Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически
науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
20 Юли 2015 г. (понеделник)
Кой е посланик Денис Кнобел
и дали неговият „заден двор“ е
„лицето“ на Швейцарските секретни служби?!?
Четиредесет и второ
(42-ро)
Отворено официално
писмо – МЕМОРАНДУМ до
всичките (51)
адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция
Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
І.
Преди една седмица,
на 14 Юли 2015 г., вторник, доста късно вечерта полицейският
инспертор Граматиков от Пето РУ на МВР София се обадил по телефона на
съпругата ми, за да й каже, че „по
негово нареждане“ аз съм „длъжен“
още на другия ден „да се явя пред него“,
за да „дам официално писмено ОБЯСНЕНИЕ“
по жалба, подадена срещу мен от посланика на
Швейцария Денис Кнобел.
Веднага
след това същият се обади и на моя джиесем и ми каза същото.
Впрочем,
по гласа му веднага познах, че е смутен,
тъй като превъзходно разбира, че му е
възложено да изпълни едно абсолютно ПРОТИВОПРАВНО и нескопосно камуфлирано от специалните служби ченгеджийско-мафиотско
оперативно мероприятие.
Опитах
се да му кажа, че той няма право да иска от мен „даването“ на т. нар. „обяснение“,
и че това негово искане има характера на БРУТАЛНО
НАРУШЕНИЕ НА МОИТЕ ПРАВА.
Изрично
и ясно му казах, че върху основата на предоставените му доказателства той има право както да ме призове, така и да
ме арестува за разпит като свидетел или обвиняем; като все пак, обаче, ще е
длъжен официално да ми изпрати както съответната т. нар. „Призовка“, така и т.
нар. „Постановление“ за привличането ми като
свидетел или обвиняем.
Разбира
се, не пропуснах да попитам КАКТО в
какво точно съм обвинен от посланика на Швейцария Денис Кнобел, ТАКА И дали той, полицейският инспектор,
е компетентен, правомощен,
оправомощен
от Правото да извършва легитимни процедури по така предявеното пред него
обвинение към мен; т.е. ДАЛИ той, полицейският инспектор, не е длъжен да каже
на посланика „че е сгрешил адреса“, че други са институциите, към които той,
Посланикът, трябва да се обърне.
Впрочем,
не точно същото, но нещо аналогично се е било случило преди време в българския
Парламент. Наскоро
след като Иван Костов паднал от трона на Премиер и станал обикновен народен
представител без лична охрана, той получил по електронната си поща „страшна
заплаха“, текстът на която веднага бил най-строго засекретен от самия
Председател на Парламента, а на Генерала от НСО (Националната служба за охрана)
било разпоредено не само да назначи постоянна охрана на Костов, но и да проведе
строго секретни елиминационни оперативни мероприятия срещу „опасното престъпно
лице“.
Генералът, обаче, упорито
отказвал да изпълни и двете разпореждания на парламентарния шеф.
Тогава Председателят на
Парламента извикал генерала в една от парламентарните Комисии и поискал да даде
отговор защо не е изпълнил дадените му нареждания.
В отговор Генералът
заявил, че в интерес на националната сигурност на България ще наруши заповедта
за засекретяване на текста със заплахата и прочел текста, където било записано
„Костов,
пази си задния двор, защото ако ми паднеш, че ти го скъсам!“. След което генералът казал: „Ако
г-н Иван Костов сам не може да опази „задния си двор“, ние въобще няма да можем
да му го опазим!“.
Неотдавна прочетох книгата на Олаф Илау и Валтер Майр „Балканите – задният двор на Европа“.
Питам се дали да издам книга, озаглавена
„Задният двор“ на Посланик Денис Кнобел – едно от „лицата“ на Швейцарските секретни служби“.
Както несъмнено превъзходно знаете,
от 2006 г. досега
официално, надлежно и акуратно съм предоставил на
Швейцарските държавни институции, включително и на швейцарския посланик в
България
голямо множество текстове,
основани върху
документалното съдържание на две папки,
съдържащи общо 380 (триста и осемдесет) страници;
в които обстойно и прецизно е обоснован юридически казус,
разкриващ наличието на съвместна (съучастническа)
престъпна дейност,
извършена от специалните (секретните) служби
на Конфедерация Швейцария и на Българската държава,
насочена не само лично срещу мен, но и срещу и членовете
на моето сеймейство.
Съвсем накратко става дума за това, че:
Първо:
На 17 Ноември 2006 г.
изпратих от град София (България) писмо, адресирано до Федералния министър на вътрешните
работи на Конфедерация Швейцария г-н Паскал Кушпен - Pascal Couchepin, Conseiller federal, Departement federal
de l’interieur – DFI, Inselgasse 1, 3003 Bern, Suisse (препоръчана
пощенска пратка №000352/032304710/17.11.2006, София-1172); копие от писмото и документацията са
официално предоставени и на Посланиците,
акредитирани в София от: 1) Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия; 2) Кралство Белгия; 3) Федерална Република Германия; 4) Република
Франция; 5) Кралство Холандия; 6) Делегацията на Европейската комисия; 7)
Съединените Американски Щати; и 8) Конфедерация Швейцария.
В писмото изрично и
пределно ясно съм написал, че в близките дни аз и членовете на семейството ми
ще пристигнем в Швейцария, за да
продължа обществено-политическата и правозащитната си дейност, като създам и
регистрирам (съгласно изискванията на швейцарското право) организация, наречена
„Истина и Справедливост”,
главната цел на която да бъде:
►събиране
на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален
или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна
власт или с Мафията, и които именно в качеството си на такива са осъществявали
своите съответни престъпни действия;
►провеждане
на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на швейцарската и
останалата европейска и световна общественост и властническа институционалност
с оглед приобщаване към идеята и практиката за търсене на наказателна и
репараторна отговорност за всяко отделно престъпление на всеки отделен
престъпен деец;
►извършване
на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност,
насочена към реализирането на търсената наказателна и репараторна отговорност;
►да
довърша научно-изследователската си дейност по редица теми“.
Второ:
Само броени минути след
пристигането ни пред съответната швейцарска държавно-властническа институция аз
и членовете на семейството ми станахме обекти на изключително брутални
престъпни процедури, каквито преди години по отношение на мен и най-близките ми
хора бяха систематично прилагани от българския клан на съветската КГБ - комунистическата Държавна сигурност; и че главната
цел на тези процедури не само не бе прикривана или завоалирвана, а директно,
нагло и цинично откровено ни бе заявявана – да бъдем „мотивирани“ и фактически
принудени да се откажем от намерението за създаване на такава информационно-документална
и правозащитна организация и да бъдем принудени да напуснем територията на
Швейцария.
Нещо
повече - от визираната документация е видно, че именно в контекста
на най-перверзните процедурни издевателства на швейцарската държавна власт на
мен все пак ми бе казано, че създаването и функционирането на такава
организация в Швейцария „се заплаща“ по един-единствен начин – чрез вербуване и
поставянето на организацията в пълна зависимост от швейцарските секретни
служби.
Трето:
Тъй като категорично
отказах „подаденото ми захарче“, оттогава до днес не съм спирал да
обосновавам тезата за
СЪВМЕСТНА (СЪУЧАСТНИЧЕСКА) ДЕЛИКТНА И РЕПАРАТОРНА
ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ
на Конфедерация
Швейцария
и на Българската
държава,
и, разбира се, на специалните държавни и мафиотски служби
на Швейцария и на България,
КАКТО И НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА (ЗА)
МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ ПРЕЦИЗНО ДОКАЗАНИ ПРЕСТЪПНИ ПЕРСОНАЛНИ ДЕЙЦИ.
ІІ.
За
пореден път Ви Припомням, Ваши Превъзходителства, че
тъй като имам голямо множество
„стари сметки за уреждане“ (фр.)
и
„стари кожи за дране“ (англ.),
настоявам за Правосъдие по
абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от
мен казуси!!!
За
пореден път Ви Припомням, Ваши Превъзходителства, че
„статусът на гражданин на ЕС има
предназначението да бъде основен статус на гражданите на
държавите-членки, позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба,
независимо от националното гражданство, което имат“; и че
този
им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на
правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“
(Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998,
заключенията на съдия Ла Перигола;
Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември
2001 г., Том 31;
Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември
2002 г., Том 36).
За пореден път Ви припомням, че моето официално обвинение към Вас е, че
Вие, действувайки чрез
институционалните и персоналните дейци на престъпния
български клан
на съветско-руските специални и мафиотски служби,
поставени вече „на съвместна
тройна езда“
и от левите американски,
и от левите европейски, включително и от Вашите специални и мафиотски
служби,
участвувахте и продължавате да
участвувате в неимоверно жестоки и перверзни престъпни деяния, конкретното
описание на които вече три десетилетия съм депозирал както в архивите на
българските прокурорски, съдебни и правителствени институции, така и в архивите
на голямо множество дипломатически представителства в София, а също така и в
архивите на официалните държавно-правителствени институции на почти всички
западноевропейски държави.
За пореден път
изрично и пределно ясно заявавам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТ(НЕО)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
20 Юли 2015 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар