Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз (имащ
легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право – тъй като съгласно Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си
права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ
НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);
По времето на комунистическия режим политически уволнен от научната и
преподавателската работа в БАН и СУ; интерниран (въдворен) в родното село;
осъден на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в
Девня; осъден на строг затворнически режим за подстрекаване на 24 посолства и 2 информационни агенции за враждебни действия срещу СССР,
Варшавския договор, социалистическите страни и България;
на 30 Март 1990 г. Общото
събрание на наказателните колегии на Върховния съд е издало решение, съгласно
което официалната комунистическа държавна власт е извършила политически
мотивирана престъпна репресивна дейност
Участник
в Националната политическа „Кръгла маса” Януари-Май 1990 г.; отстранен поради радикалното противопоставяне
срещу подготвеното „Споразумение” между БКП и СДС;
Депутат (сенатор) в Седмото Велико Народно Събрание, имащо легитимният
статус на Горна (Сенатска) Камара на Парламента;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен
член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права;
Председател на Съюза на юристите-демократи
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Библиография – 2012 г.: http://iankov.blogspot.com/2012/10/blog-post_4.html
Библиография – 2019
г.: http://iankov.blogspot.com/2019/01/2019.html
=========================================================
25 Януари 2019 г.
До Младен Маринов, официален
Министър на вътрешните работи, но фактически бивш мутренско-мафиотски престъпник,
високопоставено назначен в МВР за да извършва специализирани полицейски
престъпления по служба,
както и фактическа Мадам на
полицейско-проститутския бардак и вертеп, извършващ специализирани
полицейски УСЛУГИ
(т.е. Полицейска проституция) на неоколониалния банкстерско-мафиотски
политически режим, превърнал Държавата България в Концлагер България, ул. „6-ти Септември” №29, София
1000
Към: вх.№ 489700-2719/ 20.12.2017 г.
Тридесет и пети Меморандум до Министър Валентир Радев
относно казус
УБИЙСТВОТО НА
Емил Александров
Бивш старши научен сътрудник в
Института по науките за държавата и правото при БАН,
доцент, преподавател в
Юридическия факултет на СУ,
дипломат, Първи заместник на
Людмила Живкова,
началник на 14-ти отдел
в Първо Главно управление на
Държавна сигурност
(за опазване от криминално
разграбване и разпродажба по света на археологическото наследство);
дългогодишен затворник на
комунистическия режим;
Академик, специалист по
Международно право и дипломация,
секретар на Българската академия
на науките и изкуствата (БАНИ);
Починал при обстоятелства, които
интензивно подхранват версията за убийство, извършено от специалните служби,
използуващи методите и средствата
на химико-медикаментизните покушения, директно извършвани най-вече от ангажирани
с тези служби медицински лица.
Специално внимание заслужават
версиите относно причините и мотивациите на престъпните дейци.
- - - - - - -
Съществува устойчиво доминираща
версия, според която убийството му е свързано със специалната високопоставена
стратегическа цел относно овладяването на (струващите около 13 милиарда)
имоти на старата (разтурената от комунистическата власт) БАНИ
чрез камуфлажното възстановяване
на Академията от контролирани от специалните служби функционални лица.
І.
Както
вече ви е известно от текста на визираният по-горе мой Меморандум, моето
познанство и дори колегиално и земляческо приятелство с Емил Александров датира
още от 70-те години, когато спечелих конкурс и постъпих на работа в Института
по науките за държавата и правото при БАН и асистент в Юридическия факултет на
Софийския университет, където той беше утвърден високо авторитетен научен
изследовател и преподавател.
После,
когато той вече беше осъден и беше в затвора и когато аз бех арестуван и бех в
килиите на Главно следствено управление при ДС той изненадващо за мен бе
въведен в клията при мен УЖ за „доразследване” по неговото дело,
НО
... още в първите минути ми направи няколко изключително дискретни жестове,
с които настойчиво и пределно ясно ми даде да разбера, че е изпратен при мен
„на разузнаване” и че е нужно да внимавам какво говоря, и че в килията има
записващи видео и аудио устройства.
После,
по време на моето и неговото пребиваване в Софийския централен затвор той ми
даде да прочета както обвинителният акт, така и присъдата, и сме водели голямо
множество прецизни разговори;
а
след това, вече в продължение на много години, аз сам съм извършвал ГОЛЯМО
МНОЖЕСТВО събиране и анализи на фактите и обстоятелствата относно извършвани
спрямо множество т. нар. „знакови личности” престъпления на българските
специални и секретни служби както по времето на класическия комунизъм, така и
през последните вече три десетилетия.
Така,
в резултат на тези специални проучвания относно Емил Александров узнах и
установих следното:
***че
неговата дейност относно опазването на българските археологически ценности е
била поставила под сериозна заплаха прецизно организираната престъпна дейност,
извършвана от изключително високопоставени личности от ДС, които са се
занимавали с криминални археологически разкопки, при които част от откритите
предмети са били присвоявани от тех в личните им колекции, а друга част са били
продавани по света чрез прецизно организирани механизми и подставени лица;
***че
официалното следствено и съдебно обвинение срещу него за крупно присвояване на
имущества и злоупотреба с власт е имало и има измислен манипулативен характер,
при което,
за
да го мотивират и да го принудят да се признае за виновен и така фактически
да се откаже от прецизно разследване на фактите и обстоятелствата и така да
облекчи господарите от ДС и комунистическия елит да се отърват от него и неговият
контрол върху престъпната търговия с археологическите ценности на България,
той
е бил интензивно заплашен, че ако не се съгласи да се признае за виновен,
единственото негово дете, дъщеря му, ще бъде подложена на жестоки издевателства
и после ще бъде убита чрез манипулативно инсцениране на множество варианти на
нейна уж лична патологична мотивираност за различни форми на самоосакатяване и
за самоубийство;
***че
включително и в публичното медийно пространство внезапната смърт на Емил
Александров е предизвикала изрични и ясни официално изявени становища, че тя е
дело на „тъмни сили”;
***че
както преди, така и по време на пребиваването му в затвора, така и след
освобождаването му,
НЕ
САМО не са съществували абсолютно никакви факти и основания, доказващи каквато
и да е негова имуществена и икономическа задоволеност,
НО
И че той фактически е живял доста скромно или дори мизерно в единственото
жилище, което, всъщност, е било закупено от баща му;
***че
„джентълменското споразумение” между него и държавната власт (ДС), по
силита на което той е бил поел тежеста да се признае за виновен като извършител
на нещо, които не е бил извърършил, а държавната власт (ДС) е била поела
задължението да не посяга върху живота и съдбата на неговата дъщеря, НЕ Е
БИЛО ИЗПЪЛНЕНО (СПАЗЕНО);
***че
както още по времето на неговото пребиваване в затвора, така и след това,
неговата дъщеря, която е била дипломиран филолог и анторитетен преподавател, е
била подложена както от комунистическата ДС, така и от посткомунистическите специални
служби
КАКТО
НА ДИРЕКТНО СИЛОВИ (НАСИЛНИЧЕСКИ), ТАКА И НА СТРОГО СЕКРЕТНО ИЗПЪЛНЕНИ
ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,
НАСОЧЕНИ
КЪМ ПРИЛАГАНЕТО НА ХИМИЧЕСКИ, ФАРМАЦЕВТИЧНИ, МЕДИКАМЕНТАЗНИ И ДРУГИ СУБСТАНЦИИ,
ПРЕДИЗВИКВАЩИ ТОТАЛЕН СРИВ И ПОДМЯНА НА НЕЙНАТА НАЙ-ДЪЛБОКА ЧОВЕШКА СЪЩНОСТ И
САМОЛИЧНОСТ,
В
РЕЗУЛТАТ НА КОЕТО ТЯ Е БИЛА ПРИНУДЕНА ДА ПРЕМИНЕ ПРЕЗ ХОРМОНАЛНА И ОПЕРАЦИОННА
ТЕРАПИЯ ЗА СМЯНА НА ПОЛА И ЗА СМЯНА НА ЛИЧНОТО СИ ИМЕ ОТ АНИ В АНЧО.
Както несъмнено ви е пределно
ясно,
по повод и във връзка с тук визираният казус относно академик Емил
Александров
до днес не съм получил
абсолютно никакъв отговор.
ТЪЙ КАТО ПРИ ТОВА, няколкото секретни
правителствено-мафиотски специални служби
изпълняващи т. нар. „мокри
поръчки” за ГЕНОЦИДНО ПРОЧИСТВАНЕ НА ЗНАКОВИТЕ ПАСИОНАРНИ ЛИЧНОСТИ чрез
перманентно дискредитиране и директни и косвени (камуфлажно прикрити) убийства
НЕ САМО ПРОДЪЛЖАВАТ СВОЯТА
ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,
НО И ИЗВЪРШВАТ ТОВА С ПОСТОЯННО
ЕСКАЛИРАЩА ИНТЕНЗИВНОСТ;
И ТЪЙ КАТО в продължение на вече ПОЛОВИН ВЕК моята гражданска и
професионална научно-изследователска дейност на квалифициран юрист се е
свеждала и се свежда до акуратно документиране на този тип дейност;
ТУК
И СЕГА, към визираната аргументация в предишното ми изложение по този казус акуратно
ви предоставям допълнителна официална информация.
- - - - - - -
Емил Александров малко преди смъртта си. Снимка: Иван
ГРИГОРОВ
"Тъмни сили" от миналото убили Емил
Александров?
Знаел всички мръсни тайни на Александър Фол
и компания
4 дек. 2012, 16:41
Емил Александров издъхва на 27
март т.г. в “Пирогов”. На ненавършени 77 години. По думите на негови бивши колеги до
последно той е бил изключително витален и енергичен за възрастта си и “като
нищо щял да удари стоте”.
“В смъртта му наистина има нещо мътно”, довериха под сурдинка пред човек на “ШОУ”
дългогодишни познайници на покойния приближен №1 на Людмила Живкова.
До фаталната вечер на 26 март “замът” на
Живковата наследница и изглеждал, и се чувствал добре. Предния месец само
изкарал някакво вирусно заболяване, но на крак. “В началото на март Емил
намекна, че напоследък е леко уморен, но при неговото ЕГН и натоварвания това не
ни разтревожи особено.
Посъветвахме го да намали малко темпото. Но
той си беше и си остана патологично амбициозен. Все искаше да се доказва, да се
бори за патриотични каузи... Например за консолидацията на българите от
чужбина”, разказаха веднага след кончината му съратници на о.р. полковника от
ДС.
На 26 март Александров излязъл рано от
къщи, през целия ден тичал по задачи. Вечерта казал на половинката си Светлана
и на единствената си дъщеря Ани, че му е много зле. Внезапно “Избълва половин кофа кръв!”, разказала пред семейни приятели жена му.
Линейката на “Бърза помощ” го откарва в
“Пирогов”. Там го приемат, правят му изследвания с апаратура и установяват, че
бил болен от... рак?!
На 27 март сутринта дясната ръка на Людмила
получава втори, още по-силен кръвоизлив. И спасение няма.
“Изпуснахме го!”, изохкал пред свои колеги
проф. Григор Велев.
Маститият патоанатом намекнал, че само пред
него Александров се оплакал, че в последно време изгубил интерес към храната.
Започнал да се задоволява с оскъдни дози, което при неговия пословичен апетит и
вместимост /въпреки че не обичал алкохола/ изглеждало странно.
“Аз, казал още Велев, го посъветвах да
направи някои неща, но той не ме послуша. “ Гриша, вика, нямам време да се лекувам като хората...”
И го изпуснахме”.
“Мисля, че Емил се преумори. В БАНИ, като
се разболееха секретарките, той се нагърбваше с тяхната работа. Дори разнасяше пощата като “разсилен”.
Срамота!”, възмущават се високопоставени
кадри на някогашните тайни служби. “Имал
е лоша язва, трябвало е веднага да го сложат на операционната маса!”,
категоричен бил пред тях проф. Велев.
На погребението на дългогодишния си авер и
съмишленик той потвърди пред човек на “ШОУ” заключението си. Изтъкнатият
патоанатом е на мнение, че е било задължително спешно да “отворят корема” на
Емил Александров. И тогава той е щял да живее. Може би – още дълго. Но
интервенцията е отложена. Лекарите изчакват. Какво?
И точно тяхната необяснима апатия отприщва
маса версии. Дори се шушука, че на най-личния довереник на “дамата с тюрбана”
предварително му е “помогнато” да развие опасния стомашен проблем.
Светлана Александрова вероятно също е имала
някакви съмнения, защото настоява за аутопсия лично пред шефката на патологията
на “Пирогов” проф. Каменова.
Заключението гласяло, че съпругът й е
починал от перфорирана язва, т.нар. мелена.
Бивши разведки, близки до семейство
Александрови, посъветвали вдовицата на покойния експерт с пагони да мълчи и да
избягва журналистите. А най-вече - всички любознателни “изследователи” на
“живота и делото” на Людмила Живкова. “Каквото и да кажеш, може да се обърне
срещу теб. Тези хора са страхливи и могат да ти отмъстят от страх”, предупредили я бившите разведки.
Наш културтрегер от средната генерация,
допуснат до кръга на Емил Александров и покойния финансист на служба “Културно
наследство” Кръстю Мутафчиев, пък твърди едно към едно, че “замът” на
Татовата щерка е бил... убит.
И дава пример с най-големия капацитет по
славянски литератури проф. Боян Ничев, дългогодишен преподавател в СУ, който
изненадващо издъхва на операционната маса. “И много други известни българи си
отидоха така”, натъртва културтрегерът, без обаче да цитира конкретни имена.
Напук на легендите за “огромните
злоупотреби” на Александров неговите познати се кълнат, че той напуснал този
свят едва ли не в оскъдица.
Приживе притежавал само един апартамент на
столичния бул. “Васил Левски”, закупен още от неговите родители. Обзавеждането
било толкова скромно, а мебелите – до такава степен овехтели, че академикът от
БАНИ се стеснявал да кани у дома си даже близки роднини, да не говорим за
високопоставени гости.
Проф.
Григор Велев е лобирал пред бившия ковчежник на “Мултигруп”, висш масон и
настоящ ректор на Висшия колеж по библиотекознание и информационни технологии,
да “интегрира” Емил Александров в подопечното си учебно заведение. Освен че го
ценял като ерудит в областта на юриспруденцията, Велев се надявал, че
присъствието му ще се превърне в лекторски трамплин и за други членове на БАНИ.
Но задачата се оказва с повишена трудност.
“Сивчев беше човекът от колежа, който
покани Емил да води някакви семинари по проблемите на сигурността. Докато той
като кабинетен тип ламтеше в най-добрия смисъл на думата за редовно
преподавателско място. Но се оказа утопия дори и обикновеното четене на лекции
като хоноруван преподавател.
Не вярваме обаче Денчев да му е правил
спънки. Емил си имаше и титлите, и трудовете, така че от тази гледна точка
всичко беше тип-топ. По-скоро са се намесили негови недоброжелатели. В колежа
бяха в един коридор с Димитър Иванов и Валерия Фол. Чували сме от Емил, че те
не го искали. Изказвали се отрицателно за качествата му на учен. Но ключът от
бараката трябва да се търси другаде”, убедени са стари приятели на покойния
“зам” на Людмила Живкова.
Вдовицата на Александър Фол недолюбвала
ексшефа на културно-историческото разузнаване, защото му било известно от А до Я как се е
бракувала за траколог №1 по времето на Тато и на какви господари слугувала
сега.
Заклета врагиня на Емил Александров била и
втората съпруга на Фол – мършава и върлинеста дама, майка на сина му Калоян. За
първи път покойният фаворит на Людмила, за когото все по-упорито се мълви, че е
бил полковник от ПГУ, се жени за секретарката на Историческия факултет на СУ,
но семейната идилия трае от ден до пладне.
“Втората булка на Сашо Фол напираше да
заминава на специализация на Запад. Той прави, струва и й издейства разрешение
за Белгия. Там тя стоя около 5-6 години. Не щеш ли, жената се залюбила с младши
разузнавач в посолството ни в Брюксел.
Той също бил семеен. Заформяше се скандал,
защото по това време Фол вече беше министър на просветата.
Васил Коцев, покойният шеф на ПГУ, е
разказвал, че един път любовчията поискал от колегите си от отдела за
проследяване дрехи за дегизиране и перука. Тях ги заглождило любопитството и
решили да го проследят. Заковали го на Централна гара, където посрещнал
съпругата на Александър Фол! Малко след това Сашо ме покани на вечеря. На трапезата
беше и жена му.
По едно време домакинът “си дойде на
думата”. “Така и така, съпругата ми е много влюбена в един разузнавач, искат да
се женят. Трябва да ни разведете”.
Разбрахме, че ножът вече е опрял до кокала
и няма връщане. Затова направихме всичко възможно Фол да получи развод. И
колегите от съответните служби увъртяха около него младата историчка Валерия.
За нея пък се говореше, че била “много близка” на спец №1 по българското
Средновековие проф. Васил Гюзелев. “Асистентката” на Гюзелев влезе под кожата
на Сашо и стана негова законна половинка номер три.
Емил Александров, като пряк шеф на Фол,
беше наясно със ситуацията. Както и с молбата на “хлътналия до уши” Сашо
Валерия да бъде проверена за благонадеждност до девето коляно. Е, проверихме я
и излезе “наше момиче”, че и отгоре. Баща й беше някакъв крупен ДС-шеф в
Северозападна България”, връща лентата към “незабравимото минало” висш ДС-чин
от обкръжението на Людмила Живкова.
“Емил си остана идеалист, парите не го
вълнуваха”, единодушни са неговите колеги. Явно затова на опелото в църквата на
Централните софийски гробища трудно разпознахме във възрастната госпожа със
строго изражение /”тя много ревнуваше Емил, особено когато беше на високи
постове и около него пърхаха засукани мадами”/ дъщерята на висш съветски
функционер от ерата на Брежнев. “На
младини Светланка беше много красива – висока, стройна, с порцеланова кожа, с
големи сини очи... Двамата с Емил се запознали в някакво заведение в Москва и
май било любов от пръв поглед.
Светланка беше девойка от много голямото
добро утро в бившия СССР. Баща й завеждаше отдел “Организационен” в ЦК на КПСС
при Брежнев и после при Черненко. Само че много пиеше и си отиде сравнително
рано. Брат й също беше красиво момче. Но алкохолът не прости и на него”,
раздуват ветерани “на плаща и кинжала”.
“ПРОКЛЯТИЕТО НА БАСТЕТ” ЗАТРИЛО ХОРАТА ОКОЛО
ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА И РАЗСИПАЛО ЖИВОТА НА ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ
Друг известен затворник от кръга на Людмила
е главният секретар на “Културно наследство” – роденият в Елхово икономист Кръстю
Мутафчиев, един от спецовете, осъществявали близките й контакти със
семейство Рьорих в Индия.
Най-любопитното е, че под прякото
ръководство на Живковата щерка на Емил Александров и на Кръстю Мутафчиев
стартират ултразасекретените разкопки на “гробницата на Бастет” в местността
Мишкова нива в Странджа. Според запознати с тематиката всички участници в
злощастното ръшкане били поразени от черна прокоба и напуснали този свят или по
време на тайнственото мероприятие, или малко след това.
Пръв отпътувал към отвъдното “окултният
съветник” на Людмила – Евгени Немиров, син на именития писател и масон Добри
Немиров.
Авторът на първия документален филм за
загадъчния некропол – режисьорът Стефан Харитонов Чалгаджиев, съпруг на
ветеранката на Народния театър Жоржета Чакърова, пък си отива внезапно, без
никой да разбере точната диагноза. Вдига чудовищна температура, цялото му тяло
се подува и ... се стига до фаталния изход.
Самият
Кръстю Мутафчиев почина в началото на
2004 г. от скоротечен рак на белите дробове. До медиите и широката публика
обаче така и не стигна текстът на последното му интервю, в което той за първи и
последен път разказва ужасяващи подробности за отключващите злите сили разкопки
в Странджа. Единствено “народното издание” алармира, че синът му Ивайло, който
в момента живее в Холандия при майка си, преди няколко години стана жертва на
циганската имотна мафия и загуби бащиния си апартамент в района на столичното
кино “Одеон”.
След ненадейната смърт и на Емил Александров и скандалната
“трансформация” на дъщеря му в “мачо” и за непосветените е ясно, че
драматичните събития са предизвикани от “проклятието на Бастет”. Или поне това е удобното обяснение.
Единствената жива от компанията е първата
директорка на културния ни център в Делхи Таня Спасова – секретарка и
довереничка на Людмила Живкова. Тя обаче била пословично неприказлива и шансът
да се “изповяда” публично и преди, и сега, и занапред клонял към нула.
***
Сензация в "ШОУ" и
БЛИЦ: Дъщерята на приближен №1 на Людмила Живкова стана.... мъж!
"Аз
вече не съм Ани, а Анчо!", подчертавала пред свои познати единствената
щерка на Емил Александров
Публикувано: 27 ноем. 2012, 19:26 | Обновено: 27 ноем.
2012, 19:26
Невероятно, но факт!
ДЪЩЕРЯТА НА ПРИБЛИЖЕН №1 НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА
СТАНА.... МЪЖ!
“Аз вече не съм Ани, а
Анчо!”, подчертавала пред свои познати единствената щерка на покойния “зам” на
Людмила и шеф на 14-и отдел в ПГУ на ДС Емил Александров
42-годишната Ани Александрова от София,
дипломиран филолог, преподаващ частни уроци по английски, вече не трябва да се
брои за... жена! Не само като статистическа единица, но и чисто медицински. Тя
се е подложила на хормонална терапия и днес вече наподобява екземпляр от мъжки
пол. Разбира се, като визия, поведение и общо излъчване бившата дама по-скоро
го докарва най-много до “бледен юноша” в пубертета или до нежно младо момче, но
е възможно с възрастта промените да се задълбочат в “желаната” посока.
Според нейни познати преподавателката по
английски се е подложила и на операция за смяна на пола – често животоопасна,
болезнена и трудна процедура, която никога не завършва с “радикален успех”, а
претърпелите интервенцията /включваща задължително минимум 3 фази/, до
края на земния си път са третирани с различни хормони и медикаменти Но... целта оправдава средствата!
Ани е една от малкото българки – да не
кажем единствената известна досега, която по собствено желание е решила да
увеличи количествено /а може би и качествено?/ силната половина на
човечеството.
Най-шокиращото в случая обаче са не толкова
подбудите, заради които е дръзнала да го направи, макар че и те са от значение,
колкото фактът, че е дъщеря на дясната ръка на Людмила Живкова в Комитета за
култура.
“Транссъществото” се ражда в семейството на
Емил Александров, първи “зам” на Татовата наследница, и руската му съпруга
Светлана. Нещо повече - тя е единствената им рожба. “По съвместителство”
Александров, юрист-международник по образование, известно време е бил и шеф на
14-и отдел на Първо главно управление /ПГУ/ на ДС, или т.нар.
културно-историческо разузнаване,
но само година след загадъчната смърт на
своята покровителка е обвинен в присвояване на крупни средства и злоупотреба с
власт по линия на служба “Културно-историческо наследство” към ЦК на БКП и
осъден на 6 години престой зад решетките.
Излезе на свобода в началото на 90-те
години, издаде в две книги спомените си за дейността си в Комитета за култура и
за “светото семейство” Живкови, работи като юрист в Агенцията за българите в
чужбина, а след създаването на “алтернативната” Българска академия на науките и
изкуствата /БАНИ/ бе избран и за академик заедно със своя близък съратник –
патоанатома проф. Григор Велев, с когото са съавтори на доктрината за
националната сигурност на България след 10 ноември.
“Ани се роди съвсем нормално момиченце беше много сладка, много чаровна... Сигурно
проблемите й са започнали по-късно. Емил, като мъж, не ги драматизираше толкова,
или поне не му личеше, но жена му се затвори в себе си, а сега пък съвсем се
изолира от света. Единственото ти дете да си смени пола – това малко родители
биха го преглътнали без потрес. Повечето пък въобще не могат да си го
представят. И не защото са жестоки и коравосърдечни, а Светланка определено не
е такава майка, а просто защото не им го побира главата. И хем се тормозят
вътрешно, хем не искат да го споделят с никого.
На самата Ани сигурно също й е много
трудно, тъй като тези хора почти навсякъде са отхвърлени и контактите им са
свити до “санитарния” минимум. Дай, Боже, да си намери партньор, приятели и
подходяща среда, но в България това е неимоверно сложно. А тя е симпатичен,
интелигентен и възпитан човек, прекарала е детството си без баща и заслужава да
открие щастието си – каквото и да е то”, споделят близки на фамилията.
Въпреки благопожеланията хората не скриха
първоначалния си шок, че Ани настоявала да я наричат “Анчо” с мотива, че вече
била... мъж?!
Човек на “народното издание” се срещна за
сефте с новоизпечения “Анчо” на погребението на баща й /му?/ в началото на
април т.г.
Видът на “щерката” – мъжко яке, груби
обувки, карирана риза, торбест панталон, странна растителност по лицето,
наистина изненадваше, но тогава помислихме, че това се дължи на хормонални
смущения или вроден хермафродитизъм. Оказа се, че предположенията ни са били
абсолютно неправилни. И в този момент “мъртъв” е бил не само Емил Александров –
в реалния живот вече я е нямало и самата Ани. Имало е “Анчо”, но тогава единици
са го знаели и са били посветени в метаморфозата, превърнала бившата сладурана
в нескопосано мъжле.
ДОСИЕ
Повечето съдилища у нас изискват премината
хормонална терапия или оперативна интервенция, преди да отсъдят законово смяна
на пола. Но клиниките, склонни да извършват подобни манипулации, отказват да ги
изпълнят без вече издадено съдебно решение. Затова родните “трансджендъри”
напоследък масово се оперират в Белград. Оказва се, че само в София, Стара
Загора, Бургас, Пазарджик и Варна има установен модел за съдебен ред при
желание за смяна на пола в личните документи.
В страната ни са се състояли общо 13 такива
дела, като 11 от тях са завършили с положително решение в полза на ищеца.
Според член 128 от НК операцията за смяна
на пола може да се счита за увреждане на детеродната способност, което се
наказва с до 10 години лишаване от свобода.
Подготви Ивайло ФЛОРОВ
ІІ.
Така,
тъй като ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОФИЦИАЛЕН ОТГОВОР
И
ТЪЙ КАТО ЗА МЕН Е ПОВЕЧЕ ОТ ОЧЕВИДНО, ЧЕ КАКТО АЗ, ТАКА И ВСИЧКИТЕ МОИ СЕМЕЙНО
И ФАМИЛНО БЛИЗКИ ХОРА СМЕ ПОСТОЯННИ ОБЕКТИ НА ЗЛОВЕЩИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ;
Тук и сега изрично и пределно
ясно обвинявам КАКТО специалните служби, ТАКА И визираните официални
държавно-властнически адресати на моите официални искания, които, всъщност, са
встъпили като обезпечителни съучастници в престъпната дейност.
В
частност, ТУК И СЕГА категорично ясно настоявам за ЕКСТРЕМНО СПЕШНО РАЗСЛЕДВАНЕ
НА ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ
на
Правителствено-мафиотската хунта Борисов-Цацаров-Пеевски
и
на подчинените на тази хунта специализирани специални служби за извършване на
така наречените „мокри поръчки”, включително и камуфлажно прикрити убийства.
25 Януари 2019 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар