"Между 25.01.2008 г. и 30.01.2008 г. в село Клисурица, обл. Монтана, неизвестно лице е счупило прозорец и е проникнало в наследствен имот на софийски жител, стопанисван от 52-годишния В.И. от същото село. Извършена е кражба на маслен радиатор “Смядово” и радиокасетофон. Стойността на кражбата се изяснява. Случаят се разследва от РПУ-Монтана."
Какво е общото между призовката вляво и текста вдясно?
Опитният криминалист би отговорил: "-Почеркът!".
Да, това е почеркът на Държавна сигурност, която напомня на проф. Янко Николов Янков-Вельовски, че комунистическият тоталитаризъм не само не си е отишъл, но няма намерение дори да си тръгва (взломната кражба е в родната му къща).
Кой нормален човек ще повярва, че "днешните" "служби" най-после са решили да турят където им е мястото такива знакови фигури от върхушката на "комунистическата" (днес "социалистическа") мафия, като Димитър Иванов (шеф на VІ отдел на VІ управление на ДС), Борислав Дионисиев (зет на шефа на КГБ на СССР), и още един негов роднина (също Дионисиев, уличен в САЩ за крупни многомилионни измами). Защото именно те са лицата, посочени от проф. Янков-Вельовски през 1995 г. като участници в друга многомилионна измама - но в България.
Всъщност, идеята е друга: "другарите" искат да разберат какво е правил в течение на три месеци професорът на Запад.
Макар че не е необходимо толкова да припират - и там този голям учен, политик и човек е правил онова, което прави през последните тридесет и няколко години: разобличава пред обществеността престъпната същност на комунистическите (днес социалистически) власти на територията България.
Междувременно голяма германска телевизия излъчи в края на 2007 г. документален филм за героите от съпротивата срещу комунизма в България. Достойно място в него е отредено и на Янко Николов Янков-Вельовски.
Очевидно е, че докато има тоталитаризъм, ще има емблематични фигури като проф. Янко Николов Янков-Вельовски.
Ето защо всякакви тоталитарни напъни ще удрят на камък.
