А. Евгений Николаевич Трубецкой (1863-1920) е публицист, философ, правовед, обществен деец, автор на множество произведения[1], обект на изследователски интерес[2], един от най-ярките представители на руската религиозно-идеалистическа философия и философия на правото, последовател и приятел на В. С. Соловьов.
През 1881-1885 г. е следвал в Юридическия факултет на Московския университет и едновременно с това е изучавал история на философията. След завършването е постъпил на преподавателска работа в Ярославския юридически факултет. През 1892 г. е защитил магистърска дисертация „Религиозно-общественият идеал на западното христианство през V век. Възгледите на Блаженния Августин” и веднага постъпил на работа в Киевския университет; през 1896 г. е защитил докторската си дисертация на тема „Религиозно-общественият идеал на западното християнство през ХІ век. Идеята за Царство Божие на Григорий VІІ и публицистите от онова време”.
През 1906 г. е професор в Московския университет. През 1907-1908 г. е бил член на Държавния съвет, а в периода 1906-1910 г. е главен редактор на списанието „Московски всекидневник”.
Бил е привърженик на теорията за еволюционния демократизъм, съгласно която царството на произвола трябва да бъде заменено чрез реформи и културна дейност. Критикувал е както „Черния звяр” (реакцията), така и „Червения звяр” (революцията), категорично се е обявил против Октомврийската революция.
Умрял е през януари 1920 г. при евакуация.
Б. Встъпвайки за либерализация на вътрешната политика на самодържавието, Е. Н. Трубецкой е подлагал на сурова критика широко разпространения по онова време либерализъм, който според него е носел белезите на чуждия западен вкус, и поради това не е имал онази истинска здрава нравствена основа, с която се характеризира православното християнство и произтичащият от него обществен идеал на всеединството. Всъщност, цялостната теоретическа разработка на неговата концепция в този аспект е дадена в трите му посветени на темата трудове, а именно: „Светогледът на В. С. Соловьов”, „Метафизическите основи на познанието” и „Смисълът на живота”.
Така, основавайки се върху философията на Православието, той обосновава всеединството на битието (както „неразделността на твореца от неговото творение”, така и това, че той никога „не се слива с творението си”), която теза разпростира и върху историософията, като акцентира върху „несъвършенството на света в неговото социално-историческо измерение” и върху възможността за постигане на съвършенство, която „възможност” е предпоставена във всеединството. Той подчертава, че макар и Бог да е „началото, центърът и краят на световното битие”, макар и това битие да подлежи на еволюция, не самият Бог се развива в световния еволюционен процес, а на развитие и усъвършенствуване подлежи единствено сътвореният от него свят; и че това важи не само за сътворения от него физически свят, но и за социалния свят, в който именно свят Бог е предпоставил ролята и значението на свободната воля на човека, а с това - и основанията на същинския либерализъм, на произхода на Злото, на същността на демокрацията и на съотношението между „закона и благодатта в държавата”.
Според Е. Н. Трубецкой още при самото творение Бог е „заложил двойнственото начало на света”, което начало се проявява както в неорганическата, така и в органическата природа, така и в обществото, така и вътре в самия човек; и която именно двойственост на света, макар и все още да не е всеединство, е условие и предстоставка за всеединството, което ще бъде осъществено чрез свободната воля на човека. В този именно контекст Е. Н. Трубецкой подчертава, че свободата (свободната воля на човека) има функцията или предназначението да бъде „връзката между Бога и Неговото творение” и да бъде израз на истинската любов на човека към висшето същество, включително и чрез проявлението й като източник на греха, обуславящ „самоопределението и отпадането на човека от Бога”. Така, според историософската теодиция на Е. Н. Трубецкой, заложеното от Бога „фундаментално противоречие” между Него и Неговото творение намира израз и проявление в обусловената от свободната воля (Свободата) възможност на човека за избор, за самоопределение, за отрицание и бунт; или иначе казано, според Е. Н. Трубецкой, „ако човекът не е способен да се бунтува срещу Бога, то той не е способени и да бъде Негов другар”[3]. Защото именно предоставената от Бога на човека Свобода (свободна воля) е факторът, който осъществява „връзката на човека с Бога”, „любовта на човека към Бога”, „протичането на богочовешкия процес”.
Социалнополитическият идеал на Е. Н. Трубецкой е демокрацията, която, обаче, той трактува по коренно различен начин от западноевропейските интерпретации, а именно в контекста на така посочената по-горе изходна православна, а не католическа или протестанстска теза за Свободата. Според него демокрацията преди всичко е неразривно свързана с универсализма на културата, и най-вече с културната интерпретация на „формата на всеобщността” и заложените в културата християнски етически норми; освен това, демокрацията е неразривно свързана и с признаването на човешкото достойнство като безусловна ценност и изключването на възможността за довеждането на човека до степен, превръщаща го в средство и отричащо правото му на свободна воля; също така, демокрацията е явление, проявяващо се само в общество, в което господствува правото, а не силата, и което гарантира неприкосновеността на личността и нейната пълна политическа свобода; и най-важното: демокрацията е израз на дълбокото вътрешно православно християнско нравствено съзнание, без което е абсолютно невъзможна. Във връзка с това Е. Н. Трубецкой подчертава, че безумието на руските революции се състои най-вече в това, че те са обусловени съвсем не от демократичното съзнание, а от „безформената народна маса”, отричаща правото на свободно определение на човека и превръщата държавата в сатанинска организация.
[1] Вж.: Трубецкой, Е. Н., Философия христианской теократии в V в., ж. Вопросы философии и психологии, М., Год. ІІІ, 1892, № 1 (10), с. 109-150; № 3 (12), с. 87-108; № 5 (14), с. 1-36; Трубецкой, Е. Н., Религиозно-общественный идеал западного христианства в V веке. Часть 1. Миросозерцание Блаженного Августина, М., 1892; Трубецкой, Е. Н., Психологический детерминизм и нравственная свобода, ж. Вопросы философии и психологии, М., Год. V, 1894, № 5 (25), с. 491-620; Трубецкой, Е. Н., Религиозно-общественный идеал западнаго христианства в ХІ веке. Часть 2. Идея Царства Божия в творениях Григория VІІ и публицистов его времени, Киев, 1897; Трубецкой, Е. Н., Философия права професора Л. И. Петражицкого, ж. Вопросы философии и психологии, М., Год. ХІІ, 1901, № 2 (57), с. 9-33; Трубецкой, Е. Н., Новое исследование о философии права Канта и Гегеля, ж. Вопросы философии и психологии, М., Год. ХІІІ, 1902, № 1 (61), с. 581-605; Трубецкой, Е. Н., Философия Ницше, ж. Вопросы философии и психологии, М., Год. ХІV, 1903, № 1 (66), с. 1-35; № 2 (67), с. 190-230; № 3 (68), с. 256-290; № 4 (69), с. 329-378; Трубецкой, Е. Н., Философия Ницше. Критический очерк, М., 1904; Трубецкой, Е. Н., Учение Б. Н. Чичерина о сущности и смысле права, ж. Вопросы философии и психологии, М., Год. ХVІ, 1905, № 5 (80), с. 353-381; Трубецкой, Е. Н., История философии права, М., 1907; Трубецкой, Е. Н., Социальная утопия Платона, ж. Вопросы философии и психологии, М., 1908, Год XIX, кн. 2 (92); Трубецкой, Е. Н., Социальная утопия Платона, М., 1908; Трубецкой, Е. Н., Энциклопедия права, 5-ое издание, М., 1919; Трубецкой, Е. Н., Миросозерцание Вл. С. Соловьева, М., 1913, Том 1-2; Трубецкой, Е. Н., Умозрение в красках, М., 1915; Трубецкой, Е. Н., Два мира в древнерусской иконописи, М., 1916; Трубецкой, Е. Н., Россия в ее иконе, ж. Руссккая мысль, 1918, кн. 1-2; Трубецкой, Е. Н., Метафизические предположения познания. Опыть преодоления Канта и кантианства, М., 1917; Трубецкой, Е. Н., Смысль жизни, М., 1918; Трубецкой, Е. Н., Воспоминания, София, 1922; Трубецкой, Е. Н., Из прошлого, Вена, 1925; Трубецкой, Е. Н., Из путевых заметок беженца, Сб. Архив русской революции, Берлин, 1926, Том 18; Трубецкой, Е. Н., Смысль жизни, М., 1994;
Чук, чук, ах пак няма никой тук !!!
ОтговорИзтриванеДобре написано, но има един голям проблем, първо къде виждате хора, условно казано и второ тези "хора" нямат нито воля, нито свобода на никакви нива.
Значи какво излиза ? Всичко е ефемерно и много удобно за тези, които са ни отнели всичко, дори нашите човешки същности и са ни превърнали в самодвижещи се марионетки.
Това не пречи да разсъждаваме по малко и да имаме някои хрумвания, ние коите сме с по-малко конци вързани.
И къде е изхода, моля ?
При всички случаи не е там, където над него свети червена лампичка и ни уверява, че от се излиза.
Въобще, където има червени лампички, червени фенери, червени знамена,червени вратовръзки и червени дяволски очи, бягай надалече и не се обръщай.
Поздрави
Danko
enkade.blogspot.com