Маскарадът „Национална политическа “Кръгла маса”

 Маскарадът „Национална политическа “Кръгла маса”

            А. Наименованието „Кръгла маса” е преди всичко политическо понятие и термин, означаващо, най-вече,  конферентно-заседателен интериор, характеризиращ се със самата реално използувана материална (мебелна) „заседателна маса” - наистина в буквалния смисъл на думата „кръгла маса”; при което е била направена така, че да няма (да не притежава) реални пространствено-материални места, които биха могли да бъдат интерпретирани като обозначаващи или семантично внушаващи наличието на „главни” („привилегировани”, „водещи”) и на „странични” („второстепенни”, „нискостепенни” или „малозначителни”) места, благодарение на която конструктивност нито един от седящите край нея да не може да претендира и да не може да има каквато и да е реално видима и обособима привилегирована позиция, както и нито един да не може да се оплаче, че му е бил отреден неравнопоставен на осталаните участници топикален статус и семантично по-нископоставена позиция.

            Понятието и терминът  се прилагат, също така, и в преносен смисъл, означаващ „използуването на мирен начин или способ за постигане на компромисно решение”, безотносително в каква точно интериорна и ритуална обстановка е било работено по време на воденето на преговорите.

            Възникването на самото понятие и на термина е неразривно свързано с легендата за Крал Артур и за рицарите на Кръглата маса на Камелот[1], но техните най-мощни съвременни „експлоатации” са свързани най-вече с проведените през 80-те и 90-те години на ХХ век преговори и споразумения на опозиционните синдикални и политически движения и формирования - от една страна, и от друга страна - комунистическите властови структури в почти всички трансформиращи се (или по-точно – трансмутиращи се) държави от Съветския блок.

            Началото на „посткомунистическия” феномен „Кръгла маса” е от 06 февруари до 06 април 1989 г. във Варшава, когато в преговорите между правителството на комунистите и ръководената от Лех Валенса опозиция били участвували 57 души, които именно подписали Програмен пакет от споразумения (съдържащ общо 171 страници), в резултат на който Сеймът (Парламентът) впоследствие бил приел Пакет от закони и насрочил парламентарни избори.

            Исторически Втората „посткомунистическа” „Кръгла маса” бе режисирано подготвена с проведената на 17 ноември 1989 г. лансирана в медиите като „легендарна” демонстрация, в която участвували едва около 5 000 (пет хиляди) студенти и ученици, които излезли на улицата и започнали да скандират „Освободете политическите затворници!”; тъй като полицията получила заповед да ги атакува, те започнали да скандират „Ръцете ни са празни!“, но вече нямало никакво значение, и след краткото меле били преброени около 600 ранени. Бруталните действия на полицията срещу демонстрантите веднага станали повод да се сложи началото на още неколко протестни прояви, макар и вече не толкова масови, които, доста шумно лансирани от медиите като „Нежната“ или „Кадифената Чехословашка революция“, довела до падането на режима малко по-късно. Именно в контекста на тези събития от 26 ноември 1989 г. до 01 февруари 1990 г. в Прага бил извършен Вторият „посткомунистически” свещенодействен ритуал на Заседание на „Кръглата маса”, в който участвували екипите на управляващата комунистическа партия и на правителството и екипите на опозиционния лидер Вацлав Хавел. Още по онова време в редица западни медии бе лансирана тезата, че както самата демонстрация, така и нейното брутално потушаване е било организирано от чехословашкия филиал на съветската КГБ с цел да се предизвика политическа криза, а по-късно  слуховете за това бяха потвърдени от разсекретените архиви. В резултат на подготвените в тази именно обстановка и подписаните на „Кръглата маса” Споразумения, Парламентът бе приел Пакет от Закони, а впоследствие за Президент бил избран именно Вацлав Хавел. В самото начало ефектът бе, че за известно време бе преодоляна съществуващата пропаст между интелектуалците и населението, но само за неколко години пропастта бе неимоверно задълбочена, Президентът изцяло загуби влияние  в родината си, но Западът не искаше и да чуе за това, и продължаваше упорито да ръси върху него своите летигимиращи го похвали. 

            Исторически Третата „посткомунистическа” „Кръгла маса” е унгарската, която е била наречена с традиционно комунистическата терминология „Съвещание” и с традиционно комунистическа експедитивност е заседавала само три дни - от 08 до 10 декември 1989 г.

            Тъй като от всичките държави от бившия Съветски блок „Кръгла маса” не бе проведена само в Румъния, това обстоятелство малко по-късно даде основание на некои от най-изявените участници в този български форум (като напр. Петър Дертлиев) да се самоизживяват като „спасители на България” и да отстояват напълно безумната и абсолютно неоснователна теза, че „Алтернативата на „Кръглата маса” бе гражданската война”.

            Б. В България събитията „се сложиха” така, че на 07 декември 1989 г. бе създадена официално организирана опозиция, станала известна като „Съюз на демократичните сили” (СДС), а три дни след това - на 10 декември 1989 г. - бе организиран първият опозиционен митинг, на който бе оспорена легитимността на правомощията на управляващата комунистическа партия и на действуващото Народно събрание, и в тази връзка бе издигнато искането за свикване на Национална политическа „Кръгла маса”, която да изработи и приеме Пакет от задължителни политически документи за създаването на нов и легитимен политически и законодателен механизъм за управление на страната. След около десетина дни синдикатът „Подкрепа” издигна „заплашителния лозунг” „Или „Кръгла маса”, или стачка!”, след което управляващата Комунистическа партия се престори на уплашена и охотно веднага се съгласи за свикването и провеждането на „Кръгла маса”. В резултат  на 03 и 04 януари 1990 г. Народното събрание започна уточняване на процедурните въпроси, срока и предмета на разговорите, които ще бъдат провеждани,  и бе взето решение „Кръглата маса” да се състои от 16 до 24 януари 1990 г. - който срок, обаче, впоследствие бе „самопродължен”, и заседанията се проточиха до 15 май. Тъй като, всъщност, с по неколко месеци се проточиха и заседанията на другите аналогични форуми в Източна Европа, този общ белег още тогава „намириса” на наложен от Великите сили сценарий, в основата на който прозираше изводът, че авторите му беха проумели и заложили на мощния терапевтичен ефект на театрализирането и дори батализирането на политическата проблематика.

            Основните теми,  разисквани на заседанията на „Кръглата маса”, беха четири: политическата система, разделянето на властта, националният  въпрос и избирателният закон. Самият аз като участник в този маскарад още от самото начало констатирах, че представителите на Комунистическата партия и Правителството беха пределно напълно наясно по абсолютно всичко, което трябваше да стане и как да стане, докато представителите на опозицията не беха наясно по абсолютно нищо, и че доста често и без да се крият се отбиваха в дома на комунистическия лидер Андрей Луканов, за да уточняват кога, какво и как да го поискат.

            От юридическа гледна точка феноменът „Кръгла маса” не бе регламентиран с нито един правен нормативен акт, поради което и нейният шумно рекламиран статус като стояща „над” Парламента  бе пълен абсурд.

            В края на януари и началото на февруари 1990 г. отприщеният от Държавна сигурност и изключително умело дирижиран „етнически кипеж” затихна,  и постепенно на политическата сцена се наложиха други две основни събития, които също така беха изключително умело дирижирани от ДС и приковаваха вниманието на цялата общественост – Националната политическа „Кръгла маса” и мощната стачна вълна.

            При задълбочаващата се икономическа криза и на фона на тези две събития, след проведения от 30 януари до 02 февруари 1990 г. ХІV извънреден конгрес на БКП бе  извършена втората голема промяна – формираният преди 10 ноември 1989 г. правителствен кабинет подаде оставка на 03 февруари 1990 г. и на 08 февруари 1990 г. бе съставено изцяло еднопартийно правителство на Комунистическата партия, ръководено от Андрей Карлов Луканов.

            Въпреки, че всичко това бе изключително умело инспирирано и ръководено от Държавна сигурност, все пак бурно променящата се през последната една година политическа обстановка породи и доведе до появата на известни автентични проявни форми на спонтанно и реално разрушаване на вкоренените през десетилетията стереотипи на социално и политическо  поведение, до прояви на разкрепостяване на масовото съзнание и жажда за свободни изяви, при което се засилваше не само контролираният, но и естественият „глас на улицата”; който „глас”, обаче, изключително бързо и почти неусетно прехвърли и предостави изпълнението на своите желания за провеждане на „свободен диалог” върху „легитимните институции”, като каквито беха възприемани както „Кръглата маса”, така и Великото Народно събрание; които институции - и двете - беха възприемани като „грижовно заинтересован” за защита именно на техните интереси „легитимен Парламент”.

            При което изключително любопитно е, че не само самите участници се самоизживяваха като такива, но и в масовото съзнание както участниците в „Кръглата маса”, така и депутатите от Великото Народно събрание беха възприемани като „Новите Бащи на нацията”, напълно естествено и легитимно изместили и отстранили досегашния „Баща” („Тато” – Тодор Живков) и встъпили в изпълнение на функцията на „регулатори на социалното напрежение” и ограничаващи възможността на Стихията и Хаоса да вземат връх.

            Изключително лесно и абсолютно безпроблемно постигнатото в заседанията на „Кръглата маса” Политическо Споразумение включваше пет принципи, а именно: Парламентарна Република, многопартийна система, пазарно стопанство, равни права на всички граждани и екологично законодателство. Относно въпроса „Как трябва да бъдат въведени тези принципи?” отговорът бе даден инструментално чрез отговорите на два въпроси: „Кой е легитимен да участвува в политическия живот?” и „Как ще бъде определен преходът към новото статукво?”. Отговорите гласеха, че „легитимни са само представителите на властта и представителите на признатата от нея опозиция”, а „новото статукво ще се формира и определи от Великото Народно събрание”. Икономико-стопански промени не беха поискани и от двете страни на участниците в „Кръглата маса”, като имплицитно бе предпоставено, че бъдещите коалиционни правителства ще решават тези неща.

            Именно така, по този начин, участието в политиката бе предоставено като легитимно единствено на БСП и СДС, с което фактически бе легитимиран т. нар. двуполюсен политически модел; при което както от общия дух на споразумителните текстове, така и от техните конкретни формулировки, недвусмислено личеше по пределно ясен начин, че във всеки отделен бъдещ динамичен конкретен момент конкретната легитимна конфигурация на втория (опозиционния) полюс  ще зависи и ще бъде определяна изцяло от първия.

            Изключително любопитно е, също така, че различията между „двете страни” на Споразумението се свеждаха единствено по въпроса за статуквото, при което, защитавайки статуквото, БКП/БСП се самоопредели като „десна (консервативна) партия”, а СДС – като „лева”, като „партия на промяната”; а на всичката останала символика  бе възложена функцията да внушава обратното.

            Също така изключително любопитно е обстоятелството, че самият въпрос: „След като е повече от очевидно, че опозицията никога не постави на дневен ред нито един несъгласуван с комунистите въпрос и никога не зае и не отстоя свое собствено и независимо мнение, дали въобще е била нужна „Кръглата маса”?” официално не бе поставен от никого. Което, обаче, не пречеше на участниците да се самоизживяват с възвишеното чувство за историчност и интензивно да се натрапват на журналистите, с надеждата да бъдат „увековечени за историята”.

            Аз бях единственият участник в този маскарад, който официално и публично заяви, че чрез него се цели да бъде дадена легитимност на вече проведени и предстоящи да бъдат проведени абсолютно нелегитимни събития, и тъй като официално и недвусмислено окачествих все още подготвяното Споразумение именно като престъпно, бех светкавично отстранен от по-нататъшно участие в „преговорите” и подготовката на окончателния текст на Споразумението.

            А тъй като в цялата история на Източноевропейските „Кръгли маси”  бех единственият, който бе заел такава политическа позиция и бе „сполетян” от „отстраняване” от по-нататъшно „участие” в Престъплението, наречено „Нежен Революционен Преход”, този факт бе умишлено публично и официално премълчаван цели десет години.

            Едва през януари 2000 г. той бе официално и публично признат, и за моя изненада не къде да е, а именно във в-к „Демокрация” – вестникът на престъпната подставена политическа структура, обезпечила легитимността на Новата власт.

---

            [1] Крал Артур (King Arthur) е един от най-важните митолически персонажи на Великобритания, отразяващ британския идеал за крал по време на война и в мирно време. Тъй като историческата литература действително  споменава наличието на такава личност, само че не като крал, а като военачалник (dux bellorum, ameraudur - военен водач) се приема, че наистина е имало такава реална историческа личност, която е била родена в южната част на Острова около 370 г. след Христа, била е романизиран военачалник, и след оттеглянето на римските легиони през 400 г.  спрял варварското нашествие от север,  умиротворил и обединил страната, след което именно личността му била послужила като вдъхновение за възникването на легендата.

            Освен това, в историческите паметници самото споменаване на Кръглата маса е датирано едва през 1155 г., когато по желание на кралица Елеонора нормандецът  Вас бил извършил превода от латински на френски на хрониката на келтския клирик Готфрид Монмът, озаглавена „История на английските крале”; при който превод, позовавайки се на бретонските предания за могъщия крал Артур, добавил липсващия в оригинала детайл относно Кръглата маса - с което, всъщност, поставил началото на т. нар. „романи на Кръглата маса”. Впрочем, както появата на тази добавка, така и на романите, е било обусловено от факта, че по същото време Орденът на тамплиерите (предшествениците на днешните масони) вече е бил в тържествуващ възход, и именно той е бил въвел в сюжета на рицарските романи както образа на Кръглата маса, така и образите на Свещения Граал и на Христовата кръв, с  което, всъщност, Кръглата маса загубила първоначалната си семантична натовареност на символ на остроумното разполагане на кралските рицари,  и станала символ на езотеричния затворен кръг на посветените, които знаят и пазят свещените тайни на познанието и на властта. Впрочем, нека още тук бъде отбелязано, че според некои автори съвсем не е бил случаен фактът, че в края на ХХ век падането на комунистическите режими е свързано именно със стария масонски символ; и че става дума за решение на Таен световен елит, съгласно което решение както падането на Съветската империя, така и декомунизацията, е и ще бъде предоставено в ръцете на онзи съответен национален (туземен) елит, който именно е организирал провеждането и вземането на решенията на туземната „модерна” „Кръгла маса”.

            В един от съществените детайли на легендата се разказва как той извадил от омагьосания камък меча Ескалибур, след което могъщият магьосник Мерлин станал негов съветник. Според легендата  крал Артур  бил имал голема кръгла маса, около която той и неговите рицари се събирали, за да обсъждат всичките важни дела, свързани със сигурността на града-крепост и областта Камелот. Съществуват различни версии както относно самата маса, така и относно броя на рицарите. Съгласно първата версия, главната нейна характеристика е да обезпечава пълна равнопоставена позиция на всеки участвуващ в срещата и обсъждането, а съгласно втората - била е направена лично от магьосника Мерлин и е имала предназначението да символизира масата, на която  била осъществена последната вечеря на Исус Христос, както и да символизира заоблеността на Земята; относно конструкцията на масата се споменава, че е била предназначена за 25 души, както и за 150 души, и че на всеко нейно място с магическо злато, което променяло цвета си, е било изписано името на рицаря, който е бил имал правото да го ползува.  Все пак, съгласно повечето от легендите, броят на рицарите е бил 12, което число, впрочем, се свързва и с броя на последователите на Исус Христос.

СеДС ВОДИ БОРБА СРЕЩУ СДС, А НЕ СРЕЩУ БСП

Елит­ни­те служ­би на Дър­жав­на си­гур­ност

се тран­с­фор­ми­ра­ха в На­ци­о­нал­на­ ра­зуз­на­ва­тел­на служ­ба

Ин­тер­вю на Кон­с­тан­тин Бел­чев

във в-к „Ран­но ут­ро“

бр. 78 (325) от 23 ап­рил 1993 г.

– Г-н Ян­ков, пре­ди ня­кол­ко дни в-к „Ран­но ут­ро“ съ­о­б­щи за гот­ве­но сре­щу Вас по­ку­ше­ние. Как­во бих­те ка­за­ли по­ве­че по то­зи въп­рос?

– Не­съм­не­но стра­те­ги­я­та, ко­я­то е би­ла ра­зиг­ра­на, не е ус­пя­ла, но въп­ро­сът е как­ва е би­ла стра­те­ги­я­та. Спо­ред мен в ни­ка­къв слу­чай не се е ка­са­е­ло за план за мо­е­то лик­ви­ди­ра­не. Ако са има­ли на­ме­ре­ние да нап­ра­вят то­ва, те в ни­ка­къв слу­чай не би­ха се оп­ре­ли на хо­ра ка­то те­зи, а на про­фе­си­о­на­лис­ти, как­то нап­ри­мер при убийс­т­во­то на де­пу­та­та Сви­лен Кап­съ­зов и ре­ди­ца дру­ги та­ки­ва убийс­т­ва, за ко­и­то в края на кра­и­ща­та не мо­же да се ка­же как точ­но са ста­на­ли. Биха мог­ли да се раз­вин­тят бол­то­ве­те на ко­ла­та, с ко­я­то пъ­ту­вам, и да се съз­да­де впе­чат­ле­ние, че е ста­на­ла ка­тас­т­ро­фа. Твър­де мно­го са про­фе­си­о­нал­ни­те под­хо­ди. В слу­чая е оче­вид­но, че та­къв не е пред­п­ри­ет. Спо­ред мен ста­ва въп­рос за ед­на про­во­ка­ци­он­на стра­те­гия и имен­но тя не е ус­пя­ла.

– За пър­ви път ли сте обект на про­во­ка­ци­он­на стра­те­гия или ве­че има­те опит в то­ва от­но­ше­ние?

– Аз съм обект на та­ки­ва стра­те­гии от 15–17 г. на­сам. И бла­го­да­ре­ние на тях днес съм та­къв спе­ци­а­лист, как­ви­то са и те­зи, ко­и­то ми пра­вят по­доб­ни про­во­ка­ции. В мно­го от­но­ше­ния аз до­ри по-доб­ре раз­би­рам те­зи не­ща, за­що­то те­зи, ко­и­то в мо­мен­та ра­бо­тят в служ­би­те, са но­ви, мла­ди хо­ра, а оне­зи, ко­и­то пре­ди 15–17 г. се за­ни­ма­ва­ха с мен, в мо­мен­та пра­вят па­ри. Те би­ха се вклю­чи­ли в про­во­ка­ци­он­на­та сис­те­ма сре­щу мен ед­ва то­га­ва, ко­га­то евен­ту­а­л­но ще тряб­ва да бъ­да лик­ви­ди­ран.

– Как­ва е би­ла цел­та кон­к­рет­но на та­зи про­во­ка­ция, за ко­я­то ста­на въп­рос?

– Цел­та е би­ла те­зи хо­ра сре­щу ня­как­ви си 100 хил. лв. да бъ­дат пос­та­ве­ни ня­къ­де по моя път, т.е. да съз­да­дат си­ту­а­ция, при ко­я­то да бъ­да при­ну­ден да се са­мо­о­т­б­ра­ня­вам. Ес­тес­т­ве­но оне­зи, ко­и­то са пла­ни­ра­ли та­зи про­во­ка­ция, са зна­е­ли мно­го доб­ре, че са­ми­ят аз съм въ­о­ръ­жен и съм тре­ни­рал джу­до и сам­бо ка­то сту­дент. Не­ка спо­ме­на и лю­бо­пит­ния факт, че с архиепископ Хрис­то­фор Съ­бев се поз­на­ва­ме още ка­то сту­ден­ти, ко­га­то бях­ме спор­тис­ти по сам­бо и джу­до в „Ака­де­мик“. Те мно­го доб­ре са зна­е­ли, че он­зи, кой­то се из­п­ре­чи пред мен, неп­ре­мен­но ще бъ­де обез­в­ре­ден, ще бъ­де прос­нат и точ­но то­ва це­лят. За тях до­ри един из­с­т­рел във въз­ду­ха ще бъ­де на­пъл­но дос­та­тъ­чен, за да мо­гат хо­ра­та, ко­и­то са ме на­пад­на­ли, да бъ­дат пред­с­та­ве­ни ка­то не­вин­ни жер­т­ви, а аз – ка­то кри­ми­на­лен прес­тъп­ник, ка­то ек­с­т­ре­мист.

– Кои са спо­ред Вас ор­га­ни­за­то­ри­те на та­зи про­во­ка­ция?

– Те тряб­ва да бъ­дат тър­се­ни в кръ­га на те­зи, ко­и­то имат ин­те­рес. От­го­вор на то­зи въп­рос нап­ри­мер мо­же да бъ­де на­ме­рен във в-к „24 ча­са“ от 1 ап­рил. Там съ­вет­ни­кът на пре­зи­ден­та Ру­мен Да­нов е пуб­ли­ку­вал ед­но ин­тер­вю, в ко­е­то твър­ди, че пре­зи­ден­тът Ж. Же­лев е из­диг­нал иде­я­та за пар­т­ньор­с­т­во със СДС и та­зи идея се опит­ва да си про­бие път, но ще бъ­де про­ва­ле­на, ако над­де­ле­ят хо­ра­та око­ло Ян­ко Ян­ков... Оче­вид­но тук се съ­дър­жа точ­ният от­го­вор на въп­ро­са, кои са за­и­н­те­ре­со­ва­ни от то­ва – хо­ра­та око­ло Ян­ко Ян­ков и са­ми­ят той да бъ­дат от­с­т­ра­не­ни от СДС и по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, за да не про­ва­лят иде­я­та на пре­зи­ден­та за со­ци­а­л­но пар­т­ньор­с­т­во. Оче­вид­но въп­ро­сът, как аз да бъ­да от­с­т­ра­нен от СДС, е бил об­съж­дан в пре­зи­ден­т­с­т­во­то, от съ­вет­ни­ци­те на пре­зи­ден­та, а не­ка не заб­ра­вя­ме и то­ва, че елит­ни­те служ­би на Дър­жав­на си­гур­ност днес са тран­с­фор­ми­ра­ни в На­ци­о­нал­на ра­зуз­на­ва­тел­на служ­ба и но­ви­ят шеф на те­зи про­фе­си­о­нал­ни по­ли­ти­чес­ки про­во­ка­то­ри най-ве­ро­я­т­но ще бъ­де имен­но Ру­мен Да­нов.

– Не бе­ше ли ана­ло­гич­на си­ту­а­ци­я­та с Вас във Ва­ше­то пре­би­ва­ва­не и на­пус­ка­не на СДС пре­ди 3 го­ди­ни?

– Оче­вид­но ана­ло­ги­я­та е мно­го точ­на. Пре­ди 3 го­ди­ни пак на Же­лю Же­лев бе пос­та­ве­на за­да­ча­та да бъ­да от­с­т­ра­нен от СДС и по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, за да не поп­ре­ча на СДС да сът­руд­ни­чи с ко­му­нис­ти­те, тъй ка­то бях един­с­т­ве­ни­ят, кой­то мо­же­ше да поп­ре­чи. Днес си­ту­а­ци­я­та е поч­ти съ­ща­та, но аз не съм един­с­т­ве­ни­ят, а съм един от те­зи, ко­и­то мо­гат да поп­ре­чат на СДС да тръг­не в же­ла­на­та от пре­зи­ден­та и ко­му­нис­ти­те по­со­ка. За да ме от­с­т­ра­нят, служ­би­те на пре­зи­ден­та са пла­ни­ра­ли ру­ти­нен по­ли­ти­ко-кри­ми­на­лен сце­на­рий. За да мо­гат да ме пред­с­та­вят ка­то ек­с­т­ре­мист и кри­ми­на­лен прес­тъп­ник. В то­зи сце­на­рий учас­т­ву­ват служ­би­те на пре­зи­ден­та и мно­го ли­де­ри на СДС. Та­ка Алек­сан­дър Йор­да­нов още пре­ди ня­кол­ко ме­се­ца, ви­зи­рай­ки имен­но мен и ръ­ко­во­де­на­та от мен пар­тия, за­поч­на да го­во­ри, че в СДС има ек­с­т­ре­мис­ти, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат от­с­т­ра­не­ни. Лю­бо­пит­но е, че са­мо ня­кол­ко дни, след ка­то та­зи те­за бе из­диг­на­та от Ал. Йор­да­нов и от дру­ги хо­ра на СДС, на мен ми бе из­вър­ше­на про­во­ка­ция, ко­я­то бе от­ра­зе­на в пре­са­та.

– Раз­ка­же­те не­що по-под­роб­но за то­ва.

– Един ден в ка­би­не­та ми вле­зе ед­но ли­це, ко­е­то аз не поз­на­вам и ко­е­то за­я­ви, че тряб­ва да му пла­тя ня­как­ви 500 л наф­та, ко­и­то той бил дал пре­ди две го­ди­ни на Ди­ми­тър То­мов. То­га­ва схва­нах, че ста­ва въп­рос за про­во­ка­ция и го из­го­них. Чо­ве­кът си за­ми­на мир­но и ти­хо. Но точ­но след един ден гос­по­да­ри­те му го вър­на­ха от­но­во, тъй ка­то не си е свър­шил „ра­бо­та­та“. Той от­но­во дой­де в ка­би­не­та ми, хва­на ме за са­ко­то и за­поч­на да ме стис­ка с ре­ве­ра око­ло ши­я­та и да ис­ка да му зап­ла­тя та­зи наф­та. Ес­тес­т­ве­но аз бър­зо се ос­во­бо­дих от не­го и с един от мо­и­те хо­ра го обез­в­ре­дих­ме и го из­х­вър­лих­ме. Вед­на­га на дру­гия ден, 19 март, в-к „Но­ви­нар“ и в-к „Труд“ по­мес­ти­ха об­шир­ни ста­тии, в ко­и­то пред­с­та­ви­ха чо­ве­ка ка­то жер­т­ва на бру­тал­но и не­о­бос­но­ва­но на­си­лие. Към те­зи ко­му­нис­ти­чес­ки вес­т­ни­ци се при­съ­е­ди­ни и в-к „Де­мок­ра­ция“, кой­то на 19 март на 3-а стр. в руб­ри­ка­та „По­ли­цаи, прес­тъп­ни­ци, ин­ци­ден­ти“ от­бе­ля­за, че съм из­вър­шил по­бой на не­ви­нен чо­век, кой­то щял да ме да­де под съд. Имен­но та­зи по­ли­ти­ко-кри­ми­нал­на про­во­ка­ция раз­к­ри кои са за­и­н­те­ре­со­ва­ните. Не­ка от­бе­ле­жа, че и от ра­ди­о­то поз­въ­ни­ха, за да пи­тат вяр­но ли е то­ва и как­во точ­но е ста­на­ло.

На въп­ро­са ми аз ня­мам ли пра­во да се за­щи­та­вам, ми бе­ше въз­ра­зе­но, че тъй ка­то съм по­ли­тик, тряб­ва­ло да съм мно­го по-то­ле­ран­тен към оне­зи, ко­и­то ме на­па­дат, трябвало да не се от­б­ра­ня­вам. Все пак не бе­ше ли поч­те­но по­не един от те­зи жур­на­лис­ти да се по­и­н­те­ре­су­ва точ­но как­во е ста­на­ло и да про­ве­ри да­ли аз съм бил на­пад­нат в ка­би­не­та си. Или прос­то на тях им бе­ше мно­го из­год­но да пред­с­та­вят не­ща­та та­ка, ся­каш един не­ви­нен чо­век е бил бит в моя ка­би­нет.

Та­ка чрез тая про­во­ка­ция се да­де в из­вес­т­на сте­пен „до­ка­за­тел­с­т­ве­на“ стой­ност – жур­на­лис­ти­чес­ка по­не – на бе­зум­ни­те твър­де­ния на Ал. Йор­да­нов, кой­то поч­ти по съ­що­то вре­ме бе­ше нап­ра­вил изяв­ле­ние пред ра­ди­о­то, че СДС тряб­ва да по­да­де ръ­ка на всич­ки де­мок­ра­тич­ни си­ли, вклю­чи­тел­но и на пре­зи­ден­та. Ни­ма не е оче­вид­но, че от та­зи про­во­ка­ция са за­и­н­те­ре­со­ва­ни хо­ра­та око­ло пре­зи­ден­та и оне­зи левичарски лидери от СДС, ко­и­то же­ла­ят СДС да тръг­не по пъ­тя на проп­ре­зи­ден­т­с­ка­та стра­те­гия и по­ли­ти­ка.

Ис­кам да обяс­ня кой е Ди­ми­тър То­мов. Той е от Ми­хай­лов­г­рад, ху­дож­ник, и бе­ше учас­т­ник в ор­га­ни­за­ци­я­та, с ко­я­то ние раз­п­рос­т­ра­ня­вах­ме по­зи­ви, бе­ше до­ри един от мно­го ак­тив­ни­те. След ка­то ни арес­ту­ва­ха, той стоя в ДС известно време, а дру­ги ос­та­на­ха дос­та по­ве­че и се дър­жа­ха мно­го дос­той­но то­га­ва. За по­зи­ви­те ни­що не раз­к­ри­ха и прек­ра­ти­ха де­ло­то. Мен ме осъ­ди­ха за не­що съв­сем раз­лич­но.

По-къс­но, след ка­то бе­ше съз­да­де­но от на­ши хо­ра Дру­жес­т­во­то за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка и Д. То­мов ста­на не­гов го­во­ри­тел, мен вне­зап­но ме пре­мес­ти­ха в Со­фийс­кия зат­вор. Ве­че го­ди­ни на­ред не ми раз­ре­ша­ва­ха ни­как­ви свиж­да­ния, до­ри и с ад­во­ка­ти. Ед­на сря­да оба­че ми съ­о­б­щи­ха, че имам свиж­да­не. В ад­во­кат­с­ка­та стая, а не там, къ­де­то обик­но­ве­но се пра­вят свиж­да­ни­я­та, за­ва­рих май­ка си, ба­ща си, брат си и Д. То­мов. Вед­на­га ре­ших, че то­ва е ня­как­ва про­во­ка­ция. Ес­тес­т­ве­но реших, че род­ни­ни­те ми не са вер­бу­ва­ни. Ос­та­ваше то­ва да е Д. То­мов. То­га­ва стар­ши­на­та нап­ра­ви не­що аб­со­лют­но не­за­кон­но – ос­та­ви ни са­ми за по­ло­вин час. Д. То­мов ми бут­на ня­как­ви лис­т­че­та с мол­ба да му дам ин­с­т­рук­ции, как­во да пра­вят в дру­жес­т­во­то с това. Аз ве­че зна­ех, че той е про­во­ка­тор и е из­п­ра­тен от ДС, и му ка­зах да се оп­ра­вят са­ми. Пос­ле, ка­то се приб­рах, ми да­до­ха че­ти­ри тор­би с хра­на – не­що аб­со­лют­но не­о­би­чай­но. Съ­що­то се пов­то­ри точ­но след ед­на сед­ми­ца. Зна­ех, че мо­же прос­то да ни зас­не­мат в ад­во­кат­с­ка­та стая и то­ва да пос­лу­жи за ос­но­ва­ние, че ве­че от зат­во­ра от­но­во ръ­ко­во­дя не­ле­гал­на ор­га­ни­за­ция. То­ва си бе­ше ед­на чис­та про­во­ка­ция, след ко­е­то мо­же­ха от­но­во да ме осъ­дят.

След още две сед­ми­ци съ­би­ти­я­та се пов­то­ри­ха. То­га­ва на­пи­сах пис­мо от само един ред до май­ка си, че след­ва­щия път ис­кам да ми дой­дат на свиж­да­не без Д. То­мов. Стар­ши­на­та оче­вид­но е пре­це­нил, че в съ­дър­жа­ни­е­то ня­ма ни­що съм­ни­тел­но и не го е дал на слу­жи­те­ля от ДС, а нап­ра­во го е пус­нал. То­зи път оба­че свиж­да­не­то бе­ше не в ад­во­кат­с­ка­та стая, а в об­що­то по­ме­ще­ние с ре­шет­ки­те, и то са­мо за де­сет ми­ну­ти. По-къс­но всич­ки свиж­да­ния спря­ха.

След око­ло го­ди­на и по­ло­ви­на аз из­ля­зох от зат­во­ра и се срещ­нах с Д. То­мов. На­ка­рах го да си приз­нае ко­га са го вер­бу­ва­ли и той ми приз­на, че то­ва ста­на­ло веднага след съз­да­ва­не­то на Дру­жес­т­во­то и че на­чал­ни­кът на ДС в Ми­хай­лов­г­рад Бо­жи­дар Ан­то­нов, с ко­го­то сме би­ли съ­у­че­ни­ци, го е вер­бу­вал с обе­ща­ни­е­то да му уре­ди да след­ва в Ху­до­жес­т­ве­на­та ака­де­мия. То­мов оба­че са­мо ги мо­та­ел и не им ра­бо­тел и те не го за­пи­са­ли. То­га­ва му ка­зах, че му вяр­вам и че ще ос­та­не при мен. Бе­ше де­се­ти­на дни пре­ди па­да­не­то на Т. Жив­ков. Из­вес­т­но вре­ме бе­ше сек­ре­тар и из­вед­нъж ми за­я­ви, че тряб­ва да на­пус­не. Аз от­дав­на раз­чи­тах, раз­шиф­ро­вах не­го­ви­те хо­до­ве. Ако бях го от­с­т­ра­нил, мо­же­ха да ми „из­п­ра­тят“ ня­кой, ко­го­то не зная кой и ка­къв е. Меж­ду дру­го­то той ка­ра­ше и слу­жеб­на­та ко­ла на пар­ти­я­та и един ден за­я­ви, че е бо­лен и ис­ка по­чив­ка. На­ре­дих ко­ла­та да ми­не на тех­ни­чес­ки прег­лед и се ус­та­но­ви, че ори­ги­нал­ни­те нак­лад­ки на спи­рач­ки­те на „Сит­ро­е­на“ бя­ха из­ря­за­ни и на тях­но мяс­то съв­сем сла­бо за­ва­ре­ни спи­рач­ки от „Жи­гу­ли“, та­ка че при по-го­ля­ма ско­рост и при не­кол­кок­рат­но на­тис­ка­не на спи­рач­ка­та тя да от­ка­же. След то­зи слу­чай Д. То­мов на­пус­на на­ша­та пар­тия и ста­на пред­се­да­тел на ДПС в Ми­хай­лов­г­рад, къ­де­то ня­ма ни­то един тур­чин. Как­во оз­на­ча­ва то­ва? То­ва оз­на­ча­ва, че Бри­го Ас­па­ру­хов от­но­во свик­ва всич­ки вер­бу­ва­ни хо­ра и си ги прес­т­рук­ту­ри­ра по нов на­чин. Те от­но­во са там, къ­де­то са хо­ра­та на Бри­го, т.е. при До­ган. Съ­щи­ят Д. То­мов е из­п­ра­тил при мен то­зи чо­век да ми ис­ка ня­как­ви па­ри за наф­та и да ми нап­ра­ви та­зи про­во­ка­ция. Ето, то­ва е еди­ни­ят от ме­ха­низ­ми­те, чрез ко­и­то се дейс­т­ва.

Та­зи си­ту­а­ция ми е доб­ре поз­на­та и от вре­ме­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние. Там Ко­ми­си­я­та по пар­ла­мен­тар­на ети­ка ме е на­каз­ва­ла три пъ­ти и вес­т­ни­ци­те ме на­ри­ча­ха „кал­па­за­ни­нът на ВНС“, „ху­ли­га­нът на ВНС“ и др. Ед­но­то на­ка­за­ние бе за то­ва, че съм на­ре­къл Лу­ка­нов „прес­тъп­ник“. Дру­го­то, че в с. Ру­ен, Бур­гас­ко, съм смък­нал зна­ме­то на БСП от са­лон, соб­с­т­ве­ност на съ­ве­та, т.е. дър­жав­на соб­с­т­ве­ност, а те ис­те­рич­но твър­дя­ха, че би­ло в клуб на БСП, къ­де­то кой знае за­що съм бил вля­зъл. И тре­то­то, за­що­то съм ци­ти­рал Хар­та­та по пра­ва­та на чо­ве­ка, къ­де­то е ка­за­но, че хо­ра­та имат пра­во на бунт, за да за­щи­тят пра­ва­та си.

Ако в СДС во­де­ха бор­ба сре­щу БСП та­ка, ка­кто я во­дят сре­щу мен и Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, от­дав­на да е из­вър­ше­на де­ко­му­ни­за­ция в Бъл­га­рия. То­ва оба­че не се пра­ви, за­що­то за мно­зи­на то­ва би би­ло бор­ба сре­щу тех­ни­те ро­ди­те­ли, род­ни­ни, бра­тя, дру­га­ри или гос­по­да­ри.

Оче­вид­но Я. Ян­ков тряб­ва да бъ­де от­с­т­ра­нен от СДС, за да мо­же иде­я­та за пар­т­ньор­с­т­во­то на Ж. Же­лев да си про­бие път. И то­ва тряб­ва да ста­не по един спе­ци­а­лен по­ли­ти­ко-кри­ми­на­лен ре­жи­су­рен план. Сми­съ­лът на то­зи план се съ­дър­жа в изяв­ле­ни­е­то на Ал. Йор­да­нов, кой­то за­поч­на да твър­ди, че Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес се със­тои от кри­ми­нал­ни прес­тъп­ни­ци и ек­с­т­ре­мис­ти. И тъй ка­то до­ка­за­тел­с­т­ва за то­ва ня­ма и не мо­же да има, ре­ши­ха да съз­да­дат те­зи до­ка­за­тел­с­т­ва. То­зи, как­то и слу­ча­ят с ци­га­ни­те, ще да­де нов по­вод на служ­би­те да ме мък­нат по съ­ди­ли­ща и след­с­т­вия и във вес­т­ни­ци­те да пи­ше поч­ти все­ки ден за мен в кри­ми­нал­на­та хро­ни­ка. До­ка­то в съ­що­то то­ва вре­ме във в-к „Де­мок­ра­ция“ ще се об­ръ­ща вни­ма­ние на лич­нос­ти ка­то Ал. Йор­да­нов, М. Не­дел­чев или Ст. Со­фи­я­н­с­ки. Непре­къс­на­то ще има ин­тер­вю­та на пър­ва стра­ни­ца и гран­ди­о­з­ни­те ми­тин­ги ще бъ­дат за тях, а за мен ще бъ­де са­мо кри­ми­нал­на­та хро­ни­ка. То­ва е тех­ни­ят сце­на­рий.

[Публикувано и на стр.555-560 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

ДЕСНИ СМЕ САМО В МЕЧТИТЕ СИ

СДС е тво­ре­ние
на тай­ни­те служ­би
и на БКП

Ян­ко Ян­ков, пред­се­да­тел
на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес:

То­ва, ко­е­то се­га ста­ва в ко­а­ли­ци­я­та, е са­мо ре­зо­нанс на съ­би­ти­я­та
в гру­пи­ров­ка­та „Г-13“

– Г-н Ян­ков, как­ва е Ва­ша­та оцен­ка за то­ва, ко­е­то ста­ва в мо­мен­та вът­ре в СДС?

– Би мог­ло да се ка­же, че съм един от ба­щи­те на СДС. Мно­го бър­зо оба­че кон­с­та­ти­рах, че де­те­то ня­ма ни­що об­що с мен и ско­ро се раз­де­лих­ме с не­го. След то­ва се опи­тах­ме от­но­во да съ­жи­тел­с­т­ва­ме, но не успяхме да се разбираме, и вто­ри път на­пус­нах­ме СДС. Аз съм пър­ви­ят, кой­то за­я­ви в пе­ча­та, още през 1990 го­ди­на, че СДС е тво­ре­ние на тай­ни­те служ­би и на БКП. И в мо­мен­та твър­дя съ­що­то. То­ва, ко­е­то се­га ста­ва в ко­а­ли­ци­я­та, е са­мо ре­зо­нанс на съ­би­ти­я­та в гру­пи­ров­ка­та на „Г-13“. Раз­цеп­ле­ни­е­то в „Г-13“ за­поч­на от ми­на­ла­та го­ди­на, точ­но от ми­на­ла­та го­ди­на за­поч­на­ха и проб­ле­ми­те в СДС. Пак по съ­що­то вре­ме и ние бях­ме из­го­не­ни от там, за­що­то аз виж­дах мно­го доб­ре на­къ­де вър­вят не­ща­та и в пре­са­та мно­гок­рат­но пре­дуп­реж­да­вах за пос­лед­с­т­ви­я­та. Ка­те­го­рич­но твър­дя, че то­ва, ко­е­то в мо­мен­та ста­ва в СДС, е от­ра­же­ние на съ­би­ти­я­та в гру­пи­ров­ка­та „Г-13“. Бит­ка­та в мо­мен­та е меж­ду гру­пи­те на Лу­ка­нов и на Ог­нян Дой­нов. Пос­лед­ни­те съ­би­тия пот­вър­ж­да­ват, че в СДС над­де­ля­ват оне­зи, ко­и­то ма­кар да твър­дят, че са про­тив Лу­ка­нов, слу­жат на не­го­ви­те ин­те­ре­си.

– Вие твър­ди­те, че сме в етап на прес­т­рук­ту­ри­ра­не на оп­ти­миз­ма. Зна­чи ли то­ва, че у нас ня­ма да ста­не съ­що­то, ко­е­то се слу­чи в Пол­ша и Ун­га­рия – ед­но из­ра­зе­но оле­вя­ва­не на ма­си­те?

– То­ва е цел­та. Мо­де­лът, по кой­то се раз­ви­ват пос­т­со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те стра­ни е един и същ. То­ва е мо­дел, раз­ра­бо­тен от КГБ и от бъл­гар­с­ки­те тай­ни служ­би. Всич­ки­те те­зи не­ща, ко­и­то се прид­виж­ва­ха през те­зи ня­кол­ко го­ди­ни на гре­бе­на на въл­на­та на ан­ти­ко­му­низ­ма, бя­ха раз­ра­бо­те­ни ка­то мо­дел, та­ка че ан­ти­ко­му­нис­ти­те да пус­кат ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка си­ня бю­ле­ти­на, а от нея да из­ли­зат чер­ве­ни ко­му­нис­ти­чес­ки де­пу­та­ти. И спе­ци­а­лис­ти­те по пси­хо­ло­гия бя­ха пред­ви­ди­ли то­ва ра­зо­ча­ро­ва­ние сред хо­ра­та и зна­е­ха, че ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то во­ди до де­зин­те­ре­си­ра­ност, мо­же да до­ве­де и до въз­в­ръ­ща­не на меч­та­та за доб­ро­то ста­ро вре­ме, ко­е­то на прак­ти­ка и ста­ва. Всич­ко то­ва е свър­за­но с ля­во­то прос­т­ран­с­т­во ка­то мис­ле­не и по­ве­де­ние и не­съм­не­но у нас те­че про­цес на ма­со­во оле­вя­ва­не. Всъщ­ност у нас не е има­ло про­цес на одес­ня­ва­не. За­то­ва, за­що­то про­це­сът на одес­ня­ва­не­то бе­ше са­мо с сфе­ра­та на иде­и­те и меч­ти­те. Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, къ­де­то и аз бях де­пу­тат, точ­но то­ва и нап­ра­ви, ко­га­то се гла­су­ва­ше за­ко­нът за зе­мя­та – да ня­ма ни­как­ва въз­мож­ност за пре­ход. Аз още то­га­ва пре­дуп­реж­да­вах, че зе­мя­та ня­ма да бъ­де вър­на­та. Ето, до ден дне­шен тя още не е вър­на­та. А одес­ня­ва­не не е въз­мож­но без соб­с­т­ве­ност. Ста­ва ду­ма за поч­те­на соб­с­т­ве­ност. Дейс­т­ви­тел­но у нас има мно­го бо­га­ти соб­с­т­ве­ни­ци – ста­на­ли та­ки­ва чрез спе­ку­ла и по не­дос­то­ен на­чин. Про­цен­т­но пог­лед­на­то дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност в Бъл­га­рия е 96 на сто. Час­т­на­та соб­с­т­ве­ност е са­мо 4 про­цен­та. От тях са­мо 1 про­цент е ис­тин­с­ка­та, поч­те­на­та час­т­на соб­с­т­ве­ност, ос­та­на­ли­те про­цен­ти са преп­ра­на ко­му­нис­ти­чес­ка и дър­жав­на соб­с­т­ве­ност. Още по вре­ме­то на Фи­лип­ди­мит­ро­во­то пра­ви­тел­с­т­во ка­зах, че той е пред­се­да­тел на ко­му­нис­ти­чес­ко пра­ви­тел­с­т­во, за­що­то пра­ви­тел­с­т­во, ко­е­то ко­ман­д­ва 96 про­цен­та дър­жав­на соб­с­т­ве­ност, как­во­то и да го­во­ри за се­бе си, не мо­же да бъ­де дру­го, ос­вен ко­му­нис­ти­чес­ко.

Пра­ви­тел­с­т­во­то, ко­е­то ко­ман­д­ва 65% е со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ко, а ко­е­то ръ­ко­во­ди до 25% - ве­че е дяс­но ли­бе­рал­но, кон­сер­ва­тив­но и пр.

У нас ня­ма одес­ня­ва­не и не е има­ло. Ние сме би­ли дес­ни са­мо в меч­ти­те си. За­да­ча­та е да тран­с­фор­ми­ра­ме оп­ти­миз­ма на меч­ти­те си в оп­ти­миз­ма на ре­ал­нос­ти­те. А ние то­ва мо­жем, и все­ки по­от­дел­но мо­же да го нап­ра­ви, ка­то нап­ра­ви всич­ко въз­мож­но да по­лу­чи оно­ва, ко­е­то не му е от­не­ма­но ка­то соб­с­т­ве­ност, а са­мо ка­то вла­де­ние, т.е. зе­мя­та... Ня­ма ос­но­ва­ние за пе­си­ми­зъм. Са­мо сла­би­те и мър­зе­ли­ви­те би­ха се хвър­ли­ли в не­го­во­то ло­но.

Смя­та­те ли, че до след­ва­щи­те из­бо­ри – би­ло то пред­с­роч­ни или не, СДС ще се за­па­зи ка­то ко­а­ли­ция?

– Нав­ся­къ­де в пос­т­со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те стра­ни ко­а­ли­ци­и­те бя­ха лик­ви­ди­ра­ни. Меж­ду дру­го­то, там се дейс­т­ва­ше дос­той­но. Те­зи ко­а­ли­ции как­то Мой­сей пре­ве­до­ха на­ро­да си през пус­ти­ня­та и да­до­ха ръ­ко­вод­с­т­во­то на дру­ги. При нас ко­му­нис­ти­те из­ля­зо­ха мно­го по-не­дос­той­ни. Те ня­мат на­ме­ре­ние да пре­ве­дат на­шия на­род към спа­си­тел­ния бряг, как­то пол­с­ки­те или ун­гар­с­ки­те. На­ши­те ко­му­нис­ти имат на­ме­ре­ние да про­дъл­жа­ват да мач­кат все още на­ро­да си и за­ра­ди то­ва имат на­ме­ре­ние да па­зят фал­ши­ва­та ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка ко­а­ли­ция СДС. В мо­мен­та се пра­ви всич­ко въз­мож­но тя да се раз­це­пи, но да съ­щес­т­ву­ва, как­то ста­ва и в „Г-13“. Но то­ва ед­ва ли е въз­мож­но. За­то­ва аз прог­но­зи­рам, че ще има опи­ти за за­паз­ва­не на СДС, по­не в ли­це­то на Фи­лип Ди­мит­ров, кой­то за­се­га спе­че­ли до из­вес­т­на сте­пен бит­ка­та със Сте­фан Са­вов, но то­ва ед­ва ли ще про­дъл­жи дъл­го. Има тен­ден­ция и той, и Ед­вин Су­га­рев да бъ­дат де­ге­ро­и­зи­ра­ни и да бъ­дат хвър­ле­ни встра­ни от ис­то­ри­чес­кия ход. То­ва ще е за­ко­но­мер­но, за­що­то в сво­бод­ния свят бъ­де­ще­то при­над­ле­жи на от­дел­ни­те пар­тии на сле­диз­бор­ни­те пар­ла­мен­тар­ни ко­а­ли­ции, а не на пре­диз­бор­ни­те ко­а­ли­ции.

– При пред­с­то­я­щи из­бо­ри ос­вен час­т­на­та соб­с­т­ве­ност, как­во дру­го ще за­лег­не ка­то ос­нов­на си­ла в пре­диз­бор­на­та ви плат­фор­ма?

– Още сме мно­го да­леч от из­бо­ри и не бих ка­зал, че мо­га да ко­мен­ти­рам пре­диз­бор­на плат­фор­ма. Но ние сме ед­на от мал­ко­то пар­тии, ко­и­то имат прог­ра­ма и има още мно­го важ­ни не­ща, ко­и­то са в цен­тъ­ра на на­ши­те ис­ка­ния. За­се­га сме да­леч от тях­но­то ре­а­ли­зи­ра­не, но се на­дя­вам, че ще дой­де мо­мент да го нап­ра­вим.

– Са­мос­то­я­тел­но ли ще учас­т­ва­те в бъ­де­щи из­бо­ри или ще тър­си­те по­ли­ти­чес­ки съ­юз­ни­ци сред близ­кос­то­я­щи­те до вас фор­ма­ции?

– Пак каз­вам, че сме да­леч от из­бо­ри, но не бих ка­зал, че же­ла­ем да учас­т­ва­ме на вся­ка це­на са­мос­то­я­тел­но. Под­чер­та­вам оба­че, че в до­се­гаш­ни­те сме учас­т­ва­ли са­мос­то­я­тел­но. И не за­що­то сме очак­ва­ли, че ще ус­пе­ем. Ние зна­ем, че на­ша­та дяс­на прог­ра­ма не е мно­го раз­би­ра­е­ма за ле­ви­чар­с­ки нас­т­ро­е­ния бъл­гар­ин и на то­зи етап не е мно­го прив­ле­ка­тел­на, но ние зна­ем, че ра­но или къс­но на­ши­те прог­рам­ни до­ку­мен­ти ще прив­ле­кат ма­си­те. На­ши­ят пат­рон Сте­фан Стам­бо­лов ог­ла­ви ед­ва 14-то пра­ви­тел­с­т­во в Бъл­га­рия след Ос­во­бож­де­ни­е­то. Ана­ло­ги­я­та е мно­го нат­рап­ва­ща се. Сте­фан Стам­бо­лов е ко­ми­та­та, бо­ре­щи­ят се сре­щу тур­ци­те, но 13 пра­ви­тел­с­т­ва пре­ди не­го са би­ли на при­я­те­ли­те на тур­ци­те. И се­га е съ­що­то.

– Вие твър­ди­те, че през те­зи пет го­ди­ни е има­ло дос­та зло­коб­ни лич­нос­ти. Кои са те?

– Мно­го са. Аз съм ги из­б­ро­я­вал и то­ва са лич­нос­ти, ко­и­то хо­ра­та бе­зум­но оби­ча­ха и за ко­и­то аз пре­дуп­реж­да­вах. Не бих ис­кал да ги спо­ме­на­вам, за­що­то са мно­го. Все­ки по не­що иг­ра­е­ше и за жа­лост то­ва бя­ха хо­ра, на ко­и­то се гла­су­ва­ше на­деж­да.

– Вие бях­те сред пър­ви­те, по­пад­на­ли в по­ли­ти­чес­кия фри­зер. С как­во бях­те тол­ко­ва не­у­до­бен?

– Бях гла­вен асис­тент в юри­ди­чес­кия фа­кул­тет и от­там по­пад­нах в зат­во­ра. Шест го­ди­ни и по­ло­ви­на ми бе­ше при­съ­да­та и я из­тър­пях до пос­лед­ния ден. Пос­ле Вър­хов­ни­ят съд ме обя­ви за не­вин­но осъ­ден. Бях един­с­т­ве­ни­ят в СДС, кой­то про­фе­си­о­нал­но виж­да­ше не­ща­та, за­що­то мо­я­та спе­ци­ал­ност е по­ли­то­ло­гия. Има още мно­го спе­ци­а­лис­ти по по­ли­то­ло­гия, но те ра­бо­те­ха за БСП, в СДС аз бях един­с­т­ве­ни­ят. За­поч­нах да раз­к­ри­вам ис­ти­на­та и со­чех кой е Пет­ко Си­ме­о­нов, кой е Же­лю Же­лев, кои са не­го­ви­те съ­вет­ни­ци – при­мер­но Сне­жа­на Бо­ту­ша­ро­ва, ко­я­то бе­ше моя сту­ден­т­ка или Сто­ян Га­нев – съ­що мой сту­дент. Сне­жа­на Бо­ту­ша­ро­ва бе­ше пар­ти­ен сек­ре­тар на Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет до 17 фев­ру­а­ри 1990 го­ди­на, а сед­ми­ца след то­ва ве­че бе­ше съ­вет­ник на Ж. Же­лев на „Кръг­ла­та ма­са“. Аз бях опа­сен не за от­дел­ни лич­нос­ти, а за ко­му­нис­ти­те, ко­и­то създадоха и пред­виж­да­ха СДС да си бъ­де тях­на под­с­та­ве­на струк­ту­ра.

– Ще се пов­то­рят ли спо­ред Вас Са­мо­ков и Ве­ли­ко Тър­но­во и на пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри?

– Да, ако из­бо­ри­те са до края на та­зи го­ди­на. През след­ва­ща­та ве­че не­ща­та ще се про­ме­нят, хо­ра­та ще за­поч­нат да осъз­на­ват ис­ти­на­та. Дай Бо­же и зе­мя­та да бъ­де вър­на­та до­то­га­ва.

(Интервю на Ангел Димитров във в-к "Съперник" бр. 190 (543)/23.08.1994 г., публикувано и на стр.125-128 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. Том 2. - С., "Янус", 1995. - 576 с.).

СРЕДНАТА КЛАСА Е СПАСЕНИЕТО ЗА БЪЛГАРИЯ

ДПС ня­ма ни­що об­що
с бъл­гар­с­ки­те тур­ци,
Ах­мед До­ган е пла­ни­ран от ДС

С Ян­ко Ян­ков, кой­то твър­ди,
че е един­с­т­ве­ният ле­ги­ти­мен ли­дер
на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес,
за раз­цеп­ле­ни­я­та в СДС,
за ма­ни­пу­ли­ра­не­то
и за днеш­но­то нас­лед­с­т­во
на Ярос­лав Ра­дев
раз­го­ва­ря Свет­ла Та­ра­шо­е­ва

С.Т.: Гос­по­дин Ян­ков, не­от­дав­на из­ле­зе кни­га­та Ви „Прог­нос­ти­ка“, ко­я­то бе­ше спря­на от пе­чат през 1977 г. Се­га ще прог­но­зи­ра­те ли раз­цеп­ва­не на СДС на­е­сен?

Я.Я.: Аз прог­но­зи­рах от­дав­на, че СДС ще се раз­це­пи. То­ва ста­ва, за­що­то се раз­цеп­ва Г-13, а ико­но­ми­чес­ки­те гру­пи­ров­ки имат сво­и­те пла­те­ни по­ли­ти­ци в СДС и им се въз­ла­га да из­пъл­ня­ват пла­те­на­та по­ли­ти­чес­ка по­ръч­ка. СДС из­ле­зе във ва­кан­ция се­га, за да мо­же да из­ча­ка и да ви­ди как­во ще ста­не с Г-13. През сеп­тем­в­ри ще ста­не яс­но как­ва ще е съд­ба­та на съ­ю­за в за­ви­си­мост от то­ва, как­во ще се ре­ши в Г-13 до­то­га­ва. Но аз смя­там, че СДС е из­чер­па­ло ве­че фор­му­ла­та си. От­тук на­та­тък на един по-къ­сен етап ве­ро­ят­но ико­но­ми­чес­ки­те гру­пи­ров­ки ще пред­по­че­тат ня­как­ва дру­га фор­ма­ция. Процесите разкриват, че се работи по стратегия, според която се­га ня­ма да има из­бо­ри, по­ли­ти­ци­те от СДС ще бъ­дат при­ну­де­ни да се съг­ла­сят на прес­т­рук­ту­ри­ра­не на пар­ла­мен­тар­но­то прос­т­ран­с­т­во и след ок­том­в­ри вероятно ще се нап­ра­ви ед­но пра­ви­тел­с­т­во с учас­ти­е­то на хо­ра от СДС. Все пак това е динамичен модел с редица неизвестности.

С.Т.: Из­ви­не­те ме, но на кое СДС?

Я.Я.: На ко­е­то и да е. От от­ло­мъ­ци­те в пар­ла­мен­та. Ве­че ще има зна­че­ние СДС в пар­ла­мен­та, а не на „Ра­ков­с­ки“ 134. Та то­ва пра­ви­тел­с­т­во ще дейс­т­ва до края на ман­да­та на НС. Аз пре­ди 2 го­ди­ни се ше­гу­вах, че то­зи пар­ла­мент ще по­ис­ка удъл­жа­ва­не на пъл­но­мо­щи­я­та си с още 2 го­ди­ни, удъл­жа­ва­не и на пре­зи­ден­т­с­ки­те пъл­но­мо­щия. Та­зи ше­га мо­же да ста­не ед­на зло­ве­ща ис­ти­на. От­ло­мъ­ци­те от СДС ня­мат ин­те­рес от из­бо­ри, стра­ху­ват се от ре­зул­та­ти­те от Ве­ли­ко Тър­но­во и гр. Сан­дан­с­ки. БСП пък ис­ка да уп­рав­ля­ва чрез ед­но фал­ши­во СДС. Ико­но­ми­чес­ки­те гру­пи­ров­ки съ­що ня­мат ин­те­рес от из­бо­ри, за да не би ня­кой не­под­хо­дящ да спе­че­ли.

С-Т-: Кои са от­ло­мъ­ци­те в СДС?

Я.Я.: След то­ва, ко­е­то ста­ва в мо­мен­та, не е из­к­лю­че­но всич­ки да ста­нат от­ло­мъ­ци в близ­ки­те 5 го­ди­ни. СДС на Са­вов или на Ди­мит­ров – то­ва е ис­то­рия ве­че. От­тук на­та­тък за­поч­ват про­ту­бе­ран­си­те, ко­и­то ще раз­би­ват всич­ко. Хо­ра­та не же­ла­ят да вяр­ват на ни­ко­го от то­ва ко­ти­ло. Нав­ся­къ­де в пос­т­со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те стра­ни то­зи тип ко­а­ли­ции се раз­пад­на­ха. Са­мо че там со­ци­а­лис­ти­те бя­ха по-поч­те­ни и из­ве­до­ха псев­до­о­по­зи­ци­я­та си към един по-по­ло­жи­те­лен бряг и є въз­ло­жи­ха за­да­ча­та на­ис­ти­на да ста­не та­ка­ва. У нас ня­ма та­ка­ва за­да­ча. Но нав­ся­къ­де се оти­ва към изос­та­вя­не на дву­по­люс­ния мо­дел и към мно­го­пар­тий­ния и сле­диз­бо­рен ко­а­ли­ци­о­нен мо­дел.

С.Т.: Как виж­да­те то­ва но­во пар­ла­мен­тар­но мно­зин­с­т­во?

Я.Я.: Сте­фан Са­вов мо­же и да бъ­де ос­та­вен от Г-13 за сим­вол на из­бо­ри­те и да не бъ­де сло­жен на пос­та пре­ми­ер. Не из­к­люч­вам въз­мож­ност­та Сте­фан Со­фи­ян­с­ки, Иван Кос­тов и ня­кои око­ло т. нар. тех­нок­ра­ти на СДС да по­е­мат ед­но бъ­де­що пра­ви­тел­с­т­во. Се­га всич­ки ще се мо­би­ли­зи­рат за ед­на об­ща цел – ни­как­ви из­бо­ри. Ако това не стане, ще се приложи модела.

С.Т.: Ще оти­де­те ли ка­то един от съз­да­те­ли­те на СДС на сбир­ка­та, ко­я­то се ка­ни през есен­та да ор­га­ни­зи­ра Лю­бо­мир Со­ба­джи­ев за въз­с­та­но­вя­ва­не на ис­тин­с­ко­то СДС?

Я.Я.: Ка­то слу­чай­но по­пад­нал сред ор­га­ни­за­то­ри­те на СДС през 1989 г., мис­ля, че от­но­во се це­ли да се съ­бе­ре пър­ви­ят еше­лон на су­пер­чен­ге­та­та. Те оба­че са де­мас­ки­ра­ни и от­дав­на ня­мат мяс­то. То­ва е на­луд­ни­ча­ва идея.

С.Т.: Ка­зах­те, че по­ли­ти­ци­те са ма­ни­пу­ли­ра­ни, как ста­ва спо­ред Вас то­ва?

Я.Я.: Чрез пар­тий­ни­те фир­ми гру­пи­ров­ки­те из­вър­ш­ват част от дей­ност­та си. Фир­ми­те се ръ­ко­во­дят от под­с­та­ве­ни ли­ца, ко­и­то се кон­т­ро­ли­рат от ико­но­ми­чес­ки­те бо­со­ве. То­ва е ме­ха­низ­мът на ма­ни­пу­ли­ра­не­то на по­ли­ти­ци­те. И за­то­ва из­чез­ват по­ли­ти­ци, без да смее ня­кой да се оба­ди, за­що­то са шан­та­жи­ра­ни от ико­но­ми­чес­ка­та ма­фия.

С.Т.: Кои са те­зи по­ли­ти­ци?

Я.Я.: Ня­кол­ко ду­ши от СДС ги сме­ни­ха – То­дор Га­га­лов нап­ри­мер. Ко­га­то при мен съ­що дой­до­ха под­с­та­ве­ни ли­ца да ме пре­дуп­ре­дят да мъл­ча, за­що­то ина­че ще­ли да ме уни­що­жат, аз им от­ка­зах. Ни­ко­га не съм мъл­чал на ДС – и пре­ди, и се­га.

С.Т.: Кой е то­зи чо­век, кой­то е ид­вал да ви шан­та­жи­ра, биз­нес­мен ли е?

Я.Я.: Той е биз­нес­мен е и под­с­та­ве­но ли­це на ед­на ико­но­ми­чес­ка гру­пи­ров­ка. Аз съм сиг­на­ли­зи­рал за то­зи слу­чай в ЦСБОП и съм по­со­чил име­то на ли­це­то, ко­е­то ид­ва при мен.

С.Т.: Ах­мед До­ган бе­ше ваш съ­зат­вор­ник и бли­зък при­я­тел. И той ли е сред ма­ни­пу­ли­ра­ни­те?

Я.Я.: Аз се срещ­нах с мно­го тур­ци в зат­во­ра, влез­ли по вре­ме на въз­ро­ди­тел­ния про­цес там, и бях зап­ле­нен от ви­со­кия им мо­рал и чо­веш­ки ка­чес­т­ва. В ед­на ки­лия бях с До­ган и бях­ме при­я­те­ли, до­ка­то не раз­б­рах кой е той. Днес не е слу­ча­ен фак­тът, че при не­го ня­ма ни­то един от по­ли­ти­чес­ки­те зат­вор­ни­ци, с ко­и­то бях­ме то­га­ва. Ах­мед До­ган е ед­на зло­ве­ща лич­ност, ко­я­то е би­ла пла­ни­ра­на пре­ди то­ва от Дър­жав­на си­гур­ност. Крат­ко­то му пре­би­ва­ва­не в зат­во­ра е би­ло са­мо мо­мен­т­но из­г­раж­да­не на имидж. А ро­ля­та, ко­я­то из­пъл­ня­ва той в мо­мен­та, ка­те­го­рич­но пот­вър­ж­да­ва то­ва ми виж­да­не.

ДПС ня­ма ни­що об­що с бъл­гар­с­ки­те тур­ци, ко­и­то са но­си­те­ли на ви­сок мо­рал. Хо­ра от ДПС и КГБ за­сил­ват в мо­мен­та мю­сюл­ман­с­кия фун­да­мен­та­ли­зъм у нас. Ни­ко­га бъл­гар­с­ки­те тур­ци не са би­ли фун­да­мен­та­лис­ти. То­ва е тън­ка иг­ра на тай­ни­те служ­би, за да мо­же в пос­т­со­ци­а­лис­ти­чес­кия пе­ри­од да бъ­дат ма­ни­пу­ли­ра­ни про­це­си­те. На­ци­о­на­лис­ти­чес­ка­та кар­та, ко­я­то До­ган ра­зиг­ра­ва, е част от еле­мен­та на го­ле­ми­те по­ли­ти­чес­ки иг­ри на КГБ. КГБ раз­ра­бо­ти и план, спо­ред кой­то со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те стра­ни са аре­на на мо­дел за ре­ша­ва­не на проб­ле­ми­те в съ­вет­с­ка­та им­пе­рия. Оно­ва, ко­е­то ста­ва в Бос­на, е мо­дел за ре­ша­ва­не и пре­дот­в­ра­тя­ва­не на по­доб­ни съ­би­тия в Сред­но­а­зи­ат­с­кия съ­вет­с­ки ре­ги­он. Бъл­га­рия е мо­дел за по­ли­ти­чес­ко ре­ша­ва­не на въп­ро­си­те в При­бал­тийс­ки­те ре­пуб­ли­ки и по­ра­ди то­ва бе­ше при­тъ­пен на­ци­о­на­лис­тич­ни­ят еле­мент у нас и не се стиг­на до Бос­на.

С.Т.: Г-н Ян­ков, вие не нап­ра­вих­те ли ус­лу­га на со­ци­а­лис­ти­те с де­ло­то за не­ле­ги­тим­ност­та на БКП-БСП?

Я.Я.: Вър­хов­ни­ят съд* из­ле­зе с пос­та­нов­ка­та, че след ка­то пар­ти­я­та е из­да­ва­ла вес­т­ник, тя е би­ла ле­ги­тим­но приз­на­та от об­щес­т­во­то. Аз за­ве­дох де­ло­то, че ко­му­нис­ти­те са не­ле­ги­тим­ни, и ис­ках да до­ка­жа, че БКП е те­ро­рис­тич­на ор­га­ни­за­ция. Но то­ва не зна­чи, че тя не е съ­щес­т­ву­ва­ла. Тя тряб­ва да но­си точ­но съ­ща­та от­го­вор­ност, как­ва­то но­сят всич­ки не­ле­гал­ни ор­га­ни­за­ции, ко­и­то не дейс­т­ват съг­лас­но за­ко­на.

С.Т.: Зна­е­те ли с как­во точ­но се за­ни­ма­ва­ше гру­па­та за по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не към ка­би­не­та на Пе­тър Мла­де­нов през 1977 г.?

Я.Я.: Ко­га­то на­пи­сах кни­га­та си по прог­нос­ти­ка, към ка­би­не­та на Пе­тър Мла­де­нов в МВнР на­ис­ти­на бе­ше ор­га­ни­зи­ра­на та­ка­ва гру­па. Ме­н ме по­ка­ни­ха то­га­ва ка­то един от мал­ко­то спе­ци­а­лис­ти по те­зи проб­ле­ми и един­с­т­ве­ни­я юрист, на­пи­сал кни­га по прог­нос­ти­ка, но ко­га­то по­ис­ка­ха от мен да учас­т­вам в кон­к­рет­ни раз­ра­бот­ки и да под­пи­ша, че ще па­зя дър­жав­на тай­на, аз от­ка­зах. От­то­га­ва за­поч­на­ха проб­ле­ми­те ми с ДС. То­ва, ко­е­то ви­дях то­га­ва, бе­ше план-прог­но­за за Югос­ла­вия след Ти­то и той бе­ше озаг­ла­вен „Стра­на­та Х след мо­мен­та Т“. По-къс­но раз­б­рах, че има и но­ва прог­но­за, но ста­ва ду­ма ве­че за Бъл­га­рия след То­дор Жив­ков. Та­зи прог­но­за ве­че е в ход и е оче­вид­но, че тя дейс­т­ва. Прог­но­за­та за Югос­ла­вия включ­ва­ше ре­зю­ме на ста­ти­и­те и ин­фор­ма­ци­и­те, из­ли­за­щи по за­пад­ни­те ра­ди­ос­тан­ции. Въз­мож­но е то­ва да е би­ло на­роч­но под­гот­вен до­ку­мент на най-нис­ко те­о­ре­тич­но ни­во, за да бъ­де ди­не­на ко­ра за та­ки­ва ка­то мен, ко­и­то след то­ва да бъ­дат хлъз­на­ти на по-дъл­бо­ко в ме­ха­низ­ма им.

С.Т.: Има­ше ли и дру­ги ли­ца, ко­и­то учас­т­ва­ха в гру­па­та?

Я.Я.: Да, има­ше и аз ско­ро виж­дах ня­кои то тях. Но не же­лая да спо­ме­на­вам име­на. Еди­ни­ят от тях ра­бо­ти с ге­не­ра­ли­те­та в Ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та и е бли­зък с ген. Сто­ян Ан­д­ре­ев, дру­ги­ят е в Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти.

С.Т.: Има­ме ли днес спо­ред вас нов Ярос­лав Ра­дев, мрач­на­та фи­гу­ра, ко­я­то дър­па­ше кон­ци­те в за­ко­но­да­тел­с­т­во­то по То­дор-Жив­ко­во вре­ме?

Я.Я.: Не е нуж­но да има­ме нов, за­що­то си дейс­т­ва ста­ри­ят Ярос­лав Ра­дев. Не­го­ви­те кад­ри си шес­т­ват и в мо­мен­та ка­то най-вид­ни фи­гу­ри на СДС. Чрез Сне­жа­на Бо­ту­ша­ро­ва, Сто­ян Га­нев и Ва­сил Го­цев Ярос­лав Ра­дев дейс­т­ва и се­га. Го­ля­ма част от за­ко­ноп­ро­ек­ти­те на СДС, ко­и­то из­ли­зат от НС се­га, ми­на­ват през юри­ди­чес­ка­та кон­сул­та­ция на Ярос­лав Ра­дев и не­го­ви­те ла­кеи. Та­ка че то­зи зло­вещ де­мон про­дъл­жа­ва да дейс­т­ва, но за то­ва е ви­но­вен ме­ха­низ­мът, кой­то го из­тик­ва нап­ред. Той из­пъл­ня­ва по­ръч­ки­те на кон­сер­ва­тив­на­та част от она­зи ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, ко­я­то ис­ка неп­ре­къс­на­то да се об­но­вя­ва, без да се про­ме­ни.

С.Т.: Как­во бъ­де­ще ще прог­но­зи­ра­те за Бъл­га­рия ка­то спе­ци­а­лист по прог­нос­ти­ка?

Я.Я.: То­ва, ко­е­то ста­ва в мо­мен­та, ще трае още ня­кол­ко го­ди­ни, но се на­дя­вам, че след ка­то бъ­де вър­на­та зе­мя­та, соб­с­т­ве­ни­ци­те ще пре­доп­ре­де­лят ед­но по-дос­той­но бъ­де­ще на стра­на­та ни. Пар­тии с ори­ен­та­ция ка­то на­ша­та се­га ня­мат пер­с­пек­ти­ва, за­що­то хо­ра­та в мо­мен­та ня­мат соб­с­т­ве­ност. Пра­ви­тел­с­т­во, ко­е­то уп­рав­ля­ва 96 на сто от соб­с­т­ве­ност­та, е ко­му­нис­ти­чес­ко. Днес все още про­цен­ти­те не са се про­ме­ни­ли.

(Интервю на Светла Тарашоева във в-к "Стандарт"/16.08.1994 г., публикувано и на стр.115-118 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. Том 2. - С., "Янус", 1994. - 576 с.).