2019-07-03

(03 Юли 2019 г.), Трети (3-ши) Меморандум До Техни Превъзходителства г-н Владимир Путин, Президент на Руската Федерация и г-н Доналд Тръмп, Президент на Съединените Американски Щати – Съдружни Главни Директори на Съветско-Руско-Американския Концлагер България,


Address for letters:

Янко Николов Янков –

            Гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз (имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право – тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);

            По времето на комунистическия режим политически уволнен от научната и преподавателската работа в БАН и СУ; интерниран (въдворен) в родното село; осъден на заточение и принудителен концлагерен труд в химическите заводи в Девня; осъден на строг затворнически режим за подстрекаване на 24 посолства и 2 информационни агенции за враждебни действия срещу СССР, Варшавския договор, социалистическите страни и България;

       на 30 Март 1990 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд е издало решение, съгласно което официалната комунистическа държавна власт е извършила политически мотивирана престъпна репресивна дейност

            Участник в Националната политическа „Кръгла маса” Януари-Май 1990 г.;  отстранен поради радикалното противопоставяне срещу подготвеното „Споразумение” между БКП и СДС;

            Депутат (сенатор) в Седмото Велико Народно Събрание, имащо легитимният статус на Горна (Сенатска) Камара на Парламента;

            Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

            Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

            Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права;

            Председател на Съюза на юристите-демократи

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.info                   Web site: http://iankov.com



Библиография 2019 г.: http://iankov.blogspot.com/2019/06/2019.html

=========================================================

03 Юли 2019 г.

 

Трети (3-ши) Меморандум

            До Техни Превъзходителства

            г-н Владимир Путин, Президент на Руската Федерация и

            г-н Доналд Тръмп, Президент на Съединените Американски Щати 

            Съдружни Главни Директори на Съветско-Руско-Американския Концлагер България,

            ЧРЕЗ: Техни Превъзходителства посланиците на РФ и на САЩ, Съдружни Главни Надзиратели на Концлагер България

 

            ИНФОРМАЦИОННО КОПИЕ:

            До Всичките, вече традиционно информирвани от мен 51 (петдесет и една) дипломатически мисии - на техните E-mail- адреси;

            До всичките български и други медии – на техните E-mail- адреси.

            До Председателя на Народното събрание, Президента на България, Министър-Председателя (Премиера) и Главния прокурор - на техните E-mail- адреси

 

 

Първо (І).

 

 

Fiat iustitia, et pereat mundus!

PEREAT MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!

Свят, изтъкан от несправедливост, няма право на съществуване!

 

            Ваше Превъзходителство г-н Президент Владимир Путин,

            Ваше Превъзходителство г-н Президент Доналд Тръмп,

            Текстът на този мой Меморандум до Вас бе планиран да бъде предоставен на Вашите и на другите дипломатически мисии в София и да бъде публикуван в моите сайтове

ПОНЕ ДВЕ ИЛИ ТРИ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО,

НО ТЪЙ КАТО

някой от господарите на специалните служби на управляващата Правителствено-Мафиотска Хунта е решил,

  че за нуждите на поредната политическа манипулация

  ситуацията в България има неимоверно спешна нужда от поредното камуфлажно прикрито или дори от директно убийство на знакова личност,

И ТЪЙ КАТО ТОЧНО ВЧЕРА

С МЕН СЕ СЛУЧИ СИТУАЦИЯ,

ИМАЩА ХАРАКТЕРЪТ НА ПОРЕДНИЯТ ОПИТ

ЗА ПОСТИГАНЕ НА ТАКАВА ЦЕЛ,

РЕШИХ ОЩЕ ДНЕС ДА РЕАГИРАМ.

* * * * * * *

 

Второ (ІІ).

            С настоящият мой Трети Меморандум до Вас акуратно Ви припомням, че макар и да ми се иска, и макар и все пак да се надявам ДА ПОЛУЧА Вашето официално високопоставено мнение относно казусите, които съм поставил,

            все пак по силата на моят вече ПОЛОВИНВЕКОВЕН ЛИЧЕН И ПРОФЕСИОНАЛЕН ЮРИДИЧЕСКИ ОПИТ от взаимоотношенията ми не само с българските официални държавни власти, но и с голямо множество дипломатически мисии, както и с официалните държавно-властнически институции на множество държави, включително и с институциите на Вашите предшественици,

            съвсем не съм настроен да очаквам „библейски чудеса” от Вас или Вашите институции,

            изразяващи се в принципна практическа, а не камуфлажна, реализация на заявената стратегия, насочена към ефективно скъсване с господствуващият до сега античовешки глобалистичен световен ред и насочена към принципна чисто човешка и високохуманна юридическа съпричастност и ангажираност със Справедливостта и Правосъдието.

            Всъщност, както вече съм споменавал пред Вашите дипломатически представители, и разбира се, и пред Вас, моето оръжие е Словото и Правото, включително, естествено, и Науката, на която съм отдал и моята вече половинвековна професионална ангажираност;

  Така, и в конекста на това, струва ми се, че все пак съществува определена крехка или ефимерна надежда, че написаното от мен

  АКО НЕ СЕГА, докато прецизно контролираната от дълбоките метастази на Вашите предшественици българска правителствено-мафиотска хунта ВСЕ ОЩЕ НЕ Е УСПЯЛА ИЛИ ПОСМЯЛА ДА МЕ ЛИКВИДИРА ПО ДИРЕКТЕН НАЧИН И ВСЕ ОЩЕ ТЪРСИ КАМУФЛАЖНО ПРИКРИТИ ФОРМИ И НАЧИНИ ЗА ТОВА,

  ТО ПОНЕ ПО-КЪСНО, КОГАТО ВЕЧЕ МЕ НЯМА, МОЕТО СЛОВО БИ МОГЛО ДА ИМА АНАЛОГИЧНАТА СИЛА И ЗНАЧЕНИЕ

  НА ПРИТЕЖАВАНОТО ОТ ВАС ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ „ПЕРИМЕТЪР” („Ръката на Мъртвеца” - Тhe Dead Man's Hand).

 

            Така, в контекста на това, Ваши Превъзходителства, акуратно Ви уведомявам, че текстът на настоящият мои Трети Меморандум до Вас вече е съставна част от текста на следната моя документална книга, която, след още няколко подобни текстове ще бъде издадена в скромен книжен тираж и в електронен вариант:

  79.Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 26. До съдружните Главни Директори на Концлагер „България” – Президентите Путин и Тръмп, С., Издателство „Янус”, С., 2019, ххх с., ISBN: 978-619-7008-21-0 , формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            Също така, в съответствие със стратегическата насоченост на настоящият ми текст акуратно Ви уведомявам, че тук и сега възнамерявам да насоча Вашето внимание само върху

  избрани текстове от моите 44 (четиредесет и четири) ПЕРСОНАЛНИ МЕМОРАНДУМИ, датирани от 02 Юни до 28 Ноември 2016 г., адресирани и надлежво връчени в офиса на Негово Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин.

            Впрочем, акуратно Ви уводемявам, че всъщност, всичките тези текстове са формирали (залегнали в) съдържанието на следната моя документална книга:

  68.Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 15. Дипломатически меморандуми до Ерик Сет Рубин, Посланик на САЩ. 02 Юни- 28 Ноември 2016 г., С., Издателство „Янус”, С., 2018, 261 с., ISBN: 978-619-7008-10-4 , формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

 

 

Трето (ІІІ).

Следват избрани текстове

02 Юни 2016 г. Първи ПЕРСОНАЛЕН МЕМОРАНДУМ

            „(...)Впрочем, както несъмнено превъзходно знаете или би трябвало да знаете, същите тези престъпни изверги, които по онова време извършиха тези жестоки престъпления срещу мен и моите най-близки хора,

            ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК нагло, цинично и откровено са ми заявявали и продължават да ми заявяват, че аз и моите последни останали живи близки хора сме и ще продължим да бъдем техни жертви

            вече не само по волята на техните интернационални съветско-руски „партньори” (или сутеньори),

            но и по волята на техните транснационални, включително и американски и европейски, такива.”.  

- - -

            (...)”Вие, Ваше Превъзходителство, несъмнено знаете, че и след бутафорните политически промени след 1989-1990 г. официалните български институции и институционални лица така или иначе стриктно са обезпечавали абсолютно пълната безотговорност за абсолютно всички престъпни субекти, при което не само имплицитно, но дори и нагло изрично лично на самият мен ми е казвано или ми е давано да разбера,

  че тази безотговорност се обезпечава по изричното конкретно искане на НЯКОЛКО БАЗИРАНИ В СОФИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МИСИИ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СЕКРЕТНИ СЛУЖБИ;

  ПРИ КОЕТО, ПОНЕ ПРЕД МЕН, ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО Е СПОМАНАВАНА КАКТО ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА МИСИЯ НА САЩ, ТАКА И СЕКРЕТНИТЕ СЛУЖБИ НА САЩ.

            Нещо повече, Ваше Превъзходителство, Вие несъмнено знаете, че по време на заседенията на Комисията за контрол над специалните служби при един от предходните български парламенти точно същата информация е била официално изказана и обсъждана от депутатите.”

- - -

            (...) „Впрочем, Ваше Превъзходителство, Вие, несъмнено, превъзходно знаете, че досега  многократно официално съм се обръщал към МНОЖЕСТВО  димломатически мисии и към множество официални западни правителствени институции с искането

            ДА МИ БЪДЕ ДАДЕНА И ОСИГУРЕНА РЕАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРЕДЯВЯ ПРЕД СЪОТВЕТНИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ИСКОВЕ ЗА ОТГОВОРНОСТ СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ И НЕЙНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА –

  тъй като тук, в България, вече четвърт век ВСИЧКИТЕ МОИ ОПИТИ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ТАКИВА ИСКОВЕ НЕ САМО СА ЗАВЪРШВАЛИ БЕЗ ДА ИМ БЪДЕ ДАВАН ХОД ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО,

  НО И КАТО ВЪРХУ МЕН И МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА СА ИЗВЪРШВАНИ НАКАЗАТЕЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ЦЕЛЯЩИ ДА МЕ МОТИВИРАТ ДА СЕ ОТКАЖА ОТ ЗАВЕЖДАНЕТО (ПРЕДЯВЯВАНЕТО) НА ТАКИВА ИСКОВЕ.

            Също така, Ваше Превъзходителство, за пореден път предявявам искането

    да бъдат официално резсекретени,

    да получат официален публичен характер и

    ДА МИ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ КОПИЯ

    от абсолютно всички документи, намиращи се в архивите на институциите на САЩ и

    отнасящи се за мен и свързаните с мен лица.”

 

* * *

24 Юни 2016 г. ТРЕТИ ПЕРСОНАЛЕН МЕМОРАНДУМ

            (...)„Впрочем, наречете го както Ви е удобно, това, което аз още преди ЧЕТВЪРТ ВЕК съм го определил като

моя отбранително-защитна юридическа война

срещу всичките Ваши дипломатически предшественици

и други официални лица на САЩ,

            които, за да обезпечат пълна наказателна и репараторна БЕЗотговорност за престъпната дейност на функционерите на българския клан на интернационалния съветски комунистически режим,

            ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК СА ПОВЕЛИ И ВОДЯТ СРЕЩУ МЕН И СРЕЩУ ВСИЧКИ ТАКИВА КАТО МЕН НЕ ПО-МАЛКО ЖЕСТОКА, НО МНОГО ПО-ПЕРВЕРЗНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,

            В СРАВНЕНИЕ С ТАЗИ, НА КОЯТО АЗ, МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА И МНОЗИНА ДРУГИ БЕХМЕ ОБЕКТИ НА „ВНИМАНИЕТО” НА КЛАСИЧЕСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИЗВЕРГИ.”.

 

* * *

29 Юни 2016 г. ЧЕТВЪРТИ ПЕРСОНАЛЕН МЕМОРАНДУМ

            (...)„Ще се опитам да Ви припомня, че „беше времекогато не само аз влизах в сградата да Посолството на САЩкато у дома си”, но и един от най-високопоставените дипломатически представители на САЩ посети моя роден дом и на тръгване прегърна майка ми и й каза думи, каквито само един истински достоен гражданин и представител на САЩ може да каже.

            После, само няколко дни след това, аз бех арестуван и настанен в концлагера за тежък „поправителен” физически труд в химическите заводи в град Девня край Варна, а после и в затворите,

а семейно и фамилно най-близките ми хора беха третирани като „опасни вражески американски елементи” и беха подложени на репресивно изтребление,

            а Държавния Департамент на САЩ ме обяви за лице, което българския клан на съветския комунизъм е лишил от човешки права .

            После, ОБАЧЕ, уж САЩ и Западът уж „победиха” РЕГИОНАЛНИЯ съветски и български комунизъм И УЖ НАЛОЖИХА ГЛОБАЛНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ,

            но вече повече от четвърт век тези, които управляват България си останаха не просто персонално и институционално „същите”, а както самите „същите”, така и техните биологически и идеологически наследници станаха още по-жестоки и по-перверзни;

при това „напълно естествено и закономерно” САЩ официално и дори демонстративно обявиха именно тех за свой „демократични партньори”

 

* * *

10 Август 2016 г. Шестнадесети (16-ти) персонален меморандум

            (...)„Припомням Ви, Ваше Превъзходителство, че в началото на Март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица, област Монтана, бе посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл, и че по онова време това е било единственото посещение на американски дипломат в частен дом през цялото време на комунистическата власт в България.

            Припомням Ви, че само няколко дни след това по „предложение” на Окръжното управление на Държавна сигурност с осъдително Решение на Районния съд аз бех арестуван и принудително отведен с въоръжен конвой и въдворен (заточен) в трудовия концентрационен лагер в химическите заводи на град Девня, Варненски окръг.

            Припомням Ви, че два месеци след това, в края на Май 1984 г., аз бех арестуван и „настанен” в килийте на Главно следствено управление на Държавна сигурност (ГСУ на ДС),

            а само две седмици след това, на 06 Юни 1984 г. Държавния департамент на САЩ е излязъл със специален текст, с който аз съм обявен като пример на български гражданин, лишен от човешки права (текстът е проченет по радио „Свободна Европа” и е приложен към следственото и съдебното дело, по което съм осъден заради „взъхновена от САЩ” антикомунистическа и антидържавна дейност срещу България, СССР, Варшавския договор и целия и социалистически лагер).  

            Припомням Ви, че в продължение на цели ШЕСТ ЖЕСТОКО КОШМАРНИ календарни години аз бех политически затворник на комунизма,

            а най-близките ми хора беха подложени на неимоверно жестоки репресии, в резултат на които починаха.

            Припомням Ви, че само една година след излизането ми от затвора,

            през което време аз бех изключително активен участник в т. нар. Национална политическа „Кръгла маса” и депутат (сенатор) във Великото Народно събрание

              дипломатическата мисия на САЩ в България фактически ме обяви за „persona non grata”

              именно поради това, че пределно ясно дадох да се разбере, че

              никога няма да спра да настоявам за наказателна и репараторна отговорност за престъпната дейност на всеки отделен надлежно прецизно доказан престъпен деец на комунистическия и НЕО(ПОСТ)комунистическия режим.

            Припомням Ви, че именно по повод и във връзка с това още през 1991 г. аз започнах открито и публично да говоря и да пиша,

че поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ и обезпечава пълната безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и на Червената Мафия.”

 

* * *

15 Август 2016 г. ОСЕМНАДЕСЕТИ (18-ТИ)

ПЕРСОНАЛЕН МЕМОРАНДУМ

            (...)„Защо САЩ убиха Планетарната Американска Мечта и Защо Посолството на САЩ в България обезпечава безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и Червената Мафия, А НЕ ЗАЩИТАВА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ?”.

            (...)„Припомням Ви, Ваше Превъзходителство, че по време на посещението през Февруари 1990 г. на американския Държавен секретар Джеймс Бейкър в София неговият личен секретар по сигурността Боб Хътчингс, в личен разговор с мен,

            по повод моето предложение за обезпечаване на хуманно третиране на комунистическите престъпници чрез настаняването им в затвори от хотелски тип „Шератон”,

  изрично и пределно ясно ми даде да проумея, че САЩ категорично няма да допуснат каквато и да е отговорност от който и да е отделен комунистически злодей.

            Припомням Ви, че през Декември 1990 г., аз и живеещия в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“,

            получихме специална официална покана за членство и участие в дейността на т. нар. „Конференция на американски политически лидери” и пристигнахме във Вашингтон;

където участвувахме в дискретна делова среща, на която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера,

тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.

            Следва изрично да уточня:

            **че макар че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма фактически трайно е залегнала в основата както на „джентълменското” споразумение между КГБ и ЦРУ, така и на имащите високопоставен правен характер вече подписани „Споразумителни протоколи”;

            **ние знаехме, че тази теза ще има господствуващ валиден характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпници и „демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад поне няколко десетилетия;

            **знаехме, и че всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени негативни последици;

            **и все пак, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и ясно ще настояваме за наказателна и репараторна отговорност за злодеянията;

  **при което, поне аз, обаче, по онова време

  все още не знаех и нямах реална представа какви са параметрите и степените на проявление на перверзната жестокост,

  на която т. нар. Запад е способен в името на „джентълменските” си споразумения с лидерите на „Империята на Злото”.

 

* * *

17 Август 2016 г. Деветнадесети (19-ти)

персонален меморандум

            (...)„Припомням Ви, че само броени минити след освобождаването ми от затвора на 31-ви Октомври 1989 г. аз посетих посолството на САЩ в София и не само бех посрещнат лично от двамата най-високопоставени американски дипломати, но и изрично и ясно ми бе казано, че за мое и за тяхно лично (частно) съжаление,

  между съветските и американските специални служби (КГБ и ЦРУ) е било постигнато „джентълменско” споразумение, съгласно което по абсолютно никакъв начин

  няма да бъде позволено на нито един от пострадалите от престъпния режим на Съветската Империя на Злото

  НЕ САМО да получи наказателно и репараторно Правосъдие,

  но и да получи каквато и да е висока професионална реализация както в България, така и в САЩ и в Западна Европа,

     тъй като, особено лица като мен, с особено висока професионална специализация в сферата на правните и политическите науки, каквато именно е моята професионална сфера,

     би бил изключително опасен „инструмент” или „оръжие” срещу реализирането на Височайшето (според международната договорна квалификация „джентълменско”, но всъщност – абсолютно престъпно бандитско!!!) Споразумение.

            {Впрочем, наскоро след това вторият дипломат, Маршал Харис, демонстративно-публично напусна дипломатическата си рабата и стана съветник на сенатора Боб Доуъл, а днес е университетски преподавател}.”.

 

* * *

26 Август 2016 г. Двадесет и трети (23-ти)

персонален меморандум

            (...)„Впрочем, Ваше Превъзходителство, ПРЕЗ ИЗТЕКЛИЯТ ВЕЧЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК за пореден път предявявам искането

да бъдат официално резсекретени, да получат официален публичен характер и ДА МИ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ КОПИЯ

от абсолютно всички документи, намиращи се в архивите на институциите на САЩ и отнасящи се

за мен и свързаните с мен лица.”

            (...)„Обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху обстоятелството, че КОПИЕ от текстът на по-горе посоченото мое писмо от 09 май 2007 г. до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, НАЙ ОФИЦИАЛНО е бил предоставен и на Негово Превъзходителство г-н Джон Байрли, посланик на САЩ, и че СЛЕДОВАТЕЛНО би трябвало да е и Ваше официално служебно достояние. Все пак, тук и сега ще Ви цитирам две части от същото:

(...) от 1990 г. досега съм установил по категоричен начин, че днес САЩ и Западът като цяло са легитимирали като свои „демократични партньори” (...) именно онези, които по своя генезис и функция не само не са нищо друго, освен български клан на съветските и руските тайни служби и на създадената от тях Червена мафия,

         но и съвсем директно, вербално изрично и недвусмислено ми казват, че са получили конклудентното (подразбиращо се) съгласие на САЩ и на Запада като цяло

         да осъществят физическо ликвидиране на всички мои близки роднини и приятели, на самия мен, както и на всички други като мен.”.

--- --- ---

  „(...) все пак бих искал да обърна Вашето внимание върху факта, че всичките български бивши просъветски функционери, които по-рано обосноваваха своите репресии против мен, такива като мен и нашите близки роднини и приятели, като се позоваваха на предоставената им от КГБ и Съветската армия власт,

         днес действуват като „проамерикански и проевропейски функционери” и обосновават още по-жестоките си репресии върху нас,

         като се позовават на властта, която им е предоставена от ЦРУ, НАТО и европейските служби и военни сили.

  Поне аз почти всяка седмица срещам по улиците на София личности, които много добре познавам като мои бивши и сегашни палачи, които с различна степен на откровеност, директност, ехидност, наглост, заплашителност и дори цинична „добронамереност” ми казват думи, смисловото съдържание на които в обобщен и синтезиран вид гласи:

  По-рано ние служехме на КГБ и на Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО – а ти както по-рано, така и днес си и ще бъдеш наша жертва!”.”

  „(...) 09 май 2007 г. Янко Н. Янков

 

***

29 Август 2016 г. Двадесет и четвърти (24-ти)

персонален меморандум

            (...)„Обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху обстоятелството, че на 06 Юли 2007 г. надлежно съм изпратил чрез официалната държавна пощенска служба мое официално писмо до:

***Her Excellency Ms. Condoleezza Rice - Secretary of State, US Department of State 2201 C Street NW, Washington, DC 20520, USA;

***His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA, към писмото ми от 09 май 2007 г.;

***До Негово Превъзходителство г-н Джон Байърли - Извънреден и Пълномощен Посланик на Съединените Американски Щати, кв. “Лозенец”, ул. “Козяк” № 16, 1407 София, към писмото ми от 09 май 2007 г.; освен това копие от писмото до Н.П. г-н Джон Байърли бе лично предоставено от мен в сградата на Посолството на САЩ; и че СЛЕДОВАТЕЛНО същото би трябвало да е и Ваше официално служебно достояние.

            При това уточнявам, че в самият текст изрично и ясно е записано, че Информационно копие е предоставено и на: ***всички членове на чуждестранния дипломатически корпус в и за България (на пощенските и на E-mail-адресите); ***всички български и чуждестранни медии (на E-mail-адресите).

            Уточнявам, също така, че текстът на писмото е публикуван на:

            ***стр.118-133 на моята документална книга: (47)Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., „Янус”, 2007, 312 с. ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат).

            ***стр.77-92 на(53)Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., „Янус”, 2010, 155 с. ISBN 978-954-8550-83-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            ***отделно от това основният текст на писмото е възпроизведен и на: стр.339-352 на строго научно-изследователстата ми книга: (48)Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            Все пак, тук и сега ще Ви цитирам части от същото:

(... ... ...)

  Вие, несъмнено, много добре знаете, но все пак като изходен контекст на настоящето ми писмо бих искал да Ви припомня, че само преди няколко дни (на 02 юли) високоавторитетният британски вестник The Financial Times е публикувал резултатите от проучване на общественото мнение, извършено от доверена на вестника авторитетна социологическа агенция, съгласно които общественото мнение в Испания, Франция, Германия, Италия и Великобритания е твърдо ориентирано към възгледа, че именно

  Съединените щати са най-голямата заплаха за световната стабилност, при което има и детайлизиращ текст, който гласи, че европейците смятат САЩ за по-голяма заплаха, отколкото която и да е друга страна.

  Държа на всяка цена да ви кажа, че когато преди около един месец, на 10 и 11 юни, президентът на САЩ Джордж Буш посети България, лично аз бях един от онези изключително многобройни българи, които отказаха да приветстват високопоставения американски гост,

  и то съвсем не с оглед съображенията на посочените по-горе европейски граждани,

  а поради пределно простата причина, че това посещение всъщност имаше предназначението да бъде демонстрация на легитимиране  властта на новото поколение наследници на комунистическите изверги, които именно президентът пределно ясно и изрично определи като „свои  приятели” и на които изрично и ясно обеща пълна подкрепа, ако властта им бъде застрашена.

  Държа изрично и ясно да ви кажа, че когато само няколко часа след като се завърна от България президентът на САЩ участвуваше във Вашингтон в церемонията по тържественото откриване мемориал на жертвите на комунизма,

     поне в моите очи тази негова демонстрация на духовна ангажираност със Справедливостта бе възприета като абсолютно безсрамна и безскрупулна демагогия,

     тъй като той току-що не само бе легитимирал безотговорността за престъпленията на бащите и дедите на онези, които днес управляват България, но бе легитимирал и тяхната собствена и лична безотговорност за престъпния геноцид, който в момента се упражнява в България от третото поколение комунистически изверги.

(... ... ...)

  Държа изрично и ясно да уточня, че настоящето мое писмо представлява продължение и неразделна част от така посочените по-горе писма.

  При което държа изрично и ясно да ви уведомя, че моят интерес към цялата тази документация съвсем не е случаен и съвсем не е продиктуван единствено от чисто лични мотиви. Разбира се, чисто личните мотиви несъмнено присъствуват, тъй като аз и оцелелите живи членове на моето семейство сме заинтересовани

     да узнаем истината относно причините за смъртта на шест души от семейството ни,

     намерили смъртта си поради напълно предумишлената виновна строго секретна дейност на същите онези множество високопоставени членове на българския филиал на КГБ,

     които официалната държавна власт на САЩ днес определя като свои „приятели” и „демократични партньори”;

  Все пак, обаче, много по-силните мотиви, поради които съм заинтересован  да получа въпросната документация са тези, че аз и почти две трети от българското население желаем

   да узнаем истината относно причините за несъмнения за нас факт, че през последните две десетилетия в България се извършва пределно очевиден геноцид над българското население,

  който очевиден за нас геноцид не е очевиден единствено за управляващите кръгове на САЩ и на Европейския съюз;

  а последният факт, поне според мен, несъмнено се дължи на това, че става въпрос за някаква степен и форма на съучастничество.

(... ... ...)

(в тук „пропуснатият” текст е дадено обширно конкретно описание на моята среща с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейъкър и неговият секретар по сигурността Боб Хътчингс)

  После говорихме още малко - бих казал, напълно незначителни неща - през което време проумях, че видният американец въобще не е доволен от моя отговор, а съзнанието ми трескаво работеше „на втора писта” и търсеше отговор на въпроса: „-Защо той не остана доволен от моя, напълно безупречен от юридическо и хуманистично гледище, отговор?”.

  И тъй като бях категорично убеден, че не е възможно официалната американска стратегия да е насочена към несъобразено с правото отношение към „падналите от властта комунисти”,

     просто осъзнах, че тя е насочена срещу самото право, най-главният елемент на който е отговорността.

  За да стигна до този извод, впрочем, ми помогна едно напълно случайно, но доста важно за мен обстоятелство. Няколко години преди това бях гледал някакъв американски филм, отнасящ се за следвоенна Япония, в който сюжетът бе изграден върху това, че

     след капитулацията на т. нар. “японски милитаризъм” американската окупационна власт не само възложи извършването на демилитаризацията именно на своите доскорошни противници - милитаристите,

     не само не защити от избиване и репресии онези японци, които по време на войната бяха техни естествени съюзници,

     но дори разконспирира някои от своите най-видни агенти и даде възможност на “демилитаризиращите се милитаристи” да ги убият.

  Трябва да призная, че след като гледах този филм бях толкова силно потресен, че в буквалния смисъл на думата душата ми бе болна почти цяла година.

- - -

  В 18 часа и 30 минути в залата на ресторанта на “Шератон” започна официалната среща на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с лидерите на българската опозиция.

(... ... ...)

  Когато след края на срещата се прибрах у дома си, въобще не можах да заспя до сутринта, като през цялото време се опитвах да синтезирам видяното и чутото, казвайки си, че е станало нещо напълно безумно, което не мога да формулирам, но за което усетът ми казваше, че е съдбовно. Спах само два или три часа и на другия ден бях като болен - в някакъв унес съзнанието ми трескаво търсеше отговор на някакъв въпрос, който дори не знаех как да формулирам.

  Наскоро след това в предаване по радиото посланикът на САЩ Сол Полански заяви, че “единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”.

  Това негово изказване още повече заплете търсения от мен отговор, и при няколко от срещите си с американските дипломати изразих учудването си: „-По какъв начин Андрей Луканов, който в България е избран за Министър-председател именно от  комунистите, успява, поне в очите на американските дипломати, да е едновременно с това и единствената реална опозиция на комунистите?”.

  След доста време, трудно ми е да кажа точно след колко, постепенно съзнанието ми започна да се прояснява, и така в края на 1991 г. аз вече имах своя отговор на неясно формулирания ми въпрос, който гласи, че

     срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. „българска опозиция” е била съвместно оперативно мероприятие на КГБ и ЦРУ

     и е имала предназначението да сплаши държавния секретар

     и да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. Антикомунисти, страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това –

     властта да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за извършените от тях престъпления.

  За да стигна до този извод, впрочем, ми помогна и Маршал Харис, който винаги, макар и доста предпазливо, насочваше вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти, а непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София изрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, “ЦРУ работи като филиал на КГБ”.

  Ваши Превъзходителства,

  Несъмнено като специалист по политически и правни науки аз превъзходно разбирам, че ако наистина е имало такава

  съвместна на ЦРУ и на КГБ акция,

  целяща да компрометира българските автентични противници на комунистическия режим,

  за да може по този начин да бъде обезпечено властвуването на третото поколение комунистически престъпници,

  то във вашите архиви би следвало да има така наречена „многопистова документация”, целяща истината за въпросните събития да бъде узната колкото се може по-късно или дори - никога.

  Независимо от това, обаче, аз се позовавам на правото си да получа достъп до и копия от всичките онези документи, в които се среща моето име, и за пореден път настоявам да напрвите всичко, което е необходимо, за да ми бъде предоставена исканата от мен документация.

06 юли 2007 г.                        Янко Н. Янков

07.

            Обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху обстоятелството, че като учен-изследовател на политическите и правните феномени и учения съм обърнал специално внимание на т. нар. „тероризъм”, по повод и във връзка с който съм публикувал няколко сравнително обемисти книги (виж: 2012-10-04, Библиография (Списък на книгите) на Янко Н. Янков-Вельовски, - http://iankov.blogspot.bg/2012/10/blog-post_4.html).

            Така, тук и сега, именно по повод и във връзка с по-горе визираната тема, преднамерено и целенасочено обръщам Вашето Височайше внимание върху съдържанието на следната моя книга: (39). Янко Янков, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, С., Янус”, 2007, 630 с. ISBN-10: 954-8550-16-4, ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат),

            и по-специално на изследователският текст на стр. 317-340 относно т. нар. „държавен тероризъм”, извършван от официалната българска държавна власт непосредстрено след 08 Септември 1944 г., след навлизането на Червената армия в територията на българското царство и налагането на съветската хегемония върху Източна Европа и в частност върху България.

            По-специално тук и сега отбелязвам, че във визираният научноизследователски текст става дума за

              неимоверно жестоката абсолютно противоправна дейност на официалната българска държавна власт

              именно по времето на официалното легитимно функциониране от 28 Октомври 1944 г. до 15 Септември 1947 г. на така наречената Съюзна контролна комисия (СКК),

              съставена от представители на СССР, Великобритания и САЩ, и по-специално по времето на функционилането на т. нар. „Народен съд”.

            В този текст изрично и ясно съм посочил, че съм написал:

            ***че съм констатирал, че представителите на Великобритания и САЩ не са реагирали по абсолютно никакъв противопоставителен начин на неимоверно жестоките зверства, извършени от българския клан на НКВД и Червената армия;

          ***„Тук използувам възможността да попитам: “Дали САЩ и Великобритания не са действували в България като “филиал на НКВД” още от времето на Съюзната контролна комисия?””.

            ***„През лятото на 1945 г. в България е била формирана сравнително силна опозиция срещу дошлото на власт с военния преврат от 9 септември 1944 г. правителство на Отечествения фронт, а самата поява на тази опозиция в изключително висока степен се е дължало на подкрепата на САЩ и Великобритания.

         Все пак редица напълно конкретни исторически факти недвусмислено сочат, 

         че потъпкването на демокрацията в България съвсем не е предизвиквало искрена и сериозна загриженост във Вашингтон и Лондон,

         че защитата на опозицията съвсем не е имала първостепенно значение при определянето на политиката на тези правителства спрямо България, и

         че като че ли главната цел е била писането на ноти и вдигането на пропаганден шум, а не постигането на действена и ефективна защита.

            Може би наистина САЩ и Великобритания не могат да бъдат обвинявани, че в резултат от взаимодействието на редица фактори при разделянето на Европа България попаднала в зоната на СССР, и техните възможности за влияние са били минимални или дори никакви.

            Но дори и това да е така, все пак, обаче, те могат да бъдат упреквани, че след попадането на България в съветската зона те

            преднамерено са подхранвали в опозицията и в българите нереални надежди за евентуална действена и твърда подкрепа.

         Що се отнася, обаче, до промените, извършени в България през последните 15 години,

         възможностите за хуманитарно, икономическо и политическо влияние на САЩ и Великобритания са били максимални,

         но са използувани крайно минимално или дори никак.

            Виж също: Янко Янков, 2007-08-03, „НАРОДНИЯТ” СЪД, - http://iankov.blogspot.bg/2007/08/blog-post_5849.html .

09.

            Също така обръщам Вашето Височайше внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта, че на 03 Февруари 2014 г. надлежно съм предоставил в посланическия офис на САЩ мое официално писмо, съдържащо ДЕВЕТ (9) СТРАНИЦИ И ОБЩО 225 (двеста и двадесет и пет) СТРАНИЦИ ПРИЛОЖЕНИЯ.

            Така, тук и сега ще Ви цитирам завършителният текст на писмото:

   Вашe Превъзходителство,

   Впрочем, намирам за излишно тук и сега да възпроизвеждам елементи и откъси от изключително обширните и изключително красноречивите текстове, които тук и сега съм приложил.

   Бих желал да намерите в себе си морални и политически сили и основания да ми дадете някакъв отговор на въпросите, които напълно естествено възникват  по повод и във връзка

   КАКТО С моя зловещ затворнически статус преди 1989 г. и този на близките ми хора по времето докато пребивавах в комунистическите затвори,

         ТАКА И С моя И НА БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още по-зловещ статус през последния  четвърт век,

         „заслуга“ или морална и юридическа вина за който, несъмнено, имат не само комунистическите и ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ ,

         но и техните „демократични“ партньори от Запада.

   Впрочем, Вашe Превъзходителство,

   както недвусмислено ясно е видно от посочените по-горе тук приложени материали, още съвсем в началото на „демократично“-мафиотските политически промени от 90-те години ДО ДНЕС аз не съм спирал да задавам на западните дипломати в София следните въпроси:

   1) Защо по време на протичащите вече четвърт век „нежно-революционни“ политически и икономически „промени” Западът абсолютно никога и с абсолютно нищо не подкрепи автентичните противници и жертви на комунизма, които преди „промените”, макар и символично, подкрепяше?

   2) Защо Западът целенасочено попречи на опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата на КГБ и Червената мафия?

   3) Защо Западът изостави принципните си позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и по-безправна ситуация, отколкото преди?

   4) Защо Западът не разобличи смисъла на „нежната революция” като прикритие на „великата криминална революция” на КГБ и Червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да превърнат „нежната революция” в инструмент на същински демократически промени?

   5) Защо Западът чрез своята политическа и финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава марионетките на Червената мафия - същата тази мафия, която унищожава създаваната с хилядолетия българска материална и духовна култура и с това поставя под съмнение бъдещето на българската нация?

03 Февруари 2014 г.                          Янко Н. Янков

10.

            Също така, благоволете да се запознаете, Ваше Превъзходителство, с текстовете на моите ЗАСЕГА ОБЩО 75 (седемдесет и пет) т. нар. „официални отворени писма-меморандуми” „До всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция, Cry for Justice / Cry for Law / Вик за Правосъдие”.

            Уточнявам:

            ***че началото на тази серия на моята „дипломатическа” епистоларност е положенно на 23 Януари 2014 г.;

            ***че дипломатическата мисия на САЩ разполага с абсолютно всичките текстове;

            ***и че в тези тестове акуратно да посочени параметрите и съдържанието на неимоверно голям брой чудовищно-зловещи престъпления, извършени от функционерите на българския комунистически и нео(пост)комунистически политически режим,

            безотговорността за които престъпления изключително интензивно и пристрастно се обезпечава от интернационалните и транснационалните съучастници на българските престъпни субекти.

11.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, с настоящето мое официално писмо-меморандум, адресирано лично до Вас,  настоявам да получа Вашият официален отговор, съдържащ Вашето становище относно така визираните проблеми.

            Приложение: съгласно текста.

29 Август 2016 г.                                                    Янко Н. Янков: . . . . . . . . . . 

& Край на документа

 

* * *

01 Септември 2016 г. Двадесет и пети (25-ти)

персонален меморандум

Защо САЩ убиха Планетарната Американска Мечта и

Защо Посолството на САЩ в България обезпечава безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и Червената Мафия,

А НЕ ЗАЩИТАВА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ?

            До Негово Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин Посланик на Федералната Конституционна Република Съединени Американски Щати (САЩ), ул. „Козяк“ 16, 1407 София

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, ПРЕЗ ИЗТЕКЛИЯТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК за пореден път предявявам искането а бъдат официално резсекретени, да получат официален публичен характер и ДА МИ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ КОПИЯ от абсолютно всички документи, намиращи се в архивите на институциите на САЩ и отнасящи се за мен и свързаните с мен лица.

02.

            Припомням Ви, Ваше Превъзходителство, че в началото на Март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица, област Монтана, бе посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл, и че по онова време това е било единственото посещение на американски дипломат в частен дом през цялото време на комунистическата власт в България.

            Припомням Ви, че (струва ми се) съвсем неслучайно това бе станало АБСОЛЮТНО ТОЧНО една година след като в началото на Март 1983 г. бе произнесена знаменитата реч на Президента на САЩ Роналд Рейгън, с която той въведе в политически оборот понятието „Империя на Злото”.

            Тъй като е несъмнено, че това посещение е прецизно документирано в архивите на Държавния Департамент на САЩ и на ЦРУ, струва ми се, не бихте могли да отречете и да откажете правото ми да зная съдържанието на тези текстове, както и правото на всеки заинтересован от Истината и Справедливостта да ги знае.

   Впрочем, искането ми за достъп до тези архиви е продуктувано не само и дори не толкова от чисто личен интерес, колкото от чисто научноизследователски интерес, тъй като не само за мен е важно да имаме точен отговор на въпросите:

   „Защо  бе направено това посещение?”;

   Защо на тръгване видният американски дипломат прегърна майка ми и дали са били искрени думите, които й каза пред мен и пред баща ми: „Не се притеснявайте, ние ще направим всичко така, че да победи Справедливостта! Ние ще защитим сина Ви и всички вас!””; и

   Още поне няколко други концептуално и стратегически изключително важни „Защо?”. 

 

            Припомням Ви, че това бе станало именно в контекста на факта, че ТОЧНО ДВЕ ГОДИНИ ПРЕДИ ТОВА, на 18 Март 1982 г.:

            ***аз бех абсолютно противоправно уволнен от високо престижната ми научноизследователска и преподавателска работа в Българската академия на науките (БАН) и единствения по онова време български Юридически факултет;

            ***ВЕДНАГА бех ВЪДВОРЕН (ЗАТОЧЕН, ПРИНУДИТЕЛНО НАСТАНЕН, ПРИНУДИТЕНО ЗАСЕЛЕН) в родното ми село с възможност да работя единствено селскостопанска работа във фамилната ни земеделска собственост;

            ***официално приетата от академичния Научен съвет за печат книга „Прогностика”, която бе „временно” „спряна” за отпечатване, сега вече бе официално забранена от ДС за отпечатване – поради нейното „концептуално проамериканско и прозападно съдържание” (което преди това не е било „прецизно зорко забелязано”);

            ***дисциплината по която преподавах като единствения официално назначен преподавател по нея („Теория на социалното управление”, която аз преподавах в духа и съдържанието на западната (и най-вече американската) научна дисциплина „Политически и юридически мениджмънт” и „Съвременни политически и правнисистеми и  учения”), БЕ ЗАКРИТА.

 

            Припомням Ви, че само няколко дни след височайшето дипломатическо посещение по „предложение” на Окръжното управление на Държавна сигурност с осъдително Решение на Районния съд аз бех арестуван и принудително отведен с въоръжен конвой и въдворен (заточен) в трудово-възпитателно-поправителния  концентрационен лагер (концлагер) в химическите заводи на град Девня, Варненски окръг.

 

            Припомням Ви, че два месеци след това, в края на Май 1984 г., аз бех арестуван и „настанен” в килийте на Главно следствено управление на Държавна сигурност (ГСУ на ДС),

            а само две седмици след това, на 06 Юни 1984 г. Държавния департамент на САЩ официално е излязъл със специален текст, с който аз съм обявен като пример на български гражданин, лишен от човешки права (текстът е прочетен по радио „Свободна Европа” и е приложен към следственото и съдебното дело, по което съм осъден заради „вдъхновена  от САЩ”: ***антикомунистическа и антидържавна дейност срещу България, СССР, Варшавския договор и целия социалистически лагер; ***създаване и ръководене на противодържавна организация; и ***подстрекаване на чужди държави към враждебни действия против България и страните от социалистическата общност” ).

 

            Припомням Ви, че в продължение на цели ШЕСТ ЖЕСТОКО КОШМАРНИ КАЛЕНДАРНИ ГОДИНИ аз бех политически затворник на комунизма,

            а най-близките ми хора беха подложени на неимоверно жестоки репресии, в резултат на които починаха и фактически беха убити от комунистическите изверги.

  Припомням Ви, че многократно съм писал, че още по времето на кошмарното шестгодишно пребиваване в затвора започнах да проумявам,

  че визираната Декларация на Държавния Департамент на САЩ, макар и все пак да е имала сравнително висока мотивационна стойност и значение за моята лична устойчивост на неимоверно жестоките репресии,

    не е имала никаква реална стойност и значение за репресивната комунистическа държавна власт,

  и че в резултат на тези именно систематични репресии фактически беха убити баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима;

  а самият аз останах жив единствено поради неимоверно здравият ми организъм, неимоверно силният ми „селски инат” или воля, и най-вече благодарение на лекарите от болницата „Грос Хадерн” в Мюнхен, Германия, къдено бех опериран от силно напреднал тумор на надбъбречната жлеза (феохромоцитом), получен в резултат на прилаганите по най-високопоставено нареждане на генералите от българския клан на КГБ химически и фармацевтични средства ЗА СЛОМЯВАНЕ НА ВОЛЯТА И ЗА САДИСТИЧНО БАВНО УБИЙСТВО.

 

            Припомням Ви, че само броени минити след освобождаването ми от затвора на 31-ви Октомври 1989 г. аз посетих посолството на САЩ в София и не само бех посрещнат лично от двамата най-високопоставени американски дипломати,

  но и изрично и ясно ми бе казано, че за мое и за тяхно лично (частно) съжаление,

  между съветските и американските специални служби (КГБ и ЦРУ) е било постигнато „джентълменско” споразумение, съгласно което по абсолютно никакъв начин

  няма да бъде позволено на нито един от пострадалите от престъпния режим на Съветската Империя на Злото

  НЕ САМО да получи наказателно и репараторно Правосъдие,

  но и да получи каквато и да е висока професионална реализация както в България, така и в САЩ и в Западна Европа,

  тъй като, особено лица като мен, с особено висока професионална специализация в сферата на правните и политическите науки, каквато именно е моята професионална сфера, би бил изключително опасен „инструмент” или „оръжие” срещу реализирането на Височайшето (според международната договорна квалификация „джентълменско”, но всъщност – абсолютно престъпно бандитско!!!) Споразумение.

            {Впрочем, наскоро след това вторият дипломат, Маршал Харис, демонстративно-публично напусна дипломатическата си рабата и стана съветник на знаково световно известния „върл десен” сенатор Боб Доуъл, а днес е университетски преподавател}.

 

            Припомням Ви, че само една година след излизането ми от затвора, през което време аз бех изключително активен участник в т. нар. Национална политическа „Кръгла маса” и депутат (сенатор) във Великото Народно събрание

  дипломатическата мисия на САЩ в България фактически ме обяви за persona non grata

     именно поради това, че пределно ясно дадох да се разбере, че

     в името на Истината, Справедливостта и Правото категорично отхвърлям спекулативно-манипулативно налаганата пропагандна и по същество противоправна теза за колективната вина и отговорност и никога няма да спра да настоявам за наказателна и репараторна отговорност

     за престъпната дейност на всеки отделен надлежно прецизно доказан престъпен деец („субект”) на комунистическия и НЕО(ПОСТ)комунистическия режим.

 

            Припомням Ви, че именно по повод и във връзка с това още през 1990-1991 г. аз започнах открито и публично да говоря и да пиша НЕ САМО В ПУБЛИЦИСТИЧНИТЕ СИ ИЗЯВИ, НО И В СТРОГО НАУЧНИТЕ СИ СТАТИИ И КНИГИ:

  ***че поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ и интензивно обезпечава пълната безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и на Червената Мафия;

  ***както и че американската подкрепа за демокрацията в България е пълен камуфлажен маскарад.

            {Виж напр.: (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат)};

 

            Припомням Ви, че нещо повече: аз отдавна формулирах тезата, че:

  ***КОНФРОНТАЦИЯТА МЕЖДУ СИСТЕМИТЕ ЗАВЪРШИ С КОНВЕРГЕНЦИЯ НА ЕЛИТИТЕ СРЕЩУ СОБСТВЕНИТЕ ИМ НАРОДИ;

  ***СЪЩЕСТВУВАТ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ФАКТИ, ДОКАЗВАЩИ ЧЕ СЪБИТИЯТА ОТ КРАЯ НА 1989 И НАЧАЛОТО НА 1990 Г. СА БИЛИ ПРЕЦИЗНО СЕКРЕТНО ПОДГОТВЕНИ ОТ ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА КГБ И ЦРУ ПОНЕ ЕДНО ДЕСЕТИЛЕНИЕ ПО-РАНО.


03.

            Припомням Ви, Ваше Превъзходителство, че по време на посещението през Февруари 1990 г. на американския Държавен секретар Джеймс Бейкър в София неговият личен секретар по сигурността Боб Хътчингс, в личен разговор с мен, по повод моето предложение за обезпечаване на хуманно третиране на комунистическите престъпници чрез настаняването им в затвори от хотелски тип „Шератон”,

  изрично и пределно ясно ми даде да проумея, че САЩ категорично няма да допуснат каквато и да е отговорност от който и да е отделен комунистически злодей.

 

            Припомням Ви, че през Декември 1990 г., аз и живеещия в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“, получихме специална официална покана за членство и участие в дейността на т. нар. „Конференция на американски политически лидери” и пристигнахме във Вашингтон;

където участвувахме в дискретна делова среща, на която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера, тъй като в замяна на това

  от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.

            Следва изрично да уточня:

            **че след тази именно моя „високопоставена среща”

            именно поради отказът ми да приема направеното ми предложение,

            за мен и за моите най-близки хора

            настъпи „ерата” на нашето не по-малко жестоко, но много по-перверзно третиране от „новата” държавна власт, отколкото третирането ни бе по времето на класическия интернационален съветски комунизъм.

            **че макар, че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма фактически трайно е залегнала в основата както на „джентълменското” споразумение между КГБ и ЦРУ, така и на имащите високопоставен правен характер вече подписани „Споразумителни протоколи”;

            **ние знаехме, че тази теза ще има господствуващ валиден характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпници и „демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад поне няколко десетилетия;

            **знаехме, и че всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени негативни последици;

            **и все пак, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и ясно ще настояваме за наказателна и репараторна отговорност за злодеянията;

            **при което, поне аз, обаче, по онова време все още не знаех и нямах реална представа какви са параметрите и степените на проявление на перверзната жестокост, на която т. нар. Запад е способен в името на „джентълменските” си споразумения с лидерите на „Империята на Злото”;

            **при това следва да отбележа, че изрично и пределно ясно съм подчертал, че предложението, което ми бе направено, е абсолютно неприемливо за мен, тъй като се характеризира

            не толкова като опит за въвличане в оперативен ченгеджийски капан за широкоспектърно компрометиране и елиминиране,

            а най-вече като предложение, обслужващо именно „Империята на Злото”,

            тъй като от мен фактически се иска не толкова откз от професионалната ми ангажираност с Правото и битността ми като висококвалифициран юрист и учен,

            колкото най-вече отказ от моята съдбовна Духовна и житейска ангажираност със Справедливостта,

            заради която именно ангажираност функционерите на „Империята на Злото” беха подложили на неимоверно жестоки репресии не само мен и моите най-близки хора, но и стотици хиляди като нас.

04.

            Припомням Ви, Ваше Превъзходителство, че на 09 Май 2007 г. надлежно съм изпратил с препоръчана поща мое официално отворено писмо, адресирано до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA,

            копие от което надлежно е предоставено както на Негово Превъзходителство г-н Джон Байрли, посланик на САЩ, така и на още 6 (шест) други т. нар. „Западни” посланици в София.

            Текста на това писмо официално е публикуван КАКТО в няколко мои документални книги, ТАКА И в Интернет. 

            Виж: с.48-53, Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012;

            Виж: с.20-26, Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., „Янус”, 2007;

            Виж: с.79-86, Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012;

            Виж: 2007-06-22, ПОМНИШ ЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ ОТ МЛАДОСТТА СИ, МАЙКЪЛ? - http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post_22.html -

            Виж: ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски [Биографични фрагменти]. XII,


05.

            Обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху обстоятелството, че КОПИЕ от текстът на по-горе посоченото мое писмо от 09 май 2007 г. до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, НАЙ ОФИЦИАЛНО е бил предоставен и на Негово Превъзходителство г-н Джон Байрли, посланик на САЩ, и че СЛЕДОВАТЕЛНО би трябвало да е и Ваше официално служебно достояние. Все пак, тук и сега ще Ви цитирам две части от същото:

(...) от 1990 г. досега съм установил по категоричен начин, че днес САЩ и Западът като цяло са легитимирали като свои „демократични партньори” (... ) именно онези, които по своя генезис и функция не само не са нищо друго, освен български клан на съветските и руските тайни служби и на създадената от тях Червена мафия,

  но и съвсем директно, вербално изрично и недвусмислено ми казват, че са

  получили конклудентното (подразбиращо се) съгласие на САЩ и на Запада като цяло

  да осъществят физическо ликвидиране на всички мои близки роднини и приятели, на самия мен, както и на всички други като мен.”.

--- --- ---

  „(...) все пак бих искал да обърна Вашето внимание върху факта, че

  всичките български бивши просъветски функционери, които по-рано обосноваваха своите репресии против мен, такива като мен и нашите близки роднини и приятели, като се позоваваха на предоставената им от КГБ и Съветската армия власт,

  днес действуват като „проамерикански и проевропейски функционери” и обосновават още по-жестоките си репресии върху нас, като се позовават на властта, която им е предоставена от ЦРУ, НАТО и европейските служби и военни сили.

  Поне аз почти всяка седмица срещам по улиците на София личности, които много добре познавам като мои бивши и сегашни палачи, които с различна степен на откровеност, директност, ехидност, наглост, заплашителност и дори цинична „добронамереност” ми казват думи, смисловото съдържание на които в обобщен и синтезиран вид гласи: По-рано ние служехме на КГБ и на Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО - а ти както по-рано, така и днес си и ще бъдеш наша жертва!”.”

  „(...) 09 май 2007 г. Янко Н. Янков

06.

            Обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху обстоятелството, че на 06 Юли 2007 г. надлежно съм изпратил чрез официалната държавна пощенска служба мое официално писмо до:

***Her Excellency Ms. Condoleezza Rice - Secretary of State, US Department of State 2201 C Street NW, Washington, DC 20520, USA;

***His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA, към писмото ми от 09 май 2007 г.;

***До Негово Превъзходителство г-н Джон Байърли - Извънреден и Пълномощен Посланик на Съединените Американски Щати, кв. “Лозенец”, ул. “Козяк” № 16, 1407 София, към писмото ми от 09 май 2007 г.; освен това копие от писмото до Н.П. г-н Джон Байърли бе лично предоставено от мен в сградата на Посолството на САЩ; и че СЛЕДОВАТЕЛНО същото би трябвало да е и Ваше официално служебно достояние.

            При това уточнявам, че в самият текст изрично и ясно е записано, че Информационно копие е предоставено и на: ***всички членове на чуждестранния дипломатически корпус в и за България (на пощенските и на E-mail-адресите); ***всички български и чуждестранни медии (на E-mail-адресите).

            Уточнявам, също така, че текстът на писмото е публикуван на:

            ***стр.118-133 на моята документална книга: (47)Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., „Янус”, 2007, 312 с. ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат).

            ***стр.77-92 на(53)Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., „Янус”, 2010, 155 с. ISBN 978-954-8550-83-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            ***отделно от това основният текст на писмото е възпроизведен и на: стр.339-352 на строго научно-изследователстата ми книга: (48)Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            Все пак, тук и сега ще Ви цитирам части от същото:

(... ... ...)

  Вие, несъмнено, много добре знаете, но все пак като изходен контекст на настоящето ми писмо бих искал да Ви припомня, че само преди няколко дни (на 02 юли) високоавторитетният британски вестник The Financial Times е публикувал резултатите от проучване на общественото мнение, извършено от доверена на вестника авторитетна социологическа агенция, съгласно които общественото мнение в Испания, Франция, Германия, Италия и Великобритания е твърдо ориентирано към възгледа, че именно Съединените щати са най-голямата заплаха за световната стабилност, при което има и детайлизиращ текст, който гласи, че европейците смятат САЩ за по-голяма заплаха, отколкото която и да е друга страна.

  Държа на всяка цена да ви кажа, че когато преди около един месец, на 10 и 11 юни, президентът на САЩ Джордж Буш посети България, лично аз бях един от онези изключително многобройни българи, които отказаха да приветстват високопоставения американски гост,

  и то съвсем не с оглед съображенията на посочените по-горе европейски граждани,

  а поради пределно простата причина, че това посещение всъщност имаше предназначението да бъде демонстрация на легитимиране  властта на новото поколение наследници на комунистическите изверги, които именно президентът пределно ясно и изрично определи като „свои  приятели” и на които изрично и ясно обеща пълна подкрепа, ако властта им бъде застрашена.

  Държа изрично и ясно да ви кажа, че когато само няколко часа след като се завърна от България президентът на САЩ участвуваше във Вашингтон в церемонията по тържественото откриване  мемориал на жертвите на комунизма,

  поне в моите очи тази негова демонстрация на духовна ангажираност със Справедливостта бе възприета като абсолютно безсрамна и безскрупулна демагогия,

  тъй като той току-що не само бе легитимирал безотговорността за престъпленията на бащите и дедите на онези, които днес управляват България, но бе легитимирал и тяхната собствена и лична безотговорност за престъпния геноцид, който в момента се упражнява в България от третото поколение комунистически изверги.

(... ... ...)

  Държа изрично и ясно да уточня, че настоящето мое писмо представлява продължение и неразделна част от така посочените по-горе писма.

  При което държа изрично и ясно да ви уведомя, че моят интерес към цялата тази документация съвсем не е случаен и съвсем не е продиктуван единствено от чисто лични мотиви. Разбира се, чисто личните мотиви несъмнено присъствуват, тъй като аз и оцелелите живи членове на моето семейство сме заинтересовани да узнаем истината относно причините за смъртта на шест души от семейството ни, намерили смъртта си поради напълно предумишлената виновна строго секретна дейност на същите онези множество високопоставени членове на българския филиал на КГБ, които официалната държавна власт на САЩ днес определя като свои „приятели” и „демократични партньори”;

  Все пак, обаче, много по-силните мотиви, поради които съм заинтересован  да получа въпросната документация са тези, че аз и почти две трети от българското население желаем да узнаем истината относно причините за несъмнения за нас факт, че през последните две десетилетия в България се извършва пределно очевиден геноцид над българското население, който очевиден за нас геноцид не е очевиден единствено за управляващите кръгове на САЩ и на Европейския съюз; а последният факт, поне според мен, несъмнено се дължи на това, че става въпрос за някаква степен и форма на съучастничество.

(... ... ...)

(в тук „пропуснатият” текст е дадено обширно конкретно описание на моята среща с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейъкър и неговият секретар по сигурността Боб Хътчингс)

  После говорихме още малко - бих казал, напълно незначителни неща - през което време проумях, че видният американец въобще не е доволен от моя отговор, а съзнанието ми трескаво работеше „на втора писта” и търсеше отговор на въпроса: „-Защо той не остана доволен от моя, напълно безупречен от юридическо и хуманистично гледище, отговор?”.

  И тъй като бях категорично убеден, че не е възможно официалната американска стратегия да е насочена към несъобразено с правото отношение към „падналите от властта комунисти”, просто осъзнах, че тя е насочена срещу самото право, най-главният елемент на който е отговорността.

  За да стигна до този извод, впрочем, ми помогна едно напълно случайно, но доста важно за мен обстоятелство. Няколко години преди това бях гледал някакъв американски филм, отнасящ се за следвоенна Япония, в който сюжетът бе изграден върху това, че

         след капитулацията на т. нар. “японски милитаризъм” американската окупационна власт не само възложи извършването на демилитаризацията именно на своите доскорошни противници - милитаристите,

         не само не защити от избиване и репресии онези японци, които по време на войната бяха техни естествени съюзници,

         но дори разконспирира някои от своите най-видни агенти и даде възможност на “демилитаризиращите се милитаристи” да ги убият.

         Трябва да призная, че след като гледах този филм бях толкова силно потресен, че в буквалния смисъл на думата душата ми бе болна почти цяла година.

- - -

         В 18 часа и 30 минути в залата на ресторанта на “Шератон” започна официалната среща на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с лидерите на българската опозиция.

(... ... ...)

  Когато след края на срещата се прибрах у дома си, въобще не можах да заспя до сутринта, като през цялото време се опитвах да синтезирам видяното и чутото, казвайки си, че е станало нещо напълно безумно, което не мога да формулирам, но за което усетът ми казваше, че е съдбовно. Спах само два или три часа и на другия ден бях като болен - в някакъв унес съзнанието ми трескаво търсеше отговор на някакъв въпрос, който дори не знаех как да формулирам.

  Наскоро след това в предаване по радиото посланикът на САЩ Сол Полански заяви, че “единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”.

  Това негово изказване още повече заплете търсения от мен отговор, и при няколко от срещите си с американските дипломати изразих учудването си: „-По какъв начин Андрей Луканов, който в България е избран за Министър-председател именно от  комунистите, успява, поне в очите на американските дипломати, да е едновременно с това и единствената реална опозиция на комунистите?”.

  След доста време, трудно ми е да кажа точно след колко, постепенно съзнанието ми започна да се прояснява, и така в края на 1991 г. аз вече имах своя отговор на неясно формулирания ми въпрос, който гласи, че

    срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. „българска опозиция” е била съвместно оперативно мероприятие на КГБ и ЦРУ

    и е имала предназначението да сплаши държавния секретар

  и да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. Антикомунисти,  страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това –

  властта да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за извършените от тях престъпления.

  За да стигна до този извод, впрочем, ми помогна и Маршал Харис, който винаги, макар и доста предпазливо, насочваше вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти, а непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София изрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, “ЦРУ работи като филиал на КГБ”.

  Ваши Превъзходителства,

  Несъмнено като специалист по политически и правни науки аз превъзходно разбирам, че ако наистина е имало такава

  съвместна на ЦРУ и на КГБ акция,

  целяща да компрометира българските автентични противници на комунистическия режим,

  за да може по този начин да бъде обезпечено властвуването на третото поколение комунистически престъпници,

  то във вашите архиви би следвало да има така наречена „многопистова документация”, целяща истината за въпросните събития да бъде узната колкото се може по-късно или дори - никога.

  Независимо от това, обаче, аз се позовавам на правото си да получа достъп до и копия от всичките онези документи, в които се среща моето име, и за пореден път настоявам да напрвите всичко, което е необходимо, за да ми бъде предоставена исканата от мен документация.

06 юли 2007 г.                        Янко Н. Янков

07.

            Обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху обстоятелството, че като учен-изследовател на политическите и правните феномени и учения съм обърнал специално внимание на т. нар. „тероризъм”, по повод и във връзка с който съм публикувал няколко сравнително обемисти книги (виж: 2012-10-04, Библиография (Списък на книгите) на Янко Н. Янков-Вельовски, - http://iankov.blogspot.bg/2012/10/blog-post_4.html).

            Така, тук и сега, именно по повод и във връзка с по-горе визираната тема, преднамерено и целенасочено обръщам Вашето Височайше внимание върху съдържанието на следната моя книга: (39). Янко Янков, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, С., Янус”, 2007, 630 с. ISBN-10: 954-8550-16-4, ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат),

            и по-специално на изследователският текст на стр. 317-340 относно т. нар. „държавен тероризъм”, извършван от официалната българска държавна власт непосредстрено след 08 Септември 1944 г., след навлизането на Червената армия в територията на българското царство и налагането на съветската хегемония върху Източна Европа и в частност върху България.

            По-специално тук и сега отбелязвам, че във визираният научноизследователски текст става дума за

            неимоверно жестоката абсолютно противоправна дейност на официалната българска държавна власт

            именно по времето на официалното легитимно функциониране от 28 Октомври 1944 г. до 15 Септември 1947 г. на така наречената  Съюзна контролна комисия (СКК),

            съставена от представители на СССР, Великобритания и САЩ, и по-специално по времето на функционилането на т. нар. „Народен съд”.

            В този текст изрично и ясно съм посочил, че съм написал:

            ***че съм констатирал, че представителите на Великобритания и САЩ не са реагирали по абсолютно никакъв противопоставителен начин на неимоверно жестоките зверства, извършени от българския клан на НКВД и Червената армия;

          ***„Тук използувам възможността да попитам: “Дали САЩ и Великобритания не са действували в България като “филиал на НКВД” още от времето на Съюзната контролна комисия?””.

            ***„През лятото на 1945 г. в България е била формирана сравнително силна опозиция срещу дошлото на власт с военния преврат от 9 септември 1944 г. правителство на Отечествения фронт, а самата поява на тази опозиция в изключително висока степен се е дължало на подкрепата на САЩ и Великобритания.

         Все пак редица напълно конкретни исторически факти недвусмислено сочат, 

         че потъпкването на демокрацията в България съвсем не е предизвиквало искрена и сериозна загриженост във Вашингтон и Лондон,

         че защитата на опозицията съвсем не е имала първостепенно значение при определянето на политиката на тези правителства спрямо България, и

         че като че ли главната цел е била писането на ноти и вдигането на пропаганден шум, а не постигането на действена и ефективна защита.

            Може би наистина САЩ и Великобритания не могат да бъдат обвинявани, че в резултат от взаимодействието на редица фактори при разделянето на Европа България попаднала в зоната на СССР, и техните възможности за влияние са били минимални или дори никакви.

            Но дори и това да е така, все пак, обаче, те могат да бъдат упреквани, че след попадането на България в съветската зона те

            преднамерено са подхранвали в опозицията и в българите нереални надежди за евентуална действена и твърда подкрепа.

         Що се отнася, обаче, до промените, извършени в България през последните 15 години, възможностите за хуманитарно, икономическо и политическо влияние на САЩ и Великобритания са били максимални, но са използувани крайно минимално или дори никак.”

            Виж също: Янко Янков, 2007-08-03, „НАРОДНИЯТ” СЪД, - http://iankov.blogspot.bg/2007/08/blog-post_5849.html .

08.

            Обръщам Вашето Височайше внимание, Ваше Превожзхъдителство, върху факта, че на: 02 Май 2012 г., 03 Септември 2012 г., 10 Септември 2012 г.,  22 Септември 2012 г., 03 Октомври 2012 г., 10 Октомври 2012 г., 12 Октомври 2012 г., 22 Октомври 2012 г. и 12 Ноември 2012 г. надлежно съм предоставил в посланическия офис на САЩ 

            ДЕВЕТ (9) мои отделни официални писма, адресирани както до Н.П. Посланика на САЩ, така и до посланиците на ДЕВЕТ (9) европейски държави.

            В ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ТЕЗИ ПИСМА DVD диск съм предоставил електронен запис, съдържащ описание на

            ПОВЕЧЕ ОТ 500 (ПЕТСТОТИН) ОТДЕЛНИ АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНИ (ПРЕСТЪПНИ) ДЕЯНИЯ, извършени от институционалните и личностните субекти на българската официална КОМУНИСТИЧЕСКА И НЕО(ПОСТ)комунистическа държавна власт;

  по повод и във връзка с които съм обосновал тезата за необходимостта от легитимно разследване и налагане на наказателна и репараторна отговорност

  И СЪМ ПОИСКАЛ АНГАЖИРАНЕТО НА ВИЗИРАНИТЕ ОБЩО ДЕСЕТ (10) ПОСЛАНИЧЕСКИ МИСИИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА СЪОТВЕТНИТЕ ЛЕГИТИМНИ ПРОЦЕДУРИ, КОИТО ДА ОБЕЗПЕЧАТ НАЛАГАНЕТО НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОТО.   

            Уточнявам, че до днес не съм получил абсолютно никакъв официален отговор от нито един от адресатите, включително и от Н.П. Посланика на САЩ.

            Все пак, обаче, уточнявам, че считам, че  характера на „своеобразен” ехидно зловещ „отговор се съдържа в обезпечената от същите тези десет посланически мисии продължаваща престъпна дейност на институционалните и личностните субекти на българската държавна власт.

09.

            Също така обръщам Вашето Височайше внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта, че на 03 Февруари 2014 г. надлежно съм предоставил в посланическия офис на САЩ мое официално писмо, съдържащо ДЕВЕТ (9) СТРАНИЦИ И ОБЩО 225 (двеста и двадесет и пет) СТРАНИЦИ ПРИЛОЖЕНИЯ.

            Така, тук и сега ще Ви цитирам завършителният текст на писмото:

  Вашe Превъзходителство,

  Впрочем, намирам за излишно тук и сега да възпроизвеждам елементи и откъси от изключително обширните и изключително красноречивите текстове, които тук и сега съм приложил.

  Бих желал да намерите в себе си морални и политически сили и основания да ми дадете някакъв отговор на въпросите,

  които напълно естествено възникват  по повод и във връзка

  КАКТО С моя зловещ затворнически статус преди 1989 г. и този на близките ми хора по времето докато пребивавах в комунистическите затвори,

  ТАКА И С моя И НА БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още по-зловещ статус през последния  четвърт век,

  „заслуга“ или морална и юридическа вина за който, несъмнено, имат не само комунистическите и ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ ,

  но и техните „демократични“ партньори от Запада.

  Впрочем, Вашe Превъзходителство,

  както недвусмислено ясно е видно от посочените по-горе тук приложени материали, още съвсем в началото на „демократично“-мафиотските политически промени от 90-те години ДО ДНЕС аз не съм спирал да задавам на западните дипломати в София следните въпроси:

  1) Защо по време на протичащите вече четвърт век „нежно-революционни“ политически и икономически „промени” Западът абсолютно никога и с абсолютно нищо не подкрепи автентичните противници и жертви на комунизма, които преди „промените”, макар и символично, подкрепяше?

  2) Защо Западът целенасочено попречи на опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата на КГБ и Червената мафия?

  3) Защо Западът изостави принципните си позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и по-безправна ситуация, отколкото преди?

  4) Защо Западът не разобличи смисъла на „нежната революция” като прикритие на „великата криминална революция” на КГБ и Червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да превърнат „нежната революция” в инструмент на същински демократически промени?

  5) Защо Западът чрез своята политическа и финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава марионетките на Червената мафия - същата тази мафия, която унищожава създаваната с хилядолетия българска материална и духовна култура и с това поставя под съмнение бъдещето на българската нация?

03 Февруари 2014 г.                         Янко Н. Янков

10.

            Също така, благоволете да се запознаете, Ваше Превъзходителство, с текстовете на моите ЗАСЕГА ОБЩО 75 (седемдесет и пет) т. нар. „официални отворени писма-меморандуми” „До всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция, Cry for Justice / Cry for Law / Вик за Правосъдие”.

            Уточнявам:

            ***че началото на тази серия на моята „дипломатическа” епистоларност е положенно на 23 Януари 2014 г.;

            ***че дипломатическата мисия на САЩ разполага с абсолютно всичките текстове;  и

            ***че в тези тестове акуратно да посочени параметрите и съдържанието на

            неимоверно голям брой чудовищно-зловещи престъпления,

            извършени от функционерите на българския комунистически и нео(пост)комунистически политически режим,

            безотговорността за които престъпления изключително интензивно и пристрастно се обезпечава от интернационалните и транснационалните съучастници на българските престъпни субекти.

11.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, с настоящето мое официално писмо-меморандум, адресирано лично до Вас,

             настоявам да получа Вашият официален отговор, съдържащ Вашето становище относно така визираните проблеми.

            Приложение: съгласно текста.

01 Септември 2016 г.                                 Янко Н. Янков: . . . . . . . . . . . . .  

& Край на документа

 

* * *

09 Септември 2016 г. Двадесет и седми (27-ми)

персонален меморандум

Защо САЩ убиха Планетарната Американска Мечта и

Защо Посолството на САЩ в България обезпечава безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и Червената Мафия,

А НЕ ЗАЩИТАВА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ?

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, ПРЕЗ ИЗТЕКЛИЯТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК за пореден път предявявам искането а бъдат официално резсекретени, да получат официален публичен характер и ДА МИ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ КОПИЯ от абсолютно всички документи, намиращи се в архивите на институциите на САЩ и отнасящи се за мен и свързаните с мен лица.

            Също така, Ваше Превъзходителство,

тъй като именно заради нашата Духовна и Идейна принадлежност към Висшите ценности на Запада и в частност към Висшите ценности на Америка,

  моята и на моите семейно и фамилно близки хора житейска ежедневна Съдба и самото ни съществуване като живи същества

  са дълбоко белязани от стоварените и стоварващите се върху нас от Септември 1944 г. ДО ДНЕС неимоверни жестокости, извършвани от професионалните кадри на българския клан на съветския комунизъм;

  и тъй като вече повече от четвърт век същите тези изверги извършват злодеянията си върху нас именно в контекста на непосредственото височайше одобрение и обезпечение на САЩ и на посолството на САЩ в България;

  тук и сега изрично и пределно ясно Ви питам:

    „Защо САЩ убиха традиционното Цивилизационно Величие на Америка

и се превърнаха в съветски комунистически американски щати?”

 

* * *

16 Септември 2016 г. Тридесети (30-ти)

персонален меморандум

Защо САЩ убиха Планетарната Американска Мечта и

Защо Посолството на САЩ в България обезпечава безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и Червената Мафия,

А НЕ ЗАЩИТАВА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ?

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, ПРЕЗ ИЗТЕКЛИЯТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК  за пореден път предявявам искането да бъдат официално резсекретени, да получат официален публичен характер и ДА МИ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ КОПИЯ от абсолютно всички документи, намиращи се в архивите на институциите на САЩ и отнасящи се за мен и свързаните с мен лица.

            Също така, Ваше Превъзходителство, тъй като именно заради нашата Духовна и Идейна принадлежност към Висшите ценности на Запада и в частност към Висшите ценности на Америка,

            моята и на моите семейно и фамилно близки хора житейска ежедневна Съдба и самото ни съществуване като живи същества

            са дълбоко белязани от стоварените и стоварващите се върху нас от Септември 1944 г. ДО ДНЕС неимеворни жестокости, извършвани от професионалните бойни кадри на българския клан на съветския комунизъм;

  и тъй като вече повече от четвърт век същите тези изверги извършват злодеянията си върху нас именно в контекста на непосредственото височайше одобрение и обезпечение на САЩ и на посолството на САЩ в България;

тук и сега изрично и пределно ясно Ви питам:

  „Защо САЩ убиха традиционното Цивилизационно Величие на Америка

и се превърнаха в съветски комунистически американски щати?”

ІІ.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, както несъмнено превъзходно знаете, аз имам и още от 90-те години до днес официално съм публикувал моя отговор на тук визираните адресирани към Вас мои въпроси, но ... искам да получа и Вашият отговор. 

            Така, според мен:

  ***още в деня на подписването на „Малтенските Споразумения” и НАЙ-ВЕЧЕ в деня на рухването на „Берлинската стена“ 

  всъщност рухна не регионално-империалната съветска комунистическа система (Съветският Съюз),

  а капиталистическата система,

  и фактически бе наложена системата на не по-малко жестокия, но много по-перверзен глобален банкстерско-мафиотски НЕОкомунизъм;

            Впрочем, от този именно момент влезе в ход вторият етап на сценария относно Обединената Европа и интензивно бе предприето „изграждането” на Европейския Съюз като Втори Съветски съюз, не по-малко жесток, но по-перверзен от Първия.

            ***така, всъщност, рухна издигнатата от Адамс и непоколебимо въвъдената от Рузвелт като семантичен знак” на най-дълбоката същност на държавната власт т. нар. „Американска мечта“,

съгласно която не само всеки американски гражданин, но и всеки гражданин на Планетата има правото на равни и неограничени възможности за много по-добър живот, при което единствените „естествени граници” за реализуемостта на това са пределите на индивидуалните трудови способности;

            ***така, всъщност, именно Малтенският и Берлинският „ритуални моменти” встъпиха в историята като официални ритуални моменти, в които съгласно предварителната банкстерско-мафиотска договореност между икономическите и политическите елити и официалните държавни власти на Съединените щати на Америка, на СССР и на Европа

   бе убита основаната върху почтените трудови усилия автентичнаАмериканска и Планетарна Мечта

   и бе превърната в мечта на транстериториалните комуноидни банкстерско-мафиотски престъпници, издигнали именно престъпността като фактор на ежедневното битие

            (Виж: стр.687-768 от книгата Янко Янков, „Политически и правни учения. Основи на политикоправния генезис, Том 5, Книга 2, С., „Янус“, 2007);

            Виж: Световна криза: „Руската идея“ кастрира „Американската мечта“, http://iankov.blogspot.bg/2008/10/blog-post_25.html );

 

            ***така именно след тези два „ритуални моменти”

дори там, като например САЩ, където държавата (държавната власт) наистина бе принадлежна на гражданите и на националните елити,

тя (държавата) стана принадлежна на банкстерските транснационални корпорации и мафии.

 

            Впрочем, длъжен съм да Ви припомня, че основателно или неоснователно, но в моята научноизследователска концепция е залегнало гледището, че

тук визираното, извършено през 90-те години убийство на американската и планетарната мечта

фактически е ВТОРОТО поред такова;

            и че за много по-кратък исторически период ПЪРВОТО е било станало през 30-те години, когато, впрочем, Америка е имала напълно закономерния исторически шанс да има за свой достоен държавен лидер Франклин Делано Рузвелт, който позовавайки се на доказателствата, предоставени му от прокурора на Ню Йорк Фердинанд Пекора, бе обезпечил издаването на специален закон („Glass-Steagall Act“),

            с който не само бе наказал всички банки, за които е било установено, че чрез осъществяваната от тях два несъвместими вида дейности, с които именно са били широко отворили вратите на жестоката финансова и икономическа криза,

            но и фактически бе върнал в патримониума на американския народ и националните американски елити собствеността им върху държавната власт, която им е била отнета именно от т. нар. „банкстери” - банкерите-гангстери“.

 

            Днес се питам, питам и Вас, Ваше Превъзходителство:

           Дали САЩ ще открият своя нов Рузвелт,

           ИЛИ решението ще бъде взето от привържениците на Втората поправка на Конституцията,

           ИЛИ, за да се осъзнае и за да се върне в лоното на Човечността,

           на днешната банкстерско-мафиотска Америка ще й се наложи да се сблъска

           със своето много по-зловещо себеподобие?

16 Септември 2016 г.                                 Янко Н. Янков: . . . . . . . . . . . . .  

& Край на документа

 

* * *

03 Ноември 2016 г. Четиредесет и първи (41-ви)

персонален меморандум

            До Негово Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин Посланик на Федералната Конституционна Република Съединени Американски Щати (САЩ), ул. „Козяк“ 16, 1407 София

Когато Несправедливостта е Закон, Съпротивата е Дълг!!!

Защо САЩ убиха Планетарната Американска Мечта и

Защо Посолството на САЩ в България обезпечава безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и Червената Мафия,

А НЕ ЗАЩИТАВА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ?

І.

            Ваше Превъзходителство, тук и сега ВИ ПРИПОМНЯМ

  че съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, Европейският съюз има характера на НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, според който ВЕЧЕ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ са СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО;  

     и че в този смисъл ВСИЧКИ ПОСЛАНИЦИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО, РАЗБИРА СЕ, И ПОСЛАНИКА НА САЩ, са акредитирани НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА МАФИОТСКА (ДЪРЖАВНА) ВЛАСТ,

    НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ,

     И ЧЕ СА ДЛЪЖНИ ДА СПАЗВАТ ВСИЧКИ НАДЛЕЖНИ УСЛОВИЯ И ИЗИСКВАНИЯ НА АКРЕДИТАЦИЯТА!!!

            Също така обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта, че ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК ЧРЕЗ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ОФИЦИАЛНИ ИСКАНИЯ ПРЕД ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ,

            СЪМ СЕ ОПИТВАЛ ДА ТЪРСЯ И ДА НАМЕРЯ СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЯКО ОТДЕЛНО НАДЛЕЖНО ОПИСАНО И ДОКАЗАНО ПРЕСТЪПНО ДЕЯНИЕ, ИЗВЪРШЕНО ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА КГБ – КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (ДС),

  НО ВМЕСТО НАДЛЕЖЕН ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР ВИНАГИ НЕ САМО ЛИЧНО АЗ СЪМ ПОЛУЧАВАЛ И ПОЛУЧАВАМ, НО И МОИТЕ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА ВИНАГИ СА ПОЛУЧАВАЛИ И ПОЛУЧАВАТ

  ОЩЕ ПО-ОЖЕСТОЧЕНИ ПРЕСТЪПНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА.

 

            Обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта, че още на 09 май 2007 г., по повод годишнината от назначаването на Майкъл Хейдън за директор на ЦРУ, в мое официално публично писмо до него (и с копия до посланиците на Великобритания, Швейцария, Белгия, Франция, Германия, Европейската комисия и САЩ) изрично съм написал следният текст:

„(... ... ) Поне аз почти всяка седмица срещам по улиците на София личности, които много добре познавам като мои бивши и сегашни палачи, които с различна степен на откровеност, директност, ехидност, наглост, заплашителност и дори цинична „добронамереност” ми казват думи, смисловото съдържание на които в обобщен и синтезиран вид гласи:

              По-рано ние служехме на КГБ и на Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО - а ти както по-рано, така и днес си и ще бъдеш наша жертва!”.

              И целият проблем за мен в случая се свежда до това,

              че същите тези личности както по-рано, така и днес са и продължават да бъдат

                 контингент на българския клан на руската Червена мафия, в структурата на която са включени като нискойерархични елементи

                не само руската, но и българската държава,

                и дори не само руското, но и българското общество;

     при което за мен остава странен и все още недостатъчно понятен фактът,

  че Западът и в частност САЩ наистина ги приемат, легитимират и енергично защитават именно като „свои демократични партньори.”



ІІ.

            Също така ВИ ПРИПОМНЯМ, Ваше Превъзходителство,

            ЧЕ ТЪЙ КАТО, (както много добре знаят Вашите дипломатически предшественици, а и Вие би трябвало да знаете) 

        аз имам голямо множество

        „стари сметки за уреждане“ (фр.)

        и „стари кожи за дране“ (англ.),

            че ПРЕЗ ИЗТЕКЛИЯТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК

            НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА ПРЕДЯВЯВАМ ПРЕД ВАШИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

            искането

да бъдат официално резсекретени, да получат официален публичен характер и ДА МИ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ КОПИЯ

от абсолютно всички документи, намиращи се в архивите на институциите на САЩ и отнасящи се за мен и свързаните с мен лица.

ІІІ.

            Също така ВИ ПРИПОМНЯМ, Ваше Превъзходителство,

  че тъй като именно заради нашата Духовна и Идейна принадлежност към Висшите ценности на Запада и в частност към Висшите цивилизацонни ценности на Америка,

         моята и на моите семейно и фамилно близки хора житейска ежедневна Съдба и самото ни съществуване като живи същества са дълбоко белязани от стоварените и стоварващите се върху нас

         от Септември 1944 г. ДО ДНЕС

         ПОВЕЧЕ ОТ 600 (ШЕСТОТИН) СЛОЖНО-СЪСТАВНИ, КОМПЛЕКСНИ, МНОГОАКТНИ, ПРОДЪЛЖАВАНИ И СИСТЕМНО ИЗВЪРШВАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ДЕЛИКТИ,

         в които по същество се съдържат НЯКОЛКО ХИЛЯДИ отделни конкретни престъпни актове (престъпления),

         извършени и извършвани с неимоверна жестокост и перверзност от професионалните бойни кадри

         на българския клан на съветския и съветско-руския комунизъм и неокомунизъм;

       и тъй като вече повече от четвърт век същите тези изверги извършват злодеянията си върху нас именно в контекста на непосредственото височайше одобрение и обезпечение

       на САЩ и на посолството на САЩ в България;

тук и сега изрично и пределно ясно Ви питам:

       „Защо САЩ убиха традиционното Цивилизационно Величие на Америка

       и се превърнаха в комунистически Съветски Американски Щати?”

ІV.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, както несъмнено превъзходно знаете, аз имам и още от 90-те години до днес официално съм публикувал моя отговор на тук визираните адресирани към Вас мои въпроси, но ... искам да получа и Вашият отговор. 

            Така, според мен:

  ***още в деня (3 Декември 1989 г.) на подписването на „Малтенските Споразумения” и НАЙ-ВЕЧЕ в деня на рухването на „Берлинската стена“ 

  всъщност рухна не регионално-империалната съветска комунистическа система (Съветският Съюз),

  а капиталистическата система,

  и фактически бе наложена системата

на не по-малко жестокия, но много по-перверзен

глобален банкстерско-мафиотски съветско-руско-американски НЕОкомунистически НЕОколониализъм;

  като така, по този начин, влезе в реално действие подготвяният в продължение на повече от едно десетилетие

   съвместен Сценарии, съгласно който

  конфронтациата между Системите завърши с конвергенция на елитите срещу собствените им народи.

 

            Впрочем, от този именно момент влезе в ход вторият етап на сценария относно Обединената Европа и интензивно бе предприето „изграждането” на Европейския Съюз като Втори Съветски съюз, не по-малко жесток, но по-перверзен от Първия.

 

            ***така, всъщност, рухна издигнатата от Адамс и непоколебимо въвъдената от Рузвелт като семантичен знак” на най-дълбоката същност на държавната власт т. нар. „Американска мечта“, съгласно която не само всеки американски гражданин, но и всеки гражданин на Планетата има правото на равни и неограничени възможности за много по-добър живот, при което единствените „естествени граници” за реализуемостта на това са пределите на индивидуалните трудови способности;

 

            ***така, всъщност, именно Малтенският и Берлинският „ритуални моменти” встъпиха в историята като официални ритуални моменти, в които съгласно предварителната банкстерско-мафиотска договореност между икономическите и политическите елити и официалните държавни власти на Съединените щати на Америка, на СССР и на Европа

            бе убита основаната върху почтените трудови усилия автентичнаАмериканска и Планетарна Мечта

            и бе превърната в мечта на транстериториалните комуноидни банкстерско-мафиотски престъпници, издигнали именно престъпността като фактор на ежедневното битие

            (Виж: стр.687-768 от книгата Янко Янков, „Политически и правни учения. Основи на политикоправния генезис, Том 5, Книга 2, С., „Янус“, 2007);

            Виж: Световна криза: „Руската идея“ кастрира „Американската мечта“, http://iankov.blogspot.bg/2008/10/blog-post_25.html );

 

            ***така именно след тези два „ритуални моменти” дори там, като например САЩ, където държавата (държавната власт) наистина бе принадлежна на гражданите и на националните елити, тя (държавата, държавната власт) стана принадлежна на банкстерските транснационални корпорации и мафии.

 

            Впрочем, длъжен съм да Ви припомня, че основателно или неоснователно, но в моята научноизследователска концепция е залегнало гледището, че тук визираното, извършено през 90-те години убийство на американската и планетарната мечта, фактически е ВТОРОТО поред такова;

 

            и че за много по-кратък исторически период ПЪРВОТО е било станало през 30-те години, когато, впрочем, Америка е имала напълно закономерния исторически шанс да има за свой достоен държавен лидер Франклин Делано Рузвелт, който позовавайки се на доказателствата, предоставени му от прокурора на Ню Йорк Фердинанд Пекора, бе обезпечил издаването на специален закон („Glass-Steagall Act“),

            с който не само бе наказал всички банки, за които е било установено, че чрез осъществяваната от тях два несъвместими вида дейности, с които именно са били широко отворили вратите на жестоката финансова и икономическа криза,

            но и фактически бе върнал в патримониума на американския народ и на националните американски елити

            собствеността им върху държавната власт,

            която им е била отнета именно от т. нар. „банкстери” - банкерите-гангстери“.

 

  Днес, БРОЕНИ ДНИ ПРЕДИ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В САЩ ВИ ЗАЯВЯВАМ:

  ***ЧЕ МАКАР И АБСОЛЮТНО НИКОГА ДА НЕ СЪМ ИМАЛ ЖЕЛАНИЕТО ДА ЖИВЕЯ В САЩ

  ИМЕННО ПОРАДИ ДЪЛБОКАТА СИ ПРИНАДЛЕЖНОСТ

  КЪМ ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ЕВРОПА,

КОЯТО ИМЕННО ИСТОРИЯ И КУЛТУРА

Е ИСТИНСКИЯТ ТВОРЕЦ НА САЩ;

 

            ***ЧЕ АКО БЯХ РЕАЛЕН (А НЕ ВИРТУАЛЕН) ГРАЖДАНИН НА САЩ И ИМАХ ПРАВОТО ДА ГЛАСУВАМ,

ЩЯХ ДА ГЛАСУВАМ ЗА ДОНАЛД ТРЪМ,

С НАДЕЖДАТА ИМЕННО ТОЙ ДА Е

Новият Рузвелт,

който да върне в патримониума на американския народ

и на националните американски елити

собствеността им върху държавната власт,

         която им е била отнета именно от

         НАДНАЦИОНАЛНИТЕ т. нар. „банкстери” - банкерите-гангстери

         и ТРАНСНАЦИОНАЛНИТЕ корпоративни субекти;

 

            ***ЧЕ АКО БЯХ РЕАЛЕН (А НЕ ВИРТУАЛЕН) ГРАЖДАНИН НА САЩ

            ЩЯХ ДА БЪДА КАТЕГОРИЧЕН ПРИВЪРЖЕНИК НА ВТОРАТА ПОПРАВКА НА КОНСТИТУЦИЯТА,

         И ЩЯХ ДА УЧАСТВУВАМ В РЕАЛНОТО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ СРЕЩУ БЕЗУМИЕТО,

         В КОЕТО ПРЕСТЪПНИТЕ НАДНАЦИОНАЛНИ (ТРАНСНАЦИОНАЛНИ) БАНКСТЕРСКО-МАФИОТСКИ ЕЛИТИ

         СА ТЛАСНАЛИ И ТЛАСКАТ САЩ.

03 Ноември 2016 г.                                     Янко Н. Янков: . . . . . . . . . . .

& Край на документа

 

* * *

14 Ноември 2016 г. Четиредесет и трети (43-ти)

персонален меморандум

До Негово Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин Посланик на САЩ

            За пореден път ВИ ПРИПОМНЯМ, Ваше Превъзходителство, ЧЕ:

            ТЪЙ КАТО ИМАМ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО

            НЕ САМО С БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА КГБ,

            НО И С ЦРУ И САЩ,

            „стари сметки за уреждане“ (фр.) и

            „стари кожи за дране“ (англ.),

            ПРЕЗ ИЗТЕКЛИЯТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК

            НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА ПРЕДЯВЯВАМ ПРЕД ВАШИТЕ

            ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ И ПРЕД ВАС

            искането

да бъдат официално резсекретени,

да получат официален публичен характер и

ДА МИ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ КОПИЯ

от абсолютно всички документи, намиращи се в  архивите на институциите на САЩ и

отнасящи се за мен и свързаните с мен лица.

І.

            Припомням Ви, Ваше Превъзходителство, че:

            ***(01)преди почти четири десетилетия, със съдействието на военният аташе на Великобритания Джон Бак, започнаха моите ИНТЕНЗИВНИ взаимоотношения с дипломатическите служители на САЩ в България;

 

            ***(02)по повод и във връзка с това домът на родителите ми в родното ми село бе посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл, което, доколкото зная и разбирам, СЪВСЕМ НЕ СЛУЧАЙНО Е И БЕ единственото посещение на западен дипломат в частен български дом в продължение на половинвековното комунистическо управление в България;

 

            ***(03)само две седмици след моето арестуване в килиите на Главно следствено управление на ДС Държавният департамент на САЩ СЪВСЕМ НЕ СЛУЧАЙНО е излязъл със специален официален и публично оповестен Доклад, в който моето име е посочено като пример на български гражданин, лишшен от човешки права;

 

            ***(04)Само броени минути след освобождаването ми от ШЕСТГОДИШНИЯ ЗЛОВЕЩО-КОШМАРЕН престой в комунистическите затвори прекрачих прага на посолството на САЩ

            и веднага (а и в следващите дни) узнах и проумях, че между ЦРУ и КГБ е постигнато СПЕЦИАЛНО АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНО И ПО СЪЩЕСТВО АБСОЛЮТНО ПРЕСТЪПНО АНТИЧОВЕШКО СПОРАЗУМЕНИЕ, което предстои да бъде закрепено от държавните лидери на СССР и САЩ;

  съгласно което няма да бъде позволено на нито един от жертвите на комунистическите злодеяния,

  да получи НЕ САМО РЕАЛНО, НО ДОРИ И СИМВОЛИЧНО НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО ПРАВОСЪДИЕ

  ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ЗЛОВЕЩИ СЕЛЕКТИВНО-ГЕНОЦИДНИ И РЕПРЕСИВНИ СЪБИТИЯ,

  на които той и неговите близки хора са били подложени от българския клан на престъпната интернационално мотивирана съветска комунистическа държавна власт;

  И ЧЕ КГБ И ЦРУ ЗАДРУЖНО И ЕНЕРГИЧНО

  НЯМА ДА ПОЗВОЛЯТ ДА БЪДЕ НАКАЗАН ДОРИ СИМВОЛИЧНО ЗАРАДИ ИЗВЪРШЕНИТЕ ЗЛОДЕЯНИЯ НИТО ЕДИН ОТ ПРЕСТЪПНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИЗВЕРГИ,

  ТЪЙ КАТО, СЪГЛАСНО СПОРАЗУМЕНИЕТО,  КОНФРОНТАЦИЯТА МЕЖДУ СИСТЕМИТЕ ЩЕ ЗАВЪРШИ С КОНВЕРГЕНЦИЯ НА ЕЛИТИТЕ СРЕЩУ СОБСТВЕНИТЕ ИМ НАРОДИ

  И АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ПРЕСТЪПНИ ИЗВЕРГИ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНО МОТИВИРАНИЯ РЕГИОНАЛЕН КОМУНИЗЪМ ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ДА БЪДАТ БОЙНИ КАДРИ НА ИНТЕНЗИВНОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИЯ ТРАНСНАЦИОНАЛНО МОТИВИРАН СВЕТОВЕН РЕД.

 

            ***(05)После, почти броени дни след това, аз и получилият по онова време (докато аз бех в затвора) невероятно висока медиина известност като „борец за човешки права” Румен Воденичаров,

            бяхме поканени на специална среща с високопоставен пристигнал от САЩ функционер на Новото Време,

            който, обосновавайки тезата си за съществуваща „опасност от кървава комунистическа съпротива” и предлагайки ми „блестяща политическа кариера” поиска от мен официално и публично да заявя, че „в името на мирния преход” се отказвам да търся наказателна и репараторна отговорност за злодеянията, които са извършени срещу мен и моите най-близки хора и срещу други като нас;

            тъй като, ОБАЧЕ, АЗ ЕНЕРГИЧНО ЗАЯВИХ, ЧЕ КАТЕГОРИЧНО ОТХВЪРЛЯМ НАПРАВЕНОТО МИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ,

            ПОНЕЖЕ ОТ МЕН ФАКТИЧЕСКИ се иска да скъсам не само юридическата си диплома, която ми повелява да се боря за ПРАВОСЪДИЕ,

            но да скъсам и Светото Писание, КОЕТО МИ ПОВЕЛЯВА ДА СЕ БОРЯ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ,

            разговора с мен веднага ПРИПРЯНО бе прекратен и Н. П. Посланика деликатно и по-скоро конфузно ме изпрати на изхода на резиденцията, като Румен Воденичаров остана на масата за разговори;

  Уточнявам, че едва по-късно разбрах

кой, всъщност е

и какво представлява видният американски функционер на Новото Време,

чието име е Джордж Сорос;

 

            ***(06)После, като активен член на Националната политическа „Кръгла маса” участвувах в срещата с Държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и имах обширен специален разговор с неговия секретар по сигурността Боб Хътчингс,

            от когото узнах, че ЦРУ и Посолството на САЩ в България категорично няма да позволят да бъде потърсена дори и символична отговорност от комунистическите злодеи;

 

            ***(07)После, като депутат във Великото Народно събрание (имащо юридическия статус на Сенат), аз и живеещият в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“,

            получихме специална официална покана (и диплома) за членство и участие в дейността на т. нар. „Конференция на американските политически лидери” и пристигнахме във Вашингтон;

            където участвувахме в дискретна делова среща, на която аз (и моят германски приятел) категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера,

            тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.

 

            ***(08)СЛЕД ТОВА, до днешния ден, вече повече от четвърт век, ЦРУ и Посолството на САЩ ВОДЯТ ЖЕСТОКА И ПЕРВЕРЗНА ОТМЪСТИТЕЛНА ЕЛИМИНАЦИОННА ХИБРИДНА ВОЙНА СРЕЩУ МЕН И МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА,

  като, както по-рано, така и днес, конкретните оперативни мероприятия, всъщност, се възлагат на и се изпълняват от престъпните български бойни кадри на съветския комунистически режим,

  които именно вече повече от четвърт век ФАКТИЧЕСКИ СА АБСОЛЮТНО ЮРИДИЧЕСКИ БЕЗОТГОВОРНИ КАКТО ЗА ПРЕДИШНИТЕ, ТАКА И ЗА НОВИТЕ ИМ ЗЛОВЕЩИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ,

  тъй като са „бронирани” като „демократични партньори” на „демократичните сутеньори” от Руската Червена Мафия и от ЦРУ, САЩ и ЕС.

ІІ.

            Обръщам специално внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта или обстоятелството, че:

            ***Считано от 23 Януари 2014 г. ДО ДНЕС Вашият дипломатически предшественик и лично Вие КАТО НЕГОВ ПРИЕМНИК сте адресати и надлежни длъжници да дадете официален отговор по точно 75 (седемдесет и пет) така наречени „Отворени официални писма-МЕМОРАНДУМИ”,

            адресирани до 51 (петдесет и един) имащи дипломатически статус адресати, общото или водещото наименование на които меморандуми е „Cry for Justice / Cry for Law / Вик за Правосъдие”;

 

            ***Считано от 02 Юни 2016 г. ДО ДНЕС СПЕЦИАЛНО ВИЕ, Ваше Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин сте адресат и надлежен длъжник да дадете официален отговор по точно 42 (четиредесет и две) така наречени „ПЕРСОНАЛНИ МЕМОРАНДУМИ”.

            Така, в така визирания контекст тук и сега Ваше Превъзходителство, ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ВИ ПРИПОМНЯМ И ОБРЪЩАМ ВАШЕТО СПЕЦИАЛНО ЮРИДИЧЕСКО И ДИПЛОМАТИЧЕСКО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ТОВА,

  че съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, Европейският съюз има характера на НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

  според който ВЕЧЕ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ са СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО;  

     и че в този смисъл ВСИЧКИ ПОСЛАНИЦИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО, РАЗБИРА СЕ, И ПОСЛАНИКА НА САЩ, са акредитирани НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА МАФИОТСКА (ДЪРЖАВНА) ВЛАСТ,

     НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ,

     И ЧЕ СА ДЛЪЖНИ ДА СПАЗВАТ ВСИЧКИ НАДЛЕЖНИ УСЛОВИЯ И ИЗИСКВАНИЯ НА АКРЕДИТАЦИЯТА!!!  

 

            Също така обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта, че ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК

ЧРЕЗ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ОФИЦИАЛНИ ИСКАНИЯ

            ПРЕД ОФИЦИАЛНИТЕ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ,

            ПРЕД ОФИЦИАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ НА САЩ

            И НА ПОЧТИ ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ

            И НА ЕВРОПЕИЙСКИЯ СЪЮЗ,

            СЪМ СЕ ОПИТВАЛ ДА ТЪРСЯ И ДА НАМЕРЯ СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЯКО ОТДЕЛНО НАДЛЕЖНО ОПИСАНО И ДОКАЗАНО ПРЕСТЪПНО ДЕЯНИЕ, ИЗВЪРШЕНО ОТ БОЙНИТЕ КАДРИ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА КГБ

            НЕ САМО ПО ВРЕМЕТО НА ПОЛОВИНВЕКОВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕСТЪПНАТА КЛАСИЧЕСКА ИНТЕРНАЦИОНАЛНО МОТИВИРАНА И ОРГАНИЗИРАНА КОМУНИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ ДО 1990 Г.,

            НО И ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК ПО ВРЕМЕТО НА ТРАНСНАЦИОНАЛНО МОТИВИРАНАТА И ОРГАНИЗИРАНА НЕ ПО-МАЛКО ЖЕСТОКА, НО ПО-ПЕРВЕРЗНА ПРЕСТЪПНА НЕОКОМУНИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ;

  НО ВМЕСТО НАДЛЕЖЕН ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР

  ВИНАГИ НЕ САМО ЛИЧНО АЗ СЪМ ПОЛУЧАВАЛ И ПОЛУЧАВАМ,

  НО И МОИТЕ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА ВИНАГИ СА ПОЛУЧАВАЛИ И ПОЛУЧАВАТ

  ОЩЕ ПО-ОЖЕСТОЧЕНИ ПРЕСТЪПНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА.

 

            Обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта, че още на 09 май 2007 г., по повод годишнината от назначаването на Майкъл Хейдън за директор на ЦРУ

         (с когото, струва ми се, лично съм се запознал в сградата на посолството на САЩ преди постъпването му като военно аташе в София),

            в мое официално публично писмо до него (и с копия до посланиците на Великобритания, Швейцария, Белгия, Франция, Германия, Европейската комисия и САЩ) изрично съм написал следният текст:

„(... ...) Поне аз почти всяка седмица срещам по улиците на София личности, които много добре познавам като мои бивши и сегашни палачи, които с различна степен на откровеност, директност, ехидност, наглост, заплашителност и дори цинична „добронамереност” ми казват думи, смисловото съдържание на които в обобщен и синтезиран вид гласи:

  По-рано ние служехме на КГБ и на Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО - а ти както по-рано, така и днес си и ще бъдеш наша жертва!”.

  И целият проблем за мен в случая се свежда до това,

  че същите тези личности както по-рано, така и днес са и продължават да бъдат

  контингент на българския клан на руската Червена мафия,

  в структурата на която са включени като нискойерархични елементи не само руската, но и българската държава, и дори не само руското, но и българското общество;

  при което за мен остава странен и все още недостатъчно понятен фактът,

  че Западът и в частност САЩ наистина ги приемат, легитимират и енергично защитават именно като „свои демократични партньори”.”



 

            Нещо повече – в моя, адресиран лично до самият Вас, Ваше Превъзходителство, датиран на 01 Септември 2016 г. (Четвъртък) т. нар. „ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ (25-ти) ПЕРСОНАЛЕН МЕМОРАНДУМ

            изрично и пределно ясно съм посочил, че

            на 06 Юли 2007 г. надлежно съм изпратил чрез официалната държавна пощенска служба мое официално писмо до:

            ***Her Excellency Ms. Condoleezza Rice - Secretary of State, US Department of State 2201 C Street NW, Washington, DC 20520, USA;

            ***His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA, към писмото ми от 09 май 2007 г.;

            ***До Негово Превъзходителство г-н Джон Байърли - Извънреден и Пълномощен Посланик на Съединените Американски Щати, кв. “Лозенец”, ул. “Козяк” № 16, 1407 София;

            и че отделно от това лично съм посетил сградата на Посолството на САЩ и съм предоставил копие от писмото до Н.П. г-н Джон Байърли;

         и че СЛЕДОВАТЕЛНО същото писмо би трябвало да е и Ваше официално служебно достояние.

            И че в това писмо изрично и пределно ясно се съдържа следният текст:

  „(... ... ...)При което държа изрично и ясно да ви уведомя, че

  моят интерес към цялата тази документация съвсем не е случаен и съвсем не е продиктуван единствено от чисто лични мотиви. Разбира се, чисто личните мотиви несъмнено присъствуват.

  (... ... ... ); Все пак, обаче, много по-силните мотиви, поради които съм заинтересован  да получа въпросната документация са тези, че аз и почти две трети от българското население

  желаем да узнаем истината относно причините за несъмнения за нас факт,

  че през последните две десетилетия в България се извършва пределно очевиден тотален геноцид над българското население,

  който очевиден за нас геноцид

  не е очевиден единствено за управляващите кръгове на САЩ и на Европейския съюз;

  а последният факт, поне според мен, несъмнено се дължи на това, че става въпрос за някаква степен и форма на съучастничество.

 

(... ... ... ... ... ... ... ... ... ...)

  В тук „пропуснатият” текст е дадено обширно конкретно описание на моята среща с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейъкър и неговият секретар по сигурността Боб Хътчингс.

  В този доста обширен текст НАКРАТКО става дума за това, че по повод моето категорично гледище, че

   ОНЕЗИ ОТДЕЛНИ И КОНКРЕТНИ ФУНКЦИОНЕРИ НА ПРЕСТЪПНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ, КОИТО СА ИЗВЪРШИЛИ ОТДЕЛНИ, КОНКРЕТНО И НАДЛЕЖНО ДОКАЗАНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ, ТРЯБВА ДА ПОНЕСАТ СЪОТВЕТНАТА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ;

  НО ЧЕ ЗА РАЗЛИКА ОТ ЖЕСТОКИТЕ НЕЧОВИШКИ КОНЦЛАГЕРНИ И ЗАТВОРНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО ТЕ БЕХА ПОСТАВИЛИ МЕН И ТАКИВА КАТО МЕН,

  КАТО ИЗРАЗ НА ХУМАННОСТТА НА НОВОТО ВРЕМЕ, АКО ТОВА ЗАВИСИ ОТ МЕН, ТЕ ЩЕ БЪДАТ НАСТАНЕНИ В ЗАТВОРИ ОТ ХОТЕЛСКИ ТИП „ШЕРАТОН”;

И ЧЕ ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА НА ТОВА МОЕ НАПЪЛНО БЕЗУПРЕЧНО ЮРИДИЧЕСКО И ХУМАННО ГЛЕДИЩЕ  

високопоставеният американец пределно ясно ми даде да разбера, че той не е доволен от този мой юридически и хуманно напълно беузупречен отговор;

    И че той, всъщност, изрично и ясно ми даде да проумея, и да осъзная, че официалната политическа и държавна американска стратегия е насочена

    СЪВСЕМ НЕ КЪМ СПАЗВАНЕ НА ПРАВОТО,

    А СРЕЩУ САМОТО ПРАВО,

    НАЙ-ГЛАВНИЯТ ЕЛЕМЕНТ НА КОЙТО Е ИМЕННО

    ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ЗЛОДЕЯНИЯ.

  Впрочем, във визираният текст съм посочил, че за да мога по-бързо и по-лесно да асимилирам и да осъзная този именно факт, на мен ми е „помогнало” „едно напълно случайно, но доста важно за мен обстоятелство”.

  Няколко години преди това бях гледал някакъв американски филм, отнасящ се за следвоенна Япония, в който сюжетът бе изграден върху това,

  че след капитулацията на т. нар. „японски милитаризъм” американската окупационна власт

  не само е възложила извършването на демилитаризацията именно на своите доскорошни противници – милитаристите;

  не само не е защитила от избиване и репресии онези японци, които по време на войната са били техни естествени съюзници;

  но дори е разконспирирала някои от своите най-видни агенти

  и е дала възможност и дори препоръка на “демилитаризиращите се милитаристи” да ги убият.

            Виж: ***Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат), Глава VІ, §3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията, с. 336-352;

            ***Виж:2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа на опозицията” - първа част


http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-amerikanska-podkrepa-na-opozitsiyata-parva-tchast/


http://iankov.blogspot.bg/2012/12/3.html


            ***Виж: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - втора част,


http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post.html


http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-vtora-tchast/


            ***Виж: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - трета част,


http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html


http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-treta-tchast/


            ***Виж: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - четвърта част,


http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_9603.html


http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-amerikanska-podkrepa-na-opozitsiyata-tchetvarta-tchast/


  Така, в контекста на горното, тук и сега Ваше Превъзходителство, аз изрично и пределно ясно Ви питам:

  „Защо, спрямо мен и спрямо моите най-близки хора,

  а и спрямо всички други като мен и като нас,

  ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК

  САЩ ПРОВЕЖДАТ СЪЩАТА

  ИЛИ АНАЛОГИЧНА НА ЯПОНСКАТА

  СТРАТЕГИЯ НА СИСТЕМАТИЧНО СЕЛЕКТИВНО УНИЩОЖЕНИЕ ? 

ІІІ.

            Също така ВИ ПРИПОМНЯМ, Ваше Превъзходителство,

            че тъй като именно заради нашата Духовна и Идейна принадлежност към Висшите ценности на Запада и в частност към Висшите цивилизацонни ценности на Америка,

   моята и на моите семейно и фамилно близки хора житейска ежедневна Съдба и самото ни съществуване като живи същества са дълбоко белязани от стоварените и стоварващите се върху нас

   от Септември 1944 г. ДО ДНЕС

   ПОВЕЧЕ ОТ 600 (ШЕСТОТИН) СЛОЖНО-СЪСТАВНИ, КОМПЛЕКСНИ, МНОГОАКТНИ, ПРОДЪЛЖАВАНИ И СИСТЕМНО ИЗВЪРШВАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ДЕЛИКТИ,

   в които по същество се съдържат НЯКОЛКО ХИЛЯДИ отделни конкретни престъпни актове (престъпления), извършени и извършвани с неимоверна жестокост и перверзност от професионалните бойни кадри на българския клан на съветския и съветско-руския комунизъм и неокомунизъм;

   и тъй като вече повече от четвърт век същите тези изверги извършват злодеянията си върху нас именно в контекста на непосредственото височайше одобрение и обезпечение

   на САЩ и на посолството на САЩ в България;

тук и сега изрично и пределно ясно Ви питам:

  Защо САЩ убиха традиционното Цивилизационно Величие на Америка

  и се превърнаха в комунистически Съветски Американски Щати?

Защо САЩ убиха Планетарната Американска Мечта и

Защо Посолството на САЩ в България обезпечава безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и Червената Мафия,

А НЕ ЗАЩИТАВА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ?

ІV.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, както несъмнено превъзходно знаете, аз имам и още от 90-те години до днес официално съм публикувал (в множество строго научни, документални и публицистични издания) моя отговор на тук визираните адресирани към Вас мои въпроси, но ... искам да получа и Вашият отговор. 

            Виж: Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 1., Том 2., Том 3, Том 4., Том 5, Том 6., Том 7, Том 8,, Том 9, Том 10, Том 11; 

            Виж: Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 1, Том 2, Том 3, Том 4. Том 5, Том 6, Том 7, Том 8, Том 9; 

            Виж: Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., 2007;     Виж: Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид. (Документалистика), С., 2010;

            Виж: Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., 2010;

            Виж: Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., 2012;

            Виж: Янко Янков, Писма до градинарите на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., 2012;

            Виж: Янко Янков, Българският демократичен геноцид. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5, С., 2013-2014.

 

            Така, според мен:

  ***още в деня (3 Декември 1989 г.) на подписването на „Малтенските Споразумения” и НАЙ-ВЕЧЕ в деня на рухването на „Берлинската стена“

    всъщност рухна не регионално-империалната съветска комунистическа система (Съветският Съюз),

    а капиталистическата система,

    и фактически бе наложена системата на не по-малко жестокия, но много по-перверзен глобален банкстерско-мафиотски съветско-руско-американски

НЕОкомунистически НЕОколониализъм;

  като така, по този начин, влезе в реално действие подготвяният в продължение на повече от едно десетилетие

   съвместен Сценарии, съгласно който

  конфронтациата между Системите завърши с конвергенция на елитите срещу собствените им народи.

 

            Впрочем, от този именно момент влезе в ход вторият етап на сценария относно Обединената Европа и интензивно бе предприето „изграждането” на Европейския Съюз като Втори Съветски съюз, не по-малко жесток, но по-перверзен от Първия.

 

            ***така, всъщност, рухна издигнатата от Адамс и непоколебимо въвъдената от Рузвелт като семантичен знак” на най-дълбоката същност на държавната власт т. нар. „Американска мечта“, съгласно която не само всеки американски гражданин, но и всеки гражданин на Планетата има правото на равни и неограничени възможности за много по-добър живот, при което единствените „естествени граници” за реализуемостта на това са пределите на индивидуалните трудови способности;

 

            ***така, всъщност, именно Малтенският и Берлинският „ритуални моменти” встъпиха в историята като официални ритуални моменти, в които съгласно предварителната банкстерско-мафиотска договореност между икономическите и политическите елити и официалните държавни власти на Съединените щати на Америка, на СССР и на Европа

            бе убита основаната върху почтените трудови усилия автентичнаАмериканска и Планетарна Мечта

            и бе превърната в мечта на транстериториалните комуноидни банкстерско-мафиотски престъпници, издигнали именно престъпността като фактор на ежедневното битие

            (Виж: стр.687-768 от книгата Янко Янков, „Политически и правни учения. Основи на политикоправния генезис, Том 5, Книга 2, С., „Янус“, 2007);

            Виж: Световна криза: „Руската идея“ кастрира „Американската мечта“, http://iankov.blogspot.bg/2008/10/blog-post_25.html );

 

            ***така именно след тези два „ритуални моменти” дори там, като например САЩ, където държавата (държавната власт) наистина бе принадлежна на гражданите и на националните елити, тя (държавата, държавната власт) стана принадлежна на банкстерските транснационални корпорации и мафии.

            Впрочем, длъжен съм да Ви припомня, че основателно или неоснователно, но в моята научноизследователска концепция е залегнало гледището, че тук визираното, извършено през 90-те години убийство на американската и планетарната мечта, фактически е ВТОРОТО поред такова;

            и че за много по-кратък исторически период ПЪРВОТО е било станало през 30-те години, когато, впрочем, Америка е имала напълно закономерния исторически шанс да има за свой достоен държавен лидер Франклин Делано Рузвелт, който позовавайки се на доказателствата, предоставени му от прокурора на Ню Йорк Фердинанд Пекора, бе обезпечил издаването на специален закон („Glass-Steagall Act“),

            с който не само бе наказал всички банки, за които е било установено, че чрез осъществяваната от тях два несъвместими вида дейности, с които именно са били широко отворили вратите на жестоката финансова и икономическа криза,

            но и фактически бе върнал в патримониума на американския народ и на националните американски елити

            собствеността им върху държавната власт, която им е била отнета именно от т. нар. „банкстери” - банкерите-гангстери“.

V.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, с настоящето мое официално писмо-меморандум, адресирано лично до Вас,  настоявам да получа Вашият официален отговор, съдържащ Вашето ИНСТИТУЦИОНАЛНО ИЛИ ЛИЧНО становище относно така визираните проблеми.

            В ЧАСТНОСТ, тук приложено Ви предоставям 24 (двадесет и четири) страници копия от документалния пакет, който е приложен и надлежно предоставен на Министара на вътрешните работи на България

            по повод и във връзка с моето искане за предоставяне на цялата документация и за обезпечаване на Правосъдието

            ОТНОСНО престъпна дейност, извършена от ДНЕШНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРИЯ,

            за които официално се знае, че са

            БИВШИ БОЙНИ КАДРИ НА ПРЕСТЪПНИ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ

            И ДНЕШНИ „демократични партньори” на специалните служби на САЩ, на ЕС и на страните-ЧЛЕНКИ НА ЕС.

  Уточнявам, че става въпрос за престъпна дейност, извършена от тези специални служби и изразяваща се в цинично и безскпупулно шантажно манипулиране на бившия политически затворник и политически емигрант д-р Николай Стефанов Попов, целта на което е била,

  в замяна на обещението на специалните служби, че след неговата смърт няма да притесняват неговия тежко болен син, той да бъде мотивиран да извърши тежко престъпление – убийство и самоубийство с пистолет.

  Естествено, макар и все пак след известни бутафорни преструвки или шикалкавания, д-р Попов все пак отказал да изпълни „споразумението”.

 

            Така или иначе за мен е важен отговорът на ЦРУ и на посолството на САЩ по така визирания казус,

            тъй като Е НОТОРНО ИЗВЕСТНО, ЧЕ ПО (ПРЕЗ) СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ СЪЩИТЕ ТЕЗИ БЪЛГАРСКИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ СА СЕ НАМИРАЛИ НА ТРОЙНА ЕЗДА – КАКТО НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ, ТАКА И НА САЩ, ТАКА И НА ЕС.

Приложение – СЪГЛАСНО ТЕКСТА.

14 Ноември 2016 г.                                     Янко Н. Янков: . . . . . . . . . . .

& Край на документа

 

* * *

28 Ноември 2016 г. Четиредесет и четвърти (44-ти)

персонален меморандум

До Негово Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин Посланик на САЩ,

            За пореден път ВИ ПРИПОМНЯМ, Ваше Превъзходителство, ЧЕ:

            Тъй като имам голямо множество

            НЕ САМО С БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА КГБ,

            НО И С ЦРУ И САЩ,  

            „стари сметки за уреждане“ (фр.) и

            „стари кожи за дране“ (англ.),

            ПРЕЗ ИЗТЕКЛИЯТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК

            НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА ПРЕДЯВЯВАМ ПРЕД ВАШИТЕ

            ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ И ПРЕД ВАС

            искането

да бъдат официално резсекретени,

да получат официален публичен характер и

ДА МИ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ КОПИЯ

от абсолютно всички документи, намиращи се в  архивите на институциите на САЩ и

отнасящи се за мен и свързаните с мен лица.

І.

            Припомням Ви, Ваше Превъзходителство, че:

            ***(01)преди почти четири десетилетия, със съдействието на военният аташе на Великобритания Джон Бак, започнаха моите ИНТЕНЗИВНИ взаимоотношения с дипломатическите служители на САЩ в България;

 

            ***(02)по повод и във връзка с това при едно от поредните ми посещения в Посолството поканих Н. П. Посланика лично той или негов представител да посети домът на родителите ми в родното ми село, и така, само броени минути след това, аз и политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл се отправихме с неговата дипломатическа кола и пристигнахме в село Клисурица, Михайловградски окръг (днес община град Монтана). Уточнявам, че това, доколкото зная и разбирам, Е БИЛО единственото посещение на западен дипломат в частен български дом в продължение на половинвековното комунистическо управление в България.

            На тръгване той прегърна майка ми и й каза Не се притеснявайте за сина си! Ние ще му помогнем! Не се притеснявайте и за всичките вас – ние няма да позволим да издевателстват над вас!“.

            Впрочем, дори и днес съм почти уверен, че по онова време

  този високопоставен американец е бил искрен

  и вероятно не е имал достатъчно ясна представа за дълбоката античовешка и престъпна същност на вече установените споразумения между висшите ръководни кръгове на ЦРУ и КГБ.

            Впрочем, още на другия ден аз бех осъден и изпратен на тежък физически труд в концлагера в химическите заводи край Девня, Варненоско, а след два месеци бех арестуван в килиите на Главно следствено управление на ДС в София.

 

            ***(03)само две седмици след моето арестуване Държавният департамент на САЩ е излязъл със специален официален и публично оповестен Доклад, в който моето име е посочено като пример на български гражданин, лишшен от човешки права;

 

            ***(04)Въпреки неимоверно строгата ми изолация в затвора все пак узнавах, че в българските мисии на западните радиостанции моето име се споменава сравнително интензивно и че в моя защита съществуват изказвания на високопоставени западни личности;

            все пак, обаче, още в първите години на неимоверно жестокото и кошмарно мое „пребиваване” в затвора, именно в контекста на дългогодишната ми научно-изследователска и преподавателска специализация в единствения по онова време български Юридически факултет (в Софийския университет) и в Българската академия на науките (БАН) по „Теория на социалното управление” („Политически мениджмънт”)

            аз постепенно започнах да заподозрявам или да проумявам, че т. нар. „западна защита на човешките права в България” поради някакви все още недостатъчно изяснени от мен ОБЕКТИВНИ ИЛИ СУБЕКТИВНИ, ЗАКОНОМЕРНИ ИЛИ СЛУЧАЙНИ фактори и обстоятелства

  РЕАЛНО И ЦЕЛЕВО ИЛИ Е НАПЪЛНО НЕЕФЕКТИВНА,

  ИЛИ ВЪВ ВИСОКА СТЕПЕН ИМА СЦЕНАРИЙНО ПРЕДНАМЕРЕН ХАРАКТЕР НА КОЛОСАЛНА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗМАМА И ТЕАТРАЛНА БУТАФОРИЯ.

  Впрочем, оттогава до днес, вече няколко десетилетия оттогава, аз вече разполагам с множество сериозни фактологически и научнообосновани основания да бъда категоричен, че наистина по въпроса за спазването и защитата на човешките права, КАКТО ПО ОНОВА ВРЕМЕ, ТАКА И ДНЕС, т. нар. Запад е разигравал и разиграва виртуозна ИЗМАМНИЧЕСКА ТЕАТРАЛНА БУТАФОРИЯ.

 

            ***(05)Тук и сега, в частност, обръщам Вашето специално внимание, Ваше Превъзходителство върху това, че КАТЕГОРИЧНО И ЯСНО НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА

            *ВАШИЯТ ОТГОВОР,

            *ОТГОВОРЪТ НА ДЪРЖАВНИЯТ ДЕПАРТАМЕНТ НА САЩ,

            *ОТГОВОРЪТ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ВЕЧЕ НОВИЯТ ДИРЕКТОР НА ЦРУ И

            *ОТГОВОРЪТ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА НОВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ,

  КАКТО относно ГОЛЯМОТО МНОЖЕСТВО надлежно посочени и описани от мен конкретни факти и обстоятелства,

  ТАКА И относно принципните правно-нармативни и фактически регламентации, практики и СПОРАЗУМЕНИЯ между ЦРУ и КГБ, обуславащи възможността КАКТО тези ПРЕСТЪПНИ събития да се случат,

     ТАКА И ФАКТА, ЧЕ ЦРУ И САЩ

     ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК ИНТЕНЗИВНО ОБЕЗПЕЧАВАТ ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ

     И ТАКА ПО СЪЩЕСТВО БРУТАЛНО ПОГАЗВАТ КАКТО ПРЕДПИСАНИЯТА НА СВЕТОТО ПИСАНИЕ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА, ТАКА И ОСНОВНИЯТ ПРИНЦИП НА ПРАВОТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПРАВОТО НА САЩ, ЗА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА.

 

            При арестуването ми беха предявени три обвинения, като главното или водещото бе за подстрекаване на САЩ за враждебна дейност срещу СССР, държавите от социалистическия лагер и Българпия;

            при което преди осъждането ми и по време на пребиваването ми в килиите на Главно следствено управление на ДС и на Софийския затвор

            СРЕЩУ МЕН БЕХА ПРОВЕДЕНИ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ИНТЕНЗИВНИ И АБСОЛЮТНО БЕЗСКРУПУЛНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,

            ЦЕЛТА НА КОИТО БЕ ДА БЪДЕ ПРЕЧУПЕНА ВОЛЯТА МИ И ДА БЪДА ПРИНУДЕН ДА СЕ ПРИЗНАЯ ЗА ВИНОВЕН И ДА ПРОСЯ ЗА МИЛОСТ.

            При това съществува специален документ, подписан от заместник-министъра на МВР по ДС генерал Григор Шопов, за прилагането върху мен на химически и фармацевтимни средства с цел за пречупване на волята ми.

            След осъждането ми ВЕДНАГА бех изпратен в зловещо известният затвор в Пазарджик, където ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ГОРЕПОСОЧЕНАТА ЦЕЛ бех подложен на неимоверно жестоки физически и химико-фармацевтични издевателства, при което два пъти бех в състояние на кома – веднъж след неимоверно жесток осакатяващ побой и веднъж след принудително прилагане на химико-медикаментозни препарати.

  В същото време брат ми и баща ми са били многократно арестувани за по два, три, пет и седем дни, при което от тех е искано да подпишат декларация, че се отказват от мен и порицават моята престъпна дейност,

  и именно поради техната „престъпна упоритост” и отказът им да направят това по време на престоят им в килиите на ДС те са били подложени на систематични химически и фармацевтични третирания, в резултат на които впоследствие и двамата починаха от раково заболяване;

            а аз, при високо развит тумор на надбъбречната жлеза (т. нар. „феохромоцитом”) веднага след освобождаването ми от затвора бех спасен в единствения в Европа специализиран медицински център „Гросхадерн” в Мюнхен, Германия и категоричното заключение на лекарите бе, че заболяването се дължи на химически и фармацевтични третирания в затвора.

 

         НА ТРЕТАТА ГОДИНА ОТ ПРЕБИВАВАНЕТО МИ В ЗАТВОРА, точно по време на връхната точка на оперативните мероприятия срещу мен, срещу брат ми и срещу баща ми,

         в затвора присигна за среща с мен полковник (впоследствие - генерал) Божидар Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в Михайловград.

         Тъй като той е роден в съседно село и с него НЕ САМО сме се познавали още като деца и съученици в гимназията и като състуденти в Юридическия факултет, НО И В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МНОГО ГОДИНИ СМЕ БИЛИ БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛИ.

         В присъствието на началника на затвора той ми каза, че:

  *е пристигнал при мен по поръчение на Министъра на МВР, при това по настояване на Посолството на САЩ;

  *всичките оперативни мероприятия срещу мен, брат ми, баща ми и всички други свързани с мен и с нас лица, са били НЕПОСРЕДСТВЕНО ръководени и провеждани НЕ ОТ НЕГО, а от специален високопоставен екип при Министерството,

  И ЧЕ ПОСОЛСТВОТО НА САЩ Е ЗНАЕЛО ЗА ТЕХ;

    *от посолството на САЩ са настоявали за моето освобождаване от затвора и да ми бъде обезпечена възможността да замина за САЩ или в Западна Европа,

    но това да стане само след като и ако бъде пречупена и подчинена моята воля и волята на най-близките ми хора

    и след като ние изрично, ясно и официално се признаем за виновни пред комунистическата българска държавна власт;

    *накрая неговите изрични думи беха: „Не само в САЩ, но и в която и да е западна европейска държава НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ ПРИЕТ, АКО ПРЕДИ ТОВА НЕ СИ СЕ ПОДЧИНИЛ НА НАС! Това е практика по ОТДАВНА ПОСТИГНАТО И ДЕЙСТВАЩО ВИСОКОПОСТАВЕНО СПОРАЗУМЕНИЕ, която важи не само за теб, а за всички като теб – преди теб и след теб!”.

 

         ***(06)Тъй като аз, разбира се, категорично отказах да приема направеното ми предложение, останах в затвора още цели три години;

 

            ***(07)Само броени минути след освобождаването ми от ШЕСТГОДИШНИЯ ЗЛОВЕЩО-КОШМАРЕН престой в комунистическите затвори прекрачих прага на посолството на САЩ и веднага, а и през следващите дни УЗНАХ И ПРОУМЯХ,

            че между ЦРУ и КГБ е постигнато СПЕЦИАЛНО АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНО И ПО СЪЩЕСТВО АБСОЛЮТНО ПРЕСТЪПНО АНТИЧОВЕШКО СПОРАЗУМЕНИЕ, което предстои да бъде закрепено от държавните лидери на СССР и САЩ;

  съгласно което НЯМА ДА БЪДЕ ПОЗВОЛЕНО на нито един от жертвите на комунистическите злодеяния,

  ДА ПОЛУЧИ НЕ САМО РЕАЛНО, НО ДОРИ И СИМВОЛИЧНО НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО ПРАВОСЪДИЕ

  ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ЗЛОВЕЩИ СЕЛЕКТИВНО-ГЕНОЦИДНИ И РЕПРЕСИВНИ СЪБИТИЯ,

  на които той и неговите близки хора са били подложени от българския клан на престъпната интернационално мотивирана съветска комунистическа държавна власт;

  И ЧЕ КГБ И ЦРУ, СССР/РУСИЯ И САЩ

  ЗАДРУЖНО И ЕНЕРГИЧНО

  НЯМА ДА ПОЗВОЛЯТ ДА БЪДЕ НАКАЗАН ДОРИ СИМВОЛИЧНО ЗАРАДИ ИЗВЪРШЕНИТЕ ЗЛОДЕЯНИЯ НИТО ЕДИН ОТ ПРЕСТЪПНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИЗВЕРГИ,

  ТЪЙ КАТО, съгласно постигнатото ПРЕДИ ПОНЕ ЕДНО ДЕСЕТИЛЕТИЕ СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЦРУ И КГБ

   КОНФРОНТАЦИЯТА МЕЖДУ СИСТЕМИТЕ ЩЕ ЗАВЪРШИ С КОНВЕРГЕНЦИЯ НА ЕЛИТИТЕ СРЕЩУ СОБСТВЕНИТЕ ИМ НАРОДИ

  ПРИ КОЕТО СЕЛЕКТИВНИЯТ ГЕНОЦИД ЩЕ БЪДЕ ЗАМЕНЕН С ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД, 

  И АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ПРЕСТЪПНИ ИЗВЕРГИ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНО МОТИВИРАНИЯ РЕГИОНАЛЕН КОМУНИЗЪМ

  ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ДА БЪДАТ БОЙНИ КАДРИ НА ИНТЕНЗИВНОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИЯ ТРАНСНАЦИОНАЛНО МОТИВИРАН СВЕТОВЕН РЕД.

 

            ***(08)После, почти броени дни след това, аз и получилият по онова време (докато аз бех в затвора) невероятно висока медиина известност като „борец за човешки права” Румен Воденичаров,

            бяхме поканени на специална среща с високопоставен пристигнал от САЩ функционер на Новото Време, който, обосновавайки тезата си за съществуваща „опасност от кървава комунистическа съпротива” и предлагайки ми „блестяща политическа кариера”

            поиска от мен В ИМЕТО НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА КЪРВАВАТА КОМУНИСТИЧЕСКА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРОТИЧАЩИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ПРОМЕНИ официално и публично да заявя, че в името на ХУМАННИЯ БЕЗКРЪВЕН МИРЕН ПРЕХОД се отказвам да търся наказателна и репараторна отговорност за злодеянията, които са извършени срещу мен и моите най-близки хора и срещу други като нас;

            тъй като, ОБАЧЕ, АЗ ВЕДНАТА ПРОФЕСИОНАЛНО ПРЕЦЕНИХ, ЧЕ НАПРАВЕНОТО МИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ВСЪЩНОСТ, ИМА ХАРАКТЕРА НА ИЗМАМНИЧЕСКИ ПОДЛО ЗАМИСЛЕН КАПАН ЗА ЕЛИМИНИРАНЕ ОТ СЦЕНАТА НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ СЪБИТИЯ,

            ЕНЕРГИЧНО ЗАЯВИХ, ЧЕ КАТЕГОРИЧНО ОТХВЪРЛЯМ НАПРАВЕНОТО МИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ПОНЕЖЕ ОТ МЕН ФАКТИЧЕСКИ се иска да скъсам не само юридическата си диплома, която ми повелява да се боря за ПРАВОСЪДИЕ, но да скъсам и Светото Писание, КОЕТО МИ ПОВЕЛЯВА ДА СЕ БОРЯ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ;

            ТАКА, разговорът с мен веднага ПРИПРЯНО бе прекратен и Н. П. Посланика деликатно и по-скоро конфузно ме изпрати на изхода на резиденцията, като Румен Воденичаров остана на масата за разговори;

       Уточнявам, че едва по-късно разбрах кой, всъщност е и какво представлява видният американски функционер на Новото Време, с когото бе визираната високопоставена среща, чието име е Джордж Сорос;

 

            ***(09)После, като активен член на Националната политическа „Кръгла маса” участвувах в срещата с Държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и имах обширен специален разговор с неговия секретар по сигурността Боб Хътчингс, от когото узнах, че ЦРУ и Посолството на САЩ в България категорично няма да позволят да бъде потърсена дори и символична отговорност от комунистическите злодеи;

 

            ***(10)После, като депутат във Великото Народно събрание (имащо юридическия статус на Сенат), аз и живеещият в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“,

            получихме специална официална покана (и диплома) за членство и участие в дейността на т. нар. „Конференция на американските политически лидери” и пристигнахме във Вашингтон;

            където участвувахме в дискретна делова среща, на която аз (и моят германски приятел) категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера,

            тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното безкръвно и мирно демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.

 

         ***(11)СЛЕД ТОВА, до днешния ден, вече повече от четвърт век,

         ЦРУ и Посолството на САЩ

         ВОДЯТ ЖЕСТОКА ЕЛИМИНАЦИОННА ХИБРИДНА ВОЙНА СРЕЩУ МЕН И МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА,

         като, както по-рано, така и днес, конкретните оперативни мероприятия, всъщност, се възлагат на и се изпълняват от престъпните български бойни кадри на класическия съветски комунистически режим,

         които именно вече повече от четвърт век ФАКТИЧЕСКИ СА АБСОЛЮТНО ЮРИДИЧЕСКИ БЕЗОТГОВОРНИ КАКТО ЗА ПРЕДИШНИТЕ, ТАКА И ЗА НОВИТЕ ИМ ЗЛОВЕЩИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ,

         тъй като са „бронирани” като „демократични партньори” на „демократичните сутеньори” от КГБ, от Руската Червена Мафия и от ЦРУ, САЩ и ЕС.

ІІ.

            Обръщам специално внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта или обстоятелството, че:

            ***Считано от 23 Януари 2014 г. ДО ДНЕС Вашият дипломатически предшественик и лично Вие КАТО НЕГОВ ПРИЕМНИК сте адресати и надлежни длъжници да дадете официален отговор по точно 75 (седемдесет и пет) така наречени „Отворени официални писма-МЕМОРАНДУМИ”, адресирани до 51 (петдесет и един) имащи дипломатически статус адресати, общото или водещото наименование на които меморандуми е „Cry for Justice / Cry for Law / Вик за Правосъдие”;

 

            ***Считано от 02 Юни 2016 г. ДО ДНЕС СПЕЦИАЛНО ВИЕ, Ваше Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин сте адресат и надлежен длъжник да дадете официален отговор по точно 43 (четиредесет и три) така наречени „ПЕРСОНАЛНИ МЕМОРАНДУМИ”.

            Така, в така визирания контекст тук и сега Ваше Превъзходителство, ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ВИ ПРИПОМНЯМ И ОБРЪЩАМ ВАШЕТО СПЕЦИАЛНО ЮРИДИЧЕСКО И ДИПЛОМАТИЧЕСКО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ТОВА,

            че съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, Европейският съюз има характера на НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, според който

ВЕЧЕ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ

са СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО;

            и че в този смисъл ВСИЧКИ ПОСЛАНИЦИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО, РАЗБИРА СЕ, И ПОСЛАНИКА НА САЩ,

  са акредитирани НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА МАФИОТСКА (ДЪРЖАВНА) ВЛАСТ,

  НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ,

  И ЧЕ СА ДЛЪЖНИ ДА СПАЗВАТ ВСИЧКИ НАДЛЕЖНИ УСЛОВИЯ И ИЗИСКВАНИЯ НА АКРЕДИТАЦИЯТА!!!

 

            Също така обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта, че ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК ЧРЕЗ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ОФИЦИАЛНИ ИСКАНИЯ ***ПРЕД ОФИЦИАЛНИТЕ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ, ***ПРЕД ОФИЦИАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ НА САЩ И ***НА ПОЧТИ ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ И ***НА ЕВРОПЕИЙСКИЯ СЪЮЗ,

            СЪМ СЕ ОПИТВАЛ ДА ТЪРСЯ И ДА НАМЕРЯ СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЯКО ОТДЕЛНО НАДЛЕЖНО ОПИСАНО И ДОКАЗАНО ПРЕСТЪПНО ДЕЯНИЕ, ИЗВЪРШЕНО ОТ БОЙНИТЕ КАДРИ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА КГБ

            НЕ САМО ПО ВРЕМЕТО НА ПОЛОВИНВЕКОВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕСТЪПНАТА КЛАСИЧЕСКА ИНТЕРНАЦИОНАЛНО МОТИВИРАНА И ОРГАНИЗИРАНА КОМУНИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ ДО 1990 Г.,

            НО И ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК ПО ВРЕМЕТО НА ТРАНСНАЦИОНАЛНО МОТИВИРАНАТА И ОРГАНИЗИРАНА НЕ ПО-МАЛКО ЖЕСТОКА, НО ПО-ПЕРВЕРЗНА ПРЕСТЪПНА НЕОКОМУНИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ;

  НО ВМЕСТО НАДЛЕЖЕН ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР ВИНАГИ НЕ САМО ЛИЧНО АЗ СЪМ ПОЛУЧАВАЛ И ПОЛУЧАВАМ, НО И МОИТЕ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА ВИНАГИ СА ПОЛУЧАВАЛИ И ПОЛУЧАВАТ ОЩЕ ПО-ОЖЕСТОЧЕНИ ПРЕСТЪПНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА.

 

            Обръщам Вашето внимание, Ваше Превъзходителство, върху факта, че още на 09 май 2007 г., по повод годишнината от назначаването на Майкъл Хейдън за директор на ЦРУ (с когото, струва ми се, лично съм се запознал в сградата на посолството на САЩ преди постъпването му като военно аташе в София),

            в мое официално публично писмо до него (и с копия до посланиците на Великобритания, Швейцария, Белгия, Франция, Германия, Европейската комисия и САЩ) изрично съм написал следният текст:

„(... ...) Поне аз почти всяка седмица срещам по улиците на София личности, които много добре познавам като мои бивши и сегашни палачи, които с различна степен на откровеност, директност, ехидност, наглост, заплашителност и дори цинична „добронамереност” ми казват думи, смисловото съдържание на които в обобщен и синтезиран вид гласи:

  По-рано ние служехме на КГБ и на Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО - а ти както по-рано, така и днес си и ще бъдеш наша жертва!”.

  И целият проблем за мен в случая се свежда до това,

  че същите тези личности както по-рано, така и днес са и продължават да бъдат контингент на българския клан на руската Червена мафия,

  в структурата на която са включени

  като нискойерархични елементи

  не само руската, но и българската държава,

  и дори не само руското, но и българското общество;

  при което за мен остава странен и все още недостатъчно понятен фактът,

  че Западът и в частност САЩ наистина ги приемат, легитимират и енергично защитават именно като „свои демократични партньори”.”



 

            Нещо повече – в моя, адресиран лично до самият Вас, Ваше Превъзходителство, датиран на 01 Септември 2016 г. (Четвъртък) т. нар. „ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ (25-ти) ПЕРСОНАЛЕН МЕМОРАНДУМ” изрично и пределно ясно съм посочил, че

            на 06 Юли 2007 г. надлежно съм изпратил чрез официалната държавна пощенска служба мое официално писмо до:

            ***Her Excellency Ms. Condoleezza Rice - Secretary of State, US Department of State 2201 C Street NW, Washington, DC 20520, USA;

            ***His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA, към писмото ми от 09 май 2007 г.;

            ***До Негово Превъзходителство г-н Джон Байърли - Извънреден и Пълномощен Посланик на Съединените Американски Щати, кв. “Лозенец”, ул. “Козяк” № 16, 1407 София;

            и че отделно от това лично съм посетил сградата на Посолството на САЩ и съм предоставил копие от писмото до Н.П. г-н Джон Байърли;

         и че СЛЕДОВАТЕЛНО същото писмо би трябвало да е и Ваше официално служебно достояние.

            И че в това писмо изрично и пределно ясно се съдържа следният текст:

  „(... ... ...)При което държа изрично и ясно да ви уведомя, че

  моят интерес към цялата тази документация съвсем не е случаен и съвсем не е продиктуван единствено от чисто лични мотиви. Разбира се, чисто личните мотиви несъмнено присъствуват.

  (... ... ... ); Все пак, обаче, много по-силните мотиви, поради които съм заинтересован  да получа въпросната документация са тези, че аз и почти две трети от българското население

  желаем да узнаем истината относно причините за несъмнения за нас факт,

  че през последните две десетилетия в България се извършва пределно очевиден тотален геноцид над българското население,

  който очевиден за нас геноцид

  не е очевиден единствено за управляващите кръгове на САЩ и на Европейския съюз;

  а последният факт, поне според мен, несъмнено се дължи на това, че става въпрос за някаква степен и форма на съучастничество.

 

(... ... ... ... ... ... ... ... ... ...)

  В тук „пропуснатият” текст е дадено обширно конкретно описание на моята среща с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейъкър и неговият секретар по сигурността Боб Хътчингс.

  В този доста обширен текст НАКРАТКО става дума за това, че по повод моето категорично гледище, че като класически професионален юрист аз съм категоричен противник на идеята за т. нар. колективна отговорност на комунистите за злодеянията на поддържаният от тех политически режим и че приемам тезата за ИНДИВИДУАЛНАТА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ

  НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН НАДЛЕЖНО И КОНКРЕТНО ДОКАЗАН ПРЕСТЪПЕН ДЕЕЦ ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НЕГО НАДЛОЖНО ДОКАЗАНО КОНКРЕТНО ПРЕСТЪПНО  ДЕЯНИЕ; И ЧЕ ОНЕЗИ ОТДЕЛНИ И КОНКРЕТНИ ФУНКЦИОНЕРИ НА ПРЕСТЪПНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ, КОИТО СА ИЗВЪРШИЛИ ОТДЕЛНИ, КОНКРЕТНО И НАДЛЕЖНО ДОКАЗАНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ,

  ТРЯБВА ДА ПОНЕСАТ СЪОТВЕТНАТА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ;

  НО ЧЕ ЗА РАЗЛИКА ОТ ЖЕСТОКИТЕ НЕЧОВИШКИ КОНЦЛАГЕРНИ И ЗАТВОРНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО ТЕ БЕХА ПОСТАВИЛИ МЕН И ТАКИВА КАТО МЕН,

  КАТО ИЗРАЗ НА ХУМАННОСТТА НА НОВОТО ВРЕМЕ, АКО ТОВА ЗАВИСИ ОТ МЕН, ТЕ ЩЕ БЪДАТ НАСТАНЕНИ В ЗАТВОРИ ОТ ХОТЕЛСКИ ТИП „ШЕРАТОН”;

И ЧЕ ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА НА ТОВА МОЕ НАПЪЛНО БЕЗУПРЕЧНО ЮРИДИЧЕСКО И ХУМАННО ГЛЕДИЩЕ

високопоставеният американец пределно ясно ми даде да разбера, че той не е доволен от този мой юридически и хуманно напълно беузупречен отговор;

  И че той, всъщност, изрично и ясно ми даде да проумея, и да осъзная, че официалната политическа и държавна американска стратегия е насочена

СЪВСЕМ НЕ КЪМ СПАЗВАНЕ НА ПРАВОТО,

А СРЕЩУ САМОТО ПРАВО,

НАЙ-ГЛАВНИЯТ ЕЛЕМЕНТ НА КОЙТО Е ИМЕННО

ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ЗЛОДЕЯНИЯ.

         Впрочем, във визираният текст съм посочил, че за да мога по-бързо и по-лесно да асимилирам и да осъзная този именно факт, на мен ми е „помогнало” „едно напълно случайно, но доста важно за мен обстоятелство”.

         Няколко години преди това бях гледал някакъв американски филм, отнасящ се за следвоенна Япония, в който сюжетът бе изграден върху това, че

         след капитулацията на т. нар. „японски милитаризъм”

         американската окупационна власт не само е възложила извършването на демилитаризацията именно на своите доскорошни противници – милитаристите;

        не само не е защитила от избиване и репресии онези японци, които по време на войната са били техни естествени съюзници;

         но дори е разконспирирала някои от своите най-видни помощници и агенти

         и е дала възможност и дори изрична препоръка на “демилитаризиращите се милитаристи” да ги убият.

            Виж: ***Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат), Глава VІ, §3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията, с. 336-352;

            ***Виж:2012-12-03, Маскарадът „Американска подкрепа на опозицията” - първа част


http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-amerikanska-podkrepa-na-opozitsiyata-parva-tchast/


http://iankov.blogspot.bg/2012/12/3.html


            ***Виж: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - втора част,


http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post.html


http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-vtora-tchast/


            ***Виж: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - трета част,


http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html


http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-treta-tchast/


            ***Виж: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - четвърта част,


http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_9603.html


http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-amerikanska-podkrepa-na-opozitsiyata-tchetvarta-tchast/


  Така, в контекста на горното, тук и сега Ваше Превъзходителство, аз изрично и пределно ясно Ви питам:

  „Защо, спрямо мен и спрямо моите най-близки хора, а и спрямо всички други като мен и като нас,

  ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК

  САЩ ПРОВЕЖДАТ СЪЩАТА ИЛИ АНАЛОГИЧНА НА ЯПОНСКАТА

  СТРАТЕГИЯ НА СИСТЕМАТИЧНО СЕЛЕКТИВНО УНИЩОЖЕНИЕ ?

ІІІ.

            Също така ВИ ПРИПОМНЯМ, Ваше Превъзходителство,

            че тъй като именно заради нашата Духовна и Идейна принадлежност към Висшите ценности на Запада и в частност към Висшите цивилизацонни ценности на Америка,

  моята и на моите семейно и фамилно близки хора житейска ежедневна Съдба и самото ни съществуване като живи същества са дълбоко белязани от стоварените и стоварващите се върху нас

  от Септември 1944 г. ДО ДНЕС

  ПОВЕЧЕ ОТ 600 (ШЕСТОТИН) СЛОЖНО-СЪСТАВНИ, КОМПЛЕКСНИ, МНОГОАКТНИ, ПРОДЪЛЖАВАНИ И СИСТЕМНО ИЗВЪРШВАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ДЕЛИКТИ,

  в които по същество се съдържат НЯКОЛКО ХИЛЯДИ отделни конкретни престъпни актове (престъпления),

  извършени и извършвани с неимоверна жестокост и перверзност от професионалните бойни кадри на българския клан на съветския и съветско-руския комунизъм и неокомунизъм;

  и тъй като вече повече от четвърт век същите тези изверги извършват злодеянията си върху нас именно в контекста на непосредственото височайше одобрение и обезпечение

  на САЩ и на посолството на САЩ в България;

тук и сега изрично и пределно ясно Ви питам:

  Защо САЩ убиха традиционното Цивилизационно Величие на Америка и се превърнаха в комунистически Съветски Американски Щати?

  Защо САЩ убиха Планетарната Американска Мечта и

  Защо Посолството на САЩ в България обезпечава безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и Червената Мафия, А НЕ ЗАЩИТАВА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ?

ІV.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, както несъмнено превъзходно знаете, аз имам и още от 90-те години до днес официално съм публикувал (в множество строго научни, документални и публицистични издания) моя отговор на тук визираните адресирани към Вас мои въпроси, но ... искам да получа и Вашият отговор. 

            Виж: Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 1., Том 2., Том 3, Том 4., Том 5, Том 6., Том 7, Том 8,, Том 9, Том 10, Том 11; 

            Виж: Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 1, Том 2, Том 3, Том 4. Том 5, Том 6, Том 7, Том 8, Том 9; 

            Виж: Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., 2007;     Виж: Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид. (Документалистика), С., 2010;

            Виж: Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., 2010;

            Виж: Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., 2012;

            Виж: Янко Янков, Писма до градинарите на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., 2012;

            Виж: Янко Янков, Българският демократичен геноцид. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5, С., 2013-2014.

 

            Така, според мен:

  ***още в деня (3 Декември 1989 г.) на подписването на „Малтенските Споразумения” и НАЙ-ВЕЧЕ в деня на рухването на „Берлинската стена“

              всъщност рухна не регионално-империалната съветска комунистическа система (Съветският Съюз),

              а капиталистическата система,

              и фактически бе наложена системата на не по-малко жестокия, но много по-перверзен

           глобален банкстерско-мафиотски съветско-руско-американски НЕОкомунистически НЕОколониализъм;

  като така, по този начин, влезе в реално действие подготвяният в продължение на повече от едно десетилетие

   съвместен Сценарии, съгласно който

  конфронтациата между Системите завърши с конвергенция на елитите срещу собствените им народи.

 

            Впрочем, от този именно момент влезе в ход

            вторият етап на сценария относно Обединената Европа и интензивно бе предприето „изграждането” на Европейския Съюз

             като Втори Съветски съюз, не по-малко жесток, но по-перверзен от Първия.

 

            ***така, всъщност, рухна издигнатата от Адамс и непоколебимо въвъдената от Рузвелт като семантичен знак” на най-дълбоката същност на държавната власт т. нар. „Американска мечта“, съгласно която не само всеки американски гражданин, но и всеки гражданин на Планетата има правото на равни и неограничени възможности за много по-добър живот, при което единствените „естествени граници” за реализуемостта на това са пределите на индивидуалните трудови способности;

 

            ***така, всъщност, именно Малтенският и Берлинският „ритуални моменти” встъпиха в историята като официални ритуални моменти, в които съгласно предварителната банкстерско-мафиотска договореност между икономическите и политическите елити и официалните държавни власти на Съединените щати на Америка, на СССР и на Европа

            бе убита основаната върху почтените трудови усилия автентичнаАмериканска и Планетарна Мечта

            и бе превърната в мечта на транстериториалните комуноидни банкстерско-мафиотски престъпници, издигнали именно престъпността като фактор на ежедневното битие

            (Виж: стр.687-768 от книгата Янко Янков, „Политически и правни учения. Основи на политикоправния генезис, Том 5, Книга 2, С., „Янус“, 2007);

            Виж: Световна криза: „Руската идея“ кастрира „Американската мечта“, http://iankov.blogspot.bg/2008/10/blog-post_25.html );

 

            ***така именно след тези два „ритуални моменти”

            дори там, като например САЩ, където държавата (държавната власт) наистина бе принадлежна на гражданите и на националните елити,

  тя (държавата, държавната власт) стана принадлежна на банкстерските транснационални корпорации и мафии.

            Впрочем, длъжен съм да Ви припомня, че основателно или неоснователно, но

  в моята научноизследователска концепция е залегнало гледището, че тук визираното, извършено през 90-те години убийство на американската и планетарната мечта, фактически е ВТОРОТО поред такова;

            и че за много по-кратък исторически период ПЪРВОТО е било станало през 30-те години, когато, впрочем, Америка е имала напълно закономерния исторически шанс да има за свой достоен държавен лидер Франклин Делано Рузвелт, който позовавайки се на доказателствата, предоставени му от прокурора на Ню Йорк Фердинанд Пекора, бе обезпечил издаването на специален закон („Glass-Steagall Act“),

            с който не само бе наказал всички банки, за които е било установено, че чрез осъществяваната от тях два несъвместими вида дейности, с които именно са били широко отворили вратите на жестоката финансова и икономическа криза,

            но и фактически бе върнал в патримониума на американския народ и на националните американски елити

            собствеността им върху държавната власт, която им е била отнета именно от т. нар. „банкстери” - банкерите-гангстери“.

V.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, с настоящето мое официално писмо-меморандум, адресирано лично до Вас,  настоявам да получа Вашият официален отговор, съдържащ Вашето ИНСТИТУЦИОНАЛНО ИЛИ ЛИЧНО становище относно така визираните проблеми.

            В ЧАСТНОСТ, тук приложено Ви предоставям 37 (тридесет и седем) страници копия от документалния пакет, който е приложен и надлежно предоставен на Министара на вътрешните работи на България по повод и във връзка с моето искане за предоставяне на цялата документация и за обезпечаване на Правосъдието

            ОТНОСНО престъпна дейност, извършена НЕ САМО от предишните, но и от ДНЕШНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРИЯ,

            за които официално се знае, че са  БИВШИ БОЙНИ КАДРИ НА ПРЕСТЪПНИ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ

            И ДНЕШНИ „демократични партньори” на специалните служби на САЩ, на ЕС и на страните-ЧЛЕНКИ НА ЕС.

  Така или иначе за мен е важен отговорът на ЦРУ и на посолството на САЩ по така визирания казус,

  тъй като Е НОТОРНО ИЗВЕСТНО, ЧЕ ПО (ПРЕЗ) СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ СЪЩИТЕ ТЕЗИ БЪЛГАРСКИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ СА СЕ НАМИРАЛИ НА ТРОЙНА ЕЗДА –

  КАКТО НА КГБ И СЪЗДАДЕНАТА ОТ НЕГО РУСКА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

  ТАКА И НА ЦРУ И НА САЩ, ТАКА И НА ЕС.

Приложение – СЪГЛАСНО ТЕКСТА.

28 Ноември 2016 г.                                     Янко Н. Янков: . . . . . . . . . . . . .  

& Край на документа

 

 

Четвърто (ІV).

            Ваше Превъзходителство г-н Президент Владимир Путин,

            Ваше Превъзходителство г-н Президент Доналд Тръмп,

            ноторно известно е, че днес Вие сте тези, под чието разпореждане се намират най-мощните ядрени и всякакъв друг вид оръжия в Съвременния Свят.

            Като се позовавам, опирам, осланям и разчитам на моите, несъмнено скромни знания относно оръжейната сфера и в частност относно сферата на Оръжието на Словото, Справедливостта и Правото

            все пак си позволявам да Ви предизвикам и да Ви попитам:

„Какво е Вашето отношение към несъмнено древната и вероятно отдавна изживяла (отживяла) времето си юридическа максима

Свят, изтъкан от несправедливост,

няма право на съществуване”,

класическият латински израз на която е

Fiat iustitia, et pereat mundus!

или

PEREAT MUNDUS ET FIAT IUSTITIA!”,

а често срещащият се буквален превод на която е

Да възтържествува Справедливостта,

та ако ще (дори и ако) е необходимо

целият основан върху несправедливостта свят да загине!”.

 

            В частност питам Ви:

„Тъй като точно Вашите предшественици обезпечиха превръщането на България в Концлагер,

Вие какво възнамерявате да предприемете -

 да унищожите концлагера

или

да доунищожите България и българските граждани?

 

            Впрочем, Ваши Превъзходителства, както превъзходно знаете или би трябвало да знаете, още с текста на моят Първи Меморандум до Вас аз поставих на Вашето Височайше внимание

Списък на 4816 изрично, пределно ясно конкретно формулирани приоритетно-актуални казуси;

            и макар че всичките по своята дълбока съдържателна същност така или иначе са проявна форма на провежданият в България селективен и тотелен геноцид,

            все пак отделно от това изрично и пределно ясно съм посочил съществуването на

НЯКОЛКО ХИЛЯДИ СТРАНИЦИ,

позиционирани в 21 (двадесет и един) тома, озаглавени

„Българският демократичен геноцид”

            В тези официални надлежно институционално регистрирани текстове става въпрос за казуси, взети най-вече от публичното пространство и квалифицирани от мен като относящи се за

 

ТОТАЛНА И СЕЛЕКТИВНА ПРЕСТЪПНА ГЕНОЦИДНА ДЕЙНОСТ,

извършвана от официалната българска държавна власт.

 

            Това са казуси, които изрично и пределно ясно са формулирани като отнасящи се за организирана и системно провеждана от всички досегашни така наречени „Демократични” български правителства

зловеща практика на

*държавен тероризъм;

*евгеника;  

*социално-икономически геноцид;

*социално-медицински и медикаментозен геноцид;

*химико-медикаментозен тероризъм и геноцид;

*злоупотреба със субстанции и медицински оперативни и други практики;

*образователно-професионален геноцид;

*пенсионен геноцид;

*селективен геноцид над децата на България;

*извънсъдебни камуфлажно прикрити убийства; и

*множество други форми на геноцидно и терористично насилие над и изтребление на гражданите на България

 

         В частност,

            Ваше Превъзходителство г-н Президент Владимир Путин,

            Ваше Превъзходителство г-н Президент Доналд Тръмп,

            Като изрично и пределно ясно се позовавам на

МОЯТ СТАТУС на

 ЛЕГИТИМЕН СУБЕКТ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

            тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer, „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);

изрично, ясно и категорично настоявам

да сезирате Вашите надлежни

държавно-властнически институции

да извършат необходимите легитимни

проверки и разследвания

относно извършената по времето на Вашите предшественици

и днес, по времето на Вашето Височайше държавно-властническо функциониране като Президенти на двете най-мощни държави в света,

престъпна дейност на специалните служби

на официалната българска държавна власт.

 


 

03 Юли 2019 г.                                            Янко Н. Янков . . . . . . .

& Край на документа

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар