(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,
Изрично, ясно и категорично ви начирам убийци, първо, тъй като в продължение на твърде много години всичките вие (някои наистина косвено и пасивно, но другите - достатъчно пряко и активно) сте участвували и продължавате да участвувате в създаването и поддържането на системата на българския мафиотски режим, една от главните грижи на която система бе и все още е да обезпечава пълна безотговорност от всички принадлежащи към тази система престъпници; и второ, тъй като в частност в продължение на твърде много години всичките вие фактически сте обезпечавали пълна безотговорност за непосредствено и косвено виновните за убийството на моя брат Камен Н. Янков.
Тъй като по този въпрос досега напълно безрезултатно съм писал до всичките вас достатъчно много изложения и изрични искания за наказателно разследване и за търсене на отговорност от престъпниците, тук и сега ще акцентирам само върху следните няколко аспекти.
1) По времето на моето абсолютно противозаконно престояване в затвора като невинно осъден и във връзка с това, че брат ми Камен Н. Янков напълно открито е изразявал своето възмущение от осъщественото върху мен противозаконно (престъпно) комунистическо правосъдие, на 11 март 1985 г. в Окръжното управление на МВР в гр. Михайловград против него е било образувано строго секретно Дело за оперативно наблюдение и разработване, което е било по т. нар. „линия на противодържавната агитация и пропаганда” и е имало за цел да постигне резултат, при който и брат ми да бъде осъден и вкаран в затвора като политически затворник.
После, в изпълнение на приетите оперативни планове, в продължение на няколко години брат ми е бил подложен на съответните интензивни провокации и репресии, но тъй като външно и видимо неговите публични (и доказуеми чрез агентурата) изказвания не са излизали извън рамките на недоволството от моето протизозаконно осъждане, Държавна сигурност е променила стратегията си и е била насочила вниманието и целите си към неговото осъждане и вкарване в затвора за криминално деяние и като криминален затворник.
Така, в продължение на почти една година брат ми е бил поставен в условията на предизвикана от Държавна сигурност ежедневна и ежеминутна провокативна атмосфера и ситуативност, при което целта е била да бъде постигнат резултат, при който той да бъде осъден за някакво достатъчно укоримо от обществото деяние - като напр. предизвикване на пожар в завода, в който работи, саботажно техническо повреждане на производствената техника в завода, кражба или присвояване на частни или държавни вещи и имущества, незаконна търговия, валутни престъпления, изнасилване на „невинни девици” и прочее.
Тъй като, обаче, брат ми винаги изключително адекватно и точно е предвиждал възможността да попадне в така заложените му капани и е преодолявал опасностите в това отношение, тогава именно Държавна сигурност е била планирала и осъществила единствения непреодолим от брат ми капан – нападание върху него, при което той трябва да избира или да бъде убит или осакатен, или да остане жив като обезвреди нападателя, на когото, обаче, всъщност е била възложена задачата не да убие брат ми, а да направи така, че впоследствие именно нападателят-провокатор да изглежда като жертва на напълно безпричинно нападение.
Така именно, съвместно с офицерите, работещи по т. нар. „криминално направление” и тези, работещи по Държавна сигурност, на вербувания като криминално проявен агент-провокатор Петър Борисов Бонев е била възложена така формулираната по-горе задача, която той осъществява на 03 февруари 1988 г.; после, върху основата на така осъщественото събитие, в Районното управление на МВР в Михайловград против брат ми Камен Н. Янков е било образувано следствено дело (дознание) № 85 / 1988 г., по което той е бил обвинен по чл. 129 от Наказателния кодекс за причиняване на средна телесна повреда, за каквото деяние е предвидено затвор от пет години.
Тъй като, обаче: »точно по това време и върху мен в затвора бяха осъществени редица подобни нападения; »родителите ми, които вече отдавна са си били извоювали правото и възможността да посещават посолството на САЩ, посетили посолството и разказали така посочените събития; »информацията както за мен, така и за брат ми е била съобщена в емисиите на радио „Свободна Европа”; »заместник-окръжният прокурор Тошко Тошев е бил принуден да издаде на 01 юни 1988 г. Постановление за прекратяване на наказателното преследване против брат ми, като изрично е бил приел, че брат ми е действувал „при условията на неизбежна отбрана”.
2) Специално внимание, обаче, заслужават фактите, принадлежащи към следната група престъпни събития, осъществени от Държавна сигурност, които са станали след това:
А) така посоченото по-горе следствено дело против брат ми липсва в абсолютно всички възможни архиви, в които съм го търсил най-малко пет пъти през изтеклите години;
Б) дори нещо повече – липсват и каквито и да са регистрационни или други информационни източници, от които би могло да бъде направен извод относно самото съществуване на това дело;
В) при две от посещенията ми в МВР и прокуратурата в град Монтана дори бях обвинен във „фантасмагорични измислици и неоснователни обвинения” срещу служителите на тези две авторитетни държавни институции;
Г) за факта на самото съществуване на това дело, обаче, аз имам следното абсолютно неопровеждимо доказателство: във връзка с две мои статии, публикувани през 1992 г. в два вестници, тогавашният заместник-окръжен прокурор Тошко Тошев е публикувал статия-отговор, озаглавена „Тези хора не съм срещал и не ги познавам”, която е публикувана на стр. 13 във в-к „168 часа” от 08 септември 1992 г.; дори нещо повече – в специален снимков колаж на вестника е публикуван фрагмент от първата страница на Постановлението за прекратяване на въпросното наказателно производство;
Д) всичкото това е недвусмислено доказателство, че както предишната Държавна сигурност, така и нейните днешни трансмутационни формиравония и наследници са виновни за скриването на истината за съществуването на посоченото дело, в което се съдържат редица доказателства за престъпленията, извършени против брат ми от функционерите на Държавна сигурност;
Е) в специално писмо, изпратено до мен от т. нар. „Комисия по ЗДДБДС” и имащо дата 08 юли 1998 г. изрично е записано, че образуваното от Държавна сигурност против брат ми Камен Янков Дело за оперативно наблюдение и разработване е било унищожено през 1990 г. „съгласно съществуващата тогава нормативна база”.
Тъй като, обаче, такава легитимна нормативна база въобще не е имало, фактът на унищожаването на делото е престъпление, извършителите на което следва да бъдат разследвани и наказани.
Освен това, тъй като това „унищожаване” все пак е било осъществено при написването на определени документи, днес, за пореден път, настоявам да ми бъдат предоставени копия от тези документи.
Ж) тъй като брат ми Камен Н. Янков е бил сключил граждански брак точно по времето, когато аз съм бил в затвора, а той заради мен е бил разработван по изключително интензивен начин от Държавна сигурност, изрично и категорично настоявам да ми бъдат предоставени и всички възможни информационни данни, свързани с неговата съпруга Маргарита Йорданова Георгиева (по първи съпруг – Митова, по втори съпруг - Янкова), родена в село Смоляновци, живуща в град Монтана, ЕГН 5803083218.
29 август 2006 г. Янко Н. Янков
[Писмо №LPC-Embassy-043/29.08.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, с копие до БТА].
