Предговор към Янко Николов Янков-Вельовски, Писма до „градинарите” на западните посолства в София, С., „Янус”, 2012, 346 с., ISBN: 978-619-7008-03-6

 

Предговор към Янко Николов Янков-Вельовски, Писма до „градинарите” на западните посолства в София, С., „Янус”, 2012, 346 с., ISBN: 978-619-7008-03-6

&

 

Предговор

            Заглавието на настоящето книжно издание („Писма до „градинарите“ на западните посолства в София“) е обусловено или продиктувано от неколко обстоятелства:

            Преди всичко следва да отбележа, че като професионален юрист и университетски професор по правни и политически науки несъмнено превъзходно зная, че най-главното официално длъжностно лице в едно Посолство (дипломатическа мисия) е именно Негово превъзходителство Посланикът.

 

            От друга страна, обаче, като страстен любител на литературното и филмовото художествено изкуство превъзходно зная, че професионалните юридически знания често пъти са си пълна заблуда и демагогия, и че например в класическия шпионски жанр се счита за почти обичаен и тривиален фактът, че най-главното, но камуфлажно прикрито длъжностно лице в едно Посолство, е Градинарят.

 

            От трета страна следва да подчертая, че поне след 1995 г.

            (когато корумпирани Западни елити и техните „демократични партньори“ от трансмутиралата в Червена Мафия бивша Червена армия окончателно укротиха автентичните свободолюбиви импулси на Източноевропейското население),

            съвсем сериозно започнах да си мисля, че правя колосална грешка, като адресирам писмата си до Посланика на съответното Западно посолство в София, и че именно поради това оттогава досега:

            напук на старото ни „бойно приятелство“ от годините на антикомунизма;

            напук на всичките високопарни приказки за човешки  права;

            напук на принципите на Стокхолмската програма, издигащи като приоритетни сфери Правосъдието, Свободата и Сигурността на гражданите на Европейския съюз;

            напук на множеството Декларации на ООН за върховенството на Правото, последната от които е само отпреди неколко дни;

            напук на Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, съгласно което Европейският съюз има характера на НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, според който ВЕЧЕ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ са СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, и в този смисъл Западните Посланици са акредитирани НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА МАФИОТСКА (ДЪРЖАВНА) ВЛАСТ, НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

         никой от посолствата не ми е отговорил и не ми отговаря абсолютно нищо.

 

            С което, впрочем, както и комунистите от 80-те години „съвсем по комунистически“ ме накараха да си направя „злостния клеветнически антиевропейски извод“,

            че Европейският съюз е Втори Съветски съюз -  

            не по-малко жесток и перверзен от Първия; при който, както и при Първия, престъпната държавна власт най-много и най-усърдно говори за постоянната си загриженост и за високите си постижения в сферата на защитата на човешките права;

            като, както тогава, така и сега, колкото по-брутално и по-перверзно е нарушаването и потъпкването на тези права, толкова по кресливи са официозните приказки на престъпните управляващи елити за загрижеността им за спазването на човешките права.

 

            От четвърта страна, обаче, пак позовавайки се на литературните и филмовите образци, си мисля, че не е изключено и е вероятно във всяко едно от Западните посолства в София съвсем реално да съществува и мистериозната фигура на „благородника“-пират, който дебне и от засада ограбва пощенския дилижанс, и че точно поради това моите писма не достигат нито до Посланика, нито до Градинаря.

 

***

            Настоящето книжно издание съдържа само една изключително малка част от моите писма, които в течение на годините съм писал до Техни Превъзходителства посланиците на акредитираните в София т. нар. Западни държави.

            Преди много сезони, през 80-те години, в епохата на класическия комунистически политически режим беше време, когато редовно посещавах повечето от тук визираните посолства на Западните държави и като правило винаги бех посрещан и приеман от високопоставено дипломатическо лице - обикновено Секретар на Посолството - а често и от самия Посланик. Поради това и:

            *присъдата, която получих (по обвинение за подстрекаване на чужди държави към враждебни действия против Народна република България и за осъществяване на клеветническа противодържавна агитация и пропаганда), бе изключително жестока;

            *третирането ми в затвора бе неимоверно кошмарно и оцеляването ми бе случайно и се дължеше съвсем не на все пак официално декларирваната загриженост на Запада персонално за самия мен, а единствено на изключително здравия ми организъм на активно закален спортист;

            въпреки което, обаче, поради третирането ми с химикали за сломяване на волята ми получих четири (4)-сантиметров тумор на надбъбречната жлеза (феохромоцитом) и останах жив само благодарение на една хуманитарна (неправителствена и правозащитна) организация, която плати лечението ми през 1990 г. в Мюнхенската болница „Гросхадерн“;

            *както и третирането на най-близките ми хора бе такова, че те всичките само за неколко години скоропостижно намериха смъртта си и фактически беха геноцидно избити.

 

            В документалните ми книги и в многобройните ми вестникарски интервюта многократно съм посочвал факта, че когато през късната есен на 1989 г., само 17 (седемнадесет) минути след освобождаването ми от затвора, посетих Посолството на САЩ, веднага бех приет от най-високопоставените дипломатически представители – Секретаря  Маршал Харис и Посланика Сол Полански; и че те ми казаха, че отдавна чакат моето включване в „процеса на демократичното преустройство“.

            В тези книги подробно съм посочил, че веднага съм казал на високопоставените дипломати, че по силата на моите лични и професионални основания отдавна познавам всички видни фигури на „този процес“ и поради това превъзходно зная, че те са си чистопробни комунисти; поради което на тази сцена, на която се намират те, поради абсолютна морална и политическа несъвместимост аз нямам и не бих могъл да имам каквото и да е място.

 

            В тези книги многократно съм посочвал факта, че когато поисках да ми помогнат да спася последните останали живи (но вече безнадеждно раково болни) от семейството и фамилията ми и да отидем да живеем на Запад, както Посланикът Сол Полански, така и Секретарят Маршал Харис изрично и пределно ясно ми казаха, че за близките ми това не е възможно да стане, тъй като те не са и не могат да бъдат актуална работна сила;

            и че за мен няма да има никакви пречки да замина и да се установя да живея там, но че

            поради характера на предварителната договореност между Западните и Източноевропейските политически елити

            такива като мен, които отидат да живеят там,

            няма да имат никакъв шанс да живеят икономически и битово нормално и да се занимават с политическа и юридическа наука, каквото е моето желание,

            тъй като с тези неща там ще имат икономическа и статусна възможност да се занимават само децата на източноевропейските комунисти.

 

***

            Конкретният повод, положил началото на тематиката, съдържаща се в тук визираните писма, е фактът, че

            на 20 май 2010 г. съм депозирал пред Министър-председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта, че

            едно високопоставено лице, което е не само професор по правни науки, но е и кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби,

            добронамерено ме е уведомило, че му е наредено да ми каже, че ако продължавам да търся правата  си (пред съдилищата и пред държавните административни институции),

            спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата,

            които именно служби са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

 

            Тъй като продължих да настоявам да търся правата си по всички казуси,

            на 10 юни 2010 г. върху имота ми в родното ми село е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, което (тъй като не е била взета или открадната нито една вещ) несъмнено има най-вече недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, както и несъмнения характер на оперативно мероприятие по поставянето на някакъв вид болестотворни субстанции, каквито се използуват при тероризма;

            а само десет дни след това, на 21 юни с. г., две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно пред Съдебната палата в София, при това непосредствено в обсега на охранителните видеокамери, при което със специален боен железен предмет (нунчаку) с един-единствен удар, целейки да ме ударят по главата поради мръдването ми ме удариха по рамото, което бе счупено на пет парчета;

            и въпреки че прокуратурата веднага е била надлежно сезирана, както тогава, през 2010 г., така и до днес, вече края на 2012 г.,

            не е предприето абсолютно нищо за разследване на покушението,

            именно защото престъплението има характера на специално оперативно мероприятие, извършено от специалните служби, И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ ЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА Червената мафия.

 

            В тези (и в други) писма изрично съм посочил, че когато след покушението попаднах в най-големото в България медицинско заведение за бърза и неотложна помощ, лекарите „благоволиха“ да ме оперират:

            *едва след като една национална телевизия излъчи специален репортаж;

            *едва след като двама високопоставени политически и парламентарни фанкционери (заместник-председатели на Парламента) лично са били настояли пред Директора на болницата да ми бъде направена адекватна хирургическа операция;

            *и най-вече едва след като известният германски писател Илия Троянов по телефона бе уведомил Директора на болницата, че е ангажирал екип на германска телевизия, която след три дни ще бъде в София; само два часа след този телефонен разговор мен ме оперираха и още на другия ден набързо ме изписаха от болницата, като ми предписаха интензивно лечение при домашни условия.

 

            Впрочем, след като непосредствено след визираното покушение върху мен

            не само българските институции запазиха пълно мълчание и не предприеха абсолютно нищо,

         но и Западните посолства постъпиха по абсолютно същия  начин,  

            в писмото ми от 07 Септември 2010 г. изрично съм написал, че 10 (десет) години преди това един адвокат (Цено Стоянов), който през 80-те години бе мой студент и после дълги години бе ангажиран със специалните служби, ми е казал, че е упълномощен да ме уведоми, че българските тайни служби са били получили съгласието на западните тайни служби да се справят безцеремонно с всички такива като мен, включително и чрез прилагането на сравнително елегантен способ за физическо унищожаване;

            и че единственото условие за нашето, на семействата ни,  оцеляване, е да се откажем от всичките преписки и дела, които водим (сме предявили) пред българските и международните съдебни и други институции, тъй като те „представят в неблагоприятна светлина“ протичащите в България „мощни демократични процеси“ и саботират интегрирането на страната ни с Европа.

 

--- --- ---

            В същия контекст следва да спомена и факта, че в писмото ми от 22 Септември 2010 г. изрично съм посочил, че в българската история са налице множество такива факти, и че един такъв факт е посочен от самия  мен в две от моите публикувани през 2004 г. и 2006 г. научноизследователски книги, посветени на „Българския тероризъм“;

            в които книги съм обосновал тезата, че извършеното през Юли 1895 г. убийство на видния екс-Министър-Председател на Третото българско царство Стефан Стамболов (1854-1895) е имало характера на терористичен акт, организиран и извършен от тогавашните руски специални служби,

            при предварителното съгласуване и последващото улеснение на убийците, дадено (направено) от няколко западни специални служби и техните дипломатически представителства в България.

            В тези книги съм посочил, че когато Стефан Стамболов вече е знаел, че се подготвя неговото убийство и за да го избегне се е бил обърнал към няколко западни посолства в София с искане за съдействие и дипломатическа защита,

            същите отказали да му издадат виза,

            с което практически блокирали възможността му да напусне България, и така го оставили в лапите на убийците.

            В тези книги съм посочил, че последните думи,

            които този велик българин (когото западните историци съвсем неслучайно наричат „българският Бисмарк“)

            е бил произнесъл непосредствено преди да издъхне, са били „Проклетнице, Европа!“.

            И че той, макар и превъзходно да е знаел, че убийството му е организирано именно от руските специални служби, неговите последни думи са били отправени като силен упрек именно към Европа, която, за да угоди на Русия, се е била съгласила това да стане, и без чието съгласие Русия не би посмяла си позволи да осъществи покушението.

 

--- --- ---

            В същия контекст следва да спомена и факта, че в писмото ми от 30 Май 2011 г. изрично съм написал следния текст:

         „Ваши Превъзходителства,

         Като Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам пред Вас моята молба да благоволите да ме приемете за делови разговор.

            Впрочем, позволявам си да Ви припомня, че през 80-те години не само съм бил приеман и водел множество разговори лично с Вашите високопоставени предшественици, но и в началото на Март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица, община Монтана бе посетен лично от политическия секретар на Посолството на САЩ Джоузеф Кийл, като само една седмица след това бях интерниран и изпратен в концлагер;

            и че после бях противозаконно осъден и престоях в затвора ШЕСТ ГОДИНИ при изключително жестоки нечовешки условия,

            а баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима бяха подложени от Специалните служби на българската държавна власт на жестоки репресии и наскоро след това починаха.

            Впрочем, казвам Ви това, за да подчертая парадоксалния и все още недостатъчно ясен (изяснен) за самия мен факт,

         че сякаш по силата на зловещо магическо заклинание след 1995 г. всички западноевропейски дипломатически представители в България предприеха изключително интензивна

         стратегия на тотално игнориране на малцината като мен, включително и на самия мен,

         и официално легитимираха като свои „приятели“ и „демократични партньори“ именно нашите и лично моите палачи.“

 

--- --- ---

            В същия контекст следва да спомена и факта, че в писмото ми от 03 Октомври 2012 г. съм се опитал да представя в максимално синтезиран вид съдържанието на почти 700 (седемстотин) страници предишни писма и документация; което съдържание, впрочем, вече би следвало да е превъзходно известно на функционерите на западните посолства, тъй като тези страници вече отдавна са им били предоставени. Все пак тук и сега накратко ще спомена, че става дума за следното:

 

            Първо: че освен чрез празни пропагандни приказки Западът не защити с нищо друго нито мен, нито членовете на първото ми семейство и на фамилията ми,

            и така Западът фактически легитимира упражнената върху нас жестока политически мотивирана геноцидна практика на комунистическия и на посткомунистическия режим,

            в резултат на която беха погребани баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима;

 

            Второ: След извършените през 90-те години камуфлажни политически промени

         конфронтацията между системите завърши с конвергенция на корумпираните елити срещу собствените им народи,

         като по този начин Западът фактически легитимира като свои демократични партньори именно нашите палачи -

         които, след като унищожижа и фактически убиха и последните останали живи от моите най-близки хора,

         нито за момент не спряха своята политически мотивирана геноцидна практика, но сега вече спрямо новото ми, създадено през 1992 г., семейство.

 

            Трето: С писмото ми от 03 Октомври 2012 г. съм се опитал за пореден път да обърна внимание на дипломатите от Западните посолства в София върху изключително обемистата документация, от която по недвусмислено ясен начин е видно,

         че терористично-геноцидният нов (паравоенен ченгеджийско-мафиотски) политически режим

         нито за момент не е спирал кръвожадната практика, която досега е била упражнявана от стария режим,

         при което съм акцентирал изключително върху посегателствата върху съпругата ми, нейните най-близки роднини и нашата дъщеря.

 

            Четвърто: С писмото ми от 03 Октомври 2012 г. съм „препратил“ „читателите“-дипломатически посланици на уж „човеколюбивия“ Запад към текста на почти седемстотин (700) страници документация (която документация отдавна им е предоставена лично от мен!), от която е видно:

 

            А) че почти ведната след като през 1992 г. създадох второто си семейство и най-вече след като през 1994 г. се роди дъщеря ми, представители на специалните служби в град Габрово са били предприели изключително интензивен натиск върху майката на съпругата ми с искането тя да се противопостави на моя брак с дъщеря й;

            че след като тя фактически отказала да направи това, попаднала в ситуация на проведено срещу нея оперативно мероприятие, при което попаднала в болница, където НЕ СЕ ЗНАЕ ТОЧНО КАКВО Е БИЛО НАПРАВЕНО, но ТОЧНО В БОЛНИЦАТА получила увреждания, наскоро след което починала;

            че оттогава досега, въпреки нашите надлежни искания, на нас категорично не ни се дава НЕ САМО копие от съдебно-медицинската експертиза, НО И каквато и да е възможност да прочетем и да се запознаем с текста на тази експертиза;

 

            Б) че неотдавна абсолютно същото се е случило и при смъртта на бащата на съпругата ми;

 

            В) че веднага след брака ни спрямо съпругата ми са били предприети специални оперативни мероприяти на модернизиран (осъвременен) икономически геноцид,

            при които човекът, с който тя е била съсобственик на два апартамента, е бил подложен на вербовъчни и жестоки манипулативни мероприятия, при които е било обезпечено участието на вербувани от службите нотариуси; и така, чрез извършването на две документни престъпления и двата съсобствени апартаменти са били продадени не само без съгласието, но и без знанието на съпругата ми;

            след което абсолютно всичките пари, които били получени от продажбата на апартаментите, веднага отишли в касите на свързани със специалните служби мафиотски структури; а тъй като човекът отказал да се включи в контролирани от службите официални скандали срещу нас, той в буквалния смисъл на думата бил доведен до статуса на бездомник и просяк;

            дори нещо повече – неговата дъщеря била прогонена от апартамента; дори нещо още повече – за да е пределно ясен зависимият им от специалните служби статус, на неговата дъщеря, която има две висши образования (бакалавър по история и магистър по американистика) й е било „дадена възможност“ да се препитава единствено като работи като продавачка в магазин за хранителни стоки;

            и че когато съпругата ми узна за извършените престъпления и предприе надлежната процедура да защити правата си, лично Министърът на вътрешните работи е ръководил мероприятията за това, съпругата ми да бъде шантажирана и сплашена да се откаже да търси правата си;

            а след като лично аз поех официалната процедура в свои ръце и така ние продължихме да настояваме за защита на правата ни, Министърът на вътрешните работи, Премиерът и Главният  прокурор просто мълчаливо отказаха да отговарят на аргументите ни - 

            КАТО, ОБАЧЕ, СПРЯМО МЕН БЕ ПРЕДПРИЕТА СТРАТЕГИЯТА ДА МИ СЕ КАЗВА, ЧЕ АКО ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ИСКАМ ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НИ, ЩЕ БЪДА НАКАЗАН, КАТО ПОСТРАДАТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И КАТО БЪДАТ УБИТИ, ДЪЩЕРЯ МИ И СЪПРУГАТА МИ;

 

            Г) че макар и съпругата ми да е лекар и да има две висши образования (Магистър по стоматология и Магистър по социална педагогика), почти веднага след като се омъжи за мен тя остана без работа, а от държавната Дирекция „Бюро по труда“ й е било предложено да работи като ... чистачка на улиците;

 

            Д) че при напълно рутинен медицински преглед съпругата ми е била шокирана, че има раково заболяване и само няколко дни след това, под предлог за „животоспасяваща спешност“, е оперирана от рак на млечната жлеза;

            че след това по наше искане иззетия при операцията биологичен материал е бил изследван в друга болница, където е дадено заключението, че са липсвали основания за извършването на тази медицинска операция;

            че след широко разгърната от нас „война“ получихме отговор, съгласно който НЯМАМЕ НИКАКВО ПРАВО ДА ЗНАЕМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОНКРЕТНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕЙНОТО ОПЕРИРАНЕ;  

 

            Е) че при напълно рутинен медицински преглед на нашата десет (10)-годишна дъщеря е бил предписан медикамент, във фабрично-търговската писмена информация на който изрично и ясно е записано, че „не се прилага при деца и юноши до 18 години“;

            че дори нещо повече – детето въобще не е имало заболяването, при наличието на което този фармацевтичен препарат може да се предписва и прилага при хора, които не са деца и юноши;

            че след широко разгърната от нас протестна „война“ получихме отговор от Прокуратурата, че тъй като препаратът е произведен от авторитетна западна фирма и няма забрана за неговата продажба, той може да бъде предписван и прилаган, и че следователно с неговото предписване на дъщеря ни не е било извършено никакво нарушение и никакво престъпление;

            така, съгласно логиката на този отговор „лекарите“ (и особено агентите на специалните служби) могат да предписват този препарат без въобще да се интересуват дали човекът, на когото се предписва е болен или е здрав, както и дали този препарат има или няма връзка с конкретното здравословно състояние на конкретния човек;

който аргумент, разбира се,

има качеството на перфектно доказателство,

че в случая става дума за планирана и обезпечена

от специалните държавни и мафиотски служби

стратегия на престъпно терористично и геноцидно покушение;

 

            Ж) Така, в текста на писмото ми от 03.10.2012 г. изрично съм обосновал тезата, че визираните факти свидетелствуват за наличието на класически и модернизирани примери на планирани и обезпечени от специалните служби

престъпни актове на политически мотивиран широкоспертърен геноцид.

 

--- --- ---

            В същия контекст следва да спомена и факта, че в писмото ми от 10 Октомври 2012 г. съм се опитал да представя в максимално синтезиран вид съдържанието на почти 500 (петстотин) страници предишни писма и документация; което съдържание, впрочем, вече би следвало да е превъзходно известно на функционерите на западните посолства.

            Така, тук съм посочил, че напр. един от офицерите от зловещото Шесто управление на комунистическата Държавна сигурност, който по онова време е ръководел агентурния ресурс сред юридическите кадри на Софийския университет и на Института за правни науки при БАН,

            след политическите промени през 1990 г. не само е получил статус на „демократичен генерал“, не само е запазил влиянието си върху всички предишни агенти сред университетските и научните юридически кадри, не само е получил нова квалификация в сферата на отвличанията и убийствата; 

            но и се бе прочул в македонските и в българските медии както като един от ръководните атегнатори срещу Президента на Македония Киро Глигоров, така и като екзукутор,  лично  обесил един от участниците, който е бил допуснал грешки и е бил дал основание на Македонската полиция да тръгне по следите им.

            Така, тук съм посочил, че същият, вече в качеството си на наддържавен мафиот, включително и в наши дни продължава да ръководи агентурния апарат сред университетските и научно-изследователските юридически кадри;

            и че като по-рано, така и днес именно от него зависи йерархичното позициониране на преподавателските и научно-изследователските университетски и академични кадри в сферата на правните науки.

 

            Тук съм посочил, също така, че след като през 90-те години излязох от затвора

            имах „неимоверното щастие“ в продължение на вече повече от двадесет (20) години НЕ САМО да работя „заедно“, „рамо до рамо“ с почти всички агент-провокатори на Държавна сигурност, които преди години са били спомогнали за моето противозаконно осъждане,

            НО И да бъдем „политически коректни колеги“

            КАКТО СЪС САМИЯ Главен прокурор, който бе такъв по времето на моето противозаконно престояване в затвора,

            ТАКА И СЪС САМИЯ началник на всички български затвори, който бе такъв по времето на моето противозаконно престояване в продължение на шест години в системата на българските затвори.

            Така, в това ми писмо съм подчертал, че без да се главозамайвам,  отвреме-навреме силно и самолюбиво се самолаская, като си мисля, че може би съм единственият в света, който е имал неимоверния уникален щастлив шанс да бъде „политически коректен“ със своите палачи.

 

            При това следва да отбележа, че именно под закрилата на Европейския (Втория Съветски) Съюз всичките тези подвизаващи се в университетите като професори офицери и агенти на комунистическите и на „демократическите“ специални служби

            се ползуват от привилегията да получават парични приходи по четири-пет (4-5), а някои дори и по шест (6) абсолютно нереални „трудови договори“

            (съвсем неотдавна в българските медии не само беха „осветени“ имената на неколко такива професори-офицери и агенти на специалните служби, но дори бе споменато, че годишният им паричен доход е съпоставим с този на британския Премиер и на американския Президент!),

            докато в същото това време след като на съпругата ми в продължение на двадесет (20) години категорично е отнето правото на труд, на мен това право ми е признато само по един-единствен трудов договор.

 

***

 

         Тъй като „благодарение“ именно на така визираната по-горе

ГЕНОЦИДО-ПООЩРЯВАЩА

дипломатическа стратегия

на Западните посолства в София

            не разполагам с необходимете финансови възможности да обезпеча (осигуря) целостен (пълен) превод на текста на всичките писма, които са приложени в тази книга,

 

            все пак, за да обезпеча възможността за поне едно бегло запознаване на немскоговорещия (немскоезичния) читател със същността на една малка част от проблемите,

            тук, в тази книга, прилагам както българския текст, така и пълния превод на немски език на две от визираните писма:

            *това на съпругата ми от 03 Май 2007 г., и

            *моето от 22 Септември 2012 г..

 

            Освен това, за да обезпеча възможността на немскоговорещия (немскоезичния) читател на тази книга да узнае каква е сферата на моите професионални научни интереси,

            тук прилагам списък на книгите, които съм публикувал (статиите отдавна не ги броя!) и които предстои да бъдат публикувани:

 

Библиография (Списък на книгите)

&

за Янко Н. Янков-Вельовски

            01. Николай Михайлов, Янко Янков. БиоБиблиография (на английски, френски, немски и български езици), С., 2006, 176 с.;

            02. Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., 2012, 335 с.;

&

на (от) Янко Н. Янков-Вельовски

            01. Прогностика. Теоретико-методологически проблеми, С., 1993, 288 с.;

            02. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 1., С., 1994, 640 с.;

            03. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 2., С., 1995, 576 с.;

            04. Увод в Психологията на правото, С., 1998, 322 с.;

            05. Психология на правото, Том 1, С., 2002, 517 с.;

            06. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 3, С., 2002,  576 с.;

            07. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 4., С., 2003, 568 с.;

            08. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 5, С., 2003, 546 с.;

            09. Политически и правни учения на Месопотамия, С., 2004, 148 с.;

            10. Политически и правни учения на Древен Египет, С., 2004, 94 с.;

            11. Политически и правни учения на Древен Иран, С., 2004, 98 с.;

            12. Политически и правни учения на Юдея, С., 2004, 126 с.;

            13. Политически и правни учения на Древен Китай, С., 2004, 132 с.;

            14. Политически и правни учения на Древна Индия, С., 2004, 94 с.;

            15. Азбучни истини (Блясъци на остроумието, номинирани със строг тъмничен затвор), С., 2004, 352 с.;

            16. Евтаназията, Танатологически аспекти, С., 2004, 76 с.;

            17. Смъртното наказание. Танатологически аспекти, С., 2004, 134 с.;

            18. Въведение в Танатологията. Феноменология на живота и смъртта, С., 2004, 202 с.;

            19. Руският тероризъм, С., 2004, 130 с.;

            20. Политически и правни учения на Древна Гърция, С., 2004, 532 с.;

            21. Политически и правни учения на Древен Рим, С., 2004, 456 с.;

            22. Българският тероризъм, С., 2004, 176 с.;

            23. Хронология на най-известните терористични актове, С., 2004, 150 с.;

            24. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 6., С., 2005, 526 с.;

            25. Прогностика. Теоретико-методологически проблеми. (Второ, преработено и допълнено издание), С., 2006, 444 с.;

            26. Убийството. Танатологически аспекти, С., 2006, 142 с.;

            27. Самоубийството (Танатологически аспекти), С., 2006, 125 с.;

            28. Политически и правни учения на Средновековния Ориент, С., 2006, 150 с.;

            29. Политически и правни учения на Византия, С., 2006, 166 с.;

            30. Политическите убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, С., 2006, 150 с.;

            31. Българският тероризъм. (Второ, преработено и допълнено издание), С., 2006, 226 с.;

            32. Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. (Политическа документалистика). Книга Първа, С., 2006;

            33. Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 1. Древен Изток, С., 2006, 486 с.;

            34. Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 2. Древна Европа. Гърция, С., 2006, 452 с.;

            35. Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 3. Древна Европа. Рим, С., 2006, 412 с.;

            36. Българският тероризъм. (Трето, преработено и допълнено издание), С., 2006, 222 с.;

            37. Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов, С., 2007, 156 с.;

            38. Танатология. Наука за хуманизиране на живота чрез демистификация на смъртта, С., 2007, 752 с.;

            39. Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, С., 2007, 630 с.;

            40. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 4. Средновековие. Книга 1. Ориент. Византия, С., 2007, 230 с.;

            41. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 5. Средновековие. Книга 2. Русия, С., 2007, 744 с.;

            42. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 6. Средновековие. Книга 3. Западна Европа, С., 2007, 478 с.;

            43. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 7. Новото време. Книга 1, С., 2007, 447 с.;

            44. Научни записки и фрагменти. (Параметрите на психотронната власт и на възможностите за защита на човешката същност), С., 2007, 470 с.;

            45. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, С., 2007, 546 с.;

            46. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, С., 2007, 640 с.;

            47. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., 2007, 620 с.;

            48. Легитимните основи на политическата власт в България, С., 2007, 491 с.;

            49. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 8. Новото време. Книга 2, С., 2008, 445 с.;

            50. Статии. Студии. Записки, Том 1, С., 2010, 421 с.;

            51. Българският посткомунистически геноцид. (Документалистика), С., 2010, 427 с.;

            52. Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 9. Новото време. Книга 3, С., 2010, 400 с.;

            53. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., 2010, 155 с.;

            54. Статии. Студии. Записки, Том 2, С., 2011, 229 с.;

            55. Статии. Студии. Записки, Том 3, С., 2011, 303 с.;

            56. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 10, С., 2011, 419 с.;

            57. Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 11, С., 2011, 202 с.;

            58. Статии. Студии. Записки, Том 4, С., 2011, 207 с.;

            59. Статии. Студии. Записки, Том 5, С., 2012, 399 с.;

            60. Статии. Студии. Записки, Том 6, С., 2012, 330 с.;

            61. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., 2012, 447 с.;

            62. Софийската вода и геноцидът над софиянци. (Документалистика), С., 2012, 217 c.;

            63. Статии. Студии. Записки, Том 7, С., 2012, 285 с.;

            64. Писма до „градинарите” на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., 2012,  237 c.;

&

В процес на проучване, разработване

и предлагане за печат:

            65. Българският демократичен геноцид. Писма до Прокурора при Международния наказателен съд в Хага (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Том 1, С., 2012,  780 c.;

            66. Елити, секретни служби и тайна власт, С., 2012, 300 с.;

            67. Политическата митология, С., 2013, 350 с.;

            68. Риторика, С., 2013, 400 с.;

            69. Секретните служби и юридическите научни кадри. Биопсихопортрети, С., 2013, 420 с.;

            70. Философия на правото (Философски размишления и рецепции в правото), С., 2014, 650 с.;

            71. Политическият мениджмънт, С., 2014, 350 с.;

            72. Политическият медикализъм. Болестта в полето на политическата власт, С., 2014, 350 с.;

            73. Психология на политиката, С., 2014, 500 с.;

            74. Пътят към Европа. България в полето на ценностните периферии и геополитическите стратегии, С., 2014, 500 с.;

            75. Червената мафия. Политологичен анализ на посткомунистическата престъпност, С., 2014, 230 с.;

            76. Зеленото чудовище от Държавна сигурност. Фантом или реалност е българският медикаментозен тероризъм, С., 2014, 200 с.;

            77. Съвременни правни системи, С., 2014, 450 с..

 

***

*************

***