LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.
Ваши Превъзходителства,
Нямах абсолютно никакво намерение да пиша това
писмо до вас, но неговото написване се налага поради
обстоятелството, че когато вчера посетих канцеларията на
Президентството, за да предоставя информационното копие на
текста на писмото ми до вас, което официално бях адресирал и
"До г-н Георги Първанов, Президент на България", за пореден
път се сблъсках с установения още от времето на класическия
комунизъм ред; поради това обстоятелство и както
съдържанието, така и тонът на настоящето ми писмо неизбежно
ще са зависими от този именно сблъсък.
При това, ако прегледате старите ми писма до вас
(които, впрочем, съм публикувал в шестте тома на моята
документална книга), непременно ще констатирате, че същият
този ред е господствувал в институцията на Президентството и
при всичките предишни президенти, и че върху съдържанието на
този ред не е било оказало абсолютно никакво влияние т. нар.
"политическа принадлежност" на Президента. Или казано с
други думи – въпросният комунистически по своята същност ред
никога не е бил напускал институцията на българското
Президентство и въобще не е зависял и не зависи от формалния
белег, наречен политическа принадлежност на Президента.
Накратко казано: служителката от канцеларията на
Президента, задължението на която беше да приеме
предоставения й от мен хартиен (книжен) външен вид на
писмото ми, да го заведе в намиращата се на бюрото й
регистрационна книга и да ми даде съответния т. нар.
"регистрационен номер", наистина все пак взе предоставения
й материал, но отказа да ми даде регистрационен номер.
Когато поисках обяснение за причините, тя започна да ми
изтъква такива кретенски аргументи и съображения, каквито
нито един нормален човек не би могъл да изтърпи и на които
тук сега не бих искал да се спирам.
Ваши Превъзходителства,
Във връзка с горепосочената случка намирам за
уместно да ви разкажа няколко неща.
Когато през април 2000 г. един журналист от в-к
"Стандарт" ми се обади по телефона и ме попита какво мисля
относно интензивно разпространяваните в българските медии
твърдения, че мафията е била успяла да проникне и да внедри
свои агенти в системата на държавата, аз му развих тезата,
че ако мафията е била проникнала вътре в държавата, то ние
щяхме да имаме шанс, тъй като след като изгоним мафията,
държавата ще остане чиста; но ние нямаме шанс да изчистим
държавата, тъй като трябва да я унищожим заедно с мафията и
едва след това да си построим друга държава; моята теза бе,
че не мафията е вътре в държавата, а обратното – държавата е
вътре в мафията и е част от нейното ниско-йерархично ниво.
Аз, разбира се, въобще не очаквах, че така развитата от мен
теза ще бъде публикувана, но ... случи се така, че тя би
публикувана в понеделник на 15 май 2000 г., а днес текстът
на тази публикация се съдържа r на с. 198-201 отТом 5 на
"Документ за самоличност. Политическа документалистика".
Само преди около три седмици, на 09 септември т.
г., в едночасово предаване по телевизия "СКАТ", в емисията
на Георги Ифандиев аз доразвих въпросната теза, при което
изрично и ясно обосновах съображението, че от гледна точка
на мафиотската йерархия различните висши държавни служители
имат същата йерархична позиционност, каквато имат и
организаторите и редовите членове на проститутските вертепи;
и тъй като, освен това, както сексуалните проститутки, така
и политико-държавните проститутки се набират чрез
предварително тотално смазване на човешката им същност и
поставянето им в зависимост от мафията, то не съществува
никаква принципна пречка, когато някой реши да се обърне към
Президента, Главния прокурор, Министър-Председателя, който
и да е министър и пр., да употреби обръщението "Мадам
Президент", "Мадам Главен Прокурор", "Мадам Премиер", "Мадам
Министър", и пр.; и че най-синтетичният пример относно
факта, че господарят на всичките е един и същ е този, че
докато синът е "мадам" на българските проститутки от някакъв
си вертеп в Испания, то в същото време бащата (Станимир
Илчев) е "мадам" на политическите проститутки от
парламентарната група на управляващата партия.
Ваши Превъзходителства,
Както във връзка с посоченото събитие (със
служителката на Президента), така и с така развитата моя
теза, намирам за уместно тук и сега да оповестя
информацията, с която разполагам и съгласно която:
сегашният Президент на България господин/мадам Георги
Първанов е бил агент на Първо Главно управление при Държавна
сигурност; Þнеговият агентурен псевдоним е бил "Гоце";
Þа неговият агентурен ръководител е бил офицерът Цветан
Начев.
Или иначе казано: благодарение на всесилната
Червена мафия някогашната редова политическа проститутка
"Гоце" днес е издигната до "мадам" на останалите политически
проститутки в Президентството и в България.
30 септември 2005 г.
Янко Н. Янков
------------------
(Горното писмо е адресирано до посланиците в София от
държавите-членки на Европейския съюз и САЩ; копия са
предоставени
на Президента, Главния прокурор, БТА и Българския отдел на
Радио БиБиСи).
Няма коментари:
Публикуване на коментар