ДО членовете на Факултетния съвет
на Философския факултет
при СУ „Св. Климент Охридски“
ДО
Декана на
Философския факултет
проф. д-р Димитър Динков
Копие:
ДО
Ректора
на СУ „Св. Климент Охридски“
чл.-кор. проф. дин Иван Илчев
ДО
членовете на Академичния съвет
на
Софийски университет
Уважаеми
колеги,
Позволявам
си да се обърна към вас, тъй като получих информация за поредния опит за
манипулация, осъществен от лицето Людмил
Георгиев, в която е замесено и моето име. Става дума за следното:
На 17 Ноември (Неделя) написах и
датирах, и на 18 Ноември (Понеделник) 2013 г. по надлежния официален
ред внесох
и регистрирах в офиса на Върховната
Касационна прокуратура и в офиса на Парламентарната
Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси при 42-то Народно събрание
официален текст, имащ характера на Искане за провеждане на Прокурорско и Парламентарно
разследване.
Водещото официално заглавие на текста
гласи: „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на всички
обществено- и държавно-високопоставени лица от организираната престъпност,
Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството, Президента, и
другите държавни институции! – 718“,
а
подзаглавието е: „МЕРЗОСТТА
НА ЗАПУСТЕНИЕТО или МНОГОРЪКИЯТ ШИВА НА КОРУПЦИЯТА“.
Във
визирания текст съм направил сравнително обстойно описание на дългогодишната дейност на лицето Людмил
Георгиев, която пределно изрично и ясно съм квалифицирал като корупционна,
престъпна и обществено опасна.
При
това от текста пределно ясно личи, че даденото от мен обобщително описание на
визираната дейност е основано върху вече отдавна появилите се в публичното
информационно пространство многобройни текстове, като пределно ясно съм
дал да се разбере, че моята заслуга се състои само в обобщаването
на информацията в един отделен и цялостен документ.
Така,
именно този документ беше официално внесен и регистриран в Прокуратурата и
Парламента, където има следните входящи регистрационни характеристики:
***Върховна касационна прокуратура,
вх.рег.№13033 / 2013, V, 18.11.2013 г.;
***Народно събрание, Комисия за
борба с корупцията и конфликт на интереси, вх.рег № ПГ-3194-Я-8, 18.11.2013 г.
---
За
да са пределно ясни характерът и
значението на този документ, както и контекстът на институционалното му
депозиране и публично оповестяване, УТОЧНЯВАМ, че НЕГОВОТО
ДЕПОЗИРАНЕ
(РЕГИСТРИРАНЕ)
както
в Прокуратурата, така и в Парламента, А СЪЩО И ПУБЛИКУВАНЕТО МУ В МОЯ
ЛИЧЕН САЙТ, Е СТАНАЛО ПО ЕДНО И СЪЩО КАЛЕНДАРНО ВРЕМЕ ЗАЕДНО С АНАЛОГИЧНИТЕ ПО
СВОЕТО СЪДЪРЖАНИЕ, СЪЩНОСТ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ТЕКСТОВЕ относно лицата:
***Росен Плевнелиев, Президент на България;
***Сотир Цацаров, Главен прокурор на България;
***Камен Ситнилски, Екс-Заместник-Главен
Прокурор и член на Висшия съдебен съвет;
***Всички официални длъжностни лица (Президент
на България, Премиер на България, Кмет на София и други), които са
обезпечили сключването на корупционния концесионен договор за
водоснабдяването на град София чрез фирмата „Софийска вода“ И ЕДНА АНГЛИЙСКА
ФИРМА, НАМИРАЩА СЕ ПОД КОРУПЦИОННАТА ОПЕКА НА ТОГАВАШНИЯ БРИТАНСКИ ПРЕМИЕР ТОНИ
БЛЕЪР, както и всички прокурори и други държавни институционални лица, които
са положили усилия да не бъде разследвана тази корупционна дейност и така от
гражданите на София да бъде ограбена колосална сума пари, далеч надхвърляща МИЛИАРД
И ПОЛОВИНА ЛЕВА.
Отделно от това тези текстове са публикувани в моя
сайт.
---
След
регистрацията на документа относно лицето Людмил Георгиев изпратих от моя персонален имейл адрес
официално писмо до Ректора на Софийския университет и до Ректорското
ръководство, с което ги уведомих за посочения документ, надлежно приложен в
прикачен файл.
Решението
ми да уведомя ръководството на университета беше дълбоко осъзнат мой дълг, тъй
като документът вече беше публикуван в моя официален сайт, а също така и в
сайта на електронния вестник „ЕвроЧикаго“, и би било некоректно онези, които
са отговорни за нашата свята Алма Матер, да не знаят кой пребивава в нейните аудитории
и се крие зад нейните дебели академични стени.
Точно 8
(осем) дни по-късно, на 26 ноември в сайта afera.bg се появи материал от лицето Людмил Георгиев със заглавие „ЧЕНГЕДЖИЙСКАТА
КАМПАНИЯ СРЕЩУ МЕН НЯМА ДА МЕ УПЛАШИ ДА ИЗРАЗЯВАМ СВОБОДНО ТОВА, КОЕТО МИСЛЯ!“,
в който по манипулативен начин се прави
опит да се заблуди общественото мнение, че някаква задкулисна група води
„ченгеджийска“ кампания“ срещу него - невинния, безстрашния борец за права
и свободи.
Този
опит за манипулация на читателската аудитория, чрез който въпросното лице се
опитва да свърже по индиректен начин името ми с някаква анонимна „ченгеджийска“ група, разпространяваща
компромати срещу него, е твърде елементарен, тъй като в депозирания от мен в Прокуратурата
и Парламента официален документ няма абсолютно нищо анонимно – аз
още в началото съм посочил имената си и всички възможни мои електронни и други
координати, включително и точно посочен домашен адрес.
Бих
добавил, че визираният манипулативен опит на лицето Людмил Георгиев е не само елементарен, но попада и под ударите на
текстове от Наказателния кодекс, ала аз все пак пренебрегнах този факт и само
си позволих незабавно да изпратя чрез Afera.bg до въпросното
лице информация относно входящите номера на депозирания в Прокуратурата и
Парламента документ (Виж: http://afera.bg/pozitsia/52819.html).
Защо
ли не бях изненадан, когато разбрах, че лицето Людмил
Георгиев,
въпреки че е било официално информирано за
характера на документа с наименование „МЕРЗОСТТА НА ЗАПУСТЕНИЕТО или МНОГОРЪКИЯТ
ШИВА НА КОРУПЦИЯТА“,
е останало вярно
на своя стил и е продължило манипулативните си действия - този път спрямо
членовете на Факултетния съвет на Философски факултет.
С
тази поредна манипулация обаче въпросното лице е допуснало фатална грешка
– то не само е подценило интелигентността на своите колеги, но е пренебрегнало
и моята непоколебимост, калена в годините, прекарани в комунистическите
затвори.
Ето
защо ви уведомявам, че давам под съд лицето Людмил Георгиев
и основанията ми за това са следните:
Първо.
Чрез съдържанието на документа,
изпратен от визираното лице до Факултетния съвет на Философския факултет
аз съм директно и недвусмислено наклеветен и ми е
нанесена обида с твърдението, че съм бивш агент на комунистическата ДС.
На
всеки политически компетентен и непредубеден човек му е известно, че по времето
на комунистическия режим репресивните служби на ДС съставяха така наречените „черни списъци“, в които включваха
имената на онези синове и дъщери на българския народ, които с течение на
годините с цената на собствената си и на близките си хора съдба категорично и
ясно демонстрираха своя непреклонен патриотизъм, демократизъм и антикомунизъм,
и именно на тези хора службите скалъпваха фалшиви досиета – в България тези хора съвсем не са малко и аз
съм само един от тех.
Така,
съгласно стратегическия замисъл на високопоставените престъпници от Държавна
сигурност тези скалъпени досиета са имали предназначението да бъдат използвани
срещу достойните синове и дъщери на българския народ като обществено-политически
компромати, като оръжие за гражданско и обществено-политическо убийство с една
единствена цел – отстраняване от обществено-политическата сцена именно на тези
хора, което да бъде осъществено в така нареченият „момент Х“, имащ характера на
политическа „промяна“, върху която промяна престъпниците от Държавна сигурност
да осъществят своя тотален контрол, като сломят тяхната съпротивата и ги лишат
от електоралната подкрепа на населението, и така да обезпечат безотговорност за
червените палачи на българския народ.
Моето име беше на първо място в тези
списъци, тъй като аз бях официално обявен от „Амнести интернешънъл“ за Политически
затворник № 1 на комунизма в България.
Скалъпеното
ми фалшиво досие беше извадено точно в настъпилия момент „Х“ – 1989-1990 г.
(Национална политическа „Кръгла маса“
и Велико Народно Събрание), при това точно
когато след
шестгодишен кошмар аз бях току-що освободен от затвора,
а в резултат
на кошмара от оперативните мероприятия на Държавна сигурност половината от най-близките ми роднини вече
бяха намерили смъртта си, а другата половина, вече безнадеждно болна,
изживяваше последните си дни на мъки и страдания.
Така, точно в този момент бях единственият
НАЙ-СИЛНО МОТИВИРАН И
НАЙ-ВИСОКОПРОФЕСИОНАЛНО-ЮРИДИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТЕН
ДА
СЕ СПРАВЯ ПО НАПЪЛНО ЛЕГИТИМЕН НАЧИН С ЧЕРВЕНАТА ПРЕСТЪПНА КЛИКА.
Именно
тогава, по времето на Националната политическа „Кръгла маса“ и Великото Народно
събрание и непосредствено след това,
започнах
поредната си битка срещу репресивните комунистически служби,
като
в частност една от непосредствените цели на тази моя битка беше да
изпратя на подсъдимата скамейка фалшификаторите на досиета и палачите на
човешки съдби.
Водих
битката в продължение на 15 години, през което време почти всички, които бяха
се оказали свидетели за моята невинност, бяха избити.
В крайна сметка битката ми се увенча с
успех и
по Следствено дело №ХVІ-3/2004 г. на
Софийската военноокръжна прокуратура
бе издадено Постановление,
в което изрично и пределно ясно е
записано, че
„неизвестно длъжностно лице от Министерството
на вътрешните работи“
е извършило „престъпление“,
изразяващо се в „манипулации с документи“,
като целта на въпросното престъпно деяние е била
да бъде причинена вреда на гражданското лице Янко Николов Янков,
и че „от това са произлезли вредни
последици“.
От
документацията по същото следствено дело е видно, че впоследствие е било
прието, че наказателната отговорност на визираното „неизвестно длъжностно лице от
Министерството на вътрешните работи“ „е
погасена поради изтичане на предвидената в закона давност“.
Впрочем, информацията относно официалното
становище на Софийската военноокръжна прокуратура по визираното Следствено дело №ХVІ-3/2004
г. впоследствие бе разпространена в множество печатни вестници и електронни
сайтове,
който факт несъмнено обосновава тезата,
че всеки, който твърди обратното, носи
отговорност, тъй като е знаел или, макар и фактически да не е знаел, е бил
длъжен да знае истината в това отношение.
Така,
след всичките преживени от мен кошмарни страдания и след страданията и ликвидирането
(фактическото убийство) на цялото ми семейство от комунистическите тайни служби
(баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми
Евтима),
ДНЕС
на сцената се появява лицето Людмил Георгиев, за да обяви чрез официален документ, че именно аз съм бивш агент на
ДС.
За
това негово гнусно и престъпно деяние аз давам под съд въпросното лице.
Второ.
Чрез
официалния документ, изпратен до членовете на Факултетния съвет, лицето
Людмил Георгиев прави директен опит да внуши, че аз, в качеството на „бивш агент на Държавна сигурност“, се
занимавам с инсинуации, разпространявам клевети, компромати и, че върша „опасни престъпления, за които са предвидени
строги санкции“.
Както
вече посочих, това е поредният опит за манипулация от страна на въпросното
лице, тъй като всички мои действия са абсолютно изрядни от правна гледна точка
– на 18 Ноември е депозиран от мен в Прокуратурата и Парламента документ,
уличаващ лицето Людмил Георгиев в продължителна престъпна дейност по
време на така наречения „Преход“.
Именно
за неверните обвинения към мен в разпространяване на клевети и компромати давам
въпросното лице на съд.
Трето.
В
публикацията си от 20.11.2013г. със заглавие „АЛООО, ТЪПАНАРИТЕ, КАТО СТЕ А ЛА „ОКУПИРАЙ УОЛСТРИЙТ”, ЗАЩО НЕ
ОКУПИРАХТЕ БАНКИТЕ И ЗАЩО ТЪКМО ОЛИГАРХИЯТА ПРОКОПИЕВА ВИ Е ВОДАЧ?!“
и в публикацията си от 30.11.2013г., озаглавена „А ВИЕ
ЩЕ СИ ОСТАНЕТЕ СВИНЕ!“,
лицето Людмил Георгиев публично и
директно назовава студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“
„кретени“, „тъпанари“, „невзрачни джуджета“, и индиректно ги нарича „свине“.
Това е публична обида към студентите, включително и към моята дъщеря, която е студентка в
Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ,
и това
обстоятелство несъмнено също така е фактическо и правно основание да поискам от
Правосъдието да бъде потърсена отговорност от визираното лице Людмил Георгиев.
Уважаеми колеги,
В заключение си позволявам да уточня защо се занимавам именно с лицето Людмил Георгиев.
Отговорът ми е
лаконичен – заради Смисъла и Разочарованието.
Смисълът
на моя живот беше да водя битка срещу комунистическия режим за свобода и
демокрация.
Заради
този мой Смисъл бях осъден на 12 (дванадесет) години лишаване от свобода, от
които
две
години и половина прекарах в единична килия без прозорци,
без да
видя небето и каквато и да е дневна светлина и
без
каквото и да е излизане от килията,
а
близките ми фактически бяха избити заради категоричния им отказ да направят
публично изявление, че ме порицават и се отказват от мен.
Най-голямото
разочарование дойде после, след
излизането ми от затвора през късната есен на 1989 г.,
когато
пред всички нас изгря Надеждата,
която впоследствие бе жестоко и перверзно потъпкана
от Людмиловците на „Прехода“ и фактически се превърна в химера.
Именно
заради потъпканата надежда аз се заех да обобщя в отделен документ и да извадя
пред обществеността деянията на лицето
Людмил Георгиев и неговото близко обкръжение.
При
това не само неговото, а и на онези високопоставени личности, които именно в
този момент продължават престъпната си дейност по унищожаването на Надеждата,
включително и на Надеждата на нашите деца – студентите от нашата свята Алма Матер.
И
макар че именно разочарованието беше причината за оттеглянето ми от активна
политическа дейност,
Надеждата
и Смисълът отново се възвърнаха у мен,
когато
на българската политическа сцена излязоха студентите – нашите студенти, нашите
деца, нашата надежда!
Представете
си само – точно студентите, нашите деца, издигнаха точно същия лозунг, който
винаги и неизменно е стоял в основата на моя живот в продължание на четвърт век
след така наречените „промени“ - „ОТГОВОРНОСТ
ЗА ПРЕХОДА!“
И
именно тогава разочарованието ми се превърна в Гняв - неописуем гняв към
Людмиловци, които изправиха пигмейския си политически ръст срещу нашите
студенти, срещу нашите деца, срещу нашата Надежда!
Не е
за вярване и аз наистина не повярвах на очите си, че е възможно университетски
професор, за какъвто се представя лицето Людмил Георгиев, публично да
нарича собствените си студенти „кретени“
и „тъпанари“.
Не
повярвах на очите си и днес, когато прочетох в Afera.bg,
че същото лице отново и в условията на продължавано престъпление е нарекло
студентите „свине“ и „невзрачни джуджета“.
Уважаеми
колеги,
уважаеми
мои приятели и познати,
тъй
като с повечето от Вас се познаваме лично вече почти половин век, през което
време аз съм чел почти всички ваши научни трудове и в лични разговори изрично и
ясно съм изрязявал възхищението си от написаното от вас,
ДНЕС
СЕ ОБРЪЩАМ КЪМ ВСИЧКИ ВАС,
ЗА ДА
ВИ КАЖА, ЧЕ МИ Е МНОГО, МНОГО ТРУДНО ДА ПОВЯРВАМ,
ЧЕ
ВАШАТА ВИСОКА АКАДЕМИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ТОЛЕРАНТНОСТ И ТЪРПИМОСТ
В
ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ МОЖЕ ДА СЕ СЪЧЕТАВА И СЕ СЪЧЕТАВА И С
престъпната
патологична арогантност на лицето Людмил Георгиев.
Наистина
не е за вярване, че някъде по света може да съществува такова академично
безхаберие като това на Ректорското ръководство на Софийския университет,
което
е оставило една от най-емблематичните фигури на проваления български Преход да дерибейства и издевателства над собствените
си студенти.
Не е
за вярване наистина, че не можем да се събудим от патологичния кошмар, в който
живеем, и да изринем с един замах престъпните гноми, които съсипаха живота ни…
Неделя, 01 (първи)
декември 2013 г. Янко Н. Янков: . . . . . . . . .
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар