"ДВА ПЪТЯ КЪМ ЕДНА ПРОПАСТ"

А. Игор Ростиславович Шафаревич (1923- ) е виден съветски и руски математик, философ, публицист, обществен деец, автор на множество научни и публицистични трудове[1],

Той е роден в Житомир, баща му е бил професор по теоретическа механика; още като ученик в гимназията се явявал на екстерни изпити в механо-математическия факултет на Московския университет; веднага след завършването на гимназията бил приет в последния курс на университета и завършил висшето си образование на 17-годишна възраст през 1940 г.; през 1942 г., на 19-годишна възраст защитил кандидатската си дисертация; през 1943 г. е преподавател в Московския университет; през 1946 г., на 23-годишна възраст, защитил докторската си дисертация; през 1960 г. е завеждащ отдела по алгебра в Института по математика в Академията на науките; през 1958 г., на 35-годишна възраст, е избран за член-кореспондент на Руската Академия на науките, а през 1991 г. – и за академик.

В края на 60-те години станал широко известен с публичната си (и по същество опозиционна) дейност в защита на Руската православна църква и против използуването на психиатрията като средство за политически репресии; през това време повечето от изявите му са съвместно с А. И. Солженицин и А. Д. Сахаров. През 1974 г. участвувал в издаването в Париж на сборника „Изпод развалините”, през 1975 г. е уволнен от Московския университет; през 1977 г. във Франция излиза книгата му „Социализмът като явление на световната история”; през 1980 г. в чужбина излиза есето му „Русофобия”; през 1989 г. публикувал (в сп. „Новый мир”) статията си „Два пътя към една пропаст”, в която критикувал както комунизма, така и западната демокрация; през февруари 1992 г. е избран за депутат в руския парламент; през 1999 г. е издал книгата „Русофобия десет години по-късно”, през 2002 г. - „Трихилядигодишната загадка. История на еврейството и перспективите на съвременна Русия”.

Б. Едно от първите негови съчинения на политическа тематика е книгата „Социализмът като явление на световната история”, главната идея на която е, че в общество, което е основано върху принудителен труд, никога не може да съществува свободна личност, и че в крайна сметка социализмът е един от аспектите на стремежите на човечеството към самоунищожение.

В тази книга И. Р. Шафаревич е синтезирал почти всички идеи относно многобройните социалистически движения от древността до съвременна Русия, при което неизменно е търсел отговора на въпросите: „На накво се дължи фактът, че социализмът, критикувайки досегашните форми на организиране на човешкото общество заради неговите несправедливости, води до още по-големи несправедливости? Защо системата, която агитира за свобода, последователно и неотклонно произвежда единствено робство, при това в невиждани досега размери?”.

В изключително обширния ход на изложението И. Р. Шафаревич е обосновал тезата, че социализмът е идеология, която е враждебна на човешката личност и не може да служи като нейна опорна точка; и че когато тази идеология завземе държавната власт и започне да функционира като реален социализъм, подлагащ на тотално управление абсолютно всички страни на човешкия живот, тя по най-пълен начин започва да разкрива своята истинска античовешка същност, свеждаща се до „копнеж към смъртта и унищожението”,

В произведението си „Русия и световната катастрофа” И. Р. Шафаревич разглежда съдържанието на катастрофата като явление от световната и от руската история, при което специално руската катасрофа е интерпретирана като „пореден урок”, каращ руското съзнание да обърне погледа си към древните и надеждните ориентири, които именно са били обезпечили съществуването на човечеството в продължение на хиляди години. В творбата му „Руската криза” главният мотив е вярата в неизчерпаемите възможности и духовни способности на руски народ да преодолява всяко затруднение.

---

[1] Вж.: Шафаревич, И. Р., Две дороги к одному обрыву, ж. Новый мир", 1989, № 7; Шафаревич, И. Р., Обособление или сближение. Национальный вопрос в СССР, Сб. Из-под глыб, Париж, 1974; Шафаревич, И. Р., Есть ли у России будущее?, Сб. Из-под глыб, Париж, 1974; Шафаревич, И. Р., Социализм, Сб. Из-под глыб, Париж, 1974; Шафаревич, И. Р., Сочинения, М., 1994, Том 1-2; Шафаревич И. Р., Духовные основы Русского кризиса ХХ века, Лекция, Издание Серетенского монастырья, 2001; Шафаревич И. Р., Трехтысячелетняя загадка. История еврейства и перспективы современной России, СПбг., 2002; Шафаревич, И. Р., Русофобия, превод от руски, С., 2002; Шафаревич, И. Р., Загадка на три хиляди години: история на еврейството от гледна точка на съвременна Русия, Превод от руски, С., 2005.

[Публ. на стр.641-643 от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основи на политикоправния генезис). Том 5. СРЕДНОВЕКОВИЕ. Книга 2. РУСИЯ. - С., "Янус", 2007. - 744 с.]