ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ ОТ УБО (2)

Секретните медицински лаборатории на УБО

“На 27 и 29 януари 1997 г. изпратих до Главния прокурор и президента две специални изложения, с които исках разследване на въпросите за злоупотребите с медицината в България и по-специално настоявах за проучване на архивите на бившата ДС в това отношение. Наред с всичко останало съм обърнал внимание върху факта, че през есента на 1991 г. тогавашният директор на Националната следствена служба ген. Леонид Кацамунски лично ми бе показал копие от документ с резолюция на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Григор Шопов за прилагане спрямо мен по време на арестуването ми на специални медикаменти за сломяване на волята ми”, пише в друго свое изложение до президента, Главния прокурор, вътрешния министър и посланиците на западните държави бившият политически затворник, юристът Янко Янков.

По време на проучването на документите в архива на МВР през 1998 г., свързани с миналото му, Янков поставя пред подпол. Хаджиниколов въпроса за документацията относно употребените спрямо него химически вещества. Подполковникът отговаря, че вече е получил подобно искане за изясняване на въпроса за зловещите медикаменти, от министъра на здравеопазването.

Малко по-късно – на 11 май 1998 г., журналистката от в-к “Дневен Труд” Ани Заркова е наплискана с киселина в лицето на спирката на ХМС в ж. к. “Младост”. Нападателят Емил Мариев бе охарактеризиран като “интелект в най-ниските граници на нормата”, без дом, родители и работа, освидетелствуван като инвалид. Някак странно тази “социална отрепка” скоро след това стана клиент на най-скъпо платената адвокатска кантора – тази на Рени Цанова, известна с ангажиментите си към видни особи от червения елит. Заркова заяви, че Мариев е маша в ръцете на истински престъпник, който е от висок ранг, но тя не каза кой точно е поръчителят. Медиите не обърнаха внимание върху факта, че журналистката е дъщеря на споменатия ген. Кацамунски, който е държал в ръцете си заповедта на Григор Шопов за прилагане на спецмедикаментите.

Дали не става дума за показно предупреждение към ген. Кацамунски да си затваря устата, като за целта е приложено друго опасно химическо вещество, пита Янков. Той посочва и секретните лаборатории, където се изработвали опасните медикаменти - № 11, № 13 и “Биоелектроника” - все поделения на УБО. По негови данни те са били ръководени от ген. Иван Горинов, ръководител на група за спецпоръчки към ЦК на БКП и ДС. Научен ръководител на лабораториите е д-р Стефан Найденов, роден през 1932 г. в с. Крушовене, Плевенско. Той бил разпитван в тази връзка от прокурора на въоръжените сили ген. Лилко Йоцов, но само две дни след този разпит изчезнал незнайно къде зад граница. Неочаквано получили “мощни” инфаркти и двамата прокурори Петър Дончев и Любомир Цанков, които преди 1989 г. отговаряли за изпълненията на наказанията в затворите, съответно и за прилагането на злокобните медикаменти. Пенсионер по инвалидност, неспособен да направи една крачка сам на 36 години, се оказва и третият сведущ – прокурорът Иван Благоев.

Янко Янков твърди, че спрямо д-р Стефан Найденов е било заведено следствено дело, което обаче изчезва в мотаене между Главна военна прокуратура, Софийска градска прокуратура и Софийска районна прокуратура. Той изисква да получи от МВР архива и заповедта на Григор Шопов за упражняване на медикаментозен натиск спрямо него, но скоро след нападението над Ани Заркова подполк. Хаджиниколов му отговаря, че въпросният документ не съществува. Не получава положителен отговор и от наследника на Кацамунски – Бойко Рашков. Полк. Николай Колев призовал пенсионирания генерал Кацамунски на разпит във връзка с изложенията на Янков, но генералът категорично заявил: “Кажете на Янко Янков да млъкне и да не рови повече в миналото!”

В изложенията си бившият политзатворник обръща внимание върху обстоятелството, че неговият собствен брат Камен Янков е станал жертва на експерименти с такива вещества. Като доказателство посочва факта, че месец преди да бъде приет с множество ракови метастази в организма, Камен Янков не е имал никакви ракови разсейки. Не е налице и ”оперативен протокол” по време на операцията, а такъв е съставен много по-късно. Веществата, които са използвани за направа на опасните медикаменти, понякога били прилагани и в борбата срещу рака, но в минимални количества. Те са получавани от отровни растения от Индонезия, Африка и Южна Америка. Две от тях са най-важните – семената на рицина и тропическото растение аброспеканторис.

Любомир Захариев

*

Разузнавателните централи експериментират с вещества

Нямам преки доказателства за употребата на психоактивни вещества от следствените и други органи на бившите служби за сигурност.

Известно е, обаче, че подобни служби са практикували използуването на психотропни вещества за промяна на психическото състояние и за преодоляване на защитата на следствените. Големите разузнавателни централи (по данни от литературата и медиите) разполагат с високоспециализирани лаборатории, в които се експериментират познати и непознати вещества. От гледна точка на психофармакологията обаче може да се каже, че има множество медикаменти, чиито имена звучат твърде популярно и чието действие може спокойно да обслужва описаните по-горе цели. За това не са нужни спецлаборатории и кой знае какви специалисти.

Такива медикаменти, дадени в подходящи за целите дози, могат да смажат и психически, и физически всеки здрав човек. Това са предимно медикаменти от типа на невролептиците, транквилизаторите и някои други.

Отделно трябва да се спомене, че за подобни цели могат да бъдат използувани и наркотични вещества. Малко вероятно е да се използуват опиати, тъй като за постигане на по-дълготраен ефект е нужно някакво време. Използуването, обаче, на големи дози стимуланти (амфетамин, кокаин и др.) може да постигне много бързо желания ефект.

Има и препарати, които водят до получаване на остри психически разстройства, протичащи с интензивен страх и халюцинации. Тези препарати (LSD 25, паркиза, атропин и др.) също може да са били използувани еднократно за парализиране на волята и съпротивата по време на следствието във връзка с атентата срещу папа Йоан Павел II. Информацията, която имам от покойния професор Иван Пенков, и личните ми впечатления от Сергей Антонов, нито потвърждават, нито отхвърлят такава теза.

Колкото до случая с юриста Янко Янков също нямам данни, които да потвърдят или да отхвърлят това твърдение. Познавам лично една част от описаните в материала лица, знам със сигурност, че прокурорът Петър Дончев почина от инфаркт, което за съжаление може да се случи на всеки. Познавам лично и д-р Стефан Найденов, който беше шеф на завод “Биоелектроника” – много симпатичен и енергичен човек. Той и неговият завод се ползваха с изключителното внимание на акад. Атанас Малеев, тогава председател на Медицинската академия. Заводът беше известен с това, че имаше супермодерно обзаведена лаборатория и производство, като се говореше, че в “Биоелектроника” се експериментират авангардни вещества и лекарства срещу рак.

След 1989 г. се появиха весели твърдения, че Стефан Найденов е създал методология за използването на чешмяна вода вместо бензин. По-късно той изчезна от публичната сцена.

В заключение, твърденията на г-н Янко Янков не могат да бъдат верифицирани с изследователски методи или тестове, тъй като е минало твърде много време от случката. Единствената възможност в тази посока е да се намерят конкретни документи или материали, които изобщо доказват, че такъв подход е прилаган в репресивната практика.

Доц. Лазаров

[Сп. "Компромат" бр.1/06.08.2001 г.; материалите са отпечатани и на стр.324-327 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 5. - С., "Янус", 2003. - 546 с.].

ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ ОТ УБО (1)

Кол­ко стру­ва де­пу­тат­с­ка­та клет­ва раз­б­рах­ме, ко­га­то се опи­тах­ме да раз­т­во­рим стра­ни­ци­те на до­си­е­та­та на Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност. А кол­ко стру­ва Хи­пок­ра­то­ва­та клет­ва, ще уз­на­ем, ако ус­пе­ем да над­ник­нем в пап­ки­те на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност, из­вес­т­но ка­то УБО. Ако, раз­би­ра се, пре­ди то­ва ус­пе­ем да убе­дим да не се стра­ху­ват за жи­во­та си и за жи­во­та на близ­ки­те си оне­зи, ко­и­то са по­ло­жи­ли клет­ва пред Те­ми­да.

Про­ку­ро­рът от глав­на­та про­ку­ра­ту­ра Пе­тър Дон­чев зна­е­ше твър­де мно­го в то­ва от­но­ше­ние, но от­дав­на е мър­тъв. Не по-мал­ко зна­е­ше и про­ку­ро­рът от Со­фийс­ка град­с­ка про­ку­ра­ту­ра Лю­бо­мир Цан­ков, но и той по­чи­на от „мо­щен ин­фаркт“ са­мо ня­кол­ко ме­се­ца, след ка­то по чу­до бе ос­та­нал жив при то­ков удар от „слу­чай­но“ не­за­зе­ме­ния про­вод­ник на хла­дил­ни­ка. И два­ма­та про­ку­ро­ри от­го­ва­ря­ха за из­пъл­не­ни­е­то на смър­т­ни­те при­съ­ди – еди­ни­ят за стра­на­та, а дру­ги­ят за Со­фийс­кия зат­вор, но на прак­ти­ка и два­ма­та за ця­ла­та стра­на, за­що­то в на­ру­ше­ние на За­ко­на за из­пъл­не­ние на на­ка­за­ни­я­та По­лит­бю­ро на БКП бе на­ре­ди­ло всич­ко да ста­ва са­мо в Со­фия. И два­ма­та са под­пис­ва­ли про­то­ко­ли, до­ри по два вза­и­м­но­и­з­к­люч­ва­щи се, и то по един и същ слу­чай. Се­га са­мо дя­во­лът знае къ­де са те­зи про­то­ко­ли. Знае, раз­би­ра се, и Дър­жав­на си­гур­ност, но то­ва е ед­но и съ­що. За­що­то зна­ни­я­та на са­та­на­та мо­же би са ни­що в срав­не­ние с то­ва, ко­е­то ще от­к­ри­ем в пап­ки­те на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност. Мъл­ча­ли­ви­ят на­чал­ник на то­ва уп­рав­ле­ние ге­не­рал Илия Ка­шев съ­що млък­на за­ви­на­ги и все още не е яс­но да­ли сам се гръм­на или го гръм­на­ха! Все пак „пос­ве­те­ни­те в тай­на­та на са­та­на­та“ съв­сем не са мал­ко и днес, но лип­с­ва пра­вен ме­ха­ни­зъм, кой­то да обез­пе­чи тех­ни­те по­ка­за­ния. Про­ку­ро­рът на въ­о­ръ­же­ни­те си­ли Лил­ко Йо­цов при­зо­ва и раз­пи­та ед­на от най-зло­ве­щи­те фи­гу­ри от „зо­на­та на мра­ка“, д-р Сте­фан Най­де­нов, но са­мо два дни след раз­пи­та мис­те­ри­о­з­ни­ят док­тор вне­зап­но „се влю­би“ в меж­ду­на­род­ния ту­ри­зъм и днес ни­кой не знае къ­де се на­ми­ра.

В на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на д-р Сте­фан Най­де­нов ста­на из­вес­тен ка­то

„ чо­ве­кът,кой­то па­ли во­да­та“ чрез из­мис­ле­но­то от не­го „зе­ле­но чу­до“. Но ко­га­то „се из­ли­за от сян­ка­та“, ста­ват яс­ни твър­де мно­го не­ща и бла­го­да­ре­ние на тях док­то­рът се­га е из­вес­тен и ка­то „зе­ле­но­то чу­до­ви­ще“.

Сте­фан Най­де­нов е ро­ден през 1932 г. в с. Кру­шо­ве­не, Пле­вен­с­ко. Точ­но по то­ва вре­ме е би­ла по­пу­ляр­на пе­сен­та „Кру­шо­ве­не, Кру­шо­ве­не, ху­ба­во си нощ­но вре­ме“, но не е из­вес­т­но да­ли още от­то­га­ва е „лю­бов­та на мом­че­то към тъм­ни­те си­ли“. Та­зи лю­бов оба­че е би­ла тол­ко­ва го­ля­ма, че поч­ти вед­на­га след ка­то за­вър­шил ме­ди­цин­с­ко­то си об­ра­зо­ва­ние, мла­ди­ят док­тор ста­нал слу­жи­тел на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност, а нас­ко­ро след то­ва и ръ­ко­во­ди­тел на три ла­бо­ра­то­рии – № 11, №13 и „Би­о­елек­т­ро­ни­ка“. Ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­ят ръ­ко­во­ди­тел на те­зи и още ня­кол­ко дру­ги ла­бо­ра­то­рии бил Иван Го­ри­нов, из­вес­тен ка­то ръ­ко­во­ди­тел на гру­па за изпъл­не­ние на спе­ци­а­л­ни­те по­ръч­ки на По­лит­бю­ро на БКП.

Са­ми­ят д-р Сте­фан Най­де­нов има пре­тен­ци­я­та, че той и не­го­ви­ят ко­лек­тив (!?!) са из­мис­ли­ли твър­де мно­го ле­кар­с­т­ва за спа­се­ние на чо­ве­чес­т­во­то от най-страш­ни­те бо­лес­ти. Ко­га, къ­де и вър­ху ко­го са ек­с­пе­ри­мен­ти­ра­ни те­зи ле­кар­с­т­ва, не се знае. За две от тях се твър­ди, че ле­ку­ва­ли две от 380-те ви­да ра­ко­ви за­бо­ля­ва­ния. Ка­то се има пред­вид, че имен­но до­за­та на от­ро­ва­та пра­ви ле­кар­с­т­во­то, мо­жем да по­пи­та­ме как точ­но е ус­та­но­вя­ва­на гра­ни­ца­та меж­ду ци­тос­та­ти­ци­те и ци­тос­ти­му­ла­то­ри­те? Или с дру­ги ду­ми – да­ли са про­и­з­веж­да­ни не са­мо ле­кар­с­т­ва, а и ве­щес­т­ва за ско­ро­теч­но лик­ви­ди­ра­не чрез ра­ко­ви за­бо­ля­ва­ния на хо­ра, ко­и­то не са удоб­ни на по­ли­ти­чес­ка­та сис­те­ма.

За нуж­ди­те на ла­бо­ра­то­ри­и­те на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност са по­лу­ча­ва­ни от­ров­ни рас­те­ния и се­ме­на от Ин­до­не­зия, Аф­ри­ка и Юж­на Аме­ри­ка. От тях са би­ли про­и­з­веж­да­ни 6-7 ос­нов­ни ви­да от­ро­ви, но две от тях са би­ли най-важ­ни­те – от се­ме­на­та на ри­ци­на и от се­ме­на­та на тро­пи­чес­ко­то рас­те­ние аб­рос­п­ре­кан­то­рис. В ми­ни­мал­ни ко­ли­чес­т­ва те­зи две сил­но дейс­т­ву­ва­щи от­ро­ви са за­лег­на­ли ка­то суб­с­тан­ции в ле­кар­с­т­ва­та про­тив ра­ка, но точ­но­то ко­ли­чес­т­во е би­ло опит­но ус­та­но­вя­ва­но не са­мо в зат­во­ри­те, но и в по­ве­че­то от бол­ни­ци­те в Со­фия и стра­на­та вър­ху ни­що не­по­до­зи­ра­щи жи­ви хо­ра! Сред тях е има­ло бол­ни от рак, но е има­ло и по­пад­на­ли там по съв­сем друг по­вод.

[Материалът е публикуван във в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“ бр. 3 от 12-­19.08. 1991 г. и на стр. 338-339 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].