ЗАПАДНИ МАФИОТИ НИ ОТНЕМАТ ВОДАТА (5)

ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

І.

Както, несъмнено, вече отдавна сте се досетили, тази ми именно форма на специфично мило обръщение към първите две групи от вас има предназначението да поставя на изпитание чувството ви за собствено личностно достойноство и да ви накарам, ако имате такова, да се опитате да ме съдите, и така, покрай този ви опит да станат още по-широко публично известни същностните аргументи, които се съдържат в изложенията ми и се отнасят до вашите престъпления. Но тъй като, очевидно, нивото на вашето достойнство е далеч под това дори и на проститутките, вие естествено няма да посмеете да се опитате да ме съдите. Все пак, обаче, аз ви приканвам да се пробвате да го направите.

Разбира се, че (в духа на класическата и модерната ритуалистика) е напълно редно още първите редове на настоящето мое писмено изложение да започнат с благодарности.

И така: благодаря на мръсните британски мафиотски кучета Кевин Старлинг и Грег Ендемано, както и на тяхната смрадлива българска ченгеджийско-мафиотска кучка Руска Петрова.

Благодаря им за това, че преди две години, през 2005 г., ме извадиха от унеса ми, изразяващ се в последното предпечатно редактиране на подготвените за печат няколко обемисти томове на книгите ми, посветени на политическите и правните учения на античността, и така ме принудиха да погледна върху нещо, което, поради посочения унес, вероятно нямаше така лесно и бързо да осъзная, както го осъзнах благодарение на тях.

Благодаря им за това, че през 2005 и 2006 г. ми изпратиха няколко чистопробни мафиотски заплашителни писма, благодарение на които интуицията ми подсказа, че тук се върши нещо изключително зловещо, и че е необходимо временно да пренасоча вниманието си от античността към злободневното мафиотско съвремие.

Така именно на 10 май 2006 г. се появи и първото ми официално искане за прокурорско разследване на престъпленията на водната мафия; и така именно тръгна моето частно разследване на престъпленията в тази насока, при което, подобно на сюжет от класически британски криминален роман, се оказа, че следите ме отведоха там, където би следвало още от самото начало да е достатъчно очевидно, че ще ме заведат, и където - в същото време и в крайна сметка - се оказва, че е най-малко очаквано.

Благодаря, разбира се, и на Главния прокурор за това, че макар и да е добре известна „мека китка”, все пак съумява да се проявява като превъзходен продължител на фамилната традиция и да бъде „ударен железен юмрук” на комунистическата и посткомунистическата Червена мафия; с което, не само придава на криминалния сюжет както retro-, така и future-колорит, не само придава на сюжета още по-модерна широкомащабност и панорамност, но и (отново като в класически британски криминален роман) се вписва в класическата британска представа за дълбока родова наследственост – разбира се, на престъпните, не и на джентълменските - характеристики на рода.

Пак в духа на класическата и модерната ритуалистика декларирам, че приемам отправените към мен благодарности от страна на Кевин Старлинг и Грег Ендемано (които, в интерес на истината, все още не са ми официално отправени, но за които би било напълно редно да ми бъдат отправени!) заради това, че писмото ми от преди около две седмици (26 май т. г.) веднага бе публикувано в излизащия на български език лондонски вестник „Будилникъ”, както и в българската електронна версия на същия вестник (http://www.budilnik.com/?act=showpost&postid=1509), където, съгласно брояча, писмото вече е прочетено от повече от 1 300 (хиляда и триста) читатели; както и заради това, че ентусиазирани българи от Лондон са превели на английски език писмото и са го предоставили на няколко чисто британски вестници, откъдето, впрочем, вече ми се обадиха британски журналисти, проявяващи жив интерес към темата.

ІІ.

На 16 април 2007 г. в електронната медия „Държавата – това е фарс” (http://kaily.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=191947&df=46&dflid=3) е публикувана статията „Като й тежи на Софийска вода концесията, да се откаже от нея”. В тази статия се казва, че:

1) В момента общо 62 % от водата се „губи” по водопроводната мрежа;

2) Неизпълнението на договора за отстраняване и преодоляване на причините за тези загуби се обяснява с аргумента, че липсват финансови възможности, тъй като цената на водата е много ниска;

3) До изтичането на договора през 2030 г. фирмата „Софийска вода” трябва да вложи общо 800,000,000 левове инвестиции, но към момента компанията отчита, че направените от нея инвестиции са едва 14,400,000;

4) От представената статистика става ясно, че за строителството на довеждащи водопроводи и съоръжения фирмата е вложила едва 96,000 левове, докато в същото време за закупуването на компютри тя е изразходвала 220,000 левове;

5) На фона на така посочените символични общи инвестиции силно впечатление прави фактът, че в същото време фирмата е направила така наречените „транспортни разходи” в размер на 375,000 левове, при което, на всичко отгоре, тези пари са били счетоводно заведени като „инвестиции”.

ІІІ.

В статията на журналистката Теодора Тодорова, публикувана на с. 13-14 от в-к „168 часа”/15-21 юни 2007 г. се казва, че експерти от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са алармирали, че само през тази (2007) година и при това само от нововъведената „такса дъжд” в касите на дружествата на водната мафия ще влязат най-малко 100,000,000 левове, при което те ще имат право да съберат по принудителен път тези пари, като в същото време няма да имат никакво задължение да почистват канализацията, в която дъждът се оттича.

Журналистката сочи, че всичките нейни опити да получи точна информация относно величината на сумата, която ще влезе в касата специално на фирмата „Софийска вода” и специално от нововъведенета „такса дъжд” са били неуспешни, но че все пак тя е успяла да се добере до някои частични данни, съгласно които само за първото полугодие на тази година, и при това само от сградите, които са били построени след 2005 г., фирмата ще получи около 350,000 левове; при което без да има задължение да почиства водоотточните канали (за построяването на които жителите на населените места доста отдавна са платили всички разходи!) в контекста на добре познатите през последните години силни наводнения на улиците и сградите на града.

Журналистката сочи, че според експертите, познаващи посочения сектор, тази именно нововъведена „такса дъжд” има всички шансове да се превърне в един от най-сериозните приходоизточници на водопроводно-канализационните дружества, и то в контекста на ситуация, при която тези фирми няма да положат абсолютно никакви разходи – както за инвестиции, така и за поддръжка на водоотточните съоръжения.

ІV.

В статия на журналистките Светлана Батолова и Даринка Николова, публикувана на с. 17 и 20 на в-к „168 часа” от 15-21 юни 2007 г. се казва, че увеличението на цената на водата в София е било направено по искане на британския министър по европейските въпроси Джеф Хун. Дори и самото заглавие на статията е „Британски министър вдига цената на водата в София”.

Журналистките сочат, че разполагат с копие от писмото на британския министър, адресирано до българския вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин, от което писмо е пределно ясно видно, че Джеф Хун е настоявал българската държавна (правителствена) власт да направи така, че английската частна фирма, която е мажоритарен собственик на „Софийска вода”, да получи гарантирано от държавата увеличение на цената на водата, плащана от гражданите на София.

Журналистките конкретизират, че това писмо на британския министър е било написано веднага след като (по повод и във връзка с това, че) Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е била отхвърлила като неоснователно и необосновано предявеното пред нея искане на британската фирма, тоест – след като държавната Комисия вече е била отказала да удовлетвори претенциите на британската фирма.

Журналистките уточняват, че от това писмо е видно, че именно по повод и във връзка с посочения отказ на въпросната държавна Комисия британският министър е поискал от българския вицепремиер да упражни общ контрол върху тази държавна Комисия, в резултат на който контрол тази Комисия фактически да се откаже от мнението и аргументите си, и да приеме мнението и аргументите на британската фирма и на британския министър.

Журналистките привеждат цитат от писмото, от който е видно, че британският министър Джеф Хун прави недвусмислено внушение, че в случая той говори не само и не толкова от свое име, а именно от името на британското Правителство – за това говори изразът „обезпокоени сме”, който израз се съдържа като изходна позиция в изречението „Обезпокоени сме от позицията на регулатора – ДКЕВР – по отношение на бизнесплана на „Софийска вода””. В този аспект е и фактът, че веднага в следващото си изречение британският министър вече говори само от свое име и употребява единствено персонализационно число.

Двете журналистки отделят специално внимание и на съдържащия се в писмото израз, който гласи: „Надявам се, че българските власти ще направят всичко възможно да гарантират успеха и непрекъснатата жизнеспособност на тази концесия”.

В своята статия те изрично и ясно подчертават обстоятелството, че писмото на британския министър е било пристигнало при българския вицепремиер не само след като Столичният общински съвет е бил отхвърлил представения там за одобрение бизнес-план на фирмата „Софийска вода”, и най-вече след като членовете на Столичния общински съвет били направили официално искане и настоявали да се извърши ревизия и предоговаряне на концесиянния договор.

Журналистките изрично и ясно подчертават, че в крайна сметка българските власти очевидно са се били постарали да направят и действително са били направили всичко онова, което в писмото до тях е било квалифицирано като „всичко възможно”, тъй като впоследствие става ясно, че поисканите от англичаните нови цени на водата са станали факт. Дори нещо повече – журналистките подчертават, че се очаква англичаните да направят ново искане за увеличение на цената на водата - което, естествено, да бъде прието и одобрено без никакви проблеми.

В статията си журналистките изрично и ясно подчертават, че на техния въпрос: „Защо цените на водата са били вдигнати, след като наскоро преди това искането за увеличение е било отказано?”, никой от ДКЕВР не е могъл да даде смислено обяснение и отговор.

Те цитират мнението на независимата депутатка Стела Банкова, която недвусмислено е казала пред тях, че „Става въпрос за груба и безогледна намеса във вътрешните работи на страната”.

V.

От статията на журналистките Светлана Батолова и Даринка Николова става ясно, че британският министър Джеф Хун съвсем не е единственият восокопоставен в държавната йерархия британец, който се е опитал да въздействува и да наложи волята си над българските правителствени служители по посочения мафиотски казус.

Така, те допълват, че през февруари 2007 г. аналогично писмо до българското Министерство на външните работи е било написано и изпратено и от британския депутат Гордън Марсден, и че впоследствие неговото писмо е било изпратено и достигнало до тогавашния Заместник-министър на икономиката Корнелия Нинова; която, на свой ред, също така била упражнила престъпно въздействие и влияние върху Председателя на ДКЕВР проф. Шушулов. В статията изрично се посочва, че въпросната зам.-министърка изрично е била казала, че нейният интерес по казуса е свързан с това, че нейният шеф – министър Румен Овчаров – не само и не просто е бил имал план да посети Лондон, но и в официалната му програма е било изрично предвидено, че по време на неговите официални срещи с британските правителствени представители този въпрос ще бъде поставен като предмет на разговор именно по инициатива на британската страна. Така, в този именно контекст, в писмото на зам.-министърката до Председателя на ДКЕВР проф. Шушулов изрично е имало следния текст: „Въпросът ще бъде поставен от британска страна по време на срещите на министър Овчаров. Моля спешно да ми изпратите вашето становище, мотиви и позицията на българската страна по съществуващия проблем”.

В статията на журналистките се посочва, че при личния им разговр с Корнелия Нинова тя се е била опитала да отрече съществуването на този факт, но ... все пак вестникът е публикувал копие от текста на нейното достатъчно ясно писмо. Дори нещо повече – вестникът е публикувал и копие от текста на достатъчно ясното писмо-отговор на проф. Шушулов, адресирано до Корнелия Нинова, в което писмо изрично е записано, че при направения преглед на бизнес-плана на британската фирма е било установено, че „не са налице законови основания за одобряването му”.

В статията на журналистките се посочва, че въпреки така изразеното гледище, впоследствие и в крайна сметка „не след дълго хората на Шушулов дават зелена светлина и на 12 март е одобрен бизнес-планът на „Софийска вода” АД”за периода 2006-2007 г., в който план не само е предвидено покачване (увеличаване) на цената на водата, но и са били извършени фактически промени в условията на концесионния договор, с които промени са въведени нови и абсолютно недопустими престъпни посегателства върху интересите на абонатите на фирмата. В случая става въпрос за това, че с този така одобрен план е била извършена промяна на договора както относно процентите на загубата на водата от течовете, така и относно срока, в рамките на който е допустима определена загуба; при което тази промяна е била направена изцяло за сметка на абонатите на фирмата (гражданите на София), които трябва да заплатят за почти два пъти по-висок (по-голям) обем вода, каквато въобще не са консумирали.

В посочената статия се казва, също така, че независимите депутати Стела Банкова и Минчо Христов вече са били депозирали при Главния прокурор на България така наречения „Сигнал за извършено престъпление”, в който главната аргументационна линия се свежда до това, че мнението на Парламентарната комисия за борба с корупцията е, че съгласно правосъобразното мислене и поведение нова цена на водата може да бъде приета едва след като приключи вече отдавна предприетото прокурорско разследване относно законосъобразния или престъпния характер на сделката за концесията; и че следователно неотдавна направеното увеличение на цената на водата е престъпно и подлежи на разследване от прокуратурата и на обявяването му за нищожно и непораждащо правни последици.

VІ.

Ваши Превъзходителства,

ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Настоявам за прецизно разследване на всички посочени в настоящето изложение факти и обстоятелства, както и за търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност за корупционно организираната под покровителството на българските и британските политически и правителствени среди мафиотска дейност на български и британски фирми, подлагащи българското население на икономико-социален терор, евгеника и геноцид.

21 юни 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-084/21.06.2007 г. до Главния изпълнителен директор на "Софийска вода", Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].

ПРОГРАМА НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС

Прог­ра­ма

на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес

Пре­а­м­бюл

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес си пос­та­вя за цел раз­ви­ти­е­то на лич­ност­та в об­щес­т­во, ос­но­ва­но на ес­тес­т­ве­ни­те чо­веш­ки пра­ва, сво­бо­да­та и час­т­на­та соб­с­т­ве­ност.

За пос­ти­га­не­то на та­зи цел Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес си слу­жи с всич­ки прав­ни сред­с­т­ва с при­мат на меж­ду­на­род­но­то пра­во.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е свър­за­на с иде­и­те на ли­бе­ра­лиз­ма и праг­ма­тиз­ма.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес при­е­ма за ос­но­ва на прав­на­та сис­те­ма в Бъл­га­рия осъв­ре­ме­не­на­та в ду­ха на мо­дер­ни­те ли­бе­рал­ни идеи Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е за пар­ла­мен­тар­на сис­те­ма с пъл­но раз­де­ле­ние на влас­ти­те – за­ко­но­да­тел­на, из­пъл­ни­тел­на и съ­деб­на – с дву­ка­ма­рен пар­ла­мент и дър­жа­вен гла­ва с пред­с­та­ви­тел­ни фун­к­ции.

Власт­та на всич­ки рав­ни­ща про­и­з­ти­ча от об­щес­т­ве­на­та во­ля, из­ра­зе­на чрез сво­бод­ни, все­о­б­щи и тай­ни из­бо­ри.

Уп­рав­ля­ва­щи­те да­ват пъл­на пуб­лич­на ин­фор­ма­ция за сво­и­те слу­жеб­ни дейс­т­вия и от­го­ва­рят за тях спо­ред пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон.

Дър­жа­ва­та не мо­же да гос­под­с­т­ву­ва над лич­ност­та. Ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те чо­веш­ки пра­ва и сво­бо­ди се га­ран­ти­рат от све­ще­ност­та и неп­ри­кос­но­ве­ност­та на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност и от ос­нов­на­та прав­на уред­ба на стра­на­та.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес счи­та час­т­на­та соб­с­т­ве­ност за ат­ри­бут на лич­ност­та и въз­п­ри­е­ма лич­ност­та и час­т­на­та соб­с­т­ве­ност ка­то све­ще­ни и неп­ри­кос­но­ве­ни.

При уп­раж­ня­ва­не­то на сво­и­те пра­ва и сво­бо­ди все­ки чо­век се под­чи­ня­ва са­мо на ми­ни­ма­лен брой ог­ра­ни­че­ния, из­чер­па­тел­но из­б­ро­е­ни в пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон, с цел да се оси­гу­ри не­о­б­хо­ди­мо­то приз­на­ва­не и за­чи­та­не пра­ва­та и сво­бо­ди­те на дру­ги­те и за удов­лет­во­ря­ва­не на спра­вед­ли­ви­те изис­к­ва­ния на мо­ра­ла, об­щес­т­ве­ния ред и об­що­то бла­го­ден­с­т­вие в ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во. Уп­раж­ня­ва­не­то на те­зи пра­ва и сво­бо­ди се зак­ри­ля от за­ко­на та­ка, че чо­век да не бъ­де при­нуж­да­ван да при­бяг­ва към бунт сре­щу ти­ра­ни­я­та и по­тис­ни­чес­т­во­то ка­то пос­ле­ден, приз­нат от меж­ду­на­род­но­то пра­во, из­ход.

Сред ос­нов­ни­те, не­о­т­ни­ма­е­ми чо­веш­ки пра­ва и сво­бо­ди са и: пра­во­то на жи­вот, на сво­бо­да, на лич­на неп­ри­кос­но­ве­ност, на те­ле­сен ин­тег­ри­тет и оп­ти­мал­на жиз­не­на сре­да; пра­во­то на раз­по­реж­да­не с лич­на­та и час­т­на­та си соб­с­т­ве­ност; пра­во­то на ед­нак­ва зак­ри­ла от за­ко­на; пра­во­то на за­щи­та на лич­ния жи­вот, се­мейс­т­во­то, жи­ли­ще­то, ко­рес­пон­ден­ци­я­та, чест­та и доб­ро­то име; пра­во­то на ху­ман­но от­но­ше­ние и за­чи­та­не на при­съ­що­то на чо­веш­ка­та лич­ност дос­тойн­с­т­во; сво­бо­да­та на убеж­де­ни­я­та и на из­ра­зя­ва­не­то им, вклю­чи­тел­но и чрез мас­ме­ди­и­те; сво­бо­да­та на мир­ни съб­ра­ния и сдру­же­ния.

Де­е­с­по­соб­ни­те граж­да­ни учас­т­ву­ват в уп­рав­ле­ни­е­то на дър­жавата.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е за сво­бо­да­та на вя­ра­та, съ­вест­та и ве­ро­и­з­по­ве­да­ни­я­та, ка­то дър­жа­ва­та оси­гу­ря­ва пра­ва­та на всич­ки вяр­ва­щи.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес смя­та, че сво­бо­да­та и бла­го­ден­с­т­ви­е­то мо­гат да се осъ­щес­т­вя­ват са­мо в рам­ки­те на един­на и не­де­ли­ма Бъл­га­рия.

При­над­леж­ност­та към ет­ни­чес­ки, ре­ли­ги­о­з­ни или дру­ги гру­пи не мо­же да бъ­де преч­ка за уп­раж­ня­ва­не­то на пра­ва­та и сво­бо­ди­те на чо­ве­ка.

То­та­ли­тар­на (фа­шис­т­ка, ко­му­нис­ти­чес­ка, фун­да­мен­та­лис­т­ка), ра­со­ва и дру­га чо­ве­ко­не­на­вис­т­ни­чес­ка иде­о­ло­ги­чес­ка про­па­ган­да и прак­ти­ка се заб­ра­ня­ват и се прес­лед­ват от за­ко­на.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес ще по­ло­жи мак­си­мал­ни уси­лия за осъ­щес­т­вя­ва­не­то на те­зи ос­нов­ни изис­к­ва­ния, вклю­чи­тел­но и пос­ред­с­т­вом въп­лъ­тя­ва­не в жи­во­та на след­ни­те прог­рам­ни по­ло­жения:

1. Пра­во­то е сис­те­ма от ес­тес­т­ве­ни прин­ци­пи и нор­ми за нор­ма­тив­но сти­му­ли­ра­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то и оп­ти­мал­но­то раз­ви­тие на чо­веш­ка­та лич­ност.

Меж­ду­на­род­но­то пра­во съг­ла­су­ва ес­тес­т­ве­ни­те ин­те­ре­си на от­дел­ни­те дър­жа­ви и меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции в пол­за на чо­веш­ка­та лич­ност.

Вът­реш­но­то пра­во е про­я­ва на ес­тес­т­ве­ни­те пра­ва на лич­ност­та в рам­ки­те на дър­жа­ва­та. Не­на­ру­ши­мост­та на граж­дан­с­кия до­го­вор е в ос­но­ва­та на ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во.

За­кон или меж­ду­на­ро­ден до­го­вор, про­ти­во­ре­ча­щи на ес­тес­т­ве­но­то пра­во, са про­ти­воп­рав­ни и не се при­ла­гат в Бъл­га­рия. Про­ти­во­прав­ност­та се ус­та­но­вя­ва от Кон­с­ти­ту­ци­он­ен съд. Нор­ма­тив­ни ак­то­ве или час­ти от тях, не­пуб­ли­ку­ва­ни в „Дър­жа­вен вес­т­ник“, ня­мат юри­ди­чес­ка си­ла.

Все­ки нор­ма­ти­вен или ад­ми­нис­т­ра­ти­вен акт мо­же да бъ­де об­жал­ван при пъл­на пуб­лич­ност.

2. За­ко­но­да­тел­на­та власт в Бъл­га­рия при­над­ле­жи на Пар­ла­мен­та. Пар­ла­мен­тът се със­тои от На­род­но съб­ра­ние (Дол­на ка­ма­ра) и Се­нат (Гор­на ка­ма­ра). Пар­ла­мен­тът ня­ма пра­во да де­ле­ги­ра за­ко­но­да­тел­на­та си власт.

За­ко­но­да­тел­на­та ини­ци­а­ти­ва при­над­ле­жи на чле­но­ве­те на Пар­ла­мен­та и на ръ­ко­во­ди­те­ля на Пра­ви­тел­с­т­во­то. На­род­но­то съб­ра­ние из­ра­бот­ва за­ко­ни­те. Се­на­тът ут­вър­ж­да­ва при­е­ти­те от На­род­но­то съб­ра­ние за­ко­ни и се про­и­з­на­ся по от­х­вър­ле­ни­те от На­род­но­то съб­ра­ние пред­ло­же­ния на дър­жав­ния гла­ва.

Обя­вя­ва­не­то на из­вън­ред­но по­ло­же­ние, със­то­я­ние на вой­на и сключ­ва­не­то на мир са пре­ро­га­ти­ви на Пар­ла­мен­та.

Из­би­ра­не­то на на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли и на се­на­то­ри­те се из­вър­ш­ва по пра­ви­ла, ут­вър­де­ни от Кон­с­ти­ту­ци­я­та и от­чи­та­щи оп­ре­де­ле­ни ка­чес­т­ве­ни кри­те­рии.

3. Пра­во­раз­да­ва­не­то се осъ­щес­т­вя­ва в ус­ло­ви­я­та на пъл­на пуб­лич­ност.

Пра­во­раз­да­ва­не­то оси­гу­ря­ва рав­но­пос­та­ве­ност на стра­ни­те пред за­ко­на.

Пра­во­раз­да­ва­не­то ре­ша­ва граж­дан­с­коп­рав­ни, на­ка­за­тел­ноп­рав­ни и ад­ми­нис­т­ра­тив­ноп­рав­ни спо­ро­ве.

Към на­ка­за­тел­но­то пра­во­раз­да­ва­не дейс­т­ву­ват съ­дии-сле­до­ватели.

Про­ку­ра­ту­ра­та е „пар­кет“ при съ­да.

Ад­во­ка­ту­ра­та в Бъл­га­рия е на­пъл­но не­за­ви­си­ма от дър­жа­ва­та.

Съ­ди­я­та е не­за­ви­сим, нес­ме­ня­ем и се под­чи­ня­ва са­мо на пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон и на сво­я­та съ­вест. Съ­ди­и­те се наз­на­ча­ват от дър­жав­ния гла­ва по не­го­во пред­ло­же­ние, ут­вър­де­но от Пар­ла­мен­та. По въп­ро­са за ви­на­та в на­ка­за­тел­ния про­цес се про­и­з­на­ся жу­ри, кон­к­рет­но оп­ре­де­ля­но за все­ки от­де­лен слу­чай.

Не се до­пус­ка мо­но­пол на дър­жа­ва­та вър­ху но­та­ри­а­л­на­та дейност.

Бъл­га­рия спаз­ва ми­ни­мал­ни­те стан­дар­т­ни пра­ви­ла на ООН за тре­ти­ра­не на зат­вор­ни­ци­те, заб­ра­ня­ва мъ­че­ни­я­та и дру­ги­те жес­то­ки, не­ху­ман­ни или уни­жа­ва­щи чо­веш­ко­то дос­тойн­с­т­во фор­ми на тре­ти­ра­не и на­каз­ва­не, взе­ма ефи­кас­ни за­ко­но­да­тел­ни, ад­ми­нис­т­ра­тив­ни, съ­деб­ни и дру­ги мер­ки, за да пре­дот­в­ра­тя­ва и сан­к­ци­о­ни­ра та­ка­ва прак­ти­ка.

4. Дър­жав­ни­ят гла­ва има пред­с­та­ви­тел­ни фун­к­ции. Той ра­ти­фи­ци­ра меж­ду­на­род­ни­те до­го­во­ри, не­под­ле­жа­щи на ут­вър­ж­да­ва­не от Пар­ла­мен­та, уп­раж­ня­ва пра­во­то на по­мил­ва­не, наг­раж­да­ва с дър­жав­ни от­ли­чия и осъ­щес­т­вя­ва дру­ги пред­с­та­ви­тел­ни фун­к­ции, де­ле­ги­ра­ни му от за­ко­на.

Пра­ви­тел­с­т­во­то осъ­щес­т­вя­ва из­пъл­ни­тел­на­та власт в опе­ра­ти­вен по­ря­дък пос­ред­с­т­вом ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ак­то­ве.

Всич­ки ми­нис­тер­с­т­ва са из­чер­па­тел­но из­б­ро­е­ни в Кон­с­ти­ту­цията.

Служ­ба­та за за­щи­та на Кон­с­ти­ту­ци­я­та (бив­ша­та Дър­жав­на си­гур­ност) се раз­фор­ми­ро­ва. След де­по­ли­ти­за­ци­о­нен под­бор част от слу­жи­те­ли­те є се при­е­мат в Уп­рав­ле­ние „Ох­ра­на“ при Ми­нис­тер­с­т­во на вът­реш­ни­те ра­бо­ти.

Служ­би­те за под­с­луш­ва­не по те­ле­фон или с дру­ги спо­со­би, как­то и служ­би­те за цен­зу­ра вър­ху лич­на­та ко­рес­пон­ден­ция се зак­ри­ват.

Войс­ки­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти се раз­фор­ми­ро­ват, а офи­цер­с­ки­ят и сер­жан­т­с­ки­ят им със­тав ми­на­ват към Ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та.

За пар­тий­но-по­ли­ти­чес­ка про­по­вед в ар­ми­я­та и по­ли­ци­я­та се но­си на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност.

Зак­ри­ва се Глав­но­то уп­рав­ле­ние за пат­ри­о­тич­но въз­пи­та­ние (бив­ше­то Глав­но по­ли­ти­чес­ко уп­рав­ле­ние при Ми­нис­тер­с­т­вото на на­род­на­та от­б­ра­на). Въз­пи­та­ни­е­то и обу­че­ни­е­то на войс­ка­та (ар­мия и флот) се въз­ла­гат на дейс­т­ву­ва­щия офи­цер­с­ки и сер­жан­т­с­ки със­тав.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти се със­тои от три ве­дом­с­т­ве­ни по­де­ле­ния: Глав­но уп­рав­ле­ние на по­ли­ци­я­та, Уп­рав­ле­ние по ох­ра­на­та и Уп­рав­ле­ние по кон­т­ро­ла на тран­с­пор­та.

Вът­реш­ни­те и гра­нич­ни­те войс­ки, ра­зуз­на­ва­не­то и кон­т­ра­ра­зуз­на­ва­не­то са към Ми­нис­тер­с­т­во на от­б­ра­на­та. Ми­нис­тъ­рът на от­б­ра­на­та е ци­вил­но ли­це. Не­до­пус­ти­мо е съ­щес­т­ву­ва­не­то на стро­и­тел­ни войс­ки.

Во­ен­на­та ака­де­мия на войс­ка­та, во­ен­ни­те учи­ли­ща и сер­жан­т­с­ки­те шко­ли се рав­ня­ват съ­о­т­вет­но по ранг на вис­ше, по­лу­вис­ше и сред­но спе­ци­а­л­но об­ра­зо­ва­ние. Пре­по­ръч­ва се спе­ци­а­ли­за­ци­я­та на офи­це­ри­те да ста­ва в ци­вил­ни­те вис­ши учи­ли­ща с под­хо­дя­щи про­фи­ли.

Про­ти­во­въз­душ­на­та и про­ти­во­а­том­ната от­б­ра­на се ор­га­ни­зи­ра и из­пъл­ня­ва от во­ен­ни и се ръ­ко­во­ди от ми­нис­тъ­ра на от­б­ра­на­та.

Ни­кой во­е­нен на дър­жав­на служ­ба (в ар­ми­я­та или по­ли­ци­я­та) не мо­же да по­лу­ча­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, по-ви­со­ко от то­ва на до­цент в бъл­гар­с­ки юри­ди­чес­ки фа­кул­тет.

За­дъл­жи­тел­на­та во­ен­на служ­ба се пре­мах­ва по­е­тап­но. Съз­да­ват се про­фе­си­о­нал­ни въ­о­ръ­же­ни си­ли с ви­со­ка бо­е­с­по­соб­ност и доб­ри ус­ло­вия на жи­вот. До­ка­то съ­щес­т­ву­ва за­дъл­жи­тел­на во­ен­на служ­ба, се приз­на­ва пра­во­то на ал­тер­на­тив­на по­вин­ност по ре­ли­ги­о­з­ни съ­о­б­ра­же­ния. Вой­ни­кът е граж­да­нин в уни­фор­ма и пра­ва­та му се за­щи­ща­ват чрез пар­ла­мен­та­рен кон­т­рол.

Дей­ност­та и струк­ту­ри­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти се съ­о­б­ра­зя­ват с рав­ни­ще­то на об­щес­т­ве­но­то бла­го­със­то­я­ние и фи­нан­со­ви­те въз­мож­нос­ти на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва. Съз­да­ва се ин­с­ти­тут на по­чет­ния кон­сул.

5. Об­щи­на­та, око­ли­я­та (ако та­ка­ва е съз­да­де­на) и об­ласт­та са са­мо­у­п­ра­ви­тел­ни те­ла със своя те­ри­то­ри­а­л­на обо­со­бе­ност и не­за­ви­си­мост от цен­т­рал­на­та власт при ре­ша­ва­не­то на мес­т­ни­те де­ла. Цен­т­рал­на­та власт мо­же да де­ле­ги­ра пра­во­мо­щия на об­щи­ни­те и об­лас­ти­те по си­ла­та на спе­ци­а­лен за­кон ка­то из­раз на де­кон­цен­т­ри­ра­не дей­ност­та на об­ща­та дър­жав­на ад­ми­нис­т­ра­ция.

Об­щи­ни­те, око­ли­и­те и об­лас­ти­те са пуб­лич­ноп­рав­ни лич­нос­ти с об­ща те­ри­то­ри­а­л­на ком­пе­тен­т­ност. Цен­т­рал­на­та дър­жав­на ад­ми­нис­т­ра­ция уп­раж­ня­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­но по­пе­чи­тел­с­т­во вър­ху те­ри­то­ри­а­л­на­та им дей­ност. Над­зор­ни­ят ор­ган, при кон­с­та­ти­ра­но за­ко­но­на­ру­ше­ние, спи­ра из­пъл­не­ни­е­то на ад­ми­нис­т­ра­тив­ния акт до от­с­т­ра­ня­ва­не­то на де­фек­та и връ­ща де­ло­то на ав­то­ра на ак­та.

Еле­мен­ти­те на об­щин­с­ко­то са­мо­у­п­рав­ле­ние са : граж­да­ни, те­ри­то­рия (зем­ли­ще) и ад­ми­нис­т­ра­тив­на власт. Граж­да­ни­те са ли­ца, жи­ве­е­щи пос­то­ян­но в на­се­ле­но­то мяс­то въз ос­но­ва на об­щин­с­ка­ ре­гис­т­ра­ция. Вся­ко на­се­ле­но мяс­то, не­за­ви­си­мо от броя на жи­те­ли­те му, об­ра­зу­ва своя са­мос­то­я­тел­на об­щи­на. На ос­но­ва­та на мес­тен ре­фе­рен­дум ня­кол­ко на­се­ле­ни мес­та мо­гат да об­ра­зу­ват със­тав­на об­щи­на. Те­ри­то­ри­я­та на об­щи­на­та е ней­но­то зем­ли­ще без ог­лед соб­с­т­ве­ност­та вър­ху имо­ти­те.

Сто­ли­ца­та на Бъл­га­рия, град Со­фия, е от­дел­на об­ласт със свои са­мос­то­я­тел­ни об­щи­ни.

Кон­с­ти­ту­ци­я­та оп­ре­де­ля об­лас­ти­те.

Ма­нас­ти­ри­те са са­мос­то­я­тел­ни об­щи­ни.

Ме­ри­те са об­щин­с­ки имо­ти за об­що пол­з­ва­не и под­ле­жат на пъл­но въз­с­та­но­вя­ва­не, от­ра­зя­ва­що тях­но­то със­то­я­ние към 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. Съ­що­то се от­на­ся за всич­ки об­щин­с­ки иму­щес­т­ва.

Струк­ту­ра­та на ад­ми­нис­т­ра­тив­на­та власт включ­ва: а/ на рав­ни­ще об­щи­на: об­щин­с­ко съб­ра­ние, об­щин­с­ка уп­ра­ва и кмет (кмет­с­ки на­мес­т­ник при със­тав­ни­те об­щи­ни); б/ на рав­ни­ще око­лия (ако с мес­тен ре­фе­рен­дум на­се­ле­ни­е­то от гру­па об­щи­ни е обо­со­би­ло та­ка­ва): око­лийс­ко съб­ра­ние, око­лийс­ка уп­ра­ва и око­лийс­ки уп­ра­ви­тел; в/ на рав­ни­ще об­ласт: об­лас­т­но съб­ра­ние, об­лас­т­на уп­ра­ва и об­лас­тен уп­ра­ви­тел. Всич­ки ръ­ко­вод­ни длъж­нос­ти в мес­т­но­то са­мо­у­п­рав­ле­ние са из­бор­ни; кме­тът и об­лас­т­ни­ят уп­ра­ви­тел са пред­се­да­те­ли на съ­о­т­вет­ни­те уп­ра­ви.

6. По­ли­ти­чес­ки пар­тии и об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ции или дви­же­ния не мо­гат да бъ­дат фи­нан­си­ра­ни под как­ва­то и да е фор­ма от дър­жав­ния бю­джет.

Не се до­пус­ка съ­щес­т­ву­ва­не­то на ка­зи­он­ни твор­чес­ки съ­ю­зи и се оси­гу­ря­ва ав­то­ном­ност на сдру­же­ни­я­та на бъл­гар­с­ки­те ин­те­лек­туалци.

За­ко­нът сти­му­ли­ра съз­да­ва­не­то и дей­ност­та на не­за­ви­си­ми сред­с­т­ва за ма­со­ва ин­фор­ма­ция, вклю­чи­тел­но час­т­ни те­ле­ви­зи­он­ни и ра­диоком­па­нии.

7. Учас­ти­е­то в уп­рав­ле­ни­е­то на об­щес­т­во­то е фун­к­ция от кон­к­рет­ния при­нос на ин­ди­ви­да, не­го­ва­та про­фе­си­о­нал­на ком­пе­тен­т­ност и рав­ни­ще на гра­мот­ност.

8. Кан­ди­да­тът за дър­жав­на служ­ба (наз­на­ча­е­ма или из­бор­на) по­ла­га съ­о­т­ве­тен тест за вла­де­е­не на бъл­гар­с­ки език, ин­те­лек­ту­а­л­но и про­фе­си­о­нал­но рав­ни­ще.

Кан­ди­да­тът за дър­жав­на служ­ба дек­ла­ри­ра пуб­лич­но своя иму­щес­т­вен ста­тус.

При на­пус­ка­не на служ­ба­та дър­жав­ният слу­жи­тел (или не­го­ви­ят нас­лед­ник) дек­ла­ри­ра пуб­лич­но своя иму­щес­т­вен ста­тус.

За­е­ма­не­то на дър­жав­на служ­ба във войс­ка­та, по­ли­ци­я­та и съ­деб­на­та сис­те­ма е не­съв­мес­ти­мо с чле­ну­ва­не­то в по­ли­ти­чес­ка ор­га­ни­зация.

Де­пу­тат­с­ки­ят ман­дат е не­съв­мес­тим със за­е­ма­не­то на дър­жав­на служ­ба.

9. Вън­ш­на­та ори­е­н­та­ция на Бъл­га­рия се оп­ре­де­ля от ико­но­ми­чес­ки­те, по­ли­ти­чес­ки­те и дру­ги­те ин­те­ре­си на стра­на­та.

10. Пос­то­ян­ни­ят не­у­т­ра­ли­тет на Бъл­га­рия се дек­ла­ри­ра доб­ро­вол­но в ней­на­та Кон­с­ти­ту­ция, ако се га­ран­ти­ра от дър­жа­ви­те – пос­то­ян­ни чле­но­ве на Съ­ве­та за си­гур­ност на ООН и от НА­ТО. Бъл­га­рия ще под­дър­жа и за­щи­та­ва своя пос­то­я­нен не­у­т­ра­ли­тет с всич­ки сред­с­т­ва в ней­но раз­по­ло­же­ние. За та­зи цел Бъл­га­рия ня­ма да учас­т­ву­ва в как­ви­то и да би­ло во­ен­ни съ­ю­зи и ня­ма да до­пус­ка съз­да­ва­не­то на чуж­ди во­ен­ни ба­зи на своя те­ри­то­рия. Пос­то­ян­ни­ят не­у­т­ра­ли­тет на Бъл­га­рия не е преч­ка за чле­ну­ва­не­то й в ООН и за учас­тие в ико­но­ми­чес­ка и по­ли­ти­чес­ка ин­тег­ра­ция на ло­кал­на, кон­ти­нен­тал­на и све­тов­на ос­но­ва.

11. Бъл­га­рия е сво­бод­на от оръ­жие за ма­со­во уни­що­же­ние (яд­ре­но, хи­ми­чес­ко, бак­те­ри­о­ло­ги­чес­ко и пр.) зо­на.

12. Цел­та на ико­но­ми­чес­ка­та прог­ра­ма на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е ико­но­ми­чес­ки­ят рас­теж на Бъл­га­рия в след­ва­щи­те де­се­ти­ле­тия. Стар­тът към то­зи рас­теж е пре­хо­дът към па­зар­на ико­но­ми­ка. Сър­це­ви­на­та на пре­хо­да е при­ва­ти­за­ци­я­та.

13. Час­т­на­та ини­ци­а­ти­ва в Бъл­га­рия се по­о­щ­ря­ва.

Бъл­га­рия от­тег­ля учас­ти­е­то си и за­нап­ред ня­ма да бъ­де стра­на в ог­ра­ни­ча­ва­щи час­т­на­та ини­ци­а­ти­ва меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри.

Нор­ма­ти­вен акт, ог­ра­ни­ча­ващ час­т­на­та ини­ци­а­ти­ва, е про­ти­во­пра­вен и не се при­ла­га в Бъл­га­рия.

14. Час­т­на­та соб­с­т­ве­ност в Бъл­га­рия не мо­же да бъ­де по-мал­ко от 65% от об­що­на­ци­о­нал­на­та соб­с­т­ве­ност.

Дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност в Бъл­га­рия не мо­же да над­ви­ша­ва 25% от об­що­на­ци­о­нал­на­та соб­с­т­ве­ност.

Мо­но­по­лът се заб­ра­ня­ва.

На­ци­о­на­ли­за­ци­я­та се заб­ра­ня­ва.

От­чуж­да­ва­не на час­т­на соб­с­т­ве­ност за об­щес­т­ве­на пол­за се до­пус­ка са­мо по из­к­лю­че­ние в слу­ча­и­те, ко­га­то то се на­ла­га от вър­хов­ни на­ци­о­нал­ни ин­те­ре­си и ня­ма дру­го въз­мож­но ре­ше­ние. Все­ки кон­к­ре­тен слу­чай на та­ко­ва от­чуж­да­ва­не на час­т­на соб­с­т­ве­ност се уреж­да с на­ро­чен за­кон, вли­защ в си­ла ед­ва след пъл­но­то удов­лет­во­ря­ва­не пре­тен­ци­я­та на соб­с­т­ве­ни­ка.

Съз­да­ва се нов Тър­гов­с­ки ко­декс със съв­ре­ме­нен ли­бе­ра­лен ха­рак­тер, ка­то за ра­бот­на ос­но­ва се въз­п­ри­е­ма Тър­гов­с­кият за­кон от 1896 г. Из­ра­бот­ват се за­ко­ни за бор­ба сре­щу не­ло­я­л­на­та кон­ку­рен­ция. Пре­мах­ват се ог­ра­ни­че­ни­я­та и из­к­лю­чи­тел­ни­те пра­ва във вън­ш­на­та тър­го­вия.

Дър­жа­ва­та не се на­мес­ва пря­ко в сто­пан­с­кия жи­вот и уп­раж­ня­ва са­мо ре­гу­ли­ра­щи фун­к­ции. Суб­си­дии и до­та­ции се до­пус­кат са­мо по из­к­лю­че­ние и със за­кон. Съв­мес­т­на­та бъл­га­ро-чуж­дес­т­ран­на ико­но­ми­чес­ка дей­ност се по­о­щ­ря­ва, вклю­чи­тел­но и чрез съ­щес­т­ве­ни да­нъч­ни об­лек­че­ния.

Пре­мах­ват се преч­ки­те за чуж­дес­т­ран­ни­те ин­вес­ти­то­ри да при­те­жа­ват кон­т­ро­лен па­кет от ак­ции.

Те­ри­то­ри­я­та на Бъл­га­рия е един­на зо­на за сво­бод­на тър­го­вия.

В ус­ло­ви­я­та на па­зар­на ико­но­ми­ка се съз­да­ват бор­си, па­зар на цен­ни кни­жа и оп­рос­те­на един­на ин­фор­ма­ци­он­на, сче­то­вод­на и от­чет­на сис­те­ма.

Всич­ки юри­ди­чес­ки и фи­зи­чес­ки ли­ца в Бъл­га­рия дек­ла­ри­рат ед­нок­рат­но, въз ос­но­ва на спе­ци­а­лен за­кон, иму­щес­т­ве­но­то си със­тоя­ние.

На­род­ни­те иму­щес­т­ва, заг­ра­бе­ни от БКП, свър­за­ни­те с нея юри­ди­чес­ки и фи­зи­чес­ки ли­ца и об­ла­го­де­тел­с­т­ву­ва­ни­те от власт­та спе­ку­лан­ти, се въз­с­та­но­вя­ват.

Про­веж­да се па­рич­на ре­фор­ма за ов­ла­дя­ва­не на ин­ф­ла­ци­он­ния про­цес.

При­до­би­ти­те пре­ди реп­ри­ва­ти­за­ци­я­та иму­щес­т­ва, над­ви­ша­ва­щи оп­ре­де­лен от Пар­ла­мен­та раз­мер, се об­ла­гат с ед­нок­ра­тен да­нък.

15. Пъл­на­та реп­ри­ва­ти­за­ция на от­не­то­то по ка­къв­то и да е на­чин след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. (при­над­ле­жа­що на фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца) иму­щес­т­во е пред­ва­ри­тел­но ус­ло­вие за за­поч­ва­не при­ва­ти­зи­ра­не на дър­жав­но или дру­го об­щес­т­ве­но иму­щес­т­во.

За­ко­но­да­тел­но се от­ме­нят всич­ки пос­ле­ди­ци от ак­то­ве­те, с ко­и­то е би­ла от­чуж­де­на соб­с­т­ве­ност на фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г., ка­то кон­фис­ка­ции, на­ци­о­на­ли­за­ции, от­чуж­де­ния и за­дъл­жи­тел­ни про­даж­би с не­а­дек­ват­ни обез­ще­те­ния и дру­ги подобни.

Реп­ри­ва­ти­за­ци­я­та се осъ­щес­т­вя­ва пос­ред­с­т­вом въз­с­та­но­вя­ва­не пра­во­то на соб­с­т­ве­ност на не­го­ви­те ти­ту­ля­ри вър­ху ре­а­л­но­то иму­щес­т­во, а в слу­чай, че съ­що­то е уни­що­же­но или е има­ло лик­ви­ден ха­рак­тер – чрез пре­дос­та­вя­не на рав­нос­той­но та­ко­ва от дър­жав­ния, об­щин­с­кия или ко­о­пе­ра­тив­ния пат­ри­мо­ни­ум (до­кол­ко­то два­та пос­лед­ни съ­що са се об­ла­го­де­тел­с­т­ву­ва­ли неп­ра­во­мер­но), а ако и то­ва е не­въз­мож­но – чрез по­и­мен­ни ак­ции, дру­ги цен­ни кни­жа или га­ран­ти­ра­ни от дър­жа­ва­та об­ли­га­ции – по из­бор на пра­во­и­ма­щия, ка­то във всич­ки слу­чаи се от­чи­та дъл­жи­ма­та за­кон­на лих­ва и по­ла­га­ща­та се рен­та вър­ху имо­ти­те.

Обя­вя­ват се за не­доб­ро­съ­вес­т­ни до до­каз­ва­не на про­тив­но­то при­о­б­ре­та­те­ли­те, зап­ла­ти­ли не­а­дек­ват­на це­на, ко­га­то за из­вър­ш­ва­не на прех­вър­ля­не­то е зло­у­пот­ре­бе­но с пар­тий­но или слу­жеб­но по­ло­жение.

Обя­вя­ват се за не­дейс­т­ви­тел­ни до до­каз­ва­не на про­тив­но­то имот­ни­те прех­вър­ля­ния, из­вър­ше­ни от дър­жав­ни, об­щин­с­ки или об­щес­т­ве­ни ор­га­ни или фир­ми, ако са из­вън пред­ме­та на нор­мал­на­та им сто­пан­с­ка дей­ност.

По­о­щ­ря­ва се съз­да­ва­не­то на Бъл­гар­с­ка асо­ци­а­ция на ог­ра­бе­ни­те соб­с­т­ве­ни­ци на нед­ви­жи­ми имо­ти и дру­ги зна­чи­тел­ни иму­щес­т­ва ка­то ор­га­ни­за­ция на ли­ца­та, пре­тър­пе­ли през пе­ри­о­да след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. съ­щес­т­ве­ни по­се­га­тел­с­т­ва сре­щу све­ще­но­то им пра­во на час­т­на соб­с­т­ве­ност.

16. При­ва­ти­за­ци­я­та се до­пус­ка са­мо вър­ху ос­та­тъ­ка след пъл­но­то реп­ри­ва­ти­зи­ра­не, ка­то обез­ще­те­ни­те с об­ли­га­ции ти­ту­ля­ри пър­ви из­би­рат как­ви ак­ции или дру­ги цен­ни кни­жа да за­ку­пят.

Съз­да­ва се Сто­пан­с­ки съ­вет за ко­о­р­ди­ни­ра­не и нап­рав­ля­ва­не на на­ци­о­нал­но рав­ни­ще на всич­ки дейс­т­вия по пре­хо­да от пла­но­ва към па­зар­на ико­но­ми­ка. Сто­пан­с­ки­ят съ­вет включ­ва пред­с­та­ви­те­ли на три­те со­ци­а­л­ни пар­т­ньо­ри – дър­жа­ва­та (пред­с­та­ве­на от Пра­ви­тел­с­т­во­то), на­е­м­ния труд (пред­с­та­вен от син­ди­ка­ти­те) и ра­бо­то­да­те­ли­те (соб­с­т­ве­ни­ци и ме­ни­джъ­ри, пред­с­та­ве­ни от На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­цията – до съз­да­ва­не­то на Съ­ю­за на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи в Бъл­га­рия. Три­те со­ци­а­л­ни пар­т­ньо­ри из­г­раж­дат ед­но­тип­ни йе­рар­хич­ни струк­ту­ри по рав­ни­ща.

Съз­да­ва се не­за­ви­си­ма от Пра­ви­тел­с­т­во­то и от по­ли­ти­чес­ки­те си­ли На­ци­о­нал­на аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­, чий­то ста­тут се оп­ре­де­ля със за­кон. Аген­ци­я­та ра­бо­ти съ­о­б­раз­но при­е­та със за­кон При­ва­ти­за­ци­он­на прог­ра­ма.

Дър­жа­ва­та пре­дос­та­вя на На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та пра­во­то на раз­по­реж­да­не с под­ле­жа­щи­те на при­ва­ти­зи­ра­не иму­щес­т­ва.

Уп­ра­ви­тел­ни­ят съ­вет на На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та се със­тои от де­вет чле­но­ве, как­то след­ва: два­ма пред­с­та­ви­те­ли на Пра­ви­тел­с­т­во­то, два­ма пред­с­та­ви­те­ли на син­ди­ка­ти­те и пе­ти­ма пред­с­та­ви­те­ли на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи (соб­с­т­ве­ни­ци и ме­ни­джъ­ри). Пред­с­та­ви­те­ли­те на Пра­ви­тел­с­т­во­то и на син­ди­ка­ти­те се пред­ла­гат от пред­се­да­те­ля на Пра­ви­тел­с­т­во­то, рес­пек­тив­но на син­ди­ка­ти­те, а пред­с­та­ви­те­ли­те на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи се пред­ла­гат от дър­жав­ния гла­ва; един от пред­с­та­ви­те­ли­те на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи се пред­ла­га от дър­жав­ния гла­ва за пре­зи­дент на На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та. Пре­зи­ден­тът на Аген­ци­я­та и чле­но­ве­те на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет, пред­с­та­ви­те­ли на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи, се одоб­ря­ват от Пар­ла­мен­та и се наз­на­ча­ват от дър­жав­ния гла­ва. Пред­с­та­ви­те­ли­те на Пра­ви­тел­с­т­во­то и на син­ди­ка­ти­те се одоб­ря­ват от Пар­ла­мен­та и се наз­на­ча­ват от Пред­се­да­те­ля на Пра­ви­тел­с­т­во­то.

На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та из­вър­ш­ва пре­ре­гис­т­ри­ра­не на всич­ки фир­ми, съз­да­де­ни на ба­за­та или с учас­ти­е­то на дър­жав­но иму­щес­т­во, ка­то се взе­ме пред­вид мне­ни­е­то на те­зи, ко­и­то са съз­да­ва­ли и ум­но­жа­ва­ли то­ва иму­щес­т­во.

Ако при реп­ри­ва­ти­за­ци­я­та са до­пус­на­ти про­пус­ки, ти­ту­ля­ри­те се удов­лет­во­ря­ват с пре­дим­с­т­во в про­це­са на при­ва­ти­за­ци­я­та.

Учас­т­ни­ци­те (или тех­ни­те нас­лед­ни­ци) в съз­да­ва­не­то и ум­но­жа­ва­не­то на иму­щес­т­во­то, под­ле­жа­що на при­ва­ти­за­ция, по­лу­ча­ват под фор­ма­та на по­и­мен­ни ак­ции дял в съ­що­то, рав­ня­ващ се на су­мар­ния раз­мер на ос­нов­на­та зап­ла­та за прос­лу­же­но­то в кон­к­рет­но­то пред­п­ри­я­тие вре­ме. Те­зи ли­ца зап­ла­щат при­до­би­ти­те дя­ло­ве по ос­та­тъч­на стой­ност към да­та­та на при­ва­ти­за­ци­я­та, с въз­мож­ност за дъл­гос­роч­но из­п­ла­ща­не при об­лек­чен ре­жим. Съ­що­то се от­на­ся за ос­та­на­ли­те бъл­гар­с­ки граж­да­ни, ко­и­то са ра­бо­ти­ли доб­ро­съ­вес­т­но в не­под­ле­жа­щи на при­ва­ти­зи­ра­не обек­ти; те по­лу­ча­ват па­ри­чен ек­ви­ва­лент на ос­нов­на­та за­ра­бот­ка, кой­то се ре­а­ли­зи­ра чрез На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та в об­щес­т­ве­ни­те фон­до­ве на при­ва­ти­зи­ра­щи­те се обек­ти.

Ли­ца­та, вър­ху чи­и­то зе­ми са би­ли из­г­ра­де­ни ин­дус­т­ри­а­л­ни и дру­ги обек­ти или чи­и­то имо­ти са би­ли уни­що­же­ни или ув­ре­де­ни, се ком­пен­си­рат за зе­мя­та, ин­вен­та­ра, жи­вот­ни­те, пре­тър­пе­ни­те вре­ди и про­пус­на­ти­те пол­зи пос­ред­с­т­вом по­и­мен­ни об­ли­га­ции, сре­щу ко­и­то те за­ку­пу­ват от при­ва­ти­зи­ра­щи се пред­п­ри­я­тия ак­ции по ос­та­тъч­на стой­ност. Съ­що­то се от­на­ся за соб­с­т­ве­ни­ци­те на ко­о­пе­ри­ра­ни или одър­жа­ве­ни сел­с­кос­то­пан­с­ки имо­ти. Всич­ки те­зи ли­ца се пол­зу­ват с пре­дим­с­т­во при при­ва­ти­зи­ра­нето на зе­ми­те, сел­с­кос­то­пан­с­кия ин­вен­тар, жи­вот­ни­те, се­ме­на­та и дру­ги­те не­о­б­хо­ди­мо при­съ­щи на сел­с­кос­то­пан­с­ко­то про­и­з­вод­с­т­во иму­щес­т­ва.

Към под­ле­жа­щи­те на при­ва­ти­зи­ра­не се при­рав­ня­ват и неп­ра­во­мер­но при­до­би­ти­те след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. от фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца иму­щес­т­ва.

В про­це­са на при­ва­ти­за­ци­я­та бан­ки­те от­пус­кат кре­ди­ти на нуж­да­е­щи­те се при­о­б­ре­та­те­ли, сре­щу ко­е­то изис­к­ват не­о­б­хо­ди­ми­те га­ран­ции (ипо­те­ка, за­лог и дру­ги вър­ху при­до­би­ва­ни­те от при­ва­ти­за­ци­я­та иму­щес­т­ва).

Пре­по­ръч­ва се въ­веж­да­не­то на ме­ни­джър­с­ка­та ин­с­ти­ту­ция при при­ва­ти­зи­ра­не­то на го­ле­ми сто­пан­с­ки обек­ти.

Не се до­пус­ка сък­ра­ща­ва­не на пер­со­нал от обек­ти­те, под­ле­жа­щи на при­ва­ти­за­ция, пре­ди осъ­щес­т­вя­ва­не­то на пос­лед­на­та. Ко­га­то по сто­пан­с­ки съ­о­б­ра­же­ния се на­ла­га ос­во­бож­да­ва­не на за­е­то­то ли­це, не­го­ви­те пра­ва по при­ва­ти­за­ци­я­та се за­паз­ват.

По­о­щ­ря­ва се съз­да­ва­не­то на мо­дер­ни сис­те­ми за про­фе­си­о­нал­на прек­ва­ли­фи­ка­ция.

17. Да­нъч­на­та сис­те­ма и да­нъ­ци­те не са цел, а сред­с­т­во за пос­ти­га­не на рас­теж и бо­гат­с­т­во на на­ци­я­та. В про­це­са на пре­хо­да се при­ла­га да­нъч­на сис­те­ма, ко­я­то го сти­му­ли­ра, и на та­зи ос­но­ва се под­гот­вя да­нъч­на­та сис­те­ма на рас­те­жа със стра­те­ги­чес­ко пред­наз­на­че­ние. Ма­са­та на сред­с­т­ва­та, по­лу­че­ни от да­нъ­ци­те, след­ва да рас­те при въз­мож­но­то ми­ни­мал­но рав­ни­ще на да­нъ­ци­те и мак­си­мал­но рав­ни­ще на про­и­з­вод­с­т­во­то и обо­ро­та. Ос­нов­на­та част от да­нъч­на­та ма­са ос­та­ва там, къ­де­то е фор­ми­ра­на. От­чис­ле­ни­я­та за по-ви­со­ки­те йе­рар­хи­чес­ки рав­ни­ща се из­вър­ш­ват с на­ма­ля­ващ ко­е­фи­ци­ент. Вър­ху съ­щи­те прин­ци­пи се из­г­раж­да и дър­жав­ният бю­джет. Кон­т­ро­лът по из­раз­ход­ва­не­то на да­нъ­ци­те се осъ­щес­т­вя­ва от да­нъ­коп­лат­ци­те пос­ред­с­т­вом ор­га­ни­те на съ­о­т­вет­на­та уп­ра­ва.

Съз­да­ва се не­за­ви­си­ма фи­нан­со­ва по­ли­ция, по­дот­чет­на на Пар­ла­мен­та. Тя е един­с­т­ве­ни­ят ор­ган, кон­т­ро­ли­ращ дек­ла­ри­ра­не­то и съ­би­ра­не­то на да­нъ­ци­те, ка­то в слу­чай на на­ру­ше­ния пре­дос­та­вя на про­ку­ра­ту­ра­та и съ­да ре­ша­ва­не­то на въп­ро­са за на­ка­за­тел­на­та от­го­вор­ност.

До края на ме­сец март все­ки бъл­гар­с­ки граж­да­нин дек­ла­ри­ра своя до­ход за пред­ход­на­та го­ди­на.

Ос­во­бож­да­ват се от да­нъч­но об­ла­га­не ли­ца­та, ко­и­то: по­лу­ча­ват по-мал­ко от ед­на вто­ра от сред­ния ли­чен до­ход за стра­на­та на член от се­мейс­т­во­то, за ко­е­то се гри­жат; по­лу­ча­ват пен­сии – за пен­си­и­те; са не­пос­ред­с­т­ве­но ан­га­жи­ра­ни в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во или в про­и­з­вод­с­т­во­то на про­да­де­на на вън­ш­ния па­зар про­дук­ция на пре­ра­бот­ва­ща­та про­миш­ле­ност – за пър­ви­те де­сет го­ди­ни.

Мак­си­мал­ни­ят раз­мер на го­диш­ния да­нък вър­ху нед­ви­жи­ми­те иму­щес­т­ва не мо­же да над­ви­ша­ва ед­на хи­ляд­на от па­зар­на­та им стой­ност.

Раз­ме­рът на да­нъ­ци­те „нас­лед­с­т­во“ и „да­ре­ние“ рас­те по прог­ре­сив­на ска­ла, ка­то мак­си­мал­ни­ят про­цент е 50.

Пре­дос­та­ве­ни­те за бла­гот­во­ри­тел­ни це­ли нас­лед­с­т­ве­ни или да­ре­ни иму­щес­т­ва се ос­во­бож­да­ват от да­нък „нас­лед­с­т­во“, рес­пек­тив­но „да­ре­ние“. Ос­во­бож­да­ва се от да­нък и част­та от нас­лед­с­т­во­то или да­ре­ни­е­то, рав­на по раз­мер на ед­нов­ре­мен­но пре­дос­та­ве­на­та за бла­го­тво­ри­тел­ни це­ли част.

Ин­вес­ти­ци­и­те в но­ви тех­но­ло­гии се ос­во­бож­да­ват от да­нъч­но об­ла­га­не за срок от три го­ди­ни. Лих­ви­те, ко­и­то за­е­д­но с дру­ги­те до­хо­ди на ед­но ли­це са на или под рав­ни­ще­то на со­ци­а­л­ния ми­ни­мум за Бъл­га­рия, не под­ле­жат на да­нъч­но об­ла­га­не.

Фир­ми­те, ан­га­жи­ра­ни с жи­лищ­но стро­и­тел­с­т­во за ма­со­вия пот­ре­би­тел, зап­ла­щат прог­ре­сив­но на­ма­ля­ващ да­нък в за­ви­си­мост от на­рас­т­ва­не­то на обе­ма на го­то­ва­та за не­пос­ред­с­т­ве­но из­пол­зу­ва­не стро­и­тел­на про­дук­ция. Те­зи фир­ми, как­то и пра­во­и­ма­щи­те граж­да­ни, пол­зу­ват це­ле­ви кре­ди­ти от дър­жав­на­та бан­ка с ни­сък лих­вен про­цент. Ра­бо­то­да­те­ли­те, пос­т­ро­и­ли и пре­дос­та­ви­ли без­п­лат­но на сво­и­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли жи­ли­ща и съ­о­т­вет­на­та мик­рос­т­рук­ту­ра към тях, се ос­во­бож­да­ват от зап­ла­ща­не на да­нъ­ци за те­зи ин­вес­ти­ции.

18. На­ци­о­нал­на­та бан­ка е еми­си­о­нен ин­с­ти­тут. Тя оп­ре­де­ля ос­нов­ния лих­вен про­цент, кой­то не е за­дъл­жи­те­лен за тър­гов­с­ки­те бан­ки. Всич­ки бан­ки, с из­к­лю­че­ние на На­ци­о­нал­на­та, са не­за­ви­си­ми ак­ци­о­нер­ни дру­жес­т­ва; те се из­г­раж­дат вър­ху прин­ци­пи­те на рав­но­пос­та­ве­ност и пуб­лич­на пот­реб­ност. Все­ки бъл­га­рин, сам или в съд­ру­жие с бъл­гар­с­ки или чуж­ди фи­зи­чес­ки или юри­ди­чес­ки ли­ца, мо­же да съз­да­де бан­ка или да по­лу­чи от На­ци­о­нал­на­та бан­ка ли­ценз за фи­нан­со­во-кре­дит­на дей­ност.

Под­гот­вя се и се про­веж­да прог­ра­ма за ста­би­ли­зи­ра­не на бъл­гар­с­кия лев; из­пол­зу­ват се всич­ки под­хо­дя­щи за цел­та сред­с­т­ва с из­к­лю­че­ние на оне­зи, ко­и­то про­ти­во­ре­чат на фор­му­ли­ра­ни­те в нас­то­я­ща­та Прог­ра­ма со­ци­а­л­ни при­о­ри­те­ти.

19. Все­ки чо­век има пра­во да из­кар­ва прех­ра­на­та си чрез сво­бод­но из­б­ран труд при спра­вед­ли­ви и бла­гоп­ри­я­т­ни ус­ло­вия, как­то и пра­во на жиз­не­но рав­ни­ще, вклю­чи­тел­но об­лек­ло, жи­ли­ще, ме­ди­цин­с­ко об­с­луж­ва­не и со­ци­а­л­ни гри­жи, с ог­лед под­дър­жа­не не­го­во­то и на се­мейс­т­во­то му здра­ве и бла­го­със­то­я­ние. Той има пра­во на оси­гу­ря­ва­не при без­ра­бо­ти­ца, бо­лест, ин­ва­лид­ност, ов­до­вя­ва­не, ста­рост или дру­ги слу­чаи на ли­ша­ва­не от сред­с­т­ва за съ­щес­т­ву­ва­не по не­за­ви­се­щи от не­го при­чи­ни.

Ра­бо­те­щи­ят по­лу­ча­ва не по-мал­ко от по­ло­ви­на­та от стой­ност­та на съз­да­де­ния лич­но от не­го про­дукт. По­о­щ­ря­ва се плу­ра­лиз­мът в син­ди­кал­на­та дей­ност, ка­то про­фе­си­о­нал­ни­те ор­га­ни­за­ции на ра­бот­ни­ци­те и на ра­бо­то­да­те­ли­те сле­дят за стро­го­то спаз­ва­не на пра­ви­ло­то за пет­де­сет­п­ро­цен­т­ния ми­ни­мум.

За­дъл­жи­тел­на­та оси­гу­ров­ка се зап­ла­ща от ра­бо­то­да­те­ля. Все­ки сам оп­ре­де­ля броя и зап­ла­ща раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­ни­те оси­гу­ров­ки. За­дъл­жи­тел­но оси­гу­ре­ният по­лу­ча­ва го­диш­на здрав­на че­ко­ва книж­ка, с ко­я­то се раз­п­ла­ща за по­лу­че­ни­те ме­ди­цин­с­ки ус­лу­ги. Не­и­з­раз­ход­ва­ни­те че­ко­ве се ин­ка­си­рат от пра­во­и­ма­щия след из­ти­ча­не­то на сро­ка им ка­то здрав­на пре­мия.

Со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не е ли­чен, а не дър­жа­вен проб­лем и се ре­а­ли­зи­ра в мес­та­та, къ­де­то е аку­му­ли­ран тру­дът на лич­ност­та. Фон­до­ве­те по со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не се из­г­раж­дат от­до­лу на­го­ре. Пъл­но­то ре­ша­ва­не на проб­ле­ма за со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не се га­ран­ти­ра са­мо от ико­но­ми­чес­кия прос­пе­ри­тет на Бъл­га­рия.

Здра­ве­о­паз­ва­не­то е еле­мент от со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не. Сте­пен­та на со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не на лич­ност­та оп­ре­де­ля и рав­ни­ще­то на здра­ве­о­паз­ва­не­то. Об­щес­т­во­то се гри­жи за со­ци­а­л­но сла­би­те и не­о­си­гу­ре­ни­те чрез спе­ци­а­л­но из­г­ра­де­ни фон­до­ве и доб­ро­вол­ни фор­ма­ции с бла­гот­во­ри­тел­ни и фи­лан­т­ро­пи­чес­ки це­ли.

Ин­те­ре­си­те на пот­ре­би­те­ля се за­щи­ща­ват от за­ко­на.

20. Бъл­гар­с­ка­та об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма се про­ме­ня с ог­лед на­ши­ят об­ра­зо­ва­те­лен ценз да се приз­на­ва от ци­ви­ли­зо­ва­ни­те държави.

Въ­веж­да се тес­то­ва­та сис­те­ма за оцен­ка на зна­ни­я­та.

Раз­г­ръ­ща се мре­жа от час­т­ни учи­ли­ща, ад­ми­нис­т­ра­тив­но не­за­ви­си­ми от дър­жа­ва­та, но от­го­ва­ря­щи на ус­та­но­ве­ни от пос­лед­на­та ми­ни­мал­ни кри­те­рии.

Дър­жав­на­та по­мощ се на­соч­ва с пре­дим­с­т­во към уча­щи­те се, а не към учеб­ни­те ин­с­ти­ту­ции.

Пол­зу­ва­те­ли­те на кад­ри, под­гот­ве­ни във вис­ши­те, по­лу­вис­ши­те и сред­ни­те спе­ци­а­л­ни и тех­ни­чес­ки учи­ли­ща,зап­ла­щат оп­ре­де­лен про­цент, на­чис­ля­ван вър­ху зап­ла­та­та на пол­зу­ва­ния спе­ци­а­лист, в пол­за на те­зи учи­ли­ща.

Бъл­гар­с­ки­ят учи­тел се рад­ва на со­ци­а­л­на оси­гу­ре­ност и прес­тиж, сво­бо­да на пре­по­да­ва­не­то и не­за­ви­си­мост от иде­о­ло­ги­и­те. Въз­наг­раж­де­ни­е­то му га­ран­ти­ра ви­сок об­щес­т­вен ста­тус и пъл­ни въз­мож­нос­ти за по­ви­ша­ва­не на ква­ли­фи­ка­ци­я­та и на­у­ч­на ра­бо­та. Ни­кой учи­тел или на­у­чен ра­бот­ник не мо­же да по­лу­ча­ва въз­наг­раж­де­ние за тру­да си, по-мал­ко от то­ва на съ­о­т­вет­с­т­ву­ващ на цен­за, под­го­тов­ка­та и ста­жа му во­е­нен спе­ци­а­лист или по­ли­цай.

Учеб­ни­те прог­ра­ми от­ра­зя­ват съв­ре­мен­но­то рав­ни­ще на кул­тур­ни, ре­ли­ги­о­з­ни, прав­ни, ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки зна­ния.

Пре­по­да­ва­не­то ут­вър­ж­да­ва цен­нос­ти­те на сво­бод­но­то об­щес­т­во.

Ос­нов­но­то об­ра­зо­ва­ние е за­дъл­жи­тел­но, без­п­лат­но и дос­тъп­но за всич­ки.

Ре­дов­но­то сред­но об­ра­зо­ва­ние е без­п­лат­но. Дър­жа­ва­та по­о­щ­ря­ва ор­га­ни­зи­ра­ни­те от биз­не­са сред­ни спе­ци­а­л­ни учи­ли­ща.

Въз­с­та­но­вя­ват се кла­си­чес­ки­те и по­лук­ла­си­чес­ки­те гим­на­зии.

Ос­нов­но­то и сред­но­то об­що об­ра­зо­ва­ние са гри­жа на дър­жа­ва­та.

По­лу­вис­ше­то и вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние са об­ра­зо­ва­тел­ни сте­пе­ни след сред­но­то об­ра­зо­ва­ние. Вис­ши­те учи­ли­ща са учеб­ни и на­у­ч­но- ­и­з­с­ле­до­ва­тел­с­ки цен­т­ро­ве.

Съз­да­ват се спе­ци­а­ли­зи­ра­ни фон­до­ве и ме­ха­низ­ми за от­к­ри­ва­не и по­о­щ­ря­ва­не на спо­соб­ни уча­щи се.

Сис­те­ма­та на на­у­ч­ни­те сте­пе­ни се при­веж­да в съ­о­т­вет­с­т­вие със за­пад­ни­те стан­дар­ти. На­у­ч­на­та сте­пен не да­ва пра­во на спе­ци­а­л­но зап­ла­ща­не.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на прос­ве­та­та осъ­щес­т­вя­ва дър­жав­ния кон­т­рол за ми­ни­мал­но­то рав­ни­ще на об­ра­зо­ва­тел­на­та под­го­тов­ка.

Пар­ла­мен­тът не до­пус­ка сред­с­т­ва­та за об­ра­зо­ва­ние, на­у­ка и кул­ту­ра да са под рав­ни­ще­то на пре­дос­та­вя­ни­те за от­б­ра­на­та на дър­жава­та.

За спе­ци­а­л­нос­ти­те „пра­во“ и „ме­ди­ци­на“ се кан­ди­дат­с­т­ву­ва са­мо след за­вър­ше­но вис­ше об­ра­зо­ва­ние.

Бъл­гар­с­ка­та на­у­ка се раз­ви­ва сво­бод­но и не­за­ви­си­мо от дър­жав­на на­ме­са и цен­зу­ра.

Ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те ак­то­ве в на­у­ка­та, об­ра­зо­ва­ни­е­то и кул­ту­ра­та под­ле­жат на съ­де­бен кон­т­рол.

Съз­да­ва се Цен­тър за на­у­ч­на ин­фор­ма­ция и за­щи­та на ин­те­лек­ту­а­л­ния труд ка­то на­ци­о­нал­на ба­за дан­ни с ре­гис­т­ра­ци­он­ни но­та­ри­а­л­ни фун­к­ции. За­и­н­те­ре­со­ва­ни­те ин­с­ти­ту­ции и ли­ца но­сят юри­ди­чес­ка от­го­вор­ност за не­а­дек­ват­но­то про­це­ди­ра­не с пре­дос­та­ве­ни­те им за мне­ние и раз­по­реж­да­не ма­те­ри­а­ли, де­по­зи­ра­ни в Цен­тъ­ра.

Ин­вес­ти­ци­и­те в на­у­ч­ни из­с­лед­ва­ния и в раз­ви­тие на об­ра­зо­ва­ни­е­то се ос­во­бож­да­ват от об­ла­га­не с да­нъ­ци. Да­ре­ни­я­та за раз­ви­тие на на­у­ка­та и об­ра­зо­ва­ни­е­то се прис­па­дат от дъл­жи­ми­те от да­ри­те­ля да­нъ­ци. На­у­ч­ни­ят про­дукт не се об­ла­га с да­нъ­ци.

21. Поз­на­ва­не­то на пра­ва­та и за­дъл­же­ни­я­та на лич­ност­та е неп­ре­мен­но ус­ло­вие за нор­мал­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во. Вся­ко ли­це има пра­во да по­лу­ча­ва и раз­п­рос­т­ра­ня­ва ин­фор­ма­ция без ог­ра­ни­че­ния, ос­вен пред­ви­де­ни­те в пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон и в меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри, по ко­и­то Бъл­га­рия е стра­на.

Га­ран­ти­ра се пъл­на­та сво­бо­да на пе­ча­та, ра­ди­о­то, те­ле­ви­зи­я­та и дру­ги­те сред­с­т­ва за ма­со­ва ин­фор­ма­ция ка­то ед­но от най-важ­ни­те ус­ло­вия за съ­щес­т­ву­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во.

22. Се­мейс­т­во­то се по­о­щ­ря­ва ка­то ес­тес­т­ве­на сре­да, в ко­я­то се раж­да, от­г­леж­да, въз­пи­та­ва и из­рас­т­ва сво­бод­на­та чо­веш­ка лич­ност.

Май­ки­те и де­ца­та се пол­зу­ват с осо­бе­ни гри­жи и под­по­ма­га­не. Всич­ки де­ца, ро­де­ни в бра­ка или из­вън бра­ка, се рад­ват на ед­нак­ва со­ци­а­л­на зак­ри­ла. Оси­гу­ря­ва се спаз­ва­не­то на меж­ду­на­род­ни­те ак­то­ве за за­щи­та на пра­ва­та на де­ца­та.

Га­ран­ти­ра се со­ци­а­л­на­та и лич­нос­т­на­та ре­а­ли­за­ция на же­на­та.

23. Офи­ци­а­лен език в Бъл­га­рия е бъл­гар­с­ки­ят език. Той е за­дъл­жи­те­лен в ус­т­на и пис­ме­на фор­ма за вся­ко слу­жеб­но ли­це в от­но­ше­ни­я­та му с бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни в про­це­са на из­пъл­не­ни­е­то на слу­жеб­ни­те му фун­к­ции, как­то и за всич­ки бъл­гар­с­ки граж­да­ни, кон­так­ту­ва­щи с дър­жав­ни­те влас­ти.

Бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни имат пра­во да изу­ча­ват в офи­ци­а­л­ни­те бъл­гар­с­ки учи­ли­ща в из­б­ра­на от тях фор­ма на обу­че­ние съ­о­т­вет­с­т­ву­ващ на ет­ни­чес­ко­то им са­мо­съз­на­ние език.

24. На­ши­те съ­на­род­ни­ци, жи­ве­е­щи в чуж­би­на, ко­и­то не са бъл­гар­с­ки граж­да­ни, мо­гат по свое же­ла­ние да се пол­зу­ват от ико­но­ми­чес­ки, со­ци­а­л­ни, кул­тур­ни и граж­дан­с­ки пра­ва ка­то жи­ве­е­щи­те на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия граж­да­ни на Бъл­га­рия.

Бъл­гар­с­ка­та на­ци­о­нал­на при­над­леж­ност е из­раз на сво­бод­но во­ле­и­зяв­ле­ние и не е неп­ре­мен­но свър­за­на с бъл­гар­с­ко­то граж­дан­с­т­во.

Ли­ша­ва­не­то от или от­не­ма­не­то на при­до­би­то по рож­де­ние бъл­гар­с­ко граж­дан­с­т­во се заб­ра­ня­ва.

Бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни, жи­ве­е­щи вре­мен­но или пос­то­ян­но в чуж­би­на, се пол­зу­ват от ико­но­ми­чес­ки, со­ци­а­л­ни, кул­тур­ни, граж­дан­с­ки и по­ли­ти­чес­ки пра­ва ка­то жи­ве­е­щи­те на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия бъл­гар­с­ки граж­да­ни.

Съз­да­ва се Ми­нис­тер­с­т­во на бъл­га­ри­те в чуж­би­на.

25. Чуж­ден­ци­те в Бъл­га­рия се пол­зу­ват от граж­дан­с­ки, ико­но­ми­чес­ки, со­ци­а­л­ни, кул­тур­ни и ре­ли­ги­о­з­ни пра­ва ка­то бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни; със за­кон мо­гат да бъ­дат на­ла­га­ни са­мо вре­мен­ни ог­ра­ни­че­ния на те­зи пра­ва. Ни­кой чуж­де­нец на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия не мо­же въз ос­но­ва на бъл­гар­с­ки за­кон да се пол­зу­ва с по­ве­че пра­ва от кой­то и да е бъл­гар­с­ки граж­да­нин.

26. Еко­ло­гич­но чис­ти­те про­дук­ти и внед­ря­ва­не­то на обез­пе­ча­ва­щи опаз­ва­не­то на при­ро­да­та тех­но­ло­гии се сти­му­ли­рат от дър­жа­ва­та, ко­я­то без­ком­п­ро­мис­но прес­лед­ва фи­зи­чес­ки­те и юри­ди­чес­ки­те ли­ца, ув­реж­да­щи при­ро­да­та. По­о­щ­ря­ва­не­то се осъ­щес­т­вя­ва чрез об­лек­чен ре­жим на да­нъч­но об­ла­га­не и ми­ни­мал­ни лих­ве­ни про­цен­ти при кре­ди­ти­ра­не.

27. Еко­ло­го­съ­о­б­раз­ни­те нет­ра­ди­ци­он­ни из­точ­ни­ци се пол­зу­ват с пре­дим­с­т­во при вла­га­не­то на сред­с­т­ва в бъл­гар­с­ка­та енер­ге­ти­ка. Нас­ле­де­но­то нис­ко тех­но­ло­ги­чес­ко рав­ни­ще на атом­на­та енер­ге­ти­ка се лик­ви­ди­ра пос­те­пен­но. Сът­руд­ни­чес­т­во­то с бъл­гар­с­ки­те и меж­ду­на­род­ните еко­ло­ги­чес­ки ор­га­ни­за­ции се по­о­щ­ря­ва.

28. За­щи­та­та на жи­вот­ни­те се по­ве­ря­ва на за­ко­на. На­ру­ши­те­ли­те на За­ко­на за за­щи­та на жи­вот­ни­те но­сят граж­дан­с­ка, ад­ми­нис­т­ра­тив­на и на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност.

29. Ви­нов­ни­те за на­ци­о­нал­на­та ка­тас­т­ро­фа по­на­сят на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ву­ва­що­то бъл­гар­с­ко за­ко­но­да­тел­с­т­во или с меж­ду­на­род­ни­те до­го­во­ри, по ко­и­то Бъл­га­рия е стра­на. Прес­тъп­ле­ни­я­та про­тив ми­ра и чо­ве­чес­т­во­то, вклю­чи­тел­но и ге­но­ци­дът, не под­ле­жат на дав­ност. Ор­га­ни­за­ци­и­те, от чи­е­то име или с чи­я­то под­к­ре­па са дейс­т­ву­ва­ли прес­тъп­ни­те ли­ца, се зак­лей­мя­ват и ня­мат мо­рал­но ос­но­ва­ние да съ­щес­т­ву­ват под как­ва­то и да е фор­ма.

Не се до­пус­ка на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не на ли­ца за де­я­ния, ко­и­то по вре­ме на из­вър­ш­ва­не­то им не са би­ли прес­тъп­ни спо­ред то­га­ва дейс­т­ву­ва­ло­то за­ко­но­да­тел­с­т­во или меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри с учас­ти­е­то на Бъл­га­рия. Шан­та­жи­ра­не­то на та­ки­ва ли­ца, из­вър­ш­ва­но от бъл­гар­с­ки или чуж­ди граж­да­ни, ор­га­ни или ор­га­ни­за­ции, се прес­лед­ва и на­каз­ва из­к­лю­чи­тел­но стро­го от за­ко­на.

Та­зи прог­ра­ма е при­е­та на Пър­ва­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция, със­то­я­ла се в Со­фия на 18 март 1990 г., и е до­раз­ви­та в ду­ха на съв­ре­мен­ни­те ли­бе­рал­ни идеи от Тре­та­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция, про­ве­де­на на 30 март 1991 г. в Со­фия.

[Публикувана на стр.269-282 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].