Показват се публикациите с етикет писмо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет писмо. Показване на всички публикации

2007-09-02

359 ПИСМА ДО МАФИЯТА

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Наскоро получих писмо, имащо дата 11 май 2006 г. и № 15132, което е подписано от В. Миков, Прокурор във Върховната касационна прокуратура, с което съм уведомен, че във връзка с моето искане от 12 март т. г. е предприета проверка по всичките предявени от мен от 1994 г. до днес искания за извършване на проверки и следствени действия, и че във връзка с това е необходимо да представя нещо като списък на тези мои искания.

Ползувам случая, за да направя това, което се иска от мен, още повече, че вече отдавна възнамерявах да го направя и да го разпространя като илюстрация на факта, че в България дори един професор по право е абсолютно безпомощен пред тотално контролираната от Червената мафия държавна машина и в продължение на много години въобще не е в състояние да защити правата си.

Ползувам случая и за да подчертая, че тъй като винаги превъзходно съм знаел, че в комунистическа и посткомунистическа България най-големите престъпници са именно сред висшите магистрати (а не сред питомците на затворите), доста отдавна съм предприел стратегията да публикувам всичките изпращани от мен до тях и изпращани от тях до мен документи, и така, благодарение на това, днес в обществените и личните библиотеки се намират напълно достатъчен брой екземпляри от моята документална епистоларна поредица, озаглавена „Документ за самоличност. Политическа документалистика”; и нека изрично подчертая, че досега от тази поредица са излезли от печат Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5 и Том 6, а в момента се подготвя Том 7 (в който именно ще бъде публикуван и текстът на това изложение).

Тъй като в писмото на прокурора В. Миков до мен е посочено, че началният период, от който е започнато събирането на моите многобройни жалби до Главния прокурор, е 1994 г., и тъй като на мен не ми е известна логиката, по силата на която е била избрана за начална точно тази година, изрично и ясно ще подчертая, че специално за мен всичките възможни и основани върху някакви си общополитически съображения периодизации са абсолютно фалшиви и манипулативни.

И че това е така, включително и относно широко използуваната в обществено-политическата и юридическата практика периодизация, фиксираща годините 1989–1990–1991 г., тъй като за мен тези години, макар и да са години, простиращи се непосредствено след излизането ми от кошмарния шестгодишен ад на класическите комунистически затвори, съвсем не са години на свобода, а са години на още по-зловещ и по-перверзен затворнически режим, който демагозите от Изток и от Запад наричат демократически, но аз наричам неокомунистически и мафиотски.

И тъй като в настоящето си изложение ще се придържам единствено към документалната стойност на вече посочената моя официално издадена книжна поредица, ще започна от 1992 г., при което ще отбелязвам не само датите на моите адресирани до Прокуратурата изложения (като посочвам датата, която е фиксирана върху самия текст на изложението), но и датите и номерата на отговорите, които съм получавал.

1. До Главния прокурор; дата 17.04.1992 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 24 април 1992 г. и с. 427-442 на Том 1;

2. Постановление на Цеко Йорданов от 03.06.1992 г. по Преписка № 623/1990; текстът е публикуван на с. 453-454 на Том 1;

3. До Главния прокурор; дата 17.06.1992 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 19 юни 1992 г. и с. 457-459 на Том 1;

4. До Главния прокурор; дата 26.06.1992 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 03 юли 1992 г. и с. 460-465 на Том 1;

5. До Главния прокурор; дата 28.10.1992 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 30 октомври 1992 г. и с. 503-504 на Том 1;

6. До Софийска градска прокуратура. Отдел „Следствен”, № 1162/1994 г., и до Главния прокурор, № 9923/2994 г.; дата 03.06.1994 г.; текстът е публикуван на с. 63-65 на Том 2;

7. До Главния прокурор; дата 07.06.1994 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 10-16 юни 1994 г. и с. 67-70 на Том 2;

8. Писмо на Б. Рашков, зам.-директор на Националната следствена служба; дата 07.07.1994 г.; рег. № 46; текстът е публикуван на с. 90 на Том 2;

9. Писмо на прокурор Славова от отдел „Следствен” при Главна прокуратура № 13013/94; дата 03.08.1994 г.; текстът е публикуван на с. 105 на Том 2;

10. До Главния прокурор; дата 04.10.1994 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 7-13 октомври 1994 г. и с. 144-159 на Том 2;

11. Писмо на прокурор А. Арсов от отдел „Следствен” при Главна прокуратура № 16956.94.ІІІ/20.10.1994 г.; текстът е публикуван на с. 198 на Том 2;

12. До Софийския градски прокурор; дата 31.10.1994 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 09-15 декември 1994 г. и с. 199-203 на Том 2;

13. До Софийския градски прокурор; дата 02.12.1994 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 09-15 декември 1994 г., в-к „Нов ден” от 13 декември 1994 г. и с. 257-259 на Том 2;

14. До Главния прокурор; дата 06.12.1994 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 09-15 декември 1994 г. и с. 259-263 на Том 2;

15. До Софийския градски прокурор; дата 18.01.1995 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 17-23 февруари 1995 г. и с. 289-293 на Том 2;

16. До Софийския градски прокурор; дата 20.01.1995 г.; текстът е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 17-23 февруари 1995 г. и с. 296-298 на Том 2;

17. До Главния прокурор; дата 24.01.1995 г.; текстът е публикуван в „БТА. Пресслужба „Куриер””, бюлетин № 22 от 31 януари 1995 г., в-к „Либерален конгрес” от 17-23 февруари 1995 г. и с. 299-301 на Том 2;

18. До Софийския градски прокурор; дата 20.02.1995 г.; текстът е публикуван на с. 325-327 на Том 2;

19. Писмо на прокурор Арсов от отдел „Следствен” при Главна прокуратура; № 16956/94 от 09.03.1995 г.; текстът е публикуван на с. 333 на Том 2;

20. До Главния прокурор; дата 10.05.1995 г.; текстът е публикуван на с. 345-353 на Том 2;

21. Писмо на прокурор Йорданов от Прокуратура на въоръжените сили; № 646/95 от 22.05.1995 г.; текстът е публикуван на с. 356 на Том 2;

22. До Главния прокурор; дата 27.05.1995 г.; текстът е публикуван на с. 357-364 на Том 2;

23. Писмо на прокурор Йорданов от Прокуратура на въоръжените сили № 646/95 от 21.06.1995 г.; текстът е публикуван на с. 369 на Том 2;

24. До Главния прокурор; дата 26.06.1995 г.; текстът е публикуван на с. 370-371 на Том 2;

25. Писмо на прокурор А. Ангелов от отдел гр. съдебен № 8111/95.V./29.06.1995 г.;

26. До Главния прокурор; дата 06.07.1995 г.; текстът е публикуван на с. 374-376 на Том 2;

27. Писмо на прокурор Ив. Пенчев от Главна прокуратура, отдел „Следствен” № В. 10032/95.ІІІ. от 20.07.1995 г.;

28. До Главния прокурор; дата 22.08.1995 г.; текстът е публикуван на с. 404-408 на Том 2;

29. Писмо на прокурор Л. Бончева от Главна прокуратура, отдел „Следствен” № 12278.95.ІІІ. от 01.09.1995 г.; текстът е публикуван на с. 410 на Том 2;

30. До Главния прокурор; дата 04.09.1995 г.; текстът е публикуван на с. 411-420 на Том 2;

31. Писмо на прокурор Л. Бончева от Главна прокуратура, отдел „Следствен” № 12802.95.ІІІ. от 15.09.1995 г.; текстът е публикуван на с. 432 на Том 2;

32. До Главния прокурор; дата 28.09.1995 г.; текстът е публикуван на с. 439-444 на Том 2;

33. До Главния прокурор; дата 03.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 451-454 на Том 2;

34. До Главния прокурор; дата 04.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 454-456 на Том 2;

35. До Главния прокурор; дата 07.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 457-459 на Том 2;

36. До Главния прокурор; дата 11.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 472-475 на Том 2;

37. Писмо на прокурор Бл. Блажев от Софийска градска прокуратура № 4066/95 от 12.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 481 на Том 2;

38. Писмо на прокурор Бл. Блажев от Софийска градска прокуратура № 4068/95 от 12.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 482 на Том 2;

39. Писмо на прокурор Бл. Блажев от Софийска градска прокуратура № 4067/95 от 12.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 483 на Том 2;

40. До Главния прокурор; дата 18.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 485-486 на Том 2;

41. До Главния прокурор; дата 20.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 486-487 на Том 2;

42. До Главния прокурор, Софийски градски прокурор и Районния прокурор; дата 29.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 495-497 на Том 2;

43. До Главния прокурор; дата 31.10.1995 г.; текстът е публикуван на с. 498-513 на Том 2;

44. До Главния прокурор; дата 02.11.1995 г.; текстът е публикуван на с. 516-519 на Том 2;

45. Писмо на прокурор Л. Бончева от Главна прокуратура, отдел „Следствен” № 14961.95.ІІІ. от 08.11.1995 г.; текстът е публикуван на с. 520 на Том 2;

46. До Главния прокурор, Софийски градски прокурор и Районния прокурор; дата 10.11.1995 г.; текстът е публикуван на с. 521-523 на Том 2;

47. До Главния прокурор, Софийски градски прокурор и Районния прокурор; дата 12.11.1995 г.; текстът е публикуван на с. 524-526 на Том 2;

48. Писмо на прокурор Л. Бончева от Главна прокуратура, отдел „Следствен” № 15073.95 от 14.11.1995 г.; текстът е публикуван на с. 527 на Том 2;

49. До Главния прокурор и Софийския градски прокурор; дата 16.11.1995 г.; текстът е публикуван на с. 528-531 на Том 2;

50. Софийския градски прокурор; дата 16.11.1995 г.; текстът е публикуван на с. 532-535 на Том 2;

51. Постановление на прокурор Е. Пецева от Софийската районна прокуратура; дата 16.11.1995 г.; № ОН 1724/95; текстът е публикуван на с. 536-537 на Том 2;

52. До Главния прокурор и Софийския градски прокурор; дата 20.11.1995 г.; текстът е публикуван на с. 538-539 на Том 2;

53. Постановление на прокурор Бл. Блажев от Софийска градска прокуратура; дата 20.11.1995 г.; текстът е публикуван на с. 541 на Том 2;

54. До Главния прокурор, Софийския градски прокурор и Районния прокурор; дата 27.11.1995 г.; текстът е публикуван на с. 542-546 на Том 2;

55. До Главния прокурор, Софийския градски прокурор и Районния прокурор; дата 03.12.1995 г.; текстът е публикуван на с. 547-551 на Том 2;

56. Постановление на прокурор Е. Пецева от Софийската районна прокуратура; дата 30.11.1995 г.; преписка № 1724/95; текстът е публикуван на с. 555-556 на Том 2;

57. До Софийския градски прокурор чрез Софийския Районен прокурор; по преписка № 1724/95; дата 07.12.1995 г.; текстът е публикуван на с. 557-570 на Том 2;

59. До Главния прокурор; дата 03.01.1996 г.; текстът е публикуван на с. 45-47 на Том 3;

60. До Главния прокурор; дата 29.04.1996 г.; текстът е публикуван на с. 96 на Том 3;

61. До Главния прокурор; дата 30.04.1996 г.; текстът е публикуван в „БТА. Пресслужба „Куриер””, бюлетин № 78 от 17 май 1996 г., както и на с. 97-98 на Том 3;

62. До Главния прокурор; дата 06.05.1996 г.; текстът е публикуван в „БТА. Пресслужба „Куриер””, бюлетин № 79 от 21 май 1996 г., както и на с. 98-100 на Том 3;

61. До Главния прокурор; дата 10.05.1996 г.; текстът е публикуван в „БТА. Пресслужба „Куриер””, бюлетин № 80 от 23 май 1996 г., както и на с. 100-107 на Том 3;

62. До Главния прокурор; дата 11.05.1996 г.; текстът е публикуван в „БТА. Пресслужба „Куриер””, бюлетин № 81 от 28 май 1996 г., както и на с. 108-111 на Том 3;

63. Писмо на прокурор Л. Бончева от Главна прокуратура, отдел „Следствен” № 4979.96.ІІІ. от 14.05.1996 г.; текстът е публикуван на с. 112 на Том 3;

64. Писмо на прокурор Ив. Пенчев от Главна прокуратура, отдел „Следствен” № 2494/96 от 22.05.1996 г.; текстът е публикуван на с. 114 на Том 3;

65. Писмо на Б. Рашков от Националната следствена служба, № Ж-258 от 28.05.1996 г.; текстът е публикуван на с. 115 на Том 3;

66. До Главния прокурор; дата 07.09.1996 г.; текстът е публикуван в „БТА. Пресслужба „Куриер””, бюлетин № 112 от 13 септември 1996 г., както и на с. 134-136 на Том 3;

67. До Главния прокурор; дата 20.09.1996 г.; текстът е публикуван в „БТА. Пресслужба „Куриер””, бюлетин № 117 от 1 октомври 1996 г., както и на с. 136-139 на Том 3;

68. До Главния прокурор; дата 25.09.1996 г.; текстът е публикуван в „БТА. Пресслужба „Куриер””, бюлетин № 118 от 4 октомври 1996 г., както и на с. 139-143 на Том 3;

69. Забележка: в брой 248 от 10 септември 1996 г. и брой 265 от 27 септември 1996 г. в-к „24 часа” публикува кратки коментари, в които съобщава, че Янко Янков обвинява бивши служители на Държавна сигурност за смъртта на брат си, както и че прокуратурата извършва престъпление, като унищожава предоставените от него документи във връзка със смъртта.

70. Писмо на прокурора Ив. Пенчев от Главна прокуратура, отдел „Следствен”, № 4979.96.ІІІ. от 14.10.1996 г.; текстът е публикуван на с. 149 на Том 3;

71. До Главния прокурор; дата 25.10.1996 г.; текстът е публикуван в „БТА. Пресслужба „Куриер””, бюлетин № 126 от 1 ноември 1996 г., както и на с. 149-156 на Том 3;

72. До Прокурора на въоръжените сили; дата 07.01.1997 г.; текстът е публикуван на с. 159-160 на Том 3;

73. До Главния прокурор; дата 27.01.1997 г.; текстът е публикуван на с. 160-169 на Том 3;

74. До Главния прокурор; дата 15.02.1997 г.; текстът е публикуван на с. 172-181 на Том 3;

75. До Главния прокурор като член на Висшия съдебен съвет; дата 18.02.1997 г.; текстът е публикуван на с. 181-185 на Том 3;

76. До Главния прокурор; дата 18.02.1997 г.; текстът е публикуван на с. 185-186 на Том 3;

77. До Главния прокурор; дата 19.03.1997 г.; текстът е публикуван на с. 202-203 на Том 3;

78. До Главния прокурор; дата 27.03.1997 г.; текстът е публикуван на с. 205-206 на Том 3;

79. До Главния прокурор; дата 06.04.1997 г.; текстът е публикуван на с. 208-212 на Том 3;

80. Постановление на прокурор Ангел Панков от Районната прокуратура Пазарджик; дата 8 май 1997 г.; за прекратяване на наказателно производство по пр. № 3755/96 г. и следствено дело № 51 от 1997 г.; текстът е публикуван на с. 217-217 на Том 3;

81. До Главния прокурор; дата 18.07.1997 г.; текстът е публикуван на с. 227-230 на Том 3;

82. Писмо на прокурор Попов от Главна прокуротура, отдел „Следствен” № В. 3363/97.ІІІ. от 30.07.1997 г.; текстът е публикуван на с. 232 на Том 3;

83. До Главния прокурор; дата 11.11.1997 г.; текстът е публикуван на с. 273-277 на Том 3;

84. До Главния прокурор; дата 20.11.1997 г.; текстът е публикуван на с. 278-279 на Том 3;

85. Постановление на прокурор Симов от Софийската градска прокуратура, дата 08.01.1998 г. по преписка № 5035/97 г.; текстът е публикуван на с. 284-285 на Том 3;

86. Постановление на прокурор полковник Пендаров от Прокуратурата на въоръжените сили, дата 09.01.1998 г.; текстът е публикуван на с. 286 на Том 3;

87. До Главния прокурор; дата 26.01.1998 г.; текстът е публикуван на с. 278-279 на Том 3;

88. До Главния прокурор; дата 13.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 357-366 на Том 3;

89. До Главния прокурор; дата 15.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 366-378 на Том 3;

90. До Главния прокурор; дата 17.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 378-381 на Том 3;

91. До Главния прокурор; дата 22.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 382-384 на Том 3;

92. До Главния прокурор; дата 23.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 385-388 на Том 3;

93. До Главния прокурор; дата 24.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 388-392 на Том 3;

94. До Главния прокурор; дата 25.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 392-394 на Том 3;

95. До Главния прокурор; дата 26.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 395-400 на Том 3;

96. До Главния прокурор; дата 27.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 400-407 на Том 3;

97. Писмо на прокурор А. Арсов от Главна прокуратура, отдел „Следствен” № 7022.98.ІІІ. от 29.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 409 на Том 3;

98. До Главния прокурор; дата 28.07.1998 г.; текстът е публикуван на с. 409-415 на Том 3;

99. До Главния прокурор; дата 03.08.1998 г.; текстът е публикуван на с. 415-418 на Том 3;

100. До Главния прокурор; дата 05.08.1998 г.; текста е публикуван на с. 418-426 на Том 3;

101. До Главния прокурор; дата 06.08.1998 г.; текстът е публикуван на с. 426-432 на Том 3;

102. До Главния прокурор; дата 07.08.1998 г.; текстът е публикуван на с. 433-446 на Том 3;

103. До Главния прокурор; дата 13.08.1998 г.; текстът е публикуван на с. 450-473 на Том 3;

104. До Главния прокурор; дата 14.08.1998 г.; текстът е публикуван на с. 473-476 на Том 3;

105. До Главния прокурор; дата 15.08.1998 г.; текстът е публикуван на с. 476-522 на Том 3;

106. До Главния прокурор; дата 17.08.1998 г.; текстът е публикуван на с. 522-525 на Том 3;

107. До Главния прокурор; дата 19.08.1998 г.; текстът е публикуван на с. 525-535 на Том 3;

108. Писмо на прокурор Р. Русева от Главна прокуратура, отдел „Административен” № 7664/98.І. от 26.08.1998 г.; текстът е публикуван на с. 538 на Том 3;

109. Писмо на прокурор Р. Русева от Главна прокуратура, отдел „Административен” № 8285/98.І. от 03.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 539 на Том 3;

110. До Главния прокурор; дата 07.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 539-543 на Том 3;

111. До Главния прокурор; дата 08.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 544-546 на Том 3;

112. До Главния прокурор; дата 09.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 546-551 на Том 3;

113. Писмо на прокурор Р. Русева от Главна прокуратура, отдел „Административен” № 8889/98.І. от 16.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 562 на Том 3;

114. До Главния прокурор; дата 17.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 3-17 на Том 4;

115. До Главния прокурор; дата 18.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 17-20 на Том 4;

116. До Главния прокурор; дата 19.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 23-25 на Том 4;

117. До Главния прокурор; дата 20.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 25-30 на Том 4;

118. До Главния прокурор; дата 21.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 30-38 на Том 4;

119. До Главния прокурор; дата 22.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 38-41 на Том 4;

120. До Главния прокурор; дата 28.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 41-43 на Том 4;

121. Писмо на прокурор Р. Русева от Главна прокуратура, отдел „Административен”, № 6133/98.І. от 28.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 44-47 на Том 4;

122. Писмо на прокурор Р. Русева от Главна прокуратура, отдел „Административен”, № 9123/08.І. от 29.09. 1998 г.; текстът е публикуван на с. 48 на Том 4;

123. До Главния прокурор; дата 29.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 49-51 на Том 4;

124. До Главния прокурор; дата 30.09.1998 г.; текстът е публикуван на с. 51-53 на Том 4;

125. До Прокуратурата на въоръжените сили (Главния прокурор); дата 02.10.1998 г.; текстът е публикуван на с. 54-69 на Том 4;

126. До Главния прокурор; дата 05.10.1998 г.; текстът е публикуван на с. 70-71 на Том 4;

127. До Главния прокурор; дата 07.10.1998 г.; текстът е публикуван на с. 71-92 на Том 4;

128. Писмо на прокурор П. Пашов от Главна прокуратура, отдел „Следствен”, № 9071.98.ІІІ от 08.10. 1998 г.; текстът е публикуван на с. 93 на Том 4;

129. До Главния прокурор; дата 13.10.1998 г.; текстът е публикуван на с. 94-98 на Том 4;

130. Писмо на прокурор Ив. Лулчев от Главна прокуратура, отдел „Общ надзор”, № 9676.98.ІV от 14.10. 1998 г.; текстът е публикуван на с. 98 на Том 4;

131. Постановление за образуване на предварително производство, издадено от полковник Николай Колев, дата 21.10.1998 г.; текстът е публикуван на с. 99-100 на Том 4;

Забележка: Според моето категорично мнение това Постановление е една от причините, поради която впоследствие трансформираните в Червена мафия ченгета убиха този прокурор!

132. Писмо на прокурор П. Павлов от Главна прокуратура, отдел „Следствен”, № В.9649/98.ІІІ от 21.10. 1998 г.; текстът е публикуван на с. 101 на Том 4;

133. До Главния прокурор; дата 26.10.1998 г.; текстът е публикуван на с. 102-105 на Том 4;

134. До Главния прокурор; дата 28.10.1998 г.; текстът е публикуван на с. 105-113 на Том 4;

135. До Главния прокурор; дата 31.10.1998 г.; текстът е публикуван на с. 117-141 на Том 4;

136. До Главния прокурор; дата 03.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 144-147 на Том 4;

137. До Главния прокурор; дата 05.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 148-149 на Том 4;

139. До Главния прокурор; дата 06.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 149-151 на Том 4;

140. До Главния прокурор; дата 07.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 151-153 на Том 4;

141. До Главния прокурор; дата 08.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 153-156 на Том 4;

142. До Главния прокурор; дата 09.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 156-159 на Том 4;

143. До Главния прокурор; дата 10.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 160-161 на Том 4;

144. До Главния прокурор; дата 11.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 162-167 на Том 4;

145. Писмо на прокурор П. Павлов от Главна прокуратура, Отдел „Следствен”, № 10346/98. от 12.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 168 на Том 4;

146. Писмо на прокурор П. Павлов от Главна прокуратура, Отдел „Следствен”, № 10443/98.ІІІ от 12.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 169 на Том 4;

147. До Главния прокурор; дата 12.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 170-176 на Том 4;

148. До Главния прокурор; дата 13.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 176-180 на Том 4;

149. До Главния прокурор; дата 14.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 180-183 на Том 4;

150. До Главния прокурор; дата 15.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 183-190 на Том 4;

151. До Главния прокурор; дата 16.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 190-193 на Том 4;

152. До Главния прокурор; дата 17.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 193-197 на Том 4;

153. До Главния прокурор; дата 18.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 197-199 на Том 4;

154. До Главния прокурор; дата 19.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 199-217 на Том 4;

155. До Главния прокурор; дата 20.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 217-225 на Том 4;

156. До Главния прокурор; дата 21.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 225-229 на Том 4;

157. До Главния прокурор; дата 22.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 229-254 на Том 4;

158. До Главния прокурор; дата 23.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 254-276 на Том 4;

159. До Главния прокурор; дата 24.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 276-278 на Том 4;

160. Писмо на военнокръжен плевенски прокурор подполковник Златев, № В-1345/98 от 24.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 279 на Том 4;

161. Писмо на прокурор Р. Кирова от Главна прокуратура, № 10764.98.ІІІ от 25.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 280 на Том 4;

162. До Главния прокурор; дата 25.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 281-283 на Том 4;

163. До Главния прокурор; дата 26.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 283-286 на Том 4;

164. До Главния прокурор; дата 27.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 286-291 на Том 4;

165. До Главния прокурор; дата 28.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 291-296 на Том 4;

166. До Главния прокурор; дата 29.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 296-320 на Том 4;

167. Писмо на прокурор Ив. Лулчев от Главна прокуратура, № 261/98.ІV. от 30.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 321 на Том 4;

168. До Главния прокурор; дата 30.11.1998 г.; текстът е публикуван на с. 322-324 на Том 4;

169. До Главния прокурор; дата 01.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 324-335 на Том 4;

170. Писмо на прокурор Р. Русева от Главна прокуратура, № 314/98.І. от 02.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 335 на Том 4;

171. Писмо на прокурор Ив. Лулчев от Главна прокуратура, № 310/98.ІV от 02.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 336 на Том 4;

171. До Главния прокурор; дата 02.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 337-339 на Том 4;

172. До Главния прокурор; дата 03.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 339-342 на Том 4;

173. До Главния прокурор; дата 05.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 342-355 на Том 4;

174. До Главния прокурор; дата 06.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 356-358 на Том 4;

175. Писмо на военно-апелативен прокурор Серкеджиев, № 382/98 от 09.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 358 на Том 4;

176. До Главния прокурор; дата 09.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 359-360 на Том 4;

177. До Главния прокурор; дата 10.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 361-365 на Том 4;

178. До Главния прокурор; дата 11.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 365-367 на Том 4;

179. До Главния прокурор; дата 12.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 368-373 на Том 4;

180. До Главния прокурор; дата 13.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 373-375 на Том 4;

181. До Главния прокурор; дата 14.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 376-382 на Том 4;

182. До Главния прокурор; дата 17.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 382-386 на Том 4;

183. До Главния прокурор; дата 18.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 386-388 на Том 4;

184. До Главния прокурор; дата 19.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 388-392 на Том 4;

185. До Главния прокурор; дата 20.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 392-394 на Том 4;

186. До Главния прокурор; дата 23.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 394-409 на Том 4;

187. До Главния прокурор; дата 24.12.1998 г.; текстът е публикуван на с. 409-411 на Том 4;

188. Писмо на Зам.-Главен прокурор Д. Димитров, № 656/98 от 04.01.1999 г.; текстът е публикуван на с. 413 на Том 4;

189. Писмо на прокурор Р. Русева, № 1190/98.І от 04.01.1999 г.; текстът е публикуван на с. 414 на Том 4;

190. Писмо на прокурор Р. Русева, № 103/99.І от 13.01.1999 г.; текстът е публикуван на с. 416 на Том 4;

191. Писмо на прокурор Миндова от Софийска градска прокуратура, № 108/99 от 13.01.1999 г.; текстът е публикуван на с. 417 на Том 4;

192. Писмо на прокурор Ив. Лулчев от Върховна административна прокуратура, № 656/98 от 14.01.1999 г.; текстът е публикуван на с. 418 на Том 4;

193. Писмо на прокурор Симов от Софийска градска прокуратура, № 1162/94 от 15.01.1999 г.; текстът е публикуван на с. 419 на Том 4;

194. Писмо на прокурор Евгени Христов от Върховна касационна прокуратура, № 579/98.V от 26.01.1999 г.; текстът е публикуван на с. 420 на Том 4;

195. До Главния прокурор; дата 03.02.1999 г.; текстът е публикуван на с. 421-423 на Том 4;

196. Писмо на военноокръжен прокурор Цветков от Пловдив, № В-54/99 от 08.02.1999 г. и постановление за отказ да се образува предварително производство; текстът е публикуван на с. 430-431 на Том 4;

197. Писмо на прокурор Цокова от Върховна касационна прокуратура, № 10665/98 от 09.02.1999 г.; текстът е публикуван на с. 432 на Том 4;

198. До Главния прокурор; дата 14.02.1999 г.; текстът е публикуван на с. 441-444 на Том 4;

199. До Главния прокурор; дата 15.02.1999 г.; текстът е публикуван на с. 447-449 на Том 4;

200. До Главния прокурор; дата 16.02.1999 г.; текстът е публикуван на с. 449-453 на Том 4;

201. Писмо на Б. Рашков, Дириктор на Специализираната следствена служба, № М-643 от 24.02.1999 г.; текстът е публикуван на с. 453 на Том 4;

202. Писмо на Р. Русева от Върховна касационна прокуратура, № 103.99.І от 26.02.1999 г.; текстът е публикуван на с. 454 на Том 4;

203. Писмо на полковник Коматчиев от Военно-апелативната прокуратура, № 120/1999 от 26.02.1999 г. с Постановление за отменяне на постановление; текстът е публикуван на с. 455-457 на Том 4;

204. До Главния прокурор; дата 06.03.1999 г.; текстът е публикуван на с. 460-462 на Том 4;

205. До Главния прокурор; дата 08.03.1999 г.; текстът е публикуван на с. 478-479 на Том 4;

206. Писмо на прокурор Ив. Лулчев от Върховна административна прокуратура, № 74/99.ІІ от 15.03.1999 г.; текстът е публикуван на с. 480 на Том 4;

207. До Главния прокурор; дата 22.03.1999 г.; текстът е публикуван на с. 481-502 на Том 4;

208. Писмо на пловдивския военноокръжен рокурор Цветков с Постановление за отказ да се образува предварително производство; № 54/99 от 14.041999 г.; текстът е публикуван на с. 507-509 на Том 4;

209. Постановление от 22.041999 г. на полковник Николай Колев от Върховната касационна прокуратура за образуване на предварително производство; текстът е публикуван на с. 510-512 на Том 4;

Забележка: Според моето категорично мнение това Постановление е една от причините, поради която впоследствие трансформираните в Червена мафия ченгета убиха този прокурор!

210. Писмо на прокурор Миндова от Софийска градска прокуратура, № 108/99. от 04.05.1999 г.; текстът е публикуван на с. 515 на Том 4;

211. До военния прокурор от Върховната касационна прокуратура полковник Николай Колев; дата 25.05.1999 г.; текстът е публикуван на с. 517-519 на Том 4;

212. До Главния прокурор; дата 06.06.1999 г.; текстът е публикуван на с. 523-527 на Том 4;

213. До Главния прокурор; дата 07.06.1999 г.; текстът е публикуван на с. 527-536 на Том 4;

214. Писмо на прокурор Д. Коцева от Върховна касационна прокуратура, № 129/99.ІІІ от 24.06.1999 г.; текстът е публикуван на с. 554 на Том 4;

215. До Главния прокурор; дата 25.06.1999 г.; текстът е публикуван на с. 555-562 на Том 4;

216. До Главния прокурор; дата 02.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 3-8 на Том 5;

217. Писмо на прокурор А. Ганев от Върховна касационна прокуратура, № 6639/99.ІІІ от 05.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 8 на Том 5;

218. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3301/99 от 06.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 9 на Том 5;

219. Писмо на прокурор Д. Димитров от Върховна касационна прокуратура, № 6789/99.НВНВ от 07.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 8 на Том 5;

220. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3309 от 08.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 12 на Том 5;

221. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3307 от 08.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 13 на Том 5;

222. Писмо и Постановление на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3318 от 08.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 14 на Том 5;

223. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3317 от 08.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 15 на Том 5;

224. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3302 от 08.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 16 на Том 5;

225. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3305 от 08.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 17 на Том 5;

226. Писмо и Постановление на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3298 от 08.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 18 на Том 5;

227. Писмо и Постановление на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3314 от 08.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 19 на Том 5;

228. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3306 от 08.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 20 на Том 5;

229. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3311 от 12.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 21 на Том 5;

230. Писмо и Постановление на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3308 от 12.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 22 на Том 5;

Забележка: Познавам този прокурор В. Михайлов още от времето, когато бях асистент-преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, той беше студент, а неговия брат Георги Михайлов – асистент-преподавател в Академията за обществени науки и социално управление. Още тогава Георги Михайлов ме предупреди, че брат му е вербуван от Държавна сигурност и изпълнява провокаторски задачи сред студентите и преподавателите.

231. До Главния прокурор; дата 13.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 23-27 на Том 5;

232. До Главния прокурор; дата 14.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 27-31 на Том 5;

233. До Софийския градски прокурор Н. Несторов и до дознател Желязков при Пето Районно полицейско управление; дата 21.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 31-34 на Том 5;

234. До Главния прокурор; дата 22.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 34-40 на Том 5;

235. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3299 от 27.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 46 на Том 5;

236. Писмо и Постановление на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3357 от 27.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 47 на Том 5;

237. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3417 от 27.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 48 на Том 5;

238. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3319 от 27.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 49 на Том 5;

239. Писмо и Постановление на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3304 от 27.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 50 на Том 5;

240. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура, № 3297 от 28.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 51 на Том 5;

241. До Главния прокурор и до Софийския градски прокурор; дата 30.07.1999 г.; текстът е публикуван на с. 52-54 на Том 5;

242. До Главния прокурор; дата 04.08.1999 г.; текстът е публикуван на с. 58-61 на Том 5;

243. До Главния прокурор; дата 06.08.1999 г.; текстът е публикуван на с. 61-69 на Том 5;

244. До Главния прокурор; дата 13.08.1999 г.; текстът е публикуван на с. 72-79 на Том 5;

245. Постановление от 26.10.1999 г. (Изх. № 03.11.1999 г.) на Софийския районен прокурор К. Въжаров за прекратяванена наказателното производство по дознание по дознание 4903/99; текстът е публикуван на с. 88-89 на Том 5;

246. Писмо и Постановление на софийския военнокръжен прокурор майор Ненков; № В. 1332/99 от 22.11.1999 г.; текстът е публикуван на с. 91-93 на Том 5;

247. Писмо и Постановление на софийския градски прокурор Симов; № 5985 от 09.12.1999 г.; текстът е публикуван на с. 114 на Том 5;

248. Писмо и Постановление на плевенския (врачански) военноокръжен прокурор подполковник Лиловски; № 0278 от 30.12.1999 г.; текстът е публикуван на с. 131-134 на Том 5;

249. До Военноапелративната прокуратура София чрез Окръжната военна прокуратура Плевен срещу постановление № 0278 от 15.12.1999 г.; дата 05.01.2000 г.; текстът е публикуван на с. 135-136 на Том 5;

250. До Главния прокурор; дата 14.05.2000 г.; текстът е публикуван на с. 194-198 на Том 5;

251. До Главния прокурор; дата 08.08.2000 г.; текстът е публикуван на с. 249-251 на Том 5;

252. Писмо на прокурор П. Петков от Върховна касационна прокуратура; № 8222 от 21.08.2000 г.; текстът е публикуван на с. 253 на Том 5;

253. Призовка, изпратена от старши лейтенант Каменов, следовател в Софийска военноокръжна прокуратура по сл. № 1-031/99 г.; текстът е публикуван на с. 254 на Том 5;

254. До старши лейтенант Каменов, следовател в Софийска военноокръжна прокуратура по сл. № 1-031/99 г.; дата 08.09.2000 г.; текстът е публикуван на с. 256 на Том 5;

255. До Главния прокурор; дата 27.09.2000 г.; текста е публикуван на с. 261-266 на Том 5;

256. Писмо № 1182 от 12.10.2000 г., Постановление по пр. № 005/2000 на полковник Ганчев от Военноапелативна прокуратура и Определение 0070 на военноапелативния съдия Стоев; текстът е публикуван на с. 275-279 на Том 5;

257. До Главния прокурор; дата 13.10.2000 г.; текстът е публикуван на с. 280-284 на Том 5;

258. Писмо на прокурор П. Петков от Върховната касационна прокуратура; № 8222 НВНП от 10.11.2000 г.; текстът е публикуван на с. 291 на Том 5;

259. Писмо на прокурор Ганчев от Военноаперателна прокуратура; № 1182 от 13.11.2000 г.; текстът е публикуван на с. 292 на Том 5;

260. Писмо на прокурор В. Михайлов от Софийска градска прокуратура; № 7709 от 14.11.2000 г.; текстът е публикуван на с. 293 на Том 5;

261. До полковник Ганчев, Зам.-военноапелативен прокурор и до Президента Петър Стоянов; дата 18.11.2000 г.; текстът е публикуван на с. 294-295 на Том 5;

262. До Главния прокурор; дата 27.11.2000 г.; текстът е публикуван на с. 297-301 на Том 5;

263. До Главния прокурор; дата 26.12.2000 г.; текстът е публикуван на с. 303-307 на Том 5;

264. До Главния прокурор; дата 08.06.2001 г.; текстът е публикуван на с. 317-322 на Том 5;

265. Писмо на Софийския военноокръжен прокурор подполковник Ненков по преписка № 039/2001 г.; текстът е публикуван на с. 323 на Том 5;

266. До Софийския градски прокурор; дата 10.08.2001 г.; текстът е публикуван на с. 327-328 на Том 5;

267. До Главния прокурор; дата 08.10.2001 г.; текстът е публикуван на с. 333-340 на Том 5;

268. До Главния прокурор; дата 09.10.2001 г.; текстът е публикуван на с. 340-342 на Том 5;

269. До Главния прокурор; дата 10.10.2001 г.; текстът е публикуван на с. 342-345 на Том 5;

270. До Главния прокурор; дата 11.10.2001 г.; текстът е публикуван на с. 345-348 на Том 5;

271. До Главния прокурор; дата 12.10.2001 г.; текстът е публикуван на с. 348-351 на Том 5;

272. До Главния прокурор; дата 13.10.2001 г.; текстът е публикуван на с. 351-359 на Том 5;

273. До Главния прокурор; дата 14.10.2001 г.; текстът е публикуван на с. 359-377 на Том 5;

274. До Главния прокурор; дата 15.10.2001 г.; текстът е публикуван на с. 377-381 на Том 5;

275. До Главния прокурор; дата 08.11.2001 г.; текстът е публикуван на с. 381-384 на Том 5;

276. До Главния прокурор; дата 09.11.2001 г.; текстът е публикуван на с. 384-387 на Том 5;

277. До Главния прокурор; дата 10.11.2001 г.; текстът е публикуван на с. 387-389 на Том 5;

278. До Главния прокурор; дата 11.11.2001 г.; текстът е публикуван на с. 389-392 на Том 5;

279. До Главния прокурор; дата 12.11.2001 г.; текстът е публикуван на с. 392-393 на Том 5;

280. Писмо на прокурор Сп. Дочев от Върховна касационна прокуратура, № И-277 от 26.11.2001 г.; текстът е публикуван на с. 394 на Том 5;

281. Писмо на прокурор Ат. Лаков от Върховна касационна прокуратура, № 10199 от 10.12.2001 г.; текстът е публикуван на с. 395 на Том 5;

282. До Главния прокурор; дата 25.12.2001 г.; текстът е публикуван на с. 402-406 на Том 5;

283. До Главния прокурор; дата 26.12.2001 г.; текстът е публикуван на с. 406-408 на Том 5;

284. До Главния прокурор; дата 27.12.2001 г.; текстът е публикуван на с. 408-411 на Том 5;

285. Писмо на прокурор П. Райков от Главна прокуратура, № 697 от 10.02.2002 г.; текстът е публикуван на с. 420 на Том 5;

286. До Главния прокурор; дата 20.02.2002 г.; текстът е публикуван на с. 427-436 на Том 5;

287. До Главния прокурор; дата 26.02.2002 г.; текстът е публикуван на с. 441-443 на Том 5;

288. До Главния прокурор; дата 05.03.2002 г.; текстът е публикуван на с. 457-458 на Том 5;

289. До Главния прокурор; дата 06.03.2002 г.; текстът е публикуван на с. 458-460 на Том 5;

290. До Главния прокурор; дата 06.03.2002 г.; текстът е публикуван на с. 458-460 на Том 5;

291. До Главния прокурор; дата 21.03.2002 г.; текстът е публикуван на с. 465-476 на Том 5;

292. До Главния прокурор; дата 23.03.2002 г.; текстът е публикуван на с. 476-489 на Том 5;

293. До Главния прокурор; дата 16.05.2002 г.; текстът е публикуван на с. 509-512 на Том 5;

294. До Главния прокурор; дата 13.06.2002 г.; текстът е публикуван на с. 515-517 на Том 5;

295. До Главния прокурор; дата 27.06.2002 г.; текстът е публикуван на с. 519-522 на Том 5;

296. До Главния прокурор; дата 02.09.2002 г.; текстът е публикуван на с. 523-525 на Том 5;

297. До Главния прокурор; дата 20.10.2002 г.; текстът е публикуван на с. 527-528 на Том 5;

298. Писмо на прокурори П. Райков и С. Дочев от Върхавна касационна прокуратура; текстът е публикуван на с. 529-534 на Том 5;

299. До Главния прокурор; дата 18.12.2002 г.; текстът е публикуван на с. 3-10 на Том 6;

300. До Главния прокурор; дата 18.12.2002 г.; текстът е публикуван на с. 3-10 на Том 6;

301. До Главния прокурор; дата 07.02.2003 г.; текстът е публикуван на с. 24-30 на Том 6;

302. До Главния прокурор; дата 21.02.2003 г.; текстът е публикуван на с. 37-66 на Том 6;

303. До Главния прокурор; дата 20.03.2003 г.; текстът е публикуван на с. 70-178 на Том 6;

304. До Главния прокурор; дата 21.03.2003 г.; текстът е публикуван на с. 178-183 на Том 6;

305. До Главния прокурор; дата 02.04.2003 г.; текстът е публикуван на с. 186-187 на Том 6;

306. До Главния прокурор; дата 07.04.2003 г.; текстът е публикуван на с. 187-195 на Том 6;

307. До Главния прокурор; дата 08.04.2003 г.; текстът е публикуван на с. 195-197 на Том 6;

309. До Главния прокурор; дата 09.04.2003 г.; текстът е публикуван на с. 197-199 на Том 6;

310. До Главния прокурор; дата 10.04.2003 г.; текстът е публикуван на с. 201-202 на Том 6;

311. До Главния прокурор; дата 14.04.2003 г.; текстът е публикуван на с. 213-216 на Том 6;

312. Чрез Главния прокурор до ВАС; дата 08.05.2003 г.; текстът е публикуван на с. 224-227 на Том 6;

313. Чрез Главния прокурор до ВАС; дата 09.05.2003 г.; текстът е публикуван на с. 227-229 на Том 6;

314. Писмо на прокурор Николай Соларов от Върховна касационна прокуратура, № № 1929 от 13.05.2003 г.; текстът е публикуван на с. 233-234 на Том 6;

315. До Главния прокурор; дата 15.04.2003 г.; текстът е публикуван на с. 235-237 на Том 6;

316. Чрез Главния прокурор до ВАС; дата 15.05.2003 г.; текстът е публикуван на с. 237-240 на Том 6;

317. До Главния прокурор; дата 04.08.2003 г.; текстът е публикуван на с. 249-250 на Том 6;

318. До Главния прокурор; дата 05.08.2003 г.; текстът е публикуван на с. 250-252 на Том 6;

319. До Главния прокурор; дата 06.08.2003 г.; текстът е публикуван на с. 252-255 на Том 6;

320. До Главния прокурор; дата 19.08.2003 г.; текстът е публикуван на с. 258-270 на Том 6;

321. Писмо на съдебния съветник при ВКП Г. Мойсеев; № 6398/03ІІІ от 21.08.2003 г.; текстът е публикуван на с. 272 на Том 6;

322. До Главния прокурор; дата 10.09.2003 г.; текстът е публикуван на с. 278-280 на Том 6;

323. До Главния прокурор; дата 11.09.2003 г.; текстът е публикуван на с. 280-282 на Том 6;

324. До Главния прокурор; дата 12.09.2003 г.; текстът е публикуван на с. 282-283 на Том 6;

325. До Главния прокурор; дата 13.09.2003 г.; текстът е публикуван на с. 285-292 на Том 6;

326. Писмо на прокурор Л. Бончева от Върховна касационна прокуратура, № 7274/2003.ІІІ от 26.09.2003 г.; текстът е публикуван на с. 295 на Том 6;

327. До Главния прокурор; дата 29.09.2003 г.; текстът е публикуван на с. 296 на Том 6;

328. Писмо на военноапелативния прокурор полковник Милков, № 1242 от 17.10.2003 г.; текстът е публикуван на с. 299 на Том 6;

329. До Главния прокурор; дата 23.10.2003 г.; текстът е публикуван на с. 315-317 на Том 6;

330. Писмо на прокурор М. Марков от ВКП от 31.10.2003 г.; текстът е публикуван на с. 341 на Том 6;

331. До Главния прокурор; дата 19.11.2003 г.; текстът е публикуван на с. 355-360 на Том 6;

332. До Главния прокурор; дата 20.11.2003 г.; текстът е публикуван на с. 361-368 на Том 6;

333. Писмо на прокурор М. Марков от ВКП № 4810/2003 г. от 20.11.2003 г.; текстът е публикуван на с. 341 на Том 6;

334. До Главния прокурор; дата 21.11.2003 г.; текстът е публикуван на с. 370-371 на Том 6;

335. До Главния прокурор; дата 08.12.2003 г.; текстът е публикуван на с. 374-376 на Том 6;

336. До Главния прокурор; дата 15.12.2003 г.; текстът е публикуван на с. 378-381 на Том 6;

337. Писмо на съдебния съветник при ВКП Г. Мойсеев № 9942.ІІІ г. от 18.12.2003 г.; текстът е публикуван на с. 381 на Том 6;

338. Писмо на прокурор М. Георгиева от Върховната касационна прокуратура, № 9942/2003.ІІІ от 12.01.2004 г.; текстът е публикуван на с. 387 на Том 6;

339. Писмо и Постановление за отказ за образуване на наказателно производство на софийския военноокръжен прокурор Стоев, № 1726/2003 от 26.01.2004 г.; текстът е публикуван на с. 397-399 на Том 6;

340. Писмо и Постановление на софийския военноокръжен прокурор Трайков, № В-1726/2003 от 02.02.2004 г.; текстът е публикуван на с. 400-402 на Том 6;

341. До Главния прокурор; дата 16.02.2004 г.; текстът е публикуван на с. 409-432 на Том 6;

342. Чрез Главния прокурор до Ст. Ненков от Апелативната прокуратура; дата 01.03.2004 г.; текстът е публикуван на с. 433-436 на Том 6;

343. До Главния прокурор; дата 02.03.2004 г.; текстът е публикуван на с. 436-438 на Том 6;

344. Писмо на прокурор М. Георгиева ВКП, № 9942/2003 от 05.03.2004 г.; текстът е публикуван на с. 439 на Том 6;

345. Постановление на Софийския градски прокурор Михайлов, № 204/2004 от 09.03.2004 г.; текстът е публикуван на с. 440-441 на Том 6;

346. Писмо на прокурор Ц. Йорданов ВКП, № 5489/2004 от 26.04.2004 г.; текстът е публикуван на с. 443 на Том 6;

347. До Главния прокурор; дата 31.05.2004 г.; текстът е публикуван на с. 444-445 на Том 6;

348. До Главния прокурор; дата 01.06.2004 г.; текстът е публикуван на с. 445-453 на Том 6;

349. До Главния прокурор; дата 02.06.2004 г.; текстът е публикуван на с. 454-458 на Том 6;

350. Чрез Главния прокурор до ВАС; дата 01.07.2004 г.; текстът е публикуван на с. 458-461 на Том 6;

351. Писмо на прокурор Е. Иванов ВКП, № 9814 от 07.07.2004 г.; текстът е публикуван на с. 462 на Том 6;

352. Писмо на прокурор Е. Иванов ВКП, № 10157 от 07.07.2004 г.; текстът е публикуван на с. 463 на Том 6;

353. Писмо на прокурор Л. Бончева ВКП, № 10045 от 12.07.2004 г.; текстът е публикуван на с. 463 на Том 6;

354. Писмо от 16.08.2004 г. и Постановление от 13.08.2004 г. на пловдивския военен прокурор полковник Караджов по преписка № 476; текстът е публикуван на с. 468-470 на Том 6;

355. До Главния прокурор; дата 25.10.2004 г.; текстът е публикуван на с. 477-482 на Том 6;

356. Писмо от 11.11.2004 г. на прокурор Л. Божков от ВКП по преписка № 10045; текстът е публикуван на с. 483-484 на Том 6;

357. Постановление от 17.12.2004 г. на прокурор Д. Ганчева от Софийската районна прокуратура по преписка № 47020/2003; текстът е публикуван на с. 483-484 на Том 6;

358. Писмо от 29.032005 г. и Постановление от 29.032005 г. г. на прокурор капитан Иво Петков от Софийската военнокръжна прокуратура по преписка № 1461/2004; текстът е публикуван на с. 494-495 на Том 6;

359. Писмо от 29.03.2005 г. на прокурор Ю. Герджиков от Върховната касационна прокуратура по преписка № 18311/2005; текстът е публикуван на с. 496 на Том 6;

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

По така изброените мои искания за правосъдие от 17.04.1992 г. и отговорите, които са ми дадени по тях, до днес не съм получил удовлетворение на нито едно от исканията, при което не е отречено съществуването на нито един от посочените от мен факти и обстоятелства.

31 май 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-024/31.05.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, Президента и Главния прокурор, скопие до БТА].

2007-08-30

ПЕРЛЮСТРАЦИЯТА НЕ Е СПИРАЛА

Вашe Превъзходителство,

І.

Днес, 19 май 2007 г., получих Вашето писмо, което има дата 10/05/2007 г. и е изпратено по традиционната поща.

От текста на Вашето писмо ми стана ясно, че при Вас е било получено само едно мое писмо, при това само онова писмо, което съм изпратил на 08/05/2007 г. по електронната поща.

От текста на Вашето писмо ми стана ясно, че Вие въобще не сте получили моите писма, които съм изпратил до Вас по обикновената и традиционна пощенска служба. Става въпрос за следните девет писма:

1) LPC-Embassy-073/ 16 март 2007 г.;

2) LPC-Embassy-075/ 23 март 2007 г.;

3) LPC-Embassy-076/ 26 март 2007 г.;

4) LPC-Embassy-077/ 27 март 2007 г.;

5) LPC-Embassy-078/ 28 март 2007 г.;

6) LPC-Embassy-079/ 29 март 2007 г.;

7) LPC-Euro-Just-07/ 10 April 2007;

8) LPC-Embassy-081/ 16 април 2007 г.;

9) LPC-Embassy-082/ 18 май 2007 г.

ІІ.

Във връзка с това държа да Ви уведомя, Ваше Превъзходителство, че когато изпращах по традиционната поща посочените девет писма, интуицията ми категорично и ясно ми казваше, че те няма да достигнат до Вас; а тази моя интуиция, всъщност, не е нищо друго, освен израз на моя кондензиран 30 (тридесет)-годишен опит на взаимоотношения с българските тайни служби и Мафията, действуващи като клан или филиал на съветските и руските тайни служби и на руската Мафия.

При това държа да Ви уведомя и следното:

1) Цената на таксата на едно обикновено по тежест препоръчано писмо до Европа е 5-6-7 (пет-шест-седем) лева, което се равнява на около 3-4 (три-четири) евро, а цената на таксата на обикновено по тежест непрепоръчано писмо е около половината от горепосочената такса.

2) Или иначе казано – за едно препоръчано писмо до Вас се плаща сумата три-четири проценти от минималната трудова месечна заплата в България; или около един процент от месечната заплата на професор по правни науки; или колкото е цената на храната за два дни на обикновения български гражданин.

3) Ако направите по-прецизни изчисления, ще установите, че това съвсем не е случайно – българското Правителство, което действува като нискойерархичен слуга на Мафията (и като демократичен партньор на Запада) е установило такъв приходно-разходен режим, при който българските граждани да нямат никаква финансова възможност да потърсят правна защита от Вас и от другите европейски институции.

4) А ако случайно все пак някой успее да намери пари за пощенски такси и изпрати серия писма, то тези писма биват конфискувани от тайните служби, и така те пак не достигат до Вас.

ІІІ.

Вашe Превъзходителство,

Така или иначе обаче, аз, макар и да съм един от тези, които са подложени на тоталния държавен геноцид и по отношение на които са взети всички възможни мерки да не бъде чут гласът им, все пак разполагам не само с възможността да изпратя по традиционната поща, но и по електронната поща, исканията ми за защита.

Така, с настоящето писмо Ви уведомявам, че Ви изпращам по електронната поща посочените по-горе девет писма, съдържанието на които е посветено на искането ми за разследване на престъплението „геноцид”, извършвано от българските посткомунистически правителства.

Приложение: съгласно текста.

19 май 2007 г. Янко Н. Янков


[Писмо №LPC-Euro-Just-09/19.05.2007 г. до Европейския омбудсман Никифорос Диамандурос].

2007-08-04

ЛИБИЙСКИЯТ ПРОВАЛ: КРИЯТ НЕУДОБНА ИСТИНА


- - -

На 16 август 2004 г. аз, пишещият тези редове, се обърнах със специално писмо, адресирано до г-н Соломон Паси - Министър на външните работи на България, копие от което изпратих до всички посланици, акредитирани у нас от държавите-членки на Съвета на Европа и САЩ, както и до Временно управляващия Посолството на Социалистическа народна Либийска арабска джамахирия Негово Превъзходителство г-н Исмаил Шалгам. Текстът на това писмо гласи следното:

“Господин Министър,

Както вече Ви е известно (или поне би трябвало или би могло да Ви е известно), от 1990 г. досега съм направил изключително много официални публикации, в които съм обосновал тезата, че по време на класическото комунистическо управление в България е имало свързани с отделите на КГБ и че днес продължава да има свързани с посткомунистическата мафия институции и личности, преди всичко служители на специални държавни служби, лекари и ангажирани с мафията лица, които са извършвали и продължават да извършват престъпна дейност, изразяваща се в предумишлено (с наказателно-репресивна и с експериментално-медикаментозна мотивация и цел) заразяване на хора с различни болести, преди всичко рак, СПИН и др.

Както вече Ви е известно (или поне би трябвало или би могло да Ви е известно), след възникването в началото на 1999 г. на т. нар. “Либийски случай с българските медици”, без, естествено, да бързам категорично да го причислявам към вече изключително добре познатата ми зловеща практика на Българския филиал на КГБ, аз все пак го разглеждам във висока степен именно през призмата на тази практика.

И трябва съвсем определено да Ви кажа, че към този именно доминантен тип или начин на виждане на нещата постоянно и неизменно ме тласка единствено изключително пристрастното поведение на българските държавни властнически институции, и най-вече поведението на Министерството на външните работи.

Мисля, че не е нужно като доказателство в това отношение тук да привеждам широко отразените в печата изявления и конкретни официални държавнически актове или акции, извършени или проведени от последните изпълнители на най-висшите мандатни държавни длъжности, а именно: Президента на България, Председателя на Народното събрание, Министър-председателя и най-вече - Министъра на външните работи. По силата на 30-годишната си професионална дейност и по силата на личната си ангажираност с този тип феномени, мога напълно определено и ясно да заявя, че като само до известна степен аналогични на държавническа ангажираност биха могли да бъдат посочени твърде малко случаи, и такива са напр. само случаите с убийството в Лондон на писателя Георги Марков и с българската следа в покушението в Рим срещу папа Йоан-Павел Втори.

При това, според мен, изключително съществено внимание заслужават следните факти: а) след политическите промени от 1989 г. до днес броят на пребиваващите в различни страни в света българи, които са били арестувани и подложени на съдебни процеси, както и които са били предумишлено или инцидентно убити, случайно пострадали и попаднали в състояние на необходимост от правна защита, е около 500-700 души; б) само от началото на 1999 г. до днес, т. е. по същото време, през което в Либия са арестувани българските медици, в различни държави по света са били арестувани и подложени на съдебни процеси около 320 души; в) за всичките тези българи, намиращи се по света и нуждаещи се от правна защита българската общественост в България не знае почти нищо, тъй като тяхната защита или въобще не е била осъществена, или е била осъществена напълно формално.

За мен, господин Министър, е повече от очевидна диспропорционалността на третирането от българските власти на българските медици в Либия, от една страна, и на всичките останали българи.

И като български гражданин аз желая да намеря отговор на въпроса относно причините за тази диспропорционалност.

По т. нар. “Либийски случай с българските медици” аз, разбира се, си имам своята “работна хипотеза” в това отношение, и тя е свързана с онова, което вече съм Ви посочил в началото на писмото си, но така или иначе, все още подлагам тази хипотеза на различни проверки, насочени към нейното опровергаване; при което съм абсолютно категоричен, че официалното поведение на българските власти въобще не позволява да бъде опровергана тази хипотеза.

Господин Министър,

На основание Закона за достъп до обществена информация предявявам пред Вас искането да обезпечите и да ми предоставите всичката намираща се в системата на Министерството на външните работи информация относно арестуваните и осъдените в Либия български медици, от която информация аз бих могъл да намеря отговор на следните въпроси: 1) В системата на кои български и чуждестранни медицински структури са работели преди да заминат на работа в Либия; 2) Били ли са ангажирани с изпълнението на някакви специални и секретни медицински или други изследвания и операции; 3) Били ли са ангажирани с дейността на специалните оперативни и медицински служби на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, и ако са били ангажирани – какви са били мероприятията, в които са участвували.

16 август 2004 г. Янко Н. Янков

Разбира се, въпреки задължението, тежащо върху българския Министър на външните работи по силата на така цитирания български закон за достъп до обществена информация, аз не получих никакъв отговор. Тъй като същият този Закон ми дава възможността да обжалвам мълчаливия отказ на Министъра пред Върховния административен съд, на 17 септември 2004 г. се обърнах към съда със “Жалба”, която има следния текст:

Уважаеми Господа (Госпожи) Съдии,

На основание Закона за достъп до обществена информация на 16 август 2004 г. подадох до Министъра на външните работи на България заявление с искане за достъп до такава информация. В текста на заявлението изрично, ясно, детайлно и недвусмислено съм посочил информацията, до която искам достъп. Ответникът, по силата на своята обществена функция, притежава исканата от мен информация.

В предвидения от Закона срок не получих никакъв отговор от ответника.

Уточнявам, че моето право на достъп до въпросната информация е гарантирано със съдебен контрол – вж. съответните текстове на Конституцията и Закона за достъп до обществена информация.

Уточнявам, че съгласно волята на законодателя непроизнасянето в срок по заявление за достъп до информация, имаща статус “обществена информация”, представлява мълчалив отказ, който накърнява моето гарантирано от Закона право на достъп до такава информация.

Отказът на Министъра на външните работи на България се намира в съществено противоречие с процесуалния и с материалния закон и е незаконосъобразен.

Първо: Този отказ е в противоречие с процесуалния закон – чл. 15 от ЗАП, чл. 38 от ЗДОИ. Съгласно изричното изискване на Закона за административното производство и на Закона за достъп до обществена информация съответният орган, когато издава искания административен акт или отказва издаването му, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение. Законовата норма по отношение на формата на акта е изрично ясна и е императивна – формата трябва да е писмена, включително и на отказа. В случая тези изисквания на Закона не са спазени.

Второ: Този отказ противоречи на материалния закон. Исканата от мен информация има статуса на “обществена информация” по смисъла на ЗДОИ, защото е свързана с обществения живот в България, и ако ми бъде предоставена, ще ми даде възможност да си съставя собствено мнение относно интересуващия ме въпрос. Тази информация, също така, не попада под ограниченията на законите и не съществува пречка да ми бъде предоставена и да я получа.

Уважаеми Господа (Госпожи) Съдии,

Въз основа на гореизложеното моля: 1) да отмените отказа на Министъра на външните работи на България; 2) да решите делото по същество; 3) да признаете правото ми на достъп до исканата от мен информация; 4) да осъдите ответника да ми предостави исканата от мен информация в поисканата форма на достъп.

Прилагам:1) Копие от искането ми от 16 август 2004 г.; 2) Копие от жалбата ми за ответника.

17 септември 2004 г. Янко Н. Янков

- - -

Впоследствие, макар че Върховния административен съд не ми изпрати никакво съобщение, той бе публикувал в ИНТЕРНЕТ (http://privacy.gateway.bg/htmls/page.php?category=147&id=158) издаденото по случая свое решение, текстът на което е следният:

Решение № 3789 от 2005 г.

(относно това дали може да се предостави информация и данни от МВнР на трето лице за професионалната история на арестуваните и осъдени в Либия български медици)

Българската съдебна практика, публикувана тук, е предоставена на сайта ни с любезното съдействие на Сиела Софт енд Пъблишинг АД.

Решение № 3789 от 26.04.2005 г.

на ВАС по адм. д. № 8828/2004 г., V отд.

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на Янко Николов Янков, срещу мълчаливия отказ на министъра на външните работи да се произнесе по заявление от 16.08.2004 г., за достъп до търсената обществена информация от жалбоподателя. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска да се отмени, като се върне преписката на административния орган, с указания да бъде предоставена търсената информация.

...

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Янко Николов Янков е подал заявление от 16.08.2004 г. до министъра на външните работи, с което е поискал да му бъде предоставен достъп до „всичката намираща се в системата на Министерството на външните работи информация относно арестуваните и осъдени в Либия български медици”, от която би могъл да намери отговор на следните въпроси: „1. В системата на кои български и чуждестранни медицински структури са работили преди да заминат на работа в Либия; 2. Били ли са ангажирани с изпълнението на някакви специални и секретни медицински или други изследвания и операции; 3. Били ли са ангажирани с дейността на специалните оперативни и медицински служби на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната и ако са били ангажирани - какви са били мероприятията, в които са участвали.”

Няма данни кога е постъпило заявлението в администрацията на МВнР, но доколкото страните не спорят досежно срока по чл. 28 от ЗДОИ, следва да се приеме, че към момента на подаване на жалбата от Янков до съда, е налице формиран мълчалив отказ на министъра на външните работи да му предостави исканата информация.

В жалбата се поддържа, че търсената информация представлява „обществена информация”, защото е свързана с обществения живот в Р България, тя се съхранява от задължения субект и не попада в ограничителните хипотези на Закона за достъп до обществена информация, поради което не съществуват пречки да бъде получена от заявителя. Релевират се доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, тъй като органът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е длъжен да се произнесе с мотивирано решение.

По време на съдебното производство процесуалният представител на министъра на външните работи е изложил доводи за неоснователност на жалбата - от формулираното искане в заявлението не е ясно каква точно информация се иска от министъра на външните работи; в Министерството на външните работи не се събира и съхранява такава информация, поради което за министъра не съществува задължение да предостави достъп до търсените сведения от жалбоподателя.

При обжалване на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му (т. 5 от ППВС № 4/76 г.). В случая, предвид данните по административната преписка и изразените доводи и възражения на страните, при преценката за законосъобразност на мълчаливия отказ следва да бъде съобразено търсената информация има ли характер на обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и съответно съществува ли задължение за органа по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ да събира и съхранява информация от вида на детерминираната със заявлението.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Според регламентацията в чл. 9 от ЗДОИ обществената информация е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация, съгласно чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до официална и служебна обществена информация е свободен. В случая търсената информация няма характер на обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, която да е създадена, да се събира или да се съхранява от ответната страна.

Със заявлението се иска достъп до данни, засягащи личността на трети лица, които не се субсумират в понятието обществена информация. Върховният административен съд в своята практика е отбелязал, че понятието „обществена информация” следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Въпросите, свързани с професионалната реализация на дадена личност са от категорията лични данни по определението на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, достъпът до които е изключен по реда на ЗДОИ - чл. 2, ал. 3. В какви медицински заведения лицата са упражнявали професията си е информация за икономическата им идентичност по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Тя обаче не е от значение за обществения живот в страната, което би обусловило правото на всеки гражданин да иска да бъде информиран, за да си състави собствено мнение по този въпрос и съответно не поражда ответно задължение за органа да разполага и да предостави такива данни на заявителя.

Обществените отношения, свързани с условията, реда и начина на полагане на труд извън пределите на Р България, са регламентирани от трудовото законодателство, и министърът на външните работи и управляваната от него администрация на МВнР няма нормативно уредено задължение да събира и съхранява информация за икономическия статус на лицата. Що се отнася до искането за предоставяне на информация дали тези лица са осъществявали някаква дейност в полза на специалните служби към изброените ведомства в заявлението, доколкото тези факти биха представлявали интерес за обществото и в частност за всеки, който желае да си състави собствено мнение за работата на администрацията им и свързаните с тях лица, то следва да бъде изпълнена процедурата по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ (и при условие, че не съществуват други ограничения за достъп). Ноторно е обстоятелството, че лицата са извън пределите на страната и са задържани в чужда държава, поради което обективно не е възможно за задължения по закон субект да изиска тяхното съгласие. Следва да се изтъкне също, че с оглед предписаните в Устройствения правилник на Министерството на външните работи компетентности, функции и задачи на министъра на външните работи (и администрацията на министерството), няма задължение да събира и съхранява информация за упражняване на някаква дейност от гражданите на Р България, от вида на твърдяната от жалбоподателя, осъществявана под юрисдикцията на други ведомства от държавната администрация (без значение дали има характер на обществена информация и дали се субсумира в класифицирана такава по см. на Закона за защита на класифицираната информация). След като за административния орган не е възникнало задължение за предоставяне достъп до обществена информация, тоест, след като претендираното задължение не съществува, мълчаливият отказ се явява законосъобразен.

Предвид изложеното, жалбата на Янко Николов Янков срещу мълчаливия отказ на министъра на външните работи да предостави на жалбоподателя информация по заявлението му от 16.08.2004 г. е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Янко Николов Янков срещу мълчаливия отказ на министъра на външните работи да предостави търсената информация по заявлението му от 16.08.2004 г.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните, с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд.


[Стр.410-420 от книгата на проф. Янко Янков КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма). - С., "Янус", 2007. - 630 с.].