Ваши Превъзходителства,
Господа министри,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
1.
По време на проведена в София на 29 октомври 2005 г. Международна конференция, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и посветена на темата „Перспективите за членство в ЕС и сигурността в Югоизточна Европа: скрита икономика, трансгранична престъпност и развитие”, експертът Тихомир Безлов е направил изявление, че през последните пет години в България годишно се извършват средно по 35 поръчкови извънсъдебни убийства (виж: Netinfo, 2005/10/29 и www.online.bg).
2.
На 27 ноември 2005 г. френската информационна агенция „Франс прес” публикува статия на изтъкнатия журналист Жан-Мишел Стулиг, в която е обоснована тезата, че поръчковите извънсъдебни убийства в България са феномен, който има еквивалент или аналог само в Русия.
3.
Неотдавна, на 15 декември 2006 г., авторитетният британски вестник „Файненшъл таймс” писа:
а) че според Европейската комисия от 1992 г. досега в България са извършени 173 поръчкови извънсъдебни публични убийства и атентати;
б) че както извършителите, така и поръчителите са останали неразкрити и ненаказани;
в) че сега, с присъединяването на България към Европейския съюз, този проблем ще престане да бъде чисто български и ще стане европейски, тъй като засяга проблемите за нивото на обществения ред и сигурността в страната, и най-вече проблемите за сигурността на гражданите при ежедневното им битие;
г) че с превръщането на България в част от отвореното гранично пространство на Европейския съюз и с нейното включване в европейското гранично сътрудничество и обмена на полицейска информация съществува реална опасност предназначената за полицията секретна информация да попадне в ръцете на Мафията.
4.
Тук, разбира се, няма да навлизам в диалог относно това, че от текста на статията личи, че въпросното издание се опитва да прави функционално разграничение между българска Мафия и българско Правосъдие, докато истината е, че в България цялата държавна и дори почти цялата обществена система, всъщност, е само едно от най-нискойерархичните звена от системата на българския клан на руската Червена Мафия - или иначе казано: Полицията, Прокуратурата, Съдът, Правителството, Парламентът, Президентството, политическите партии, неправителствени организации и пр. и пр. не само са структурни звена от системата на Мафията, а дори имат много по-нисък йерархичен статус от останалите звена, като напр. тези, които се занимават с експлоатацията на проститутките, и при това имат много по-нисък морал от този на най-долнопробните проститутки.
5.
Така или иначе, 173 неразкрити и ненаказани поръчкови извънсъдебни убийства са твърде голяма цифра, изискваща не само специален криминалистичен и криминологичен, но и преди всичко специален политологичен анализ, какъвто ние тук ще се въздържим да правим, но във връзка с който все пак ще ланисираме някои от своите теоретични изводи.
Онова, което още от пръв поглед прави изключително силно впечатление, е че каквото и да е ново и поредно убийство вече не предизвиква в обществото никаква изненада, и че единствената изненада, която би могла да се случи, е да бъде открит, и най-вече - да бъде наказан извършителят.
Както и че голяма част от особено драстичните и знакови по своя характер поръчкови убийства са извършени в контекста на такова календарно и дори часово време, такава вътрешна и международна обстановка, такова място и при такива подходи, от които следва абсолютно неизбежния извод, че става въпрос за недвусмислена демонстрация на сила, неуловимост и надзаконност, предназначението на които е да бъде точно такова, каквото е предназначението на всеки терористичен акт – да шокира, да стресне и да уплаши не само българската, но дори и европейската и световната общественост; и че класически пример в това отношение е убийството на Иван Тодоров - Доктора, което бе извършено в центъра на София, близо до Главната дирекция за борба с организираната престъпност и при наличието на изключително голяма концентрация на полицейски сили в района, тъй като точно там бе очакван кортеж на чуждестранна правителствена делегация.
6.
Всичките тези характеристики на фактите и обстоятелствата недвусмислено разкриват, че:
а) извършителите са лица с изключително висока професионална военна и терористична подготовка, получаването на която не е възможно никъде другаде, освен само и единствено в системата на специалните военизирани служби на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната;
б) тези лица са толкова добре запознати с разстановката на силите на МВР и МНО в съответния момент, колкото (съгласно закона) имат право да бъдат запознати единствено съответните министри и подчиненият им висш команден състав;
в) което обстоятелство, макар и често пъти да се тълкува като доказателство, че „престъпниците са имали и имат свои доверени хора или разузнавачи във висшите етажи на властта”, всъщност следва да бъде тълкувано само по един-единствен начин – че престъпниците са лица, които са обучени именно като служители на властта и цялостната дейност на които е подчинена единствено на най-висшето ръководство на официалната държавна власт;
г) в пълен синхрон с подобен извод е и фактът, че веднага след извършването на съответното убийство държавните длъжностни лица като правило излизат с изявления и декларации, съгласно които „жертвата е престъпник, бос на групировка, с многобройни висящи дела” и че „неговият начин на живот естествено довежда до такъв край”, при което се стараят да наложат в общественото мнение усещането, че „убитият е получил, което му се е полагало”, а „мирните граждани, които не се занимават с такива неща, трябва да бъдат спокойни за себе си и не само да оставят престъпниците да се самоизбиват едни други, но дори и въобще да не се интересуват от фактите в това отношение”;
д) нещо повече – преди няколко години един български Министър-председател дори изрично бе заявил пред медиите, че убийствата не засягат гражданите на България по никакъв начин, поради което те въобще не трябва да се интересуват от тези проблеми;
е) от самите изявления на държавните институции, обаче, за анализаторите следват несъмнените изводи, че: ►или убитият е бил неотклонно следян от полицията, и то така, че тя дори е присъствувала на мястото по време на убийството му, но впоследствие въобще не се е намесила и е отказала да залови убиеца; ►или че полицията до такава степен не си изпълнява възложените й от закона функции и задачи, че въобще не е имала никаква предварителна представа за престъпния контингент в страната, и го е била оставила да се движи напълно спокойно и безпрепятствено сред гражданската маса;
ж) крайният фактически (а очевидно – и умело целян) резултат е този, че в населението се насажда, изгражда и трайно установява такъв именно страх и стремеж към самосъхранение, при който гражданската позиция на справедлива непримиримост и съпротива срещу престъпността е абсолютно невъзможна поради увереността за тоталната беззащитност както от страна на държавните и обществените институции, така и поради умело наложената от държавата почти пълна липса на междуиндивидово съчувствие и сътрудничество;
з) в крайна сметка е напълно очевидно, че по своята същност поръчковите извънсъдебни убийства се характеризират като особен вид терористична и геноцидна дейност, която, макар и привидно и непосрествено да е насочена към отделни конкретни (и по извънсъдебен път обявени за престъпни) лица, всъщност има за свой главен обект именно обществото, към което се отправя посланието за свиване в черупката на страха и покорството пред мафиотските институции и практики, както и насаждане на пълно недоверие към реалната държава и нормите на правото, тъй като е очевидно, че те са само слугински изпълнителни органи на престъпността;
и) по своята най-дълбока вътрешнодържавна същност поръчковите извънсъдебни и престъпни по своя характер убийства (съчетани с тоталната бедност на населението и с тоталната противоправова и противозаконова дейност на всичките органи на държавната власт и на обществените институции) изпълняват по отношение на обществото точно същата функция на тотален държавен терор и геноцид, каквато са изпълнявали абсолютно несправедливите и противоправни съдебни убийства (съдебни осъждания на смърт) в ерата на класическият комунизъм, а именно:
►жестоко наплашване на цялото население с цел да бъде постигната пълна дезорганизация на неговата поведенческа рефлексия и дейност;
►свеждане на обществените реакции до равнището на пълния примитивизъм, екзистиращ фобиите, безпокойството, тревожността, опасенията, паниката, ужаса, шока, стихийната агресия, апатията, примирението, безропотното подчинение, инфантилизирането и анимализирането на човешката същност;
►падане на последната хуманистична бариера, отвъд която всяка съпротива срещу несправедливостта и насилието започва да се възприема като лудост, а истинската хуманност не само загубва всякаква реална стойност, но директното извънправово насилие започва да се възприема като най-висша справедливост и хуманност;
►психологическо възприемане и отъждествяване на цялото общество като лагерно-затворническо общество, в контекста на което светоусещане се насажда като „напълно естествена” всяка индивидуална стратегия за оцеляване чрез стремеж към приобщаване и принадлежност към лагерно-затворническия елит и участие в механизмите на репресивната власт;
й) по своята най-дълбока външнополитическа (междудържавна) същност поръчковите извънсъдебни и престъпни по своя характер убийства изпълняват по отношение на европейската и световната общност функцията на пореден тест за степента на безразличие към живота на българските граждани и за степента на поносимост и толерантност към престъпната дейност на българския политически и държавнически елит, който Западът е легитимирал като „свой демократичен партньор”, въпреки, че много добре знае, че той е престъпен мафиотски елит.
7.
В контекста на изискването за привеждане на определена степен на странична или паралелна доказателственост на тезите и твърденията чрез привеждане на мнения и на други автори, посочвам високоекспертното мнение на полковник Цвятко Цветков (бивш Зам.-началник на Шесто управление на Държавна сигурност, бивш Главен секретар на МВР в правителството на Жан Виденов, а понастящем пенсионер - консултант на свободна практика, вече трети мандат член на Висшия съвет на БСП и един от главните виновници за съществуването на мафиотския политически режим), който в специално интервю, дадено пред журналистката Маруся Панковска и публикувано в брой 6 от 6 февруари 2006 г. на в-к „Над 55” (също така и на електронен адрес http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=1629) казва, че „в България има организирана престъпност”, схващана като „съчетание между мафии (не Мафия) и властта”; след което изрично и ясно заявява: „Аз твърдя, и сега го казвам за пръв път, че сериозно поръчково убийство без сътрудничество с полицията е невъзможно. Спирам дотук.”.
Дори и заглавието на интервюто с него е озаглавено така: „ПОЛКОВНИК ЦВЯТКО ЦВЕТКОВ: „СЕРИОЗНО ПОРЪЧКОВО УБИЙСТВО БЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО С ПОЛИЦИЯТА Е НЕВЪЗМОЖНО””.
8.
Много добре е известно, че проявните форми на изпълнението на поръчковите извънсъдебни убийства са изключително разнообразни, че съвсем не се свеждат нито само до „пронизване с книжал”, нито само до осъществяване на показен и демонстративен публичен разстрел, нито само до взривяване с динамит и прочее, и че както световната, така и чисто българската практика свидетелствуват, че осъществяването им е възможно в рамките на един колосален по своето разнообразие регистър от конкретни проявни форми, като напр.:
►пътнотранспортни произшествия;
►камуфлажни самоубийства;
►принудително мотивирани реални самоубийства;
►убийства, постигнати чрез изкуствено заразяване с всевъзможни болести;
►убийства, постигнати чрез употреба на хирургически, медикаментозни, химически, фармацевтични, фитогенни, радиоактивни (радиогенни) и прочее средства, субстанции и препарати;
►убийства, замаскирани зад инсулти и инфаркти, предизвикването на които е неизменен и рутинен професионален специалитет на тайните служби още от най-древни времена;
►сравнително бавно и търпеливо постигнати убийства, камуфлажно прикрити като предизвикани от принудителна и безизходна мизерия, студ, глад и прочее на пръв поглед изглеждащи като „естествени” причини за смъртта.
От тази гледна точка следва да се приеме за напълно нормално и закономерно всяко отделно и конкретно искане за подлагане на прецизен анализ на всички смъртни случаи, по отношение на които е възможно изтъкването на ситуативни и персонални аргументи и съображения, обосноваващи каквито и да са съмнения относно истинността или камуфлажността на характера и причините за смъртта.
При това отчитането на всичките тези фактори и обстоятелства днес в България е необходимо не просто поради капризното желание на определени „страдащи от мания за конспиративност мозъци”, а поради наличието на аксиоматично ясния факт, че всичките държавни органи и институции и всичките основни обществени и политически организации и лидерствуващи субекти вече отдавна са достигнали онази степен на загуба на доверие, при която изненадата може да дойде по-скоро от неучастието, отколкото от участието им в директно откровени или камуфлирани поръчкови убийства.
9.
В този именно смисъл Полицията и Прокуратурата, които досега не са открили и подвели под наказателна отговорност авторите на изключително голям брой пределно очевидни (явни и дори брутални) кървави убийства, и са отказали да разследват редица други форми на смъртност, за които също така е достатъчно очевидно, че са камуфлирани поръчкови убийства, всъщност не са нищо друго, освен съучастници в неособено сложната разклонена и многостепенна верига на престъпната дейност.
В този именно смисъл може напълно основателно да се приеме, че докато в повечето страни по света мафиотите имат нужда от мафиотизиран адвокат, то в България те имат нужда от мафиотизиран прокурор. Впрочем, практиката от 1944 г. до днес показва по категоричен начин, че в България просто не е възможно съществуването на прокурор, който да не е криминогенно обвързан с комунистическата Държавна сигурност и със създадената от нея Мафия, така че този нужен за безнаказаността на престъпника прокурор е конструктивно обезпечен от създателите на самата държавновластническа система.
В този именно смисъл по своята същност и настоящето мое писмо до българската Прокуратура не е нищо друго, освен писмо, адресирано до перверзни престъпници, от които се иска да разследват и накажат господарите си и самите себе си.
А като се имат предвид фамилните имена на действуващите в момента Министър-председател и Главен прокурор, става пределно очевидно, че моите написани през последните няколко десетилетия няколко стотици официални писмени искания за Справедливост и за разследване на посочените конкретни престъпни дейци, всъщност са искания тези държавно-властнически функционери да осъдят всичките възможни йерархични и хоризонтални разклонения на семействата, в които са израснали, в които са били възпитани в дух на престъпна перверзност, и които именно имат своята изключително голяма вина за създаването и поддържането на престъпната държавна система, благодарение на която е било станало възможно и извършването на посочените престъпления.
10.
А. Впрочем, специално за мен този извод следва не само и не единствено от така визирания контекст, а преди всичко от контекста на моята тридесетгодишна практика на съпротива срещу комунистическата и посткомунистическата Мафия и Държава и техния слугинаж от Прокуратурата и Съдебната власт.
Този извод следва от прецизно водената от мен в продължение на три десетилетия изключително обемиста документация, отразяваща наличието на повече от сто престъпления, извършени против членовете на моето семейство, против приятелите, които ми помагат, и лично против мен.
Която документация е публикувана както в Том 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 на книжната поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, така и в няколко други мои документални книги, като напр. „Секретните служби и научните кадри в Българската академия на науките и Софийския университет” и Том 1 и Том 2 на „Политическите убийства”.
Б. При това, към списъка на тези извършени от Мафията и Държавата терористични по своя характер престъпления принадлежат:
►не само моето поръчково и планирано от тайните служби осъждане и престояване в затвора като невинно осъден в продължение на шест години, както и изключително жестокото ежедневно третиране през това време;
►не само поръчковите ежедневни терористични акции срещу мен и моите близки роднини и приятели, извършвани до днес в продължение на повече от тридесет години;
►не само поръчково планираните и изпълнени както от предишните, така и от сегашните тайни служби тотални унищожения на всички събирани от три поколения икономически и вещни обекти на нашето битово съществуване и физическо оцеляване;
►но и поръчково планираните и изпълнените както от предишните, така и от сегашните тайни служби камуфлирани убийства на: баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола, майка ми Евтима и тъщата ми (майката на съпругата ми) Величка.
В. Към списъка на тези терористични по своя характер престъпления на персонално различните дейци на Мафията и на българската държавна власт принадлежат, също така, и:
►в продължение на вече 15 (петнадесет) години създаване на пълна невъзможност за съпругата ми да работи като специалист по притежаваните от нея две висши образования (доктор, магистър по стоматология - дентална медицина; и педагог, магистър по социални дейности) и фактическото й принуждаване да работи абсолютно неквалифицирана работа, за да може да участвува в издръжката на семейството ни;
►подлагането през всичките тези 15 години на съпругата ми на перманентни конклудентни (подразбиращи се) или изрични заплахи за здравето и живота на децата ни, и лично на нея;
►не само предизвиканото от жестоките условия и получено преди година и половина раково заболяване на съпругата ми, но и отказът на Държавата да й осигури необходимото за това адекватно лечение;
►организираното от 1974 г. до днес от подчинените на Правителството специални органи и служби: ---системно създаване на непреодолими фактически и абсолютно неаргументирани пречки за моето професионално израстване и утвърждаване; ---абсолютно противозаконното ми уволняване преди година и половина и последващото създаване на пълна невъзможност за съдебна и каквато и да е друга защита от него.
Г. Към списъка на тези терористични по своя характер престъпления на персонално различните дейци на Мафията и на българската държавна власт принадлежат и изключително интензивните през последните няколко години почти истерични провокации на сегашните специални служби на държавата, във връзка с които напълно надлежно и официално съм искал защита от Прокуратурата, но не само не съм получил такава, а и на повечето от исканията ми за разследване дори въобще не ми е отговорено.
Д. Към списъка на тези терористични по своя характер престъпления на персонално различните дейци на Мафията и на българската държавна власт принадлежи и изрично, ясно и категорично предоставената ми информация, че съответните поръчители не само са били тествали съответните заинтересовани западни дипломатически и други личности и институции, но и дори са били получили тяхното достатъчно ясно дадено съгласие те да не протестират против това - членовете на семейството ми, приятелите, които ми помагат, и самият аз - да бъдем включени в списъка на поръчковите извънсъдебни убийства, при изпълнението на които следва да бъде проявено известно разнообразие на самите форми, методи и средства на убийството; при което самият аз да бъда ликвидиран последен, за да бъда допълнително наказан да живея известно време с чувството за вина, че именно аз съм виновен за тяхната трагична участ, тъй като те са наказани заради моя отказ да се подчиня на Червената Мафия и заради непримиримата ми съпротива.
11.
Ваши Превъзходителства,
Господа министри,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Специално обръщам внимание върху обстоятелството, че:
а) жестоките фактически извънсъдебни и осъдителните съдебни репресии, на които моите близки и аз бяхме подложени по времето на класическия комунистически режим в България бяха обосновавани като произтичащи от политическата същност на съветската система и като обезпечени от военната мощ на Червената армия и Варшавския договор; този именно аргумент е бил многократно, ясно и изрично изтъкван не само в стотиците отправени към нас устни изявления и заплахи, но дори и в документацията на строго секретните разработки на Държавна сигурност и в няколкото съдебни дела срещу мен;
б) жестоките фактически извънсъдебни репресии и тоталният отказ на сегашната посткомунистическа българска държава да ни даде правосъдна защита днес са мотивирани като произтичащи от политическата същност на Европейската и световната общност и като обезпечени от военната мощ на НАТО и въоръжените сили на страните от Европейския съюз;
в) онези, които по-рано извършваха репресиите, и тези, които ги извършват днес, са институционално (макар и при наличието на известна камуфлажна трансформация на институциите) и персонално едни и същи;
г) макар и броят на персоналните обекти на жестоките репресии днес да е максимално увеличен до броя на почти цялото население на България, все пак главният обект на днешните репресии сме пак същите ние, които и по-рано бяхме такъв обект;
д) макар, че по-рано моите близки и аз бяхме репресирани именно заради нашата непримирима привързаност към западните политически ценности, днес като „демократични партньори” на Запада са легитимирани именно нашите палачи, а ние пак останахме в ръцете на същите тези палачи;
е) всички, които по-рано персонално лично са участвували в моето и на близките ми извънсъдебно и съдебно репресиране, получиха най-голямото си възнаграждение за дейността си именно днес, след „политическите промени”, като станаха видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, министри (включително на вътрешните работи и на правосъдието), главен прокурор, видни функционери на Парламента, видни дипломати, и дори съдия в Стразбург и съдия в Хага.
ж) нищо не се промени единствено при моите близки, при мен и такива като нас – както по-рано, така и днес ние си останахме обекти на жестоки извънсъдебни репресии и обекти на категоричен отказ от правосъдие от страна на държавата;
з) впрочем, не е съвсем точно твърдението ми, че при нас нищо не се е променило – днес ние сме много по-незащитени, отколкото по-рано, тъй като същите онези западни институции и видни личности, които по-рано интензивно използуваха точно моето име и моята съдба като аргумент в борбата си срещу комунистическата система, днес са дали правото и фактическата възможност на моите бивши комунистически палачи да бъдат мои „демократични” палачи.
12.
Ваши Превъзходителства,
Господа министри,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Като посочвам и се позовавам на стотиците мои официално регистрирани в Прокуратурата искания за получаване на ПРАВОСЪДИЕ, изрично, ясно и категорично настоявам да бъде направено всичко, което е необходимо за осъществяването на наказателно преследване на посочената мафиотска, терористична и геноцидна престъпна дейност, осъществявана от визираните престъпни дейци от системата на българската държавна и мафиотска по своя генезис и характер власт и от системата на наддържавната Червена Мафия.
10 април 2007 г. Янко Н. Янков
[Писмо №LPC-Euro-Just-07/10.04.2007 г. до Amnesty International, евродепутати, Европейския омбудсман, министъра на вътрешните работи на Швейцария, посланици на държави от ЕС, САЩ и Швейцария, Представителството на ЕК в България, Главния прокурор и Президента].
