Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически
науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
26 Юни 2015 г.
Тридесет и осмо
Отворено официално
писмо – МЕМОРАНДУМ до
всичките (51)
адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция
Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
І.
Припомням
Ви, Ваши Превъзходителства,
че
още от 70-те и най-вече от 80-те години до днес, с изключение на 6-те (шестте) години, докато бях в
комунистическите затвори,
не съм спирал
по един или друг начин, степен и форма да „контактувам“ (или по-скоро – да се
опитвам да контактувам!) с голямо множество, най-вече т. нар. западни посланически
представители в България, и фактически не само „да опознавам онези, които
винаги имат изключително остроумния усет да знаят какво да кажат, особено
когато (поради деликатността на ситуацията) не знаят какво точно трябва да
направят“.
Поне
според мен и поне допреди три десетилетия (когато те наистина с високо
достойнство служеха на Своята Родина и на Международно-Правните Идеали) такива
бяха дипломатите.
За
съжаление, обаче, вече четвърт век, поне според мен, този тип дипломати са на
изчезване и почти не съществуват, тъй като ..дипломатите вече служат на
базираните върху техната „държавна“ територия транснационални (т.е.
световномафиотски) компании и банкстерски формации.
Така
напр. немного отдавна почти целият дипломатически корпус и специалните служби
на една (някога!) Велика държава баха впрегнати да обезпечат базирането в София
на една Световна мафиотска корпорация, специализирана в ограбването на
туземното население чрез т. нар. „водни концесии“, като в частност, в хода на
тази афера, за да могат да си поделят с българския клан на руската мафия сумата
от един милиард и триста милиона лева, извършиха брутални престъпни нарушения включително
и на моите и на членовете на семейството ми права. Както несъмнено превъзходно
знаете, този казус е официално, надлежно и акуратно описан от мен, а
съответните „дипломати“ „не обелват и дума“ относно моите аргументи; впрочем,
аналогичен е и казусът за т. нар. „гнили ябълки“ - Виж: (шест) меморандуми до „Великолепната“
Седморка на Европейския Съюз.
Впрочем, почти всички Вие
разполагате както с книжните, така и с електронните текстове на почти всичките
мои научни и документални книги; все пак тук обръщам Вашето внимание най-вече
върху съдържанието на следните три книги:
(№ 61). Янко Янков, Кого защитава
Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа
документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0, формат 70 х 100
х 16 (голям формат);
(№ 62). Янко Янков, Софийската
вода и геноцидът над софиянци. (Документалистика), С., „Янус”, 2012, 217 c. ISBN: 978-954-8550-82-6, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
(№ 64). Янко Янков, Писма до „градинарите” на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус”,
2012, 346 c., ISBN: 978-619-7008-03-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат).
ІІ.
Припомням
Ви, Ваши Превъзходителства,
КАКТО че от тук визираната серия това е
моето Тридесет
и осмо официално отворено писмо,
ТАКА И
че съвсем наскоро след Първото аз и членовете на моето семейство не само
станахме обекти на нова и интензивна серия множество оперативни мероприятия на
специалните държавни и мафиотски служби,
НО И че
лично аз получих дискретната информация, че няколко т. нар. „Западни“ мисии са
били поискали от българските си „партньори“ извършването на тези именно
оперативни мероприятия.
Тук и
сега няма да коментирам фактите и обстоятелствата по извършваното от мен
„разминиране“ на интензивно осеяните край мен „оперативни минни полета“, ЗА ДА
СИ ОБЕЗПЕЧА БЕЗПРОБЛЕМНАТА ВЪЗМОЖНОСТ вече пети ден, на 22-ри, 23-ти, 24-ти,
25-ти и днес-26-ти т. м. да засвидетелствувам моето протестно или „отбрнително-защитно
военно-юридическо присъствие“ пред посолствата на Русия, САЩ,
Великобритания, Швейцария и Франция.
Преди
всичко съм длъжен да посоча, че въобще не бях изненадан от факта,
че абсолютно всички български полицейски служители, свързани с охраната на
дипломатическите мисии и техните посетители, се държаха на изключително голяма
класическа полицейска и дипломатическа висота и по абсолютно никакъв начин или
форма не урониха моето достойнство.
На
второ място съм длъжен да посоча, че единствено дипломатическите
представители на Русия и САЩ демонстрираха изключително висока акуратност и
високо личностно и институционално достойнство – срещнаха се с мен
минути след появяването ми, заявиха, че в момента нямат представа за казуса и
обещаха да проучат случая и да ме поканят за специален разговор по същество. Преди
няколко десетилетия за подобни срещи с комунистическите величия имаше крилат
израз – „Дадоха ми едно голямо-о-о-о НИЩО, но го дадоха със сърдечност и
великодушие!“.
На
трето место съм длъжен да посоча, че
на
моята академическа и дипломатическа КОРЕКТНОСТ
представителите
на Великобритания,
Швейцария и Франция отвърнаха с ДОЛНОПРОБНА КЛАСИЧЕСКА КОМУНИСТИЧЕСКА
КУРВЕКТНОСТ
–
СКРИХА СЕ ЗАД ВРАТАТА НА ПОСОЛСТВОТО (или „под миндера“) и отказаха да ми кажат
лично каквото и да е;
нещо
повече – когато пред посолството на Швейцария с мен се заговори една
журналистка, веднага от там като фурии излязоха две
БЪЛГАРСКИ тлъсти лелки, които започнаха да се държат със журналистката като
абсолютни класически комунистически КГБ-ейски и ДС-ейски нахъсани злобни кучки.
ІІІ.
За пореден път Ви Припомням, Ваши Превъзходителства, че
Настоявам за Правосъдие по
абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от
мен казуси!!!
26 Юни 2015 г. Янко Н.
Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар