Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз (имащ
легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право – тъй като съгласно Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си
права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ
НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ)“;
По времето на комунистическия режим политически уволнен от научната и
преподавателска работа в БАН и СУ; интерниран (въдворен) в родното село; осъден
на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в Девня;
осъден на строг затворнически режим за подстрекаване на 24 посолства и 2 информационни агенции за враждебни действия срещу СССР,
Варшавския договор, социалистическите страни и България;
на 30 Март 1990 г. Общото
събрание на наказателните колегии на Върховния съд е издало решение, съгласно
което официалната комунистическа държавна власт е извършила политически
мотивирана престъпна репресивна дейност;
Участник
в Националната политическа „Кръгла маса” Януари-Май 1990 г.; отстранен поради радикалното противопоставяне
срещу подготвеното „Споразумение” между БКП и СДС;
Депутат (сенатор) в Седмото Велико Народно Събрание, имащо легитимния
статус на Горна (Сенатска) Камара на Парламента;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен
член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права;
Председател на Съюза на юристите-демократи
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Библиография –
Юни 2019 г.:
=========================================================
18 Декември 2019 г.
Fiat iustitia, et pereat mundus!
Деветдесет и трети (93-ти) СПЕЦИАЛЕН Меморандум-Граждански
Обвинителен Акт
До (01) Нейно Превъзходителство
госпожа Херо Мустафа, Посланик на САЩ, Наследствен Съдружен Главен Надзирател
на Съветско-Руско-Американския Концлагер „България”; E-mail: SofiaEmb@state.gov ;
До (02) Негово Превъзходителство Посланика
на Руската федерация, Наследствен Съдружен Главен Надзирател на
Съветско-Руско-Американския Концлагер „България”; E-mail:bulgaria@mid.ru ;
До (03) Нейно Превъзходителство
госпожа Андреа Вике, Посланик на Република Австрия, екзекутивен и екзекуционен
концлагерен функционер, аташиран при Главните надзиратели, ул. „Шипка” № 4, София-1000;
E-mail: sofia-ob@bmeia.gv.at
До (04) Нейно
Превъзходителство госпожа Ема Хопкинс, Посланик на Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия (United Kingdom; UK), екзекутивен и екзекуционен концлагерен функционер,
аташиран при Главните надзиратели, ул. „Московска“ № 9, София-1000; E-mail: BritishEmbassySofia@fco.gov.uk ;
До
(05) Нейно Превъзходителство госпожа Мюриел
Берсе Коен, посланик на Конфедерация Швейцария, екзекутивен и екзекуционен
концлагерен функционер, аташиран при Главните надзиратели, ул. Шипка” № 33,
София-1504, Е-mail: sofia@eda.admin.ch ; Е-mail: sof.vertretung@edа.admin.ch ;
До (06) Нейно Превъзходителство
госпожа Текла Харангозо, Извънреден и Пълномощен Посланик на Република Унгария,
екзекутивен и
екзекуционен концлагерен функционер, аташиран при Главните надзиратели, ул. „6-ти
Септември” № 57, София-1000, Е-mail: mission.sof@mfa.gov.hu ;
До (07) Нейно Превъзходителство
госпожа Флоранс Робин, Посланик на Република Франция, екзекутивен и екзекуционен
концлагерен функционер, аташиран при Главните надзиратели, ул. „Оборище“ №
27-29, София-1504, Е-mail: presse.sofia.amba@gmail.com;
Е-mail: consulat.sofia-amba@diplomatie.gouv.fr
;
До
(08) Нейно Превъзходителство госпожа Беа тен Тъшер, Посланик на Кралство
Нидерландия, екзекутивен и екзекуционен концлагерен
функционер, аташиран при Главните надзиратели, ул. „Оборище” № 15, София-1504, E-mail: sof@minbuza.nl
До (09) Негово Превъзходителство господин Стефано Балди, Посланик
на Република Италия, екзекутивен и екзекуционен концлагерен функционер,
аташиран при Главните надзиратели, ул. „Шипка” № 2, София-1000, E-mail: ambasciata.sofia@esteri.it; E-mail: segreteria.sofia@esteri.it; E-mail: amb.sofia@cert.esteri.it
;
До (10) Негово Превъзходителство господин Франсоа Бонтан,
Извънреден и Пълномощен Посланик на Кралство Белгия, екзекутивен и екзекуционен
концлагерен функционер, аташиран при Главните надзиратели, ул. „Джеймс Баучър”
№ 103, София-1407, E-mail: sofia@diplobel.fed.be
До (11) Негово Превъзходителство
г-н Владимир Чургус, Извънреден и Пълномощен Посланик на Република Сърбия, екзекутивен
и екзекуционен концлагерен функционер, аташиран при Главните надзиратели, ул.
„Велико Търново” № 3, София-1000, E-mail:sofia@emb-serbia.com ;
До (12) Негово Превъзходителство
Ръководителя на Представителството на Европейската Комисия в България,
екзекутивен и екзекуционен гарант на престъпната компрадорска камарила на
официалната българска държавна власт. (още съвсем в началото на моите официални
обръщения към него, същият В ТИПИЧНО МАФИОТСКИ СТИЛ ми е изпратил две
електронни писма, с които ме уведомява, че ЕДНОСТРАННО ПРЕКРАТЯВА МОЯТА
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ДО НЕГО, без да дава каквито и да са легитимни аргументи; впрочем,
това е само един дребен щрих към образа на Европейския Съюз като Втори
Съветски Съюз, не по-малко жесток от Първия, но по-перверзен; всъщност, това е дребен щрих
към образа на ЕВРОПЕЙСКИЯТ ХАЛИФАТ!!!) (E-mail :COMM-REP-SOF@ec.europa.eu
);
До (13) Всичките, вече традиционно
информирани от мен 51 (петдесет и една) дипломатически мисии - на техните E-mail- адреси;
До (14) Председателя на
Народното събрание, екзекутивен и екзекуционен концлагерен функционер (E-mail: tsveta.karayancheva@parliament.bg,
E-mail: cveta @ abv.bg ) ;
До (15) Президента на
България, екзекутивен и екзекуционен концлагерен функционер (E-mail: priemna@president.bg; E-mail: press@president.bg.);
До (16) Министър-Председателя
(Премиера) на Българи, екзекутивен и екзекуционен концлагерен функционер (E-mail gis@government.bg: E-mail: primeminister@government.bg );
До (17) Министъра на вътрешните
работи, екзекутивен и екзекуционен концлагерен функционер (E-mail: priemna@mvr.bg; E-mail: zhalbi@mvr.bg);
До (19) Всичките български и
други медии – на техните E-mail- адреси.
І.
Fiat iustitia, et pereat mundus!
PEREAT
MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!
Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на
съществуване!
Преди
всичко акуратно Ви припомням, че непосредствено след постъпването ми през 70-те години на
научно-изследователска работа в Института за правни науки при БАН и
преподавателска работа в единствения в България по онова време Юридически
факултет при СУ съм станал обект на строго секретни оперативни мероприятия на българския
клан на КГБ – ДС, кодовите наименования на които са „Смешник”, „Гадния”,
„Дивия”, „Злобара”, „Твърдоглавия”, „Терорист”, „Непокорник” и „Дракон”;
Þнаскоро след това съм уволнен от научната и преподавателска работа в БАН и СУ;
Þсъм интерниран (въдворен) в родното
село;
Þполитическият
секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл прави посещение в родният ми дом в
с. Клисурица;
Þведнага след това съм
осъден на заточение
и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в град Девня;
Þтри месеци след това съм
арестуван в Главно следствено управление при ДС по обвинение че съм ръководител
и извършител на нелегално разпространяваните в продължение на половин година в
Михайловград 101 (сто и един) броя позиви, подбуждащи към извършването на
престъпления против НРБ и клеветнически твърдения, засягащи държавния и
обществения строй в НРБ.
ÞТъй като непосредствено
след моето „настаняване” в концлагера в химическите задови един от позивите е
бил залепен на самата входна врата на Окръжното управление на МВР главните
заподозряни са били моят роден брат Камен Николов Янков и нашият баща Никола
Янков Димитров, спрямо които са били предприети неимоверно жестоки драстични
оперативни мероприятия.
(Впроем, В КРАЙНА СМЕТКА СЛЕД НЯКОЛКОГОДИШНО РАЗСЛЕДВАНЕ ЦЯЛОТО
РАЗСЛЕДВАНЕ ОТНОСНО ПОЗИВИТЕ ЗАВЪРШВА С ПЪЛЕН КРАХ И ДО ДНЕШНИЯТ ДЕН АЗ НЯМАМ
АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТАЦИЯТА ПО ТОВА РАЗСЛЕДВАНЕ!!!);
Þсамо две седмици след
арестуването ми Държавният департамен на САЩ ме обявява за български гражданин,
лишен от човешки права, след което Amneesty
International, Helsinky Watch, American Bar Association Lawers Committee for
Human Rights, радио Свободна Европа, радио Гласът на
Америка, радио Би Би Си и лично Вили Брандт предприемат афициални
публични акции в моя защита;
ÞПОРАДИ ПЪЛЕН КРАХ НА
РАЗСЛЕДВАНЕТО относно позивите СЕДЕМ МЕСЕЦИ след моето арестуване ОБВИНЕНИЕТО
Е ПРОМЕНЕНО в „ПОДБУЖДАНЕ НА ЧУЖДИ ДЪРЖАВИ (САЩ, Великобритания, Италия
и др.) КЪМ ВРЪЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ против България, СССР, Варшавския договор и социалистическите
страни;
ÞТри месеци след това
съм осъден на 12 (дванадесет) години затвор при строг режим; ÞЕдна година след това
присъдата е „коригирана” на 6 г. и 6 месеци при същият режим;
ІІ.
Акуратно уведомявам, че В
ИНТЕРЕС НА СТРЕМЕЖЪТ МИ ЗА ЕФЕКТИВНА БЪДЕЩА ПРАВОСЪДНА И ИСТОРИЧЕСКА ЗАЩИТА по
прецизно формулираните ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК казуси
същите винаги са АКТУАЛНО предоставяни на редица
високоавторитетни български и чуждестранни юристи, журналисти, официални лица,
депозитни библиотечни и архивни институции, КАКТО И СА ПУБЛИКУВАНИ В ГОЛЯМОТО
МНОЖЕСТВО МОИ ОТДЕЛНИ КНИЖНИ И ЕЛЕКТРОННИ ПУБЛИКАЦИИ.
СЪЩО ТАКА акуратно
актуално (своевременно) съм предоставил т. нар. „Списък на 5081 приоритетно-актуални казуси относно една малка част от престъпленията на БЪЛГАРСКИЯТ КЛАН
НА регионалният СЕЛЕКТИВНО ГЕНОЦИДЕН съветско-български комунизъм
И НА ТОТАЛНО ГЕНОЦИДНИЯТ Съветско-Руско-Американско-Европейски
Глобалистичен Либерализъм.
При това коректно
уточнявам, че СЪЩИНСКИЯТ (ИСТИНСКИЯТ) БРОЙ на казусите, които още през 70-те
години ДО ДНЕС съм предоставял и предоставям не само пред българските
институции, НО И ПРЕД НЯКОЛКО ДЕСЕТКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ И ДРУГИ
ИНСТИТУЦИИ Е МИНИМУМ 50 000 (петдесет хиляди!!!) - Виж: Библиография – Юни 2019
г., http://iankov.blogspot.com/2019/06/2019.html).
При това, естествено,
акуратно се позовавам КАКТО НА моята вече половинвековна интензивна университетска
и академична научно-изследователска и преподавателска дейност именно в сферата
на историята и теорията на политическите и правните възгледи и учения, политическият
и юридическият менеджмънт, политическата и юридическата психология и прочее, ТАКА
И НА моите почти половинвековни интензивни официални практически взаимоотношения
с няколко десетки дипломатически мисии, международно-правни институции,
европейски и други чуждестранни институции и лидери, които,
ОЧЕВИДНО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм „подстрекавал” и продължавам
да „подстрекавам” да проявяват загриженост относно престъпна дейност на
компрадорско-мафиотската неоколониална българска държавна
власт
и състоянието на Човешките Права и Правосъдието в
България.
ПРИ ТОВА изрично и
пределно ясно ЗАЯВЯВАМ ИЛИ ОБЯСНЯВАМ, че всичкото това, което пиша, предоставям
на адресатите и официално публикувам го правя СЪВСЕМ НЕ ЗАЩОТО СЪМ ИМАЛ И ИМАМ
ВЪВ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ЛИЧНОСТНИ АДРЕСАТИ НЯКАКВО, МАКАР И МИНИМАЛНО
ДОВЕРИЕ И НАДЕЖДА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ;
а защото ИМАМ
ВДЪХНОВЕНАТА ОТ ИСТОРИЯТА, ПОЛИТИЧЕСКАТА НАУКА И ПРАВОТО КРЕХКА НАДЕЖДА,
че рано или късно все пак ще има това, което се нарича СПРАВЕДЛИВОСТ И
ПРАВОСЪДИЕ;
и че документално
фиксираните от мен факти и обстоятелства биха могли да имат определена АКТУАЛНА
ЮРИДИЧЕСКА И ИСТОРИЧЕСКА стойност и значение.
Или, както вече
многократно официално съм го писал, правя това, защото поради липса на
конституционна гаранция, аналогична на ноторно известната т. нар. „Втора
поправка”,
единственото
мое легитимно оръжие е Словото и Правото, и защото се надявам, че дори
когато мен вече ме няма, това мое „оръжие” би могло да има роля и значение,
аналогична на ядреното оръжие „Периметър” -„Ръката на
Мъртвеца” – „Тhe Dead Man's Hand“.
Впрочем, както Ви е
известно или би трябвало да Ви е известно, в продължение на вече ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН
ВЕК специално, систематично и прецизно съм проучвал, проучвам и публикувам
фактите и обстоятелствата относно престъпната дейност на специалните служби НА
БЪЛГАРСКИЯТ КЛАН КАКТО НА Съветския Интернационален Комунизъм, ТАКА И НА
Съветско-Руско-Американско-Европейския Либерален Глобализъм,
При което в центъра на
визираните интензивни изследвания е фиксирано вниманието ми върху специалните методи и средства за
СИСТЕМАТИЧНО ИНТЕНЗИВНО РЕПРЕСИРАНЕ И ЗА ГЕНОЦИДНО ПРОЧИСТВАНЕ на ВСИЧКИ носители на висшата
ценностна система КАКТО НА ЗНАКОВИТЕ формално все още „свободни” личности, ТАКА И НА ЗНАКОВИТЕ
затворници и концлагеристи;
при което категорично ясно
съм констатирал, че МАКАР И ОЧЕВИДНО като главни обекти на репресиране и
геноцидно прочистване на преден план да изпъкват самите ОТДЕЛНИ ИНДИВИДУАЛНИ
ЗНАКОВИ ЛИЧНОСТИ,
всъщност,
ИСТИНСКИТЕ, СЪЩИНСКИТЕ, ГЛАВНИТЕ ОБЕКТИ НА ГЕНОЦИДНОТО ПРОЧИСТВАНЕ СА ЧЛЕНОВЕТЕ
НА СЕМЕЙСТВАТА, НА ФАМИЛИИТЕ И НА ЕТНО-НАЦИОНАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ.
Които именно поради
техното изключително високо индивидуално, семейно-фамилно и етно-национално
Достойнство са били характеризирани и стигматизирани, „маркирани” от
специалните служби като т. нар. потенциално и актуално опасни за държавната
власт „знакови личности и общности”; и именно поради тези им Високи Човешки
Качества .са подложени на репресиране и геноцидно прочистване.
Това, всъщност, съвсем не е
случайно, и изводите ми и констатацията съвсем не са изненада, тъй като е
ноторно известно, че още от първите дни на своето властвуване КПСС и БКП,
КГБ и ДС съвсем не криеха, че една от техните главни цели и задачи е
създаването на НОВ ТИП СЕМЕЙСТВО – СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО (КОМУНИСТИЧЕСКОТО)
СЕМЕЙСТВО,
при което главната цел на
комунистическата държавна власт е тоталното смачкване и унищожение на
индивидуалното, семейно-фамилното и етно-националното Достоинство и формиране в
цялото общество на абсолютен рефлекс на тотална преданност и подчинение на
държавната власт.
Това, разбира се, също съвсем не е
случайно и не е изненада, тъй като още от Светото Писание е известно, че
ЕДИНСТВЕНАТА ЧОВЕШКА ИНСТИТУЦИЯ, СЪЗДАДЕНА ОТ ГОСПОДА БОГА, Е ИМЕННО
СЕМЕЙСТВОТО, А НЕ ДЪРЖАВАТА (Първа книга на царете или Първа книга на Самуил
8:7-8, 19); и че именно поради това АТАКИТЕ НА РОГАТИЯ СА ОЖЕСТОЧЕНИ ИМЕННО
СРЕЩУ СЕМЕЙСТВОТО,
тъй като именно в Семейството се ражда и формира
Човешкото Достойнство като най-мощната Сила, отстояваща Справедливостта.
Впрочем, тук, макар и
бегло, следва да спомена, че поне според моята констатация предприетият още
през 60-те години ПЛАВЕН ПРЕХОД от регионалния интернационален съветски
комунизъм (Регионална Империя на Злото”) към световния комунизъм
(евфемистично наречен „Либерален Глобализъм”, но всъщност вече в продължение на
три десетилетия интензивно проявил се и проявяващ се като Глобална Империя на
Злото)
е бил „елегантно” строго секретно
обезпечаван от три вербални т. нар. джентълменски
споразумения между елитите и специалните служби на САЩ и СССР относно взаимно
елегантно-прецизно контролирано-стимулираното проявление през 60-те и особено
през 1968 г. на левичарските и еврокомунистическите възжеления и изяви в Европа
и създаването на Европейския Съюз като Втори Съветски Съюз; при което най-мощното и фактически
най-интензивното обезпечение на този Преход е сключеното между тях през
началото на 70-те години единствено писмено джентълменско
споразумение, обезпечаващо именно интегративната дейност на кадрите на КГБ и ЦРУ
относно предприемането и реализирането на стратегията за Либералния Глобализъм;
Така, в частност още през началото на 70-те години в българската ДС е било
предприето строго секретното формиране на интегративен български клан на КГБ
и ЦРУ, който клан властва в България включително и ДНЕС, В ТОЗИ МОМЕНТ
(най-висшата еманация на който клан е управляващата
компрадорско-правителствено-мафиотска хунта), и
с който именно престъпен клан лично аз имам лични
стари и нови сметки за уреждане, а според колоритният израз на
американските трапери – стари и нови кожи за
дране.
Впрочем, тъй като през 60-те и
70-те години такива или аналогични кланове на КГБ и ЦРУ са били създадени и
в други (другите!) европейски държави,
днес в
Европа се премахват границите между нациите, държавите, половете, животните и човека
и
задачата и целта на така нареченото „Европейско строителство” всъщност е
разрушаване не само и дори не толкова на Европа, колкото най-вече на
Европейската Цивилизация и на Съвременната Световна Цивилизация, чийто Дух е
именно европейски.
Разбира се, доколкото все
пак ми позволява моята професионална научна специализация „ми се струва”
(или най-вероятно „фантасмагорично ми се иска”) че
сегашните президенти на
САЩ и Русия, които, според мен са наследствени Главни Директори на
Съветско-Руско-Американския Концлагер България, макар че все пак до известна
степен и само в някои отношения вече имплицитно се отграничават от престъпната
дейност на техните политически и държавно-властнически предшественици,
все пак разполагат с
възможността изрично и категорично да издигнат тезата за Безкомпромисното Господство на
Справедливостта и Правосъдието;
и да продължат да бъдат
факторите на вече формираната от самите тех (все още крехка) стратегия,
благодарение на която днес Светът е в интензивен преход към ново качествено
състояние, с нови геополитически цивилизационно-ценностно-културни рамки и
характеристики.
Така, в контекста
на тази моя (вероятно прекалено мечтателно-фантасмагорична) „визия”
бих искал да считам, че
сегашните президенти на САЩ и Русия биха могли
да възстановят нарушеното Величие на своите държави
включително и чрез изрично и категорично ясното
закриване на Концлагер България
и Справедливо Правосъдно възстановяване
на Достойнството на Българската Държава
и на българските граждани.
ІІІ.
№ 5082-ри приоритетно
актуален казус, Деветдесет и трети (93-ти) СПЕЦИАЛЕН
Меморандум-Граждански Обвинителен Акт: Генерал Божидар Александров Антонов – приятел от детинството ни,
съученик от гимназията в Михайловград, състудент, високопоставен функционер на
комунистическата ДС, относно СЪДРУЖНАТА престъпна дейност на интегративният
български клан на КГБ и ЦРУ.
Генерал
Божидар Александров Антонов, роден на 19 Май 1944
г. с. Долна Вереница, обл. Монтана, завършил гимназиалното си
образование в град Михайловград (днес Монтана), а впоследствие завършил и
Юридическия факултет на СУ и няколко специализирани строго секретни военни
школи и академии в системата на съветската КГБ и РУМНО специализирани по
шпионаж, контрашпионаж, саботажно-терористични операции и остро-елиминационни
персонални покушения (персонално ориентиран репресивен и/или елиминационен
тероризъм) върху знакови личностни и институционални обекти.
През
Януари 1965 г. той е постъпил като щатен служител в системата на българския
клан на съветската КГБ и РУМНО - Държавни сигурност (ДС); служил в отделите
(управленията) по шпионска и контрашпионска дейност, както и като
високопоставен функционер на прословутото УБО (Управление по безопасност и
охрана);
Þбил е началник на прословутия
Втори отдел; Þбил е специалист обучаващ
инструктор на т. нар. „бойни единици” и „оперативни
остро-елиминационни екипи” в системата на ДС и директно в системата на КГБ
и РУМНО; Þбил е на високопставена строго
секретна „дипломатическа” работа в Париж; Þбил е началник на Окръжното
управление на ДС в Михайловград и заместник-началник на
Окръжното управление; Þбил е заместник-ръководител на
създаденият през 80-те години в село край Михайловград Секретен команден
център за планиране и извършване на специални мероприятия в Северозападна
България, в цяла България и извън България; Þбил е началник на Окръжното
управление на МВР в гр. Враца; Þ заедно с полковник Бончо
Асенов (юрист, професор) и генерал Младен Апостолов Младенов (юрист) той е инструктор
не само на специалните високопоставени „бойни единици” на „Мултигруп” за
извършване на покушения (т.е. убийства) върху знакови политически и мафиотски
фигури вътре в територията на България, НО И НА т. нар. „екстериториални”
„бойни единици”, които са извършили атентата срещу Президента на Македония Киро
Глигоров. Þбил е член на Управителния съвет
на „Българския Евро-атлантически разузнавателен форум” (БЕРФ); Þкато високопоставен офицер
от българския клан на съветската КГБ и РУМНО е бил един от малцината
високопоставени служители на българската ДС, които още далеч преди бутафорните
политически промени са били посветени в някои от практическите направления на
съвместната интегративна строго секретна оперативна дейност на КГБ и ЦРУ.
Неговото
родно село е съседно на моето родно село; като съученици в гимназията сме били
не само в един учебен клас, но и сме седяли на един чин; той бе един от
малцината съученици, с които често и дълго сме разговаряли за Сервантес,
Ларошфуко, Достоевски, Адам Мицкевич, Стендал, Хайне, Фуше, Талейран и други.
Като
състуденти в ЮФ на СУ сме се виждали сравнително рядко, но след постъпването ми
като научен изследовател в БАН и преподавател в ЮФ с него сме се срещали сравнително
често в няколкото кафенета на СУ и в моят работен кабинет. Още в началото на
тези ни срещи той изрично и ясно ме предупреди, че аз съм обект на интензивни
оперативни мероприятия на ДС, и че той е доволен, че все още сме приятели, а
не колеги.
По
странно случайно стечение на обстоятелствата неговото завръщане от Париж
и назначаването му за началник на Окръжното управление на ДС в Михайловград НЕИМЕВОРНО
ТОЧНО СЪВПАДНА ПО КАЛЕНДАРНОТО ВРЕМЕ на моето абсолютно противоправно
(престъпно) уволнение от научната и преподавателската ми работа в София, на
принудителното ми въдворяване в родното ми село и на подлагането на всичките ми
най-близки хора на неимоверно жестоко третиране.
Така абсолютно всичките стратегически и
оперативни строго секретни мероприятия на ДС спрямо (СРЕЩУ) мен и СРЕЩУ
всичките мои семейно, фамилно, приятелски и организационно най-близки хора във
визираната територия фактически и юридически са били планирани,
организирани, ръководени и контролирани лично от самият него;
ПРИ КОЕТО, разбира се, цялостната така
визирана престъпна дейност на регионалните служители на ДС е била стриктно
контролирана и инспектирана от ВИСОКОПОСТАВЕНИ, ОЩЕ ПО-ПРЕСТЪПНИ, СЛУЖИТЕЛИ на
самото Министерство на вътрешните работи, имената и длъжностите на които отдавна
са ми официално (ДОКУМЕНТАЛНО) известни (виж: Списък на приоритетно актуалните
казуси!!!) и за които е ноторно известно, КАКТО ЧЕ са високопоставени
възпитаници на съветската КГБ и РУМНО, ТАКА И ЧЕ след бутафорните
политически промени от 90-те години до днес са „ударният юмрук” на
интегративният български клан на КГБ и ЦРУ.
Впрочем,
с решение на Общото Събрание на Наказателните колегии на Върховния съд КАКТО
самото ми осъждане и „престояване” в затвора в продължение на цели ШЕСТ
ПРЕСТЪПНО КОШМАРНИ ГОДИНИ, ТАКА И цялата тази строго секретна дейност на
българския клан на КГБ
ОФИЦИАЛНО СА ПРИЗНАТИ ЗА НАПЪЛНО
ПРОТИВОПРАВНИ,
т.е. АБСОЛЮТНО ПРЕСТЪПНИ.
Относно
голямото множест отделни престъпления, извършени от функционерите на ДС спрямо
мен и ЗАРАДИ МЕН спрямо (против) моите най-близки хора от региона на Монтана
(Михайловград) вече повече от четири десетиления, КАКТО ПРЕДИ, ТАКА И СЛЕД
бутафорните политически промени, ОФИЦИАЛНО СЪМ ПИСАЛ пред надлежните институции
голямо множество искания за разследвания, но до сега не е извършено обсолютно
нито едно разследване и не е дадено Правосъдие по нито един от визираните
казуси.
НЕЩО
ПОВЕЧЕ - дори често пъти, дори неимоверно често пъти, ДОРИ И ДНЕС, ВЕЧЕ В
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СЛЕД БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ на мен
открито, демонстративно и нагло ми е заявавано и дори и днес и особено днес ми
се заявава,
че докато по-рано,
преди „промените”, те са вършели тази си дейност срещу мен и моите близки хора
„по волята” на ИНТЕРнационалните си съветски господари, ТО СЕГА ТЕ ВЪРШАТ
СЪЩОТО ТОВА вече по съвместната взаимна воля КАКТО на ИНТЕРнационалните, ТАКА И
на ТРАНСнационалните си „партньори”.
Тук и сега за пореден път настоявам за
извършване на прецизни разследвания относно всяка отделна престъпна дейност,
извършена от
70-те години ДО СЕГА,
от всеки отделен
служител И ЕКС-СЛУЖИТЕЛ на Окръжното управление на ДС, ДАНС и МВР
в Монтана
срещу мен и именно
ЗАРАДИ МЕН, СРЕЩУ всеки отделен мой близък човек.
В частност тук и сега НАБЛЯГАМ
(АКЦЕНТИРАМ) СПЕЦИАЛНО ИЛИ НАЙ-ВЕЧЕ върху ОСОБЕНО ИНТЕНЗИВНАТА И ЖЕСТОКАТА
ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ФУНКЦИОНЕРИ НА ДС И НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ
СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ (ДАНС)
КАКТО ПРЕДИ, ТАКА И ПО ВРЕМЕТО генерал
Божидар Александров Антонов,ТАКА И СЛЕД ТОВА И ДО ДНЕС, в резултат
на която престъпна дейност са получили смъртта си и фактически
са били убити баба
ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима.
Само като „фон” тук и сега ще посоча само
това, че за шестте години, докато съм бил в
затвора,
баща ми е бил „временно задържан“ в ареста за по три, пет
или седем дни точно 14 (четиринадесет) пъти,
а брат ми – 10 (десет) пъти;
като от тех е било искано само
едно-единствено нещо, а именно - писмено да декларират и официално и публично
за заявят пред българските и пред чуждестранните медии и най-вече пред
западните дипломатически институции че са възмутени и порицават моята
антидържавна и антикомунистическа дейност, че са възмутени и се отказват от
мен, и че изцяло ме предоставят за превъзпитание от органите на държавната
власт.
И двамата,
естествено, винаги категорично са отказвали и отказали да направят това и
заплатиха със живота си, тъй като по време на арестуването им те са
били подлагани на интензивни систематични специални химико-фармацевтични
третирания за сломяване на волята им и за смъртоносно увреждане на здравето им.
Впрочем, по време на моят
„престой” в затвора на същите химико-фармацевтични третираня бях подложен и аз,
и при високо развит тумор на надбъбречната жлеза („феохромоцитом”) веднага след
освобождението ми бях спасен в единствения в Европа специализиран медицински
център „Гросхадерн” в Мюнхен, Германия, и категоричното заключение на лекарите
бе, че заболяването е резултат на химически и фармацевтични третирания. При
това, като депутат във Великото Народно Събрание бях специално поканен да посетя
генерал Кацамунски, който ми показа строго секретната заповед, подписана лично
от Министъра на вътрешните работи спрямо мен, брат ми и баща ми да бъдат
приложени такива третирания.
- - - - - - -
Атанас Петков Димитров Тодоров, от село Орешак,
Тополовградска община, Хасковска област, дългогодишен рецедивен криминален
престъпник и затворник в Пазарджишкия затвор. Лично съм се запознал с него по
повод и във връзка с това, че по нареждане на началника на затвора, където се
намирах в най-строга изолация и неимоверно жестоко третиране от надзирателите, бех
изведен „на работа” и бех поставен в железарски цех, в който сред няколкото
души затворници, обслужващи този цех, бе именно тук визираното лице Атанас Петков Димитров Тодоров, за когото
всички затворници знаеха, че е ВИСОКОПОСТАВЕНО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВУВАН поради
вербовъчният му статус и систематично извършваните от него „услуги” на
затворническите власти, ВКЛЮЧИТЕЛНО И УБИЙСТВА, камуфлажно прикрити като „случайни
производствени нещастни случаи по време на работа”.
Специално
т. нар. „криминален аспект на казуса” с неговото „участие”, впрочем, ЗАЕДНО С
ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ДРУГИ КАЗУСИ от затворническият период до моето освобождаване
от затвора, Е СПОМЕНАТ в моето официално писмо до Главния прокурор, датирано
на 21 Ноември 1987 г. и изпратено от Софийския централен затвор; КАТО,
впоследствие текстът е възпроизведен и в моето официално писмо до Главния
Прокурор, датирано на 20 Март 2003 г., съдържащо 79 (седемдесет и девет)
страници, индексирано LPC-111 и С ИЗРИЧНОТО НАСТОЯВАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНАТА
СПРЯМО МЕН ЦЯЛОСТНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПО ВРЕМЕ НА
АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНОТО МИ ПРЕСТОЯВАНЕ В ЗАТВОРА.
Впрочем, цялостната МОЯ ПАПКА,
относно основните аспекти на визираната престъпна дейност на Държавна сигурност
ПО ВРЕМЕ НА МОЕТО ПРЕБИВАВАНЕ В ЗАТВОРА съдържа 319 (триста и деветнадесет)
страници, КАТО ДО СЕГА НЕ Е ИЗВЪРШЕНО АБСОЛЮТНО НИТО ЕДНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА
ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА.
В частност във визираният
документален масив съм фиксирал фактите и обстоятелствата, КАЗАНИ МИ ЛИЧНО ОТ
САМИЯТ НЕГО, отнасящи се за това, че НА НЕГО МУ Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ДА МЕ УБИЕ,
но че той не желае да го направи, защото превъзходно знае, че после, веднага
или по-късно, него ще го убият, за да прикрият следите си, и така „събитието”
да бъде обяснено като станало единствено по моя и негова вина;
така той изрично ми каза, че двамата
трябва „да отиграем” неуспешен опит за убийство, така че и аз да остана жив, а
и той да има оправданието, че не е успял.
Така,
всъщност, след „отиграването” на сценария:
*в
10 часа сутринта на 18 Ноември 1987 г. фелдшера от медицинската служба
при затвора ми издаде „Медицинска бележка” за „освобождаване от работа” поради
болестно състояние и настаняване за болнично лечение;
*към
13 часа в затвора пристигна и в присъствието на началника на затвора се срещна
с мен полковник (впоследствие - генерал) Божидар
Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в Михайловград, впрочем, мой приятел от
детството ни, съученик и състудент;
*към
15 часа и 30 минути ме закараха до гарата в Пазарджик и в 19 часа бях настанен
в Софийския Централен затвор и веднага в болницата при затвора;
*от
където, на 21 Ноември 1987 г. официално написах „Жалба” до Главния
прокурор, обхващаща 17 (седемнадесет) ръкописни страници, при което текста на
жалбата бе разпределен в 6 (шест) точки или пункта (по-късно, КАКТО по време на
престоя ми в затвора, ТАКА И след освобождаването ми, МНОГОКРАТНО съм
възпроизвеждал този текст и съм настоявал за извършване на разследване на
планираният от ДС опит за моето убиство).
Така, тук и сега, КАКТО
КАЗУСЪТ С УЧАСТИЕТО НА ВИЗИРАНОТО ЛИЦЕ, ТАКА И ОСТАНАЛИТЕ КАЗУСИ ОТ ТАКА
НАРЕЧЕНИЯТ „ЗАТВОРНИЧЕСКИ ПЕРИОД” ГИ ПОСТАВЯМ В КОНТЕКСТА НА ЕДНО ДРУГО
АБСОЛЮТНО ПРИНЦИПНО СЪОБРАЖЕНИЕ,
КОЕТО, МАКАР И ЛАКОНИЧНО, ДО СЕГА
МНОГОКРАТНО И НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО Е БИЛО ПОСТАВЯНО НА ВНИМАНИЕТО НА ПОСЛАНИЦИТЕ НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ
И НА САЩ, от които съм искал и искам отговор или обяснение на фактите и
обстоятелствата относно УЧАСТИЕТО (СЪУЧАСТИЕТО) на техните посланически
специални служби във визираните казуси.
Впрочем,
става въпрос за следният мой обширен текст, който ПРЕДИ ТОВА ВЕЧЕ многократно
е бил поставян от мен на вниманието на визираните посланици. (виж напр. стр. 6 от моето
ПОРЕДНО актуално позициониране на визираният текст: (20 Ноември 2017 г.), Двадесет и седми (27-ми) персонален Меморандум До поредните ИНТЕР- и ТРАНСнационални ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на
Съветско/Руско-Американския Концлагер България: ***Анатолий Анатолиевич Макаров - извънреден
и пълномощен посланик на Руската Федерация и ***Ерик Сет Рубин – посланик на САЩ http://iankov.blogspot.bg/2017/11/20-2017-27.html
; http://iankoiankov.blogspot.bg/#!/2017/11/20-2017-27.html
;
„НА
ТРЕТАТА ГОДИНА ОТ ПРЕБИВАВАНЕТО МИ В ЗАТВОРА, точно по време на връхната
точка на ЖЕСТОКИТЕ оперативни мероприятия срещу мен, срещу брат ми и срещу баща
ми, в затвора присигна за среща с мен полковник (впоследствие - генерал)
Божидар Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в Михайловград (впрочем, мой
приятел от детството ни, съученик и състудент).
В
присъствието на началника на затвора той ми каза:
***че
е пристигнал при мен по поръчение на Министъра на МВР, при това по
настояване на Посолството на САЩ;
***че
всичките оперативни мероприятия срещу мен, брат ми, баща ми и всички други
свързани с мен и с нас лица, са били НЕПОСРЕДСТВЕНО ръководени и провеждани НЕ
ОТ НЕГО, а от специален високопоставен екип при Министерството, И ЧЕ ПОСОЛСТВОТО НА
САЩ Е БИЛО АКУРАТНО АКТУАЛНО ИНФОРМИРВАНО И Е ЗНАЕЛО ЗА ТЕХ;
***че
от посолството на САЩ са настоявали за моето освобождаване от затвора и да ми
бъде обезпечена възможността да замина (САМО И ЕДИНСТВЕНО АЗ, БЕЗ НИТО
ЕДИН ОТ БЛИЗКИТЕ МИ!!!) за САЩ или в Западна Европа,
но
това да стане само след като и ако бъде пречупена и подчинена моята воля
и волята на най-близките ми хора и след като ВСИЧКИТЕ НИЕ ние изрично,
ясно и официално се признаем за виновни пред комунистическата българска
държавна власт;
***накрая
неговите изрични думи беха: „Не само в САЩ, но и в която и да е западна
европейска държава НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ ПРИЕТ, АКО ПРЕДИ ТОВА НЕ СИ СЕ ПОДЧИНИЛ
НА НАС! Това е практика по ОТДАВНА ПОСТИГНАТО И ДЕЙСТВАЩО ВИСОКОПОСТАВЕНО
СПОРАЗУМЕНИЕ, която важи не само за теб, а за всички като теб – преди теб и
след теб!”.
- - - - - - -
Тъй
като аз, разбира се, категорично отказах да приема направеното ми предложение,
останах в затвора още цели три години;”
***веднага след излизането ми от
ШЕСТГОДИШНИЯ КОШМАРНО ЖЕСТОК
ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути след освобождаването ми от затвора,
още преди да съм видял и прегърнал последните останали живи, но вече
безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои най-близки хора, аз посетих
посолството на САЩ, а още на другия ден и следващите дни, посетих още
няколко посолства (на Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Холандия,
Италия и други), и оттогава досега просто не съм спирал ДА НАСТОЯВАМ ПРЕД
ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ИНСТАНЦИИ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО
и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички негови
нарушители.
***Впрочем, по
онова време (началото на 90-те години) всички т. нар. западни посолства в
София, в пълен синхрон, понякога деликатно, но много по-често почти цининчо
ми даваха да проумея и разбера,
че категорично
няма да бъде позволено на такива като мен да осъществят каквато и да е съдебна
процедура за наказателна и репараторна отговорност от (на) престъпните дейци на
комунистическия режим;
поради което още
по времето на моето високо активно участие в Националната политическа „Кръгла
маса” и като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание аз станах известен
със саркастично-афористично-ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО-парадоксалното
си публично официалното твърдение, че поне в България ЦРУ работи като
филиал на КГБ;
***В частност
изрично и пределно ясно обръщам внимание на факта, че в архивите на почти
всички западни дипломатически мисии в София, включително и във Вашите
дипломатически мисии, несъмнено се съдържат ДОСТА ОБЕМИСТИ информационни масиви
относно моите ИНТЕНЗИВНИ опити да предизвикам СЪЧУВСТВЕНОТО ЧИСТО ЧОВЕШКО И
ПРОФЕСИОНАЛНОТО ЧИСТО ЮРИДИЧЕСКО АНГАЖИРАНЕ на Световната и най-вече на
Западната дипломатическа общност, включително и на Вашите предшественици и на
самите Вас, както и на вашите високопоставени правителствени институционални
лица,
ОТНОСНО необходимостта от
най-строго спазване на Съвременните Цивилизационни Принципи и Норми на Правото,
най-дълбоката същност на които е центрирана върху Справедливостта и
Отговорността;
при което, за жалост, Е АБСОЛЮТНО
КАТЕГОРИЧНА МОЯТА ЛИЧНА И НАУЧНО-ЕКСПЕРТНА КОНСТАТАЦИЯ, че
през
всичките тези вече няколко десетилетия АБСОЛЮТНО НИКОЙ ОТ АДРЕСАТИТЕ НЕ Е
ДАЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТАКА ВИЗИРАНИТЕ
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ Морални (Нравствени) и Правни Принципи и Норми.
***Разбира се,
многократно съм го подчертавал и пак ще го подчертая, че единствените трима
дипломати, които са се отнасяли с висока симпатия към моята позиция относно
необходимостта от отговорност за престъпленията, беха Негово Превъзходителство
г-н Сол Полански и секретарите г-н Маршал Харис, г-н Дъглас Смит и г-н Джон
Мензиес;
***Длъжен съм за
пореден път да подчертая, че съвсем наскоро след като излязох от затвора бех
поканен (заедно с Румен Воденичаров!?!) в резиденцията на посланика на САЩ за
среща с някакъв изключително високопоставен американски политически и
благодетелен фактор, чието име по онова време не ми говореше абсолютно нищо,
който, в присъствието на Воденичаров и Полански
ми предложи
„бляскава политическа кариера” и „висок икономически статус”
в замяна на това,
аз публично да обоснова тезата и да призова страдалците на комунистическия
режим, че за да бъде избегната кървавата съпротива на комунистите България и
Източна Европа се нуждаят от това, „страдалците” да „успокоят комунистите” като
заявят, че „в името на гарантирането на безкръвния преход” се отказват от
търсенето на наказателна и репараторна отговорност за престъпните дейци на
комунистическият режим;
подчертавам, че аз
веднага акуратно се позовах на Принципите и Нормите на Светото Писание и на
Цивилизационното Право,
а видният американец, чието име е Джордж Сорос,
с явна спонтанна раздразнителност и неприязън веднага
стана от масата, при което Негово Превъзходителство г-н Сол Полански конфузно
ме покани да ме придружи до изхода на резиденцията,
а Румен Воденичаров остана на масата и наскоро след това
бе високопоставено институционализиран като ръководител на „Отворено общество”.
***Длъжен съм за
пореден път да подчертая, че още през Февруари 1990 г., по време на срещата
ми в София с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговият личен секретар
по сигурността Боб Хътчингс, по повод моето настоятелно изразено искане САЩ
да обезпечат
КАКТО
провеждането на спокойна, легитимна и прецизна съдебна процедура за наказателна
и репараторна отговорност на отделните конкретни легитимно-прецизно доказани
престъпни дейци (а не на всички комунисти), ТАКА И построяването на
широка мрежа от затвори тип „Шератон”, в които те да бъдат настанени,
на мен изрично и
пределно ясно ми бе дадено да „проумея”, че САЩ никога няма да позволят да бъде
потърсена каквато и да е отговорност от който и да е от престъпните дейци на
комунистическия режим;
нещо повече
– по повод моите изрични думи, че „както в Румъния, така и в България никой не
би могъл да направи нищо за бъдещото демократизиране на страната, ако преди това
и там и тук не дебаркира Шести американски флот, който да прогони вече
половинвековното окопаване на Трети Украински фронт”,
на мен фактически
конклудентно, но пределно ясно ми бе дадено да проумея, че приказките за
„крахът на комунизма” (за Крахът на „Империята на Злото”) са си чистопробни
пропагандни лакардии, камуфлажно прикриващи онова, което предстои да стане. {Виж напр.: Янко Янков, § 3.
Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията”, в книгата (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007,
491 с. ISBN-10:
954-85-50-14-8, ISBN-13:
978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат)}.
***
Длъжен съм за пореден път да подчертая, че през Декември 1990 г. аз и живеещия в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по
философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически
съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко
книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за
формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР
за „Империя на Злото“,
получихме
официален сертификат (диплома) за членстно и специална официална покана
за участие в дейността на т. нар. „Конференция на американските политически
лидери”; и пристигнахме във Вашингтон,
където двамата
участвувахме във високопоставена дискретна делова среща,
на
която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за
бляскава политическа кариера,
тъй
като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител
на тезата, че за гарантирането на успешното демократизиране на обществата от
разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на
страдалците на режима, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо
тех злодеяния.
Следва
изрично да уточня:
*че след тази именно моя
„високопоставена среща” именно поради отказът ми да приема (да вляза в капана
на) направеното ми предложение, за мен и за моите най-близки хора настъпи
„ерата” на ОБЕЗПЕЧЕНОТО ОТ ЦРУ наше не по-малко жестоко, но много
по-перверзно третиране от „новата” държавна власт, отколкото третирането ни
бе по времето на класическия интернационален съветски комунизъм НА КГБ.
*че
макар, че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и
разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма
фактически трайно е залегнала в основата както на секретното (от преди
едно или дори две десетилетия, още от началото или средата на 70-те години!!!)
„джентълменско” споразумение между КГБ и ЦРУ, така и на имащите
високопоставен правен характер вече подписани „Малтенски Споразумителни
протоколи”;
*ние
знаехме, че тази АНТИЧОВЕШКА И АНТИПРАВОВА ТЕЗА ще има господствуващ валиден
характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпници и
„демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад поне няколко десетилетия;
*знаехме,
и че всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен
нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени
негативни последици;
*и
все пак, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и
ясно ще настояваме за наказателна и репараторна, ЛИЧНА, А НЕ
КОЛЕКТИВНА отговорност за злодеянията НА ОТДЕЛНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПНИ
ДЕЙЦИ;
*при
което, поне аз, обаче, по онова време все още не знаех и нямах реална представа
какви са параметрите и степените на проявление на перверзната жестокост, на
която т. нар. Хуманен Запад е способен „в името” на „джентълменските” си
споразумения с лидерите на „Империята на Злото”;
*при
това следва да отбележа, че изрично и пределно ясно надлежно и
официално съм подчертал, че предложението, което ми бе направено, е
абсолютно неприемливо за мен, тъй като се характеризира
НЕ
ТОЛКОВА КАТО опит за въвличане в долнопробен оперативен ченгеджийски капан
за широкоспектърно личностно компрометиране и елиминиране от
политическата, юридическата и моралната
сцена,
А
НАЙ-ВЕЧЕ КАТО предложение, обслужващо именно „Империята на Злото”,
тъй
като от мен фактически се иска НЕ ТОЛКОВА откз от професионалната ми
ангажираност с Правото и битността ми като висококвалифициран юрист и учен,
КОЛКОТО
НАЙ-ВЕЧЕ отказ от моята съдбовна Духовна и житейска ангажираност със
Светото Писание и Справедливостта, заради която именно ангажираност
функционерите на „Империята на Злото” беха подложили на неимоверно жестоки
репресии не само мен, не само моите най-близки хора, но и стотици хиляди като
нас.
- - - - - - -
Впрочем, изрично и
категорично ясно УТОЧНЯВАМ и подчертавам и следното:
При посещението при мен в
Пазарджишкия затвор В НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА
СЛЕД МОЯТ КАТЕГОРИЧЕН ОТКАЗ ДА ПРИЕМА
НАПРАВЕНОТО МИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ
В СРОК ОТ ЕДНА СЕДМИЦА ДА ЗАМИНА В САЩ ИЛИ ЕВРОПА,
Божидар Антонов ми каза: „Радвам се,
че с теб си останахме Приятели, а не колеги!”, на което аз му отвърнах „А пък
аз съжалявам, че нямам възможност да те убия тук в затвора!”
После, в присъствието на
началника за затвора, НАКРАТКО, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИНТЕТИЧНО СЪДЪРЖАТЕЛНО той ми
каза някои неща относно фактически вече проведените и съдържателните насоки
(т.е. целите) на предстоящите да бъдат проведени оперативни мероприятия на ДС срещу
брат ми, баща ми и майка ми;
при което наблягна на
това, че ПО СИЛАТА НА ПРАКТИКА ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ И
НАРОДНИЯТ СЪД ПРОВЕДЕНИТЕ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ СА СТАНАЛИ ИМЕННО СЪС
СЪГЛАСИЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ПОСОЛСТВОТО НА САЩ В БЪЛГАРИЯ; и посочи, че
именно в тази насока трябва да си обясня и осъзная факта,
че съвсем неслучайно изключително високопоставеният
дипломатически служител на САЩ бе посетил моят роден дом, за да се запознае с
родителите ми; който факт, всъщност, е единственият такъв не само в
дипломатическата история на САЩ в България, но и в дипломатическата история на
САЩ в социалистическите страти на Европа и Света.
Също така в присъствието
на началника на затвора Божидар Антонов ми каза, че годеницата на брат ми (която
аз познавах) и нейните родители са били „добронамерено посъветвани” тя да го
напусне и да се премести да живее в друг район на България; след което при брат
ми е била „внедрена” „доверена” вербувана от службите разведена жена с дете,
след което е било обезпечено нейното забременяване от друг мъж (оперативен
функционер на ДС), така че детето, което официално юридически ще бъде считано
за дете на брат ми, да няма никакаква биологична връзка с него.
При това Божидар Антонов
подчерта, че с оглед на бъдещите стратегически и оперативни нужди на специалните
служби този тип мероприятия са били и продължават да бъдат честа практика
спрямо определени особено злостни политически врагове.
Беше ми казано също така,
че тъй като при раждането на моят син аз не съм бил обект на вниманието на ДС, за
да бъде категорично недопуснато аз да мога да го възпитам така, че той един ден
в бъдещето да бъде мотивиран да бъде като мен, още преди развода ни неговата
майка НЕ САМО Е БИЛА въвлечена в „деликатни, включително и престъпни ситуации”,
които са станали „контролен подчинителен механизъм” върху нея, НО И СЕГА, В
МОМЕНТА ДОКАТО АЗ СЪМ В ЗАТВОРА ТЯ Е „ЗАЧИСЛЕНА” КАТО СПЕЦИАЛИЗАНТ И ДИСЕРТАЦИОНЕН
АСПИРАТ В СЪЩАТА ОНАЗИ ШКОЛА НА КГБ, В КОЯТО Е БИЛ ОБУЧАВАН ЛЕГЕНДАРНИЯТ КАРЛОС
ЧАКАЛА.
Впрочем, беха ми казани още
няколко неща.
Във връзка с това подчертавам,
че тъй като както Божидар Антонов, така и началника на затвора несъмнено
са били длъжни да напишат съответните доклади или рапорти, категорично считам,
че тези доклади несъмнено се съхраняват в секретните архиви на Държавна
сигурност; които архиви, би трябвало отдавна да не са секретни, НО ДО КОИТО АЗ
НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ДОСТЪП; и в които архиви, именно по повод и във връзка
със специфичният (специален, строго секретен, стратегически и оперативен!!!)
характер на визираното „високопоставено” посещение при мен в затвора, също
така, би трябвало да се сахранява и официалното писмо на Министъра на
вътрешните работи до Посланика на САЩ.
Също така изрично и
пределно ясно уточнявам, че когато само броени минути след излизането ми от
затвора посетих посолството на САЩ там разказах тези неща на Посланика и
Секретаря на посолството, те ми казаха, че действително имат „известна представа”
за това, но че относно тези неща никога няма да получа какъвто и да е отговор
от институциите на САЩ.
Също така изрично и
пределно ясно уточнявам, че когато пристигнах в Мюнхен, за да заминем за САЩ с
моят германски приятел St. M. направихме магнетофонен
запис и отделно от това написан от мен ръкописен текст, които оставихме в
неговата документация; след което аз и неговата племеница Brigitа заминахме за
САЩ няколко дни по-рано, а той пристигна там няколко дни след нас.
Така, когато там се състоя нашата
дискретна среща с изключително високопоставеният американски представител и
двамата с моят германски приятел изрично поставихме въпроса относно
необходимостта да получим официален отговор на така визираният „проблем”,
същият заяви пред нас, че в момента той не е в готовност да коментира каквото и да е.
- - - - - - -
Всъщност, тук и сега
КАТЕГОРИЧНО ЯСНО НАСТОЯВАМ да бъдат разсекретени и да ми бъдат предостаовени
копия от абсолютно всички архивни документи:
***на българските специални служби;
***на специалните служби на САЩ;
***на специалните служби на СССР и респективно на РФ;
***както и на всички държави, чиито посолства и територии съм посещавал от
70-те години до днес, за да търся помощ и защита (закрила) по повод и във
връзка с извършваната срещу мен и моите близки хора широкоспектърна престъпна
дейност на българските и чуждестранните специални служби и институции.
- - - - - - -
Изрично и категорично ясно
настоявам да получа ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР по всеки отделен тук посочен приоритетно
актуален казус,
ВСЕКИ ОТ КОИТО Е
НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАН С И Е ЕДНА СЪВСЕМ МАЛКА ЧАСТ ОТ ГОЛЯМОТО МНОЖЕСТВО
СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ТУК ВИЗИРАНИЯТ
КАЗУС ОТНОСНО
генерал Божидар Александров Антонов И
престъпната дейност на
действуващият в Михайловград-Монтана регионален филиал на интегративният
български клан на КГБ и ЦРУ;
който регионален филиал действува още от 70-те години ДО ДНЕС, включително
и днес и утре и незнайно до кога:
Þказус №021;
Þказус №102;
Þказус № 119;
Þказус № 4168;
Þказус № 4730;
Þказус № 4731;
Þказус № 4732;
Þказус №4764;
Þказус № 4774;
Þказус № 4778;
Þказус № 09.04.2019, Тридесет и
шести (36-ти) Специален Меморандум;
Þказус №5010;
Þказус №5013;
Þказус №5016.
ІІІ.
За пореден път акуратно
уточнявам, че всичкото това, което пиша и официално публикувам го правя
СЪВСЕМ НЕ Е ЗАЩОТО
СЪМ ИМАЛ И ИМАМ ВЪВ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ЛИЧНОСТНИ АДРЕСАТИ НЯКАКВО,
МАКАР И МИНИМАЛНО ДОВЕРИЕ И НАДЕЖДА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ;
НЕ Е И САМО ЗАТОВА ЗАЩОТО
СЪМ ИМАЛ И ИМАМ ВДЪХНОВЕНАТА ОТ ИСТОРИЯТА, ПОЛИТИЧЕСКАТА НАУКА И ПРАВОТО КРЕХКА
НАДЕЖДА, че рано или късно все пак ще има това, което се нарича СПРАВЕДЛИВОСТ
И ПРАВОСЪДИЕ, и че документално фиксираните от мен факти и обстоятелства биха
могли да имат определена АКТУАЛНА ЮРИДИЧЕСКА И ИСТОРИЧЕСКА стойност и значение;
А НАЙ-ВЕЧЕ Е
защото съм успял да постигна онова количествено и качествено състояние и
възможност, благодарение на което имам
НЕ САМО абсолютно
легитимното Право, НО И АБСОЛЮТНО ЛЕГИТИМНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ (нравствен и
юридически Дълг)
ДА ПРОВОКИРАМ ВСИЧКИТЕ ОСНОВНИ МЕЖДУНАРОДНО-ПРАВНИ
ИНСТАНЦИИ И ДА СЕ ОПИТАМ ДА ГИ МОТИВИРАМ
ИЗРИЧНО ИЛИ КОНКЛУДЕНТНО ЯСНО ДА СЕ САМОДЕМАСКИРАТ
като разкрият истинското
си зловещо лице и фактически потвърдят ДНЕШНАТА АКТУАЛНА ВАЛИДНОСТ на изказаната
ОЩЕ ПРЕЗ 16-ТИ ВЕК от Шекспировият Хамлет теза, че целият Свят е затвор с безброй килии,
клетки и ями,
И ЧЕ ДНЕС, ПРЕЗ 21-ВИ ВЕК, България е едно от неговите най-тъмни и най-зловещи
поздемия.
И ТАКА фактически да ги
поставя пред абсолютно легитимната необходимост изрично или конклудентно ясно
да потвърдят своят статус на престъпни концлагерно-затворнически надзиратели,
аташирани при Съдружните Главни Надзиратели.
При това за пореден
многократен път акуратно отбелязвам и подчертавам, че съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на
Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.
А това недвусмислено ясно означава, че абсолютно
всеки български гражданин и едновременно с това гражданин на Европейския Съюз и
на Европейската общност има легитимния статус НЕ САМО на индивидуален
български и европейски гражданин, НО И НА самостоятелен индивидуален ДИПЛОМАТИЧЕСКИ
субект на Международното право, аналогичен на правно-субектната
ДИПЛОМАТИЧЕСКА същност на държавният глава.
При това, благоволете да
отбележите уважаеми тук визирани адресати, че тук визираните ОФИЦИАЛНИ
БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУЦИИ И ВИСОКОПОСТАВЕНИ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА брутално нагло са нарушили
възложените им ЗАДЪЛЖЕНИЯ да защитават
КАКТО Цивилизационните
Принципи и Норми на Справедливостта,
ТАКА И Принципите и
конкретните Норми на Европейското, Международното и Българското Право, и
разбира се,
ТАКА И Човешките Права,
А НЕ а не
престъпните деяния на европейските и българската правителствено-мафиотски хунти,
КЪМ КОИТО ХУНТИ, ВСЪЩНОСТ, ВСИЧКИТЕ ТЕ ПРИНАДЛЕЖАТ.
ІV.
Fiat iustitia, et pereat mundus!
PEREAT
MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!
Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на
съществуване!
Пред всичките тук визирани адресати на настоящия мой Меморандум
настоявам за
прецизно Правосъобразно разследване на всички факти и обстоятелства.
18 Декември 2019 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар