14 Декември 2020 г. Тридесети и втори (32.) персонален Меморандум

Address for letters:

Янко Николов Янков –

            Гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз (имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право – тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ)“;

            По времето на комунистическия режим политически уволнен от научната и преподавателска работа в БАН и СУ;

            В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ (3) ГОДИНИ: интерниран (въдворен) в родното село; осъден на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в Девня;

            В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ШЕСТ (6) ГОДИНИ: осъден на строг затворнически режим за подстрекаване на 24 посолства и 2 информационни агенции за враждебни действия срещу СССР, Варшавския договор, социалистическите страни и България;

       СЛЕД ДЕВЕТ (9) ГОДИНИ: на 30 Март 1990 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд е издало решение, съгласно което официалната комунистическа държавна власт е извършила политически мотивирана престъпна репресивна дейност;

            Участник в Националната политическа „Кръгла маса” Януари-Май 1990 г.;  отстранен поради радикалното противопоставяне срещу подготвеното „Споразумение” между БКП и СДС;

            Депутат (сенатор) в Седмото Велико Народно Събрание, имащо легитимния статус на Горна (Сенатска) Камара на Парламента;

            Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;/// Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

            Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права; /// Председател на Съюза на юристите-демократи

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

E-mail : iankov.bg@gmail.com

Web site: http://iankov.blogspot.com/ ;       Web site: http://iankoiankov.blogspot.com/ ;

Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)

Видео: http://vbox7.com/collection:708949/  

Библиография (Списък на книгите) Янко Н. Янков-Вельовски, 2020 г.: http://iankov.blogspot.com/2020/11/04-2020.html ,

Национален регистър на издаваните книги в България

Янко Николов Янков , Общ брой резултати: 103,  стр. 1 2 3 4 5

http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName  

=========================================================

14 Декември 2020 г.

 

Тридесети и втори (32.) персонален Меморандум

            До поредните ИНТЕР- и ТРАНС-национални СЪДРУЖНИ ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на Съветско/Руско-Американско-Европейския Концлагер България:

            ***Негово Превъзходителство г-н Анатолий Анатолиевич Макаров - Извънреден и Пълномощен Посланик на Руската Федерация в България, бул. Драган Цанков № 28, София, E-mail:info@russia.bg;

            ***Нейно Превъзходителство г-жа Херо Мустафа, Посланик на САЩ в България, ул. „Козяк” №16, София 1408, E-mail:SofiaEmb@state.gov;

            ***Негово Превъзходителство г-н Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, ул. „Г.С. Раковски” №124, София 1000, E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu  (link sends e-mail); Facebook: https://www.facebook.com/ECinBulgaria.

- - - - - - -

            До всички вече традиционно ИНФОРМИРАНИ ОТ МЕН, още от 70-те и 80-те години ДО ДНЕС множество:

            ***дипломатически мисии в България;

            ***авторитетни световни и европейаски институции, личности и медии;

            ***авторитетни български личности;

            ***документални архиви на Български, Европейски и други библиотеки;

- - - - - - -

            *** До Иван Гешев, официален, фактически, абсолютно нелегитимно назначен, действащ от 18 Декември 2019 г. Главен Прокурор на България, Главен фактически концлагерен екзекутор, марионетен наложник и Главна Придворна Мадам на Прокурорския Бардак на Компрадорската Либерално-Глобалистична Неоколониална Правителствено-Мафиотска Хунта, бул. „Витоша” № 2, София Ц 1000, E-mail: press@prb.bg; E-mail: vkp@prb.bg. );

- - - - - - -

            МОЛБА ЗА ЗАЩИТА: До Арменския поп при функциониращия в България още от 70-те и най-вече от 90-те години, включително и днес, перверзно жесток тотално геноциден Съветско-Руско-Американско-Европейски Либерално Глобалистичен (НЕО-Троцкистко-Соросоиден) концлагерен Диарбекирски режим;

- - - - - - -

            Акуратно уведомявам, че специално предишните Пресонални Меморандуми от тук визираната специална серия, т.е. от Първи (01-ви) 30 Януари 2017 г. до Тридесети (30-ти) 13 Април 2018 г. {Виж Библиография на книгите ми} са включени в следното книжно и електронно издание: 66.Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 13. До Главните надзиратели на Концлагер „България” – посланиците на РФ и САЩ, С., Издателство „Янус”, С., 2018, 478 с., ISBN: 978-619-7008-08-1 , формат 70 х 100 х 16 (голям формат).

 

І.

Fiat iustitia, et pereat mundus! PEREAT MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!

Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на съществуване!  

             

- - - - - - -

            ПРЕДИ ВСИЧКО изразявам моето преклонение пред баща ми Никола, майка ми Евтима и брат ми Камен, носители на неимоверно Силна Воля, Високо Личностно и Национално Достойнство и Боен Дух, благодарение на които аз съм това, което съм.

            Баща ми, пенсиониран военноинвалид от Царската Армия, и майка ми още непосредствено от момента на комунистическия преврат на 9 Септември 1944 г., когато аз съм в съвсем пресни бебешки пелени,

            са станали обекти на систематични както открити и дори демонстративни, така и на секретни оперативни мероприятия на комунистическата държавна власт;

            а брат ми, по-малък от мен, стана такъв обект още от момента, в който българските кланове на КГБ и ЦРУ ме поставиха мен като техен обект;

И ТРИМАТА ОСТАНАХА ТАКИВА ОБЕКТИ НЕ САМО ДО СМЪРТТА СИ,

НО И ДОРИ ВЕЧЕ НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ СЛЕД СМЪРТТА СИ.

 

            Благодарение именно на тех аз съм това, което съм. Благодарение именно на тех  постигнах Статус, от позицията на който вече няколко десетилетия акуратно и официално съм обосновавал, писал и пиша до всички възможни чужди и български институции, че

с КГБ и ЦРУ и с техните български кланове имам стари и нови сметки за уреждане, а според колоритния израз на американските трапери - стари и нови кожи за дране!

 

            Впрочем, вече няколко десетилетия акуратно и официално МНОГОКРАТНО съм писал и продължавам да пиша ОТНОСНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМОТО МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ КОНКРЕТНО ПОСОЧЕНИ И ОПИСАНИ ФАКТИ ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНАТА СПРЯМО

            ***БАЩА МИ, МАЙКА МИ, БРАТ МИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЕХ ЛИЦА;

            ***БАБА МИ, ДЯДО МИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЕХ ЛИЦА,

            ***МЕН И СВЪРЗАНИТЕ ЛИЧНО С МЕН ЛИЦА,

            ДРАСТИЧНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

            НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА И НА НЕОКОМУНИСТИЧЕСКАТА НЕОЛИБЕРАЛНО-ГЛОБАЛИСТИЧНА НЕОКОЛОНИАЛНА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ

            НА БЪЛГАРСКИТЕ КЛАНОВЕ НА КГБ И ЦРУ.

 

            И, разбира се, относно престъпната дейност, извършена спрямо

            ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО, ПОЧТИ 85% (осемдесет и пет процента!!!!) български граждани, единствената „вина” на които е това, че са носители на Високо Личностно, Етно-Национално, Специфично Европейско и ОбщоЧовешко Цивилизационно Достойнство.

            При което отдавна, отдавна, отдавна публично-официално и дори демонстративно непримиримо съм ПРЕДЯВИЛ (и оформил в специални книжни и електронни издания!) своите ОФИЦИАЛНИ ПУБЛИЧНИ ОБВИНЕНИЯ спрямо базираните в България дипломатически мисии и спрямо определени Псевдо-Хуманни и Псевдо-Правозащитни Международно-Правни институции,

              КОИТО ИМЕННО ИНСТИТУЦИИ СА ВСТЪПИЛИ КАТО ВДЪХНОВИТЕЛИ И ДИРЕКТНИ ПОРЪЧИТЕЛИ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЦИЗНО ПОСОЧЕНИ И ОПИСАНИ ПОВЕЧЕ ОТ 5500 (пет хиляди и петстотин)

              ТАКА НАРЕЧЕНИ „ПРИОРИТЕНТО-АКТУАЛНИ КАЗУСИ”, по повод и във връзка с котито фактически конкретно извършените и акуратно посочените и описаните престъпления са МИНИМУМ ДЕСЕТ (10) ПЪТИ ПОВЕЧЕ.

- - - - - - -

            Така тук и сега ще акцентирам върху следното:

            Случи се така, че след едно от поредните ми посещения в посолството на САЩ Вторият политически секретар на Посолството Джоузеф Александър Кийл прие поканата ми да посети дома на моите родители, и така заедно с него ние пристигнахме в родното ми село.

            Нека специално да отбележа, че когато видният американец си тръгна от дома ни, той прегърна майка ми и й каза: „Не се притеснявайте за сина си! Ние ще му помогнем!“.

            Нещо повече – пред майка ми и баща ми той се обърна към мен и ми каза: „Каквото и да стане, докато теб те няма при тех, ние няма да позволим те да бъдат тормозени!”.

            При това, нека да отбележа и следните неща:

            ***Докато пътувахме с колата му от София до Клисурица ние разговаряхме за много неща, при което той съвсем не криеше, че нашият разговор НЕ САМО СЕ ЗАПИСВА, НО И СЕ ИЗЛЪЧВА не от една, а от две комуникативни системи;

            ***Нещо повече: когато той си тръгна от Клисурица, аз вече спрях да предусещам и започнах да осъзнавам и усещам онова, което елегантно имплицитно ми беше дадено да проумея и да разбера,

            а именно че Американските, Съветските и българските специални служби ИМАТ ДИСКРЕТЕН СЪВМЕСТЕН ШИРОКОСПЕКТЪРЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ И ОПЕРАТИВЕН ИНТЕРЕС от това, което вече отдавна е в официално публично видим интензивен ход и става в СССР, Социалистическия лагер, Европа и България.

 

            ***Още на другия ден след неговото заминаване аз бех арестуван и осъден на принудителен концлагерен труд в химическите заводи в Девня край Варна,

            а наскоро след това „преведен” в Главно Следствено управление на ДС,

            осъден на 12 години затвор и „настанен” в специалния сектор на килиите за високоопасните престъпници и осъдените на смърт в Софийския Централен затвор, а после и в кошмарно зловещо известния Пазарджишки затвор.

 

            ***Нека отбележа, че по повод и във връзка с това посещение в моя роден дом на видния американски дипломат на страници 180-183 на папка №21441, ДОР „Дракон”, Том 1 е записано, че по времето, когато аз съм бил обект „Дракон” и често съм посещавал посолството на САЩ, за българската Държавна сигурност лицата, с които най-често съм се срещал, освен посленика, са били:

            *Дж. А. Кийл е бил обект „Диригент“,

            *офицерът по сигурността при посолството Джордж Бекет е бил обект „Чакал“,

            *вторият секретар-вицеконсул Стюард Кулидж Паркър е бил обект „Професор“,

            *а заместник-административният началник Скот Камерън Томпсън е бил обект „Стрелец“.

 

            Разбира се, напълно резонен, т.е. основателен, разумен и обоснован е въпросът „Помогнаха ли НИ американците?“.

            Истина е, че само две седмици след моето арестуване Държавният департамент на САЩ официално ме е обявил за „лице, репресивно лишено от човешки права“;

            истина е, че в продължение на цели шест години редица, включително и американски, правозащитни организации и видни личности публично са съобщавали или оповестявали именно така формулираната „констатация“.

 

            Но истана е и че през цялото това време всичко е приключвало само и единствено с оповестяването на така формулираната „констатация“.

 

            Дори нещо повече - в затвора в продължение на цели шест календарни години аз преминах през реален високо кошмарен и неимоверно жесток ад;

            и тези „констативни оповестявания“ фактически с абсолютно нищо не са облекчавали моето репресивно третиране.

 

            Нещо повече – както преди, така и по време на „пребиваването“ ми в затвора абсолютно всички мои семейно и фамилно най-близки хора са били подложени на неимоверно жестоки интензивни оперативни мероприятия на ДЕЙСТВУВАЩАТА КАТО ФИЛИАЛ ИЛИ КЛАН НА КГБ И ЦРУ българска Държавна сигурност,

 

            ПРИ КОЕТО от тях е било искано преди всичко официално да подпишат текст, че порицават моята антикомунистическа дейност, че „в името на високохуманната комунистическа идея“ и „светлото комунистическото бъдеще на България и на целия свят“ те се отказват от кръвно-родствените си отношения с мен и ме предоставят на комунистическата държавна власт за „ефективно благородно и добронамерено превъзпитание“.

 

            Разбира се, баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима изрично и непреклонно категорично са отказвали да изпълнят предявяваните към тях искания,

поради което заплатиха със живота си!!!

 

 

ІІ.

            От 21 Ноември 1987 г., от който ден съм току-що преместен от Пазарджишкия в Софийския затвор, до днес, не съм спирал да настоявам да бъде разследвано „събитието” в Затвора в Пазарджик и да бъдат разсекретени абсолютно всички секретни масиви на КГБ, ДС и ЦРУ.

 

            В 08 часа сутринта на 18 Ноември 1987 г. бех изведен от Специалната репресивна изолаторна килия на т. нар. „Тежък Салон” в Затвора в Пазарджик, и при „Великодушен ритуален сценарий” на началника за затвора и на заместник-началника по ДС бех изпратен НА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ ОБЛЕКЧЕН ТРУДОВ РЕЖИМ „на работа” в железарския цех,

            където ФАКТИЧЕСКИЯТ тартор на цеха бе зловещо известният затворник Атанас Петков Димитров, роден в село Орешак, Тополовградска община, дългогодишен рецедивен криминален затворник, многократно и систематично използуван от затворническата държавна власт и затворническия клан на ДС за извършване на тежки осакатяващи покушевия върху затворниците. Нещо повече – всички затворници в този затвор знаеха, че специално този затворнически тип е високооблагодетелствуван поради ВИСОКОвербовъчния му статус и систематично извършваните от него не само осакатявания, НО И УБИЙСТВА, КАМУФЛАЖНО ПРИКРИТИ КАТО „случайни производствени нещастни случаи по време на работа”.

 

            Същият, обаче, противно на очакванията ми, МОЖЕ БИ ПОРЪЧКОВО, НО МОЖЕ БИ И САМОИНИЦИАТИВНО ДИСКРЕТНО ми каза, че лично заместник-началникът по ДС му е наредил да ме убие още същия ден, почти веднага след влизането ми в цеха;

            но че той се страхува да го направи, защото знае, че ТЪЙ КАТО западните радиостанции често споменават моето име и положението ми в затворите, ЗА ДА ИЗМИЯТ СОБСТВЕНИТЕ СИ КЪРВАВИ РЪЦЕ, те веднага ще убият и него,

            за да обосноват тезата, че са защитавали мен ИЛИ ЧЕ НЕУМЕЛО ИЛИ НАЙ-ВЕРОЯТНО ПРОВОКАЦИОННО ПРЕДНАМЕРЕНО (ПРЕДУМИШЛЕНО) ПРЕДИЗВИКАНАТА ОТ МЕН ПРОИЗВОДСТВЕНА АВАРИЯ Е БИЛА ТАКАВА, ЧЕ Е УБИЛА И ДВАМАТА;

            поради което ми предложи той да ме нападне не много ефективно, но аз да се защитя изключително ефективно и не само да го нараня, но и дори да му счупя ръката.

            Така и стана още в 10 часа сутринта и той бе откаран в болницата в града.

- - - - - - -

            В 13 часа в затвора пристигна генерал Божидар Антонов, роден в съседно село, мой приятел още от детските ни години, съученик от гимназията в града, състудент в ЮФ на СУ, завърнал се от българското посолство в Париж, където изпълнявал строго секретни дейности. {Виж: моите официално регистрирани относно него казуси: t04.07.2016 г.; t20.11.2017 г.; t28.12.2017 г.; t02.05.2019 г.; t18.12.2019 г.; Виж също и другите казуси, в които неговото име е споменавано}

- - - - - - -

            Тук и сега изрично и ясно се позовавам на ЧАСТ ОТ ТЕКСТА на моя „Деветдесет и трети (93-ти) СПЕЦИАЛЕН Меморандум-Граждански Обвинителен Акт ***До (01) Нейно Превъзходителство госпожа Херо Мустафа, Посланик на САЩ, Наследствен Съдружен Главен Надзирател на Съветско-Руско-Американския Концлагер „България”; ***До (02) Негово Превъзходителство Посланика на Руската федерация, Наследствен Съдружен Главен Надзирател на Съветско-Руско-Американския Концлагер „България”;

Първи откъс от посочения текст:

            Преди всичко акуратно Ви припомням, че непосредствено след постъпването ми през 70-те години на научно-изследователска работа в Института за правни науки при БАН и преподавателска работа в единствения в България по онова време Юридически факултет при СУ съм станал обект на строго секретни оперативни мероприятия на българския клан на КГБ – ДС, кодовите наименования на които са „Смешник”, „Гадния”, „Дивия”, „Злобара”, „Твърдоглавия”, „Терорист”, „Непокорник” и „Дракон”;

Þнаскоро след това съм уволнен от научната и преподавателска работа в БАН и СУ;

 Þсъм интерниран (въдворен) в родното село;

Þполитическият секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл прави посещение в родния ми дом в с. Клисурица;

Þведнага след това съм осъден на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в град Девня;

Þтри месеци след това съм арестуван в Главно следствено управление при ДС по обвинение, че съм ръководител и извършител на нелегално разпространяваните в продължение на половин година в Михайловград 101 (сто и един) броя позиви, подбуждащи към извършването на престъпления против НРБ, и клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй в НРБ.

ÞТъй като непосредствено след моето „настаняване” в концлагера в химическите задови

              един от позивите е бил залепен на самата входна врата на Окръжното управление на МВР,  

              главните заподозряни са били моят роден брат Камен Николов Янков и нашият баща Никола Янков Димитров,

              спрямо които са били предприети неимоверно жестоки драстични оперативни мероприятия.

            (Впроем, В КРАЙНА СМЕТКА СЛЕД НЯКОЛКОГОДИШНО РАЗСЛЕДВАНЕ ЦЯЛОТО РАЗСЛЕДВАНЕ ОТНОСНО ПОЗИВИТЕ ЗАВЪРШВА С ПЪЛЕН КРАХ И ДО ДНЕШНИЯ ДЕН АЗ НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТАЦИЯТА ПО ТОВА РАЗСЛЕДВАНЕ!!!);

            Þсамо две седмици след арестуването ми Държавният департамен на САЩ ме обявява за български гражданин, лишен от човешки права, след което Amnesty International, Helsinky Watch, American Bar Association Lawers Committee for Human Rights, радио Свободна Европа, радио Гласът на Америка, радио Би Би Си и лично Вили Брандт  предприемат афициални публични акции в моя защита;

ÞПОРАДИ ПЪЛЕН КРАХ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО относно позивите СЕДЕМ МЕСЕЦИ след моето арестуване ОБВИНЕНИЕТО Е ПРОМЕНЕНО в „ПОДБУЖДАНЕ НА ЧУЖДИ ДЪРЖАВИ (САЩ, Великобритания, Италия и др.) КЪМ ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ против България, СССР, Варшавския договор и социалистическите страни;

ÞТри месеци след това съм осъден на 12 (дванадесет) години затвор при строг режим; ÞЕдна година след това присъдата е „коригирана” на 6 г. и 6 месеци при същия режим;

 

Втори откъс от посочения текст:

            Така, всъщност, след „отиграването” на сценария:

            *в 10 часа сутринта на 18 Ноември 1987 г. фелдшерът от медицинската служба при затвора ми издаде „Медицинска бележка” за „освобождаване от работа” поради болестно състояние и настаняване за болнично лечение;

            *към 13 часа в затвора пристигна и в присъствието на началника на затвора се срещна с мен полковник (впоследствие - генерал) Божидар Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в Михайловград, впрочем, мой приятел от детството ни, съученик и състудент;

            *към 15 часа и 30 минути ме закараха до гарата в Пазарджик и в 19 часа бях настанен в Софийския Централен затвор и веднага в болницата при затвора;

            *от където, на 21 Ноември 1987 г. официално написах „Жалба” до Главния прокурор, обхващаща 17 (седемнадесет) ръкописни страници, при което текстът на жалбата бе разпределен в 6 (шест) точки или пункта (по-късно, КАКТО по време на престоя ми в затвора, ТАКА И след освобождаването ми, МНОГОКРАТНО съм възпроизвеждал този текст и съм настоявал за извършване на разследване на планирания от ДС опит за моето убийство).

            Така, тук и сега, КАКТО КАЗУСЪТ С УЧАСТИЕТО НА ВИЗИРАНОТО ЛИЦЕ, ТАКА И ОСТАНАЛИТЕ КАЗУСИ ОТ ТАКА НАРЕЧЕНИЯ „ЗАТВОРНИЧЕСКИ ПЕРИОД” ГИ ПОСТАВЯМ В КОНТЕКСТА НА ЕДНО ДРУГО АБСОЛЮТНО ПРИНЦИПНО СЪОБРАЖЕНИЕ,

            КОЕТО, МАКАР И ЛАКОНИЧНО, ДОСЕГА МНОГОКРАТНО И НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО Е БИЛО ПОСТАВЯНО НА ВНИМАНИЕТО НА ПОСЛАНИЦИТЕ НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И НА САЩ, от които съм искал и искам отговор или обяснение на фактите и обстоятелствата относно УЧАСТИЕТО (СЪУЧАСТИЕТО) на техните посланически специални служби във визираните казуси.

         Впрочем, става въпрос за следния мой обширен текст, който ПРЕДИ ТОВА ВЕЧЕ многократно е бил поставян от мен на вниманието на визираните посланици.

            (виж напр. стр. 6 от моето ПОРЕДНО актуално позициониране на визирания текст: (20 Ноември 2017 г.),

            Двадесет и седми (27-ми) персонален Меморандум До поредните ИНТЕР- и ТРАНСнационални ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на Съветско/Руско-Американския Концлагер България: ***Анатолий Анатолиевич Макаров - извънреден и пълномощен посланик на Руската Федерация и ***Ерик Сет Рубин – посланик на САЩ  http://iankov.blogspot.bg/2017/11/20-2017-27.html ; http://iankoiankov.blogspot.bg/#!/2017/11/20-2017-27.html ;

 

            „НА ТРЕТАТА ГОДИНА ОТ ПРЕБИВАВАНЕТО МИ В ЗАТВОРА, точно по време на връхната точка на ЖЕСТОКИТЕ оперативни мероприятия срещу мен, срещу брат ми и срещу баща ми, в затвора присигна за среща с мен полковник (впоследствие - генерал) Божидар Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в Михайловград (впрочем, мой приятел от детството ни, съученик и състудент).

 

            В присъствието на началника на затвора той ми каза:

            ***че е пристигнал при мен по поръчение на Министъра на МВР, при това по настояване на Посолството на САЩ;

 

            ***че всичките оперативни мероприятия срещу мен, брат ми, баща ми и всички други свързани с мен и с нас лица, са били НЕПОСРЕДСТВЕНО ръководени и провеждани НЕ ОТ НЕГО, а от специален високопоставен екип при Министерството,

            И ЧЕ ПОСОЛСТВОТО НА САЩ Е БИЛО АКУРАТНО АКТУАЛНО ИНФОРМИРАНО И Е ЗНАЕЛО ЗА ТЕХ;

 

            ***че от посолството на САЩ са настоявали за моето освобождаване от затвора и да ми бъде обезпечена възможността да замина

         (САМО И ЕДИНСТВЕНО АЗ, БЕЗ НИТО ЕДИН ОТ БЛИЗКИТЕ МИ!!!)

         за САЩ или в Западна Европа,

         но това да стане само след като и ако бъде пречупена и подчинена моята воля и волята на най-близките ми хора

         и след като ВСИЧКИТЕ НИЕ ние изрично, ясно и официално се признаем за виновни пред комунистическата българска държавна власт;

            ***накрая неговите изрични думи беха:

            „Не само в САЩ, но и в която и да е западна европейска държава НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ ПРИЕТ, АКО ПРЕДИ ТОВА НЕ СИ СЕ ПОДЧИНИЛ НА НАС! Това е практика по ОТДАВНА ПОСТИГНАТО И ДЕЙСТВАЩО ВИСОКОПОСТАВЕНО СПОРАЗУМЕНИЕ, която важи не само за теб, а за всички като теб – преди теб и след теб!”.

 

            Тъй като аз, разбира се, категорично отказах да приема направеното ми предложение, останах в затвора още цели три години;”

 

            ***веднага след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ  КОШМАРНО ЖЕСТОК ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути след освобождаването ми от затвора, още преди да съм видял и прегърнал последните останали живи, но вече безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои най-близки хора,

            аз посетих посолството на САЩ, а още на другия ден и следващите дни, посетих още няколко посолства (на Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Холандия, Италия и други),

            и оттогава досега просто не съм спирал ДА НАСТОЯВАМ ПРЕД ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ИНСТАНЦИИ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички негови нарушители.

 

            ***Впрочем, по онова време (началото на 90-те години) всички т. нар. западни посолства в София, в пълен синхрон, понякога деликатно, но много по-често почти цининчо ми даваха да проумея и разбера,

            че категорично няма да бъде позволено на такива като мен да осъществят каквато и да е съдебна процедура за наказателна и репараторна отговорност от (на) престъпните дейци на комунистическия режим;

            поради което още по времето на моето високо активно участие в Националната политическа „Кръгла маса” и като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание

            аз станах известен със саркастично-афористично-ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО-парадоксалното си публично официално твърдение, че поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ;

 

            ***В частност изрично и пределно ясно обръщам внимание на факта, че в архивите на почти всички западни дипломатически мисии в София, включително и във Вашите дипломатически мисии, несъмнено се съдържат ДОСТА ОБЕМИСТИ информационни масиви относно моите ИНТЕНЗИВНИ опити да предизвикам СЪЧУВСТВЕНОТО ЧИСТО ЧОВЕШКО И ПРОФЕСИОНАЛНОТО ЧИСТО ЮРИДИЧЕСКО АНГАЖИРАНЕ на Световната и най-вече на Западната дипломатическа общност, включително и на Вашите предшественици и на самите Вас, както и на вашите високопоставени правителствени институционални лица,

            ОТНОСНО необходимостта от най-строго спазване на Съвременните Цивилизационни Принципи и Норми на Правото, най-дълбоката същност на които е центрирана върху Справедливостта и Отговорността;

            при което, за жалост, Е АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНА МОЯТА ЛИЧНА И НАУЧНО-ЕКСПЕРТНА КОНСТАТАЦИЯ, че

            през всичките тези вече няколко десетилетия АБСОЛЮТНО НИКОЙ ОТ АДРЕСАТИТЕ НЕ Е ДАЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ Морални (Нравствени) и Правни Принципи и Норми.

 

            ***Разбира се, многократно съм го подчертавал и пак ще го подчертая, че единствените трима дипломати, които са се отнасяли с висока симпатия към моята позиция относно необходимостта от отговорност за престъпленията, беха Негово Превъзходителство г-н Сол Полански и секретарите г-н Маршал Харис, г-н Дъглас Смит и г-н Джон Мензиес;

 

            ***Длъжен съм за пореден път да подчертая, че съвсем наскоро след като излязох от затвора бех поканен (заедно с Румен Воденичаров!?!) в резиденцията на посланика на САЩ за среща с някакъв изключително високопоставен американски политически и благодетелен фактор, чието име по онова време не ми говореше абсолютно нищо, който, в присъствието на Воденичаров и Полански

            ми предложи „бляскава политическа кариера” и „висок икономически статус”

            в замяна на това, аз публично да обоснова тезата и да призова страдалците на комунистическия режим, че за да бъде избегната кървавата съпротива на комунистите България и Източна Европа се нуждаят от това, „страдалците” да „успокоят комунистите” като заявят, че „в името на гарантирането на безкръвния преход” се отказват от търсенето на наказателна и репараторна отговорност за престъпните дейци на комунистическия режим;

            подчертавам, че аз веднага акуратно се позовах на Принципите и Нормите на Светото Писание и на Цивилизационното Право,

            а видният американец, чието име е Джордж Сорос,

            с явна спонтанна раздразнителност и неприязън веднага стана от масата, при което Негово Превъзходителство г-н Сол Полански конфузно ме покани да ме придружи до изхода на резиденцията,

            а Румен Воденичаров остана на масата и наскоро след това бе високопоставено институционализиран като ръководител на „Отворено общество”.

 

            ***Длъжен съм за пореден път да подчертая, че още през Февруари 1990 г., по време на срещата ми в София с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговия личен секретар по сигурността Боб Хътчингс, по повод моето настоятелно изразено искане САЩ да обезпечат

            КАКТО провеждането на спокойна, легитимна и прецизна съдебна процедура за наказателна и репараторна отговорност на отделните конкретни легитимно-прецизно доказани престъпни дейци (а не на всички комунисти), ТАКА И построяването на широка мрежа от затвори тип „Шератон”, в които те да бъдат настанени,

            на мен изрично и пределно ясно ми бе дадено да „проумея”, че САЩ никога няма да позволят да бъде потърсена каквато и да е отговорност от който и да е от престъпните дейци на комунистическия режим;

            нещо повече – по повод моите изрични думи, че „както в Румъния, така и в България никой не би могъл да направи нищо за бъдещото демократизиране на страната, ако преди това и там и тук не дебаркира Шести американски флот, който да прогони вече половинвековното окопаване на Трети Украински фронт”,

            на мен фактически конклудентно, но пределно ясно ми бе дадено да проумея, че приказките за „крахът на комунизма” (за Крахът на „Империята на Злото”) са си чистопробни пропагандни лакардии, камуфлажно прикриващи онова, което предстои да стане. {Виж напр.: Янко Янков, § 3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията”, в книгата (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат 70 х 100 х 16 (голям формат)}.

 

            *** Длъжен съм за пореден път да подчертая, че през Декември 1990 г. аз и живеещият в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“,

            получихме официален сертификат (диплома) за членстно и специална официална покана за участие в дейността на т. нар. „Конференция на американските политически лидери”, и пристигнахме във Вашингтон,

            където двамата участвувахме във високопоставена дискретна делова среща,

            на която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера,

            тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за гарантирането на успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците на режима, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.

 

            Следва изрично да уточня:

            *че след тази именно моя „високопоставена среща” именно поради отказа ми да приема (да вляза в капана на) направеното ми предложение, за мен и за моите най-близки хора настъпи „ерата” на ОБЕЗПЕЧЕНОТО ОТ ЦРУ наше не по-малко жестоко, но много по-перверзно третиране от „новата” държавна власт, отколкото третирането ни бе по времето на класическия интернационален съветски комунизъм НА КГБ;  

            *че макар че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма фактически трайно е залегнала в основата както на секретното (от преди едно или дори две десетилетия, още от началото или средата на 70-те години!!!) „джентълменско” споразумение между КГБ и ЦРУ, така и на имащите високопоставен правен характер вече подписани „Малтенски Споразумителни протоколи”;

            *ние знаехме, че тази АНТИЧОВЕШКА И АНТИПРАВОВА ТЕЗА ще има господствуващ валиден характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпници и „демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад поне няколко десетилетия;

            *знаехме и че всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени негативни последици;

            *и все пак, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и ясно ще настояваме за наказателна и репараторна, ЛИЧНА, А НЕ КОЛЕКТИВНА отговорност за злодеянията НА ОТДЕЛНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ;

            *при което, поне аз, обаче, по онова време все още не знаех и нямах реална представа какви са параметрите и степените на проявление на перверзната жестокост, на която т. нар. Хуманен Запад е способен „в името” на „джентълменските” си споразумения с лидерите на „Империята на Злото”;

            *при това следва да отбележа, че изрично и пределно ясно надлежно и официално съм подчертал, че предложението, което ми бе направено, е абсолютно неприемливо за мен, тъй като се характеризира

            НЕ ТОЛКОВА КАТО опит за въвличане в долнопробен оперативен ченгеджийски капан за широкоспектърно личностно компрометиране и елиминиране от политическата,  юридическата и моралната сцена,

            А НАЙ-ВЕЧЕ КАТО предложение, обслужващо именно „Империята на Злото”,

            тъй като от мен фактически се иска НЕ ТОЛКОВА откз от професионалната ми ангажираност с Правото и битността ми като висококвалифициран юрист и учен,

            КОЛКОТО НАЙ-ВЕЧЕ отказ от моята съдбовна Духовна и житейска ангажираност със Светото Писание и Справедливостта, заради която именно ангажираност функционерите на „Империята на Злото” беха подложили на неимоверно жестоки репресии не само мен, не само моите най-близки хора, но и стотици хиляди като нас.

- - - - - - -

            Впрочем, изрично и категорично ясно УТОЧНЯВАМ и подчертавам и следното:

            При посещението при мен в Пазарджишкия затвор В НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА

СЛЕД МОЯ КАТЕГОРИЧЕН ОТКАЗ ДА ПРИЕМА

НАПРАВЕНОТО МИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ

В СРОК ОТ ЕДНА СЕДМИЦА ДА ЗАМИНА В САЩ ИЛИ ЕВРОПА,

 Божидар Антонов ми каза: „Радвам се, че с теб си останахме Приятели, а не колеги!”, на което аз му отвърнах „А пък аз съжалявам, че нямам възможност да те убия тук в затвора!”

            После, в присъствието на началника за затвора, НАКРАТКО, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИНТЕТИЧНО СЪДЪРЖАТЕЛНО той ми каза някои неща относно фактически вече проведените и съдържателните насоки (т.е. целите) на предстоящите да бъдат проведени оперативни мероприятия на ДС срещу брат ми, баща ми и майка ми;

            при което наблегна на това, че:

            ***ПО СИЛАТА НА ПРАКТИКА ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ И НАРОДНИЯ СЪД ПРОВЕДЕНИТЕ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ СА СТАНАЛИ ИМЕННО СЪС СЪГЛАСИЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ПОСОЛСТВОТО НА САЩ В БЪЛГАРИЯ;

            и посочи, че именно в тази насока трябва да си обясня и осъзная факта,

            че съвсем неслучайно изключително високопоставеният дипломатически служител на САЩ бе посетил моя роден дом, за да се запознае с родителите ми;

            който факт, всъщност, е единственият такъв не само в дипломатическата история на САЩ в България, но и в дипломатическата история на САЩ в социалистическите страти на Европа и Света.

 

            Също така в присъствието на началника на затвора Божидар Антонов ми каза, че годеницата на брат ми (която аз познавах) и нейните родители са били „добронамерено посъветвани” тя да го напусне и да се премести да живее в друг район на България;

            след което при брат ми е била „внедрена” „доверена” вербувана от службите разведена жена с дете,

            след което е било обезпечено нейното забременяване от друг мъж (оперативен функционер на ДС), така че детето, което официално юридически ще бъде считано за дете на брат ми, да няма никакаква биологична връзка с него.

 

            При това Божидар Антонов подчерта, че с оглед на бъдещите стратегически и оперативни нужди на специалните служби този тип мероприятия са били и продължават да бъдат честа практика спрямо определени особено злостни политически врагове.

 

            Беше ми казано също така, че тъй като при раждането на моя син не съм бил обект на вниманието на ДС, за да бъде категорично недопуснато аз да мога да го възпитам така, че той един ден в бъдеще да бъде мотивиран да бъде като мен, още преди развода ни неговата майка НЕ САМО Е БИЛА въвлечена в „деликатни, включително и престъпни ситуации”, които са станали „контролен подчинителен механизъм” върху нея,

            НО И СЕГА, В МОМЕНТА ДОКАТО АЗ СЪМ В ЗАТВОРА ТЯ Е „ЗАЧИСЛЕНА” КАТО СПЕЦИАЛИЗАНТ И ДИСЕРТАЦИОНЕН АСПИРАНТ В СЪЩАТА ОНАЗИ ШКОЛА НА КГБ, В КОЯТО Е БИЛ ОБУЧАВАН ЛЕГЕНДАРНИЯТ КАРЛОС ЧАКАЛА.

 

            Впрочем, беха ми казани още няколко неща.

 

            Във връзка с това подчертавам, че тъй като както Божидар Антонов, така и началникътна затвора несъмнено са били длъжни да напишат съответните доклади или рапорти,

            категорично считам, че тези доклади несъмнено се съхраняват в секретните архиви на Държавна сигурност;

            които архиви би трябвало отдавна да не са секретни, НО ДО КОИТО АЗ НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ДОСТЪП;

            и в които архиви, именно по повод и във връзка със специфичния (специален, строго секретен, стратегически и оперативен!!!) характер на визираното „високопоставено” посещение при мен в затвора,

            също така, би трябвало да се сахранява и официалното писмо на Министъра на вътрешните работи до Посланика на САЩ.

 

            Също така изрично и пределно ясно уточнявам, че когато само броени минути след излизането ми от затвора посетих посолството на САЩ там разказах тези неща на Посланика и Секретаря на посолството,

            те ми казаха, че действително имат „известна представа” за това,

            но че относно тези неща никога няма да получа какъвто и да е отговор от институциите на САЩ.

 

            Също така изрично и пределно ясно уточнявам, че когато пристигнах в Мюнхен, за да заминем за САЩ с моя германски приятел St. M. направихме магнетофонен запис и отделно от това написан от мен ръкописен текст, които оставихме в неговата документация;

            след което аз и неговата племеница Brigitа заминахме за САЩ няколко дни по-рано, а той пристигна там няколко дни след нас.

            Така, когато там се състоя нашата дискретна среща с изключително високопоставения американски представител и двамата с моя германски приятел изрично поставихме въпроса относно необходимостта да получим официален отговор на така визирания „проблем”, същият заяви пред нас, че в момента той не е в готовност да  коментира каквото и да е.

 

            Всъщност, тук и сега КАТЕГОРИЧНО ЯСНО НАСТОЯВАМ да бъдат разсекретени и да ми бъдат предоставени копия от абсолютно всички архивни документи: 

***на българските специални служби;

***на специалните служби на САЩ;

***на специалните служби на СССР и респективно на РФ;

***както и на всички държави, чиито посолства и територии съм посещавал от 70-те години до днес, за да търся помощ и защита (закрила) по повод и във връзка с извършваната срещу мен и моите близки хора широкоспектърна престъпна дейност на българските и чуждестранните специални служби и институции.

 

            Изрично и категорично ясно настоявам да получа ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР по всеки отделен тук посочен приоритетно актуален казус,

            ВСЕКИ ОТ КОИТО Е НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАН С И Е ЕДНА СЪВСЕМ МАЛКА ЧАСТ ОТ ГОЛЯМОТО МНОЖЕСТВО СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ  ОТ ТУК ВИЗИРАНИЯ КАЗУС ОТНОСНО

            генерал Божидар Александров Антонов

         И

         престъпната дейност на действуващия в Михайловград-Монтана регионален филиал на интегративния български клан на КГБ и ЦРУ;

         който регионален филиал действува още от 70-те години ДО ДНЕС, включително и днес и утре и незнайно докога;

 

 

ІІІ.

            СЪЩО ТАКА, ТУК И СЕГА акуратно уведомявам, че КАКТО ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ, ТАКА И СЕГА, ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ НАСТОЯВАМ пред Вас ДА ИЗПЪЛНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИОННОТО, МЕЖДУНАРОДНО-ПРАВНОТО И НАЦИОНАЛНО-ПРАВНОТО СИ ЗАДЪЛЖЕНИЕ

            ДА ОБЕЗПЕЧИТЕ ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪОТВЕТНИТЕ ЛЕГИТИМНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА СПАЗВАНЕ И РЕАЛИЗИРАНЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА.

            СЪЩО ТАКА „за пореден път” акуратно обръщам Вашето Височайше Внимание на факта и обстоятелството, че:

            tпоради пълна липса на легитимна българска Конституция и най-вече на легитимна конституционна гаранция, аналогична на ноторно известната т. нар. „Втора поправка”, единственото мое легитимно оръжие е Словото и Правото;

            tименно в контекста на това обстоятелство фактически моето единствено оръжие са научните и документалните ми електронни и книжни издания, относно които се надявам, че

            макар и както до сега, така и днес, в България Словото и Правото да са напълно неефективни,

            все пак би могло един ден, дори когато мен вече ме няма,

ТОВА ОРЪЖИЕ да има роля и значение, аналогична на ядреното оръжие „Периметър” – Ръката на Мъртвеца” - „Тhe Dead Man's Hand“.

            Така, в контекста на тази, вероятно прекалено илюзорна надежда, акуратно уведомявам, че предстои подготвянето и издаването на поне няколко нови електронни и книжни издания,

            сред които са напр.

***Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 31. До съдружните Главни Директори на Концлагер „България” – Президентите Путин и Тръмп, ЧАСТ ВТОРА, Издателство „Янус”, С., 2020, ххх  стр., ISBN: 978-619-7008-36-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат).

 

 

ІV

 

Fiat iustitia, et pereat mundus!

PEREAT MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!

Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на съществуване!

            Пред всичките тук визирани адресати изрично и категорично ясно настоявам да бъдат извършени ВСИЧКИ ЛЕГИТИМНИ ДЕЙСТВИЯ относно всички факти и обстоятелства.

14 Декември 2020 г.                                                                      Янко Н. Янков

& Край на документа