ПРОГНОСТИКА

Прогностиката като наука за прогнозирането

Нас­ко­ро на книж­ния ни па­зар, прет­ру­пан от кри­ми­нал­на, слад­ни­ка­во-лю­бов­на и от­к­ро­ве­но пор­ног­раф­с­ка ли­те­ра­ту­ра, се по­я­ви из­дър­жа­на­та в ду­ха на ви­со­ка­та на­уч­ност кни­га на г-н Ян­ко Ян­ков „Прог­нос­ти­ка (Те­о­ре­ти­ко-ме­то­до­ло­ги­чес­ки проб­ле­ми)“. С., „Янус“ ЕО­ОД, 1993. 287 с.

Та­зи кни­га в бук­вал­ния сми­съл на ду­ма­та има осо­бе­на съд­ба. По­ве­че от пет­на­де­сет го­ди­ни тя сим­во­ли­зи­ра бор­ба­та на своя ав­тор със ску­до­у­ми­е­то в на­у­ка­та. Ней­ни­ят ав­тор се оказа не само талантлив изследовател, който не­ис­то­во се стре­ме­ше към та­зи проб­ле­ма­ти­ка, но и бо­рец, кой­то из­дър­жа на мно­жес­т­во теж­ки уда­ри, вкл. и зат­вор, за да ни я пред­с­та­ви днес ка­то ед­но сил­но ехо от 70-те го­ди­ни, ко­га­то в на­ша­та об­щес­т­ве­но­на­уч­на ли­те­ра­ту­ра се раз­гър­на бу­мът на прог­нос­тич­ни­те из­с­лед­ва­ния в съ­от­вет­с­т­вие със за­пад­на­та фу­ту­ро­ло­гич­на въл­на. Та­зи кни­га оба­че не е са­мо сил­но и чис­то ехо от ми­на­ло­то, но и един до­бър от­го­вор на ре­ал­ни­те пот­реб­нос­ти на нас­то­я­ще­то, ко­га­то се осъ­щес­т­вя­ва един дъл­бок пре­ход в ця­ла­та сис­те­ма на об­щес­т­ве­ни­те от­но­ше­ния, за да се из­с­лед­ва бъ­де­ще­то, да се от­к­ри­ват най-раз­лич­ни­те пъ­ти­ща за не­го­во­то ов­ла­дя­ва­не.

Впро­чем за съд­ба­та на та­зи кни­га, към която се оказвам силно съпричастен, и за ней­ния ав­тор ин­те­ре­су­ва­щи­ят се чи­та­тел мо­же да про­че­те в об­шир­но­то при­ло­же­ние в края.

Та­зи кни­га, чий­то ав­тор е юрист по об­ра­зо­ва­ние, пре­по­да­ва­тел по пра­во и за­ед­но с то­ва из­вес­тен наш по­ли­тик, пред­с­тав­ля­ва оп­ре­де­ле­но фи­ло­соф­с­ко-ме­то­до­ло­ги­чес­ко из­с­лед­ва­не на ос­нов­на­та проб­ле­ма­ти­ка на прог­нос­ти­ка­та ка­то на­у­ка. Тя е един от яр­ки­те при­ме­ри, ко­га­то спе­ци­а­лис­ти от час­т­но­на­уч­ни об­лас­ти ов­ла­дя­ват ин­тер­дис­цип­ли­нар­на проб­ле­ма­ти­ка и с ези­ка и сред­с­т­ва­та на фи­ло­соф­с­кия ана­лиз пра­вят зна­чи­ми обоб­ще­ния. За­що­то то­ва не е прос­то нав­ли­за­не в дру­га проб­лем­на об­ласт на на­у­ка­та, а раз­ши­ря­ва­не и обо­га­тя­ва­не на проб­ле­ма­ти­ка­та на сво­я­та на­у­ка. В слу­чая с г-н Ян­ко Ян­ков тряб­ва да се приз­нае, че той е про­вел сво­е­то из­с­лед­ва­не с ве­щи­на, дос­той­на за за­виж­да­не от мно­го про­фе­си­о­нал­ни фи­ло­со­фи с ог­ра­ни­че­но, ед­нос­т­ран­чи­во мис­ле­не. Тук не ста­ва и ду­ма за срав­не­ние с она­зи ка­те­го­рия юрис­ти, ко­и­то из­по­вяд­ват тяс­на­та це­хо­ва ог­ра­ни­че­ност на прав­на­та проб­ле­ма­ти­ка.

Тръг­вай­ки от най-доб­ро­то в на­уч­на­та ли­те­ра­ту­ра по прог­но­зи­ра­не през 70-те го­ди­ни, г-н Я. Ян­ков е ус­пял да раз­по­ло­жи сво­е­то из­с­лед­ва­не вър­ху ед­на из­дър­жа­на ло­ги­чес­ка струк­ту­ра. „Прог­нос­ти­ка (Те­о­ре­ти­ко-ме­то­до­ло­ги­чес­ки проб­ле­ми)“ се със­тои от пре­дис­ло­вие, че­ти­ри гла­ви, при­ло­же­ние и пос­лес­лов.

В пре­дис­ло­ви­е­то ав­то­рът убе­де­но вну­ша­ва на чи­та­те­ли­те, че не­об­хо­ди­мост­та от ин­тен­зив­но и стро­го на­уч­но прог­но­зи­ра­не (из­с­лед­ва­не на бъ­де­ще­то) се по­я­вя­ва то­га­ва, ко­га­то в нас­то­я­ще­то въз­ник­ват про­ти­во­ре­чи­я­та, ре­ша­ва­не­то на ко­и­то ще до­ве­де до ко­ли­чес­т­ве­но или ка­чес­т­ве­но нов етап в раз­ви­ти­е­то на про­це­си­те, т. е. ко­га­то се осъ­щес­т­вя­ват дъл­бо­ки тран­с­фор­ма­ции в струк­ту­ра­та и сис­те­ма­та на об­щес­т­во­то ка­то ця­ло или на да­де­на проб­лем­на об­ласт. За съ­жа­ле­ние мо­жем да кон­с­та­ти­ра­ме, че днес, ко­га­то се осъ­щес­т­вя­ват та­ки­ва дъл­бо­ки про­ме­ни в пост­то­та­ли­тар­ни­те ни об­щес­т­ва, на об­щес­т­ве­но­то съз­на­ние се пред­ла­гат не стро­го на­уч­но обос­но­ва­ни прог­но­зи, а раз­лич­ни шар­ла­тан­с­ки и ира­ци­о­нал­ни до­гад­ки за бъ­де­ще­то. Ина­че не мо­жем да не бъ­дем съг­лас­ни с ав­то­ра, че „на съв­ре­мен­ния етап от раз­ви­ти­е­то на прог­нос­тич­ни­те из­с­лед­ва­ния ве­че е без съ­щес­т­ве­но зна­че­ние съз­да­ва­не­то на ня­ка­къв нов ме­тод за час­т­но­на­уч­но прог­но­зи­ра­не и все по-ос­т­ра ста­ва не­об­хо­ди­мост­та от из­г­раж­да­не­то на фи­ло­соф­с­ко-ме­то­до­ло­ги­чес­ка ба­за на прог­нос­тич­ния под­ход към дейс­т­ви­тел­ност­та“ (с.11). За­ед­но с то­ва мо­же да се пред­по­ло­жи, че с из­ли­за­не­то на гло­бал­ни­те проб­ле­ми на чо­ве­чес­т­во­то нап­ред и ов­ла­дя­ва­не­то на фун­да­мен­тал­ни свойс­т­ва на не­ор­га­нич­на­та и ор­га­нич­на­та ма­те­рия е въз­мож­но да се пред­ло­жи ка­чес­т­ве­но нов час­т­но­на­у­чен ме­тод, кой­то ще пре­о­бър­не не са­мо ця­ла­та сис­те­ма от час­т­но­на­уч­ни ме­то­ди на прог­но­зи­ра­не, но и ще пос­та­ви въп­ро­са за нов уни­вер­са­лен (фи­ло­соф­с­ки) прог­нос­ти­чен под­ход към дейс­т­ви­тел­ност­та.

В пър­ва гла­ва „Фи­ло­соф­с­ко-ме­то­до­ло­ги­чес­ки проб­ле­ми на прог­нос­ти­ка­та“ ав­то­рът е раз­г­ле­дал ши­рок кръг от въп­ро­си, ка­то ге­не­ти­чес­ки, пред­ме­то­ло­ги­чес­ки, сис­те­мо­ло­ги­чес­ки и ме­то­до­ло­ги­чес­ки проб­ле­ми на прог­нос­ти­ка­та.

На­пъл­но на­яс­но, че въз­ник­ва­не­то и обо­со­бя­ва­не­то на прог­нос­ти­ка­та ка­то са­мос­то­я­тел­на на­у­ка със свой пред­мет и по­ня­ти­ен апа­рат пред­с­тав­ля­ват про­цес, не­раз­рив­но свър­зан със съв­ре­мен­на­та тен­ден­ция към ди­фе­рен­ци­а­ция и ин­тег­ра­ция на на­у­ки­те, г-н Я. Ян­ков под­чер­та­ва, че „прог­нос­ти­ка­та всъщ­ност е ме­та­на­у­ка, т.е. на­у­ка за прог­нос­тич­ни­те фун­к­ции на на­у­ки­те, из­вър­ш­ва­щи са­мо­то прог­но­зи­ра­не“ (с. 15)

Пред­ме­то­ло­ги­я­та на прог­нос­ти­ка­та ав­то­рът свър­з­ва с раз­к­ри­ва­не­то на ши­рок кръг от въп­ро­си и на пър­во мяс­то с раз­г­ра­ни­ча­ва­не­то на обек­та и пред­ме­та на из­с­лед­ва­не­то, а та­ка съ­що и с изяс­ня­ва­не­то на ня­кол­ко гно­се­о­ло­ги­чес­ки и пред­ме­то­ло­ги­чес­ки прин­ци­пи, а имен­но: на обек­тив­ност­та, на де­тер­ми­низ­ма, на раз­ви­ти­е­то и на ис­то­риз­ма. Раз­г­леж­дай­ки раз­лич­ни ста­но­ви­ща, ав­то­рът убе­ди­тел­но смя­та, че прог­нос­ти­ка­та ка­то на­у­ка е те­о­ре­тич­на ос­но­ва за раз­ра­бот­ва­не­то на прог­но­зи и „има за пред­мет изу­ча­ва­не тех­но­ло­ги­я­та и ор­га­ни­за­ци­я­та на на­уч­но­то прог­но­зи­ра­не, а са­ма­та тя не раз­ра­бот­ва прог­но­зи и е на­у­ка за бъ­де­ще­то са­мо в сми­съл, че из­с­лед­ва прог­нос­тич­ния про­цес, осъ­щес­т­вя­ван в рам­ки­те на час­т­ни­те на­у­ки и фи­ло­со­фи­я­та“ (с.24)

Тръг­ващ от прин­цип­на­та из­ход­на по­зи­ция, че сис­те­ма­та на прог­нос­ти­ка­та се из­г­раж­да съ­об­раз­но със стро­е­жа на ней­ния пред­мет и че та­зи сис­те­ма се раз­ви­ва и обо­га­тя­ва за­ед­но с раз­ви­ти­е­то на пред­ме­та и из­с­лед­ва­не­то на са­ма­та на­у­ка, Я. Ян­ков об­съж­да об­с­той­но раз­лич­ни­те лан­си­ра­ни в на­уч­на­та ли­те­ра­ту­ра кон­к­рет­ни сис­те­ми. В края на кра­и­ща­та той пред­ла­га сис­те­ма­та, из­ло­же­на в не­го­ва­та кни­га.

Ос­но­ва­тел­но раз­г­ра­ни­ча­вай­ки ме­то­ди­те на прог­нос­ти­ка­та и ме­то­ди­те за прог­но­зи­ра­не, Я. Ян­ков со­чи три гру­пи ме­то­ди на прог­нос­ти­ка­та ка­то осо­бе­на на­у­ка, т. е. на­у­ка за прог­нос­тич­ни­те фун­к­ции на на­у­ки­те ,а имен­но: а) ме­то­ди на ем­пи­ри­чес­ко­то из­с­лед­ва­не; б)ме­то­ди как­то на ем­пи­ри­чес­ко­то, та­ка и на те­о­ре­ти­чес­ко­то из­с­лед­ва­не в) ме­то­ди на те­о­ре­ти­чес­ко­то из­с­лед­ва­не (с. 41)

Във вто­ра­та гла­ва „Фи­ло­соф­с­ко-ме­то­до­ло­ги­чес­ки проб­ле­ми на прог­нос­ти­ка­та“ г-н Я. Ян­ков раз­г­леж­да он­то­ло­ги­чес­ки­те, гно­се­о­ло­ги­чес­ки­те и ло­ги­чес­ки­те ас­пек­ти в сис­те­ма­та на прог­нос­ти­ка­та. Мен ка­то про­фе­си­о­на­лист фи­ло­соф, от­дал чет­върт век от жи­во­та си на прогностичната проблематика, ме удивляват основателността, с която г-н Я. Янков поставя на анализ основни въпроси на прог­нос­ти­ка­та, как­то и мно­гос­т­ран­на­та ар­гу­мен­ти­ра­ност на не­го­вия ана­лиз. Та­ка нап­ри­мер, раз­г­леж­дай­ки он­то­ло­ги­чес­ки­те ас­пек­ти, ав­то­рът пос­та­вя на ана­лиз с всич­ки въз­мож­ни ню­ан­си въп­ро­си­те на де­тер­ми­низ­ма, при­чин­ност­та, дви­же­ни­е­то и раз­ви­ти­е­то. Не­го­ви­ят ана­лиз се от­ли­ча­ва с тън­ка пре­циз­ност, ко­га­то пос­та­вя въп­ро­си­те за та­ки­ва ка­те­го­рии ка­то дейс­т­ви­тел­ност­та и не­дейс­т­ви­тел­ност­та, въз­мож­ност­та и не­въз­мож­ност­та, не­об­хо­ди­мост­та и слу­чай­ност­та, ве­ро­ят­ност­та и не­ве­ро­ят­ност­та. Той не са­мо се ори­ен­ти­ра доб­ре в мно­жес­т­во­то от пос­та­нов­ки и из­би­ра вяр­на­та по­зи­ция, но при­веж­да в мно­го слу­чаи свои ос­но­ва­тел­ни ар­гу­мен­ти, обо­га­тя­вай­ки на­у­ка­та за прог­но­зи­ра­не­то (прог­нос­ти­ка­та) с но­ви ду­ми, с но­ви идеи. В то­ва от­но­ше­ние сил­но впе­чат­ле­ние пра­ви не­го­ви­ят ана­лиз на вре­ме­то ка­то фор­ма на съ­щес­т­ву­ва­не на ма­те­ри­я­та. И мо­же са­мо да съ­жа­ля­ва, че как­то по то­зи въп­рос, та­ка и по ня­кои дру­ги ав­то­рът не е обо­га­тил сво­е­то из­с­лед­ва­не с иде­и­те, лан­си­ра­ни в края на се­дем­де­сет­те и през осем­де­сет­те го­ди­ни в на­уч­на­та ли­те­ра­ту­ра. Ве­ро­ят­но би стиг­нал до но­ви обоб­ще­ния и из­во­ди.

В кръ­га на гно­се­о­ло­ги­чес­ки­те и ло­ги­чес­ки­те ас­пек­ти Я. Ян­ков е из­с­лед­вал ре­ди­ца въп­ро­си, сред ко­и­то прог­но­зи­ра­не­то ка­то поз­на­ние и проб­ле­ма за ис­ти­на­та в прог­нос­тич­но­то поз­на­ние.

Гла­ва тре­та е пос­ве­те­на на ана­ли­за на по­ня­тий­ния и тер­ми­но­ло­гич­ния апарат на прог­нос­ти­ка­та. Един от мал­ко­то в на­ша­та ли­те­ра­ту­ра и въ­об­ще в на­уч­на­та ли­те­ра­ту­ра по прог­но­зи­ра­не, Я. Ян­ков при­е­ма след­на­та сис­те­ма на по­ня­тия на прог­нос­ти­ка­та: пред­виж­да­не­то, прог­но­зи­ра­не­то, хи­по­те­за­та, пред­по­ло­же­ни­е­то, пред­чув­с­т­ви­е­то (пре­ду­гаж­да­не­то), кон­цеп­ци­я­та, про­ек­ти­ра­не­то, прог­ра­ми­ра­не­то, пла­ни­ра­не­то. То­зи кръг от по­ня­тия би мо­гъл да се раз­ши­ри със сце­на­рия. Ос­вен то­ва ав­то­рът би мо­гъл да по­мис­ли за­нап­ред и за по-стро­га­та пос­ле­до­ва­тел­ност на по­ня­ти­я­та със стро­го ра­ци­о­нал­ни мо­мен­ти, от ед­на стра­на, и оне­зи, из­ра­зя­ва­щи до­ми­ни­ра­не­то на емо­ци­о­нал­ни мо­мен­ти, от дру­га. Та­ко­ва де­ле­не би има­ло зна­че­ние не са­мо за те­о­ри­я­та, но и за са­ма­та прак­ти­ка на прог­но­зи­ра­не­то.

Най-го­ля­ма и най-бо­га­та е ин­фор­ма­ци­я­та за ин­те­ре­су­ва­щи­те се не тол­ко­ва от те­о­ре­ти­ко-ме­то­до­ло­ги­чес­ки­те, кол­ко­то от прак­ти­чес­ки­те въп­ро­си на прог­но­зи­ра­не­то, в чет­вър­та­та гла­ва, пос­ве­те­на на на­уч­на­та ор­га­ни­за­ция и тех­но­ло­гия на прог­но­зи­ра­не­то. Ка­то про­фе­си­о­на­лист ав­то­рът пос­та­вя въп­ро­са за из­г­раж­да­не­то на сис­те­ма­та от ор­га­ни за прог­но­зи­ра­не­то и за пос­ле­до­ва­тел­ност­та на прог­ноз­на­та дей­ност (прог­ноз­ния ци­къл или ци­къ­ла на прог­но­зи­ра­не­то), как­то и ин­фор­ма­ци­он­ни проб­ле­ми на про­це­са на прог­но­зи­ра­не­то и прин­ци­пи­те на прог­но­зи­ра­не­то.

Осо­бен ин­те­рес пред­с­тав­ля­ва па­раг­ра­фът за ме­то­ди­те на прог­но­зи­ра­не­то. Из­с­лед­вай­ки ши­рок кръг от схва­ща­ния за ме­то­ди­те на прог­но­зи­ра­не­то, г-н Ян­ко Ян­ков пред­ла­га най-об­ща кла­си­фи­ка­ция, ко­я­то да включ­ва две гру­пи ме­то­ди, а имен­но: а) ме­то­ди на ек­с­т­ра­по­ли­ра­не­то и б) ме­то­ди на ек­с­пер­ти­за­та. Вни­ма­тел­ни­ят ана­лиз на пред­ло­же­ни­те от не­го гру­пи ме­то­ди пот­вър­ж­да­ва сил­на­та ло­ги­ка на ав­то­ра. За­ед­но с то­ва оба­че аз не мо­га да се съг­ла­ся с фак­та, че не­ос­но­ва­тел­но са пре­неб­рег­на­ти ме­то­ди­те на ек­с­пе­ри­мен­ти­ра­не­то. Ма­кар че еле­мент на ек­с­т­ра­по­ла­ция има и при тях, те все пак се от­ли­ча­ват с оп­ре­де­ле­на спе­ци­фи­ка­ция и не мо­гат да бъ­дат све­де­ни до ме­то­ди­те на ек­с­т­ра­по­ла­ци­я­та.

За­вър­ш­вай­ки ви­со­ка­та си оцен­ка на та­зи кни­га, из­ця­ло обър­на­та към бъ­де­ще­то не са­мо ка­то обект на прог­но­зи­ра­не­то, но и по своя на­у­чен дух и за­ед­но с то­ва но­се­ща сво­я­та ис­то­рия ка­то лич­но „ста­ва­не“ и ка­то на­уч­на проб­ле­ма­ти­ка, не мо­га да не по­съ­вет­вам ав­то­ра да нап­ра­ви съ­от­вет­ни­те до­пъл­не­ния, про­дик­ту­ва­ни от вре­ме­то, и нап­ра­ве­но­то за из­ми­на­ли­те де­се­ти­ле­тия и да я за­щи­ти ка­то док­тор­с­ка ди­сер­та­ция. Тя има ка­чес­т­ва­та за то­ва и ней­ни­ят ав­тор г-н Ян­ко Ян­ков зас­лу­жа­ва приз­на­ни­е­то не са­мо на чи­та­те­ли­те, но и на на­уч­на­та об­щ­ност.

Проф. д-р Пет­ко Ган­чев

[Рецензията е публикувана на стр.110-112 в кн.1 на сп. "Правна мисъл" от 1994 г., както и на стр.36-39 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 2. - С., "Янус", 1995. - 576 с.].