Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз (имащ
легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право – тъй като съгласно Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си
права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ
НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);
По времето на комунистическия режим политически уволнен от научната и
преподавателската работа в БАН и СУ; интерниран (въдворен) в родното село;
осъден на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в
Девня; осъден на строг затворнически режим за подстрекаване на 24 посолства и 2 информационни агенции за враждебни действия срещу СССР,
Варшавския договор, социалистическите страни и България;
на 30 Март 1990 г. Общото
събрание на наказателните колегии на Върховния съд е издало решение, съгласно
което официалната комунистическа държавна власт е извършила политически
мотивирана престъпна репресивна дейност
Участник
в Националната политическа „Кръгла маса” Януари-Май 1990 г.; отстранен поради радикалното противопоставяне
срещу подготвеното „Споразумение” между БКП и СДС;
Депутат (сенатор) в Седмото Велико Народно Събрание, имащо легитимният
статус на Горна (Сенатска) Камара на Парламента;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен
член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права;
Председател на Съюза на юристите-демократи
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Библиография – 2012 г.: http://iankov.blogspot.com/2012/10/blog-post_4.html
Библиография – 2019
г.: http://iankov.blogspot.com/2019/01/2019.html
=========================================================
28 Януари 2019 г.
Дванадесети (12-ти) СПЕЦИАЛЕН Меморандум
До (01) Председателя на Народното
събрание;
До (02) Президента на
България;
До (03) Министър-Председателя
(Премиера) на България;
До (04) Министъра на вътрешните
работи;
До (05) Главния прокурор;
До (06) Негово Превъзходителство
посланика на Руската федерация, Съдружен Главен Надзирател на
Съветско-Руско-Американския Концлагер „България”;
До (07) Негово Превъзходителство
посланика на САЩ, Съдружен Главен Надзирател на Съветско-Руско-Американския
Концлагер „България”;
До (08) Негово Превъзходителство
Ръководителя на Представителството на Европейската Комисия в България,
екзекутивен и екзекуционен гарант на престъпната компрадорска камарила на
българската държавна власт;
Същият В ТИПИЧНО МАФИОТСКИ СТИЛ ми е изпратил две
електронни писма, с които ме уведомява, че ЕДНОСТРАННО ПРЕКРАТЯВА МОЯТА
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ДО НЕГО, без да дава каквито и да са легитимни аргументи;
До (09) Негово Превъзходителство
посланика на Австрия;
До (10) Всичките, вече
традиционно информирвани от мен 51 (петдесет и една) дипломатически мисии;
До (11) Всичките български и
други медии – на техните E-mail- адреси.
І.
Кратко встъпително (преамбюлно) АКТУАЛНО
изложение ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА с моят СУВЕРЕНЕН ГРАЖДАНСКО-ПРАВЕН български,
европейски и международен статус
Първо.
Както несъмнено ПРЕВЪЗХОДНО
ЗНАЕТЕ когато само преди около един месец компрадорският неоколониален
български парламент, изцяло в духа на Сталинско-Вишинската концепция за Правото
като въздигната в Закон Воля на управляващата Класа, Мафия или Хунта постанови
новият статус на т. нар. Национално Бюро за контрол на разузнавателните
средства един изключително авторитетен журналист публично написа във Фейсбук
„ЧЕСТИТА ВИ ОРУЕЛОВАТА 1984 ГОДАНА!”.
Както несъмнено
ПРЕВЪЗХОДНО ЗНАЕТЕ в моят датиран на 31 Декември 2018 г. и надлежно регистриран
във вашите офиси официален Меморандум аз уточнително заявих, че
поне за мен и свързаните с мен мой най-близки хора
„Годината на Оруел” бе започнала съвсем не през 1984 г.,
а поне 10 (десет) години по-рано, когато през Април 1974
г.
постипъх като асистент в единственият по онова време в България Юридически
факултет и двамата професори, които ползуваха кабинет №303 в който бях настанен
и аз акуратно ми казаха, че служебният телефон в кабинета се подслушва от
Държавна сигулност.
Второ.
От
разсекретените архиви на Шесто управление на ДС, Строго секретно дело за
оперативна разработка (ДОР) №13304, заведено на 02 Октомври 1976 г. е
видно:
***че още
през 1974 и 1975 г. е имало друго секретно дело, до което до днес (през вече
2019 г.) все още не съм получил достъп;
***че е
било установено, че „обектът” провежда противодържавна агитация пред студентите
като използува анекдоти, афоризми и легенди;
***че в
аудитория № 125, която бе определена за моите семинарни занятия със студентите
е било предприето прилагането на подслушване с радиостанции, т. нар.
„М-Родопи/Р”;
***че
всички съседи (независимо от възрастта им) в шестетажният жилищен блок, в който
аз, съпругата ми и 4(четири)годишният ни син живеехме под свободен наем, са
били вербувани и изрично и ясно им е била поставена задачата да превръщат
нашето битово съседско ежеднение във всекидневно „бойно поле”;
***съгласно
агентурните донесения и подслужванията в контактите си с младите научни
работници „обектът” провежда разговори, насочени към обединението на
недоволните от социалистическият начин на живот, като целта му е да се
противопоставят срещу политиката на комунистическата партия и да бъдат организирани
в противодържавни групи;
***че
цялата пощенска кореспондация на „обекта” е подложена на систематичен контрол,
при което изрично е разпоредено да бъде обърнато особено високо внимание на
кореспонденцията по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и
вътрешна линия;
***че
началника на Четвърто (научно-техническо) управление на ДС е поискал да бъдат
събрани оригинални ръкописни текстове на „обекта” на български и чужди езици,
които да бъдат използувани за изготвяне от експертите на отдела на
„документация”, чрез която „обектът” да бъде подложен на шантажен контрол;
***че за
документирането на престъпната дейност на „обекта” само през 1974-1975-1976 г.
вече са били ангажирани повече от 50 (петдесет) души доносители, агенти, офицери
и други служебни лица;
***че
апартамента, в който живеехме аз, съпругата ми и 4-годишният ни син е подложен
на специален режим на интензивно подслушване в продължение на 180 дни (т.
нар. операция „М-Родопи/ЖС”);
Впрочем,
за да не обременявам изложението ще посоча, че от вече предоставената ми ОСКЪДНА
разсекретена документация е видно, че строго секретните оперативни мероприятия
на които съм бил подложен носят кодовите наименования „Смешник”, „Скитник”,
„Гадния”, „Дивия”, „Злобара”, „Твърдоглавия”, „Терорист”,
„Непокорник” и „Дракон”. Нека не посочвам точният брой на лицата,
които от 1974 г. до 1990 г. са били „ангажирани” по тези строго секретни
дела, но все пак ще посоча, че са НЯКОЛКО СТОТИЦИ.
Все пак
редно е да посоча, че официалните обвинения по което съм интерниран и осъден
са за:
*неупражняване
на обществено-полезен труд (паразитиращ лентяй!);
*създаване
и ръководене на противодържавна организация;
*извършване
на пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки
на военния блок „Варшавски договор”;
*подстрекаване
на чужди държави (24 посолства и 2 информационни агенции) към враждебни
действия против България.
Ще
посоча и че заради визираната моя престъпна дейност съм бил: *заточен
(интерниран) в родното ми село и в химическите заводи в град Девня край
Варна общо 3 (три) години; *и 6 (шест) години политически затворник
при неимоверно строг затворнически режим.
Ще
посоча и че съгласно Решение от 30 Март 1990 г. на Общото събрание на
Наказателните колегии на Върховния съд е прието за установено, че съм бил
признат за абсолютно невинно репресиран при ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИНЕ ОТ
ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Ще
посоча че за пречупване на волята й и за поставянето й в пълна зависимост и
директно участие в СЪДБОНОСНИТЕ оперативни мероприятия срещу мен първата ми
съпруга, която безумно обичах, е била подложена на неимоверно перверзни
посегателства, а синът ми, когато боготворях, не бях виждал цели 15
(петнадесет) години.
Ще
посоча че в резултат на директно и косвено насочените срещу тех оперативни
мероприятия фактически беха убити баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен,
баща ми Никола и майка ми Евтима.
Ще
посоча, че годеницата на брат ми, учителка по професия, бе уволнена с
категоричното „уведомление”, че ако не „скъса” отношенията си с него тя никога
повече няма да може да работи по професията си, а родителите й беха
„предупредени”, че ако тя се омъжи за брат ми, тя и родителите й ще бъдат
интернирани и изселени в друг район на България.
Ще
посоча, че за шестте години, докато съм бил в затвора, с цел за пречупване на
човешкото им достойнство и на волята им баща ми е бил „временно задържан” в
ареста за по три, пет или седем денонощия точо 14 (четиринадесет пъти), а брат
ми – „само” 10 (десет) пъти. Като от тех е било искано само едно-единствено
нещо, а именно - писмено да декларират че официално и публично пред българските
и пред чуждестранните медии и институции порицават моята антидържавна и
антикомунистическа дейност, че са възмутени и се отказват от мен, и че изцяло
ме предоставят за превъзпитание от органите на държавната власт.
Тъй
като, естествено, и двамата винаги категорично са отказвали да направят това,
те заплатиха със живота си, тъй като по време на арестуването им те са били
подлагани на специални химико-фармацевтични третирания са сломяване на волята
им и за смъртоносно увреждане на здравето им.
Трето
И все пак, ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ
ДЕСЕТИЛЕТИЯ СЛЕД БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ официално съм заявявал и
заявявам, че класическите РЕГИОНАЛНИ КОМУНИСТИЧЕСКИ престъпници от българския
клан на КГБ (ДС) са били и бяха „пионерска организация” в сравнение с
престъпниците от сегашните НЕОКОМУНИСТИЧЕСКИ ГЛОБАЛНИ КОМПРАДОРСКИ специални
служби на Съветско-Руско-Американско-Европейския концлагер „България”;
и че, всъщност, както първите,
така и вторите престъпници са персонално абсолютно същите, абсолютно едни и
същи или от едни и същи семейно-фамилни кланове – тези на ДС!!!
Ще
посоча, че ДОКАТО ПО-РАНО ДИРЕКТНИЯТ ГЕНОЦИД БЕ СЕЛЕКТИВЕН – само върху няколко
стотици хиляди души, ТО ДНЕС ДИРЕКТНИЯТ ГЕНОЦИД Е ТОТАЛЕН - върху почти цялото
население, върху минимум 70-80% от населението.
Четвърто
Ще
посоча, че ДОКАТО ПО-РАНО поради моята „престъпна вина”, изразяваща се в
ПОДСТРЕКАВАНЕТО НА 24 ПОСОЛСТВА българският клан на съветските специални
служби подложи мен и най-близките ми хора на неимоверно жестоки посегателства,
ТО
СЕГА, поради ПОДСТРЕКАВАНЕТО НА 51 ПОСОЛСТВА (Виж: Библиография – 2019г.:http://iankov.blogspot.com/2019/01/2019.html)
българският клан на Съветско-Руско-Американско-Европейските специални
служби ДЕЙСТВУВА НЕ ПО-МАЛКО ЖЕСТОКО, НО МНОГО ПО-ПЕРВЕРЗНО.
Пето
Както несъмнено ПРЕВЪЗХОДНО
ЗНАЕТЕ по повод и във връзка с акуратно, прецизно, фактосъобразно и
правосъобразно предявените от мен пред надлежните институции НЯКОЛКО ХИЛЯДИ
казуси относно брутална и первезно жестока СЕЛЕКТИВНА И ТОТАЛНА
ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, извършвана от ВИСОКОПОСТАВЕНИ ФУНКЦИОНЕРИ НА ПРЕСТЪПНАТА
КОМПРАДОРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
ДО СЕГА НЕ САМО НЕ
СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИТО ЕДИН ОФИЦИАЛЕН ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР,
НО И СИСТЕМАТИЧНО
СЪМ ПОЛУЧИЛ И ПОЛУЧАВАМ КОНКЛУДЕНТНИ ФАКТИЧЕСКИ „ОТГОВОРИ”, ИЗРАЗЯВАЩИ СЕ В
ПЕРВЕРЗНО ЖЕСТОКИ СМЪРТОНОСНИ И ОСАКАТЯВАЩИ ПОКУШЕНИЯ ВЪРХУ МОИТЕ СЕМЕЙНО И
ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА И ВЪРХУ САМИЯТ МЕН.
Както несъмнено ПРЕВЪЗХОДНО
ЗНАЕТЕ НАСТОЯВАМ ЗА прецизно разследване на абсолютно всички факти и
обстоятелства свързани с и отнасящи се за (към) изрично и пределно ясно
формулираните и надлежно предявените от мен абсолютно легитимни искания,
съдържащи се в надлежно регистрираните и многократно посочваните НЯКОЛКО
ХИЛЯДИ КАЗУСИ, които са надлежно и прецизно описани и посочени в исканията
ми за разследване, предявени пред всичките вас и най-вече пред Главния прокурор.
ІІ.
В
частност, ТУК И СЕГА категорично ясно настоявам за ЕКСТРЕМНО СПЕШНО РАЗСЛЕДВАНЕ
НА ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ
на
Правителствено-мафиотската хунта Борисов-Цацаров-Пеевски
и
на подчинените на тази хунта специализирани специални служби за извършване на
така наречените „мокри поръчки”, включително и камуфлажно прикрити убийства.
В частност, ТУК И СЕГА СЕ ПОЗОВАВАМ на
текстовете на моите адресирани и надлежно регистрирани:
на
20 Декември 2017 г. Меморандум до Министъра на вътрешните работи
Валентин Радев.
на
25 Януари 2019 г. Меморандум до Министъра на вътрешните работи Младен
Маринов.
Уточнявам,
че в тези официални текстове акуратно съм обосновал тезата, че визирания казус
е относно
УБИЙСТВОТО НА
Емил Александров
Бивш старши научен сътрудник в
Института по науките за държавата и правото при БАН,
доцент, преподавател в
Юридическия факултет на СУ,
дипломат, Първи заместник на
Людмила Живкова,
началник на 14-ти отдел
в Първо Главно управление на
Държавна сигурност
(за опазване от криминално
разграбване и разпродажба по света на археологическото наследство);
Дългогодишен затворник на
комунистическия режим;
Академик, специалист по
Международно право и дипломация,
секретар на Българската академия
на науките и изкуствата (БАНИ);
Починал при обстоятелства, които
интензивно подхранват версията за убийство,
извършено от специалните служби,
използуващи методите и средствата
на
химико-медикаментизните покушения,
директно извършвани най-вече от
ангажирани с тези служби медицински лица,
подвизаващи се в негового ежедневно
професионално обкръжение.
- - - - - - -
Специално внимание заслужават
версиите относно причините и мотивациите на престъпните дейци.
Съществува устойчиво доминираща
версия, според която убийството му е мотивационно свързано със специалната
високопоставена стратегическа цел относно
овладяването на (струващите около
13 милиарда) имоти на старата
(разтурената от комунистическата
власт) БАНИ
чрез камуфлажното възстановяване
на Академията от контролирани от специалните служби функционални лица.
ІІІ.
Акуратно
уточнявам, че от текстовете на визираните по-горе мои Меморандуми до двамата
Министри на вътрешните работи изрично и пределно ясно съм посочил, че
моето
познанство и дори колегиално и земляческо приятелство с Емил Александров
датира
още от 70-те години, когато спечелих конкурс и постъпих на работа в Института
по науките за държавата и правото при БАН и асистент в Юридическия факултет на
Софийския университет,
където
той беше утвърден високо авторитетен научен изследовател и преподавател.
После,
когато той вече беше осъден и беше в затвора и когато аз бех арестуван и бех в
килиите на Главно следствено управление при ДС той изненадващо за мен бе
въведен в клията при мен УЖ за „доразследване” по неговото дело,
НО
... още в първите минути ми направи няколко изключително дискретни жестове,
с които настойчиво и пределно ясно ми даде да разбера, че е изпратен при мен
„на разузнаване” и че е нужно да внимавам какво говоря, и че в килията има
записващи видео и аудио устройства.
После,
по време на моето и неговото пребиваване в Софийския централен затвор той ми
даде да прочета както обвинителният акт, така и присъдата, и сме водели голямо
множество прецизни разговори;
а
след това, вече в продължение на много години, аз сам съм извършвал ГОЛЯМО
МНОЖЕСТВО събиране и анализи на фактите и обстоятелствата относно извършвани
спрямо множество т. нар. „знакови личности” престъпления на българските
специални и секретни служби както по времето на класическия комунизъм, така и
през последните вече три десетилетия.
Така,
в резултат на тези специални проучвания относно Емил Александров узнах и
установих следното:
***че
неговата дейност относно опазването на българските археологически ценности е
била поставила под сериозна заплаха прецизно организираната престъпна дейност,
извършвана от изключително високопоставени личности от ДС, които са се
занимавали с криминални археологически разкопки, при които част от откритите
предмети са били присвоявани от тех в личните им колекции, а друга част са били
продавани по света чрез прецизно организирани механизми и подставени лица;
***че
официалното следствено и съдебно обвинение срещу него за крупно присвояване на
имущества и злоупотреба с власт е имало и има измислен манипулативен характер,
при което,
за
да го мотивират и да го принудят да се признае за виновен и така фактически
да се откаже от прецизно разследване на фактите и обстоятелствата и така да
облекчи господарите от ДС и комунистическия елит да се отърват от него и
неговият контрол върху престъпната търговия с археологическите ценности на
България,
той
е бил интензивно заплашен, че ако не се съгласи да се признае за виновен,
единственото негово дете, дъщеря му, ще бъде подложена на жестоки издевателства
и после ще бъде убита чрез манипулативно инсцениране на множество варианти на
нейна уж лична патологична мотивираност за различни форми на самоосакатяване и
за самоубийство;
***че
включително и в публичното медийно пространство внезапната смърт на Емил
Александров ОЩЕ ТОГАВА е предизвикала изрични и ясни официално изявени
становища, че тя е дело на „тъмни сили”;
***че
както преди, така и по време на пребиваването му в затвора, така и след
освобождаването му,
НЕ
САМО не са съществували абсолютно никакви факти и основания, доказващи каквато
и да е негова имуществена и икономическа задоволеност,
НО
И че той фактически е живял доста скромно или дори мизерно в единственото
жилище, което, всъщност, е било закупено от баща му;
***че
„джентълменското споразумение” между него и държавната власт (ДС), по
силита на което той е бил поел тежеста да се признае за виновен като извършител
на нещо, които не е бил извърършил, а държавната власт (ДС) е била поела
задължението да не посяга върху живота и съдбата на неговата дъщеря, НЕ Е
БИЛО ИЗПЪЛНЕНО (СПАЗЕНО);
***че
както още по времето на неговото пребиваване в затвора, така и след това,
неговата дъщеря, която е била дипломиран филолог и авторитетен преподавател, е
била подложена както от комунистическата ДС, така и от посткомунистическите
специални служби
КАКТО
НА ДИРЕКТНО СИЛОВИ (НАСИЛНИЧЕСКИ), ТАКА И НА СТРОГО СЕКРЕТНО ИЗПЪЛНЕНИ
ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,
НАСОЧЕНИ
КЪМ ПРИЛАГАНЕТО НА ХИМИЧЕСКИ, ФАРМАЦЕВТИЧНИ, МЕДИКАМЕНТАЗНИ И ДРУГИ СУБСТАНЦИИ,
ПРЕДИЗВИКВАЩИ ТОТАЛЕН СРИВ И ПОДМЯНА НА НЕЙНАТА НАЙ-ДЪЛБОКА ЧОВЕШКА СЪЩНОСТ И
САМОЛИЧНОСТ,
В
РЕЗУЛТАТ НА КОЕТО ТЯ Е БИЛА ПРИНУДЕНА ДА ПРЕМИНЕ ПРЕЗ ХОРМОНАЛНА И ОПЕРАЦИОННА
ТЕРАПИЯ ЗА СМЯНА НА ПОЛА И ЗА СМЯНА НА ЛИЧНОТО СИ ИМЕ ОТ АНИ В АНЧО.
Както несъмнено ви е пределно
ясно, по повод и във връзка с тук
визираният казус относно моята теза за убийството на академик Емил Александров
до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор.
ІV.
Така,
тъй като ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОФИЦИАЛЕН ОТГОВОР
И ТЪЙ КАТО ЗА МЕН Е ПОВЕЧЕ ОТ ОЧЕВИДНО,
ЧЕ
КАКТО АЗ, ТАКА И ВСИЧКИТЕ МОИ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО БЛИЗКИ ХОРА
СМЕ
ПОСТОЯННИ ОБЕКТИ НА ЗЛОВЕЩИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ;
Тук и сега изрично и пределно
ясно обвинявам КАКТО специалните служби, ТАКА И визираните официални
държавно-властнически адресати на моите официални искания, които, всъщност, са
встъпили като обезпечителни съучастници в престъпната дейност.
В
частност, ТУК И СЕГА категорично ясно настоявам за ЕКСТРЕМНО СПЕШНО РАЗСЛЕДВАНЕ
НА ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ
на
Правителствено-мафиотската хунта Борисов-Цацаров-Пеевски
и
на подчинените на тази хунта специализирани специални служби за извършване на
така наречените „мокри поръчки”, включително и камуфлажно прикрити убийства.
28 Януари 2019 г. Янко Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар