2010-06-19

КАК ДА ОЦЕЛЕЕМ В СОФИЙСКИЯ АФГАНИСТАН? (2)


Address for letters:
Янко Николов Янков
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
================================================================
19 Юни 2010 г.


До г-н Бойко М. Борисов - Министър-Председател на България
Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1
1000 (1194) София
Към: (персонален) вх. № 4379 / 2003-2009 г.


Информационно копие:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в София, България от:
1) Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия;
2) Кралство Белгия;
3) Федерална Република Германия;
4) Република Франция;
5) Кралство Холандия;
6) Делегацията на Европейската комисия;
7) Съединените Американски Щати; и
8) Конфедерация Швейцария.



Особена предварителна забележка:
         Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

         На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.:

http://iankov.blogspot.com/2010/06/2.html
 
І.
         Господин Министър-Председател,
         Съвсем неотдавна, в началото на месец май, бившият Министър на отбраната и настоящ Министър на външните работи Николай Младенов публично бе заявил пред медиите, че вероятността човек да оцелее в Афганистан е много по-голяма, отколкото да оцелее по улиците на София.
         Тъй като, доколкото ми е известно, съгласно чл.105, ал.2 от българската Конституция „Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност”;
         тъй като въобще не се съмнявам във верността на висококомпетентното професионално изявление на въпросния Министър;
         тъй като моето лично (на български гражданин) и професионално (на юрист с почти половинвековна практика) мнение е, че въпросният Министър е несъмнено прав, но че в същото време Е ИЗРАЗИЛ САМО ЕДНА СЪВСЕМ МАЛКА ЧАСТ ОТ ИСТИНАТА, и че въпросната констатация се отнася както за цялата територия на българската държава, така и за всички (не само транспортни!!!) аспекти на българското битие;
         на 19 (20) май съм регистрирал в регистратурата на Правителството адресиран лично до Вас мой официален писмен текст, по който досега все още не съм получил никакъв отговор.
         Става дума за това, Господин Министър-Председател, че само преди нeколко месеци високопоставени служители на тайните (специалните) служби на държавата публично признаха пред Комисията по националната сигурност в Парламента,
         че в България държавните специални служби имат навика да действуват като престъпни улични банди,
         при което извършените от тях престъпления официално биват регистрирани като извършени от престъпни улични банди, които полицията уж издирва, но никога не може да открие.
         Впрочем, Господин Министър-Председател, държа да подчертая, че в моите многобройни официални научно-изследователски и други писмени текстове винаги съм подчертавал, че всички извършени в България през последните две десетилетия систематични престъпни актове са ръководени именно от бивши и настоящи ченгета от специалните служби.
         В контекста на така визираната ситуация, Господин Министър-Председател, в моето адресилано до Вас официално присмо отк 19 (20) май 2010 г. изрично и пределно ясно съм написал следното: „С НАСТОЯЩИТЕ РЕДОВЕ СЕ ОБРЪЩАМ КЪМ ВАС С ИСКАНЕТО ДА МЕ УВЕДОМИТЕ КАК АЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО БИХМЕ МОГЛИ ДА ОЦЕЛЕЕМ В СОФИЙСКИЯ АФГАНИСТАН?;          ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ СМЕ БИЛИ И ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СМЕ ОБЕКТ НА ОНЕЗИ ИМЕННО „УЛИЧНИ БАНДИ”, КОИТО СА СИ ЧИСТОПРОБНИ ЧЕНГЕТА ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ.”

ІІ.
         Господин Министър-Председател,
         Не е ли странно обстоятелството,
         че само три седмици след като съм регистрирал при Вас писмото, в което съм обосновал горните съображения, 
         върху дома ми в родното ми село е било извършено покушение,
         което формално е било извършено така, че привидно да изглежда като извършено от „банда крадци”,
         като в същото време деянието е направено така, че въпросната „банда крадци” фактически не е откраднала нищо
         и е оставила абсолютно непокътнати изключително голям брой вещи, имащи изключително висока парична пазарна стойност и цена.

ІІІ.
         Господин Министър-Председател,
         Отново се обръщам към Вас с изрично формулираното искане да ми отговорите на въпроса:
         КАК АЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО БИХМЕ МОГЛИ ДА ОЦЕЛЕЕМ В БЪЛГАРСКИЯ АФГАНИСТАН,
         КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД ФАКТЪТ,
         ЧЕ ВСИЧКИ ИЗВЪРШЕНИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕСТЪПНИ АКТОВЕ СА ПРЯКО ИЛИ КОСВЕНО ДЕЛО ИМЕННО НА ЧИСТОПРОБНИТЕ ЧЕНГЕТА ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ?

*******
         Бъдете здрав, Господин Министър-Председател, и СЕ ПАЗЕТЕ ИМЕННО ОТ ОНЕЗИ „УЛИЧНИ БАНДИ”, ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОИТО СА СЛУЖИТЕЛИ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ!!!
19 Юни 2010 г.                                                       Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар