БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР (2)

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

19 Август 2008

Чрез:

Софийския Районен съд

І-во гражданско отделение, 34 състав,

гражданско дело № 16618/2008 г.

Районен съдия Елица Райковска

бул. „Драган Цанков” № 6

1164 София

До Софийския градски съд

(надзираващ правосъдно-проститутско-мафиотската

дейност на съдиите от Софийския районен съд)

Информационно копие:

До Административния съд София-град

бул. „Витоша” № 2

1000 София

І-во отделение, 13-ти състав

Адм. д. № 2875/2008 г.

Съдия-Докладчик Петя Стоилова

До Върховния административен съд

1301 (1000) София

бул. „Александър Стамболийски” № 18

към Частна жалба от 02 Юни 2008 г.

По адм. д. № 2875/2008 г. на І-во отделение,

13-ти състав на Административния съд София-град

До всички заинтересовани световни и европейски

(включително и български) институции и медии

***

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.blogspot.com/

Заглавие: БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ – ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР (2)

І

На 13 Август 2008 г. получих „Съобщение”, подписано от деловодител Боряна Шаламанова, с което ми е връчено „Определение” от 30.07.2008 г. по гражданско дело № 16618/2008 г., І-во гражданско отделение, 34 състав, подписано от Районния съдия Елица Райковска, именуема още и като Курветка Курвенска (Вж.: http://iankov.blogspot.com/2008/07/blog-post_18.html, „БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР”, 2008-07-18).

От текста на това „Определение” става ясно, че нископоставената долнопробна курва и съдийско-мафиотска проститутка Елица Райковска, изпълняваща длъжността Районен съдия, вместо да спази закона и да се произнесе законосъобразно, е продължила да играе долнопробни курвенско-съдийски номера.

Впрочем, за да няма недоразумения, веднага уточнявам, че тази нейна конкретна престъпна префесионално-функционална дейност съвсем не е израз на личностно-индивидуални особености или недостатъци, а е израз именно на нейните високи качества на потомствен кръвопиец, принадлежащ към семейния вампирски клан на онези комунистически престъпници, които днес са трансмутирани в мафиотски престъпници, представляващи важен конструктивен компонент от българския клан на руската Червена мафия и от установения в България мафиотски политически режим, предназначението на който не е толкова да бъдат нарушавани правата на българските граждани, колкото именно да бъдат взривявани политическите и юридическите устои на Европейския съюз.

ІІ.

От текста на така посоченото „Определение” е видно, че въпросната съдия Курветка Курвенска продължава да играе ролята на идиот и кретен, който въобще не е схванал същността на съдебния казус, пред който е изправен, и подобно на конска муха се върти около смрадливия червен задник на съдийката от Административния съд София-град (І-во отделение, 13-ти състав, Адм. дело № 2875/2008 г.) Петя Стоилова.

Накратко, казусът е следният:

Първо, на 08 май 2008 г. в регистрационния офис на Административния съд София-град аз съм регистрирал съдебен иск срещу Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието (вж.: http://iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_14.html, ТЕМИДА ПО БЪЛГАРСКИ, 2008-05-14);

Второ, делото е възложено за разглеждане от съдия Петя Стоилова;

Трето, в абсолютно пълно противоречие с моята суверенна воля на ищец посочената високопоставена миризлива курва от проститутско-мафиотския бардак на българския клан на руската Червена мафия е определила (постановила) т. нар. „разделяне на производството”, като част от него е изпратила за решаване от Софийския районен съд, а другата част е запазила за себе си. Категоричен съм, че това „разделяне” представлява абсолютно недупустима престъпна намеса в сферата на моята суверенна ищцова воля и престъпна антиправосъдна дейност, извършена в полза на престъпниците от високопоставените слоеве на Червената мафия, които аз съм конституирал като ответници.

Четвърто, тъй като въпросното определително разпореждане представлява недопустимо посегателство върху моите права на ищец и има недвусмисленото предназначение да блокира и да унищожи европейския характер на българското правосъдие, изрично позовавайки се на чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на 02 юни 2008 г. аз обжалвах пред Върховния административен съд въпросното определение.

Така, при този процедурен контекст въпросното определително разпореждане на мафиотско-съдийската проститатка не е влязло в сила и не е породило никакви правни последици. При този контекст софийската градска съдебно-мафиотска проститутка все още не е имала правомощие да изпраща на Софийския районен съд така отделената част от делото; от своя страна пък, Софийският районен съд не е имал правомощие да дава ход на противоправно образуваната съдебна продудура.

Тук, разбира се, има и още няколко други чисто волеизявителни аргументи и съображения, поради които районната Курветка Курвенска въобще не е имала право да образува и да осъществява каквато и да е съдебнопроцедурна дейност.

Пето, в пълно противоречие с всички съдопроизводствени правила, с „Определение” от 09 юли 2008 г. районната Курветка Курвенска ми е изпратила дълъг списък от абсолютно неоснавателни искания за „изправяне на неизправността” на моя иск.

Впрочем, тези процедурни трикове са много добре известни на висшите среди на Европейския съюз, и всяка година са концептуално описвани в докладите, разглеждащи състоянието на българското правосъдие, а задачата на тези трикове е да „заплетят” (да осъществят „заплитане” на) ищеца в напълно абсурдни ситуации, след което да обосноват наличието на „процедурна ищцова нередност и недобросъвестност”, даващи основание да бъде осъществен псевдоаргументиран отказ от правосъдие, представляващ посегателство не само върху правата на българските граждани, но и върху европейския правов ред.

Шесто, в отговор на тази обективно напълно безумна ситуация, но всъщност (също така обективно) превъзходно и прецизно контролирана от Мафията, на 18 юли 2008 г. аз изпратих до долнопробната нискойерархична съдебно-проститутска функционерка на Мафията специален текст, който, е публикуван в Интернет на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2008/07/blog-post_18.html, „БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР”, 2008-07-18).

Седмо, в типично курвенско-проститутски рефлексивен маниер районната съдийка Елица Райковска се е престорила, че въобще не е забелязала отнасящите се за нея диагностични определения и квалификации, и концентрирайки вниманието си изключително върху изпълнението на възложената й от Червената мафия задача, е постановила „Определение”, имащо дата 30 юли, което ми е връчено на 13 август 2008 г.

Съгласно текста на това кретенско и напълно безумно от чисто юридическа гледна точка „Определение”, съдийката „безпристрастно” се е дистанцирала от отнасящите се за нея диагностични определения и квалификации и е концентрирала вниманието си върху това, че нейните „добросъвестно” направени „в името на обективността на правосъдието” предписания не са изпълнени, и че следователно процедурата трябва да бъде прекратена „по моя вина”.

Това, разбира се, от чисто юридическо гледище е пълно безумие и кретенизъм, но е напълно рационално и прецизно изпълнено „нормативно” мафиотско предписание, продължаващо да ме набутва в сферата на вече предписаната и предприетата напълно противоправна процедура. Строго погледнато, аз не съм длъжен да му отговарям и да се съобразявам с него, но с настоящите редове предприемам риска и удоволствието както да се забавлявам, така и да продължа проучванията си относно дълбочината на мафиотизма във висшите правосъдни среди.

Впрочем, проучванията ми тук са само формални, тъй като предварително и в резултат на половинвиковната ми практика на юрист много добре ми е известно, че въпросната районната съдийка Елица Райковска е само една нископоставена мафиотска проститутка, която все още не е толкова „разшлякана”, колкото са разшлякани тези, които са институционално и контролно по-високопоставени от нея.

Към тези именно по-високопоставени от нея мафиотски проститутки от Софийския градски съд аз отправям искането да осъществят съдебен контрол върху правосъдната дейност на посочената съдийка по посоченото дело.

19 Август 2008 г. Янко Н. Янков

ДОСИЕТАТА НА ДС (18)

(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)

Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

І.

Както ви е известно, моята доста отдавна формулирана и получила все пак известно разпространение в масовите медии и в научната литература теза е, че българската държава е само едно от най-низкойерархичните звена от структурата на българския филиал на руската Червена мафия, и че всички висши държавни ръководители (Президент, Министър-Председател, Министри и прочее) всъщност имат не само много по-нисък статус, но дори и много по-нисък морал от принадлежащите към същата мафия ръководители на проститутските бардаци и от самите „редови” проститутки.

Впрочем, би следвало да уточня и това, че през последните няколко години доказателствата за тази теза в буквалния смисъл на думата биват бълвани всяка секунда от дейността на всичките органи от апарата на държавната власт, поради което тя е не само твърде очевидна, но дори и твърде тривиална и банална. Все пак, обаче, с риск да бъда обвинен в баналност, сега и тук ще се спра на поредните доказателства, които са ми дадени в това отношение от „редовите” проститутки от бардака с ръководител Румен Петков.

Както ви е известно, само преди няколко дни, на 16 август, се обърнах към всичките вас с искането да се ангажирате и да мотивирате Министъра на вътрешните работи Румен Петков да спазва българските закони.

Разбира се, бих бил последният глупак ако бих повярвал на версията, че някой от вас светкавично или поне веднага се е бил втурнал да осъществи исканата от мен мотивация. Още повече, че както е много добре известно, като бивш агент на Държавна сигурност сегашният Президент Георги Първанов несъмнено продължава да е агент както на Мафията, така и на сегашните тайни служби, и като такъв е подчинен на някои от генералите, които са подчинени на същият този Министър; а тук, очевидно, изричните текстове на Конституцията, които изискват обратното, просто нямат никаква стойност. Да не говорим за Борис Велчев, за когото в научните среди доста отдавна се знае, че още като дете се е бил проявил като „нежна мека китка” и че тайните служби почти още тогава са започнали да се възползуват от неговото, контролирано от тях, поведение, шантажирайки го във връзка с тази негова конструктивна особеност; поради което е напълно логичен не само изводът, че поведението му като сегашен Главен прокурор несъмнено ще е продиктувано от очевидния факт на неговата естествена семейна принадлежност към най-висшите слоеве на престъпната комунистическа власт, но и извода, че това поведение ще е продиктувано най-вече от факта на неговата лична агентурна зависимост, постигната на компрометираща основа.

Така или иначе, тъй като вчера получих несъмнено доказателство, че Министърът на вътрешните работи е бил светкавично мотивиран да ми изпрати официално писмо, подписано от негов високопоставен (на директорско ниво) подчинен, за мен остава да приема извода, че след като е бил получил и прочел моето писмо, той се е бил смаял от собствената си най-невинна разсеяност и допуснатият епистоларен пропуск, след което е посипал главата си с пепелта на разкаянието и сам се е мотивирал да разпореди да ми бъде отговорено; в който факт, впрочем, не само виждам нещо съвсем положително и дори европейско, но и във връзка с който факт (като наивен и непознаващ мърсотиите на висшата власт добросъвестен данъкоплатец) си позволявам да изразя своето гражданско задоволство.

Дотук добре, но освен гражданин и данъкоплатец, аз съм и професионалист. А като професионалист си позволявам да погледна на така посочения факт като на камуфлажен, т. е. като на оперативно мероприятие, имащо за цел да прикрие някакъв друг, много по-важен, факт.

ІІ.

И така: вчера, вторник, 22 август 2006 г., аз се подписах в специалната книга на пощенското ведомство в пощенски клон София 1172, с което удостоверих, че лично съм получил препоръчана пощенска пратка, имаща статуса препоръчано писмо и изпратена ми от Министерството на вътрешните работи.

Тази специална книга, впрочем, има публичен характер, и всеки, който пожелае, има правото да направи справка в нея, а при необходимост тя е и може да бъде съдебно доказателствено средство. От същата тази книга ще е видно и обстоятелството, че Министерството на вътрешните работи не ми е било изпращало други подобни пратки доста отдавна, и че следователно няма да може да подкрепи с доказателства евентуални свои престъпни аргументи, свързани с фалшивата дата, поставена върху официалния документ, за който ще стане дума по-долу.

От поставения в горния ляв ъгъл на лицевата страна на пощенския плик правоъгълен син печат (където, съгласно световните пощенски изисквания се поставя адресът на подателя) е видно, че подател е „Министерство на вътрешните работи. Дирекция „Информация и архив”; както и че писмото е част от кореспонденцията „По сист. № 14104”.

Видно е, също така, че несъмнено претендиращият за висок професионализъм служител на Министерството въобще не е попълнил графата относно датата, като е отбелязял само годината; тъй като, обаче, този атрибут (т. е. датата) както по принцип, така и в контретния случай има изключителна юридическа важност, остава да гадаем дали служителят е действувал като юридически отговорно лице (т. е. предумишлено или умишлено), или действието му е невиновно и неотговорно (поради болестно състояние, правещо го психически и мисловно неадекватен, а следователно и юридически неотговорен). Бихме могли, разбира се, да попитаме и самият Министър относно същото обстоятелство; както и относно лично неговата адекватност.

От поставения върху лицевата страна на пощенския плик кръгъл червен печат на пощенската служба (пощенски клон София 1040), обаче, е видно, че датата, на която писмото е постъпило при тях като адресно предназначено за мен, е „18.8.06” (т. е. осемнадесети август). После, на обратната страна на пощенския плик са поставени два кръгли тъмни печати на пощенския клон по местополучаването (София 1172), от които (като двойно удостоверено) е видно, че писмото е пристигнало на „19.VІІІ.06”.

Вътре, в пощенския плик, се оказа наличието на официален документ от една страница, подписан от Директора на Дирекция „Информация и архив” Ив. Комитски, който документ е надлежно подпечатан с цветен кръгъл печат, съдържащ наименованието на Дирекцията.

Онова, което в случая изтъквам като имащо първо или изходно по своята важност значение, е датата, тъй като както правната теория, така и съдебната практика са категорични, че датата е един от съществените елементи или атрибути на всеки официален документ. Обръщам вашето специално внимание върху този атрибут, тъй като той се намира в коренно противоречие или поне в коренно несъответствие както с актуалното, текущото или адекватното календарно време, така и със съответните официални календарни регистрации, които пощенските служители добросъвестно и акуратно са отбелязали върху пощенския плик.

ІІІ.

Така, от този документ е видно:

1) че е датиран като написан, подписан и подпечатан на „20.07.2006 г.”;

2) че от гледна точка на неговата удостоверителна същност и предназначение е пуснат в правното пространство в официално обращение, правна сила или правно функциониране като дефектен (негоден) да бъде носител на истината или още по-точно – като предназначен да носи неистината, лъжата и фалша.

А категоричното доказателство за тази негова същност и предназначение е фактът, че той се намира в пълно противоречие с онова друго атрибутно (атрибутивно) документално изискване, което задължава Министерството на вътрешните работи да осъществява специална регистрационна процедура, при която да отбелязва както върху документа, така и в специални книжа датата на неговото официално излизане от администрацията и навлизането му в правното пространство, или иначе казано – датата на неговото влизане във функционална сила.

Защото по правило един официален документ влиза в сила не от датата на неговото написване, подписване, подпечатване и забутване в чекмеджетата, а именно от момента на неговото предоставяне на заинтересованите лица; и единственото валидно доказателство за това обстоятелство е и може да бъде само: »фактът на неговото официално институционално връчване лично на заинтересованото лице; »фактът на неговото връчване на заинтересованото лице, което връчване е осъществено от (чрез) пощенското ведомство; »фактът на неговото обнародване в официален оповестителен информационен носител (Държавен вестник); и »само в случаите на бедствени ситуации – фактът на неговото публикуване във вестниците и съобщаване в медиите.

3) че е налице времево разминаване (от почти един месец) между датата, поставена върху писмото, и датите, поставени върху пощенския плик.

От което следва, че самият документ, разглеждан вън и независимо от пощенския плик, е носител на една информация, но разгледан в контекста на пощенския плик, е носител на съвсем друга информация.

Или иначе казано – от всичкото това следва, че посоченото писмо представлява официален документ с невярно (фалшиво) съдържание – тоест фалшификат.

Така: »съгласно датата, която е поставена върху този официален документ, той е бил изпратен до мен и е влязъл в моето правно пространство в рамките на приблизително по-мека форма на несъответствие с изискванията на Закона относно т. нар. „срок за даване на отговор на гражданите”; »съгласно датата, която е поставена върху пощенския плик, обаче, този документ е бил предоставен на неговия адресат и носител на съответните права при наличието на грубо нарушение на изискванията на закона относно календарното време, което законът изрично и недвусмислено е определил; »при това до факта на изпращането на този документ на съответния носител на правата въобще не е щяло да се стигне, ако той (тоест – аз, Янко Янков) не е бил написал своето официално протестно писмо от 16 август, и най-вече, ако съдържанието на посоченото протестно писмо не е било именно такова, каквото е.

ІV.

Така, след като ви описах така посочената фактическа обстановка, позволявам си да ви кажа, Ваши Превъзходителства и ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим, че погледнато както от битово, така и от морално, така и от политологическо гледище посоченото поведение на Директора на секретния архив на МВР Иван Комитски, който е подписал писмото, е поведение, което е или равно на, или стоящо много по-долу от поведението на долнопробна курва или проститутка; която констатация, впрочем, е в пълно съответствие с моята отдавнашна теза относно статуса, морала и политическата същност на държавната власт в България; и в частност на Министъра на вътрешните работи и на неговите служители в структурата на българския филиал на руската Червена мафия.

А погледнато от юридическо гледище, така посоченото деяние на посочения Директор е престъпление – изготвяне и пускане в юридическа употреба на официален документ с невярно съдържание, имащ предназначението да оневини виновно извършеното деяние на Министъра на вътрешните работи (като официална страна на нашите правни взаимоотношения) и да увреди интересите и законните права на мен като гражданско лице.

V.

Както от литературата, така и от практиката, обаче, е много добре известно, че една курва или проститутка никога не е такава само поради реализирането от нея на един единствен поведенчески акт, а е такава именно защото става въпрос за манталитет и поведение, т. е. за устойчив начин на мислене и за многократно и/или систематично проявени поведенчески актове. Същото, впрочем, се отнася и за т. нар. рецидив.

Във връзка именно с това обръщам вашето внимание, Ваши Превъзходителства и ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим, върху втората по своята важност и значение фактическа част от имащото статуса на официален документ писмо, което ми е предоставено.

В посочения официален документ е записано, че при извършената проверка е било устатовено, че „в Дирекция „Информация и архив”” „не се съхраняват лични данни за Маньо Андреев Манев, събирани от бившата Държавна сигурност в архивните й фондове”.

На пръв поглед би могло да се приеме, че от така направената формулировка следва изводът, че такива данни не се съхраняват за въпросното лице, тъй като въобще не са били събирани и никога не са били съхранявани там.

Би могло да се приеме и това, че тази формулировка е била направена точно по този граматически и логически начин, именно за да може да внуши точно такъв извод; и че целта е да бъде внушен именно неверен извод, след който получателят на документа да спре да се интересува от истината; и по този начин издателят на документа да скрие от заинтересаваните лица и от правосъдието определен брой престъпления, извършени от функционерите на Държавна сигурност.

А ако тази херменевтична версия е вярна, то ще е вярно и обстоятелството, че съществува и още едно основание да се приеме, че така посоченият официален документ е документ с невярно съдържание и във връзка с това е необходимо прокуратурата да разпореди да бъде извършено разследване.

Така че въпросната формулировка е не само непълна и невярна поради своята непълнота, но е и престъпно тенденциозна, преднамерено създадена да бъде именно такава, за да може да скрие определени престъпни факти и да увреди определени лични и обществени интереси.

VІ.

Съществува, разбира се, и втори херменевтичен поглед върху въпросната формулировка от посочения официален документ.

Тук вече става въпрос за това, че съставителят и издателят на официалния документ всъщност се е постарал да се застрахова от евентуално обвинение в скриване на истината, като е предоставил на адресата сам да открие (ако е способен на това) заложеното в документа скрито признание.

Така, погледнато от тази гледна точка, от въпросния официален документ все пак достатъчно ясно е видно, че за въпросното лице Държавна сигурност е била събирала строго секретна оперативна информация, но че тази информация вече не се съхранява в пределите на въпросната Дирекция на МВР; при което остава открит въпроса дали тази информация е била унищожена, или е била изпратена за съхранение другаде. Така, в това отношение въпросният официален документ е и манипулативно непълен по своето съдържание, а това обстоятелство не само го прави негоден, но и налага необходимостта да бъде направено съответното уточнение.

VІІ.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Както е видно от направеното дотук изложение на фактите и обстоятелствата, наред с всичко вече посочено, според мен е несъмнено, че в случая става въпрос за съществуването на константна практика, изразяваща се в прилагане от страна на функционерите на Министерството на вътрешните работи на една особена форма на фалшификаторска (фалшификационна) дейност, а именно – издаване на официални документи с невярно (фалшиво) съдържание, целта на която дейност, от една страна е да се извърши прикриване както на фактите на извършването на определени престъпления, така и на самите престъпни дейци.

Именно във връзка с това пледирам за най-строго спазване на българския Закон.

Пледирам, включително и за това, ако Президентът, Главният прокурор и Министърът на вътрешните работи са се почувствували засегнати от някои от елементите на съдържанието на настоящето (както и от съдържанието на предишните! А също и на бъдещите!) мое писмено изложение, да изразят недоволството си по официален начин и да ми потърсят официална съдебна отговорност.

И да разпоредят на подчинените им тайни държавни служби да спрат провеждането по отношение на мен и на членовете на семейството ми на отдавна предприетите, но особено активните напоследък строго секретни наказателни и манипулативни оперативни мероприятия; както и да се помолят на господарите си от мафията и те да спрат провеждането на предприетите от техните служби мероприятия.

23 август 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-40/23.08.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, с копие до БТА].

ИВАН ЮХНОВСКИ - СЛУГА НА МАФИЯТА

Ваши Превъзходителства,

Господин Президент,

Господа ръководители на Българската академия на науките,

На 19 декември 2005 г. депозирах в съответната канцелария на Централното управление на БАН писмен текст от 22 (двадесет и две) страници, адресиран до Председателя академик Иван Н. Юхновски, който писмен текст има качеството на административна жалба пред по-горестояща инстанция и има рег. № 33-26-09 от 19.12.2005 г.

Накратко, става въпрос за това, че с това мое писмено изложение съм обжалвал по административен ред заповедта, която е издадена на 05 декември 2005 г. от Директора на Института по правни науки при БАН, по силата на която съм уволнен.

По-специално става въпрос за това, че въпросната заповед за уволнение е издадена в пълно противоречие с изискванията на българския закон: а) нарушено е изискването при уволнение да бъде спазена същата процедура, каквато се спазва при назначаването, т. е. заповедта е издадена еднолично, докато назначаването е станало с решение на Научния съвет; б) заповедта е напълно немотивирана, с което е нарушено изискването на закона, който постановява, че докато работника не е длъжен да изтъква мотивите си, когато поиска да напусне работата си, то работодателят е длъжен да посочи своите мотиви, когато поиска да издаде заповед за уволнение; в) съгласно текста на чл. 40, ал. 1, т. 8 от Устава на БАН “освобождаването на лица с научни звания” може да стане единството по решение на Научния съвет, а от текста на заповедта е видно, че такова решение въобще не е било вземано; г) евентуалното съображение на Директора на Института, че в случая става въпрос за т. нар. “неосновен трудов договор” или за “договор за непълно работно време 1/2 щат” и обосноваването на тезата, че този вид или тип договори подлежат на регулиране единствено от едноличните, капризните, пристрастните, политико-мафиотските и прочее съображения на Директора, са напълно ненамиращи основание върху закона; и едно от очевидно важните съображения в това отношение е това, че ако се приеме, че Директора може еднолично да уволнява научните кадри, то би следвало да се приеме, че същите тези научни кадри подлежат и на еднолично назначаване по същия капризен директорски начин, а това, очевидно е, не е и не може да бъде вярно.

Ваши Превъзходителства,

Господин Президент,

Господа ръководители на Българската академия на науките,

С настоящите редове акцентирам вашето внимание върху обстоятелството, че от момента на регистрирането на моята административна жалба до днес вече са се изминали почти три месеци, и че оттогава досега Председателя на БАН академик Иван Н. Юхновски въобще не ми е отговорил. С това свое поведение, той, несъмнено не само разкрива своето отношение към българските закони и административната практика, но и своята пристрастна принадлежност към онази практика, която би следвало да е прекъсната поне преди 15-16 години.

Освен това, с настоящите редове акцентирам вашето внимание и върху обстоятелството, че Председателя на БАН академик Иван Н. Юхновски въобще не ми е отговорил и на моето, адресирано до него и регистрирано в регистратурата писмо от 10 май 2005 г., с което обстоятелство още веднъж, макар и имплицитно, все пак достатъчно ясно и недвусмислено демонстрира своята категорична ментално-поведенческа принадлежност към зловещата класическа комунистическа практика.

Именно поради и във връзка с посочените по-горе факти и обстоятелства, с настоящите редове се обръщам към всичките вас с искането да мотивирате академик Иван Н. Юхновски, който в миналото несъмнено е принадлежал към един от специалните ешелони на престъпния комунистически режим и който днес, прикривайки миналото си (или всъщност: именно благодарение на това си минало!!!) е достигнал до поста Председател на БАН, да ми даде официален писмен отговор на посочените две, адресирани до него мои обстойни писмени изложения.

13 март 2006 г. Янко Н. Янков

ПРОЕКТОТЕКСТ ЗА КОНСТИТУЦИЯ - НИЩО ПОВЕЧЕ

Но­ва­та ко­му­нис­ти­чес­ка кон­с­ти­ту­ция –
по­ре­ден ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат

Ин­тер­вю на Ро­си­ца Кру­пе­ва

във в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“

бр. 1 от 26 юли – 2 ав­густ 1991 г.

– Гос­по­дин Ян­ков, през ав­густ ми­на­ла­та го­ди­на в „Дър­жа­вен вес­т­ник“ бе об­на­род­ва­но ре­ше­ни­е­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние за из­би­ра­не на Ко­ми­сия за из­ра­бот­ва­не на про­ект за Кон­с­ти­ту­ция на Бъл­га­рия и Ва­ше­то име бе в спи­съ­ка на чле­но­ве­те на та­зи ко­ми­сия. Пре­ди ня­кол­ко дни в спе­ци­а­лен из­вън­ре­ден брой на „Дър­жа­вен вес­т­ник“ бе об­на­род­ван тек­с­тът на но­ва­та Кон­с­ти­ту­ция на Бъл­га­рия. Как­во е Ва­ше­то учас­тие и как­во е Ва­ше­то мне­ние за та­зи Кон­с­ти­ту­ция?

– Аз учас­т­ву­вах са­мо в пър­ви­те ня­кол­ко за­се­да­ния на Кон­с­ти­ту­ци­он­на­та ко­ми­сия и вед­на­га я на­пус­нах. Още в са­мо­то на­ча­ло кон­с­та­ти­рах, че в ко­ми­си­я­та то­тал­но гос­под­с­т­ву­ват ле­ви­чар­с­ки­те кон­с­ти­ту­ци­он­ни идеи и че въ­о­б­ще не е въз­мож­но да пов­ли­яя вър­ху тек­с­та на Кон­с­ти­ту­ци­я­та. Пре­це­них, че при та­зи си­ту­а­ция мно­го по-дос­той­но ще е да на­пус­на ко­ми­си­я­та, от­кол­ко­то да ан­га­жи­рам съ­вест­та си с без­п­лод­на дей­ност и учас­тие в из­гот­вя­не­то на кон­с­ти­ту­ци­о­нен про­ект, с кой­то ни­ко­га ня­ма да се съг­ла­ся.

Още в са­мо­то на­ча­ло не при­ех ни­то ед­на идея, ни­то един текст, ни­то един ред от про­е­к­та за Кон­с­ти­ту­ция. Не­що по­ве­че – не при­ех и ни­то ед­на идея и ни­то един текст от кой­то и да е за­ко­ноп­ро­ект, при­ет от Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние. Пос­ле през фев­ру­а­ри 1990 г. на­пус­нах и пле­нар­ни­те за­се­да­ния на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние и не съм учас­т­ву­вал в об­съж­да­не­то и при­е­ма­не­то на ни­то ед­на бук­ва от про­е­к­та за Кон­с­ти­ту­ция.

Всъщ­ност за пър­ви път в ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия пре­ди ня­кол­ко дни в „Дър­жа­вен вес­т­ник“ бе пуб­ли­ку­ван текст, кой­то не е и не мо­же да бъ­де счи­тан за за­кон, а е и мо­же да бъ­де счи­тан са­мо ка­то за­ко­но­про­ект. От чис­то прав­но гле­ди­ще то­ва, ко­е­то е пуб­ли­ку­ва­но, е про­ект на текст за кон­с­ти­ту­ция. Та­ка на­ре­че­на­та „но­ва Кон­с­ти­ту­ция“ не е в си­ла и не мо­же да бъ­де в си­ла по­ра­ди две при­чи­ни: пър­во, не е при­е­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, и вто­ро, не е об­на­род­ва­на в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Аз ос­та­вям нас­т­ра­на съ­о­б­ра­же­ни­е­то, че за мен ка­то юрист един­с­т­ве­на­та ле­ги­тим­на Кон­с­ти­ту­ция е Тър­нов­с­ка­та, тъй ка­то тя не е от­ме­не­на по съ­о­т­вет­ния кон­с­ти­ту­ци­о­нен ред. Аз при­е­мам, че Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 18 май 1971 г., с из­ме­не­ни­я­та и до­пъл­не­ни­я­та є, е ед­на фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща кон­с­ти­ту­ция. От гле­ди­ще­то на съ­ща­та та­зи фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща Кон­с­ти­ту­ция по­ред­на­та „но­ва“ ко­му­нис­ти­чес­ка Кон­с­ти­ту­ция не е при­е­та и не е в си­ла.

Съг­лас­но чл. 143, ал. 3 от фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция от 1971 г., за да бъ­де при­е­та по­ред­на­та но­ва Кон­с­ти­ту­ция, е не­о­б­хо­ди­мо за нея да са гла­су­ва­ли две тре­ти от всич­ки на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли. То­ва кон­с­ти­ту­ци­он­но изис­к­ва­не не е из­пъл­не­но при ни­то ед­но от че­те­ни­я­та на кон­с­ти­ту­ци­он­ния про­ект. Дейс­т­ви­тел­но за кон­с­ти­ту­ци­он­ния про­ект са гла­су­ва­ли две тре­ти от при­със­т­ва­щи­те в за­ла­та де­пу­та­ти и дейс­т­ви­тел­но то­ва е ста­на­ло в съг­ла­сие с чле­но­ве 81, ал. 2, 84, ал. 4 и 86, ал. 3 от Пра­вил­ни­ка за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, но те­зи тек­с­то­ве от Пра­вил­ни­ка са ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­он­ни, сле­до­ва­тел­но ни­щож­ни и не­по­раж­да­щи ни­как­ви прав­ни пос­ле­ди­ци. Те­зи тек­с­то­ве от Пра­вил­ни­ка са ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­он­ни и ни­щож­ни, за­що­то фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция от 1971 г. не пред­виж­да аб­со­лют­но ни­как­ва въз­мож­ност с ви­зи­ра­ния в чл. 75 Пра­вил­ник за „сво­я­та вът­реш­на ор­га­ни­за­ция и ред на ра­бо­та­та си“ да се из­вър­ш­ва как­ва­то и да е про­мя­на в тек­с­то­ве­те на Кон­с­ти­ту­ци­я­та. То­зи из­вод се за­сил­ва и от съ­о­б­ра­же­ни­е­то, че Пра­вил­ни­кът за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние е при­ет с обик­но­ве­но мно­зин­с­т­во, а фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция из­рич­но е пред­ви­ди­ла спе­ци­а­лен ред и ква­ли­фи­ци­ра­но мно­зин­с­т­во за из­ме­не­ни­е­то на кой­то и да е не­ин текст.

Кон­с­ти­ту­ци­я­та не е при­е­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во и на още ед­но прав­но ос­но­ва­ние – в гла­су­ва­не­то са взе­ли учас­тие и за нея са гла­су­ва­ли ли­ца, ко­и­то не са на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли. Съг­лас­но член 86 от фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция от 1971 г. на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли не мо­гат да из­пъл­ня­ват дру­га пла­те­на длъж­ност, а чл. 129, ал. 1 от Пра­вил­ни­ка за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние пос­та­но­вя­ва, че ста­ту­сът на на­род­ния пред­с­та­ви­тел е не­съв­мес­тим с из­пъл­ня­ва­не­то на дру­га пла­те­на длъж­ност, ос­вен ако е из­б­ран в пра­ви­тел­с­т­во­то. Не­ка ос­та­вим нас­т­ра­на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че тек­с­тът на пра­вил­ни­ка „ос­вен ако е из­б­ран в пра­ви­тел­с­т­во­то“ съ­що та­ка е ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­о­нен и ни­що­жен! Не­ка при­е­мем, че чле­но­ве­те на пра­ви­тел­с­т­во­то имат пред­ви­де­ния от Кон­с­ти­ту­ци­я­та ста­тус на на­ро­ден пред­с­та­ви­тел. В ни­ка­къв слу­чай оба­че не мо­жем да се съг­ла­сим, че пос­ла­ни­ци­те и за­мес­т­ник-ми­нис­т­ри­те имат ста­ту­са на на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в съ­о­т­вет­с­т­вие с кри­те­рия на чл. 129, ал. 1 от Пра­вил­ни­ка, а за ни­ко­го не е тай­на, че в гла­су­ва­не­то и под­пис­ва­не­то на про­е­к­та за но­ва кон­с­ти­ту­ция са взе­ли учас­тие пос­ла­ни­ци и за­мес­т­ник-ми­нис­т­ри.

– До­тук Вие обос­но­вах­те две съ­о­б­ра­же­ния в пол­за на те­за­та, че по­ред­на­та но­ва ко­му­нис­ти­чес­ка Кон­с­ти­ту­ция не е в си­ла по­ра­ди то­ва, че не е при­е­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во. Как­ви са дру­ги­те Ви съ­о­б­ра­же­ния?

– Съг­лас­но чл. 143, ал. 4 от фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та кон­с­ти­ту­ция от 1971 г., но­ва­та Кон­с­ти­ту­ция вли­за в си­ла от де­ня на ней­но­то об­на­род­ва­не в „Дър­жа­вен вес­т­ник“, но чл. 84, ал. 1 и чл. 92, ал.1, точ­ка 8 от съ­ща­та Кон­с­ти­ту­ция пос­та­но­вя­ват, че не друг, а имен­но Пред­се­да­те­лят (Пре­зи­ден­тът) на Ре­пуб­ли­ка­та об­на­род­ва при­е­ти­те от На­род­но­то съб­ра­ние за­ко­ни. Тек­с­тът, кой­то е пуб­ли­ку­ван в „Дър­жа­вен вес­т­ник“ брой 56 от 13 юли 1991 г., ня­ма ка­чес­т­во­то на текст, об­на­род­ван в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, сле­до­ва­тел­но той не е „об­на­род­ван“ и не мо­же да по­ро­ди ни­как­ви прав­ни пос­ле­ди­ци, той прос­то не е вля­зъл в за­кон­на си­ла. Все пак не­го­во­то пуб­ли­ку­ва­не е ста­на­ло на ос­но­ва­та на раз­по­реж­да­не на Пред­се­да­те­ля на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, ко­е­то се по­зо­ва­ва на па­раг­раф 9 от пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на при­е­та­та на 12 юли 1991 г. Кон­с­ти­ту­ция. То­ва по­зо­ва­ва­не е по­ред­на­та ко­му­нис­ти­чес­ка гав­ра с прав­но­то чув­с­т­во на все­ки юрист. В чл. 143 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1971 г. из­рич­но е ка­за­но, че след при­е­ма­не­то на но­ва Кон­с­ти­ту­ция тя вли­за в си­ла ед­ва след ней­но­то об­на­род­ва­не в „Дър­жа­вен вес­т­ник“. То­ва не оз­на­ча­ва ни­що дру­го, ос­вен че са­мо­то є об­на­род­ва­не не мо­же да бъ­де пос­та­вя­но в за­ви­си­мост от съ­дър­жащ се в са­ма­та нея текст. До­ка­то тя не е об­на­род­ва­на, тя ня­ма прав­на си­ла и вся­как­во по­зо­ва­ва­не на ка­къв­то и да е не­ин текст ня­ма прав­на стой­ност.

– Оз­на­ча­ва ли то­ва, че пре­дос­та­ве­ни­те от Кон­с­ти­ту­ци­я­та пра­ва на Пред­се­да­те­ля (Пре­зи­ден­та) на Ре­пуб­ли­ка­та са на­ру­ше­ни?

– Не­съм­не­но! То­ва е бру­тал­но на­ру­ше­ние на кон­с­ти­ту­ци­он­но пре­дос­та­ве­ни­те на пре­зи­ден­та пра­ва. Аз оба­че дъл­бо­ко се съм­ня­вам, че пре­зи­ден­тът ще пос­мее да про­тес­ти­ра. На­ла­га­не­то на та­зи Кон­с­ти­ту­ция не е ни­що дру­го ос­вен на­ла­га­не на нов ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат. Дъл­бо­ко съм убе­ден, че то­зи нов ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат е уме­ло улес­ня­ван имен­но от се­га дейс­т­ва­щия пре­зи­дент. На се­га дейс­т­ва­щия пре­зи­дент се при­пис­ва ав­тор­с­т­во­то и зас­лу­га­та за фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на та­ка на­ре­че­ния „ми­рен пре­ход към де­мокрацията“. Според мен теорията и прак­ти­ка­та на „мир­ния пре­ход“ са са­мо сян­ка­та, под ко­я­то ко­му­нис­ти­те на спо­койс­т­вие ус­во­я­ват тън­кос­ти­те на за­паз­ва­не­то на до­се­гаш­на­та си по­ли­ти­чес­ка власт и при­до­би­ва­не­то на но­ва ико­но­ми­чес­ка власт.

Ме­мо­ран­дум

на Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия
от­нос­но из­ра­бот­ва­не­то от със­та­ва на бив­шо­то
Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние на текст за Кон­с­ти­ту­ция

Съ­ю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия (СЮД) е дъл­бо­ко раз­т­ре­во­жен от по­се­га­тел­с­т­во­то сре­щу къл­но­ве­те на де­мок­ра­ци­я­та, осъ­щес­т­ве­но „в име­то на на­ро­да“ от пред­с­та­ве­ни­те в със­та­ва на пар­ла­мен­та по­ли­ти­чес­ки си­ли, под­пи­са­ли текст за кон­с­ти­ту­ция.

Са­мо юри­ди­чес­ки нег­ра­мот­ни или зло­на­ме­ре­ни спря­мо соб­с­т­ве­ния си на­род хо­ра мо­гат да при­е­мат то­зи текст за пра­во­съ­о­б­раз­на, за­кон­но гла­су­ва­на и вляз­ла в си­ла кон­с­ти­ту­ция.

Все­ки учеб­ник по те­о­рия на дър­жа­ва­та и пра­во­то ка­те­го­рич­но под­чер­та­ва, че при­до­би­та­та в ре­зул­тат на прев­ра­та от 09.09.1944 г. власт е не­ли­ги­тим­на. Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция от 16.04.1879 г. (да­та, нас­ко­ро обя­ве­на за Ден на Кон­с­ти­ту­ци­я­та и юрис­та) не е би­ла из­ме­не­на съг­лас­но съ­дър­жа­щи­те се в нея раз­по­ред­би (чл. чл. 167,168 и 169 във връз­ка с чл. чл. 108 и 109); тя, как­то ли­чи от чл. 167, не мо­же да бъ­де от­ме­ня­на, а са­мо прег­леж­да­на или из­ме­ня­на (пър­ва­та фак­ти­чес­ка кон­с­ти­ту­ция от 1948 г. оба­че фак­ти­чес­ки – но не и юри­ди­чес­ки, за­що­то то­ва е не­въз­мож­но – я от­ме­ни).

Пре­тен­ци­и­те за „пра­во­ва“ дър­жа­ва, съ­дър­жа­щи се в из­ра­бо­те­ния от пар­ла­мен­та текст за кон­с­ти­ту­ция ( абз. 5 на пре­а­м­бю­ла и изр. 1 от ал. 1 на чл. 4), са ли­ше­ни от съ­дър­жа­ние, щом иг­но­ри­рат един­с­т­ве­на­та ле­ги­тим­на за Бъл­га­рия кон­с­ти­ту­ция – Тър­нов­с­ка­та. На­ли­чи­е­то на две фак­ти­чес­ки кон­с­ти­ту­ции (от 1948 г. и от 1971 г.) е са­мо до­пъл­ни­те­лен ар­гу­мент за то­та­ли­тар­ния ха­рак­тер на власт­та след 09.09.1944 г. и до­се­га.

Пред­ло­же­ни­ят от пар­ла­мен­та текст за кон­с­ти­ту­ция не мо­же да има прав­но дейс­т­вие още и по­ра­ди след­ни­те съ­о­б­ра­же­ния, вся­ко от ко­и­то, до­ри от­дел­но взе­то, е дос­та­тъч­но за обя­вя­ва­не на въп­рос­ния текст за ни­що­жен и про­ти­воп­ра­вен:

Пър­во, по вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния бя­ха из­вър­ше­ни мно­гоб­рой­ни прес­тъп­ни на­ру­ше­ния на За­ко­на за из­би­ра­не на Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние (ЗИВНС). В Цен­т­рал­на­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия (ЦИК) бе­ше де­по­зи­ра­но за­пит­ва­не от СЮД (вх. № ЦИК-2-4/07.05.1990 г.), в ко­е­то се об­ръ­ща­ше вни­ма­ние вър­ху прес­тъп­но­то на­ру­ша­ва­не на ал. 1 от чл. 49 на ЗИВНС („Всич­ки кан­ди­да­ти и пар­тии имат ед­на­къв дос­тъп до сред­с­т­ва­та за ма­со­во ос­ве­до­мя­ва­не“). Дек­ла­ра­ци­я­та на СЮД от 15.07.1990 г. по­со­чи на­ли­чие на прес­тъп­ле­ния по чл. 314 от На­ка­за­тел­ния ко­декс (със­та­вя­не на офи­ци­а­лен до­ку­мент с не­вяр­но съ­дър­жа­ние) и по чл. 319 от съ­щия Ко­декс (уни­що­жа­ва­не на офи­ци­а­лен до­ку­мент), из­вър­ше­ни с из­гот­вя­не­то на про­то­ко­ли­те за ре­зул­та­ти­те от из­бо­ри­те. На­ли­це са и мно­го дру­ги на­ру­ше­ния на ЗИВНС. Пред­се­да­те­лят и Сек­ре­та­рят на ЦИК съз­на­тел­но пре­мъл­ча­ха те­зи и дру­ги прес­тъп­ни де­я­ния и бя­ха щед­ро въз­наг­ра­де­ни: си­нът на пър­вия бе­ше наз­на­чен за пос­ла­ник в Бон, а вто­ри­ят по­лу­чи пор­т­фей­ла на ми­нис­тър-пред­се­да­тел.

Вто­ро, до де­ня на са­мо­раз­пус­ка­не­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние (12.07.1991 г.) не­го­ва­та Ман­дат­на ко­ми­сия не се про­и­з­не­се по ле­ги­тим­ност­та му. Ве­ро­я­т­но при­чи­ни­те за лип­са­та на одоб­ре­но от всич­ки де­пу­та­ти ре­ше­ние на Ман­дат­на­та ко­ми­сия се ко­ре­ни в мно­гоб­рой­ни­те на­ру­ше­ния на ЗИВНС, ко­и­то пра­вят не­въз­мож­но ле­ги­ти­ми­ра­не­то на то­зи със­тав ка­то Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние (и ка­то На­род­но съб­ра­ние въ­о­б­ще). Взе­ма­не­то на ре­ше­ние след са­мо­раз­пус­ка­не­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние е прав­но не­до­пус­ти­мо (су­бек­тът ве­че не съ­щес­т­ву­ва).

Тре­то, кон­с­та­ти­ра­ни­те мно­гоб­рой­ни слу­чаи на гла­су­ва­не на де­пу­та­ти с по­ве­че от ед­на кар­та би­ха опо­ро­чи­ли и текст, при­ет от ле­ги­ти­мен пар­ла­мент, да­же ако ста­ва­ше ду­ма за един-един­с­т­вен слу­чай (а не за сто­ти­ци слу­чаи, как­то приз­на­ха да­же ли­де­ри на пред­с­та­ве­ни­те в пар­ла­мен­та по­ли­ти­чес­ки си­ли). Мо­ше­ни­чес­т­ва­та, на ко­и­то ста­на­ха сви­де­те­ли Бъл­га­рия и све­тът (бла­го­да­ре­ние на те­ле­ви­зи­я­та и ра­ди­о­то), не мо­гат да бъ­дат пра­во­мер­на ос­но­ва на бъ­де­що­то граж­дан­с­ко об­щес­т­во, за­ко­но­да­тел­с­т­во и об­щес­т­вен ред. Ни­кой не мо­же да чер­пи пра­ва от сво­е­то про­ти­воп­рав­но по­ве­де­ние; под­пис­ва­не­то на въп­рос­ния текст от 309-има­та не­ле­ги­тим­ни пред­с­та­ви­те­ли не са­ни­ра, а още по­ве­че опо­ро­ча­ва мо­ше­ни­чес­ки съг­ла­су­ва­ния текст.

Чет­вър­то, сто­ти­ци бя­ха слу­ча­и­те, ко­га­то от­дел­ни тек­с­то­ве (на пър­во, вто­ро или тре­то че­те­не) се при­е­ма­ха с по-мал­ко от 200 гла­са; има­ше слу­чаи на при­е­ма­не на тек­с­то­ве до­ри с по-мал­ко от 150 гла­са. То­ва е в гру­бо про­ти­во­ре­чие не са­мо с един­с­т­ве­но ва­лид­на­та за Бъл­га­рия Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция, изис­к­ва­ща две тре­ти от гла­со­ве­те на „всич­ки чле­но­ве на На­род­но­то съб­ра­ние“ (чл. 169), но и с фак­ти­чес­ки дейс­т­ву­ва­ща­та кон­с­ти­ту­ция от 1971 г. (ал. 3 на чл. 143). Та­зи мо­ше­ни­чес­ка про­це­ду­ра е в ка­те­го­рич­но не­съ­о­т­вет­с­т­вие и с въз­п­ри­е­тия в про­е­к­то­тек­с­та за кон­с­ти­ту­ция под­ход, спо­ред кой­то „На­род­но­то съб­ра­ние при­е­ма за­кон за из­ме­не­ние или до­пъл­не­ние на Кон­с­ти­ту­ция­та с мно­зин­с­т­во три чет­вър­ти от всич­ки на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли на три гла­су­ва­ния в раз­лич­ни дни“ (ал. 1 на чл. 155). Оче­вид­но пос­лед­но­то це­ли да уве­ко­ве­чи въп­рос­ния текст за кон­с­ти­ту­ция, та ко­га­то се­га уп­рав­ля­ва­щи­те имат в бъ­де­щи­те пар­ла­мен­ти до­ри под 30% от мес­та­та, пак да не до­пус­нат про­мя­на, ко­я­то не ги удов­лет­ворява.

Страш­на­та ис­ти­на, ко­я­то уп­рав­ля­ва­щи­те вът­ре и вън от пар­ла­мен­та (не­за­ви­си­мо от по­ли­ти­чес­ка­та им ок­рас­ка) прик­ри­ват, е съз­да­ва­не­то на текст на кон­с­ти­ту­ция – Фран­кен­щайн, пос­ред­с­т­вом кой­то пос­та­вят на­ча­ло­то на дър­жа­вен прев­рат и рес­тав­ра­ция на то­та­ли­та­риз­ма. До­ка­за­тел­с­т­ва:

– член 18 от про­е­к­та от­но­во пред­виж­да то­та­лен дър­жа­вен мо­но­пол, а пос­лед­ни­ят е ико­но­ми­чес­ка ба­за на то­та­ли­та­риз­ма;

– член 21 ал. 2 от про­е­к­та от­ри­ча неп­ри­кос­но­ве­ност­та на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност, прог­ла­се­на в чл. 17 ал. 3 на съ­щия;

– член 81 от про­е­к­та до­пус­ка да се при­е­мат за­ко­ни с ед­на чет­върт плюс един от гла­со­ве­те (62 от 240);

– чле­но­ве 129 и 132 и § 5 от про­е­к­та да­ват въз­мож­ност на до­се­га кла­ли­те и бе­си­ли сле­до­ва­те­ли, про­ку­ро­ри и съ­дии (поч­ти 100% бя­ха чле­но­ве на уп­рав­ля­ва­щи­те пар­тии) да ста­нат нес­ме­ня­е­ми и да по­лу­чат иму­ни­те­та на на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли.

Сле­до­ва­тел­но спо­ред въп­рос­ния текст за кон­с­ти­ту­ция ико­но­ми­чес­ка­та, за­ко­но­да­тел­на­та и съ­деб­на­та влас­ти ос­та­ват в ръ­це­те на до­се­га уп­рав­ля­ва­щи­те (из­пъл­ни­тел­на­та власт и без то­ва е в тех­ни ръ­це), в ръ­це­те на оне­зи, ко­и­то до­ве­до­ха Бъл­га­рия до пъл­на ка­та­строфа.

Съ­щев­ре­мен­но СЮД виж­да ог­ром­на опас­ност, ко­я­то ис­ка­не­то за ре­фе­рен­дум за одоб­ря­ва­не или от­х­вър­ля­не на тек­с­та за кон­с­ти­ту­ция (из­диг­на­то от съз­на­тел­ни и под­дър­жа­но от заб­лу­де­ни кла­кьо­ри на уп­рав­ля­ва­щи­те) пред­с­тав­ля­ва за къл­но­ве­те на де­мок­ра­ти­за­ци­я­та у нас. До­ри са­мо ис­ка­не­то е ве­че приз­на­ва­не на ня­как­ва ле­ги­тим­ност как­то на въп­рос­ния текст за кон­с­ти­ту­ция (част от гла­ду­ва­ли­те де­пу­та­ти, ко­и­то ра­ту­ват за ре­фе­рен­дум, ве­че нап­ра­ви­ха на­ме­ци, че го приз­на­ват), та­ка и на съз­да­ло­то го Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние, из­бо­ри­те и пре­диз­бор­на­та кам­па­ния. Ни­ка­къв ре­фе­рен­дум не мо­же да ле­га­ли­зи­ра текст, кой­то е ре­зул­тат от по­ре­ди­ца мо­ше­ни­чес­т­ва. Ис­ка­не­то за ре­фе­рен­дум и са­ми­ят ре­фе­рен­дум са са­мо щрих от фак­ти­чес­кия дър­жа­вен прев­рат, кой­то е в ход в Бъл­га­рия.

С ог­лед на го­ре­и­з­ло­же­но­то СЮД при­зо­ва­ва всич­ки де­пу­та­ти (вклю­чи­тел­но и под­пи­са­ли­те тек­с­та) да дек­ла­ри­рат пуб­лич­но сво­е­то осъж­да­не на про­ти­воп­рав­ни­те дейс­т­вия, до­ве­ли в край­на смет­ка до съз­да­ва­не­то на въп­рос­ния текст за Кон­с­ти­ту­ция. В про­ти­вен слу­чай ра­но или къс­но те ще бъ­дат не­ми­ну­е­мо прив­ле­че­ни под от­го­вор­ност за ак­тив­но учас­тие в дър­жа­вен прев­рат за рес­тав­ра­ция на то­та­ли­та­риз­ма.

СЮД при­зо­ва­ва бъл­гар­с­ка­та ин­те­ли­ген­ция, в час­т­ност юрис­ти­те и тех­ни­те ор­га­ни­за­ции, да се раз­г­ра­ни­чат от из­вър­ши­те­ли­те на дър­жав­ния прев­рат и да обяс­нят на на­ро­да как­ви прес­тъп­ни ак­то­ве се из­вър­ш­ват в не­го­во име след 10.11.1989 г.

СЮД при­зо­ва­ва и сред­с­т­ва­та за ма­со­во ос­ве­до­мя­ва­не да пре­мах­нат ин­фор­ма­ци­он­на­та за­ве­са спря­мо не­го­ви­те про­я­ви и да да­дат мак­си­мал­на глас­ност на то­зи ме­мо­ран­дум, тъй ка­то дру­го по­ве­де­ние би би­ло съ­у­час­тие в за­поч­на­лия дър­жа­вен прев­рат.

Ис­то­ри­я­та и бъл­гар­с­ки­ят на­род ня­ма да оп­рав­да­ят пре­мъл­ча­ва­не­то на те­зи страш­ни ис­ти­ни за днеш­ния ден на Бъл­га­рия.

01.08.1991 г., Со­фия Пред­се­да­тел на СЮД: /п/
Ян­ко Ян­ков

[Публикувани и на стр.331-333, 334-336 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].