2013-03-25

ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски [Биографични фрагменти]. XV

Продължаваме публикуването на откъси от книгата на Николай Михайлов ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски  [Биографични фрагменти]. С., "Янус", 2012. 335 с.






ХV.
            26.) Вече бе споменато за извършваните от българската Държавна сигурност биохимични, фармакологични и медикаментозни наказателно-терористични акции върху Янко Янков и неговите близки. По-нататък пак ще стане дума за това, като ще бъдат посочени и други такива конкретни случаи.
            Тук, в този раздел, тази тема ще бъде поставена в малко по-общ или по-обобщен, но все пак достатъчно конкретно-точен, ракурс, прецизно описан и документиран в многобройните предявени от Янко Янков искания за разследване на престъпленията на бившите и новите специални служби.
            В официално обширно писмо до Главния прокурор на България, Президента на България, Amnesty International-London, Helsinki Watch-New York, International Human Rights, Law Group-Washington, базираните в София посланици на западните държави и 13 български медии, публикувано в Том 3 на неговата документална книжна поредица, Янко Янков пише следното:
През 1991 г. информационните агенции съобщиха, че протестантският пастор и активен опозиционер по времето на комунистическия режим в Германия Хайнц Егерт станал министър на вътрешните работи на федералната област Саксония, и така получил възможността да се запознае с материалите в досието си в ЩАЗИ.
  Там той открил доказателства, че през 80-те години е бил подлаган от тайните служби на специално заразяване с вирус, отгледан в лаборатория, филиал на КГБ, който предизвиквал психическо заболяване в лека форма, но целта е била след потърсването на медицинска помощ лицето да бъде подложено на специални манипулации, които да доведат до засилване и превръщане на заболяването в хронично.
  За да узнае зловещата истина и да има възможността да потърси съдебна защита, господин Егерт е имал два рядко срещани шанса - първият е, че за разлика от България Източна Германия си имаше Западна Германия, към която да бъде присъединена; и вторият е, че за разлика от България там за министри, за прокурори, за съдии и за президенти не са избирани лица от агентурните списъци на тайните служби.
  Точно по същото време на 1991 г. аз бях депутат във Великото Народно събрание и по информация на близки на пострадало лице използувах депутатския си имунитет и принудих един прокурор от Прокуратурата на въоръжените сили да ми предостави възможността лично да се запозная със съдържанието на една официално регистрирана за „секретно” разследване папка, в която ставаше въпрос за съществуването в България на няколко лаборатории, създадени от българския филиал на КГБ, предназначението на които е било да се разработват нови фармацевтични технологии, които да се експериментират върху нищо неподозиращи здрави хора, върху случайно попаднали при „лекари” от тайния екип болни от каквато и да е болест, върху криминални затворници, и върху политическите затворници.
  Досегашните ми многобройни опити да узная какво е станало с разследването по тази папка завършваха с абсолютно пълно мълчание от Вас, господин Главен прокурор, и от прокурорите от Прокуратурата на въоръжените сили.
  През същата 1991 г. лично аз извърших самостоятелно проучване и статията ми „Зеленото чудовище от УБО” бе публикувана в издавания от мен в-к „Либерален конгрес”, брой 3 от 12-19 август 1991 г., след което със специално писмо бе предоставена на Главната прокуратура и на Прокуратурата на въоръжените сили с искане за разследване.
  Всичките ми опити да разбера дали се извършва разследване по предоставените от мен материали досега са завършвали с пълен неуспех - Главната и Военната прокуратура не ми отговориха нито веднъж.“.
-------------
            От изключително обстойната 12-томна официално публикувана документация на Янко Янков и от редица други негови документални книги и статии в медиите, както и от все още непубликуваните документи от неговия личен архив е видно, че
            от 1991 г. до днес той не е спирал да изнася пред обществеността и да предоставя на прокуратурата многобройни прецизно описани факти,
            разкриващи зловещата истина, че българският филиал на съветската КГБ е извършвал многобройни масови и индивидуални престъпни покушения, имащи характера на биохимични, фармакологични и медикаментозни експериментални, репресивни и терористични акции. Последното официално искане на Янко Янков за разследване на този тип престъпления е отпреди няколко месеци, има дата 15 Септември 2011 г. и към него са приложени 158 (сто петдесет и осем) страници прецизно аргументирана документация.

            Тук ще посочим само няколко от най-фрапиращите акуратно систематизирани от Янко Янков факти и обстоятелства:
            ***Основният информационно-доказателствен масив, доколкото все още е възможно да съществува такъв, се намира в архивите на Пето управление на ДС, известно като УБО или Управление безопасност и охрана. Началникът на това управление генерал-лейтенант Илия Симеонов Кашев се самоубива (или е „самоубит“) на 28 Септември 1986 г. докато заема поста си, като в официалното съобщение в официалния партиен вестник от онова време е написано, че е починал след кратко боледуване;
            ***точно в структурата на същото управление на ДС под научно методическото и организационно-техническото ръководство на КГБ са били създадени три секретни лаборатории, наричани „Лаборатория № 11“, „Лаборатория № 13“ и „Лаборатория „Биоелектроника““;
            ***непосредствен административен ръководител на тези лаборатории е бил генерал Иван Горинов - заместник-началник на Първо главно (шпионското) управление на ДС и ръководител на група за спецпоръчки (т. нар. „остри мероприятия“) към ЦК на БКП и ДС; впрочем, неговата съпруга Ангелина Горинова е била дългогодишна лична секретарка на самия Тодор Живков;
            ***непосредствени научни ръководители на тези лаборатории са били д-р Стефан Найденов и д-р Хари Жабилов;
            ***основните фармацевтични продукти, изработвани в лабораториите, са били два вида в две направления, а именно:
            цитостатици (забавящи развитието на раковите клетки) и цитостимулатори (предизвикващи изкуствени и бързо развиващи се ракови заболявания и процеси);
            както и продукти за анти-HIV-вирусно поддържане на висок клетъчен имунитет и HIV-вирусно стимулиращо бързо увреждане на клетъчния имунитет;
            ***тези продукти са били експериментирани не само в затворите, но и в редица болници в София и в страната, като експериментите са били извършвани както върху болни от каквато и да е болест хора, така и върху нищо неподозиращи напълно здрави хора;
            ***в затворите експериментите са били обезпечавани от прокурора от Главна прокуратура Петър Дончев и от Софийския градски прокурор Любомир Цанков; които, впрочем, по времето на съветската „перестройка“, когато била предприета стратегията за скриване следите на престъпленията и на закриване на лабораториите, били покосени от мощни инфаркти; което пък, напълно съвпадало по време със „самоубийството“ на генерала, който ръководел цялостната дейност на това управление на ДС;
            ***след камуфлажните „политически“ промени през 1989-1990 г. в Главна прокуратура било образувано строго секретно следствено дело за разследване на визираните факти, водено лично от Прокурора на въоръжените сили генерал Лилко Йоцов;
            ***в качеството си на депутат във Великото Народно събрание Янко Янков „заставил“ генерал Лилко Йоцов (с когото, впрочем, доста отдавна били добри познати или приятели) да му предостави материалите и дал публична гласност на най-важните факти от съдържанието на делото;
            ***през Август 1991 г. началникът на Главно следствено управление при МВР генерал-майор Леонид Атанасов Кацамунски не само лично поканил за разговор Янко Янков, но и за удобство изпратил своята служебна кола да улесни превоза; след което показал на Янков строго секретен документ с резолюция, поставена лично от Първия заместник-министър на вътрешните работи и ресорен ръководител на ДС генерал-полковник Григор Велков Шопов, съгласно която било дадено разпореждане по време на ареста в ДС и на пребиваването на Янков в затвора върху него да бъдат прилагани фармакологични субстанции за сломяване на волята му.
            ***По този повод Янко Янков официално и многократно е искал от Главния прокурор да бъде извършено разследване, но такова никога не е било предприемано.
            ***След многократни енергични настоявания на Янков Заместник-главният прокурор и Прокурор на въоръжените силичлен на Висшия съдебен съвет) генерал Лилко Йоцов все пак предприел някои плахи действия за „проучване и проверка на фактите“ както по този казус, така и по някои други казуси; каквито са били напр. исканията на Янков за разследване по мистериозното дело №42 от 1995 г. (за което отделно ще стане дума), но се отказал, тъй като една февруарска сутрин, само няколко секунди след като със съпругата си потеглили с колата, избухнала бомба, а двамата се отървали с кървави, но все пак леки и поносими травми.
            ***По някаква си „странна случайност“ точно по същото време Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев лично посетил секретния архив на ДС и лично подполковник Хаджиниколов му показал част от документацията, свързана със злоупотребите с медицината в арестите на ДС, в затворите и в гражданските болници, и дал на Министъра официално заверено копие от документацията.
            ***Пак по някакава си „странна случайност“ точно по същото време журналистката Ани Заркова станала обект на прецизно планирано леко осакатяващо публично демонстративно извършено улично покушение с химическа субстанция; каквото покушение до този момент не е било предприемани срещу никого, и в този смисъл това покушение е встъпило като имащо характера на специално семантично послание.
            ***Пак по някаква си „странна случайност“ се оказало, че родният баща на журналистката е самият генерал Леонид Кацамунски, който е и един от малкото хора в България, които знаят истината за престъпната злоупотреба с визираните химически субстанции; при което покушението върху дъщеря му е било станало именно в контекста на охотно заявеното от генерала съгласие да удовлетвори „специфичното любопитство“ на Министъра на здравеопазването към темата за злоупотребата с медицината в близкото минало и в настоящето.
            Разбира се, след покушението върху журналистката не само нейният баща, но и Министърът на здравеопазването веднага панически изоставили идеята за разследване и за оповестяване на визираните факти.
            ***Любопитно е и следното:
                        *както тогава, така и днес малцина, и то само професионално ангажирани хора знаят чия дъщеря е визираната журналистка, която, впрочем, работеше в медия, основана и финансирана с парите на комунистическата ДС, а после откупена с парите на ЩАЗИ;
                        *през цялото време на медийното „отразяване“ на покушението върху нея абсолютно всички медии упорито скриваха истината за произхода на журналистката и лансираха тезата, че покушението е заради нейните журналистически репортажи и една от книгите й за поръчковите убийства;
                        *която книга не само не разкрива истинското лице на Мафията, а напротив - прикрива Мафията, тъй като обявява за мафиотски само и единствено явления от най-нисък криминален порядък, внушавайки че други, освен тези прояви на Мафията, няма.
            ***И още нещо:
                        *когато през 1990-1991 г. синхронно ориентираният към политическите промени генерал Кацамунски бе готов да „свидетелствува“, като прехвърли вината за престъпленията върху други генерали, той съвсем набързо, ясно и категорично се отказа от тази си готовност и замлъкна, след като през 1991 г. известният началник на зловещото Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Антон Кръстев Мусаков публикува книгата си „Шесто“;
                        *на с.86 на която бе написал, че бързо преустроилият се към „вятъра на променитеЛеонид Кацамунски преди това е бил изпълнявал доста „полезна роля“ като ръководител на Специалния Софийски окръжен щаб на Шесто управление на ДС, и че като такъв е ръководел всичките секретни операции на същото управление, които са били извършвани върху територията на София-град и Софийски окръг;
            ***през есента на 1992 г. лично Директорът на Националната разузнавателна (шпионска) служба генерал Бриго Христофоров Аспарухов и лично говорителят на Президента Валентин Стоянов публично оповестили, че са били обект на секретно оперативно мероприятие, при което са били подложени на въздействието на специални химически вещества, като това е било имало характера на наказателна санкция заради политическата им позиция. По-късно в интервю, публикувано на 05 Октомври 1995 г. Софийският градски прокурор Нестор Несторов официално потвърдил истинността на казаното от двете видни личности. 

(Следва продължение)

Няма коментари:

Публикуване на коментар