Address for letters:
Янко Николов Янков -
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 44 08 13 32 28
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Address for letters:
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
================================================================
27 Октомври 2010
До Европейския съд
за защита на правата на човека
при Съвета на Европа
67075 Стразбург, Франция
И С К (Жалба)
№8/27 Октомври 2010 г.
от Янко Николов Янков –
ЕГН 4408133228 -
гражданин на Европейския съюз
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Срещу: Република България
по повод и във връзка с адм. дело № 5917/2008 г.,
„Съдия”-Докладчик по делото Пламен Горелски
Административен съд София-град,
І-во отделение, 14-ти състав,
ул. „Георг Вашингтон” № 17, 1000 София
Копия:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС и САЩ
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове
на чуждестранния дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
І.
Първо предварително уточнение:
Преди всичко КАТЕГОРИЧНО ПРОТЕСТИРАМ срещу манипулативните провокационни действия на работещото в Европейския съд българско МАФИОТСКО ЧЕНГЕ,
изпълняващо длъжността „Административен секретар“ - което, без да си изписва името и без да се подписва (виж неговото писмо до мен от 21 Септември т. г.),
има престъпния (в полза на Червената мафия) навик да обединява в една Жалба и в една съдебна процедура изпращаните от мен две или повече отделни Жалби.
С ТЕЗИ НЕГОВИ НЕДОПУСТИМИ АДМИНИСТРАТИВНО-СЪДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ ТОВА БЪЛГАРСКО МАФИОТСКО ЧЕНГЕ
БРУТАЛНО НАРУШАВА
КАКТО МОЯТА СУВЕРЕННА ИЩЦОВА ВОЛЯ,
ТАКА И ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА КОНВЕНЦИЯТА,
ТАКА И ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА СТОКХОЛМСКАТА ПРОГРАМА.
ІІ.
Второ предварително уточнение:
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст: – виж: „Иск № 8 пред Европейския съд в Стразбург”, http://iankov.blogspot.com/2010/10/8.html.
ІІІ.
Трето предварително уточнение:
Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:
от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от
СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,
шест от които са със смъртен резултат,
извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт;
от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор
повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления,
но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване,
и до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.
ІV.
Четвърто предварително уточнение:
След като ПРЕЗ 2008 г. предприех стратегия на интензивно завеждане на съдебни дела ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА
и особено след като ПРЕЗ МАРТ 2009 г. предприех интензивна стратегия на завеждане на съдебни дела в МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ,
аз и членовете на семейството ми станахме обект на интензивни „добронамерени уведомления и предупреждения”,
че ако продължавам да търся правата си пред българските и пред европейските съдилища и институции,
спрямо мен и членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.
V.
Пето предварително уточнение:
Тъй като отказах да се съобразя с „добронамерените уведомления и предупреждения”
и освен това на 20 май 2010 г. депозирах пред Министър-председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта,
че българските специални държавни служби упражняват върху мен мафиотски шантаж, целящ да ме мотивира да спра да търся съдебна репараторна отговорност за нарушените (мои и на членовете на семейството ми) права,
на 10 юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село (Клисурица, област Монтана) е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, както и характера на недвусмислен ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ,
а на 21 юни с. г. (2010), посред бял ден, около 15 часа, две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София,
при което с очевидно демонстративна цел направиха това точно пред охранителните видеокамери на Съдебната палата,
с един-единствен удар със железен предмет (нунчаку – nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета,
и въпреки че прокуратурата е надлежно сезирана,
до днес, вече повече от четири месеци, не е предприето абсолютно нищо именно защото
престъплението има характера на специално оперативно мероприятие,
извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби,
И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия.
Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам НЕ САМО че целта е била да ме ударят по главата и да ме убият, и че съм оцелял по силата на случайността (и реакциите ми на бивш спортист),
НО И ЧЕ ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА ТОВА Е ИМЕННО
МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ,
НАСОЧЕНА КЪМ ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ
ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ И НА МАФИОТСКАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА.
VІ.
Шесто предварително уточнение:
Въпреки така посочената ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ, днес - само четири месеци след покушението - аз ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА ПРЕД СЪДА В СТРАЗБУРГ - естествено,
съвсем не защото разчитам на този съд,
А ЗАЩОТО СЧИТАМ,
ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО
въпреки
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ (РОЛЯ)
НА КОРУМПИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ИНСТИТУЦИИ
(встъпващи като „демократични партньори” на престъпния български клан на руската Червена Мафия),
ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА ПОВЪРНОСТТА,
ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.
*************
VІІ.
Първо уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
Приложено представям 31 (тридесет и една) последователно номерирани страници копия от документацията по визираното адм. дело № 5917 по описа за 2008 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 14-и състав, „Съдия”-докладчик Пламен Горелски.
На 10 Октомври 2008 г. предявих Иск срещу Министерския съвет (Правителството) на Република България,
както и срещу 15 (петнадесет) базирани в България дипломатически представителства,
а също така и срещу базираните в България представителства на Световната банка, Международния валутен фонд и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Този Иск бе надлежно регистриран в Административния съд София-град и бе образувано визираното административно дело.
От правно-нормативна гледна точка Искът ми е основан върху чл.7 от Конституцията, съгласно който текст „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”.
В случая имплицитно съм изхождал от недвусмислено ясната конституционна представа, че
отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че
тази отговорност се носи именно
от универсалния правосубектен представител на държавата
– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти
– т. е. Правителството.
Освен това Искът ми несъмнено е основан и върху текста на чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.
Също така несъмено и имплицитно ясно е, че Искът ми е основан и върху нормативното съдържание на чл.5, ал.2 от Конституцията, който е постулирал „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”,
както и върху чл.5, ал.4, който е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.
От съдържанието на текста на Иска недвусмислено ясно е видно, че този Иск изхожда от тезата, че съгласно съдържанието на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и
държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата
не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата,
но и директно на основание чл.7 от Конституцията.
От съдържанието на текста на Иска недвусмислено ясно е видно, че
този Иск изхожда от тезата,
че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.
Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно съм изхождал от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията и на принципите на Правото.
Тук в моя Иск пределно ясно съм изхождал от тезата, че въпросните „съдии” СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на въпросните „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано. Тук в моя Иск пределно ясно съм изхождал от тезата, че въпросното „решение” на въпросните „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.
Тук в моя Иск пределно ясно съм изхождал от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:
първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция, и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;
и второ, всичките въпросни съдии от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.
Също така от текста на визирания Иск пределно ясно личи, че съм изхождал от тезата,
че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,
но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс.
И че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.
*************
VІІІ.
Второ уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
Обръщам специално внимание на съдиите от Съда в Стразбург на факта и обстоятелството, че
сравнително обстойно представеното по-горе нормативно-правно изложение съвсем не е случайно,
а е направено като описание на онези именно принципи и норми, които,
в изложения тук казус,
са били брутално нарушени
от изпълняващите съдийска длъжност български слуги на ченгеджийско-мафиотския политически режим.
*************
ІХ.
Трето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
По същество визираният в самия първоинстанционен Иск казус по настоящето съдебно дело е следният.
На 10.10.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град Иск, който е бил заведен като адм. дело № 5917 по описа за 2008 г., Административен съд София-град, Първо отделение, 14-ти състав, „Съдия”-докладчик Пламен Горелски.
В Иска си за РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НА НЕЙНИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ СЪУЧАСТНИЦИ В ДЕЯНИЕТО съм посочил правнорелевантните факти и съм обосновал тезата, че ПОСОЧЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДЕСТРАННИ юридически лица следва да бъдат считани за репараторно отговорни за това, че:
А) за „съда“ е ноторно известен широко оповестеният и интерпретиран от медиите факт, че преди два месеци, на 01, 02 и 03 август същата година (2008 г.), на връх „Бузлуджа“ се е състоял така нареченият „Традиционен Национален събор на левицата” по повод 117-годишнината от създаването на Българската комунистическа партия и нейния днешен приемник или наследник – коалиционно управляващата Българска социалистическа партия. В частност, ноторно известен за съда е и широко оповестеният и интерпретиран от медиите факт, че по време на тези „тържества” или „чествания” Премиерът (Министър-Председателят) на Правителството на Република България, депутати и министри (членове на Правителството) са празнували заедно с младежи, които са носели имащи пропаганден характер фланелки и плакати с образите на Ленин и Сталин, както и с надпис „СССР”.
Б) за съда е ноторно известен и широко оповестеният и интерпретиран от медиите факт, че преди един месец, на 09 септември същата година (2008 г.), Премиерът (Министър-Председателят) на Правителството на Република България, депутати и министри (членове на Правителството) са празнували (участвували във възхвалителните паметни тържества) по случай деветосептемврийската през 1944 г. победа на престъпния комунистически режим в България и присъединяването на България към (или включване в системата на) Империята на Злото – СССР.
В) ноторно и професионално известен за съда е и фактът, че Българският Парламент е приел и понастоящем в България са в сила както т. нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, така и чл. 108 от Наказателния кодекс, съгласно текстовете на които нормативни актове изявите на левите функционери, на членовете на правителството и на Министър-председателя имат несъмнен престъпен характер.
Като, разбира се:
►въпросът за наказателната персонална отговорност на лицата, участвуващи във въпросните два отделни престъпни актове има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата; където, впрочем, Главен прокурор е синът и внукът на една от най-престъпните комунистически фамилии в България, който, в този конкретен казус, би трябвало да предяви наказателно обвинение срещу Премиера; който пък, от своя страна, също така е син и внук на друга една от най-престъпните комунистически фамалии в България;
►а въпросът за деликтната репараторна отговорност на държавата и на нейните съучастници има характера на друг вид юридически казус, подлежащ на разглеждане и решаване от Административния съд; където, според изричното официално признание на самия Председател на Върховния Административен съд, като „съдии“ са внедрени лица, принадлежащи към различните партийни централи, „бизнеса” (тоест - Мафията) и специалните тайни държавни служби, които „съдии“ имат предназначението да обезпечават съдебна безотговорност за престъпленията и деликтите на господарите си от посочените централи.
Г) в Иска си съм посочил, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея, че почитането и възвеличаването на лицата Ленин и Сталин, както и на Империята на Злото – СССР, които са виновни и отговорни за най-жестоките репресии и жестокости в историята на човечеството, включително и в България, притежава характера на имащ изключително висока степен на обществена опасност престъпен акт.
Също така, би било нормално българският съд да е ангажиран и със залегналата в Правото идея, че почитането и възвеличаването на събитията, станали на 9 септември 1944 г., които са положили началото на зловещото кръвожадно половинвековно комунистическо управление в България и участието на България в Съветската империя на Злото, също така носи характера на имащ изключително висока степен на обществена опасност престъпен акт.
Би било нормално българският съд да е ангажиран и със залегналата в Правото идея, че институционалното ангажиране на българското Правителство с два такива актове (чрез участието в тях на най-видните правителствени функционери) има характера на несъмнена деликтвентност, водеща до отговорност на държавата съгласно текста на едноименния български Закон.
Би било нормално българският съд да е ангажиран и със залегналата в Правото идея,
че всички чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,
които се намират в състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българското Правителство,
и които, освен това, са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на това Правителство,
както и не са протестирали срещу (не са се противопоставяли на) неговите престъпни прокомунистически изяви,
са както съучастници във визираните негови (Правителствени) престъпни актове и дейности,
така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.
Д) в Иска си съм посочил, че е пределно ясно видно (очевидно), че още в самото начало на моя Иск съм се позовал на ноторната известност за българския съд на визираните факти и доказателства относно престъпната и деликтната дейност на Правителството на Република България. Изрично съм посочил, също така, че тази моя позиция се нуждае от едно съществено уточнение: ***че тъй като българските съдии ipso facto, ipso institutio, ipso functio са престъпни и деликтни съучастници на своите господари от посочените централи, напълно вероятно е да заявят, че считат посочените факти за нямащи статуса на „ноторна известност за съда”, т. е. – че тези факти не са предварително известни на съда и че се нуждаят от специална доказателствена процедура.
Изрично съм посочил, също така, че ако действително настъпи такава ситуация, предявявам искането:
първо, обосновавайки гледището си относно липсата на ноторна известнот за посочените факти, съдът да отговори на въпроса: „Дали поради личностнова неадекватност и неграмотност съдиите не знаят онова, което медиите интензивно са бълвали и което се знае от всички български граждани, освен от самите тях („съдиите“)?”;
второ, да бъдат служебно и официално изискани и приложени към доказателствата по делото журналистическите репортажи на електронните медии, включително и телевизиите, отразяващи визираните събития, станали с участието на Премиера и министрите;
трето, главният ответник по делото – Министерският съвет (Правителството) - да бъде задължен да предостави на съда намиращите се при него доказателства относно посочените деяния, както и изрично да признае или отрече техното наличие;
четвърто, ако след получаването и анализирането на доказателствата, получени от посочените по-горе източници, съдът все пак предпочете да заяви, че счита, че доказателствата са недостатъчни, да даде възможност да бъдат потърсени и да му бъдат предоставени и други доказателства относно, иначе, ноторно известните (на всеки български гражданин) факти и обстоятелства.
Е) в Иска си съм посочил, че тъй като:
►по времето на престъпния комунистическия режим самият аз бях противозаконно осъден и престоях в затвора шест години и половина, след което Върховният съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства;
►в резултат на упражнените върху мен и върху членовете на семейството и фамилията ми брутални престъпни комунистически репресии загинаха и фактически бяха убити баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, майка ми Евтима и баща ми Никола (а по-късно и тъщата ми Величка);
►специалните служби на престъпния комунистически режим бяха извършили против мен и членовете на семейството и на фамилията ми изключително голям брой други видове престъпления, по повод и във връзка с които дори и днес нито един престъпник не е понесъл каквато и да е отговорност;
►посочените престъпни деяния, извършени от Министерския съвет (Правителството) на Република България са предизвикали у мен и у останалите живи членове на семейството и фамилията ми болки и страдания, имащи характера на неимуществени (морални) вреди, които съм оценил в посочения в Иска паричен размер.
Ж) в Иска си съм посочил, че макар казусът да е пределно елементарен и не изисква специално упоменаване и уточняване на въпроса относно началната и крайната дата на исковата претенция, все пак, за да избегна каквато и да е коварна стратегия на престъпния мафиотски български съд, насочена към размотаване във времето и елиминиране на исковата ми претенция, уточнявам следното: началната дата на исковата ми претенция е датата на извършването на посочените (визираните) деяния на Правителството, а крайната дата е датата на подаването на моя Иск за обезщетение.
З) в Иска си съм посочил, че само преди два-три дни българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, е било организирало специален тържествен публичен форум, на който е бил обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка; че в пълно съответствие с акцентите на официалните български държавнически лица, медиите са акцентирали преди всичко върху една от констатациите на Световната банка и върху свързаните с тази констатация препоръки; и че става въпрос за това, че Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да увеличи съдебните такси като начин за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела.
В Иска си изрично и ясно съм декларирал следното:
Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;
Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие;
Трето, че в този именно смисъл отправената към българското Правителство официална препоръка на Световната банка има характера на най-зловещата съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки, които не много отдавна личности като Ленин и Сталин и институции като СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.
И) в Иска си съм посочил текста на моя Петитум, който гласи следното:
***че от така посочените факти и обстоятелства е видно, че Министерският съвет на Република България е извършил деяния, с които драстично е нарушил моите гарантирани от закона права и интереси, с което по злосторен начин е предизвикал болки и страдания, имащи характера на неимуществени (морални) вреди в посочения в иска размер;
***че от така посочените факти и обстоятелства е видно,
***че Министерският съвет на Република България не е щял да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирал по време на злодеянията си,
ако не е имал съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в иска ми чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,
които следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност;
***че при така посочените факти и обстоятелста пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.
*************
Х.
Четвърто уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
След регистрирането на моя Иск В АБСОЛЮТНО ДРАСТИЧНО И ДОРИ ПРЕСТЪПНО НАРУШЕНИЕ НА ДЕЙСТВУВАЩИТЕ СЛЕД 01 МАРТ 2007 Г. РАЗПОРЕДБИ НА ТРЕТИ ДЯЛ НА АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС „съдия”-докладчикът по делото е издал т. нар. „Разпореждане от 23.10.2008 г.”.
По повод, във връзка и като отговор на този „съдебен“ акт на 14 Ноември 2008 г. аз съм регистрирал моето правно становище, в което изрично съм посочил, че:
►пространното „съдийско“ „Указание”е напълно лишено от каквото и да е основание, тъй като онова, което „съдията“ иска да бъде допълнително уточнено, всъщност е пределно ясно и в достатъчно пълен обем уточнено в текста на самия ИСК;
►твърдението на „съдията“, че Искът не отговаря на изискванията на Закона и страда от нередовности, както и че се нуждае от уточнения, не отговаря на истината и представлява абсолютно неоснователен процедурен трик, разкриващ неговата (на „съдията“) долнопробна принадлежност и съучастност към престъпната клика, визирана в моя Иск;
►твърдението на „съдията“ за наличието на „нередовности”, „неуточненост” и „неконкретизираност” на Иска по своята съдържателна същност представлява престъпен процедурен трик или опит:
***да не допусне призоваването на конституираните от мен ответници;
***да не допусне да бъде поискано от ответниците да изразят своето гледище относно моя Иск;
***и в крайна сметка да не допусне разглеждането на делото по същество в открито съдебно заседание;
►„съдията“ е длъжен:
***да изпрати моя иск на ответниците;
***да даде на ответниците възможност те да изтъкнат своите аргументи и съображения, а не чрез неоснователни и фалшиво предпоставени процедурни трикове да встъпва в техната функция или като техен фактически и пристрастен защитник;
***в открито съдебно заседание да разгледа делото по същество;
***и едва тогава има право да вземе „становището”, което се опитва да вземе сега, за да спаси от отговорност сутеньорите и господарите си от Президентството и Правителството, които функционират като нискойерархични структурни компоненти от системата на руската Червена Мафия и посткомунистическата Нова Империя на Злото;
►Предявеният от мен Иск е пределно ясно формулиран и обоснован, а „съдията“ прави (проявява) нескопосан опит да не допусне неговото разглеждане в открито съдебно заседание - което, всъщност, е опит да спаси от отговорност своите престъпни сутеньори и господари от Правителството и специалните служби, както и техните престъпни съучастници и деликтни другари и съответници;
►съдържащото се в „съдийското“ „Указание” твърдение за необходимост от предварително и изчерпателно посочване на всички доказателства отново е лишено от всякаква фактическа и правна основателност, тъй като всичко, което е необходимо, е посочено в самия Иск, и задължението на „съдията“ е да го изпълни, а не да се опитва да внушава наличие на непълнота и на други дефекти;
►твърдението на „съдията“ за наличие на „нередовности” на Иска, неотстраняването на които ще доведе до „връщане” на Иска и до неговото неразглеждане по същество в открито съдебно заседание, отново разкрива факта, че този „съдия“, всъщност, е долнопробен слуга на престъпниците от Правителството и специалните служби.
*************
ХІ.
Пето уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
На 17.11.2008 г. „съдията”-докладчик по делото е издал т. нар. „Определение”, по повод, във връзка и като отговор на което
на 05 Декември 2008 г. съм предявил и регистрирал „Частна жалба“ до Върховния административен съд, в която изрично съм посочил:
►че чрез своя „съдийски акт” Съдията-Докладчик по недвусмислен начин е разкрил своята „долнопробна принадлежност и съучастност към престъпната клика, визирана в моя Иск”;
►че същият е демаскирал себе си като „долнопробен слуга на престъпни сутеньори и господари”;
►че именно функционерите на Правителството са тези, които са встъпили като негови „престъпни сутеньори и господари”;
►и че престъпното Правителство, всъщност, функционира като нискойерархичен компонент от системата на Руската Червена Мафия и посткомунистическата Нова Империя на Злото;
►и, разбира се, че чрез своя престъпен съдийски акт визираният съдия е демаскирал себе си и като престъпен слуга на подчинените на Президента и на Правителството престъпни специални служби.
Освен това изрично съм посочил, че:
►съвсем неслучайно съвсем наскоро самият руски посланик в Брюксел метафорично бе характеризирал българското правителство като „руския Троянски кон в Европейския съюз”;
►съвсем неслучайно съвсем наскоро не само западни журналисти, но и функционери на самия ЕС метафорично бяха охарактеризирали българското Правителство като „черната овца на ЕС”;
►българското Правителство (българската държавна власт) е изцяло зависимо от руската Червена мафия, в контекста на което и самата българска съдебна система е независима единствено от самата себе си;
►по своята същност функциониращият в България политико-правен режим е мафиотски, и че в условията на този режим връзката и ангажираността на съдиите с Правото е една изключително имагинерна фикция;
►не другаде, а именно в българския Парламент съвсем неотдавна едната от престъпните клики на управляващата тройна коалиция официално бе обвинила другата за това, че назначените от нея съдии в българския Административен съд правораздават противоправно в полза на единия клан на управляващата Червена Мафиотска коалиция и във вреда на другия клан;
►не друг, а самият Председател на Върховния административен съд официално бе заявил в медиите, че действително съдиите, които правораздават в този съд, биват назначавани и фаворизирани там от „бизнеса” (тоест от Мафията), и че специалните държавни служби се преструват, че не знаят нищо за това обстоятелство.
*************
ХІІ.
Шесто уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
На 02 (07) Май 2009 г. съм регистрирал официално писмо-ИСКАНЕ, адресирано чрез Административния съд София-град до Върховния административен съд, в което съм посочил,
че вече са се изминали пет месеци от предявяването на моята Частна Жалба,
и че в пълно противоречие с принципите и нормативните изисквания на българското и на европейското Право
все още не съм получил никакво съобщение относно решението на ВАС
и не ми е предоставена възможност да узная каква е съдбата на моето искане.
На 22 Февруари 2010 г. съм регистрирал официално писмо-ИСКАНЕ, адресирано до Административния съд София-град, в което съм посочил, че
не само не съм получавал абсолютно никакви съобщения относно развитието на съдебния процес,
НО И НЕ МИ Е ВЪЗМОЖНО ДА ОТКРИЯ КАКВИТО И ДА СА СЛЕДИ ОТ ВЪПРОСНОТО СЪДЕБНО ДЕЛО -
което, несъмнено, противно на законите на физиката, но в пълно съответствие със законите на ченгеджийско-мафиотската власт на Новата Империя на Злото, просто е „изчезнало”, „преминало в небитието”;
и че НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ХОДА НА СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС.
На 30 Август 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща официално писмо-ИСКАНЕ, адресирано до Административния съд София-град, в което съм посочил, че
не само не съм получавал абсолютно никакви съобщения относно развитието на съдебния процес,
НО И НЕ МИ Е ВЪЗМОЖНО ДА ОТКРИЯ КАКВИТО И ДА СА СЛЕДИ ОТ и да получа какъвто и да е достъп ДО ВЪПРОСНОТО СЪДЕБНО ДЕЛО, и
че НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ХОДА НА СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС.
*************
ХІІІ.
Седмо уточнение
по съществото на Жалбата (Иска)
Върху основата на така изложената фактическа същност на казуса в моята така визирана пред Европейския съд ЖАЛБА (Иск №8),
Пред съдиите от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Стразбург, Франция,
ПЛЕДИРАМ:
ДА ОБЪРНАТ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ФАКТА,
ЧЕ ЦЯЛАТА ТАКА ОПИСАНА РАЗИГРАНА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ФАРСОВА ИГРА
ИМА НЕ САМО НЕДВУСМИСЛЕНО ЯСНИЯ ХАРАКТЕР НА ПРЕСТЪПНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА БЕЗОТГОВОРНОСТТА НА ПОДЧИНЕНАТА НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,
НО И ХАРАКТЕРА НА НОВО И ПРЕЦИЗНО КОНТРОЛИРАНО БРУТАЛНО ПРЕСТЪПНО НАРУШАВАНЕ НА МОИТЕ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.
Пред съдиите от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Стразбург, Франция,
ПЛЕДИРАМ:
ДА ОБЪРНАТ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ФАКТА,
ЧЕ ЦЯЛАТА ПРОЦЕДУРНА (ПРОЦЕСУАЛНА) СТРАТЕГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ В СЛУЧАЯ Е БИЛА НАСОЧЕНА КЪМ
КАТЕГОРИЧНО НЕДОПУСКАНЕ ДА БЪДЕ РАЗГЛЕДАН МОЯТ ИСК ПО СЪЩЕСТВО.
Пред съдиите от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Стразбург, Франция,
ПЛЕДИРАМ:
ДА ОБЪРНАТ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ФАКТА,
ЧЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА „СЪДЕБНИЯ” ПРОЦЕС
ВСИЧКИТЕ „СЪДЕБНИ” ИНСТАНЦИИ СА БИЛИ ПРЕЦИЗНО ОБЕЗПЕЧАВАЛИ СИТУАЦИЯТА, ПРИ КОЯТО АЗ ДА НЯМАМ НИКАКЪВ ДИРЕКТЕН ЛИЧЕН ДОСТЪП ДО ПАПКАТА ПО ДЕЛОТО.
С настоящия Иск, имащ статуса и на Жалба,
адресирана до Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Стразбург, Франция,
пледирам:
Първо: Съдът да приеме копията на тук приложената от мен документация, съдържаща общо 31 (тридесет и една) последователно номерирани страници копия от документацията по визираното съдебно дело;
Второ: Съдът да изиска от Република България пълната оригинална документация по посоченото адм. дело;
Трето: Съдът да образува съдебно дело против Република България и да ни призове в съдебно заседание, в което да бъдат разгледани моите искания относно извършените от българското правосъдие нарушения на моите права и интереси;
Четвърто: Съдът да осъди Република България съобразно нормите на Правото и изискванията на Справедливостта;
Пето: Специално внимание обръщам върху обстоятелството, че
неотдавна, в края на март и началото на април 2009 г.,
депутатите от Европейския парламент приеха Резолюция,
отнасяща се до „европейската съвест и тоталитаризма”,
съгласно която е необходимо
както да се отдава почит към всички жертви на тоталитарните и авторитарни режими в Европа,
така и да бъдат осъдени извършителите на престъпленията, и по този именно начин да бъде подготвена почвата за помирение.
*************
Първо заключително уточнение
Както в предишните искове (жалби), така и тук, в Иск (Жалба) №8, изрично, ясно и категорично
декларирам моето професионално убеждение,
че би било пълно безумие да се включвам в садистичната антиправова игра на мафиотско-съдебния български клан на руската Червена мафия и да изтъквам и обосновавам по подробен начин каквито и да са правни аргументи и съображения - още повече, че поне на теория Съдът е длъжен служебно да направи това;
Декларирам, че считам,
че би било пълно безумие да се включвам и в демагогската игра на правосъдие, разигравана от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, и пред вас да изтъквам каквито и да са правни аргументи,
тъй като не очаквам от този Съд да реши моя Иск нито бързо, нито правосъобразно;
тъй като съм категорично убеден, че и Стразбургската международна съдебна инстанция се придържа към прословутия ленинов тезис, че правото не е нищо друго, освен въздигнатата в закон и утвърдената като практика престъпна воля на господствуващата класа (в случая – легитимирания от Европа господствуващ престъпен български клан на Руската Червена Мафия).
Все пак, обаче, намирам, че за правната теория и най-вече за бъдещите поколения юристи и граждани на България и на Европа има и ще има значение това - да бъде документирано какво е гледището по казуса на Европейския съд за защита на правата на човека;
или по-точно казано
– ще бъде от значение историята да знае кого точно Европейският съд за защита на правата на човека защитава
– Червената Мафия или правата на човека.
*************
Второ заключително уточнение
Специално подчертавам факта,
че през цялата моя почти половинвековна практика на юрист
досега не съм имал абсолютно нито един личен случай и (въпреки моя специално проявен професионален проучвателен научно-изследователски интерес) не зная за съществуването на нито един личен случай на нито един български гражданин,
при който съдебната система на официалния държавен български съд да е проявила макар и някаква минимална правосъобразна дейност.
Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека)
Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите,
но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;
и че в резултат на това днес, именно благодарение на посочената егида всички български правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.
Специално подчертавам и факта, че настоящият съдебен Иск пред Европейския съд за защита на правата на човека, обозначен като ИСК №8,
съдържа само една от правнорелевантните съвкупности, отразяващи тривиалния факт,
че българската държава е нискойерархично структурно звено от българския клан на руската Червена мафия, статусно разположено далеч по-ниско (и като йерархия, и като морал!!!) от онези структурни звена на Червената Мафия, които се занимават с наркотици и проституция,
и че високоинституционални европейски икономически, политически и правосъдни структури функционират, за да защитават Червената Мафия, а не Човешките права.
*************
Трето заключително уточнение
Предварително и достатъчно ясно изразено декларирам, че въобще не разчитам да получа правосъдие от
Европейския съд за защита на правата на човека - не защото не търся такова, а поради факта, че по силата на моята професионална квалификация и по силата на конкретната ми многогодишна практика на мен ми е достатъчно ясно, че
този съд фактически изпълнява аналогичната или дори точно същата репресивно-геноцидна и античовешка функция, каквато изпълняват и българските съдилища, които имат статуса на нискойерархични структурни звена от системата на Червената мафия.
Макар и да бе създаден, за да се бори срещу тиранията и да защитава правата и интересите на обикновените хора,
през последните 20 (двадесет) години и
специално спрямо гражданите на посткомунистическите страни,
Европейският съд за защита на правата на човека
се е превърнал в инструмент не само оскърбяващ човешките права и висши ценности, но и оневиняващ зловещите и кръвожадни комунистически и посткомунистически мафиотски престъпници, брутално нарушаващи човешките права и ценности.
Дори нещо повече – този съд се е превърнал в един от главните инструменти за поддържане на престъпната геноцидна власт на специфичния мафиотски политически посткомунистически режим в България, установен от българския клан на трансмутиралата в Червена мафия руска Червена армия.
*************
Четвърто заключително уточнение
Разбира се, че нямам никакво намерение тук и сега да обяснявам какво точно ми е ясно (защото това ще бъде обект на внимание на една от книгите, които ще издам в близките години), но накратко ще посоча поне единадесет съображения:
Първо, че още преди много години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана Дамянова Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор на българския филиал на КГБ; а после, заради заслугите й, включително и за моето противоправно вкарване в затвора за шест години, тя стана не само Заместник-Председател на мафиотския посткомунистически български Парламент, не само титулярен дипломатически представител (Посланик) на мафиотската посткомунистическа българска държава в САЩ (1994-1998 г.), но и двумандатен (за три години от 1998 до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008 г.) съдия именно в Европейския съд за защита на правата на човека.
Второ, едномандатният съдия в същия Европейски съд за защита на правата на човека Димитър Бонев Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също така е агент на българския филиал на КГБ, бе заслужил международния си съдийски статус включително и с това, че точно по времето на неговия избор за съдия в Стразбург, действувайки като съдия във Върховния съд на България, отмени спечеленото от мен дело, с което бях доказал нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически и като правен субект на Българската комунистическа партия и на нейната наследничка - Българската социалистическа партия (пряко или косвено управлявала и понастоящем продължаваща да управлява България).
Трето, през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен четиригодишен мандат българския съдия в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец от българската Държавна сигурност, но и самата тя е била агент на точно три управления (Първо, Второ и Шесто) на българския филиал на КГБ - впрочем, същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено свързан с моя статус на политически затворник.
Нещо повече – във висшите юридически среди в София се приема като ноторно известно, че самата тя по-рано е била стратегически агент на самата зловеща съветска тайна служба КГБ, и че след камуфлажните политически промени в Източна Европа е получила статуса на високопоставен чуждестранен агент на политико-мафиотските трансмутации на КГБ: съвременните руски държавни тайни служби и на техния „брат-близнак” – зловещата Руска Червена мафия.
Четвърто, понастоящем действуващият съдия в Европейския съд за защита на правата на човека Здравка Владимирова Калайджиева е дъщеря на масов убиец (политкомисар на комунистически партизански отряд и висш функционер на престъпния български комунистически режим); и така, както не е било приемливо децата на висшите нацистки престъпници да участвуват като съдии в Нюрнбергския съд, би трябвало да не е приемливо и децата на високопоставените комунистически престъпници да участвуват като съдии в Стразбургския съд.
Впрочем, много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не само се покаяха за вината на родителите си и не само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници - докато децата на висшите комунистически престъпници не само не се покаяха, не само не се отказаха от икономическите облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, включително и в международните и европейските съдилища, за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи.
Всъщност перверзията, в която съответни европейски политически и магистратски институции са се съгласили да участвуват, не спира дотук, тъй като чрез нейния ченгеджийско-мафиотски брак с Борислав Христов Дионисиев Здравка Владимирова Калайджиева е и високоинституционално подставено лице на украинския клан на руската Червена мафия, организиран и ръководен лично от Владимир Шчербицки - Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.
Впрочем, за всеки, който умее да борави с интернет-информацията не е трудно да установи, че българският министър на правосъдието пределно ясно се е похвалил публично, че избирането и назначаването на Здравка Владимирова Калайджиева за съдия в Стразбургския съд е гаранция за намаляването на осъдителните присъди против България; а поне според мен и поне в контекста на гореизложеното същността на това високоинституционално признание е пределно ясна.
Пето, считам, че имам всичките лични и професионални основания да бъда категорично убеден, че в резултат на подобни престъпни ангажираности и заслуги битуват и функционират като магистрати ако не всички, то поне немалка част от останалите съдии в Стразбург, Люксембург и Хага.
Шесто, вече съм търсил правосъдие от същия този Европейски съд за защита на правата на човека – и, разбира се, въобще не съм го получил - не защото не съм имал фактическите и правните основания, а именно защото функцията на този Съд е да обезпечава безотговорност и безнаказаност на комунистическите и на посткомунистическите престъпници както в България, така и в Европа.
Седмо, като пълномощен представител на няколко души дългогодишни политически затворници на комунистическия режим, чиито човешки права и достойнство бяха брутално нарушени и от посткомунистическия мафиотски режим, лично съм бил подготвил, написал и изпратил исковете и документацията до същия този Европейски съд за защита на правата на човека, но тези хора не получиха абсолютно никаква защита - не защото нямаха съответните фактически и правни основания, а именно защото ги имаха и търсеха защита на своите човешки права и на своето човешко достойнство.
Осмо, след всичко това днес лично аз съм категорично убеден,
че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека
е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия,
но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.
Девето, по време на класическото комунистическо управление човешките права бяха една от разменните монети - срещу няколко съвсем отделни, частни, конкретни и напълно незначителни от принципна гледна точка отстъпки по въпросите за човешките права комунистическата власт получаваше доста солидни икономически и политически компенсации. Или по-ясно казано: властвуващият комунистически елит най-нагло се пазареше и в буквалния смисъл на думата успяваше да продаде на Запада някои считани за конвертируеми личности или правни принципи, и преди всичко правни механизми - между другото точно така СССР продаде Владимир Буковски, за да получи Луис Курвалан.
Днес Червената мафия като властови наследник на бившия комунистически елит не само не е забравила полезния си опит в този аспект, но дори значително го е усъвършенствувала, като е въвела в употреба съвсем нови политически и юридически „полезни хватки”, съчетани със старите долнопробни хитрости и наглости. Така проблемата за човешките права и днес си остава онова, което е била и по-рано - шантажен аргумент и ценна разменна монета.
За това, че по време на войната в бивша Югославия подкрепи акцията на НАТО, като предостави един - в голяма степен съвсем ненужен на тази организация въздушен коридор - българското мафиотско правителство получи не само доста икономически и политически компенсации и насърчения, но и нови индулгенции за продължаващите брутални нарушавания на човешките права. Дори нещо повече – то не само продължи да шантажира Запада за получаване на още такива, но и Западът, включително и самият Европейски съд за защита на човешките права, съвсем охотно отстъпи, и в новия пакет от компенсации българският клан на руската Червена мафия съвсем реално получи и нови индулгенции, в резултат на които бруталното нарушаване на човешките права просто открито се утвърди като константна геноцидна практика.
Впрочем, в контекста на стълпотворението от очевадни факти в този аспект заслужава да бъде обсъдена и хипотезата,
че самата идея за човешките права
е била съвместно измислена и издигната в международноправната доктрина и практика още в самото начало
именно като бутафорен камуфлажен арсенал.
Поне според нас внимателният анализ разкрива,
че тази теза в края на краищата е помогнала за минималната и не съвсем ефективна защита на човешките права
на не повече от един случай при всеки един милион нарушения;
и че всъщност от тази теза съвсем максимално ефективно се е възползувал само и единствено онзи висш комунистически елит,
който именно бе сключил с корумпираните среди на Запада „джентълменско-мафиотското” споразумение за пълното обезпечаване на неговото трансформиране в посткомунистически капиталистически елит.
А ако се приеме, че това действително е така, то напълно закономерен е и въпросът: „Дали този именно краен резултат не е бил предварително, прецизно и съвместно калкулиран още при самото издигане на самата теза за човешките права?”.
Десето, специално внимание заслужава фактът, че през септември 2008 г. Министерският съвет на България спешно бе разгледал и бе взел решение по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия”, изготвен от експерти на специалните служби на Правителството, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища и институции”.
Съгласно текста на самото конфиденциално Решение на Правителството, на специалните служби е било възложено задължението да осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Стразбург да разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна съдебна и бюрократична (административна) процедура срещу България.
Което, доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация не само относно всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства, но и относно всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на съответния европейски съд или чиновник от която и да е друга европейска институция, която информация да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.
Както се казва, „Оруел ряпа да яде!”; впрочем, „ряпата” засега я „ядат” Брюксел и Стразбург.
Единадесето, едно от категоричните доказателства за наличието на специална геноцидно-правосъдна стратегия,
насочена срещу българските граждани
е и това, че през лятото на 2008 г. Световната банка даде указания на българското правителство да увеличи паричната величина на съдебните такси, за да ограничи и намали възможностите за реален достъп на българите да правосъдието
[което (българското правосъдие), при това, си е чисто мафиотско по своя характер]
и така да бъде постигнат статистическият показател, наречен „намаляване на броя на съдебните дела”, който да бъде тълкуван като липса на престъпления, извършвани от българската мафиотска държавна власт.
Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права,
тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство,
че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.
Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът,
че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство
„да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”;
при това, това „височайше нареждане”
е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове,
съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.
А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.
27 Октомври 2010 Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар