Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни,
политически науки и дипломация при БАНИ
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.blogspot.com/
Web site: http://iankoiankov.blogspot.bg/
=========================================================
29 Юли 2018 г.
Сто и деветнадесети (119-ти) Меморандум
До Валентин Радев – официален Министър
на вътрешните работи,
но фактически ПОРЕДЕН високопоставен ВИСОКООПАСЕН
мутренско-мафиотски престъпник, извършващ специализирани секретни
полицейски престъпления по служба, включително и обезпечаващ функционирането
на специализираните отдели в МВР, ДАНС, ГДБОП и прочее, за т. нар. „превантивни”
и щантажно-манипулативни оперативни мероприятия, както и на специализирания
отдел за директни и косвени убийства;
КАКТО И фактическа
Мадам на полицейско-проститутския бардак и вертеп, извършващ специализирани полицейски
УСЛУГИ (т.е. Полицейска проституция) НА НЕОКОЛОНИАЛНИЯ ТИП ХУНТА ДИКТАТОРСКИ банкстерско-мафиотски политически режим, превърнал
Държавата България в Концлагер България,
ул. „6-ти Септември” №29, София
1000
І.
ЕКСТРЕМНО ПРЕДВАРИТЕЛНО УТОЧНЕНИЕ
Преди два дни,
на 26 Юли, при поредното ми посещение в приемния офис на Министъра
на вътрешните работи, за да регистрирам моят 113-ти Меморандум
(темата на който са
проведените само преди няколко дни срещу мен няколко секретни оперативни
мероприятия на специалните служби!!!)
завеждащият
офиса инспектор Георги Георгиев С ПОДЧЕРТАН НАЗИДЕТЕЛНО-ВЛАСТНИЧЕСКИ
АПЛОМБ ме „уведоми”,
че
за да бъдат максимално ограничени възможностите ми да използувам пред
европейските и международните институции ДОКУМЕНТАЛНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА
ИЗВЪРШЕНАТА ОФИЦИАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ на моите Меморандуми,
ОТНОСНО
СИСТЕМАТИЧНАТА ИНТЕНЗИВНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ на Министерството на вътрешните
работи,
по личното
разпореждане на самият Министър
на мен вече ми е
забранено да извършвам
повече от една
регистрация в рамките на една седмица;
и
че по силата на тази заповед на Министъра той (завеждащият офиса) няма да
извършва повече от една моя регистрация в седмицата на моите Меморандуми.
Това,
разбира се, ми бе казано устно, без да ми бъде дадено надлежно официално писмено
разпореждане относно визираната забрана за реализиране на моите легитимни гарантирани
от Българското, Европейското и Международното Право граждански права
относно
взаимоотношенията ми с ПРЕСТЪПНАТА българска МУТРЕНСКО-МАФИОТСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ
ТИП ХУНТА.
Нещо
повече – изрично, пределно ясно и абсолютно БЕЗАПЕЛАЦИОННО ми бе дадено ДА
ПРОУМЕЯ, че
устните заповеди на
Министъра на вътрешните работи имат МНОГО ПО-ГОЛЯМА СИЛА от всичкото онова,
което ПРАЗНОГЛАВИТЕ ПРАФЕСОРИ И АКАДЕМИЦИ по правни науки наричат „Право”;
т.е.
ПРЕДЕЛНО ЯСНО ЗАПЛАШИТЕЛНО ми бе дадено да проумея „дълбоката мъдрост”,
съдържаща се в трактатите на гениалният Андрей Вишински, създателят на
юридическата теория на легендарният комунистически сатрап Йосиф Сталин при
провеждането на Големия терор в края на 1930-те години,
съгласно
която теория и практика
правото е
въздигнатата в закон воля на господствуващата партия и нейните весшестоящи
функционери -
в случая Партията ГЕРБ и най-вече
на Министър-Председателя Бойко Борисов и на Министъра Валентин Радев –
поредните еничарски изверги, участвуващи в превръщането на Държавата България в
Концлагер България.
Тъй
като, обаче, аз вече съм се срещал с „Хуманното Справедливо Правосъдие” на
гениалният Вожд, Учител и Баща на Бойко Борисов - Тодор Живков,
ВЕДНАГА СЛЕД ТОВА
аз реших и предприех
ИНТЕНЗИВНА ВАРИАНТНА
СТРАТЕГИЯ,
(Виж: 114.ти,
115-ти, 116-ти, 117-ти, 118-ти Меморандуми!!!)
при която
използувам официалната пощенска
регистрация на т. нар. „препоръчана поща”, при която получавам официален регистрационен
документ от Министерството на пощите и съобщенията,
съгласно
който Министерството на вътрешните работи е длъжно да приеме надлежно
регистрираната пощенска пратка и да я регистрира по надлежния начин и надлежната
регистрационна форма.
УТОЧНАВАМ,
че се надявам, че официалните Европейски и Международни политически и
юридически инситуции ЩЕ ПРИЗНАЯТ ЗА ЛЕГИТИМНА РЕГИСТРАЦИЯ ТАКА ОСЪЩЕСТВЕНАТА ОТ
МЕН РЕГИСТРАЦИЯ В ПАТРИМОНИУМА НА ПРЕСТЪПНОТО МИНИСТРЕСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ИЗВЪРШЕНА ЧРЕЗ ЛЕГИТИМНАТА РЕГИСТРАЦИЯ В ПОЩЕНСКОТО МИНИСТЕРСТВО.
Надявам
се да не ми се наложи да предприемам (прилагам) ДВУГИТЕ ДВА АЛТЕРНАТИВНИ
ВАРИАНТИ, при които моите адресирани до Министъра на вътрешните работи
Меморандуми да бъдат предоставяни на
или
на Президента на България
или
на посланиците (чуждестранните допломатически представители),
към
които да се обръщам с молбата да препращат моите текстове на Министър-Председателя
и на Министъра на вътрешните работи.
- - - - - - -
При
това, тук и сега ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО НАСТОЯВАМ да ми бъде дадено копие от посочените
(в 113-тия Меморандум) записи от 4 (четири) официални охранителни видеокамери,
които
видео-записи са извършени (осъществени) на 24 Юли във входният обсег на
ПРЕСТЪПНАТА транснационална неколониална корпорация А1България ЕАД (Мобилтел
ЕАД),
Генералният
Изпълнителен Директор на коята е високопоставеният български агент на
специалните служби Александър Димитров,
и
която корпорация ДИРЕКТНО И ПЕРВЕРЗНО НАГЛО СЕ ИЗПОЛЗУВА ОТ ПРЕСТЪПНИЯТ
БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ
НЕ
САМО НА АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНИ ПОДСЛУШВАНИЯ,
НО
И ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИЗНУДВАНИЯ И РЕКЕТ
В
ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ПРЕСТЪПНИТЕ БЪЛГАРСКИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И ПРЕСТЪПНИЯ
МУТРЕНСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ ТИП ХУНТА.
- - - - - - - -
Също
така, тук и сега ИЗРИЧНО, ПРЕДЕЛНО ЯСНО И ЮРИДИЧЕСКИ КОРЕКТНО
УТОЧНЯВАМ, че
НЕ
САМО ПО СИЛАТА НА МОЯТА ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТА ВИСОКА ПРОФЕСИОНАЛНА АНАЛИТИЧНОСТ,
НЕ
САМО ПО СИЛАТА НА МОЕТО И НА МОИТЕ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО БЛИЗКИ ХОРА „ПРЕМИНАВАНЕ”
ПРЕЗ АДА НА СЕКРЕТНИТЕ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ СРУЩУ НАС ОЩЕ ОТ СЕПТЕМВРИ 1944
Г. ДО НАШИ ДНИ,
НО
И ПО СИЛАТА НА ПРЕДОСТАВЕНА МИ ИНФОРМАЦИЯ ОТ ВИСОКОПОСТАВЕНИ МАГИСТРАТИ И ДРУГИ
ОФИЦИАЛНИ ЛИЦА,
НА
МЕН МИ Е ПРЕДЕЛНО ЯСНО ИЗВЕСТНО,
ЧЕ
ТАКА НАРЕЧЕНИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ БОЙКО БОРИСОВ
Е
БИЛ РЕЗПОРЕДИЛ
КАКТО
НА ВСИЧКИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
ТАКА
И ЛИЧНО НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ВАЛЕНТИН РАДЕВ,
ДА
БЪДЕ ЕКСТРЕМНО СПЕШНО ОСЪЩЕСТВЕНО МОЕТО И НА МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА ДИРЕКТНО
ФИЗИЧЕСКО ЛИКВИДИРАНЕ – ТОЕСТ УБИЙСТВО.
======= =======
За пореден път
ПРИПОМНЯМ на тук визираният престъпен изверг, изпълняващ
длъжността Министър на вътрешните работи, че на 26 Юни, изключително
високопоставена личност, изрично и пределно ясно ме
ПРЕДУПРЕДИ или УВЕДОМИ, ЧЕ ПРИ АКТИВНОТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР СОТИР
ЦАЦАРОВ ДЪРЖАВНИТЕ И МАФИОТСКИТЕ СПЕЦИАЛНИСЛУЖБИ
(старите и новите кадри на
комунистическата ДС, ДАНС, ГДБОП, МВР начело със самият Министър Валентин Радев, свързаните с Премиера Бойко
Борисов държавни и недържавни специализирани „екипи” за директни и косвени
убийства, профилактични прочиствания и дисциплиниращи вразумявания)
СА ПЛАНИРАЛИ ДА ИЗВЪРШАТ В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ
НЕ САМО МОЕТО ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО
УБИЙСТВО
(ПОРАДИ МОЯТА ВЕЧЕ ПОЛОВИНВЕКОВНА
НЕПРЕКЛОННА СЪПРОТИВА)
НО И „ФАКТИЧЕСКО
ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ СЦЕНАТА”
НА АБСОЛЮТНО
ВСИЧКИ МОИ БЛИЗКИ ХОРА,
КОИТО БИХА ИМАЛИ МОТИВАЦИЯТА ДА
ИСКАТ И ДА ТЪРСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВНИТЕ И
МАФИОТСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И ТЕХНИТЕ ФУНКЦИОНЕРИ.
НЕЩО ПОВЕЧЕ –
ИЗРИЧНО И ЯСНО МИ
БЕ КАЗАНО, ЧЕ ТАКИВА МЕРОПРИЯТИЯ СА ПЛАНИРАНИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕТО ОТ ЖИТЕЙСКАТА
СЦЕНА
НА ПОНЕ ОЩЕ НЯКОЛКО
ДОЗИНИ ТИПОВЕ КАТО МЕН.
После,
още на другият ден от други авторитетни източници узнах, че
ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2016 Г.
ПО ЛИЧНО РАЗПОРЕЖДАНЕ НА САМИЯТ
ПРЕМИЕР
е било предприето стратегическото и тактическото
изпълнение на специално секретно оперативно мероприятие за осъществяването на
т. нар.
„тотална
профилактика”
на абсолютно всички личности в цялата страна, относно
които специалните служби до сега „НЕЕФЕКТИВНО” са прилагали т.
нар. „рутинни дисциплиниращи мероприятия” за т. нар.
„контролирано вразумяване” на обществено-политическото поведение.
Така, от Септември 2016
г. до началото на Юни т.г. ВЪВ ВСИЧКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА В
БЪЛГАРИЯ
на
такава „профилактика” са били били подложени повече от 1 300 000 (един
милион и триста хиляди) души,
относно
които вече е било констатирано (установено), че са
не само активни изразители, но и
потенциални експлозивни носители на високо вербално и поведенческо критично
несъгласие
с
провежданата от държавната власт стратегия за внедряване на съвременната евро-атлантическа,
обществено-политическа, икономическа и
културна ценностна система.
При
това изрично и категорично ясно ми бе казано, че ОТ ТАКА ВИЗИРАНИТЕ „ОБЕКТИ”
през визирания период повече от 200 000 (двеста хиляди) души са били
„маркирани” като „обекти на приоритетно внимание” и като такива са били
подложени не само на „профилактични разговори”, но и на „временно”,
за по 6 (шест), 12
(дванадесет) или 24 (двадесет и четири) часа
арестантско
задържане при т. нар. „специални шокови условия на предметно-битово и
сугестивно третиране”.
Също така
узнах, че при извършеният през месец Май 2018 г. критичен анализ било
установено, че въпреки високите задоволителни резултати,
за да бъде постигната максимална профилактична
ефективност
е нужно да бъдат проведени нови специализирани
мероприятия,
при които поне
няколко дузини личности и членовете на техните семейства,
спрямо които проведената рутинна профилактика
се е оказала неефективна,
да бъдат
поставени в екстремни камуфлажно маскирани като битови скандални
взаимоотношения със съседи по местоживеене, местопребиваване, месторабота, улични
събития, пътно-транспортни събития и прочее,
включително и да бъдат въвлечени и
заплетени в контролирани от службите криминогенни ситуации на сблъсък с
криминални личности, при което, съобразно конкретните характериологични данни
на обектите да бъде постигнато
не само
превръщането на ежедневието им във всекидневно интензивно напрегнато „бойно
поле”,
но и или техното
компрометиране, или
осакатяването им, или убийството
им.
ІІ.
Преди всичко В ИМЕТО НА МЪКИТЕ
И СТРАДАНИЯТА НА ВСИЧКИТЕ МЪРТВИ И ВСИЧКИТЕ ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ МОИ СЕМЕЙНО, ФАМИЛНО И
ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ СЪЧУВСТВЕНО БЛИЗКИ ХОРА
на тук визираният ПРЕСТЪПЕН
ИЗВЕРГ, изпълняващ длъжността Министър на вътрешните работи и обезпечаващ кръвожадното
функциониране на
ГЕНОЦИДНО ДЕЙСТВУВАЩИЯТ ПРАВИТЕЛСТВЕНО
МУТРЕНСКО-МАФИОТСКИ
НЕОКОЛОНИАЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ
ТИП ХУНТА
открито и пределно ясно заявявам,
че го ПРОКЛИНЯМ ДО ПЕТО
ПОКОЛЕНИЕ!
Също
така изрично и пределно ясно ПРИПОМНЯМ на тук визираният
ПОРЕДЕН ВИСОКООПАСЕН ПРЕСТЪПЕН мутренско-мафиотски Министър на вътрешните
работи
КАКТО
ПРЕАМБЮЛНИЯТ (предшестващият, встъпителният)
ТЕКСТ на моят Четиредесети Меморандум, датиран и
надлежно регистриран В ПРИЕМНИЯТ ОФИС НА МИНИСТЪРА на 16-ти Януари
{ПРИ КОЕТО, само
минути след това бех арестуван по обвинение, че в продължение на много месеци
съм бил издирван и съм се укривал (в приемната на Министъра; където всяка
седмица ДВА ИЛИ ТРИ ПЪТИ лично съм се явявал, за да регистрирам поредният си
Меморандум!!!)},
ТАКА И
КОНКРЕТНО-КАЗУСНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАНИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ТЕКСТОВЕ.
За
пореден път изрично и пределно ясно уточнавам, че КАКТО пред надлежните
български институции, ТАКА И пред редица европейски и международни
институции многократно съм посочвал многобройни абсолютно неоспорими факти и
основания, обосноваващи тезата, че
в България не само геноцидът над 90% (деветдесет
процента) от населението фактически има дълбоката същностна характеристика
и фактическо проявление на
латентни поръчкови убийства,
но и самите отделни публично
демонстративно-явни поръчкови убийства
в буквалният смисъл на думата са ДЕМОНСТРАТИВНО
ЕЖЕДНЕВИЕ
налагано със стратегическата диктаторско-репресивна
цел
за осъществяване на изключително
високо-интензивна
т. нар. „оперативно-превантивна
репресивна функция”
срещу абсолютно всеки напълно
естествен,
но властнически обосноваван като
„противодържавно опасен”
порив за проявление на
индивидуално, семейно-фамилно и етно-национално
Човешко Достойнство
и на всеки естествен човешки
стремеж за търсене на Справедливост и Правосъдие от виновните престъпни дейци.
Така,
в контекста на тази реалност на ДИКТАТОРСКИЯ ГЕНОЦИДНО НЕОКОЛОНИАЛЕН
мутренско-мафиотски ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ ТИП ХУНТА
НЕ САМО АЗ, НО И ВСИЧКИ КАТО МЕН
ВСЕ ОЩЕ НЕСМАЧКАНИ И НЕУБИТИ ОТ
СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ПРЕСТЪПНАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ
сме подложени на ежедневни
СЕМАНТИЧНО ЯСНИ ИЛИ ДОРИ НАГЛО
ДЕМОНСТРАТИВНО ОТПРАВЕНИ „ДОБРОНАМЕРЕНИ”
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ИЛИ ЗАПЛАХИ
за отвличания и убийства
на семейно и фамилно близки хора;
Нещо повече – ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ
ДО ДНЕС поне аз лично съм написал, депозирал и регистрирал в надлежните
институции неимоверно голямо множество (НЯКОЛКО ХИЛЯДИ) отделни
конкретни казуси,
при
които изрично и ясно съм формулирал моето НАУЧНО-експертно юридическо
заключение или мнение, че от всеки отделен казус е недвусмислено ОЧЕВАДНО
ВИДНО, че
всичкото това
неприкрито нагло се извършва
от самите
специални служби и институции на държавата
И ИМА
ДЕМОНСТРАТИВНО ЯВЕН
ПРЕСТЪПЕН
ДИКТАТОРСКИ ГЕНОЦИДНО
РЕПРЕСИВЕН ХАРАКТЕР.
Така, в
контекста на визираната ситуация по силата на Юридическата
Коректност надлежно съобщавам факта (виж моите
Интернет-сайтове!!!), че
на 13 Април, официално съм
връчил (предоставил) на Техни Превъзходителства посланиците на Руската
федерация и на САЩ моят така наречен Тридесети (30-ти) персонален Меморандум до поредните ИНТЕР- и ТРАНСнационални ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на
Съветско/Руско-Американския Концлагер България Анатолий Анатолиевич Макаров и Ерик Сет Рубин;
Също
така, в контекста на визираната ситуаци по силата на
Юридическата Коректност надлежно съобщавам факта (виж моите
Интернет-сайтове!!!), че
считано от 05 март 14 Юни
надлежно официално съм връчил
(предоставил) на 51 (петдесет и един) дипломатически представители (посланици и
почетни консули) ЕДНООБРАЗЕН ОСНОВЕН ТЕКСТ от 37 (тредесет и седем) страници ПЛЮС
пакет с повече от 200 (двеста) страници от приложени еднообразни
доказателствени текстове,
с
които съм поискал да получа (да ми бъде даден) убежищен закрилнически
статус и съдействие пред надлежните техни национални институции
ДА РЕГИСТРИРАМ И ДА ОСЪЩЕСТВЯ ЕФЕКТИВНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ на така нареченото
„Правозащитно фондационно Бюро
„Истина, Справедливост и Правосъдие”;
чрез което да мога да обезпечавам
и предоставям за Правосъдно разследване, разглеждане и произнасяне моите (в
продължение на няколко десетилетия) прецизно документирани факти,
относно голямо множество
престъпни дейности, извършени от българските специални държавни и мафиотски
служби, българските държавни и мафиотски институции и свързаните с тех
индивидуални и корпоративни български и чуждестранни наказателно и
гражданско-репараторно отговорни лица (субекти).
При което, в съответствие
с Принципите на Юридическата Коректност изрично и пределно ясно съм декларирал
и заявявил, че
ако ми бъде
предоставена такава възможност да потърся и да реализирам наказателно и
репараторно правосъдно възмездяване по визираните от мен казуси,
веднага ще предприема
всичко необходимо да възстановя по възможност абсолютно всички разходи,
които институциите и личностите на тези държави са направили по повод и
във връзка с обезпечаването и защитата на моите права.
Също така по силата на
юридическата коректност надлежно декларирам, че всичките посочени по-горе
официални ОСНОВНИ текстове надлежно са публикувани в моите два
Интернет-сайтове.
При пова изрично и ясно
уточнявам, че
СЛЕД ИЗВЪРШЕНОТО НА 30 МАЙ т. г.
върху мен не особено дискретно химико-фармацевтично
покушение,
извършено в автобуса ИМЕННО ПО ВРЕМЕ НА ЗАВРЪЩАНЕТО МИ
СЛЕД ПОСЕЩЕНИЯТА В ДВЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МИСИИ,
непосредствено след което покушение бех получил не само
внезапни дребни и едни обриви по цялото тяло,
НО И ЕЗИКЪТ МИ СЕ БЕШЕ ПОДУЛ ТАКА,
ЧЕ НЕ МОЖЕХ ДА ГОВОРЯ И ДА ДИШАМ;
И ЧЕ БЯХ СПАСЕН САМО БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЕКСТРЕМНО БЪРЗОТО
ПРИСТИГАНЕ НА ЛЕКАРСКИ ЕКИП
НА БЪРЗАТА МЕДИЦИНСКА СЛУЖБА.
При това уточнявам, че по
повод и във връзка с визираното покушение НАДЛЕЖНО СЪМ ИНФОРМИРИЛ
ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ МИСИИ както за покушението, така и за факта, че
НА 31 МАЙ официално и надлежно съм ОБВИНИЛ КАТО
ПОРЪЧИТЕЛИ НА ПОКУШЕНИЕТО
ЛИЧНО Министър-Председателя (Премиера)
и ЛИЧНО Министъра на вътрешните работи
(виж: Седемдесет и втори - 72-ри - Меморандум, вх. рег.
№489700-1645, 31.05.2018 г.).
ІІІ.
Така,
тук и сега, ПРОДЪЛЖАВАМ ПРЕД ВСИЧКИ НАДЛЕЖНИ ИНСТИТУЦИИ ДА НАСТОЯВАМ ЗА
НАДЛЕЖНО ОФИЦИАЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ПОСОЧЕНИ ОТ МЕН ФАКТИ И
ОСНОВАНИЯ,
КАКТО
С ОГЛЕД НА ВЕРОЯТНО ИЛЮЗОРНИТЕ МИ НАДЕЖДИ И НАЙ-ВЕЧЕ НА СИСТЕМАТИЧНИТЕ
МИ ПРОВОКАЦИИ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ, ЕВРОПЕЙСКИТЕ, СВЕТОВНИТЕ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ
ИНСТИТУЦИИ
ЗА
ПРАВОСЪДНО ПРИЛАГАНЕ на специфично правните Принципи и Норми относно
Отговорността на отделните конкретни престъпни дейци и на държавната система,
които са извършвали, извършили и извършват този тип престъпна дейност срещу
ВИСШАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА на репресираните лица,
ТАКА
И С ОГЛЕД на задълбочаването на строго научните ми изследвания относно
престъпната дейност на комунистическите и на НЕО(ПОСТ)комунистическите
специални служби, ГЕНОЦИДНО насочена специално срещу НОСИТЕЛИТЕ НА ВИСШАТА
ЦЕННОСТНА СИСТЕМА на членовете на семействата, на фамилиите и на
етно-националните общности,
КОИТО
ИМЕННО знакови, пасионарни, лидерски личности, поради
това, че са носители на изключително високо индивидуално, семейно-фамилно и
етно-национално Достоинство, са характеризирани от специалните служби като т.
нар. „знакови обекти”, потенциално и актуално опасни за държавната власт,
и
поради това С ВИСОКОПОСТАВЕНИ СЕКРЕТНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ СА ОПРЕДЕЛЕНИ И
ПРЕДНАЗНАЧЕНИ като подлежащи на рутинни и интензивни стратегически и тактически
мотивирани различни широкоспектърни форми на ГЕНОЦИДНО ГЕНЕТИЧНО-ПРОЧИСТВАЩО
репресиране.
ІV.
Така,
в контекста на визираните факти и обстоятелства, в частност, в тук визираният КАЗУС
ОТНОСНО ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ
НА РЕГИОНАЛНИЯТ И НА
ГЛОБАЛИСТИЧНИЯТ
ТЕРОРИСТИЧЕН И
ГЕНОЦИДНО-РЕПРЕСИВЕН
КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ,
насочена срещу (против)
носителите на висшата ценностна система на членовете на семействата, на
фамилиите и на етно-националните общности,
в
частност, в тук визираният казус ПРИЛАГАМ официален публичен текст
относно престъпната дейност на комунистическата ДС
и на посткомунистическите специални служби
***
Тук и сега относно разправата непосредствено след комунистическия преврат от 1944 г. с децата и жените на „враговете”
Отделно специално внимание заслужава
НЕ ПО-МАЛКО ЖЕСТОКАТА, НО ПО-ПЕРВЕРЗНАТА РАЗПРАВА
С ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА И НА ФАМИЛИИТЕ
НА ОБЕКТИТЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ
ОТ 1944 Г. ДО НАШИ ДНИ,
ВКЛЮЧИТЕЛНО ДО ДНЕШНИЯ ДЕН, А И СЛЕД НЕГО
***
Разправата с децата и жените на „враговете”
Над четвърт век трезво мислещите
българи продължават да се чудят защо е възможно, след ужасния исторически опит,
който имаме като нация през периода на половинвековна насилническа власт,
отново и отново комунистите-русофили да успяват да заблудят значителна част от
населението и да печелят демократични избори.
Последният пример е изборът за
президент с непонятно и необяснимо мнозинство на един летец, издигнат като
кандидат от някаква инициативна група, състояща се от червени активисти и подкрепен
от партията на комунистите БСП. Доскоро заемал висша ръководна длъжност в
армията, този уж натовски о.з. генерал открито се обяви срещу НАТО, срещу
Европейския съюз и зае проруски, проевразийски позиции.
Не е ли това садомазохистична
тръпка, която и днес хвърля жертвите в ръцете на палачите им?
Политолози и социолози се опитват да
обяснят абсурдния резултат с различни „грешки” на некомунистическите по
програма и цели партии. Дълбоката причина обаче е друга. Тя се корени в
несъстоялата се декомунизация и в непрочетеното както трябва минало.
Над четвърт век това минало е
пренебрегвано, премълчавано, преиначавано, прекроявано все в духа на
болшевишката идеология и на комунистическата митология. В училище продължават
да се изучават както полуистини, така и откровени проруски, прокомунистически
лъжи. И една от най-големите и най-отвратителни лъжи е тази за тъй наречения
народен съд.
Няма друга източноевропейска страна,
попаднала под Сталиновия ботуш, където да се извършва такова безогледно и
безсмислено клане над собствения народ, както това правят българските слуги на
кремълските сатрапи.
От устата на българин са изречени
следните повече от цинични думи: „Впрочие, примерът, който даде нашият Народен
съд, остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести
като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ. Безспорно този
резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти
изцяло в своите ръце и даде една здрава организация на това голямо народно
дело…”
Това казва главният народен
обвинител Георги Петров и се възмущава, че в Югославия, Румъния, Унгария, Полша
и Чехословакия „народните акции” били компрометирани от „меките присъди”.
Вместо „скъпоценна корона”, този
брутален акт на истински геноцид е сред най-срамните страници в новата
българска история.
Престъпното правителство на
съветския агент Кимон Георгиев и шайката на Тодор Живков, Мирчо Спасов и Лев
Главинчев започват разправата с държавния, политически, стопански и
интелектуален елит на България още с окупацията на страната от червената армия
на 8 септември 1944 година. Трийсет хиляди души са избити без съд и присъда за
по-малко от един месец! Арестувани са всички министри, депутати, съветници на
цар Борис III. Започва подготовката на гаврата, наречена „народен съд”.
Какво се случва с жените и
децата на арестуваните?
Имала съм случай и възможност да разговарям с
наследници на някои от избитите на 1 февруари 1945 година, както и на убити без
съд и присъда, например с Невена и Ружка, дъщери на Данаил Крапчев, с Бойко
Бадев – син на литературния критик и журналист във в. „Зора” Йордан Бадев.
Интервюирала съм и хора, самите те минали през затвора и многократно лежали по
различните комунистически лагери и по чудо оцелели.
Наближаващото Рождество Христово ме
връща към някои от драматичните разкази за навечерието на Бъдни вечер през 1944
година. Първи състав на т. нар. народен съд, който съди регентите на Царство
България, дворцовите съветници, министрите и депутатите открива процеса на 20
декември. Три дни по-късно в София започва интернирането на съпругите и децата
на подсъдимите.
„Към 5 ч. сутринта на 23 декември на
вратата се позвъни – разказваше ми преди 20 години Богдан Йоцов, син на
министъра на Народното просвещение проф. Борис Йоцов. – Бяха трима души, като
единият беше униформен милиционер с пушка. Дадоха ни половин час, за да
напуснем жилището, а долу вече чакаше камион със съпруги и деца на подсъдими.
Майка ми беше интернирана в с. Симеоново, Исперихско. После ни изселиха във
Враца, където живяхме 17 години тя, по-големият ми брат и аз.”
Макар да завършва гимназия с отличен
успех, на Богдан Йоцов не му разрешават да кандидатства в университета. Работи
три години в ТКЗС, после изкарва три години в Трудови войски. През 1956 г.,
след Женевското споразумение, успява да запише английска филология, но само
след два месеца, заради унгарското въстание, е изключен от университета и
режимът на „допуска се”/„не се допуска” да кандидатства във висше учебно
заведение се възстановява за още десетина години. Фаянсаджия, работник в
строителството на пътища – така преминава животът му.
Синът на световноизвестния хирург
проф. Александър Станишев, Владимир, по време на процеса е войник в казармата.
По-големият по това време следва медицина в Германия, където остава. Съпругата
е изселена и понася много тежко загубата на мъжа си. „В резултат на
напрежението и големите тревоги майка ми ослепя” – сподели в един от
разговорите ни Владимир Станишев. После допълни: „Баща ми беше много принципен,
много смел българин и истински загрижен за съдбата на родината”.
Като доказателство ми посочи част от
негова реч, признесена през юни 1944 г. в Скопие. Там той казва: „За втори път
посещавам Скопие от освобождението насам. Този път обаче аз идвам, за да изпълня
един войнишки дълг към народа си. Откъснат от моята благородна професия, аз се
нагърбвам с тежката задача да поема управлението на министерството на
вътрешните работи и народното здраве, в един от най-съдбоносните и тежки дни за
обединеното ни отечество. Ако обаче аз направих това, ако аз победих моята
любов към професията си, направих го, защото над любовта към професията, към
дом и семейство има друга любов, която стои над всичко. Тази любов е любовта
към Македония, за да изпълня моите задължения към Македония и към обединеното
българско царство”. Последните му думи пред т.нар. народен съд са още
ло-лаконични и категорични: „Македония е древна българска земя. В Македония се
родих, за нея живях, за нея съм готов да умра”.
Съпругата на началника на канцеларията
на Н. В. Цар Борис III Светослав Помянов и дъщеря му също са отведени призори
на 23 декември и интернирани в добруджанското село Босна при ужасно тежки
условия. Настанени са в разнебитена плевня, без отопление и вода. Още по-тежко
е било положението с намирането на храна – хората се страхували и не им
продавали почти нищо.
Разтърсващ е разказът на преживелия
този ден и последвалите месеци Всевлад Севов, син на царския съветник арх.
Йордан Севов. В дома им нахлуват въоръжени мъже и нареждат на майка му да
приготви ръчен багаж за себе си и за децата. Тя приготвя малък куфар, но един
от охраняващите ги ѝ пошушнал, че трябва да погледне по-сериозно на случващото
се и да вземе повече дрехи и повече храна. Пред къщата ги чакал камион с
четири-пет свити от студ жени. Сред тях били Миля Багрянова и съпругата на
Никола Захариев.
„Закараха ни в Захарна фабрика –
продължи разказа си Всевлад Севов. – До обяд постоянно идваха камиони с жени и
деца. Аз и сестра ми бяхме най-малките. По едно време ни заповядаха да излизаме
и ни поведоха по линията, за да се качим на конските вагони. Като стигнахме до
този, който беше предназначен за нас, г-жа Захариева възкликна: „Но какво
става? Вижте какво пише тук, къде отиваме ние?”. На вагона с тебешир беше
написано „За СССР”. Жените викаха, тревожеха се, но никой не им обясни нищо.
Натовариха вагона, заключиха го и след час тръгнахме. На третия ден стигнахме
Русе, където престояхме 3-4 часа. Когато влакът потегли, един от железничарите
ни каза, че тези вагони са за гара Самуил. Оттам с шейни ни закараха в Исперих.
Сутринта започна разпределянето. Изпратиха ни в с. Хърсово. Следобед с една
шейна потеглихме. Снегът беше много дълбок, път не личеше, шейната на три пъти
се обръща и едва не смаза майка ми. По тъмно стигнахме в селото, а там едва не
пребиха каруцаря, защото се бил забавил. Не ни разрешиха да ходим на училище.
Три пъти дневно се разписвахме в съвета. Смятаха ни за особено опасни
престъпници. През януари комшиите ни съобщиха, че съдът работи и че са
разпитвали баща ми. Една сутрин, като се събудих, видях мама облегната на
масата да плаче. Явно не беше си лягала. Плачейки, даде ни закуска и ни помоли
да отидем навън. Отидох да гледам как децата се пързалят. Видях Инчо и го
попитах чул ли е на какво са осъдили баща ми. „А, амчи те всичките на смърт ги
осъдиха”. Стана ми някак страшно. Не смеех да се прибера. Тръгнах към реката и
се сгуших в един храст. Чак по тъмно ме намериха там.”
По същия начин, призори на 23
декември, няколко мъже нахлуват и в жилището на интенданта на царските
дворци Димитър Генчев. Съпругата му Севастия и двете им деца – дъщеря и
малък син, са измъкнати грубо от леглата и им е наредено за няколко минути да
съберат най-необходимото и да напуснат дома си. Във фоайето на кооперацията на ул.
„Витошка” № 37 ги държат дълго, докато най-после пристига открит полицейски
автомобил. В навечерието на 50-годишнината от изпълнението на смъртните присъди
на осъдените на смърт от Първи състав, на 24 януари 1995 г., разговарях с
Георги Генчев, син на убития Димитър Генчев. Ето какво си припомни той за този
паметен 23 декември 1944 г.:
„Когато минавахме през площад „Света
Неделя”, колата спря на едно кръстовище. Бях седнал открая. Един мъж от
минувачите ме запита къде ни карат. На концентрационен лагер, казах аз, а той
така се учуди, че възкликна: „Как, нали сега няма вече лагери?” Щом ни карат,
значи има, отвърнах му аз. Когато стигнахме Захарна фабрика ни вкараха в
едно голямо помещение, провериха всички и ни разпределиха в три конски вагона.
Две-три денонощия не позволиха на никого да слезе. Във всеки вагон имаше по
няколко души охрана, които често се сменяха и отиваха да се стоплят в един
пътнически вагон. В единия край на нашия вагон пробиха дупка в пода, когато
някой имаше нужда от тоалетна, а охранителите се подиграваха с жените. Веднъж
мина и началникът на охраната. Питат го къде ни водят, а той отвърна, че
отиваме в СССР, за да участваме във възстановяването на Одеса. Всъщност ни
откараха в Исперих, където направиха снимки на всички, независимо дали е дете
или възрастен. Сигурен съм, че тази снимка, на фона на една тухлена стена, се
намира в досието ми. Разпределиха ни по различни села, във всяко село по едно
семейство. Натовариха ни на каруца майка ми, сестра ми и мен и ни закараха в с.
Йонково. Спомням си дебелия сняг и виелицата в този зимен ден. Пристигнахме
вечерта по тъмно. На сутринта ни настаниха в турската махала. Турците не бяха
лоши хора. Не ги беше страх и се държаха добре с нас.”
Преди 72 години кървавите нощи
стават възможни не само поради това, че съветският ботуш стъпва върху
българската земя, но и поради съглашателската политика на социалдемократите и
земеделците. Макар по-късно част от тях да платиха скъпо своите заблуди.
Лидерът на опозицията Никола Петков изкупи с живота си своята трагическа вина.
За съжаление много от грешките на миналото през изминалия четвърт век на
„преход” бяха повтаряни със завидно постоянство. Но истинската причина за
нравствената безпътица, в която се намира нашето общество днес, за
невъзможността да бъде оценено миналото обективно, а не през призмата на
комунистическата идеология и митология, вина носят тъй наречените демократични
сили, които не извършиха декомунизация и лустрация. Още по-голяма е вината на
тъпчещото в старите коловози българско образование по история и по български
език и литература. Без да се извърши тази първостепенна реформа – вероятно няма
да е далече времето, когато триумфиращите комунисти/социалисти ще организират
нов „спонтанен народен съд”. Защото нека не забравяме какво повтаряха старите
номенклатурчици: „Тази власт с кръв сме я взели и само с кръв ще я дадем!”
Д-р Виолета Радева е журналистка, работила
дълги години във в. "Демокрация".
Публикувала е статии на литературни и
исторически теми, както и политически анализи в редица списания и вестници.
Сценаристка е на документалните филми на
БНТ "Диарбекирски заточеници", "В примката на мълчанието. Змей
Горянин" (първа награда на фестивала "Осма муза" през 2006 г.) и
"Потомци на Фичето".
Авторка на книгите "Рилският
чудотворец", "От първо лице" и "Везната на бъдещето".
Съставител и редактор на книгата "Спасителното упование" от Невена
Крапчева.
V.
Настоявам да получа СПЕШНО,
ОБСТОЙНО, ПРЕЦИЗНО, ФАКТОСЪОБРАЗНО И ПРАВОСЪОБРАЗНО
мнение на Министерството на вътрешните работи по така поставеният казус.
При това изрично и
пределно ясно обвинявам:
КАКТО
Министър-Председателя (Премиера),
ТАКА И Министъра на
вътрешните работи,
ТАКА И Главният
Прокурор,
ТАКА И престъпните
марионетки от специалните мафиотски и държавни служби.
29 Юли 2018 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар