Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически
науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
02 Юли 2015 г. (четвъртък)
Посланик или градинар е Денис
Кнобел?!?
Тридесет и девето
Отворено официално
писмо – МЕМОРАНДУМ до
всичките (51)
адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция
Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
І.
Пак
Ви припомням, Ваши Превъзходителства,
че
още от 70-те и най-вече от 80-те години до днес, с изключение на 6-те (шестте) години, докато бях в Ада
на комунистическите затвори,
не съм спирал
по един или друг начин, степен и форма да „контактувам“ с голямо множество,
най-вече т. нар. западни посланически представители в България,
и така фактически
не само да обогатявам теоретическите и практическите си знания и опит от
сферата на Международното, Дипломатическото и съответното Национално Право, не
само да обогатявам специалните си теоретически и практически знания от сферата
на дейността на съответните специални служби,
но и да
обогатявам знанията и опита си относно официалните и скритите (същинските) механизми
на функционирането на престъпния Транснационален Мафиотски и Банкстерски
„елит“, обслужван от същите тези „високохуманни“ дипломатически мисии.
Впрочем,
може би именно визираните шест години „пребиваване“ в най-зловещите килии на
комунистическия затворнически Ад и именно последвалите вече четвървековни мои непримирими
интензивни опити да търся и да намеря Справедливост и Правосъдие
са ми
дали и ми дават неимоверно богатата фактологическа възможност и юридическите основания
още
по-дълбоко и още по-прецизно да проумявам дълбоко-неразривната престъпна взаимовръзка
между същите тези Димломатически и Национални институции и националните и
транснационалните (световно-мафиотските) структури и практики.
ІІ.
Както
несъмнено превъзходно знаете, Ваши Превъзходителства, тази е втората
седмица на моите
СКРОМНИ ЮРИДИЧЕСКИ ОТБРАНИТЕЛНО-ЗАЩИТНИ
„ВОЕННИ“ ПРИСЪСТВИЯ,
практически
осъществявани непосредствено само пред няколко дипломатически
представителства в София,
ефектите
от които обаче, съгласно моята официално оповестена адресираност и цел би
следвало да имат характера на семантични присъствия
пред всичките 51 адресати на тук визираната серия на моите „дипломатически“ взаимоотношения.
Нека все
пак уточня, че:
***миналата
седмица, на 22-и, 23-и, 24-и, 25-и и 26-и Юни, съм засвидетелствувал моето протестно
или „отбрнително-защитно военно-юридическо присъствие“ пред посолствата
на Русия, САЩ, Великобритания, Швейцария и Франция, при което именно пред
посолството на Швейцария, по време на мой разговор със журналистка, две български
служителки на същото агресивно връхлетяха при нас и започнаха да се държат директно
със журналистката и косвено към мен като класически комунистически КГБ-йски и
ДС-йски нахъсани злобни кучки; при което на мен ми се наложи изрично и ясно да
ги предупредя, че това, което вършат, има характера на престъпно посегателство
върху правата на журналистката и върху моите права;
***в понеделник (29-и Юни), вторник (30-ти
Юни) и вчера, сряда (01 Юли) имах високото „удоволствие“
да заявя своето „присъствие“ пред
дипломатическите мисии на Великобритания, Нидерландия, Франция и Швейцария;
***онзи ден, вторник, 30-и Юни, точно по
време на моя втори разговор със същата журналистка (работеща, впрочем, за една
високоавторитетна чуждестранна информационна агенция) имах „удоволствието“ и „честта“ да бъда обект на височайшето внимание на:
*едно
„лице“, което излезе от вратата на
Посолството;
*не
се представи нито с името си, нито с длъжностната си характеристика;
*не
отрече, че е български гражданин, но подчерта, че има статуса на официален швейцарски
дипломатически служител (тъй като швейцарското правителство било
ограничило численият брой на швейцарските дипломати на трима души, и поради
това останалите дипломатически длъжности били изпълнявани от български
граждани);
*със
специфично български комунистическо-ченгеджийски апломб това „лице“ назидателно
ми „обясни“, че България е „демократична държава“, че по силата на „тази демократичност“
ако на мен същата не ми харесва, то аз нямам абсолютно никакво право да се
противопоставям на „установия демократичен ред“ и да върша това, което в
момента върша пред посолството;
*нещо
повече – същото това личе изрично, ясно и „добронамерено“-заплашително ми каза,
че за „мое добро“, за да не ме „сполетят“ „справедливите санкции“ на „българската
демократичност“, за мен ще е най-добре да напусна България и да си „намеря мястото“
„някъде сред другите държави по света“;
*на
това „лице“ му заявих, че писмено и официално ще поискам от Посланика да получа
отговор
дали за тези
думи трябва да платя висок хонарар за макар и непоисканата, но все пак
„добронамерено“-заплашително дадената ми „юридическа консултация“,
ИЛИ както
той (това лице!), така и Посланикът, така и дългарската и швейцарската държава трябва
да понесат репараторна отговорност заради упражнения върху мен престъпен шантаж;
*впрочем,
изрично и ясно заявих, че „утре“ (т.е. на другия ден) отново ще съм пред посолството,
и че се надявам Негово Превъзходителство Посланика вече да е бил проявил
нужната достатъчна благоразумност и да е приготвил официален писмен отговор,
който да ми бъде даден;
***така вчера, сряда (01 Юли) веднага след
пристигането ми пред посолството и развяването на знамето на моя личен и
фамилен Суверенитет, една от българските служителки на посолството ми даде плик
с официалното писмо на Посланика; при което,
обаче,
със „железната“ интонация на надзирател в комунистически концлагер или затвор изрично
и пределно ясно ми каза, че те считат, че с
това посланическо писмо случая за окончателно решен, и че ако „посмея“ пак да
се явя пред сградата на Посолството, то те ще извикат полиция, от която ще бъде
поискано да бъда арестуван и да бъда съден.
Декларирам,
че веднага изрично и ясно казах на ченгеджийската шантажьорка, че още утре (т.е.
на другия ден) пак ще съм пред сградата на посолството, пак ще развея знамето и
ще връча моето официално писмено становище; и че
за мен ще бъде истинско удоволствие да бъда арестуван и съден, за да може да ми
бъде даден официален публичен повод да разкажа
за престъпното съдружие между мафиотската българска държавна власт и
швейцарската дипломатическа мисия и швейцарската държавна власт.
ІІІ.
Уточнявам,
че краткият текст на визираното „посланическо“
писмо гласи следното:
„Относно: Ваши писма от 18.06. и 26.06.2015.
Уважаеми г-н Янков, Запознах се със съдържанието на
посочените по-горе писма. Бих желал да Ви уведомя, че поставените от Вас
въпроси не са в компетенцията на Посолството.
С уважение Посланик на Швейцария Денис Кнобел“ (подпис,
печат)“.
Също така уточнявам, че като
професионален юрист, университетски преподавател по правни и политически науки,
академичен научен изследовател и автор на повече от 60 (шестдесет) книги превъзходно
зная, че най-главното официално длъжностно лице в едно Посолство (дипломатическа
мисия) е именно Негово Превъзходителство
Посланикът.
От друга страна, обаче, като
страстен любител на литературното и филмовото художествено изкуство превъзходно
зная, че например в класическия жанр се
счита за почти обичаен и тривиален фактът, че ако не винаги или не често пъти,
то поне понякога
най-главното, но
камуфлажно прикрито длъжностно лице в едно Посолство е Градинарят, който именно, всъщност, е и истинският (същинският) Посланик,
а официалният Посланик, в тази ситуация, е подставено лице („сламен
човек) и всъщност точно той е истинският Градинар.
Така, в една такава
същностна ситуация от официалния Посланик се изисква единствено това, да говори
и да пише колкото се може по-малко, „за да не оплете конците“, т.е. за да не допусне
по неволен начин сам да издаде тайната,
че въпреки своята официална ИНСТИТУЦИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ, т.е. ВЪПРЕКИ
ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА официална власт, официалните пълномощия, официалната
подведемственост и юрисдикция,
поради своята собствена личностна НЕКОМПЕТЕНТНОСТ – т.е. поради
липсата на личностна вещина, личностни умения, знания (познания), способност,
опитност, умелост и авторитет, т.е. поради
собствената си личностна НЕГОДНОСТ, той не може (не е в обективно
състояние) да даде нормален смислен отговнор на поставените пред него
„въпроси“, т.е. да реши възникналите казуси;
и така, тъй като негодните за нищо са способни на всичко,
именно, за да бъде прикрито това „обстоятелство“ е възложено на служителите от ченгеджийницата
(специалната служба) задачата да създават страхови рефлекси у посетителите и
така да ги уплашат, демотивират и заставят сами да се откажат от своята напълно
легитимна стратегия, насочена към търсенето на легитимно решение на съответните
казуси.
ІV.
Така, преди
всичко, от автентичния текст на визираното „височайше“ посланическо писмо недвусмислено ясно е видно, че за да
обоснове липсата на институционална компетентност на Посолството (т.е на самия
себе си като официален титуляр на това Посолство)
той (Посланикът) се е позовал на
обстоятелството, че се е запозвал със съдържанието на две от моите официални
писма до него;
при
което, фактически сам най-официално и най-недвусмислено ясно е признал и
потвърдил факта, че тъй като тези две писма са поредните 37-мо и 38-мо, то той въобще не се е
запознал със съдържанието и не е обосновал своя „отговор“ върху съдържанието на
предишните 36 (тридесет и шест) мои официални писма от същата изрично и ясно
формулирана серия на тези писма.
На второ
место той, Посланикът, сам най-официално и най-недвусмислено ясно е
признал и потвърдил факта, че въобще не се е запознал със съдържанието на моите ПО-ПРЕДИШНИ
официални писма, които надлежно и акуратно са били предоставени в ръководеното
от него Посолство и които би следвало да са съхранени в институционалната
посланическа архива.
Във
връзка с това следва да уточня, че квинтесенцията на тези именно мои ПО-ПРЕДИШНИ официални писма по същество е
възпроизведена и интерпретирана в няколко от визираните по-горе мои писма от
тук визираната серия, със съдържанието на които той, Посланикът, въобще не се е
запознал и съдържанието на които той или предумишлено (поради престъпна
мотивираност) или напълно невинно (поради градинарската структурна същност на
своята менталност) не е взел предвид при
особсноваването на тезата, която е лансирал в писмото си до мен.
Така, в контекста на това
уточнявам, че:
*на
21 Февруари 2015 г. надлежно и акуратно съм предоставил на
Швейцарското посолство мой официален писмен и отделно от това електронен текст
от 19 (деветнадесет) страници, уточнен като „Двадесет и пето Отворено официално
писмо“, озаглевено като „Граждански обвинителен акт срещу Конфедерация
Швейцария“;
*на 25
Февруари 2015 г. надлежно и акуратно съм предоставил на Швейцарското
посолство мой официален писмен и отделно от това електронен текст от 20 (двадесет)
страници, уточнен като „Двадесет и шесто Отворено официално писмо“, озаглавено „Граждански
обвинителен акт срещу: (01)Република Австрия, (02)Федерална Република Германия, (03)Кралство
Нидерландия, (04)Кралство Дания, (05)Кралство Белгия, (06)Конфедерация Швейцария, (07)Княжество Лихтенщайн, (08)Великото
Херцигство Люксембург, (09)Кралство Швеция, (10)Кралство Норвегия и
(11)Република Унгария“;
*на 05 Юни 2015 г. надлежно и акуратно съм предоставил
на Швейцарското посолство мой официален писмен и отделно от това електронен
текст от 5 (пет) страници, уточнен като „Тридесет и шесто Отворено официално
писмо-МЕМОРАНДУМ до Посланиците на (01)Руската Федерация (РФ); (02)Федералната Конституционна
Република Съединени Американски щати (САЩ); (03)Република Австрия; (04)Кралство
Белгия; (05)Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия; (06)Федерална
Република Германия; (07)Кралство Дания; (08)Представителството на Европейската
комисия в България; (08)Кралство Нидерландия; (09)Кралство Норвегия; (10)Република
Унгария; (11)Република Франция; (12)Конфедерация
Швейцария; (13)Кралство Швеция“;
*на 17 Ноември 2006 г. надлежно и акуратно съм
предоставил на Швейцарското посолство мой официален писмен и отделно от това
електронен текст от 5 (пет) страници и (плюс) многобройните обемисти приложения
към това писмо, при което официалните отделни адресати (получатели) на това
писмо и на приложенията са Федералният Министър на вътрешните работи на
Швейцария Паскал Кушпен и Посланикът в София на Конфедерация Швейцария;
*на 01 Февруари 2007 г. надлежно и акуратно съм предоставил на
Швейцарското посолство мой официален писмен и отделно от това електронен текст
от 30 (тридесет) страници и (плюс) многобройните обемисти приложения към това
писмо, при което официалните отделни адресати (получатели) на това писмо и на
приложенията са Федералният Министър на вътрешните работи на Швейцария Паскал
Кушпен и отделно от това Посланикът в София на Конфедерация Швейцария;
*на 14 Юли 2010 г. надлежно и акуратно съм предоставил на Швейцарското
посолство мой официален писмен и отделно от това електронен текст от 8 (осем)
страници, при което официален адресат (получател) на това писмо е Посланикът в
София на Конфедерация Швейцария (Томас Фелер);
*на 21 Септември 2010 г. надлежно и акуратно съм предоставил на
Швейцарското посолство мой официален писмен и отделно от това електронен текст
от 27 (двадесет и седем) страници, при което официален адресат (получател) на
това писмо е г-жа Дорис Лойтхард, Президент на Конфедерация Швейцария, при
което Посланикът в София на Конфедерация Швейцария е получил копие от писмото
за „информационно уведомление“;
*на 26 Април 2011 г. надлежно и акуратно съм предоставил на
Швейцарското посолство мой официален писмен и отделно от това електронен текст
от 35 (тридесет и пет) страници, при което официален адресат (получател) на
това писмо е Главният прокурор на България, а Посланикът в София на
Конфедерация Швейцария е получил копие от писмото за „информационно
уведомление“;
*на 12 Октомври 2012 г. надлежно и акуратно съм предоставил на
Швейцарското посолство мой официален писмен и отделно от това електронен текст
от 33 (тридесет и три) страници, при което официални адресати (получатели) на това
писмо са 10 (десет) Посолства, сред които е и Посланикът в София на
Конфедерация Швейцария;
*на 23 Юни 2014 г. надлежно и акуратно съм предоставил на Швейцарското
посолство мой официален писмен и отделно от това електронен текст от 36
(тридесет и шест) страници, при което официален адресат (получател) на това
писмо е Посланикът в София на Конфедерация Швейцария.
V.
Пак
Ви припомням, Ваши Превъзходителства, че ДОСЕГА АЗ НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО
НИКАКЪВ ОТГОВОР на всичките тези мои официални писма до Посланика на Швейцария
в България. Също така, обръщам Вашето внимание върху факта, че от текста на
единственото „височайше“ писмо, което получих преди един ден е видно, че
визираното подписало се като Посланик „лице“ Денис Кнобел изрично и
категоричмно ясно е посочил, че въобще не се е „запознавал“ с текстовете на
всичките тези мои официални писма.
Така,
въпреки ИМПЛИЦИТНО
ОТПРАВЕНОТО МИ ПРЕДНАМЕРЕНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО все пак ще се въздържа да използувам точната и колоритната българска
дума и официално и коректно ще попитам - „През всичкото това време чий ovarium са крепели и крепят в България
посланиците на Швейцария?
При
това изрично и пределно ясно ще посоча, че тук визираният казус е възникнал по
повод и във връзка с това, че на два пъти, през 2006 и 2007 г. аз и семейството
ми се опитахме да се установим в Швейцария, като изрично и пределно ясно предварително
съм заявил пред швейцарските власти, че
моята цел е съгласно
изискванията на Швейцарското и Международното Право да регистрирам т. нар. „Документално-информационен
и Правозащитен Център (Бюро) „Истина, Справедливост и Правосъдие““, което Бюро
официално,
професионално и легитимно да събира и обосновава съдебно-валидни доказателства
за престъпната, деликтната и всякаква
друга дейност, нарушаваща базисните човешки права и интереси на български
граждани, на свързани с тех лица с друго гражданство, както и на български и
свързаните с тех корпоративни правни субекти (юридически лица), която
дейност е извършвана самостоятелно или в съучастие от официалната българска
комунистическа и посткомунистическа държава (държавна власт) и свързаните с нея
отделни конкретни личности,
и с това регистрираното от мен Бюро да подпомага
българското, швейцарското и фактически европейското Правосъдие за налагане
на наказателна, репараторна, деликтна и всякаква друга отговорност на
визираните субекти.
Също
така изрично и пределно ясно уточнявам, че
този мой опит да
регистрирам така визираното
Правозащитно Бюро
веднага и
автоматично предизвика както в България,
така и в Швейцария,
така и в още
няколко други държави
неимоверно интензивно престъпно
„раздвижване“ на съответните държавни, мафиотски и банкстерски специални служби,
и така
не само аз и членовете на
семейството ми,
но и други лица (български и небългарски
граждани),
бехме подложени на перверзно престъпни
шантажи,
целящи да бъдем принудени да се
откажем от нашето правозащитно намерение.
VІ.
За пореден път Ви Припомням, Ваши Превъзходителства, че
Настоявам за Правосъдие по
абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от
мен казуси!!!
02 Юли 2015 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар