ПРОГРАМА НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС

Прог­ра­ма

на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес

Пре­а­м­бюл

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес си пос­та­вя за цел раз­ви­ти­е­то на лич­ност­та в об­щес­т­во, ос­но­ва­но на ес­тес­т­ве­ни­те чо­веш­ки пра­ва, сво­бо­да­та и час­т­на­та соб­с­т­ве­ност.

За пос­ти­га­не­то на та­зи цел Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес си слу­жи с всич­ки прав­ни сред­с­т­ва с при­мат на меж­ду­на­род­но­то пра­во.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е свър­за­на с иде­и­те на ли­бе­ра­лиз­ма и праг­ма­тиз­ма.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес при­е­ма за ос­но­ва на прав­на­та сис­те­ма в Бъл­га­рия осъв­ре­ме­не­на­та в ду­ха на мо­дер­ни­те ли­бе­рал­ни идеи Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е за пар­ла­мен­тар­на сис­те­ма с пъл­но раз­де­ле­ние на влас­ти­те – за­ко­но­да­тел­на, из­пъл­ни­тел­на и съ­деб­на – с дву­ка­ма­рен пар­ла­мент и дър­жа­вен гла­ва с пред­с­та­ви­тел­ни фун­к­ции.

Власт­та на всич­ки рав­ни­ща про­и­з­ти­ча от об­щес­т­ве­на­та во­ля, из­ра­зе­на чрез сво­бод­ни, все­о­б­щи и тай­ни из­бо­ри.

Уп­рав­ля­ва­щи­те да­ват пъл­на пуб­лич­на ин­фор­ма­ция за сво­и­те слу­жеб­ни дейс­т­вия и от­го­ва­рят за тях спо­ред пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон.

Дър­жа­ва­та не мо­же да гос­под­с­т­ву­ва над лич­ност­та. Ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те чо­веш­ки пра­ва и сво­бо­ди се га­ран­ти­рат от све­ще­ност­та и неп­ри­кос­но­ве­ност­та на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност и от ос­нов­на­та прав­на уред­ба на стра­на­та.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес счи­та час­т­на­та соб­с­т­ве­ност за ат­ри­бут на лич­ност­та и въз­п­ри­е­ма лич­ност­та и час­т­на­та соб­с­т­ве­ност ка­то све­ще­ни и неп­ри­кос­но­ве­ни.

При уп­раж­ня­ва­не­то на сво­и­те пра­ва и сво­бо­ди все­ки чо­век се под­чи­ня­ва са­мо на ми­ни­ма­лен брой ог­ра­ни­че­ния, из­чер­па­тел­но из­б­ро­е­ни в пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон, с цел да се оси­гу­ри не­о­б­хо­ди­мо­то приз­на­ва­не и за­чи­та­не пра­ва­та и сво­бо­ди­те на дру­ги­те и за удов­лет­во­ря­ва­не на спра­вед­ли­ви­те изис­к­ва­ния на мо­ра­ла, об­щес­т­ве­ния ред и об­що­то бла­го­ден­с­т­вие в ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во. Уп­раж­ня­ва­не­то на те­зи пра­ва и сво­бо­ди се зак­ри­ля от за­ко­на та­ка, че чо­век да не бъ­де при­нуж­да­ван да при­бяг­ва към бунт сре­щу ти­ра­ни­я­та и по­тис­ни­чес­т­во­то ка­то пос­ле­ден, приз­нат от меж­ду­на­род­но­то пра­во, из­ход.

Сред ос­нов­ни­те, не­о­т­ни­ма­е­ми чо­веш­ки пра­ва и сво­бо­ди са и: пра­во­то на жи­вот, на сво­бо­да, на лич­на неп­ри­кос­но­ве­ност, на те­ле­сен ин­тег­ри­тет и оп­ти­мал­на жиз­не­на сре­да; пра­во­то на раз­по­реж­да­не с лич­на­та и час­т­на­та си соб­с­т­ве­ност; пра­во­то на ед­нак­ва зак­ри­ла от за­ко­на; пра­во­то на за­щи­та на лич­ния жи­вот, се­мейс­т­во­то, жи­ли­ще­то, ко­рес­пон­ден­ци­я­та, чест­та и доб­ро­то име; пра­во­то на ху­ман­но от­но­ше­ние и за­чи­та­не на при­съ­що­то на чо­веш­ка­та лич­ност дос­тойн­с­т­во; сво­бо­да­та на убеж­де­ни­я­та и на из­ра­зя­ва­не­то им, вклю­чи­тел­но и чрез мас­ме­ди­и­те; сво­бо­да­та на мир­ни съб­ра­ния и сдру­же­ния.

Де­е­с­по­соб­ни­те граж­да­ни учас­т­ву­ват в уп­рав­ле­ни­е­то на дър­жавата.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е за сво­бо­да­та на вя­ра­та, съ­вест­та и ве­ро­и­з­по­ве­да­ни­я­та, ка­то дър­жа­ва­та оси­гу­ря­ва пра­ва­та на всич­ки вяр­ва­щи.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес смя­та, че сво­бо­да­та и бла­го­ден­с­т­ви­е­то мо­гат да се осъ­щес­т­вя­ват са­мо в рам­ки­те на един­на и не­де­ли­ма Бъл­га­рия.

При­над­леж­ност­та към ет­ни­чес­ки, ре­ли­ги­о­з­ни или дру­ги гру­пи не мо­же да бъ­де преч­ка за уп­раж­ня­ва­не­то на пра­ва­та и сво­бо­ди­те на чо­ве­ка.

То­та­ли­тар­на (фа­шис­т­ка, ко­му­нис­ти­чес­ка, фун­да­мен­та­лис­т­ка), ра­со­ва и дру­га чо­ве­ко­не­на­вис­т­ни­чес­ка иде­о­ло­ги­чес­ка про­па­ган­да и прак­ти­ка се заб­ра­ня­ват и се прес­лед­ват от за­ко­на.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес ще по­ло­жи мак­си­мал­ни уси­лия за осъ­щес­т­вя­ва­не­то на те­зи ос­нов­ни изис­к­ва­ния, вклю­чи­тел­но и пос­ред­с­т­вом въп­лъ­тя­ва­не в жи­во­та на след­ни­те прог­рам­ни по­ло­жения:

1. Пра­во­то е сис­те­ма от ес­тес­т­ве­ни прин­ци­пи и нор­ми за нор­ма­тив­но сти­му­ли­ра­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то и оп­ти­мал­но­то раз­ви­тие на чо­веш­ка­та лич­ност.

Меж­ду­на­род­но­то пра­во съг­ла­су­ва ес­тес­т­ве­ни­те ин­те­ре­си на от­дел­ни­те дър­жа­ви и меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции в пол­за на чо­веш­ка­та лич­ност.

Вът­реш­но­то пра­во е про­я­ва на ес­тес­т­ве­ни­те пра­ва на лич­ност­та в рам­ки­те на дър­жа­ва­та. Не­на­ру­ши­мост­та на граж­дан­с­кия до­го­вор е в ос­но­ва­та на ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во.

За­кон или меж­ду­на­ро­ден до­го­вор, про­ти­во­ре­ча­щи на ес­тес­т­ве­но­то пра­во, са про­ти­воп­рав­ни и не се при­ла­гат в Бъл­га­рия. Про­ти­во­прав­ност­та се ус­та­но­вя­ва от Кон­с­ти­ту­ци­он­ен съд. Нор­ма­тив­ни ак­то­ве или час­ти от тях, не­пуб­ли­ку­ва­ни в „Дър­жа­вен вес­т­ник“, ня­мат юри­ди­чес­ка си­ла.

Все­ки нор­ма­ти­вен или ад­ми­нис­т­ра­ти­вен акт мо­же да бъ­де об­жал­ван при пъл­на пуб­лич­ност.

2. За­ко­но­да­тел­на­та власт в Бъл­га­рия при­над­ле­жи на Пар­ла­мен­та. Пар­ла­мен­тът се със­тои от На­род­но съб­ра­ние (Дол­на ка­ма­ра) и Се­нат (Гор­на ка­ма­ра). Пар­ла­мен­тът ня­ма пра­во да де­ле­ги­ра за­ко­но­да­тел­на­та си власт.

За­ко­но­да­тел­на­та ини­ци­а­ти­ва при­над­ле­жи на чле­но­ве­те на Пар­ла­мен­та и на ръ­ко­во­ди­те­ля на Пра­ви­тел­с­т­во­то. На­род­но­то съб­ра­ние из­ра­бот­ва за­ко­ни­те. Се­на­тът ут­вър­ж­да­ва при­е­ти­те от На­род­но­то съб­ра­ние за­ко­ни и се про­и­з­на­ся по от­х­вър­ле­ни­те от На­род­но­то съб­ра­ние пред­ло­же­ния на дър­жав­ния гла­ва.

Обя­вя­ва­не­то на из­вън­ред­но по­ло­же­ние, със­то­я­ние на вой­на и сключ­ва­не­то на мир са пре­ро­га­ти­ви на Пар­ла­мен­та.

Из­би­ра­не­то на на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли и на се­на­то­ри­те се из­вър­ш­ва по пра­ви­ла, ут­вър­де­ни от Кон­с­ти­ту­ци­я­та и от­чи­та­щи оп­ре­де­ле­ни ка­чес­т­ве­ни кри­те­рии.

3. Пра­во­раз­да­ва­не­то се осъ­щес­т­вя­ва в ус­ло­ви­я­та на пъл­на пуб­лич­ност.

Пра­во­раз­да­ва­не­то оси­гу­ря­ва рав­но­пос­та­ве­ност на стра­ни­те пред за­ко­на.

Пра­во­раз­да­ва­не­то ре­ша­ва граж­дан­с­коп­рав­ни, на­ка­за­тел­ноп­рав­ни и ад­ми­нис­т­ра­тив­ноп­рав­ни спо­ро­ве.

Към на­ка­за­тел­но­то пра­во­раз­да­ва­не дейс­т­ву­ват съ­дии-сле­до­ватели.

Про­ку­ра­ту­ра­та е „пар­кет“ при съ­да.

Ад­во­ка­ту­ра­та в Бъл­га­рия е на­пъл­но не­за­ви­си­ма от дър­жа­ва­та.

Съ­ди­я­та е не­за­ви­сим, нес­ме­ня­ем и се под­чи­ня­ва са­мо на пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон и на сво­я­та съ­вест. Съ­ди­и­те се наз­на­ча­ват от дър­жав­ния гла­ва по не­го­во пред­ло­же­ние, ут­вър­де­но от Пар­ла­мен­та. По въп­ро­са за ви­на­та в на­ка­за­тел­ния про­цес се про­и­з­на­ся жу­ри, кон­к­рет­но оп­ре­де­ля­но за все­ки от­де­лен слу­чай.

Не се до­пус­ка мо­но­пол на дър­жа­ва­та вър­ху но­та­ри­а­л­на­та дейност.

Бъл­га­рия спаз­ва ми­ни­мал­ни­те стан­дар­т­ни пра­ви­ла на ООН за тре­ти­ра­не на зат­вор­ни­ци­те, заб­ра­ня­ва мъ­че­ни­я­та и дру­ги­те жес­то­ки, не­ху­ман­ни или уни­жа­ва­щи чо­веш­ко­то дос­тойн­с­т­во фор­ми на тре­ти­ра­не и на­каз­ва­не, взе­ма ефи­кас­ни за­ко­но­да­тел­ни, ад­ми­нис­т­ра­тив­ни, съ­деб­ни и дру­ги мер­ки, за да пре­дот­в­ра­тя­ва и сан­к­ци­о­ни­ра та­ка­ва прак­ти­ка.

4. Дър­жав­ни­ят гла­ва има пред­с­та­ви­тел­ни фун­к­ции. Той ра­ти­фи­ци­ра меж­ду­на­род­ни­те до­го­во­ри, не­под­ле­жа­щи на ут­вър­ж­да­ва­не от Пар­ла­мен­та, уп­раж­ня­ва пра­во­то на по­мил­ва­не, наг­раж­да­ва с дър­жав­ни от­ли­чия и осъ­щес­т­вя­ва дру­ги пред­с­та­ви­тел­ни фун­к­ции, де­ле­ги­ра­ни му от за­ко­на.

Пра­ви­тел­с­т­во­то осъ­щес­т­вя­ва из­пъл­ни­тел­на­та власт в опе­ра­ти­вен по­ря­дък пос­ред­с­т­вом ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ак­то­ве.

Всич­ки ми­нис­тер­с­т­ва са из­чер­па­тел­но из­б­ро­е­ни в Кон­с­ти­ту­цията.

Служ­ба­та за за­щи­та на Кон­с­ти­ту­ци­я­та (бив­ша­та Дър­жав­на си­гур­ност) се раз­фор­ми­ро­ва. След де­по­ли­ти­за­ци­о­нен под­бор част от слу­жи­те­ли­те є се при­е­мат в Уп­рав­ле­ние „Ох­ра­на“ при Ми­нис­тер­с­т­во на вът­реш­ни­те ра­бо­ти.

Служ­би­те за под­с­луш­ва­не по те­ле­фон или с дру­ги спо­со­би, как­то и служ­би­те за цен­зу­ра вър­ху лич­на­та ко­рес­пон­ден­ция се зак­ри­ват.

Войс­ки­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти се раз­фор­ми­ро­ват, а офи­цер­с­ки­ят и сер­жан­т­с­ки­ят им със­тав ми­на­ват към Ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та.

За пар­тий­но-по­ли­ти­чес­ка про­по­вед в ар­ми­я­та и по­ли­ци­я­та се но­си на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност.

Зак­ри­ва се Глав­но­то уп­рав­ле­ние за пат­ри­о­тич­но въз­пи­та­ние (бив­ше­то Глав­но по­ли­ти­чес­ко уп­рав­ле­ние при Ми­нис­тер­с­т­вото на на­род­на­та от­б­ра­на). Въз­пи­та­ни­е­то и обу­че­ни­е­то на войс­ка­та (ар­мия и флот) се въз­ла­гат на дейс­т­ву­ва­щия офи­цер­с­ки и сер­жан­т­с­ки със­тав.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти се със­тои от три ве­дом­с­т­ве­ни по­де­ле­ния: Глав­но уп­рав­ле­ние на по­ли­ци­я­та, Уп­рав­ле­ние по ох­ра­на­та и Уп­рав­ле­ние по кон­т­ро­ла на тран­с­пор­та.

Вът­реш­ни­те и гра­нич­ни­те войс­ки, ра­зуз­на­ва­не­то и кон­т­ра­ра­зуз­на­ва­не­то са към Ми­нис­тер­с­т­во на от­б­ра­на­та. Ми­нис­тъ­рът на от­б­ра­на­та е ци­вил­но ли­це. Не­до­пус­ти­мо е съ­щес­т­ву­ва­не­то на стро­и­тел­ни войс­ки.

Во­ен­на­та ака­де­мия на войс­ка­та, во­ен­ни­те учи­ли­ща и сер­жан­т­с­ки­те шко­ли се рав­ня­ват съ­о­т­вет­но по ранг на вис­ше, по­лу­вис­ше и сред­но спе­ци­а­л­но об­ра­зо­ва­ние. Пре­по­ръч­ва се спе­ци­а­ли­за­ци­я­та на офи­це­ри­те да ста­ва в ци­вил­ни­те вис­ши учи­ли­ща с под­хо­дя­щи про­фи­ли.

Про­ти­во­въз­душ­на­та и про­ти­во­а­том­ната от­б­ра­на се ор­га­ни­зи­ра и из­пъл­ня­ва от во­ен­ни и се ръ­ко­во­ди от ми­нис­тъ­ра на от­б­ра­на­та.

Ни­кой во­е­нен на дър­жав­на служ­ба (в ар­ми­я­та или по­ли­ци­я­та) не мо­же да по­лу­ча­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, по-ви­со­ко от то­ва на до­цент в бъл­гар­с­ки юри­ди­чес­ки фа­кул­тет.

За­дъл­жи­тел­на­та во­ен­на служ­ба се пре­мах­ва по­е­тап­но. Съз­да­ват се про­фе­си­о­нал­ни въ­о­ръ­же­ни си­ли с ви­со­ка бо­е­с­по­соб­ност и доб­ри ус­ло­вия на жи­вот. До­ка­то съ­щес­т­ву­ва за­дъл­жи­тел­на во­ен­на служ­ба, се приз­на­ва пра­во­то на ал­тер­на­тив­на по­вин­ност по ре­ли­ги­о­з­ни съ­о­б­ра­же­ния. Вой­ни­кът е граж­да­нин в уни­фор­ма и пра­ва­та му се за­щи­ща­ват чрез пар­ла­мен­та­рен кон­т­рол.

Дей­ност­та и струк­ту­ри­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти се съ­о­б­ра­зя­ват с рав­ни­ще­то на об­щес­т­ве­но­то бла­го­със­то­я­ние и фи­нан­со­ви­те въз­мож­нос­ти на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва. Съз­да­ва се ин­с­ти­тут на по­чет­ния кон­сул.

5. Об­щи­на­та, око­ли­я­та (ако та­ка­ва е съз­да­де­на) и об­ласт­та са са­мо­у­п­ра­ви­тел­ни те­ла със своя те­ри­то­ри­а­л­на обо­со­бе­ност и не­за­ви­си­мост от цен­т­рал­на­та власт при ре­ша­ва­не­то на мес­т­ни­те де­ла. Цен­т­рал­на­та власт мо­же да де­ле­ги­ра пра­во­мо­щия на об­щи­ни­те и об­лас­ти­те по си­ла­та на спе­ци­а­лен за­кон ка­то из­раз на де­кон­цен­т­ри­ра­не дей­ност­та на об­ща­та дър­жав­на ад­ми­нис­т­ра­ция.

Об­щи­ни­те, око­ли­и­те и об­лас­ти­те са пуб­лич­ноп­рав­ни лич­нос­ти с об­ща те­ри­то­ри­а­л­на ком­пе­тен­т­ност. Цен­т­рал­на­та дър­жав­на ад­ми­нис­т­ра­ция уп­раж­ня­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­но по­пе­чи­тел­с­т­во вър­ху те­ри­то­ри­а­л­на­та им дей­ност. Над­зор­ни­ят ор­ган, при кон­с­та­ти­ра­но за­ко­но­на­ру­ше­ние, спи­ра из­пъл­не­ни­е­то на ад­ми­нис­т­ра­тив­ния акт до от­с­т­ра­ня­ва­не­то на де­фек­та и връ­ща де­ло­то на ав­то­ра на ак­та.

Еле­мен­ти­те на об­щин­с­ко­то са­мо­у­п­рав­ле­ние са : граж­да­ни, те­ри­то­рия (зем­ли­ще) и ад­ми­нис­т­ра­тив­на власт. Граж­да­ни­те са ли­ца, жи­ве­е­щи пос­то­ян­но в на­се­ле­но­то мяс­то въз ос­но­ва на об­щин­с­ка­ ре­гис­т­ра­ция. Вся­ко на­се­ле­но мяс­то, не­за­ви­си­мо от броя на жи­те­ли­те му, об­ра­зу­ва своя са­мос­то­я­тел­на об­щи­на. На ос­но­ва­та на мес­тен ре­фе­рен­дум ня­кол­ко на­се­ле­ни мес­та мо­гат да об­ра­зу­ват със­тав­на об­щи­на. Те­ри­то­ри­я­та на об­щи­на­та е ней­но­то зем­ли­ще без ог­лед соб­с­т­ве­ност­та вър­ху имо­ти­те.

Сто­ли­ца­та на Бъл­га­рия, град Со­фия, е от­дел­на об­ласт със свои са­мос­то­я­тел­ни об­щи­ни.

Кон­с­ти­ту­ци­я­та оп­ре­де­ля об­лас­ти­те.

Ма­нас­ти­ри­те са са­мос­то­я­тел­ни об­щи­ни.

Ме­ри­те са об­щин­с­ки имо­ти за об­що пол­з­ва­не и под­ле­жат на пъл­но въз­с­та­но­вя­ва­не, от­ра­зя­ва­що тях­но­то със­то­я­ние към 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. Съ­що­то се от­на­ся за всич­ки об­щин­с­ки иму­щес­т­ва.

Струк­ту­ра­та на ад­ми­нис­т­ра­тив­на­та власт включ­ва: а/ на рав­ни­ще об­щи­на: об­щин­с­ко съб­ра­ние, об­щин­с­ка уп­ра­ва и кмет (кмет­с­ки на­мес­т­ник при със­тав­ни­те об­щи­ни); б/ на рав­ни­ще око­лия (ако с мес­тен ре­фе­рен­дум на­се­ле­ни­е­то от гру­па об­щи­ни е обо­со­би­ло та­ка­ва): око­лийс­ко съб­ра­ние, око­лийс­ка уп­ра­ва и око­лийс­ки уп­ра­ви­тел; в/ на рав­ни­ще об­ласт: об­лас­т­но съб­ра­ние, об­лас­т­на уп­ра­ва и об­лас­тен уп­ра­ви­тел. Всич­ки ръ­ко­вод­ни длъж­нос­ти в мес­т­но­то са­мо­у­п­рав­ле­ние са из­бор­ни; кме­тът и об­лас­т­ни­ят уп­ра­ви­тел са пред­се­да­те­ли на съ­о­т­вет­ни­те уп­ра­ви.

6. По­ли­ти­чес­ки пар­тии и об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ции или дви­же­ния не мо­гат да бъ­дат фи­нан­си­ра­ни под как­ва­то и да е фор­ма от дър­жав­ния бю­джет.

Не се до­пус­ка съ­щес­т­ву­ва­не­то на ка­зи­он­ни твор­чес­ки съ­ю­зи и се оси­гу­ря­ва ав­то­ном­ност на сдру­же­ни­я­та на бъл­гар­с­ки­те ин­те­лек­туалци.

За­ко­нът сти­му­ли­ра съз­да­ва­не­то и дей­ност­та на не­за­ви­си­ми сред­с­т­ва за ма­со­ва ин­фор­ма­ция, вклю­чи­тел­но час­т­ни те­ле­ви­зи­он­ни и ра­диоком­па­нии.

7. Учас­ти­е­то в уп­рав­ле­ни­е­то на об­щес­т­во­то е фун­к­ция от кон­к­рет­ния при­нос на ин­ди­ви­да, не­го­ва­та про­фе­си­о­нал­на ком­пе­тен­т­ност и рав­ни­ще на гра­мот­ност.

8. Кан­ди­да­тът за дър­жав­на служ­ба (наз­на­ча­е­ма или из­бор­на) по­ла­га съ­о­т­ве­тен тест за вла­де­е­не на бъл­гар­с­ки език, ин­те­лек­ту­а­л­но и про­фе­си­о­нал­но рав­ни­ще.

Кан­ди­да­тът за дър­жав­на служ­ба дек­ла­ри­ра пуб­лич­но своя иму­щес­т­вен ста­тус.

При на­пус­ка­не на служ­ба­та дър­жав­ният слу­жи­тел (или не­го­ви­ят нас­лед­ник) дек­ла­ри­ра пуб­лич­но своя иму­щес­т­вен ста­тус.

За­е­ма­не­то на дър­жав­на служ­ба във войс­ка­та, по­ли­ци­я­та и съ­деб­на­та сис­те­ма е не­съв­мес­ти­мо с чле­ну­ва­не­то в по­ли­ти­чес­ка ор­га­ни­зация.

Де­пу­тат­с­ки­ят ман­дат е не­съв­мес­тим със за­е­ма­не­то на дър­жав­на служ­ба.

9. Вън­ш­на­та ори­е­н­та­ция на Бъл­га­рия се оп­ре­де­ля от ико­но­ми­чес­ки­те, по­ли­ти­чес­ки­те и дру­ги­те ин­те­ре­си на стра­на­та.

10. Пос­то­ян­ни­ят не­у­т­ра­ли­тет на Бъл­га­рия се дек­ла­ри­ра доб­ро­вол­но в ней­на­та Кон­с­ти­ту­ция, ако се га­ран­ти­ра от дър­жа­ви­те – пос­то­ян­ни чле­но­ве на Съ­ве­та за си­гур­ност на ООН и от НА­ТО. Бъл­га­рия ще под­дър­жа и за­щи­та­ва своя пос­то­я­нен не­у­т­ра­ли­тет с всич­ки сред­с­т­ва в ней­но раз­по­ло­же­ние. За та­зи цел Бъл­га­рия ня­ма да учас­т­ву­ва в как­ви­то и да би­ло во­ен­ни съ­ю­зи и ня­ма да до­пус­ка съз­да­ва­не­то на чуж­ди во­ен­ни ба­зи на своя те­ри­то­рия. Пос­то­ян­ни­ят не­у­т­ра­ли­тет на Бъл­га­рия не е преч­ка за чле­ну­ва­не­то й в ООН и за учас­тие в ико­но­ми­чес­ка и по­ли­ти­чес­ка ин­тег­ра­ция на ло­кал­на, кон­ти­нен­тал­на и све­тов­на ос­но­ва.

11. Бъл­га­рия е сво­бод­на от оръ­жие за ма­со­во уни­що­же­ние (яд­ре­но, хи­ми­чес­ко, бак­те­ри­о­ло­ги­чес­ко и пр.) зо­на.

12. Цел­та на ико­но­ми­чес­ка­та прог­ра­ма на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е ико­но­ми­чес­ки­ят рас­теж на Бъл­га­рия в след­ва­щи­те де­се­ти­ле­тия. Стар­тът към то­зи рас­теж е пре­хо­дът към па­зар­на ико­но­ми­ка. Сър­це­ви­на­та на пре­хо­да е при­ва­ти­за­ци­я­та.

13. Час­т­на­та ини­ци­а­ти­ва в Бъл­га­рия се по­о­щ­ря­ва.

Бъл­га­рия от­тег­ля учас­ти­е­то си и за­нап­ред ня­ма да бъ­де стра­на в ог­ра­ни­ча­ва­щи час­т­на­та ини­ци­а­ти­ва меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри.

Нор­ма­ти­вен акт, ог­ра­ни­ча­ващ час­т­на­та ини­ци­а­ти­ва, е про­ти­во­пра­вен и не се при­ла­га в Бъл­га­рия.

14. Час­т­на­та соб­с­т­ве­ност в Бъл­га­рия не мо­же да бъ­де по-мал­ко от 65% от об­що­на­ци­о­нал­на­та соб­с­т­ве­ност.

Дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност в Бъл­га­рия не мо­же да над­ви­ша­ва 25% от об­що­на­ци­о­нал­на­та соб­с­т­ве­ност.

Мо­но­по­лът се заб­ра­ня­ва.

На­ци­о­на­ли­за­ци­я­та се заб­ра­ня­ва.

От­чуж­да­ва­не на час­т­на соб­с­т­ве­ност за об­щес­т­ве­на пол­за се до­пус­ка са­мо по из­к­лю­че­ние в слу­ча­и­те, ко­га­то то се на­ла­га от вър­хов­ни на­ци­о­нал­ни ин­те­ре­си и ня­ма дру­го въз­мож­но ре­ше­ние. Все­ки кон­к­ре­тен слу­чай на та­ко­ва от­чуж­да­ва­не на час­т­на соб­с­т­ве­ност се уреж­да с на­ро­чен за­кон, вли­защ в си­ла ед­ва след пъл­но­то удов­лет­во­ря­ва­не пре­тен­ци­я­та на соб­с­т­ве­ни­ка.

Съз­да­ва се нов Тър­гов­с­ки ко­декс със съв­ре­ме­нен ли­бе­ра­лен ха­рак­тер, ка­то за ра­бот­на ос­но­ва се въз­п­ри­е­ма Тър­гов­с­кият за­кон от 1896 г. Из­ра­бот­ват се за­ко­ни за бор­ба сре­щу не­ло­я­л­на­та кон­ку­рен­ция. Пре­мах­ват се ог­ра­ни­че­ни­я­та и из­к­лю­чи­тел­ни­те пра­ва във вън­ш­на­та тър­го­вия.

Дър­жа­ва­та не се на­мес­ва пря­ко в сто­пан­с­кия жи­вот и уп­раж­ня­ва са­мо ре­гу­ли­ра­щи фун­к­ции. Суб­си­дии и до­та­ции се до­пус­кат са­мо по из­к­лю­че­ние и със за­кон. Съв­мес­т­на­та бъл­га­ро-чуж­дес­т­ран­на ико­но­ми­чес­ка дей­ност се по­о­щ­ря­ва, вклю­чи­тел­но и чрез съ­щес­т­ве­ни да­нъч­ни об­лек­че­ния.

Пре­мах­ват се преч­ки­те за чуж­дес­т­ран­ни­те ин­вес­ти­то­ри да при­те­жа­ват кон­т­ро­лен па­кет от ак­ции.

Те­ри­то­ри­я­та на Бъл­га­рия е един­на зо­на за сво­бод­на тър­го­вия.

В ус­ло­ви­я­та на па­зар­на ико­но­ми­ка се съз­да­ват бор­си, па­зар на цен­ни кни­жа и оп­рос­те­на един­на ин­фор­ма­ци­он­на, сче­то­вод­на и от­чет­на сис­те­ма.

Всич­ки юри­ди­чес­ки и фи­зи­чес­ки ли­ца в Бъл­га­рия дек­ла­ри­рат ед­нок­рат­но, въз ос­но­ва на спе­ци­а­лен за­кон, иму­щес­т­ве­но­то си със­тоя­ние.

На­род­ни­те иму­щес­т­ва, заг­ра­бе­ни от БКП, свър­за­ни­те с нея юри­ди­чес­ки и фи­зи­чес­ки ли­ца и об­ла­го­де­тел­с­т­ву­ва­ни­те от власт­та спе­ку­лан­ти, се въз­с­та­но­вя­ват.

Про­веж­да се па­рич­на ре­фор­ма за ов­ла­дя­ва­не на ин­ф­ла­ци­он­ния про­цес.

При­до­би­ти­те пре­ди реп­ри­ва­ти­за­ци­я­та иму­щес­т­ва, над­ви­ша­ва­щи оп­ре­де­лен от Пар­ла­мен­та раз­мер, се об­ла­гат с ед­нок­ра­тен да­нък.

15. Пъл­на­та реп­ри­ва­ти­за­ция на от­не­то­то по ка­къв­то и да е на­чин след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. (при­над­ле­жа­що на фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца) иму­щес­т­во е пред­ва­ри­тел­но ус­ло­вие за за­поч­ва­не при­ва­ти­зи­ра­не на дър­жав­но или дру­го об­щес­т­ве­но иму­щес­т­во.

За­ко­но­да­тел­но се от­ме­нят всич­ки пос­ле­ди­ци от ак­то­ве­те, с ко­и­то е би­ла от­чуж­де­на соб­с­т­ве­ност на фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г., ка­то кон­фис­ка­ции, на­ци­о­на­ли­за­ции, от­чуж­де­ния и за­дъл­жи­тел­ни про­даж­би с не­а­дек­ват­ни обез­ще­те­ния и дру­ги подобни.

Реп­ри­ва­ти­за­ци­я­та се осъ­щес­т­вя­ва пос­ред­с­т­вом въз­с­та­но­вя­ва­не пра­во­то на соб­с­т­ве­ност на не­го­ви­те ти­ту­ля­ри вър­ху ре­а­л­но­то иму­щес­т­во, а в слу­чай, че съ­що­то е уни­що­же­но или е има­ло лик­ви­ден ха­рак­тер – чрез пре­дос­та­вя­не на рав­нос­той­но та­ко­ва от дър­жав­ния, об­щин­с­кия или ко­о­пе­ра­тив­ния пат­ри­мо­ни­ум (до­кол­ко­то два­та пос­лед­ни съ­що са се об­ла­го­де­тел­с­т­ву­ва­ли неп­ра­во­мер­но), а ако и то­ва е не­въз­мож­но – чрез по­и­мен­ни ак­ции, дру­ги цен­ни кни­жа или га­ран­ти­ра­ни от дър­жа­ва­та об­ли­га­ции – по из­бор на пра­во­и­ма­щия, ка­то във всич­ки слу­чаи се от­чи­та дъл­жи­ма­та за­кон­на лих­ва и по­ла­га­ща­та се рен­та вър­ху имо­ти­те.

Обя­вя­ват се за не­доб­ро­съ­вес­т­ни до до­каз­ва­не на про­тив­но­то при­о­б­ре­та­те­ли­те, зап­ла­ти­ли не­а­дек­ват­на це­на, ко­га­то за из­вър­ш­ва­не на прех­вър­ля­не­то е зло­у­пот­ре­бе­но с пар­тий­но или слу­жеб­но по­ло­жение.

Обя­вя­ват се за не­дейс­т­ви­тел­ни до до­каз­ва­не на про­тив­но­то имот­ни­те прех­вър­ля­ния, из­вър­ше­ни от дър­жав­ни, об­щин­с­ки или об­щес­т­ве­ни ор­га­ни или фир­ми, ако са из­вън пред­ме­та на нор­мал­на­та им сто­пан­с­ка дей­ност.

По­о­щ­ря­ва се съз­да­ва­не­то на Бъл­гар­с­ка асо­ци­а­ция на ог­ра­бе­ни­те соб­с­т­ве­ни­ци на нед­ви­жи­ми имо­ти и дру­ги зна­чи­тел­ни иму­щес­т­ва ка­то ор­га­ни­за­ция на ли­ца­та, пре­тър­пе­ли през пе­ри­о­да след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. съ­щес­т­ве­ни по­се­га­тел­с­т­ва сре­щу све­ще­но­то им пра­во на час­т­на соб­с­т­ве­ност.

16. При­ва­ти­за­ци­я­та се до­пус­ка са­мо вър­ху ос­та­тъ­ка след пъл­но­то реп­ри­ва­ти­зи­ра­не, ка­то обез­ще­те­ни­те с об­ли­га­ции ти­ту­ля­ри пър­ви из­би­рат как­ви ак­ции или дру­ги цен­ни кни­жа да за­ку­пят.

Съз­да­ва се Сто­пан­с­ки съ­вет за ко­о­р­ди­ни­ра­не и нап­рав­ля­ва­не на на­ци­о­нал­но рав­ни­ще на всич­ки дейс­т­вия по пре­хо­да от пла­но­ва към па­зар­на ико­но­ми­ка. Сто­пан­с­ки­ят съ­вет включ­ва пред­с­та­ви­те­ли на три­те со­ци­а­л­ни пар­т­ньо­ри – дър­жа­ва­та (пред­с­та­ве­на от Пра­ви­тел­с­т­во­то), на­е­м­ния труд (пред­с­та­вен от син­ди­ка­ти­те) и ра­бо­то­да­те­ли­те (соб­с­т­ве­ни­ци и ме­ни­джъ­ри, пред­с­та­ве­ни от На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­цията – до съз­да­ва­не­то на Съ­ю­за на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи в Бъл­га­рия. Три­те со­ци­а­л­ни пар­т­ньо­ри из­г­раж­дат ед­но­тип­ни йе­рар­хич­ни струк­ту­ри по рав­ни­ща.

Съз­да­ва се не­за­ви­си­ма от Пра­ви­тел­с­т­во­то и от по­ли­ти­чес­ки­те си­ли На­ци­о­нал­на аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­, чий­то ста­тут се оп­ре­де­ля със за­кон. Аген­ци­я­та ра­бо­ти съ­о­б­раз­но при­е­та със за­кон При­ва­ти­за­ци­он­на прог­ра­ма.

Дър­жа­ва­та пре­дос­та­вя на На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та пра­во­то на раз­по­реж­да­не с под­ле­жа­щи­те на при­ва­ти­зи­ра­не иму­щес­т­ва.

Уп­ра­ви­тел­ни­ят съ­вет на На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та се със­тои от де­вет чле­но­ве, как­то след­ва: два­ма пред­с­та­ви­те­ли на Пра­ви­тел­с­т­во­то, два­ма пред­с­та­ви­те­ли на син­ди­ка­ти­те и пе­ти­ма пред­с­та­ви­те­ли на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи (соб­с­т­ве­ни­ци и ме­ни­джъ­ри). Пред­с­та­ви­те­ли­те на Пра­ви­тел­с­т­во­то и на син­ди­ка­ти­те се пред­ла­гат от пред­се­да­те­ля на Пра­ви­тел­с­т­во­то, рес­пек­тив­но на син­ди­ка­ти­те, а пред­с­та­ви­те­ли­те на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи се пред­ла­гат от дър­жав­ния гла­ва; един от пред­с­та­ви­те­ли­те на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи се пред­ла­га от дър­жав­ния гла­ва за пре­зи­дент на На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та. Пре­зи­ден­тът на Аген­ци­я­та и чле­но­ве­те на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет, пред­с­та­ви­те­ли на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи, се одоб­ря­ват от Пар­ла­мен­та и се наз­на­ча­ват от дър­жав­ния гла­ва. Пред­с­та­ви­те­ли­те на Пра­ви­тел­с­т­во­то и на син­ди­ка­ти­те се одоб­ря­ват от Пар­ла­мен­та и се наз­на­ча­ват от Пред­се­да­те­ля на Пра­ви­тел­с­т­во­то.

На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та из­вър­ш­ва пре­ре­гис­т­ри­ра­не на всич­ки фир­ми, съз­да­де­ни на ба­за­та или с учас­ти­е­то на дър­жав­но иму­щес­т­во, ка­то се взе­ме пред­вид мне­ни­е­то на те­зи, ко­и­то са съз­да­ва­ли и ум­но­жа­ва­ли то­ва иму­щес­т­во.

Ако при реп­ри­ва­ти­за­ци­я­та са до­пус­на­ти про­пус­ки, ти­ту­ля­ри­те се удов­лет­во­ря­ват с пре­дим­с­т­во в про­це­са на при­ва­ти­за­ци­я­та.

Учас­т­ни­ци­те (или тех­ни­те нас­лед­ни­ци) в съз­да­ва­не­то и ум­но­жа­ва­не­то на иму­щес­т­во­то, под­ле­жа­що на при­ва­ти­за­ция, по­лу­ча­ват под фор­ма­та на по­и­мен­ни ак­ции дял в съ­що­то, рав­ня­ващ се на су­мар­ния раз­мер на ос­нов­на­та зап­ла­та за прос­лу­же­но­то в кон­к­рет­но­то пред­п­ри­я­тие вре­ме. Те­зи ли­ца зап­ла­щат при­до­би­ти­те дя­ло­ве по ос­та­тъч­на стой­ност към да­та­та на при­ва­ти­за­ци­я­та, с въз­мож­ност за дъл­гос­роч­но из­п­ла­ща­не при об­лек­чен ре­жим. Съ­що­то се от­на­ся за ос­та­на­ли­те бъл­гар­с­ки граж­да­ни, ко­и­то са ра­бо­ти­ли доб­ро­съ­вес­т­но в не­под­ле­жа­щи на при­ва­ти­зи­ра­не обек­ти; те по­лу­ча­ват па­ри­чен ек­ви­ва­лент на ос­нов­на­та за­ра­бот­ка, кой­то се ре­а­ли­зи­ра чрез На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та в об­щес­т­ве­ни­те фон­до­ве на при­ва­ти­зи­ра­щи­те се обек­ти.

Ли­ца­та, вър­ху чи­и­то зе­ми са би­ли из­г­ра­де­ни ин­дус­т­ри­а­л­ни и дру­ги обек­ти или чи­и­то имо­ти са би­ли уни­що­же­ни или ув­ре­де­ни, се ком­пен­си­рат за зе­мя­та, ин­вен­та­ра, жи­вот­ни­те, пре­тър­пе­ни­те вре­ди и про­пус­на­ти­те пол­зи пос­ред­с­т­вом по­и­мен­ни об­ли­га­ции, сре­щу ко­и­то те за­ку­пу­ват от при­ва­ти­зи­ра­щи се пред­п­ри­я­тия ак­ции по ос­та­тъч­на стой­ност. Съ­що­то се от­на­ся за соб­с­т­ве­ни­ци­те на ко­о­пе­ри­ра­ни или одър­жа­ве­ни сел­с­кос­то­пан­с­ки имо­ти. Всич­ки те­зи ли­ца се пол­зу­ват с пре­дим­с­т­во при при­ва­ти­зи­ра­нето на зе­ми­те, сел­с­кос­то­пан­с­кия ин­вен­тар, жи­вот­ни­те, се­ме­на­та и дру­ги­те не­о­б­хо­ди­мо при­съ­щи на сел­с­кос­то­пан­с­ко­то про­и­з­вод­с­т­во иму­щес­т­ва.

Към под­ле­жа­щи­те на при­ва­ти­зи­ра­не се при­рав­ня­ват и неп­ра­во­мер­но при­до­би­ти­те след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. от фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца иму­щес­т­ва.

В про­це­са на при­ва­ти­за­ци­я­та бан­ки­те от­пус­кат кре­ди­ти на нуж­да­е­щи­те се при­о­б­ре­та­те­ли, сре­щу ко­е­то изис­к­ват не­о­б­хо­ди­ми­те га­ран­ции (ипо­те­ка, за­лог и дру­ги вър­ху при­до­би­ва­ни­те от при­ва­ти­за­ци­я­та иму­щес­т­ва).

Пре­по­ръч­ва се въ­веж­да­не­то на ме­ни­джър­с­ка­та ин­с­ти­ту­ция при при­ва­ти­зи­ра­не­то на го­ле­ми сто­пан­с­ки обек­ти.

Не се до­пус­ка сък­ра­ща­ва­не на пер­со­нал от обек­ти­те, под­ле­жа­щи на при­ва­ти­за­ция, пре­ди осъ­щес­т­вя­ва­не­то на пос­лед­на­та. Ко­га­то по сто­пан­с­ки съ­о­б­ра­же­ния се на­ла­га ос­во­бож­да­ва­не на за­е­то­то ли­це, не­го­ви­те пра­ва по при­ва­ти­за­ци­я­та се за­паз­ват.

По­о­щ­ря­ва се съз­да­ва­не­то на мо­дер­ни сис­те­ми за про­фе­си­о­нал­на прек­ва­ли­фи­ка­ция.

17. Да­нъч­на­та сис­те­ма и да­нъ­ци­те не са цел, а сред­с­т­во за пос­ти­га­не на рас­теж и бо­гат­с­т­во на на­ци­я­та. В про­це­са на пре­хо­да се при­ла­га да­нъч­на сис­те­ма, ко­я­то го сти­му­ли­ра, и на та­зи ос­но­ва се под­гот­вя да­нъч­на­та сис­те­ма на рас­те­жа със стра­те­ги­чес­ко пред­наз­на­че­ние. Ма­са­та на сред­с­т­ва­та, по­лу­че­ни от да­нъ­ци­те, след­ва да рас­те при въз­мож­но­то ми­ни­мал­но рав­ни­ще на да­нъ­ци­те и мак­си­мал­но рав­ни­ще на про­и­з­вод­с­т­во­то и обо­ро­та. Ос­нов­на­та част от да­нъч­на­та ма­са ос­та­ва там, къ­де­то е фор­ми­ра­на. От­чис­ле­ни­я­та за по-ви­со­ки­те йе­рар­хи­чес­ки рав­ни­ща се из­вър­ш­ват с на­ма­ля­ващ ко­е­фи­ци­ент. Вър­ху съ­щи­те прин­ци­пи се из­г­раж­да и дър­жав­ният бю­джет. Кон­т­ро­лът по из­раз­ход­ва­не­то на да­нъ­ци­те се осъ­щес­т­вя­ва от да­нъ­коп­лат­ци­те пос­ред­с­т­вом ор­га­ни­те на съ­о­т­вет­на­та уп­ра­ва.

Съз­да­ва се не­за­ви­си­ма фи­нан­со­ва по­ли­ция, по­дот­чет­на на Пар­ла­мен­та. Тя е един­с­т­ве­ни­ят ор­ган, кон­т­ро­ли­ращ дек­ла­ри­ра­не­то и съ­би­ра­не­то на да­нъ­ци­те, ка­то в слу­чай на на­ру­ше­ния пре­дос­та­вя на про­ку­ра­ту­ра­та и съ­да ре­ша­ва­не­то на въп­ро­са за на­ка­за­тел­на­та от­го­вор­ност.

До края на ме­сец март все­ки бъл­гар­с­ки граж­да­нин дек­ла­ри­ра своя до­ход за пред­ход­на­та го­ди­на.

Ос­во­бож­да­ват се от да­нъч­но об­ла­га­не ли­ца­та, ко­и­то: по­лу­ча­ват по-мал­ко от ед­на вто­ра от сред­ния ли­чен до­ход за стра­на­та на член от се­мейс­т­во­то, за ко­е­то се гри­жат; по­лу­ча­ват пен­сии – за пен­си­и­те; са не­пос­ред­с­т­ве­но ан­га­жи­ра­ни в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во или в про­и­з­вод­с­т­во­то на про­да­де­на на вън­ш­ния па­зар про­дук­ция на пре­ра­бот­ва­ща­та про­миш­ле­ност – за пър­ви­те де­сет го­ди­ни.

Мак­си­мал­ни­ят раз­мер на го­диш­ния да­нък вър­ху нед­ви­жи­ми­те иму­щес­т­ва не мо­же да над­ви­ша­ва ед­на хи­ляд­на от па­зар­на­та им стой­ност.

Раз­ме­рът на да­нъ­ци­те „нас­лед­с­т­во“ и „да­ре­ние“ рас­те по прог­ре­сив­на ска­ла, ка­то мак­си­мал­ни­ят про­цент е 50.

Пре­дос­та­ве­ни­те за бла­гот­во­ри­тел­ни це­ли нас­лед­с­т­ве­ни или да­ре­ни иму­щес­т­ва се ос­во­бож­да­ват от да­нък „нас­лед­с­т­во“, рес­пек­тив­но „да­ре­ние“. Ос­во­бож­да­ва се от да­нък и част­та от нас­лед­с­т­во­то или да­ре­ни­е­то, рав­на по раз­мер на ед­нов­ре­мен­но пре­дос­та­ве­на­та за бла­го­тво­ри­тел­ни це­ли част.

Ин­вес­ти­ци­и­те в но­ви тех­но­ло­гии се ос­во­бож­да­ват от да­нъч­но об­ла­га­не за срок от три го­ди­ни. Лих­ви­те, ко­и­то за­е­д­но с дру­ги­те до­хо­ди на ед­но ли­це са на или под рав­ни­ще­то на со­ци­а­л­ния ми­ни­мум за Бъл­га­рия, не под­ле­жат на да­нъч­но об­ла­га­не.

Фир­ми­те, ан­га­жи­ра­ни с жи­лищ­но стро­и­тел­с­т­во за ма­со­вия пот­ре­би­тел, зап­ла­щат прог­ре­сив­но на­ма­ля­ващ да­нък в за­ви­си­мост от на­рас­т­ва­не­то на обе­ма на го­то­ва­та за не­пос­ред­с­т­ве­но из­пол­зу­ва­не стро­и­тел­на про­дук­ция. Те­зи фир­ми, как­то и пра­во­и­ма­щи­те граж­да­ни, пол­зу­ват це­ле­ви кре­ди­ти от дър­жав­на­та бан­ка с ни­сък лих­вен про­цент. Ра­бо­то­да­те­ли­те, пос­т­ро­и­ли и пре­дос­та­ви­ли без­п­лат­но на сво­и­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли жи­ли­ща и съ­о­т­вет­на­та мик­рос­т­рук­ту­ра към тях, се ос­во­бож­да­ват от зап­ла­ща­не на да­нъ­ци за те­зи ин­вес­ти­ции.

18. На­ци­о­нал­на­та бан­ка е еми­си­о­нен ин­с­ти­тут. Тя оп­ре­де­ля ос­нов­ния лих­вен про­цент, кой­то не е за­дъл­жи­те­лен за тър­гов­с­ки­те бан­ки. Всич­ки бан­ки, с из­к­лю­че­ние на На­ци­о­нал­на­та, са не­за­ви­си­ми ак­ци­о­нер­ни дру­жес­т­ва; те се из­г­раж­дат вър­ху прин­ци­пи­те на рав­но­пос­та­ве­ност и пуб­лич­на пот­реб­ност. Все­ки бъл­га­рин, сам или в съд­ру­жие с бъл­гар­с­ки или чуж­ди фи­зи­чес­ки или юри­ди­чес­ки ли­ца, мо­же да съз­да­де бан­ка или да по­лу­чи от На­ци­о­нал­на­та бан­ка ли­ценз за фи­нан­со­во-кре­дит­на дей­ност.

Под­гот­вя се и се про­веж­да прог­ра­ма за ста­би­ли­зи­ра­не на бъл­гар­с­кия лев; из­пол­зу­ват се всич­ки под­хо­дя­щи за цел­та сред­с­т­ва с из­к­лю­че­ние на оне­зи, ко­и­то про­ти­во­ре­чат на фор­му­ли­ра­ни­те в нас­то­я­ща­та Прог­ра­ма со­ци­а­л­ни при­о­ри­те­ти.

19. Все­ки чо­век има пра­во да из­кар­ва прех­ра­на­та си чрез сво­бод­но из­б­ран труд при спра­вед­ли­ви и бла­гоп­ри­я­т­ни ус­ло­вия, как­то и пра­во на жиз­не­но рав­ни­ще, вклю­чи­тел­но об­лек­ло, жи­ли­ще, ме­ди­цин­с­ко об­с­луж­ва­не и со­ци­а­л­ни гри­жи, с ог­лед под­дър­жа­не не­го­во­то и на се­мейс­т­во­то му здра­ве и бла­го­със­то­я­ние. Той има пра­во на оси­гу­ря­ва­не при без­ра­бо­ти­ца, бо­лест, ин­ва­лид­ност, ов­до­вя­ва­не, ста­рост или дру­ги слу­чаи на ли­ша­ва­не от сред­с­т­ва за съ­щес­т­ву­ва­не по не­за­ви­се­щи от не­го при­чи­ни.

Ра­бо­те­щи­ят по­лу­ча­ва не по-мал­ко от по­ло­ви­на­та от стой­ност­та на съз­да­де­ния лич­но от не­го про­дукт. По­о­щ­ря­ва се плу­ра­лиз­мът в син­ди­кал­на­та дей­ност, ка­то про­фе­си­о­нал­ни­те ор­га­ни­за­ции на ра­бот­ни­ци­те и на ра­бо­то­да­те­ли­те сле­дят за стро­го­то спаз­ва­не на пра­ви­ло­то за пет­де­сет­п­ро­цен­т­ния ми­ни­мум.

За­дъл­жи­тел­на­та оси­гу­ров­ка се зап­ла­ща от ра­бо­то­да­те­ля. Все­ки сам оп­ре­де­ля броя и зап­ла­ща раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­ни­те оси­гу­ров­ки. За­дъл­жи­тел­но оси­гу­ре­ният по­лу­ча­ва го­диш­на здрав­на че­ко­ва книж­ка, с ко­я­то се раз­п­ла­ща за по­лу­че­ни­те ме­ди­цин­с­ки ус­лу­ги. Не­и­з­раз­ход­ва­ни­те че­ко­ве се ин­ка­си­рат от пра­во­и­ма­щия след из­ти­ча­не­то на сро­ка им ка­то здрав­на пре­мия.

Со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не е ли­чен, а не дър­жа­вен проб­лем и се ре­а­ли­зи­ра в мес­та­та, къ­де­то е аку­му­ли­ран тру­дът на лич­ност­та. Фон­до­ве­те по со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не се из­г­раж­дат от­до­лу на­го­ре. Пъл­но­то ре­ша­ва­не на проб­ле­ма за со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не се га­ран­ти­ра са­мо от ико­но­ми­чес­кия прос­пе­ри­тет на Бъл­га­рия.

Здра­ве­о­паз­ва­не­то е еле­мент от со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не. Сте­пен­та на со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не на лич­ност­та оп­ре­де­ля и рав­ни­ще­то на здра­ве­о­паз­ва­не­то. Об­щес­т­во­то се гри­жи за со­ци­а­л­но сла­би­те и не­о­си­гу­ре­ни­те чрез спе­ци­а­л­но из­г­ра­де­ни фон­до­ве и доб­ро­вол­ни фор­ма­ции с бла­гот­во­ри­тел­ни и фи­лан­т­ро­пи­чес­ки це­ли.

Ин­те­ре­си­те на пот­ре­би­те­ля се за­щи­ща­ват от за­ко­на.

20. Бъл­гар­с­ка­та об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма се про­ме­ня с ог­лед на­ши­ят об­ра­зо­ва­те­лен ценз да се приз­на­ва от ци­ви­ли­зо­ва­ни­те държави.

Въ­веж­да се тес­то­ва­та сис­те­ма за оцен­ка на зна­ни­я­та.

Раз­г­ръ­ща се мре­жа от час­т­ни учи­ли­ща, ад­ми­нис­т­ра­тив­но не­за­ви­си­ми от дър­жа­ва­та, но от­го­ва­ря­щи на ус­та­но­ве­ни от пос­лед­на­та ми­ни­мал­ни кри­те­рии.

Дър­жав­на­та по­мощ се на­соч­ва с пре­дим­с­т­во към уча­щи­те се, а не към учеб­ни­те ин­с­ти­ту­ции.

Пол­зу­ва­те­ли­те на кад­ри, под­гот­ве­ни във вис­ши­те, по­лу­вис­ши­те и сред­ни­те спе­ци­а­л­ни и тех­ни­чес­ки учи­ли­ща,зап­ла­щат оп­ре­де­лен про­цент, на­чис­ля­ван вър­ху зап­ла­та­та на пол­зу­ва­ния спе­ци­а­лист, в пол­за на те­зи учи­ли­ща.

Бъл­гар­с­ки­ят учи­тел се рад­ва на со­ци­а­л­на оси­гу­ре­ност и прес­тиж, сво­бо­да на пре­по­да­ва­не­то и не­за­ви­си­мост от иде­о­ло­ги­и­те. Въз­наг­раж­де­ни­е­то му га­ран­ти­ра ви­сок об­щес­т­вен ста­тус и пъл­ни въз­мож­нос­ти за по­ви­ша­ва­не на ква­ли­фи­ка­ци­я­та и на­у­ч­на ра­бо­та. Ни­кой учи­тел или на­у­чен ра­бот­ник не мо­же да по­лу­ча­ва въз­наг­раж­де­ние за тру­да си, по-мал­ко от то­ва на съ­о­т­вет­с­т­ву­ващ на цен­за, под­го­тов­ка­та и ста­жа му во­е­нен спе­ци­а­лист или по­ли­цай.

Учеб­ни­те прог­ра­ми от­ра­зя­ват съв­ре­мен­но­то рав­ни­ще на кул­тур­ни, ре­ли­ги­о­з­ни, прав­ни, ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки зна­ния.

Пре­по­да­ва­не­то ут­вър­ж­да­ва цен­нос­ти­те на сво­бод­но­то об­щес­т­во.

Ос­нов­но­то об­ра­зо­ва­ние е за­дъл­жи­тел­но, без­п­лат­но и дос­тъп­но за всич­ки.

Ре­дов­но­то сред­но об­ра­зо­ва­ние е без­п­лат­но. Дър­жа­ва­та по­о­щ­ря­ва ор­га­ни­зи­ра­ни­те от биз­не­са сред­ни спе­ци­а­л­ни учи­ли­ща.

Въз­с­та­но­вя­ват се кла­си­чес­ки­те и по­лук­ла­си­чес­ки­те гим­на­зии.

Ос­нов­но­то и сред­но­то об­що об­ра­зо­ва­ние са гри­жа на дър­жа­ва­та.

По­лу­вис­ше­то и вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние са об­ра­зо­ва­тел­ни сте­пе­ни след сред­но­то об­ра­зо­ва­ние. Вис­ши­те учи­ли­ща са учеб­ни и на­у­ч­но- ­и­з­с­ле­до­ва­тел­с­ки цен­т­ро­ве.

Съз­да­ват се спе­ци­а­ли­зи­ра­ни фон­до­ве и ме­ха­низ­ми за от­к­ри­ва­не и по­о­щ­ря­ва­не на спо­соб­ни уча­щи се.

Сис­те­ма­та на на­у­ч­ни­те сте­пе­ни се при­веж­да в съ­о­т­вет­с­т­вие със за­пад­ни­те стан­дар­ти. На­у­ч­на­та сте­пен не да­ва пра­во на спе­ци­а­л­но зап­ла­ща­не.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на прос­ве­та­та осъ­щес­т­вя­ва дър­жав­ния кон­т­рол за ми­ни­мал­но­то рав­ни­ще на об­ра­зо­ва­тел­на­та под­го­тов­ка.

Пар­ла­мен­тът не до­пус­ка сред­с­т­ва­та за об­ра­зо­ва­ние, на­у­ка и кул­ту­ра да са под рав­ни­ще­то на пре­дос­та­вя­ни­те за от­б­ра­на­та на дър­жава­та.

За спе­ци­а­л­нос­ти­те „пра­во“ и „ме­ди­ци­на“ се кан­ди­дат­с­т­ву­ва са­мо след за­вър­ше­но вис­ше об­ра­зо­ва­ние.

Бъл­гар­с­ка­та на­у­ка се раз­ви­ва сво­бод­но и не­за­ви­си­мо от дър­жав­на на­ме­са и цен­зу­ра.

Ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те ак­то­ве в на­у­ка­та, об­ра­зо­ва­ни­е­то и кул­ту­ра­та под­ле­жат на съ­де­бен кон­т­рол.

Съз­да­ва се Цен­тър за на­у­ч­на ин­фор­ма­ция и за­щи­та на ин­те­лек­ту­а­л­ния труд ка­то на­ци­о­нал­на ба­за дан­ни с ре­гис­т­ра­ци­он­ни но­та­ри­а­л­ни фун­к­ции. За­и­н­те­ре­со­ва­ни­те ин­с­ти­ту­ции и ли­ца но­сят юри­ди­чес­ка от­го­вор­ност за не­а­дек­ват­но­то про­це­ди­ра­не с пре­дос­та­ве­ни­те им за мне­ние и раз­по­реж­да­не ма­те­ри­а­ли, де­по­зи­ра­ни в Цен­тъ­ра.

Ин­вес­ти­ци­и­те в на­у­ч­ни из­с­лед­ва­ния и в раз­ви­тие на об­ра­зо­ва­ни­е­то се ос­во­бож­да­ват от об­ла­га­не с да­нъ­ци. Да­ре­ни­я­та за раз­ви­тие на на­у­ка­та и об­ра­зо­ва­ни­е­то се прис­па­дат от дъл­жи­ми­те от да­ри­те­ля да­нъ­ци. На­у­ч­ни­ят про­дукт не се об­ла­га с да­нъ­ци.

21. Поз­на­ва­не­то на пра­ва­та и за­дъл­же­ни­я­та на лич­ност­та е неп­ре­мен­но ус­ло­вие за нор­мал­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во. Вся­ко ли­це има пра­во да по­лу­ча­ва и раз­п­рос­т­ра­ня­ва ин­фор­ма­ция без ог­ра­ни­че­ния, ос­вен пред­ви­де­ни­те в пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон и в меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри, по ко­и­то Бъл­га­рия е стра­на.

Га­ран­ти­ра се пъл­на­та сво­бо­да на пе­ча­та, ра­ди­о­то, те­ле­ви­зи­я­та и дру­ги­те сред­с­т­ва за ма­со­ва ин­фор­ма­ция ка­то ед­но от най-важ­ни­те ус­ло­вия за съ­щес­т­ву­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во.

22. Се­мейс­т­во­то се по­о­щ­ря­ва ка­то ес­тес­т­ве­на сре­да, в ко­я­то се раж­да, от­г­леж­да, въз­пи­та­ва и из­рас­т­ва сво­бод­на­та чо­веш­ка лич­ност.

Май­ки­те и де­ца­та се пол­зу­ват с осо­бе­ни гри­жи и под­по­ма­га­не. Всич­ки де­ца, ро­де­ни в бра­ка или из­вън бра­ка, се рад­ват на ед­нак­ва со­ци­а­л­на зак­ри­ла. Оси­гу­ря­ва се спаз­ва­не­то на меж­ду­на­род­ни­те ак­то­ве за за­щи­та на пра­ва­та на де­ца­та.

Га­ран­ти­ра се со­ци­а­л­на­та и лич­нос­т­на­та ре­а­ли­за­ция на же­на­та.

23. Офи­ци­а­лен език в Бъл­га­рия е бъл­гар­с­ки­ят език. Той е за­дъл­жи­те­лен в ус­т­на и пис­ме­на фор­ма за вся­ко слу­жеб­но ли­це в от­но­ше­ни­я­та му с бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни в про­це­са на из­пъл­не­ни­е­то на слу­жеб­ни­те му фун­к­ции, как­то и за всич­ки бъл­гар­с­ки граж­да­ни, кон­так­ту­ва­щи с дър­жав­ни­те влас­ти.

Бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни имат пра­во да изу­ча­ват в офи­ци­а­л­ни­те бъл­гар­с­ки учи­ли­ща в из­б­ра­на от тях фор­ма на обу­че­ние съ­о­т­вет­с­т­ву­ващ на ет­ни­чес­ко­то им са­мо­съз­на­ние език.

24. На­ши­те съ­на­род­ни­ци, жи­ве­е­щи в чуж­би­на, ко­и­то не са бъл­гар­с­ки граж­да­ни, мо­гат по свое же­ла­ние да се пол­зу­ват от ико­но­ми­чес­ки, со­ци­а­л­ни, кул­тур­ни и граж­дан­с­ки пра­ва ка­то жи­ве­е­щи­те на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия граж­да­ни на Бъл­га­рия.

Бъл­гар­с­ка­та на­ци­о­нал­на при­над­леж­ност е из­раз на сво­бод­но во­ле­и­зяв­ле­ние и не е неп­ре­мен­но свър­за­на с бъл­гар­с­ко­то граж­дан­с­т­во.

Ли­ша­ва­не­то от или от­не­ма­не­то на при­до­би­то по рож­де­ние бъл­гар­с­ко граж­дан­с­т­во се заб­ра­ня­ва.

Бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни, жи­ве­е­щи вре­мен­но или пос­то­ян­но в чуж­би­на, се пол­зу­ват от ико­но­ми­чес­ки, со­ци­а­л­ни, кул­тур­ни, граж­дан­с­ки и по­ли­ти­чес­ки пра­ва ка­то жи­ве­е­щи­те на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия бъл­гар­с­ки граж­да­ни.

Съз­да­ва се Ми­нис­тер­с­т­во на бъл­га­ри­те в чуж­би­на.

25. Чуж­ден­ци­те в Бъл­га­рия се пол­зу­ват от граж­дан­с­ки, ико­но­ми­чес­ки, со­ци­а­л­ни, кул­тур­ни и ре­ли­ги­о­з­ни пра­ва ка­то бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни; със за­кон мо­гат да бъ­дат на­ла­га­ни са­мо вре­мен­ни ог­ра­ни­че­ния на те­зи пра­ва. Ни­кой чуж­де­нец на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия не мо­же въз ос­но­ва на бъл­гар­с­ки за­кон да се пол­зу­ва с по­ве­че пра­ва от кой­то и да е бъл­гар­с­ки граж­да­нин.

26. Еко­ло­гич­но чис­ти­те про­дук­ти и внед­ря­ва­не­то на обез­пе­ча­ва­щи опаз­ва­не­то на при­ро­да­та тех­но­ло­гии се сти­му­ли­рат от дър­жа­ва­та, ко­я­то без­ком­п­ро­мис­но прес­лед­ва фи­зи­чес­ки­те и юри­ди­чес­ки­те ли­ца, ув­реж­да­щи при­ро­да­та. По­о­щ­ря­ва­не­то се осъ­щес­т­вя­ва чрез об­лек­чен ре­жим на да­нъч­но об­ла­га­не и ми­ни­мал­ни лих­ве­ни про­цен­ти при кре­ди­ти­ра­не.

27. Еко­ло­го­съ­о­б­раз­ни­те нет­ра­ди­ци­он­ни из­точ­ни­ци се пол­зу­ват с пре­дим­с­т­во при вла­га­не­то на сред­с­т­ва в бъл­гар­с­ка­та енер­ге­ти­ка. Нас­ле­де­но­то нис­ко тех­но­ло­ги­чес­ко рав­ни­ще на атом­на­та енер­ге­ти­ка се лик­ви­ди­ра пос­те­пен­но. Сът­руд­ни­чес­т­во­то с бъл­гар­с­ки­те и меж­ду­на­род­ните еко­ло­ги­чес­ки ор­га­ни­за­ции се по­о­щ­ря­ва.

28. За­щи­та­та на жи­вот­ни­те се по­ве­ря­ва на за­ко­на. На­ру­ши­те­ли­те на За­ко­на за за­щи­та на жи­вот­ни­те но­сят граж­дан­с­ка, ад­ми­нис­т­ра­тив­на и на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност.

29. Ви­нов­ни­те за на­ци­о­нал­на­та ка­тас­т­ро­фа по­на­сят на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ву­ва­що­то бъл­гар­с­ко за­ко­но­да­тел­с­т­во или с меж­ду­на­род­ни­те до­го­во­ри, по ко­и­то Бъл­га­рия е стра­на. Прес­тъп­ле­ни­я­та про­тив ми­ра и чо­ве­чес­т­во­то, вклю­чи­тел­но и ге­но­ци­дът, не под­ле­жат на дав­ност. Ор­га­ни­за­ци­и­те, от чи­е­то име или с чи­я­то под­к­ре­па са дейс­т­ву­ва­ли прес­тъп­ни­те ли­ца, се зак­лей­мя­ват и ня­мат мо­рал­но ос­но­ва­ние да съ­щес­т­ву­ват под как­ва­то и да е фор­ма.

Не се до­пус­ка на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не на ли­ца за де­я­ния, ко­и­то по вре­ме на из­вър­ш­ва­не­то им не са би­ли прес­тъп­ни спо­ред то­га­ва дейс­т­ву­ва­ло­то за­ко­но­да­тел­с­т­во или меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри с учас­ти­е­то на Бъл­га­рия. Шан­та­жи­ра­не­то на та­ки­ва ли­ца, из­вър­ш­ва­но от бъл­гар­с­ки или чуж­ди граж­да­ни, ор­га­ни или ор­га­ни­за­ции, се прес­лед­ва и на­каз­ва из­к­лю­чи­тел­но стро­го от за­ко­на.

Та­зи прог­ра­ма е при­е­та на Пър­ва­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция, със­то­я­ла се в Со­фия на 18 март 1990 г., и е до­раз­ви­та в ду­ха на съв­ре­мен­ни­те ли­бе­рал­ни идеи от Тре­та­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция, про­ве­де­на на 30 март 1991 г. в Со­фия.

[Публикувана на стр.269-282 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

ДЪРЖАВНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ

Държавният тероризъм

А. В съвременната международноправна регламентация понятието „държавен тероризъм” не е легално определено, но се приема, че една държава извършва държавен тероризъм когато, вън от случаите по чл. 41-43 от Устава на ООН (т. е. случаите, насочени към запазването на световния мир), засяга суверенитета на друга държава, като осъществява акции, насочени към отслабване и събаряне на политическата система или на законно избрани представителни и правителствени институции на тази държава[1].

В международното право и международните отношения понятието „държавен тероризъм” навлезе в политическия речник през 90-те години във връзка с действията на някои държави, употребяващи заплаха и прилагащи реална сила в международните си отношения. Така през 1987 г. Общото събрание на ООН прие специалната Резолюция 39/159, с която изрази становището си, че държавният тероризъм е заплаха не само за суверенитета на отделни държави, но и за правото на народите на независимост и самоопределение, а също така и за световния мир. Все пак и въпросната резолюция не съдържа легално определение на понятието, което остави широк простор за неговото тълкуване и интерпретиране.

Независимо от липсата на определение, резолюцията свързва този вид тероризъм със следните характеристики: ►субект на действията е държава, а не частни лица; ►обект на посегателство с тези действия са държави, и по-точно държавният суверенитет, държавната териториална цялост и държавната политическа независимост; ►обект на посегателство с тези действия са и народи, и по-точно тяхното право свободно и без намеса отвън да определят и избират своята форма на управление, икономическата, политическата и социалната система. В същата резолюция са посочени и действията, които попадат под схващането за държавен тероризъм, а именно военна интервенция и окупация, насилствена промяна или подриване на социално-икономическата система на държавата, провеждане на военни акции или други преки действия за дестабилизиране или сваляне на правителства.

Б. Понятието „държавен тероризъм”, обаче, се упортребява и в още една политическа и юридическа хипотеза, а именно: когато дадена държава нарушава и засяга суверенитета на своите граждански и юридически лица, извършвайки репресии и други хуманно и юридически неоправдани насилнически актове, нарушаващи устоите на нормалното вътрешнополитическо и вътрешнодържавно функциониране на обществото. Впрочем, вътрешнодържавният тероризъм е феномен, който е познат още от древността, когато именно са били формулирани и първите принципи за ограничаване на съдебните репресии.

В Русия след 20-те години, обаче, съдебните репресии са довели до унищожаване на значителна част от обществото, и най-малкото до подкопаване или отслабване на биологическия генотип. В книгата си “Големият терор” Р. Конкуист пише, че броят на непосредствено репресираните е около 30-45 % от населението, а може би дори и много повече, а ако се прибави и броят на косвено репресираните, то би се оказало, че всъщност на репресии е било подложено практически цялото население[2].

При тези условия и предпоставки пределът на репресиите е бил ограничен единствено от демографския предел – властите са могли да унищожат цял един етнос, цял един народ, цялото население - но нито един човек в повече.

Доколкото, обаче, все пак властта е имала нужда от известен брой хора, останали на свобода, както и от хора, необходими за поддържането на армията и различните производствени сфери, тя отвреме-навреме е включвала определени механизми за ограничаване на терора. Така напр. към края на Втората световна война от лагерите са били освобождавани известен брой хора от бившия команден състав на Червената армия, при това само най-нужните специалисти[3]. Д. Волкогонов пише, че когато напр. назначеният през 1937 г. за началник на Западните железопътни линии И. В. Ковальов пристигнал в Минск, той не намерил никакъв специалист в управлението, тъй като всички били арестувани, и само неговият телефонен звън до И. В. Сталин прекратил вакханлията на арестите и върнал специалистите на мястото им[4]. Така, чрез отварянето отвреме-навреме на килиите на ГУЛАГ и извеждането от тях на необходимите специалисти, комунистическата система успявала да се самоподдържа и запазва от самоунищожение. Разбира се, съвсем друг е въпросът за поддържането на системата на обществото. От останалите, от неспециалистите, както свидетелствува известният историк Рой Медведев, от лагерите са оцеляли и са се върнали не повече от 10-15 %; при това те са били неизлечимо болни, духовно напълно сломени и неспособни да участвуват като стабилизиращ фактор за нормалното функциониране на социума[5].

Още в древните правни системи обществото е било изработило принципите за индивидуалната наказателна отговорност и за интензитета на налаганите наказания (Mors dicitum ultimum supplicium – “смъртта е крайно наказание”). В съветската репресивна система, обаче, тези естествени ограничения не са съществували. При нея заплахата за налагане на наказания на невинните близки на обвиняемия е била толкова действена, реална и широкомащабно приложима, че абсолютно всеки обвиняем - виновен или не - винаги безусловно е бил поставян на колене и е давал каквито показания се искат от него за когото и да е.

Възможността за налагането на такъв тип наказания не е била позната нито на робовладелското, нито на феодалното, нито на буржоазното наказателно право. На такива наказания не са били подлагани дори и близките на участниците в юлския заговор през 1944 г. срещу германския лидер Адолф Хитлер. Единствено законодателството на цинската династия в Древен Китай от III в. пр. Хр. е предвиждало осъждане на смърт заради държавна измяна на три поколения от родствениците на виновния, при това и по три линии – по бащина, по майчина и по съпружеска[6]. Така второто в света законодателство в това направление е било съветското - според Постановлението на ЦИК на СССР от 8 юни 1934 г., с което е допълнена правната регламентация от 1927 г. за държавните престъпления, семействата на военнослужещия изменник на родината подлежали на заточение в най-отдалечените райони на Сибир първоначално за срок от 5 години, а впоследствие те били категоризирани и подлежали или на разстрел, или на заточение за още 10 години[7].

Това съветско закондателство е било основано върху изработената под контрола на НКВД детерминистична теория за човешкото поведение, според която съветският класов морал въобще не е обвързан с познатите на историята моралообразни поведения, и в частност въобще не е обвързан със забраната за разправа с потомството на поваления противник. Така основаното върху този морал законодателство не е било обвързано, също така, и със забраната за принуда към труд посредством глад. Добре известно от историята е, че в древните робовладелски общества робската работна сила не само не е била безплатна, но дори е струвала доста разходи за робовладелеца, тъй като в задължението му е влизала грижата за прехраната, здравето и живота на робите. В съветските концентрационни лагери такива задължения не са съществували, и абсолютно безплатната робска работна сила е била доставяна чрез осигуряването на непрекъснат поток от новопристигнали. Така в съответствие с правната регламентация за трудовопоправителните лагери от 1930 г. производствените норми на лагеристите са били определяни по такъв начин, че изцяло да изчерпват биологичните ресурси, пределът на които всъщност е бил и предел на принудата, предел на терора.

Така в крайна сметка цялостната функция на съветското законодателство се е свеждала до решаването на задачата за повишаване на производителността на труда до най-висши предели, при което чрез тотално организирано насилие е обединявало работника с мястото на труда и е „стимулирало” участието на работника в процеса на труда. Така напр. „обикновеното” трудово законодателство от 20-те до 60-те години е квалифицирвало като „трудово дезертьорство” и е предвиждало жестоки наказателноправни санкции дори за 20-минутно отклонение или закъснение за работа. То, обаче, разбира се, е било безсилно да подбуди към фактически труд работника, който е спазвал всичките външни изисквания към трудовия процес, защото фактическият труд просто не подлежи на външен контрол, и едиственият стимул към висока производителност на фактическия труд е стремежът към удовлетворяване на постоянно растящите потребителски нужди на свободната човешка личност.

До този извод, обаче, съветските ръководители не са били способни да достигнат. Така според Лео Троцки в преходната епоха държавната принуда ще достигне своята висша степен на напрежение преди всичко в сферата на организацията на труда[8]. Според Николай Бухарин насилието наистина е „извъникономическа сила”, но то е и единствената сила, способна да обезпечи бърз висок растеж на производителността на труда[9]. Именно този „извъникономически” стремеж към висок растеж на производителността на труда в съветската система е главният фактор, който е обуславял и характеризрал същността на динамиката на съветското „наказателно-трудово право”.

---

[1] Към това становище се придържат Емил Константинов и Борислав Йотов: Константинов, Е., Борбата срещу тероризма и международният закон, сб. Правни изследвания, С., 1992, с. 177-179; Йотов, Б., Международноправно сътрудничество в борбата с тероризма, С., 1994, с. 36.

[2] Конквест, Р., Большой терор, ж. Нева, М., 1989, № 6, с. 149-150.

[3] Яковлев, А., Записки конструктора, М., 1979, с. 159.

[4] Волкогонов, Д., Сталин, М., 1991, Часть 1, с. 513.

[5] Медведев, Р., О Сталине и сталинизме, М., 1990, с. 454.

[6] Машкин, Н. А., История Древнего мира, М., 1958, с. 73.

[7] Сб. Реабилитация. Политические процессы 30-50-х годов, М., 1991, с. 13.

[8] Троцкий, Л., Собраные сочинения, М.-Л., 1927, Том 15, с. 138-141.

[9] Бухарин, Н., Избранные произведения, М., 1990, с. 191.

[Стр.253-258 от книгата на проф. Янко Янков КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма). - С., "Янус", 2007. - 630 с.].