ДОСИЕТАТА НА ДС (7)

Бившият политически затворник

Янко Янков:

Престъпленията на бившата ДС

не са минало

Само пълният достъп до досиетата е начинът да се пресекат манипулациите с набедяването на видни личности, които пречат някому, твърди депутатът от ВНС

Мария Стоянова

Янко Янков е роден на 13 август 1944 г. в Клисурица, Монтанско. Завършил право, защитил докторат, специалист по теория и философия на правото, политически и правни учения. Прекарал 6 години и половина в комунистически затвор по обвинение в противодържавна агитация и пропаганда и създаване на организация за извършване на такава пропаганда. Излиза от затвора 10 дена преди падането на режима на Живков, след пълно изтърпяване на присъдата. Три месеца по-късно е признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства. Сега старши научен сътрудник в Института за правни науки към БАН.

- Г-н Янков, унищожени ли са съдебните дела срещу Вас от 80-те години и досиетата Ви от ДС? Заявихте публично, че имате доказателства за това, че някои от тях не са унищожени…

- За едно от делата срещу мен имам официален отговор от Министерството на правосъдието, че е унищожено още през май 1990 г. Но този отговор го получих едва преди два месеци, след като в продължение на 12 г. всяка година пишех по няколко искания и те оставаха без отговор. Това дело обаче не е унищожено и аз го притежавам от две години.

- Как се сдобихте с него?

- Даде ми го преди две години Иван Стоянов, по прякор Кубето, от с. Лозен, Софийско. С него бяхме заедно в затвора и бяхме приятели тогава, а и след това. Още в затвора той ми беше казал, че е ангажиран от ДС да докладва какво правя и че има и други като него. Предупреди ме да внимавам да не го злепоставя. След 10 ноември той започна да се занимава с бизнес, свързан с бизнеса на друг виден бизнесмен, Димитър Христов Иванов. Преди две години Иван ми обясни как е взел делото от личния архив на Димитър Иванов. Около половин година след като ми даде делото, той беше прострелян с 6 куршуми от автомат “Калашников”, но остана жив. Само преди 6 месеци бе убит с един куршум в главата пред жилището си в кв. “Х. Димитър” в София. Не казвам, че делото е причина да бъде убит, но определено не е безопасно да ровиш в чужди архиви, особено нечии.

- Така според вас изниква въпросът дали и други уж унищожени дела не се намират също така в частни архиви?

- Точно така. Те не могат да изчезнат без следа от архив на МВР. Защото всеки документ там има регистрация, има опис на всички документи. Ако някой взема делото, оставя бележка. Естествено, може и тя да изчезне после, но пак има следи.

- Не е ли това задача на Комисията по досиетата - да търси и намира следите? Какво впрочем е мнението ви за комисията - тази и предишната?

- Аз нито от предишната, нито от сегашната съм видял нещо положително. Необходимо беше целият архив на МВР да бъде предоставен на Централния държавен архив за публично ползуване. Лансирах тази теза още през 1990 г. като депутат във Великото Народно събрание. Но явно това е неизгоден ход, който би разкрил и доказал механизма на извършените престъпления.

- Има ли според вас фалшификации на досието? Гръмнаха два предизборни и един наскорошен компромати.

- Не мога да се изкажа за конкретните случаи, но разполагам с документ, подписан от началника на Научно-техническия отдел при ДС от март 1977 г. Съгласно този документ същият отдел изисква от Първи отдел на Шесто управление да съберат мои ръкописни текстове на български и на чужди езици, с цел “прилагане на ефективен контрол над обекта“. В друг документ се казва какво значи това: изработване на фалшификати - уж написани от мен писма до посолствата и други инстанции, с които да бъда компрометиран пред тях. Което доказва, че техническият отдел при Четвърто управление на Държавна сигурност е бил в състояние да извърши всякакви фалшификации и ги е правил, включително до подмяна на цели досиета. Едва ли с настъпването на демокрацията специалистите от това звено са изгубили способностите си, а заинтересованите техни началници - желанието да фалшифицират документи.

- И как тогава ние ще разберем кой е бил доносник, кой не?

- Единствено пълният достъп до досиетата на всеки набеден и на всеки, който ги поиска, ще е начинът да се пресекат манипулациите с набедяването на видни личности, които пречат на някого.

- А не е ли по-лесно и не е ли време просто да забравим за досиетата, да затворим тая мрачна страница от историята?

- Не. В тези досиета се съдържат страшно много престъпления. Брат ми например, докато бях в затвора, е бил изкуствено заразен с рак и почина само 2 месеци след като в официален документ лекарска комисия го призна за напълно здрав. Искате от мен да махна с ръка и да забравя? Да кажа: Е, ами, убили го и толкова? Не мога и нямам право да забравя. Аз искам достъп до досиетата, за да търся отговорност от престъпниците.

- Няма ли давност за престъпленията им, каквито и да са те, още повече трудно доказуеми вече?

- Давността тече от момента, в който човек има възможност да защити правата си. Престъпниците от бившата ДС не разчитат на давност, те искат да си изживеят живота и никой да не ги закача. Точно те разчитат да махнем с ръка и да престанем да се ровим в темата за досиетата. Имам доказателства, че срещу мен и много български граждани е извършвано експериментиране със специални средства, разработвани в лаборатории към УБО. Това дело се пази във Военна прокуратура. Ползувах го като депутат във ВНС. От него се вижда, че са били извършвани експерименти с хора. При посещението си у нас генерал Калугин спомена, че отровата, използувана срещу Георги Марков, е била изпробвана върху затворници. В това дело най-обстойно са описани експерименти върху цивилни граждани, попаднали в болница за изследвания напълно здрави хора. И това ли да отминем?

- Но то е минало, далечно като комунизма, който си отиде…

- Напротив, престъпленията продължават и в последните години. Бомбата, поставена преди няколко години под колата на военния прокурор и зам. главен прокурор на републиката ген. Лилко Йоцов беше, за да си мълчи - за това дело и за други дела. Прокурорът от Главна прокуратура Петър Дончев и прокурорът от Софийска градска прокуратура Любомир Цанков, които са присъствали на такива експерименти в затворите, починаха от масирани инфаркти, предизвикани от същите медикаменти. Доказателствата са пак в онова дело.

- Като че ли имате намерение да останете един от последните вечни дисиденти в България…

- Не обичам думата дисидент, тя беше измислена от службите за техните си хора - да им се създава ореол на борци. Автентичните противници ги избутват далеч извън селенията на властта. Колкото до мен, аз съм политически противник на системата - и на онази, и на тази сега. Защото тя е продължение на онази. С по-модерни средства и със съгласието на Запада. За мен България е протекторат, управляван от триумвират. Триумвиратът възпроизвежда споразуменията в Ялта и Малта, разпределящи ни 80 процента за Русия и 20 процента за САЩ и Европейската общност.

- България сигурно заслужава по-добра съдба, не мислите ли?

- Всеки народ си заслужава съдбата, а нашият трябва да изживее съдбата, която си заслужава. Казват, че когато някой човек не е добре възпитан, му липсват първите 7 години. При нациите проблемът е още по-тежък. На нашата нация й липсват първите 700 години, или толкова е прекарала в робство. Освен това една промяна на системата се прави за около 30 години, а гражданско общество се създава за около 300.

- Младите хора едва ли ще се съгласят с вас, те искат живота си днес и сега.

- Те обаче също носят последиците от тези липсващи ни години. Потърпевши са и ще бъдат дотогава, докато се изгради гражданско общество, а това, както казах, няма да стане скоро.

- Това в политически аспект, а в икономически поне там нямаме ли повече шансове?

- Германия след Втората световна война е класически пример за това как една държава може да тръгне от нулата и да стигне на висотата. Германия беше разделена на четири зони. В английската зона един икономически цикъл се затваряше за 7 години, във френската за 12, а в американската за 14 години. Необходими бяха обаче 3 цикъла и точно за толкова години Германия беше изведена от кризата. Така че, ако сме германци, управлявани от англичани - най благоприятният вариант, имаме шанс да се оправим след 21 години от момента на започването. Такъв момент обаче все още не е настъпил. Освен това, ние не сме Германия и не сме германци. Впрочем, за страните от Третия свят практиката сочи, че един икономически цикъл се затваря за 20 години. Умножете си ги по три…

[В-к "Монитор" бр.1099/2002 г.; интервюто е публикувано и на стр.494-498 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 5. Кого защитава Западът - Човешките права или Червената мафия. - С., "Янус", 2003. -546 с.].