Янко Николов Янков -
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 44 08 13 32 28
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
================================================================
28 Септември 2009 г.
До Административен съд-София-град
ул. „Георг Вашингтон” № 17
1000 София
Към: 5735/2009 г., І-во отделение, 19-ти състав,
Съдия-докладчик Румяна Лилова
***
До г-н Бойко М. Борисов -
Министър-Председател на България
Ответник по делото и
страна по административна преписка във връзка с казуса
Министерски съвет (МС)
бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
Към: Вх. № 4379/17.08.2009 г.
Предложение за доброволно (пълно или частично)
признаване на иска и завеждане на реторсен иск срещу БСП
(като наследница на БКП) за възстановяване в държавния бюджет
на платената обезщетителна сума
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст: – вж.: „ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ-1-A”, http://iankov.blogspot.com/2009/09/1.html.
І.
На 17 Август 2009 г. съм депозирал в регистратурата на Административния съд София-град Иск срещу българското Правителство за репариране на вредите и пропуснатите ползи, които са ми били нанасени от (чрез) надлежно доказаната престъпна дейност, извършена от държавата; текста на този Иск има регистрационен вх. № 14757.
Отделно от това във вид на административна преписка текстът на същия Иск е регистриран и в офиса на Министър-Председателя г-н Бойко Борисов, където има рег. № 4379/17.08.2009 г.
Отделно от това, същият текст е предоставен на заинтересованата общественост чрез неговото публикуване на следния електронен адрес: ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ-1 , http://iankov.blogspot.com/2009/09/1.html.
***
Преди четири дни получих „Призовка за страна” и „Приложен препис от Разпореждане от 25.08.2009 г.”, издадено от съдията-докладчик по делото.
Разбира се, че въобще не съм очаквал някакво друго (т. е. правосъобразно) поведение от страна на Административния съд - независимо от това кой е щял да бъде съдия-докладчик по делото - тъй като в т. нар. „Посткомунистическа България” не само Административният съд-София град, но и всички останали съдилища - и не само въпросната „съдийка”, но и всички български „съдии” - въобще не са съдии, а са само най-долнопробни престъпни слуги на Червената мафия и на нейните тайни и явни специални служби и, разбира се, на самата престъпна ченгеджийско-мафиотска държава - която им е възложила функцията да обезпечават персоналната безотговорност на престъпниците и институционалната безотговорност на държавата.
А тъй като в настоящия казус става въпрос изключително за отговорност на самата държава за извършена от нея надлежно доказана престъпна дейност, напълно очевидно е, че въпросното псевдосъдийско „Разпореждане” има функцията да обезпечи безотговорността на държавата.
ІІ.
Преди всичко държа изрично и ясно да уточня, че прозрачната стратегия на „съдията” Румяна Лилова, насочена съм обезпечаване на безотговорност на нейните сутеньори от Мафията и специалните държавни служби, е започнала още с първото изречение и първия ред на нейния псевдосъдийски акт, където е записано, че производството е образувано по моя „искова молба”.
От материалите по делото е пределно ясно видно, че абсолютно никъде не съм употребявал такъв термин, и че употребяваният от мен правен термин е „Иск”.
Следователно въпросната сутеньорски зависима „съдийка” просто заблуждава и дори нагло лъже с лекотата на онази увереност, която е характерна за най-долнопробните битови аморални и престъпни субекти.
Разбира се, би било пълен кретенизъм, ако същата „съдийка” евентуално се опита да се позовава на терминологията, съдържаща се в т. нар. Закон, и сбърка да ми отправя „упрек” и „обвинение” за това, че не съм бил спазил „изискването на закона” за употреба на „законовия термин” „искова молба”. В този контекст би следвало нейният „съдийски” „мозък” да бъде информиран, че въпросният „законов термин” въобще не е „правен термин”, а е „антиправов и престъпен термин”, чрез който престъпната комунистическа власт се опитваше да наложи определен начин на мислене и поведение.
Ако от една страна: въпросната „съдийка” бе завършила своето образование в контекста на нормално преподаване в юридическите факултети - каквото преподаване сега въобще не съществува - тъй като мафиотската държавна власт се е погрижила днес да са налице една дузина юридически факултети, в които да се раздават неадекватни към знанието дипломи на хора, предназначението на които е да бъдат внедрени в правната система така, че в продължение на няколко десетилетия напред да създават в тази система не ред, а хаос и усещане за джунгла и свързаната с нея тотална безотговорност;
Ако от друга страна: тя не бе генетично, психологично и психиатрично обременена - както от общата престъпна управленска среда, така и от престъпната среда на нейния семеен произход и от клановата и личната си обвързаност с престъпните комунистически и „посткомунистически” среди;
то въпросната „съдийка” щеше да бъде наясно, че чрез термина „искова молба” престъпната комунистическа и престъпната „посткомунистическа” власт са се стараели и се стараят да наложат върху гражданските правни субекти както рефлекса на техното безропотно подчинение на негражданственото им (и по същество робско или крепостно) третиране от престъпната държавна власт, така и т. нар. „рефлекс към молитвеност”, демонстриран към престъпната комунистическа и престъпната „посткомунистическа” (ченгеджийско-мафиотска) власт.
Впрочем, ако въпросната „съдийка” не бе принадлежна към престъпната комунистическа и „посткомунистическа” кретеноидност, тя щеше да знае, че дори по времето на най-свирепия комунистически режим в единствения български Юридически факултет (този на Софийския университет) е имало преподаватели, които с риск да бъдат противоправно осъдени от точно такива „съдии” като нея са обосновавали тезата, че т. нар. гражданин е имплицитен носител на високо лично достойнство, и като такъв никой няма право да изисква от него и самият той не е длъжен да „се моли” нито на държавната администрация, нито на съдебните институции.
И че поради това съществуващата в действуващото законодателство формулировка „искова молба” Е АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНА; още повече, че съгласно ПРАВНАТА ТЕОРИЯ „молбата е вид исково волеизявление”, което, обаче, има своята проявителна и приложна сфера единствено в случаите, в които „молителят” не се позовава на своите гарантирани от Правото права, а се позовава и разчита единствено на великодушието и благоразположеността на адресата (като правило властнически субект) на молбата.
В този именно смисъл аз, Янко Николов Янков, изрично и ясно заявявам на изпълняващата съдийска длъжност ченгеджийско-мафиотска функционерка Румяна Лилова, че НАД МЕН Е САМО ПРАВОТО, но не и комуноидното законотворчество; ЧЕ НЕ СЪМ СЕ МОЛЕЛ НИКОМУ; и че няма да й позволя да ме третира като „молещ се”!
Обръщам специално внимание върху факта, че в своя тристраничен псевдосъдебен разпоредителен акт изпълняващата съдебна дейност престъпна функционерка на ченгеджийско-мафиотската държавна власт (ченгеджийско-мафиотския политически режим), именуема Румяна Лилова, е зафиксирала точно 10 (десет) отделни твърдения, приписващи ми заявяването (предявяването) на „искова молба”, каквато аз всъщност въобще не съм заявявал (предявявал), тъй като съм заявил (предявил) ИСК.
С това нейно поведение тя, всъщност, е осъществила точно десет (10) нагли и безскрупулни изопачения (фалшификации) на моята изрично и ясно заявена суверенна ищцова воля, приписвайки ми завявяването на такъв съдържателен вид ищцова воля, каквато аз въобще не съм бил заявил (предявил).
ІІІ.
След като вече е извършила горепосочената фалшификация на моята суверенна ишцова воля, въпросната ченгеджийско-мафиотска функционерка, изпълняваща съдийска длъжност и именуема Румяна Лилова, Е ИЗВЪРШИЛА ФАЛШИФИКАЦИЯ:
►КАКТО НА ПРИНЦИПНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ПРАВОТО;
►ТАКА И НА ФАКТИТЕ, КОИТО СА СВЪРЗАНИ С ВИЗИРАНИЯ ОТ МЕН КАЗУС;
►ТАКА И НА ИЗИСКВАНИЯТА НА КОНКРЕТНИТЕ ЗАКОНОВИ НОРМИ, на които самата тя се е позовала и позоваването на които има точно същата смислова и нормативна сила, каквато сила би имало и нейното позоваване на някои от текстовете на Манифеста на комунистическата партия, на Корана или на телефонния указател на град София.
ІV.
Така, в своето „Разпореждане” въпросната „съдийка” е записала, че „съдът намира, че същата („исковата молба”) не отговаря на всички изисквания за съдържание и приложение съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, а именно както следва: (...)”, след което е визирала точно четири псевдоаргументационни пунктове, които нямат абсолютно нищо общо нито с фактите по казуса, нито с нормативните изисквания на посочените от нея законови текстове.
Проблемата е в това, че в самия текст на Иска на пределно ясен разбираем български език изрично са „посочени”, „изложени”, „описани”, „конкретизирани” и „уточнени” абсолютно всичките онези правнорелевантни неща (факти и обстоятелства), които въпросната „съдия-докладчик по делото” ПЕРВЕРЗНО определя като „непосочени”, „неизложени”, „неописани”, „неконкретизирани” и „неуточнени”.
Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че в самия текст на Иска е посочено абсолютно всичко, което е следвало да бъде посочено с оглед изискванията на едно нормално, а не ченгеджийско-мафиотско правораздаване, при което на с.8 от Иска изрично, ясно и недвусмислено е записано следното: „ДОКАЗАТЕЛСТВА: пледирам пред съда да изиска служебно от Софийската военна прокуратура посоченото следствено дело и същото да бъде приложено като доказателство по настоящето процесно дело”.
Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че от самия текст на височайшето „указателно” (по-точно – псевдоуказателно!) съдийско разпореждане пределно ясно личи преди всичко, че „съдията докладчик по делото” с престъпен предумисъл е приложил една ТИПОВА антиправова и псевдозаконова стратегия, целяща да не допусне разглеждането на казуса в открито съдебно заседение, и по този начин да обезпечи пълна безотговорност на държавата за извършените от нея злодеятелни (престъпни) посегателства върху моите права и интереси.
От своя страна аз, обаче, „с коленопреклонен респект и почитание” отвръщам на „съдебното” разпореждане, като изцяло се съобразявам с него и в пълно съответствие с дадените ми „съдебни указания”:
Първо: уточнявам, че конкретните обстоятелства, на които се основава моята искова претенция за репариране на претърпените от мен вреди и пропуснати ползи, са посочени и се съдържат както в самия текст на моя Иск, така и в посочените от мен доказателства, а именно посоченото следствено дело, което съдът е длъжен да изиска и с което е длъжен да се съобрази.
Тъй като това уточняване е толкова ясно и недвусмислено разбираемо за всички онези, които владеят на определено минимално поносимо ниво българския език и притежават минималния обем от правни знания, то, ако за „почитаемия съд” това не е достатъчно ясно и разбираемо поради липса за езикови и правни знания, то аз предявявам искане съдът да назначи съответните експерти, които да проучат каквото трябва и по достатъчно разбираем за съда обяснителен начин да го представят в своите експертни заключения.
Впрочем, идеята за назначаване на експерти по български език, обслужващи „съдиите” от Административния съд София-град бе кристализирала при мен преди около една година (през октомври м.г.), когато друга „съдийка” от същия съд (Ралица Романова), за да може да издаде оправдателно решение относно един престъпен висш офицерски функционер на ДС си бе позволила да запише в издаденото от нея съдебното Решение, че въпреки съответните заповеди на Министрите на вътрешните работи за повишаването във военен чин и в щатна длъжност в зловещия следствен апарат на ДС, не било достатъчно и убедително ясно, че съкращението „ДС” непременно означава „Държавна сигурност”; и че следователно е било напълно възможно въпросният висш офицер и следовател от следствения апарат на ДС при МВР да е бил работел като следовател не в „Държавна сигурност”, а в „Детски свят” или „Държавно снабдяване”.
Второ: що се отнася до искането на съдията-докладчик по делото да получи конкретна и поотделна индивидуализация на всеки отделен елемент („поотделно за всяко от перата” – какъвто е точният употребен израз), то по повод и във връзка с това аз предявявам искане съдът да назначи съответните експерти, които да извършат своите експертни проучвания и да представят своите експертни заключения на съда.
Трето: що се отнася да искането на съда да му бъде „уточнено” „в резултат на кой именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие и на кой именно орган или длъжностно лице са настъпили имуществмените и неимуществмените вреди и пропуснатите ползи”, най-чинопклонно, с неописуем респект и френетично почитание обръщам височайшето внимание на почитаемия съд, че всичкото това е пределно ясно уточнено както в самия Иск, така и в посоченото от мен следствено дело, което съдът е длъжен да изиска.
И че там, във въпросното следствено дело, е написано на пределно ясен български език, какъвто, ако съдът не владее в такава степен и форма, които са необходими за неговата професионална работа, следва да си назначи експерт, който да му даде съответното експертно заключение.
Освен това, както в текста на Иска, така и в посоченото следствено дело същото това, което съдът иска да му бъде „уточнено”, е обяснено и уточнено пределно ясно и то така, че би могло да бъде разбрано дори от всеки, които има поне един най-общ и примитивен мимимум правни знания, които, ако съдът не притежава, би могъл да назначи експерт, който да му обясни за какво точно става въпрос, и да уточни онова, което, въпреки неговата очевидност, съдът „не разбира” или не е в състояние да разбере поради нивото и характера на своето естествено интелектуално състояние.
Четвърто: що се отнася до това, че в съответствие с височайшата властническа воля на съдията-докладчик по делото е необходимо „да посоча” каква е причинната връзка между нанесените ми вреди и пропуснатите ползи и извършената от държавата незаконосъобразна (престъпна) дейност, то във връзка с това „уточнавам”, че отговорът на този въпрос е даден в съответния задължиштелен за съда акт на следователя по съответното следствено дело, където ясно и недвусмислено е посочено наличието на и характера на причинната връзка.
Тъй като от текста на разпореждането на съдията-докладчик по делото Румяна Лилова е видно, че поради липсата на езикови и правни знания същият не е в състояние да проумее в необходимата степен и форма ясно изразеното заключително мнение на следоивателя относно причинната вразка, то пледирам пред съда да назначи експерт, който да се опита да намери чудотворен канал, през който да набута в главата на съда онова, което е нужно. Все пак, във връзка с това, „уточнявам”, че сред адвокатите от старата школа същестува един такъв израз на „черен хумор”: „Ако беше нещо друго, щях да успея да го набутам на съдията, но акъл не мога!”.
V.
Завършвайки настоящия текст, уточнявам, че така формулираната и писмено изразена по-горе характеристична квалификация на въпросната Румяна Лилова, всъщност, е само възможно най-меко изразеното мое експертно гледище за същата и за нейната високозначима функционална обществена роля; и че съм се въздържал от посочване и изтъкване на нейните допълнителни личностнови и професионални квалификации, които превъзходно познавам и публичното изтъкване на които тя несъмнено заслужава.
В контекста на това й давам безплатния правен съвет да заведе дело срещу мен и да ме съди и осъди, ако счита, че по някакъв начин съм засегнал нейната лична и/или професионална чест, нейното достойнство, нейното добро име, и пр.
Считам, че ако тя предприеме такъв ход, той ще бъде един превъзходен повод за същинско публично разкриване на нейната зловеща фамилна, кланова и лична обвързаност с функциониращите в България престъпни комунистически и ченгеджиско-мафиотски сили.
V.
На наскоро избрания Министър-Председател г-н Бойко Борисов задавам следния въпрос:
„Ще се ангажирате ли с несъмнено изключително трудната задача да премахнете демонстративно и предизвикателно поставения от Червената Мафия на входа на съдебната система Червен фенер или ... ?”.
28 Септември 2009 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар