Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически
науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
06 Октомври 2015 г. (Вторник)
Шестдсет и трето (63-то)
Отворено официално
писмо – МЕМОРАНДУМ
до Главните Демони на Злото спрямо мен и свързаните с мен
лица -
посланиците на Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и Швейцария;
до всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“
кореспонденция, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие;
До г-жа Румяна Бъчварова - Министър
на вътрешните работи на Република България, ул. „6-ти Септември” №29, София
1000
Към: (01)Вх. рег № 489702-1264///12.05.2015 г.; /// Към: (02)Вх. рег № 489702-1511///05.06.2015
г.,
Към: (03)Вх. рег № 489702-2487///07.09.2015 г., /// Към: (04) Вх. рег № 489702-2764///05.10.2015
г.,
Към: (05) настоящият текст е предоставен на дежурния
офицер в Министерството
***
„Една дълга агония! ... Бедни,
бедни Македонски!
Защо не загина при Гредетин? ... “
(Иван Вазов, „Немили-недраги“, XVII.)
***
І.
Уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето
мое Писмо-Меморандум,
имам „честта“ да Ви („ви“) уведомя,
че
преди
26 (двадесет и шест) години, на 31 Октомври 1989 г., при освобождаването
ми след ШЕСТГОДИШНОТО НЕИМОВЕРНО ЖЕСТОКО КОШМАРНО
И АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНО пребиваване като невинно осъден и излизането ми
от Софийския централен затвор
затворническият надзирател
(старшината-милиционер), който бе на най-външния охраняем пост на затвора
(наричан още и „първият вход“ или „последният изход“), когото познавах бегло
само по физиономия, тъй като рядко се е движел вътре сред затворниците,
специално ме спря, каза няколко добри думи за „идеята“, поради която съм бил
осъден, подчерта симпатиите си към политическите процеси на „Новото време“, които протичат в Източния
блок и в България и ми каза, че
ми
„подарява за спомен“ белезниците, които са му били зачислени и които никога не
му се е било налагало да ги използува.
Оттогава досега този аксесоар бе и е част от моя личен частен
„музей“ заедно със шапката, която
криминалните специално ми беха ушили и подарили, изработената от криминалните и
подарената ми торба за багаж, също и специално за мен изработения калъф за
лъжица, както и лъжицата, която бе закупена в затворническата лавка.
Също така имам и „честта“ да Ви
уведомя, че при всяка моя т. нар. „присъствена изява“ пред дипломатическите
мисии през последните четири месеци тези мои музейни затворнически аксесоари, макар
и без каквато и да е „техна публично видима изява“, винаги са ме „придружавали“
и фактически са имали и имат
статуса
на силно мобилизиращ мотивационен и аргументационен фактор, неразривно свързан
с моето „дипломатическо“ и най-вече юридическо меморандумно Слово, обосноваващо
необходимостта от непримиримото
търсене
на Истината, Справедливостта и Правосъдието,
които
вече повече от четвърт век не мога на постигна и намеря
именно
поради зловещата престъпна ангажираност на банкстерско-мафиотските, държавните
и политическите елити най-вече на СССР/Русия, САЩ, Европейския Съюз,
Великобритания, Швейцария и още няколко други европейски елитарни частни и
държавни центрове.
Всъщност, казвам Ви това, за да подчертая,
че
в
контеста на вече повишената степен на проявление на моята ПРИСЪСТВЕНОСТ пред
Вашите мисии
тези
именно „аксесоари“ ще имат и своето
малко по-очевидно и по-ярко изразено публично присъствие, не само във
вербалното, но и в деятелното съдържание на моето Слово,
на
моя вече в продължение на няколко десетилетия,
именно поради Вашата престъпна
заинтересованост
все
още абсолютно безпомощен Вик за Правосъдие.
ІІ.
Вие, уважаеми и „уважаеми“ адресати на
настоящето мое Писмо-Меморандум, разбира се превъзходно знаете почти всичките
или поне повечето от подробностите, свързани с
моите
безуспешни опити да регистрирам във Великобритания и в Швейцария
Правозащитно
Бюро или Център
за интердържавно и
международноправно обезпечаване на валидни правосъдни актове срещу отделните
престъпни физически и корпоративни лица, за осъждането на които в България не
съществува абсолютно никаква възможност.
Днес, тук и сега имам честта да Ви
уведомя, че в контекста на цялостния мой конфликтен
дипломатически и юридически диалог с всичките Вас
Ви
отправям моето предизвикателство,
като
Ви приканвам да намерите морални сили, юридически съображения, начини и форми
да заявите своето гледище или готовност да спомогнате да бъде реализирана тук в България легитимна регистрация и да бъде
осъществена ефективна дейност на
нещо
друго, макар и аналогично или имащо почти същата функционална юридическа и
хуманитарна мисия –
Фондация
„Истина, Справедливост и Правосъдие“.
Така, в съответствие с визираното предизвикателство към Вашата
хуманитарност и ангажираност със Справедливостта и Правосъдието тук и сега
Ви предлагам извадка от подготвения от мен
Проект.
***
Учредителен акт и
Устав на Фондация
„Истина,
Справедливост и Правосъдие”
на английски: „Truth, Еquity and Justice”;
на френски: „Verité, Equite et Justice”
на немски: „Wahrheit, Gerechtigkeit und Justiz“
Днес,
хх (ххххххх) Октомври 2015 (Две
хиляди и петнадесета) година, долуподписаният Янко Николов Янков, ЕГН хххххххххх, роден в село Клисурица - област Монтана, притежаващ идентификационна
лична карта № хххххххх, издадена на хххххххххх г. от МВР град София с безсрочна
валидност, живущ в град София, пощенски клон 1172, община „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38,
Убеден
в необходимостта от учредяването на Фондация
с посочените наименование и цели,
Основавайки
се на текстовете на действуващото европейско и българско право,
РЕШИХ И УЧРЕДЯВАМ
Фондация в частна полза (частен интерес)
с наименование „Истина, Справедливост и Правосъдие” (на английски: „Truth, Еquity and Justice”; на френски: „Verité, Equite et Justice”; на немски: „Wahrheit, Gerechtigkeit und Justiz“) със седалище в град София,
пощенски клон 1172, община „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38, като за целта правя учредително дарение в
размер на 100 (сто) български
лева.
Член
1. Мотиви:
Първо: тъй като детството и
младостта ми през 50-те и 60-те години на ХХ век преминаха под знака на
жестоките условия за оцеляване на семейството ни под интензивно организираните
удари на комунистическата власт поради „вината“ на баща ми за това, че е
военноинвалид от царската армия, и на баща ми и майка ми за това, че
категорично не желаеха да се разделят със скромната си земеделска собственост и
да се включат в комунистическите т.нар. „трудово-кооперативни земеделски стопанства“ („ТКЗС“);
Второ: тъй като само няколко
месеци след като през Април 1974 г. спечелих конкурс и постъпих на академична
научноизследователска и университетска преподавателска работа не
само лично аз, но и съпругата ми (и нейните родители, нейната сестра и съпругът
на сестра ѝ), 4(четири)-годишният ми син, брат ми (и неговата годеница, както и
нейните родители), баща ми, майка ми, дядо ми, баба ми, братът на баща ми,
сестрата на баща ми и нейният съпруг, както и редица други близки и далечни
роднини, а също така и нашите близки и далечни приятели, съседи и колеги
автоматично се оказахме обекти на
интензивното „внимание“ и най-вече на шантажно-изнудваческите и перверзно-престъпните
оперативни мероприятия на българския клан на съветската КГБ – Държавна
сигурност (ДС),
насочени към разбиването на нашата
семейна, фамилна, роднинска и приятелска солидарност и на икономическите основи
на нашето съществуване;
Трето: тъй като в отговор на това аз веднага предприех строго конкретна, официално-институционална, интензивна,
категорична, високопрофесионална,
юридически
легитимна съпротива,
а „в отговор“ на моята
безупречно-легитимна съпротива комунистическата Държавна сигурност предприе още по-интензивни престъпни
широкоспектърни „мероприятия“, чрез които:
*семейството ми бе „разбито“,
абсолютно цялото ми движимо и недвижимо имущество ми бе тотално отнето, а
съвсем малкият ми син фактически завинаги ми бе отнет и не само категорично ми
бе забранено да го виждам, но и той бе подложен на стратегически прецизно
дълбинно сугестиране и манипулиране за формиране на трайна рефлекторна
противопоставителност срещу мен, всички от фамилията ми и всички, свързани с
мен;
*годеницата на брат ми, учителка по
професия, бе уволнена с категоричното „уведомление“, че ако не „скъса“
отношенията си с него никога повече няма да може да работи по професията си, а
родителите ѝ беха „предупредени“, че ако тя се омъжи за брат ми, тя и родителите
ѝ ще бъдат интернирани и изселени в друг район на България;
*в същото време аз бях абсолютно
противоправно уволнен от престижната ми научна и преподавателска работа и бях
изпратен първо на заточение в родното ми село, после в трудов концлагер в химическите
заводи в град Девня край Варна, и накрая в затвора, където престоях при
кошмарно жестоки условия цели шест години;
*за
шестте години, докато съм бил в затвора, баща ми е бил „временно задържан“ в
ареста за по три, пет или седем дни точно 14 (четиринадесет) пъти, а брат ми –
10 (десет) пъти; като от тях
е било искано само едно-единствено нещо, а именно - писмено да декларират, че
официално и публично пред българските и пред чуждестранните медии и институции
порицават моята антидържавна и антикомунистическа дейност, че са възмутени и се
отказват от мен, и че изцяло ме предоставят за превъзпитание от органите на
държавната власт.
И двамата, естествено, винаги категорично са
отказвали да направят това и заплатиха със живота си, тъй като по време на
арестуването им те са били подлагани на специални химико-фармацевтични
третирания за сломяване на волята им и за смъртоносно увреждане на здравето им;
*отделно от това специално спрямо
брат ми стратегията на комунистическата Държавна сигурност е била насочена
както към неговото ситуативно обвързване със строго секретно контролирана от
службите жена, така и към интензивно изкуствено предизвикано силно влошаване на
здравословното му състояние, включително и заразяване с рак, и използване на
ситуативно и стратегически внедрената при него от ДС агентура за фактическо и
фалшиво юридическо отнемане на цялото негово, на родителите ни и мое (по време
на моето затворническо „отсъствие“) недвижимо и движимо имущество;
*в същото време баба ми Петкана, дядо ми
Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима са били подложени на неимоверно жестоки,
интензивни, широкоспектърни оперативни мероприятия, в резултат на които те
фактически бяха убити;
*почти веднага след излизането ми от
затвора (поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда!) през късната есен
на 1989 г. с решение на Общото Събрание
на Българската Академия на науките и с решение
на Общото Събрание на Върховния съд както уволнението ми, така и цялостното
ми репресиране бяха официално признати за абсолютно противопрани
(без, разбира се, да бъдат наказани
виновните и без каквито и да са репарации за нанасените (конкретно по повод и
във връзка с това) на мен и на моите най-близки хора болки и страдания,
икономически, материални и морални щети и пропуснатите ползи);
*„в отговор“ на всичките мои предприети след бутафорните политически
промени от 1990 г. официални опити за налагане на наказателна и репараторна
отговорност на виновните лица, както и за репараторна отговорност на
българската държава и на нейните чуждестранни съучастници в злодеянията
(конкретно по повод и във връзка с
абсолютно противоправното репресиране на тук посочените мои фамилно и семейно
най-близки хора за нанасените както на самите тех, така и на другите техни
най-близки хора болки и страдания, икономически, материални и морални щети и
пропуснатите ползи),
вече
четвърт век не само аз, но и всичките ми все още живи
близки хора бяхме подложени и все още сме подложени на интензивни, остри и
широкоспектърни оперативни мероприятия от специалните служби на държавата и на
Мафията, насочени към целта да бъдем мотивирани да се откажем от търсенето на
отговорност за злодеянията;
Четвърто: тъй като след бутафорните
политически промени през 90-те години на Двадесети (ХХ-ти) век вече т. нар.
„посткомунистически“ специални служби продължиха, включително и днес
продължават да нанасят
СЕЛЕКТИВНО-ГЕНОЦИДНИ
изключително жестоки икономически и широкоспектърни оперативни удари върху
всички мои семейно и фамилно близки хора (повечето от които в резултат на това
починаха, а останалите живи се намират в състояние на ръба на оцеляването!),
както и върху всички, с които аз се намирам в приятелски,
организационно-политически и професионални взаимоотношения,
КАКТО И МАСОВО (ТОТАЛНО)-ГЕНОЦИДНИ
широкоспектърни удари върху почти 70-80% (седемдесет-осемдесет процента) от
населението на България, по повод и във връзка с което както аз, така и моите
близки хора изпитваме голяма и остра съчувствена тъга и болка, силно желание да
ги защитим и благодетелно да помогнем поне на най-остро нуждаещите се, както и
силна болка поради обезпечената от престъпната държавна власт фактическа
финансово-икономическа и юридическа невъзможност да направим това;
Пето: тъй като още веднага
след бутафорните политически промени през
90-те години на ХХ век категорично констатирах, че
всички,
непосредствено виновни (като преки дейци) за извършването на голямото множество
жестоки престъпления спрямо мен и моите най-близки хора,
както
и всички семейно-наследствено или организационно възползували се и
облагодетелствувани от техната престъпна дейност,
именно
след тези промени получиха най-високите си награди и професионални успехи и
станаха:
видни свръхбогати бизнесмени, демократични
генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и
заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на
правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни
адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург,
съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на
ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и
в Института за правни науки при Българската академия на науките;
и отделно от това аз и членовете
на семейството ми фактически сме били „работодатели“ (като сме им „осигурявали“ постоянна високоплатена работа и висок
секретен професионален престиж) на повече от 250 (двеста и петдесет) агенти,
доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на
посткомунистическите специални служби (НСС, ДАНС, ГДБОП), някои от които дори и
днес не само продължават да работят като такива, но дори и да заемат отговорни
ръководни постове в сега функциониращата
система на специалните служби на държавата и на Мафията;
ДОРИ НЕЩО ПОВЕЧЕ – категорична е
констатацията ми
КАКТО че западните правителства
и техните посланически мисии и специални служби са институционализирали и
легитимирали като свои „демократични партньори“ именно тези престъпни изчадия
на комунистическо Зло, а не техните жертви,
ТАКА И че същите участвуват
изключително активно в блокирането на всяка моя юридически безупречна стъпка
към търсенето и налагането на отговорност и непреклонно преследват целта за
постигането на тотална личностна и институционнална безотговорност за
злодеянията НЕ САМО НА селективно геноцидния комунистически (до 1990 г.), НО И
НА тотално геноцидния посткомунистически (от 1990 г. до днес) политически режим;
Шесто: тъй като през 1999-2000 г. и през 2006-2007 г. безуспешно се опитах
да създам и официално да регистрирам във Великобритания и в Швейцария т. нар. „Документационно-информационен
и Правозащитен Център (или Бюро) „Истина, Справедливост и Правосъдие““,
което официално, професионално и легитимно
да събира и обосновава съдебно-валидни доказателства за престъпната, деликтната и всякаква друга дейност,
нарушаваща базисните човешки права и интереси на български граждани, на
свързани с тях лица с друго гражданство, както и на български и свързаните с тях
корпоративни правни субекти (юридически лица), която дейност е извършвана
самостоятелно или в съучастие от официалната българска комунистическа и
посткомунистическа държава (държавна власт) и свързаните с нея отделни
конкретни личности,
и с това да подпомага българското,
британското, швейцарското и фактически европейското Правосъдие за налагане
на наказателна, репараторна, деликтна и всякаква друга отговорност на
визираните субекти,
и тъй като
срещу тези ми опити фактически се противопоставиха не само българските, но и
британските и швейцарските правителствени институции и специални служби;
Седмо: тъй като благодарение
на високопрофесионалните ми юридически знания и практическия ми опит изрично
и пределно ясно съм ДОКУМЕНТИРАЛ немалка част от големия брой отделни
конкретни престъпни, деликтни и други деяния,
КОИТО ПРЯКО (ДИРЕКТНО) са извършени
от българските комунистически и посткомунистически държавно-властнически
институции и свързаните с техната дейност отделни физически и юридически лица,
И КОИТО ПОСЕГАТЕЛСТВЕНО-УВРЕЖДАЩИ ДЕЯНИЯ СА БИЛИ И СА НАСОЧЕНИ
КАКТО лично срещу мен и моите
семейно-, фамилно-, приятелски-, организационно- и професионално-близки хора и
свързаните с нас юридически лица, ТАКА И срещу множество други лица,
към които съм проявил и проявявам както чисто човешко и християнско съчувствие
и милосърдие, така и хуманно професионално юридическо (правозащитно) ангажиране
със съответните казуси,
и тъй като по повод и във връзка с тези изключително
многобройни отделни конкретни казуси своевременно съм предприел и поддържам
пред съответните български и чуждестранни институции прецизни фактосъобразни и
правосъобразни документални (документационни) масиви,
относно които се надявам един ден да бъде получено адекватно наказателно,
репараторно, деликтно и прочее възмездително-обезщетително Правосъдие;
Осмо: тъй като също така изрично
и пределно ясно съм документирал и голяма част и от отделните конкретни
посегателствени (увредителни, вредоносни) нарушения, които пряко (директно) или
косвено, в съучастие или самостоятелно са извършени
не само от българската държава
(нейните институции и/или институционални лица),
но и от други държави (техните
институции и/или техните институционални лица,
както и от български и чуждестранни
недържавни корпоративни и индивидуално-личностнови субекти
и тъй като непреклонно и
категорично ще продължа да настоявам за съответната юридическа отговорност от
същите;
Девето: тъй като съм
категорично убеден, че въпреки
вече неколкодесетилетната активна противоправна и фактическа съпротива
на български и чуждестранни заинтересовани лица и институции, насочена
към обезпечаване на безотговорност за всичките така визирани деяния, все пак рано или късно ще възтържествува „Денят
на Правосъдието“;
и тъй като съм
категорично убеден, че преобладаващата част от имащите репараторен (възмездителен, обезщетителен) характер финансови
активи, които така визираните
български и чуждестранни
корпоративни и индивидуални субекти
дължат
следва
да бъдат включени в надлежно юридически обезпечен финансово-икономически
механизъм, благодарение на който аз и моите наследници да имаме
финансово-икономическата мощ,
ЧРЕЗ КОЯТО да можем легитимно и
ефективно да се противопоставяме и да не позволяваме да бъдат извършвани други
такива или подобни посегателствени (престъпни, деликтни и прочее) деяния, както и да осъществяваме отделни
конкретни активни и ефективни правозащитни, хуманитарно-благотворителни и други
подобни процедури и действия,
съм твърдо мотивиран ОЩЕ СЕГА да учредя тук
надлежно заявената Фондация.
Член
2. Цел на Фондацията
Целта на Фондацията се състои в:
А)
организиране, обединяване и подпомагане на усилията на заинтересованите
физически и юридически лица на България, на страните от Европейския съюз и на
страните-членки на ООН, както и на заинтересованите граждани, обществени
организации, държавни институции, неправителствени организации, международни
организации и институции, фондове и фондации за реално (конкретно)
функционално проявление в българския и европейския обществен живот
на
принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правосъдието;
Б)
събиране на доказателства за
престъпната дейност на отделни личности, които по официален или секретен (таен)
начин са били свързани с официалната българска комунистическа и
посткомунистическа държавна власт или с Мафията, и които именно в качеството
си на такива са осъществявали своите съответни престъпни действия;
В) провеждане на официална информационна дейност,
насочена към мотивиране на световната и европейската общественост да бъдат
приобщени към идеята и към практиката за търсене
на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно престъпление,
извършено от всеки отделен български престъпен деец и всеки отделен негов
интердържавен съучастник;
Г) Създаване и икономическо и друго обезпечаване на т. нар. „Правозащитно
бюро“ за извършване на всякаква, необходима за
подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна и
репараторна отговорност от българските престъпни дейци и техните интердържавни
съучастници.
Член
3. Финансови средства на Фондацията
Финансовите средства на Фондацията
се набират:
А)
от първоначалното (учредителното) парично дарение, предоставено от Учредителя;
Б)
от други парични вноски на Учредителя в размер, определен от него;
В)
от други, предоставени от Учредителя (по негова преценка) средства и имущества;
Г)
от вноски, помощи, дарения, завещания и наследства, предоставяни от
заинтересовани от реализирането на целта на Фондацията български и чуждестранни
физически и юридически лица.
Член
4. Управление на Фондацията
(... ... ... ... ... ... ...)
ІІІ.
За
пореден път Ви Припомням, уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое Писмо-Меморандум,
че
тъй като имам голямо множество
„стари сметки за уреждане“
(фр.) и „стари кожи за дране“ (англ.),
настоявам за Правосъдие по
абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от
мен казуси!
За
пореден път Ви Припомням, че
„статусът на гражданин на ЕС има
предназначението да бъде основен статус на гражданите на
държавите-членки, позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба,
независимо от националното гражданство, което имат“; и че
„този
им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на
правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“
(Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998,
заключенията на съдия Ла Перигола;
Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември
2001 г., Том 31;
Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември
2002 г., Том 36).
За пореден път Ви припомням, че
моето официално обвинение към Вас е, че
Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните
дейци на
ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КЛАН
на СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ специални и
мафиотски служби,
поставени вече „на съвместна
тройна езда“
и от левите АМЕРИКАНСКИ, и от
левите ЕВРОПЕЙСКИ, включително и от Вашите леви специални и мафиотски служби,
участвувахте и продължавате да
участвувате
в неимоверно жестоки и перверзни
престъпни деяния,
конкретното описание на които вече три десетилетия съм
депозирал както в архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени
институции, така и в архивите на голямо множество дипломатически
представителства в София, а също така и в архивите на официалните
държавно-правителствени институции на почти всички западноевропейски държави.
За пореден път Ви припомням, че моите официални писмени и
непосредствено-присъствени изяви пред тук визираните посланически мисии имат безсрочен
характер,
или по-точно – като краен
техен срок на проявление ще бъде считано
ИЛИ официално
оповестеното постигане на взаимно споразумение („мирен договор“),
ИЛИ извършеното по
Ваша явна или секретна воля мое „отпращане в небитието“.
За пореден път Ви припомням, че ЕДИНСТВЕНОТО
МОЕ ОРЪЖИЕ при реализацията на моето лично (индивидуално)
Право на Протестен
израз на политико-юридическо мнение и позиция,
Право на Бунт и
Право на Юридическа
Отбранително-Защитна война
е Словото и Правото;
при което обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че
Словото е действие,
а думите са само едно от изразните средства на Словото;
че
съвсем неслучайно в Светото Писание
е казано, че
„чрез Него (т.е. Словото) всичко СЕ
СПОЯВА; и нищо не е станало без Него“;
че съвсем неслучайно в цивилизационната юридическа практика е прието, че
към Словото принадлежат и всичките онези
легитимни протестни, бунтовни и отбранително-защитни
действия,
чрез които жертвите на престъпленията
биха могли и могат
категорично, ясно и непоколебимо
да покажат на управляващите престъпници,
че са длъжни да спазват Правото!
За пореден път
изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТ(НЕО)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
06 Октомври 2015 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар