно настоявам да получа ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР ПО АБСОЛЮТНО ВСЕКИ КАЗУС, ПОСОЧЕН И ОПИСАН ОТ МЕН ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ ДО ДНЕС, при което изрично и пределно ясно заявявам моята категорична професионална убеденост, че всичките тези казуси имат характера на несъмнено доказателство за това, че поне от 70-те години до днес българските специални служби са имали и имат характера на престъпен интегративен български клан на КГБ и ЦРУ.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
ІІІ.
Тук и сега поставям на Вашето Височайше Внимание един от няколкохилядните казуси по който настоявам за прецизно широкоспектърно разследване и обезпечаване на наказателна и репараторна отговорност от престъпните лица.
Писмо №LPC-Emlassy-039/22.08.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, Президента и Главния прокурор, с копие до БТА
До техни Превъзходителства Посланиците, акредитирани в България от държавите-членове на Европейския съюз, Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
До Президента, бул. “Княз Дондуков” № 2, София 1000
До Главния прокурор, бул. “Витоша” № 2, София 1000, Към рег. № 1737 / 13.03.2006 г.
Информационно копие: До Генералния директор и Специалния справочен отдел и архив на Българската телеграфна агенция (БТА), бул. “Цариградско шосе” № 49, София 1124
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,
Настоявам да мотивирате Борис Велчев (внук и син на видни висши фукционери на престъпния комунистически режим,
понастоящем изпълняващ висшата държавническа длъжност Главен прокурор и
фактическата престъпна функция главен укривател на престъпленията, извършени от функционерите на комунистическия режим),
да разпореди да бъдат събрани на едно место и подложени на тотална ревизия всичките депозирани от мен до днес писмени искания за разследване на многобройните престъпления, извършени от комунистическата и посткомунистическата мафиотска власт по отношение на мен и моите близки.
В частност настоявам да бъдат разследвани:
1) деянията на официалните служители и ангажираните с тях секретни дейци на Държавна сигурност, в резултат на които е настъпила смъртта на баба ми Петкана Цекова Кънчова и на дядо ми Янко Димитров Кънчов от село Клисурица, област Монтана;
2) деянията на официалните служители и ангажираните с тях секретни дейци на Държавна сигурност, както и на прокурорските и другите държавни служители, в резултат на които оттогава до днес тотално е препятствувано образуването на наказателни производства срещу непосредствените виновници за смъртта на баба ми и на дядо ми, както и срещу виновниците за редицата други престъпления, имащи своята генетична връзка с посочените два смъртни случаи.
І.
Както вече многократно съм посочвал в многобройните си искания за разследване в това отношение, накратко става въпрос за следното:
1) на 11 май 1983 г. аз съм арестуван и след два месеци (на 11 юли 1983 г.) съм освободен поради невъзможност за доказване на предявеното ми обвинение в престъпление, което означава, че през посоченото време съм бил неоснователно, невиновно и противозаконно задържан в ареста на Държавна сигурност;
2) в резултат на това противозаконно арестуване за мен и за моите близки са настъпили редица вредоносни и дори трагични последици, които иначе никога не са щели да настъпят, като една от най-зловещите от тях е смъртта на баба ми.
2. а) тъй като само няколко часа след моето арестуване в дома ни е било извършено претърсване и личен обиск на всички, баба ми, намирайки се до този момент в превъзходно здраве, веднага е получила мозъчен инсулт; после е престояла на легло пет дни, и на 17 май 1983 г. е починала.
2. б) после кметът на селото Милчо Иванов, който, видно от предоставените ми (едва през 1998 г.) от архива на МВР материали, е бил „Доверено лице на Държавна сигурност”, е съставил документ с невярно съдържание, като в т. нар. „Акт за смърт № 3 от 18 май 1983 г.”, в пълно противоречие с наличната медицинска документация, е записал, че причината за смъртта е „старост”; обаче, видно от писмено документираното становище на медицинския фелдшер Надко Л. Първанов, в случая е ставало въпрос за „спастичен хеморагичен мозъчен инсулт в дясно”, а от изготвената от началника на отделение „Бърза медицинска помощ” д-р И. Йосифов документация става пределно ясно, че смъртта е настъпила в резултат на „десностранен хеморагичен мозъчен инсулт”;
2. в) на 05 септември аз съм написал и на 06 септември 1983 г. съм изпратил две препоръчани писма (№ 182 и № 183), едното от които е адресирано до Главния прокурор, с което съм искал да бъдат разследвани както причините за смъртта на баба ми, така и документното престъпление, извършено от кмета Милчо Иванов, с което в услуга на престъпниците от Държавна сигурност е издаден официален документ с невярно съдържание, скриващ истинските причини за смъртта и намиращ се в пълно противоречие с наличната (и днес) медицинска документация;
2. г) от с. 52 на разсекретеното и предоставено ми едва през 1998 г. „Дело № 24491/1984 г., ЛДОР „Твърдоглавия”” е видно, че още на другия ден двете ми писма, включително и това до Главния прокурор, са били иззети от Държавна сигурност и не е било позволено на пощенските служби да ги предоставят на адресатите, с което теоретически, хипотетически и номинално (съгласно официалните български закони) е било нарушено както правото ми на неприкосновеност на кореспонденцията, така и правото ми на правосъдие по конкретния казус;
2. д) от факта, че въпросните престъпни факти и обстоятелства са били считани за строго секретна държавна тайна включително до 1998 г. следва, че през цялото това време по вина на държавата защитата на посочените брутално нарушени права е била напълно невъзможна, а следователно не е текла и т. нар. давност;
2. е) от съответните регистрационни книжа би следвало да е видно, че на 17 август 1998 г. аз съм предоставил на Президента Петър Стоянов, Главния прокурор Иван Татарчев и Министъра на вътрешните работи Богомил Бонев писмено изложение, имащо индекс PLC-18, с което, върху основата на информацията, която ми е станала известна от разсекретените архиви, съм поискал „разследване в три направления” и „търсене на наказателна отговорност” от:
►окръжния прокурор Борис Петков, началника на ОУ на МВР полковник Илия Шаренков, оперативния работник Йордан Василев, другите виновни служители на прокуратурата и на МВР, както и на служителите на пощенското ведомство;
►длъжностното лице Милчо Иванов - кмет на селото, който в пълно противоречие с наличната медицинска документация е издал официалния документ „Акт за смърт”, в който е записано, че причина за смъртта е „старост”;
►всички длъжностни лица, които са виновни за противозаконното ми арестуване и са предизвикали настъпването на инсулта, от който е починала баба ми, всичките останали вредни последици, както и осъществяването на престъпните деяния, имащи за цел да бъде прикрито главното престъпление.
За сведение следва да посоча, че текстът на това мое изложение е публикуван на с. 522-525 от Том 3 (издаден през 2002 г.) на книгата ми „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
Тъй като до днес не е е направено абсолютно нищо във връзка с исканията, които съм заявил с това писмено изложение, за мен е повече от очевидно, че
съответните три официални длъжностни лица на българската държава (Стоянов, Татарчев и Бонев; както и подчинените им служители, които са боравили със съответните преписки)
са встъпили като престъпници-укриватели на така посочените престъпления и в интерес на престъпниците от Държавна сигурност,
като в моя и на близките ми вреда са попречили за ефективното осъществяване на правосъдието по посочения казус (извършили са деяния, представляващи важни елементи от системата на престъпното създаване на пречки за правосъдието); поради което изрично и категорично настоявам да бъдат извършени разследвания на техните деяния в това отношение.
2. ж) от съответните регистрационни книжа би следвало да е видно, че на 18 декември 2002 г. съм предоставил на Главния прокурор Никола Филчев писмено изложение, имащо индекс PLC-100, с което съм поискал да ми бъде отговорено на вече поставените от мен въпроси и предявените искания за разследване, както и да бъде извършено разследване на посочените престъпни деяния.
За сведение следва да посоча, че текстът на това мое изложение е публикуван на с. 3-10 от Том 6 (издаден през 2005 г.) на книгата ми „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
Тъй като до днес не е е направено абсолютно нищо във връзка с исканията, които съм направил с това писмено изложение, за мен е повече от очевидно, че
както Главният прокурор, така и неговите подчинени, които са действували по преписката, са действували като престъпници-укриватели на посочените от мен престъпления, и като лица, препятствуващи правосъдието;
поради което изрично и категорично настоявам да бъдат извършени разследвания на техните деяния в това отношение.
ІІ.
Намирам, разбира се, че така изнесените от мен по-горе факти и обстоятелства биха могли да имат и „малко по-друг прочит и по-друга интерпретация”. Става въпрос, че изпълняващият длъжността Главен прокурор (и фактически главен укривател на престъпленията, извършени от функционерите на комунистическата власт и на днешната Мафия) Борис Велчев би могъл да обоснове тезата, че узнавайки за моето арестуване, баба ми е била получила мозъчен инсулт съвсем не поради психическа болка, мъка и страдание, а поради неимоверна радост и благодарност към управляващата комунистическа партия и правителството; и че погледнато от тази гледна точка, така посочените по-горе мои писмени изложения представляват набеждаване в престъпление и следва да послужат като повод и основание за образуване на наказателно преследване против мен.
Така или иначе, с настоящето изложение изрично, ясно и категорично настоявам да бъде образувано наказателно преследване или спрямо така посочените лица, или срещу самия мен.
ІІІ.
Както е видно от документацията, която се съхранява в архива на МВР, на 25 март 1984 г. е осъществено второто ми арестуване и настаняване първо в концентрационен лагер, а после и в затвор, като освобождаването ми е станало едва на 31 октомври 1989 година.
От посочената документация е видно, също така, че след фактическото ми лишаване от свобода в продължение на 5 (пет) години, 11 (единадесет) месеци и 13 (тринадесет) дни, на 30 март 1990 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд е приело и издало решение, съгласно което съм признат за
напълно невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства, а наложената ми присъда е отменена.
При второто ми арестуване, обаче, родителите ми, имайки предвид трагичните събития при първото арестуване, скрили от дядо ми факта на арестуването и го излъгали, че съм заминал на работа в чужбина; в поддържането на тази лъжа, впрочем, доста успешно са участвували не само останалите негови близки и роднини, но и цялото село.
Когато, обаче, две години след арестуването ми, през 1986 г., функционерите на Държавна сигурност узнали за поддържането на тази животокрепяща лъжа, те веднага се погрижили дядо ми да узнае истината и така, само няколко дни след като той дойде при мен на свиждане в затвора, е било извършено неговото погребение. По същото време кмет на селото е същият Милчо Иванов, и по настояване на неговите господари от Държавна сигурност в т. нар. „Акт за смърт” е записано, че причина за смъртта е „старост”.
Заслужава да бъде отбелязано, че от архивите на МВР е видно, че точно по същото време специален обект на наблюдение и разработване от органите на Държавна сигурност е бил и брат ми Камен Янков, по отношение на когото вече е имало съвсем определен план за неговото физическо ликвидиране.
И макар че официално не ми е предоставена информация относно оперативното разработване от ДС на баща ми и майка ми, здравомислието налага извода, че те несъмнено са били такъв обект, и че следователно е било направено всичко, което е било необходимо, за да бъде попречено на всички да документират обстоятелството, че смъртта на дядо ми е резултат именно от дейността на Държавна сигурност – както поради факта на моето противозаконно арестуване, така и поради специалното оперативно мероприятие, насочено към това, дядо ми да узнае, че аз съм в затвора.
ІV.
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,
Категорично настоявам да мотивирате Борис Велчев да разпореди да бъде извършено разследване на така посочените от мен факти и обстоятелства относно ролята на функционерите на Държавна сигурност за настъпването на смъртта на баба ми и на дядо ми и относно прикриването (укриването) на извършените престъпления.
22 август 2006 г. Янко
Н. Янков
Виж: стр. 340-346, Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7. Заключителни писма до Мафията, С., Издателство „Янус”, 2007, 546 с. ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
Виж: https://iankov.blogspot.com/2007/09/2_3628.html, (2007-09-02), НОВ ГЛАВЕН ПРОКУРОР - СЛУГА НА МАФИЯТА (2), (проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)
Виж: Изключително голямото множество други факти и обстоятелства относно ПРЕСТЪПНИТЕ секретни оперативни мероприятия на българският клан на КГБ и ЦРУ, насочени специално спрямо баба ми и дядо ми.
ІV
Тук и сега акуратно уведомявам, че КАКТО ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ, ТАКА И СЕГА, продължавам да заявявам, че НАСТОЯВАМ пред Вас ДА ИЗПЪЛНИТЕ Цивилизационното, Международно-Правоното и Национално-Правното си Задължение да обезпечите извършването на съответните легитимни процедури за спазване и реализиране на Справедливостта и Правосъобразността.
СЪЩО ТАКА „за пореден път”, акуратно обръщам Вашето Височайше Внимание на факта и обстоятелството, че:
tпоради пълна липса на легитимна българска Конституция и най-вече на легитимна конституционна гаранция, аналогична на ноторно известната т. нар. „Втора порправка”, единственото мое легитимно оръжие е Словото и Правото;
tименно в контекста на това обстоятелство фактически моето единствено оръжие са научните и документалните ми електронни и книжни издания, относно които се надявам, че
макар и както до сега, така и днес, в България Словото и Правото да са напълно неефективни,
все пак би могло един ден, дори когато мен вече ме няма, ТОВА ОРЪЖИЕ да има роля и значение, аналогична на ядреното оръжие „Периметър” – Ръката на Мъртвеца” - „Тhe Dead Man's Hand“.
ІV
Fiat iustitia, et pereat mundus!
PEREAT MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!
Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на съществуване!
Пред всичките тук визирани адресати изрично и категорично ясно настоявам да бъдат извършени ВСИЧКИ ЛЕГИТИМНИ ДЕЙСТВИЯ относно всички факти и обстоятелства.
17 Декември 2020 г. Янко Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар