2008-08-16

"ДВА ПЪТЯ КЪМ ЕДНА ПРОПАСТ"


А. Игор Ростиславович Шафаревич (1923- ) е виден съветски и руски математик, философ, публицист, обществен деец, автор на множество научни и публицистични трудове[1],

Той е роден в Житомир, баща му е бил професор по теоретическа механика; още като ученик в гимназията се явявал на екстерни изпити в механо-математическия факултет на Московския университет; веднага след завършването на гимназията бил приет в последния курс на университета и завършил висшето си образование на 17-годишна възраст през 1940 г.; през 1942 г., на 19-годишна възраст защитил кандидатската си дисертация; през 1943 г. е преподавател в Московския университет; през 1946 г., на 23-годишна възраст, защитил докторската си дисертация; през 1960 г. е завеждащ отдела по алгебра в Института по математика в Академията на науките; през 1958 г., на 35-годишна възраст, е избран за член-кореспондент на Руската Академия на науките, а през 1991 г. – и за академик.

В края на 60-те години станал широко известен с публичната си (и по същество опозиционна) дейност в защита на Руската православна църква и против използуването на психиатрията като средство за политически репресии; през това време повечето от изявите му са съвместно с А. И. Солженицин и А. Д. Сахаров. През 1974 г. участвувал в издаването в Париж на сборника „Изпод развалините”, през 1975 г. е уволнен от Московския университет; през 1977 г. във Франция излиза книгата му „Социализмът като явление на световната история”; през 1980 г. в чужбина излиза есето му „Русофобия”; през 1989 г. публикувал (в сп. „Новый мир”) статията си „Два пътя към една пропаст”, в която критикувал както комунизма, така и западната демокрация; през февруари 1992 г. е избран за депутат в руския парламент; през 1999 г. е издал книгата „Русофобия десет години по-късно”, през 2002 г. - „Трихилядигодишната загадка. История на еврейството и перспективите на съвременна Русия”.

Б. Едно от първите негови съчинения на политическа тематика е книгата „Социализмът като явление на световната история”, главната идея на която е, че в общество, което е основано върху принудителен труд, никога не може да съществува свободна личност, и че в крайна сметка социализмът е един от аспектите на стремежите на човечеството към самоунищожение.

В тази книга И. Р. Шафаревич е синтезирал почти всички идеи относно многобройните социалистически движения от древността до съвременна Русия, при което неизменно е търсел отговора на въпросите: „На накво се дължи фактът, че социализмът, критикувайки досегашните форми на организиране на човешкото общество заради неговите несправедливости, води до още по-големи несправедливости? Защо системата, която агитира за свобода, последователно и неотклонно произвежда единствено робство, при това в невиждани досега размери?”.

В изключително обширния ход на изложението И. Р. Шафаревич е обосновал тезата, че социализмът е идеология, която е враждебна на човешката личност и не може да служи като нейна опорна точка; и че когато тази идеология завземе държавната власт и започне да функционира като реален социализъм, подлагащ на тотално управление абсолютно всички страни на човешкия живот, тя по най-пълен начин започва да разкрива своята истинска античовешка същност, свеждаща се до „копнеж към смъртта и унищожението”,

В произведението си „Русия и световната катастрофаИ. Р. Шафаревич разглежда съдържанието на катастрофата като явление от световната и от руската история, при което специално руската катасрофа е интерпретирана като „пореден урок”, каращ руското съзнание да обърне погледа си към древните и надеждните ориентири, които именно са били обезпечили съществуването на човечеството в продължение на хиляди години. В творбата му „Руската криза” главният мотив е вярата в неизчерпаемите възможности и духовни способности на руски народ да преодолява всяко затруднение.



[1] Вж.: Шафаревич, И. Р., Две дороги к одному обрыву, ж. Новый мир", 1989, № 7; Шафаревич, И. Р., Обособление или сближение. Национальный вопрос в СССР, Сб. Из-под глыб, Париж, 1974; Шафаревич, И. Р., Есть ли у России будущее?, Сб. Из-под глыб, Париж, 1974; Шафаревич, И. Р., Социализм, Сб. Из-под глыб, Париж, 1974; Шафаревич, И. Р., Сочинения, М., 1994, Том 1-2; Шафаревич И. Р., Духовные основы Русского кризиса ХХ века, Лекция, Издание Серетенского монастырья, 2001; Шафаревич И. Р., Трехтысячелетняя загадка. История еврейства и перспективы современной России, СПбг., 2002; Шафаревич, И. Р., Русофобия, превод от руски, С., 2002; Шафаревич, И. Р., Загадка на три хиляди години: история на еврейството от гледна точка на съвременна Русия, Превод от руски, С., 2005.



[
Публ. на стр.641-643 от книгата на проф.
Янко Н. Янков-Вельовски ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основи на политикоправния генезис). Том 5. СРЕДНОВЕКОВИЕ. Книга 2. РУСИЯ. - С., "Янус", 2007. - 744 с.]

1 коментар:

  1. Чука-чака пак се обаждам от храсталака.
    Този път с цитат от друг, върху който "науката" и нейните създатели имат нужда от много медтация.

    Цитатът е от книгата на Еленко Ангелов.

    "... Науката действително е официална правителствена доктрина, но все още не е
    напълно рационална. Научното общество, с ексцентричен и ирационален маниер, напълно
    издухва концепцията на правителствените тайни. Науката, по замисъл и необходимост,
    винаги омаловажава значимостта на правителствената мощ. Науката трябва да омаловажава
    значимостта на правителствената мощ, защото е от изключително значение това, че невежите
    последователи на науката, които не са „посветени”, също като обичайния атеист мислят само
    в границите на рамката на статуквото на реалността. Ако науката не омаловажаваше
    значението на правителствената мощ, тогава хората щяха бързо да разберат, че повечето от
    науката е глупост и че концепцията за статуквото на реалността е също глупост. С други
    думи, ако хората знаеха, какво се случва в действителност зад кулисите, на операта
    наречена „Нов световен ред”, биха разбрали бързо, че науката, банковите институции
    подобно на религията е просто форма на контрол и сервилност на управляващия елит.
    18
    Милостивата Власт
    Забележете, че единствените хора, засегнати от този вид антинаучна информация, са
    тези, които уважават Земните представители на властта. Въпреки че тези хора ще дадат
    задоволително обяснение на подобно обвинение, претендирайки, че науката е синоним на
    рационалността и следователно е най-добрият начин да се търси Истината. В действителност,
    обаче, науката е просто псевдорационална. Науката отрича съществуването на „някакви
    феномени”, не защото тези феномени не са истински реални, а по-скоро защото Истината за
    тези феномени ще инкриминира управляващия елит. И така, науката е фашистка форма на
    търсач на Истината и вие, псевдорационалисти, се прекланяте пред диктаторските
    представители на властта в науката. Както и аз в миналото си..." Край на цитата.

    Господин Янков,
    Какво става, напоследък и вие го ударихте много на "наука" и цитирания от научната литература, а полит-мафията и светлините на червените фенери стават все по ярки, набират сила, заслепяват народа и прокарват без пречки геносида ?

    Поздрави
    Данко
    http://enkade.blogspot.com/

    ОтговорИзтриване