Address for letters:
Янко Н. Янков –
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
================================================================
21 юни 2010 г.
До: Върховния касационен съд,
Търговска колегия, Второ търговско отделение,
Дело 497 / 2010 г.,
„Съдии” Росица Ковачева, Лидия Иванова и Емилия Василева
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.: „Няма такава партия! (2-АBCDEFGH):
http://iankov.blogspot.com/2010/06/2-abcdefgh.html
http://iankov.blogspot.com/2010/06/2-abcdefgh.html
На същите електронни адреси можете да прочетете и предишните мои официални писмени искови и други правнорелевантни волеизявления, които са депозирани към настоящето съдебно дело.
І.
Днес получих датирано на 14.06.2010 г. „Съобщение” и копие от „Определение №55 от 03.06.2010 г.”, и отделно от това - датирано на 15.06.2010 г. „Съобщение”, съгласно текста на което
е необходимо да представя банково бордеро за внесена държавна такса по сметката на ВКС, за да бъде даден ход (движение) на посоченото дело,
и че при неизпълнение на указанието и изискването да бъде внесена посочената парична сума делото ще бъде прекратено.
И двете съобщения са подписани от деловодител, като разпореждането е било дадено от визираните по-горе изпълняващи съдийска длъжност ченгеджийско-мафиотски слуги Росица Ковачева, Лидия Иванова и Емилия Василева.
ІІ.
По повод и във връзка с така даденото ми „съдийско” указание, декларирам следното правнорелевантно волеизявление:
Първо: препотвърждавам текста, визиран на стр.5 от моето аналогично искане, направено преди три месеци (на 24 март 2010 г.), в който текст съм заявил, че по силата на вече посочените обстоятелства
както ръководеният от мен Съюз на юристите демократи в България,
така и ръководената от мен Партия Либерален Конгрес,
СА ЛИШЕНИ ОТ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ИКОНОМИЧЕСКИ, ФИНАНСОВИ, БИТОВИ, И ПРОЧЕЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НОРМАЛНО ФУНКЦИОНИРАНЕ, ПОРАДИ КОЕТО НЕ РАЗПОЛАГАТ С АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА,
с които да удовлетворяват изискването за внасяне на т. нар. „държавна такса” за получаването на „правосъдие”, каквото (поради самия характер на престъпния политически режим в България по същество не е възможно!!!) несъмнено въобще няма да бъде получено, а таксата само ще отиде, за да обезпечава луксозния бит на ченгеджиско-мафиотските „съдии”- слуги на режима.
Второ: С НАСТОЯЩИТЕ РЕДОВЕ ПЛЕДИРАМ ЗА ИЗДАВАНЕТО
по отношение както на ръководения от мен Съюз на юристите демократи в България, така и на ръководената от мен Партия Либерален Конгрес
НА РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЪРЖАВНА ТАКСА И ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕ ПРИ ТОЗИ ИМЕННО БЕЗТАКСОВ КОНТЕКСТ.
При това обръщам внимание върху нормативното Правово изискване за забрана за отказ от правосъдие поради имуществена невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса.
Трето: уточнявам, че ако „почитаемият” Върховен касационен съд пожелае да му бъдат дадени или посочени доказателства
както относно истинността на съдържанието на по-горе заявената моя декларация,
така и относно причините за въпросното нулево имуществено и финансово състояние на тези две обществени организации,
то желанието му ЩЕ БЪДЕ НЕ САМО УДОВЛЕТВОРЕНО, НО И ПРЕЗАДОВОЛЕНО
чрез посочване на изключително голям брой прокурорски и други преписки по повод и във връзка с това,
че офисите и имуществата на тези две ръководени от мен обществени организации
са били обект на многобройни погроми,
извършени именно от лица, които са агентурно ръководени от специалните служби на Мафията и на държавата,
КОИТО ЛИЦА И СЛУЖБИ ОТ СЕПТЕМВРИ 1944 Г. ДО ДНЕС ВИНАГИ СА БИЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА ПРЕСТЪПНО ОБВЪРЗАНИ ИМЕННО С ПРЕСТЪПНИТЕ ТЕРОРИСТИЧНИ ОРГАНИЗАЦИ БКП И БСП.
21 юни 2010 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар