Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически
науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
26 Октомври 2015 г. (Понеделник)
Шестдсет пето (65-мо)
Отворено официално
писмо – МЕМОРАНДУМ
до Главните Демони на Злото спрямо мен и свързаните с мен
лица -
посланиците на Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и Швейцария;
до всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“
кореспонденция, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие;
До г-жа Румяна Бъчварова - Министър
на вътрешните работи на Република България, ул. „6-ти Септември” №29, София
1000
Към: (01)Вх. рег № 489702-1264///12.05.2015 г.; /// Към: (02)Вх. рег № 489702-1511///05.06.2015
г.,
Към: (03)Вх. рег № 489702-2487///07.09.2015 г., /// Към: (04) Вх. рег № 489702-2764///05.10.2015
г.,
Към: (05) Вх. рег № 489702-2781///06.10.2015 г., ///
Към (6) Вх. рег. № 489702-2894 /// 16.10.2015 г.,
Към: (07) настоящият текст е предоставен на дежурния
офицер в Министерството
До
Сотир С. Цацаров – ФАКТИЧЕСКИ, но НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор на България,
престъпен високопоставен слуга на
банкстерско-ченгеджийско-мафиотския паравоенен политически режим, Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП №13033/2013, 06
Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на
всички обществено- и държавно-високопоставени лица от организираната
престъпност, Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството,
Президента, и другите държавни институции – №779 --- 26.10.2015 г.
***
„Една дълга агония! ... Бедни,
бедни Македонски!
Защо не загина при Гредетин? ... “
(Иван Вазов, „Немили-недраги“, XVII.)
***
І.
Уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето
мое Писмо-Меморандум,
за пореден път изрично и пределно
ясно Ви уведомявам, че превъзходно зная и разбирам, че
за съществуването на и за
безотговорността за неимоверните жестокости, извършени:
***от Септември 1944 г. до
Ноември 1989 г. спрямо членовете на фамилията ми и на семейството ми и
спрямо свързаните с нас лица поради отказа на родителите ми и отделно от това поради
моя личен отказ да приемем „ценностите“ на
комунизма, ГЛАВНАТА ВИНА и дължимата
отговорност за злодеянията е на българската комунистическа държава (като
корпоративен субект) и нейните институционални личностни функционери и
съответно на корпоративната държавна власт и на личностните функционери най-вече
на СССР като Главен Демон на Регионалната
Съветска Империя на Злото;
***от Ноември 1989 г. до днес
най-вече поради моя личен отказ да приема
„ценностите“ на НЕО(ПОСТ)комунизма (като висш стадий на комунизма,
характеризиращ се с не по-малката си жестокост, но и с неимоверно по-голямата си перверзност!!!) поне
спрямо мен и свързаните с мен лица, ГЛАВНАТА
ВИНА и дължимата отговорност за злодеянията е на българската
НЕО(ПОСТ)комунистическа банкстерско-мафиотска паравоенна държава (като
корпоративен субект) и нейните институционални лица и съответно на корпоративните
държавни власти и на личностните функционери най-вече на транснационалните Главни Демони на Злото – постСССР/Русия, САЩ,
Европейската Комисия (Европейския Съюз – като Втори Съветски Съюз),
Великобритания и Швейцария.
При това, разбира се, макар и превъзходно да зная и да разбирам
пълната обреченост
на
моята високо принципна юридическа съпротива
срещу тези ДЕМОНИЧНИ СИЛИ,
В ИМЕТО И В ПАМЕТ НА БОЛКИТЕ И
СТРАДАНИЯТА
НА МЪРТВИТЕ И
В ИМЕТО НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА
НА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИТЕ
мои близки хора
в съответствие с и в изпълнение на
принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правото
няма да спра да се съпротивлявам на и срещу Злото
и ще продължа да настоявам
за налагане на пълна наказателна и репараторна отговорност
на съответните корпоративни и индивидуални лица.
ІІ.
Впрочем, всичките Вие превъзходно
знаете за съществуването на НЯКОЛКО СТОТИЦИ ПРЕПИСКИ, написани лично от
мен и още от 70-те години ДО ДНЕС надлежно
регистрирани в системата на българските държавни институции (МВР, Прокуратура и Съд), в системата на голямо
множество базирани в София чуждестранни дипломатически мисии и в системата на
няколко (поне една дузина) официални чуждестранни държавновластови институции;
Всичките Вие, разбира се,
превъзходно знаете, че в тези преписки, съдържащи НЯКОЛКО ХИЛЯДИ СТРАНИЦИ доказателства
и аргументация, акуратно и конкретно са описани ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО престъпни
деяния на конкретно посочени престъпни дейци; И ЧЕ ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С ТЯХ ДОСЕГА
НЕ Е ИЗВЪРШЕНА АБСОЛЮТНО НИТО ЕДНА ЛЕГИТИМНА ПРОЦЕДУРА.
В тези преписки, впрочем, се
съдържат голямо множество различни конкретни описания на конкретни събития и
факти,
разкриващи в детайлни
подробности не само наличието и прилагането,
но и най-вече характера, параметрите
и логическата схема или модел
на една сравнително класическа и универсална оперативна
схема или модел
на секретни оперативни действия на специалните служби,
насочена към
тотално неимоверно широкоспектърно и многопосочно
МАНИПУЛИРАНЕ, ШАНТАЖИРАНЕ И СЪОТВЕТНО БАВНО ИЛИ БЪРЗО
ФАКТИЧЕСКО ЕЛИМИНИРАНЕ
ОТ СФЕРИТЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ, ИКОНОМИКАТА,
ПОЛИТИКАТА, НОРМАЛНИЯ ЕЖЕДНЕВЕН БИТ, ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ, КАКТО И КЪМ
ЕВЕНТУАЛНО ПУБЛИЧНО БЪРЗО, ЕФЕКТНО И ДРАСТИЧНО УНИЩОЖАВАНЕ
на определени т. нар. „ЗНАКОВИ
ЛИЧНОСТИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЕХ ЛИЦА“,
наричани още и „АКТУАЛНО
ОПЕРАТИВНИ ОБЕКТИ“;
съгласно която схема или модел в
центъра на вниманието на службите е не само (а понякога, в зависимост от
актуалните цели - дори не толкова!!!) самият основен или главен обект, колкото
цялостното негово непосредствено близко или дори отдалечено обкръжение: *баби и
дядовци по бащина и майчина линия; *родители; *братя и сестри на родителите,
както и техните деца; *братя и сестри на самия обект; *съпругата на обекта и
нейните братя и сестри; *почти целия възможен спектър от братовчеди, приятели и
колеги на главния обект и на съ-обектите; *и прочее други комбинативни
възможности.
От същите тези преписки е очевадно очевидно, че именно
в резултат на планирано провежданите срещу тях
ШИРОКОСПЕКТЪРНИ, ДИРЕКТНИ И КОСВЕНИ,
репресивни битово-икономически,
наказателно-медицински и медикаментозни,
систематично-перманентни с висока степен на стресова
динамика,
и множество други специфични
ОПЕРАТИВНИ МЕРОПИРЯТИЯ
НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ И МАФИОТСКИ СЛУЖБИ
са починали и
фактическа са били убити
баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен,
баща ми Никола, майка ми Евтима
и (вече след 1994 г.)
майката и бащата на съпругата ми.
Тук и сега за пореден път се позовавам на тези преписки
и категорично-ясно настоявам
за прецизно реално разследване
и за Справедливост и Правосъдие по тех –
както срещу непосредствените престъпни дейци,
така и срещу магистратите,
които вече няколко десетилетия обезпечават
безотговорността на дейците.
Все пак, макар и в това ми меморандумно
писмо главния акцент да е върху престъпната дейност спрямо моите най-близки
хора именно след бутафорните политически промени от 90-те години,
за да
очертая перверзността и най-вече
ПЪЛНАТА
ПРИЕМСТРЕНОСТ на „оперативните подходи“ и
техните параметри,
съвсем накратко ще посоча параметрите и
характера на
първото оперативно мероприятие на комунистическата
ДС, насочено срещу мен,
при което като повод и основание на мероприятието и
като първи съпътствуващ ме съ-обект е
послужила баба ми Петкана.
--- --- ---
Само три месеци след дипломирането
ми спечелих конкурс и бях назначен на научна работа като научен изследовател в
Института за правни науки при БАН и като асистент в единствения по онова време
Юридически факултат (при Софийския университет).
Само след нови три месеци баба
ми Петкана, която е най-обикновена трудова селянка и почти никога не е
напускала дори за кратко време региона на близките села, ми се оплака, че цялата
й мизерна земеделска пенсия е спряна, тъй като имала да плаща данъци, такси и
застраховки, за погасяването на които сумата по пенсията ѝ била не само
абсолютно недостатъчна, но и се очертавала перспективата това плащане да е до
края на живота ѝ; а и селският бирник, очевидно специално инструктиран за това,
започнал систематично да ѝ казва, че ще се наложи да бъдат продадени кокошките
и прасето ѝ, за да бъдат погасени „задълженията“ ѝ.
Моите акуратни справки веднага
показаха, че сумите, дължими като данъци и
такси, са абсолютно измислени и неоснователни, тъй като обективно липсват
каквито и да са фактически основания за това.
Най-шокиращи за мен, обаче, се оказаха нейните
„застрахователни
задължения“ – оказа се, че тя е била сключила „договор за добровална затраховка“
на „притежаваните
от нея“ многобройни и най-разнообразни музикални инструменти, за „притежаването“
на които биха могли и могат да завидят дори най-големите и най-богатите
филхармонии в Европа и Света.
Истината е, че по онова време не
само обикновените хора, но дори и (а и най-вече!) професионалните юристи, макар
и все пак професионално да имахме сравнително
високоадекватна представа за характера на специалните служби по света и у нас,
умело избягваха да говорят за Държавна сигурност, и когато все пак нещо се
говореше по тази тема, то винаги биваше свързвано с предпоставената представа, че тази институция се занимава само и
единствено със свръхспециални вражески неща, до които и за каквито всичките ние
естествено нямаме абсолютно никакъв досег; в същото време, разбира се, винаги
за камуфлаж се изтъкваха официалните „високоавторитетни
констатации“ и изказвания на комунистическия мастодонт Тодор Живков, в които той
говореше за „грешки на растежа“ и „растеж на грешките“, за недопустимо
наличие на „бюрократизиране“, „упадъчни уклони“ и прочее „нередности“, срещу които „всеки достоен строител на социализма“ „е длъжен да бъде непримирим“.
Така, далеч преди мен, мнозина твърдоглавци
сред юристите вече успешно бяха разработили модела на „аргументационното въоръжение“, при което тези именно лакардии на самия
Тодор Живков бяха успешно използувани като „камуфлажно
знаме“ за реална съпротива. Впрочем, самият аз попаднах на една превъзходна
лакардия на Тодор Живков и доста често я използувах – той бе казал, че от
висотата на поста си „пуска надолу чиста вода от Извора“, но че
хората сами са си виновни, тъй като развъдили по „канала“ много патици, които
им мътят водата; аз, разбира се, веднага започнах да призовавам за перманентен
масов „отстрел“ на всички патици, които мътят „чистата изворна вода“.
Така, в този именно юридически „съпротивителен
контекст“ първоначално доста успешно се вписах и аз и в продължение на
няколко години, до уволнението ми и до арестуването ми, използувах тази именно
стратегия, при която всичките ми официални „жалбени текстове“ фактически
бяха плътно „втъкани“ със съдържанието на тази именно „втора двузначна и
двусмислена семантична писта“;
и така с тези текстове още
от момента на възникването на казуса на баба ми до момента на арестуването ми след
няколко години, аз упорито „засипвах“ не само официалните регионални
и централни институции, не само всичките (около стотина) видни регионални и
централни партийни и държавни личности, но и редакциите на всички вестници, на
радиото и на телевизията, при което фактически всичките тези адресати бяха
директно или косвено обвинявани от мен в „бюрократичен буржоазен уклон“, в „обуржоазяване“
и в недопустимо нарушаване на „социалистическатото
право и законност“;
впрочем, всичките тези
текстове бяха обединени в обемистия т. нар. „епистоларен
роман“ – „Писма до Председателя“,
и от папките на следственото
и съдебното ми дело и днес е видно, че „фактите, доказателствата и аргументите“
за „злостната
ми престъпна дейност“, за осъждането ми и за неимоверно жестокото
третиране не само лично на самия мен, но и на всички мои близки хора, бяха
изградени именно върху тези текстове;
впрочем, още докато бях в килиите на
Главно следствено управление на ДС не само титулярният следователя по делото,
но и двамата негови високопоставени шефове на Управлението с подчертано
назидателен тон многократно ми казвахаа, че именно чрез предоставянето на тези
текстове на 24 „вражески посолства“ и на 2 „вражески информационни
агенции“ аз съм бил извършил абсолютно недопустима и високозловредна „вражеска
дейност“,
заради която в ускорен ритъм ще бъдат ликвидирани всички,
които са били и са моя морална, икономическа и битова опора и подкрепа; и че
всички, които са спомогнали за моето „разобличаване и наказване“ ще бъдат щедро
възнаградени.
Всъщност, макар че вече многократно
съм го споменавал, тук и сега пак ще го спомена:
Почти
всички, които по някакъв начин, степен или форма КАКТО ПРЕДИ, ТАКА И СЛЕД
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ, са участвували в моето и на моите близки хора
противоправно репресиране, в знак на благодарност за тази им престъпна дейност
именно днес,
именно след бутафорните политически промени, именно
под покровителствената егида на постСССР/Русия, САЩ и ЕС са получили не
само най-високото си издигане в професионалната йерархия, но и зашеметяващото
си забогатяване,
при
което сред най-издигнатитете и най-облагодетелствуваните от тях днес фигурират:
*видни свръхбогати бизнесмени; *демократични генерали; *членове на Висшия
съдебен съвет; *върховни съдии; *конституционни съдии; *съдии в международните
съдилища в Страсбург; *съдия в Хагския трибунал за Югославия; *съдия в
Конституционния съд в Косово; вицепремиери; *министри и заместник-министри
(включително и на правосъдието и на вътрешните работи); *видни висши прокурори,
включително и Главен прокурор; *видни адвокати; *видни депутати; *Председател
на Парламента и други парламентарни функционери; *видни дипломати; *професори в
Юридическите факултети и Института за правни науки при БАН; *и всякакви други.
Също така задължително трябва да спомена факта, че:
***абсолютно всички така визирани
по-горе „заслужили деятели на ДС“
преди
политическите промени бяха възнаградени най-вече чрез научни и
професионални дипломни специализации в системата на институциите на СССР и КГБ,
а
след бутафорните политически промени бяха възнаградени чрез специализации в
системата на САЩ и европейските държави
и системата на техните специални служби;
***и вероятно
единственият, който след „промените“ не е получил западна дипломна специализация
или ангажираност със западни проекти е този, който по времето на моето и на
най-близките ми хора най-жестоко третиране – ТОЧНО КОГАТО БЯХ В ЗАТВОРА – именно заради заслугите си за това е бил
възнаграден с дипломна специализация и защита на дисертация в същата онази съветска
„Висша школа на Световното профсъюзно движение“, в която са били обучавани
почти всички терористи от Третия свят, включително и легендарният Карлос
Чакала.
ІІІ.
Макар, че в отделните тематични
контексти на многобройните ми писма вече многократно съм се позовавал на някои
от фактите, специално тук и сега отново ще се позова на някои от тях.
В частност, тук и сега за
пореден път ще акцентирам специално и конкретно върху
зловещата престъпна
дейност,
извършена от институционалните дейци на
българската НЕО(ПОСТ)комунистическа
ПАРАВОЕННА банкстерско-мафиотска държавна власт
точно по времето на и
под егидата на
визираните транснационални Главни Демони на Злото,
т.е. извършена
от 1994 г. до днес
специално върху
(спрямо)
моята съпруга,
нейните родители и нашите дъщери.
В
частност, тук и сега се позовавам на съдържанието и посочвам следните надлежно
регистрирани в системата на българските държавни институции 13 (тринадесет) броя папки,
съдържащи общо повече от 1400 (хиляда и четиристотин) страници
документация и аргументация.
(01)Папка № 01: съдържа 38 стр., 5 (пет) искания за разследване, адресирани до:
Президент, Главен прокурор, Министър на правосъдието (05.04.1999 г.),
Апелативна прокуратура Велико Търново (14-06.1999 г.), Главен прокурор и 16
посолства (18.04.2011 и 09.05.2014 г.);
(02)Папка № 02: съдържа 89 стр., 3 (три) искания за разследване: *30.09.2011г. до
Главен прокурор плюс 16 посолства; *15.05.2012 г. до Главен прокурор, Премиер и
19 посолства; *07(09).05.2014 г. до Главен прокурор;
(03)Папка № 03: съдържа 138 стр., 5 (пет) искания за разследване: *29.09.2012 г.
до Главен прокурор и до Премиер; *26.11.2012 г. до Главен прокор и Премиер;
*04(05).08.2013 г. до Главен прокурор; *06(05).11.2013 г. до Главен прокурор;
*10(09).05.2014 г. до Главен прокурор;
(04)Папка № 04: съдържа 195 стр., 5 (пет)
искания за разследване: *21.05.2012 г. до Главен прокурор и до Премиер; *27(29).04.2013
г. до Главен прокурор; *07(08).08.2013 г. до Главен прокурор; *05.11.2013 г. до
Главен прокурор; *12(09).05.2014 г.;
(05)Папка № 05: съдържа 143 стр., *съдебно дело, Административен съд София-град,
вх. рег. № 2217/14.02.2011 г.; *до Главен прокурор, 07(08).10.2013 г.;
(06)Папка № 06: съдържа 135 стр., *Съдебно дело, Административен съд София-град,
вх. № 5225/14.03.2011 г.; *до Главен прокурор, 12(11).10.2013 г.;
(07)Папка № 07: съдържа 43 стр., *Съдебно дело, Административен съд София-град, вх.
№ 15690/11.11.2008 г.; *до Главен прокурор, 30.09(01.10).2013 г.;
(08)Папка № 08: съдържа 77 стр., *Съдебно дело, Административен съд София-град,
вх. № 15367/31.08.2009 г.; *до Главен прокурор, 29.09(01.10).2013 г.;
(09)Папка № 09: съдържа 78 стр., *Съдебно дело, Административен съд София-град,
вх. № 4564/01.03.2011 г.; *до Главен прокурор, 01.10.2013 г.;
(10)Папка № 10: съдържа 256 стр.,
*до 03 РУ
на МВР, 18.12.2009;
*до
Министъра на МВР: --18.12.2009; --05.01.2010; --15.02.2010; --25.03.2010; --17.05.2010;
--01.06.2010; --13.07.2010;--20.12.2010; --07.03.2011;
*до
Главен прокурор, --14.03.2011; --11(13).06.2011; --28.05.2012;
--28(29).04.2013; --05(08).2013; --12(08).11.2013; --08(09).05.2014;
*до
Заместник-Главен прокурор, --15.03.2011;
*до Премиера,
--01.06.2010; --13.07.2010; --20.12.2010; --07.03.2011; --28.05.2012;
*до
Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание, --13.07.2010;--20.12.2010;
*до 16
дипломатически мисии (Посолства), --11.06.2011;
*до 19
дипломатически мисии (Посолства), --28.05.2012;
(11)Папка № 11: съдържа 93 стр., *до Главен прокурор, Премиер и 19 посолства, 14(15).05.2012;
*до Главен Прокурор, 15(18).02.2013 г.; *до Главен Прокурор, 06(08).2013; *до
Главен Прокурор, 04(05).2013; *до Главен Прокурор, 11(09).2014;
(12)Папка № 12: съдържа 29 стр.,
*Писмо на
немски език и на български език, до 9 (девет) посланически мисии (посолства),
03.05.2007 г.;
*пет (5) АБСОЛЮТНО
КРЕТЕНОИДНИ ОТГОВОРИ изцяло в духа и в стила на класическата комунистическа
диктатура в България, които отговори са изпратени от: --Секретариата на
Европейския омбудсман, 10.05.2007; --Европейската Комисия; --Европейския
омбудсман П. Никифорус Диамандурос, 07.06.2007; --Европейския Съюз,
представителство в България, Майкъл Б.Хъмфрис, 15.06.2007; --Европейска
Комисия, Брюксел, 9.07.2007;
(13)Папка № 13: съдържа 137 стр., *до Главен Прокурор и до 16 Дипломатически
мисии (Посолства), 18(20).06.2011 г.; *Главен Прокурор, 23(24).04.2013; *до
Главен Прокурор, 08.08.2013; *до Главен Прокурор, 07(05).11.2013; *до Главен
Прокурор, 04(07).05.2014; *до Главен Прокурор, 10.07.2014.
ІV.
За
пореден път Ви Припомням, уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое Писмо-Меморандум,
че
тъй като имам голямо множество
„стари сметки за уреждане“
(фр.) и „стари кожи за дране“ (англ.),
настоявам за Правосъдие по
абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от
мен казуси!
За
пореден път Ви Припомням, че
„статусът на гражданин на ЕС има
предназначението да бъде основен статус на гражданите на
държавите-членки, позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба,
независимо от националното гражданство, което имат“; и че
„този
им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на
правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“
(Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998,
заключенията на съдия Ла Перигола;
Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември
2001 г., Том 31;
Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември
2002 г., Том 36).
За пореден път Ви припомням, че
моето официално обвинение към Вас е, че
Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните
дейци на
ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КЛАН
на СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ специални и
мафиотски служби,
поставени вече „на съвместна
тройна езда“
и от левите АМЕРИКАНСКИ, и от
левите ЕВРОПЕЙСКИ, включително и от Вашите леви специални и мафиотски служби,
участвувахте и продължавате да
участвувате
в неимоверно жестоки и перверзни
престъпни деяния,
конкретното описание на които вече три десетилетия съм депозирал
както в архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени
институции, така и в архивите на голямо множество дипломатически
представителства в София, а също така и в архивите на официалните
държавно-правителствени институции на почти всички западноевропейски държави.
За пореден път Ви припомням, че моите официални писмени и
непосредствено-присъствени изяви пред тук визираните посланически мисии имат безсрочен
характер,
или по-точно – като краен
техен срок на проявление ще бъде считано
ИЛИ официално
оповестеното постигане на взаимно споразумение („мирен договор“),
ИЛИ извършеното по
Ваша явна или секретна воля мое „отпращане в небитието“.
За пореден път Ви припомням, че ЕДИНСТВЕНОТО
МОЕ ОРЪЖИЕ при реализацията на моето лично (индивидуално)
Право на Протестен
израз на политико-юридическо мнение и позиция,
Право на Бунт и
Право на Юридическа
Отбранително-Защитна война
е Словото и Правото;
при което обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че
Словото е действие,
а думите са само едно от изразните средства на Словото;
че
съвсем неслучайно в Светото Писание
е казано, че
„чрез Него (т.е. Словото) всичко СЕ
СПОЯВА; и нищо не е станало без Него“;
че съвсем неслучайно в цивилизационната юридическа практика е прието, че
към Словото принадлежат и всичките онези
легитимни протестни, бунтовни и отбранително-защитни
действия,
чрез които жертвите на престъпленията
биха могли и могат
категорично, ясно и непоколебимо
да покажат на управляващите престъпници,
че са длъжни да спазват Правото!
За пореден път
изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТ(НЕО)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и
репараторна!!!
26 Октомври 2015 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар