Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически
науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
16 Октомври 2015 г. (Петък)
Шестдсет четвърто (64-то)
Отворено официално
писмо – МЕМОРАНДУМ
до Главните Демони на Злото спрямо мен и свързаните с мен
лица -
посланиците на Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и Швейцария;
до всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“
кореспонденция, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие;
До г-жа Румяна Бъчварова - Министър
на вътрешните работи на Република България, ул. „6-ти Септември” №29, София
1000
Към: (01)Вх. рег № 489702-1264///12.05.2015 г.; /// Към: (02)Вх. рег № 489702-1511///05.06.2015
г.,
Към: (03)Вх. рег № 489702-2487///07.09.2015 г., /// Към: (04) Вх. рег № 489702-2764///05.10.2015
г.,
Към: (05) Вх. рег № 489702-2781///06.10.2015 г.,
Към: (06) настоящият текст е предоставен на дежурния
офицер в Министерството
До
Сотир С. Цацаров – ФАКТИЧЕСКИ, но НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор на България,
престъпен високопоставен слуга на
банкстерско-ченгеджийско-мафиотския паравоенен политически режим, Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП №13033/2013, 06
Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на
всички обществено- и държавно-високопоставени лица от организираната
престъпност, Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството,
Президента, и другите държавни институции – №778 --- 16.10.2015 г.
***
„Една дълга агония! ... Бедни,
бедни Македонски!
Защо не загина при Гредетин? ... “
(Иван Вазов, „Немили-недраги“, XVII.)
***
І.
Уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето
мое Писмо-Меморандум,
За пореден път Ви уведомявам, че преди
четвърт век, на 31 Октомври 1989 г., само броени минути след освобождаването
ми от Софийския централен затвор имах честта да получа високопоставена среща в
посолството на САЩ, при която пределно ясно ми бе казано:
(1)че елитите на СССР и САЩ са поели
задължението да не позволят на невинните жертви на престъпния комунистически
режим да търсят и да получат наказателна и репараторна отговорност както лично
от непосредствените причинители на злодеянията, така и от държавата;
(2)че в която и да е западна държава
на такива като мен категорично няма да бъде позволено да се реализират във
високопоставената сфера на науката, тъй като реализацията в тези сфери ще е
възможна единствено за децата на високопоставената комунистическа Номенклатура;
(3)че вече безнадеждно болните в
резултат на репресиите мои най-близки хора категорично няма да бъдат приети
там, на Запад, тъй като не са „актуална работна сила“... ... ...
Тези факти, впрочем, още от 90-те
години до днес многократно съм споменавал не само в публицистичните си телевизионни
и други изяви, но и в строго научните си статии и книги,
и винаги съм подчертавал и
подчертавам, че съм благодарен на Съдбата за това, че поне до края на следващата
(1990-а) година имах истинската чест и удоволствие да контактувам най-вече с
двама неимоверно достойни американски дипломати, благодарение на които още
тогава проумях и узнах това, което днес е повече от очевидно –
че не само в Бъ лгария, но и във всички други държави от
Съветската Империя
на Злото
до днес не е наказан абсолютно нито един от злодеите
и не е получила Справедливост и Правосъдие
нито една от жертвите.
Нещо повече – нито
една от българските жертви на Съветския комунизъм и нито един от техните
възходящи и/или низходящи наследници
не е бил оставен вън
от специалното широкоспектърно
перверзно-престъпно „внимание“
на комунистическите и
(нео)посткомунистическите специални служби,
в резултат на което
абсолютно всички са „получили“ статуса
на абсолютно мизерното
икономическо състояние,
на абсолютно пълната
социална, политическа и най-вече юридическа елиминираност,
както и на абсолютно
пълната елиминираност от сферата на здравословното състояние
и, разбира се –
абсолютно бързата елиминираност
от сферата на Живота
и „заселването“ в
гробищата.
Нещо още повече – вече многократно официално съм Ви го
писал и досега не само не сте го опровергали, а дори напротив – всекидневно
получавам индиректните доказателства, че интензитетът му става все по-наситен и
все по-наситен, все по-жесток и по-жесток.
Става дума за това, че при един от предишните парламенти
Комисията за контрол над специалните служби
е била провела „дискретно“ непротоколируемо заседение,
на което е било съобщено,
че базираните в посланическите мисии
т. нар. „партньорски“ специални служби
често пъти са настоявали пред българските
за това да бъдат провеждани интензивни елиминационни
мероприятия срещу всички непосредствени и косвени
жертви на класическите комунистически репресии;
така че да бъде обезпечена ситуация, при която
да не съществува нито един реално мотивиран човек,
който да е в състояние да настоява
за Справедлиност и Правосъдие;
и че смисълът и целта на тези мероприятия се състоят в
това, че
почти всички високопоставени злодеи от българската ДС
вече отдавна са превербувани и преданно работят
не само за съветско-руските специални и мафиотски служби,
но и за тези на САЩ, ЕС, Великобритания, Швейцария и
други;
и че това трябва да бъде стриктно и интензивно правено,
тъй като всяко евентуално реално съдебно дело срещу тези злодеи
фактически ще навреди на техната ефективна преданност
на новите им транснационални господари.
Жестокости, жестокости,
неимоверно перверзни жестокости,
съществуването на които
и безотговорността за които
са обезпечени именно от Вас,
Ваши дипломатически Превъзходителства!!!
ІІ.
Впрочем, всичките Вие превъзходно
знаете за съществуването на
няколко стотици конкретни
преписки, написани лично от мен и надлежно регистрирани в системата на МВР,
на Прокуратурата и на Съда,
съдържащи няколко хиляди страници доказателства и
аргументация относно конкретно описани престъпни деяния на конкретно
посочени престъпни дейци.
Тук и сега за пореден път се позовавам на тези преписки и
категорично ясно настоявам за реално разследване и за Справедливост и Правосъдие
по тех.
При това за пореден път изрично и пределно ясно твърдя,
че
така нареченият „посткомунизъм“
съвсем не е нещо, намиращо се „извън
територията“ на комунизма, а
всъщност е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от
трансмутационните процеси, протичащи вътре в самия комунизъм;
както и че осъждането на комунизма НЕ САМО
задължително изисква и осъждане на посткомунизма,
НО И дори нещо повече – днес, четвърт век след
бутафорните промени, след които
НЕ САМО не бе наказан нито един от злодеите на комунизма,
НО И самата българска държава и нейните интердържавни и
други интеркорпоративни съучастници не понесоха абсолютно никаква репараторна
отговорност за ръководените и обезпечените от тех престъпления,
много по-актуално е осъждането на посткомунизма, чийто фукционери
не само все още са тотално водеща сила на обществената,
политическата, икономическата и държавно-управленската сцена,
но и и злодеянията на които са не по-малко жестоки и не
по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.
Така, за пореден път изрично и категорично
ясно заявявам,
че още от 70-те и най-вече от 80-те години до
днес
аз не съм спирал да водя моята ЛИЧНА
гражданска юридическа
отбранително-защитна война
срещу официалната българска комунистичеста и
нео(пост)комунистическа политическа и държавна власт
и нейните престъпни интерсубектни
съучастници;
при което интензивно съм защитавал правата и
интересите
както на моите семейно и
фамилно най-близки хора,
така и на приятелски и
организационно свързаните с мен хора,
така и на редица други, към
които съм проявявал
духовна и юридическа съчувственост,
съпричастност и загриженост.
За пореден път изрично и пределно ясно заявявам,
че в името на всичките тези жестоко нарушени
лично мои ценности и ценности на свързаните с
мен близки хора
заставам пред Вашите дипломатически мисии
с категоричнота настояване
за Истина, Справедливост и Правосъдие!
ІІІ.
За
пореден път Ви Припомням, уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое Писмо-Меморандум,
че
тъй като имам голямо множество
„стари сметки за уреждане“
(фр.) и „стари кожи за дране“ (англ.),
настоявам за Правосъдие по
абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от
мен казуси!
За
пореден път Ви Припомням, че
„статусът на гражданин на ЕС има
предназначението да бъде основен статус на гражданите на
държавите-членки, позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба,
независимо от националното гражданство, което имат“; и че
„този
им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на
правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“
(Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998,
заключенията на съдия Ла Перигола;
Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември
2001 г., Том 31;
Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември
2002 г., Том 36).
За пореден път Ви припомням, че
моето официално обвинение към Вас е, че
Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните
дейци на
ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КЛАН
на СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ специални и
мафиотски служби,
поставени вече „на съвместна
тройна езда“
и от левите АМЕРИКАНСКИ, и от
левите ЕВРОПЕЙСКИ, включително и от Вашите леви специални и мафиотски служби,
участвувахте и продължавате да
участвувате
в неимоверно жестоки и перверзни
престъпни деяния,
конкретното описание на които вече три десетилетия съм
депозирал както в архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени
институции, така и в архивите на голямо множество дипломатически
представителства в София, а също така и в архивите на официалните
държавно-правителствени институции на почти всички западноевропейски държави.
За пореден път Ви припомням, че моите официални писмени и
непосредствено-присъствени изяви пред тук визираните посланически мисии имат безсрочен
характер,
или по-точно – като краен
техен срок на проявление ще бъде считано
ИЛИ официално
оповестеното постигане на взаимно споразумение („мирен договор“),
ИЛИ извършеното по
Ваша явна или секретна воля мое „отпращане в небитието“.
За пореден път Ви припомням, че ЕДИНСТВЕНОТО
МОЕ ОРЪЖИЕ при реализацията на моето лично (индивидуално)
Право на Протестен
израз на политико-юридическо мнение и позиция,
Право на Бунт и
Право на Юридическа
Отбранително-Защитна война
е Словото и Правото;
при което обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че
Словото е действие,
а думите са само едно от изразните средства на Словото;
че
съвсем неслучайно в Светото Писание
е казано, че
„чрез Него (т.е. Словото) всичко СЕ
СПОЯВА; и нищо не е станало без Него“;
че съвсем неслучайно в цивилизационната юридическа практика е прието, че
към Словото принадлежат и всичките онези
легитимни протестни, бунтовни и отбранително-защитни
действия,
чрез които жертвите на престъпленията
биха могли и могат
категорично, ясно и непоколебимо
да покажат на управляващите престъпници,
че са длъжни да спазват Правото!
За пореден път
изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТ(НЕО)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и
репараторна!!!
16 Октомври 2015 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар