Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
14 Юли 2017 г.
Деветнадесети (19-ти) персонален Меморандум
До поредните ИНТЕР- и ТРАНСнационални ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на
Съветско/Руско-Американския
Концлагер България:
***Анатолий Анатолиевич Макаров - извънреден
и пълномощен посланик на Руската Федерация и
***Ерик Сет Рубин –
посланик на САЩ
І.
Преди всичко, Ваши ГЛАВНИ концлагерно-надзирателни
величия, като се позовавам на Духа на Хамбургската среща на Вашите официални
Държавни Глави
(в опитите им „да измъкнат”
(освободят) от мрежите на Световното банкстерско-мафиотско задкулисие не себе
си, а Светът,
и като все пак подчертавам
високата доза ориентация на моето скромно експертно гледище, че тук визираният Ерик
Сет Рубин, бидейки пределно ясен хиларист служи
не на САЩ, не на Народа на САЩ, а на същото това зловещо банкстерско-мафиотско задкулисие)
пледирам да
понамалите и смекчите интензитета и перверзността на концлагерния режим в
България
като
„стегнете” поне малко юздите на досега зловещо безскрупулно разюзданите български
еничарски концлагерни надзиратели и функционери на режима.
Освен това, традиционно, тук
приложено ви предоставям ПОРЕДНИТЕ АКТУАЛНИ копия от МОЯТА ПРЕЦИЗНА
ДОКУМЕНТАЦИЯ,
датирана на 12 Юли, озаглавена „Петдесето (50-то)
официално отворено писмо”,
надлежно
връчена на ДИРЕКТНО ПОДЧИНЕНИТЕ ВИ ЕКЗЕКУТИВНИ надзиратели на регионалния
български концлагер.
За
пореден път изрично и ясно УТОЧНЯВАМ, че както от многобройните ми
предишни текстове, така и от тук визираните текстове Е ОЧЕВАДНО ВИДНО,
че
– от 70-те години
ДО ДНЕШНИЯ ДЕН -
специално спрямо мен и всичките мои семейно, фамилно и
организационно близки хора
ИНТЕНЗИВНО Е ПРОВЕЖДАНА И СЕ ПРОВЕЖДА
НЕИМОВЕРНО ПЕРВЕРЗНО ЖЕСТОКА ПЕРМАНЕНТНА РЕПРЕСИВНА
ДЪРЖАВНО-ВЛАСТНИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ,
при което
АБСОЛЮТНО НИКОГА не е имало, не са съществували и не
съществуват
абсолютно никакви легитимни причинни фактори и доказателства
за обвинително-репресивната теза на престъпната държавна
власт;
и че АБСОЛЮТНО ВИНАГИ, АБСОЛЮТНО ВСИЧКО
Е БИЛО ОСЪЩЕСТВЯВАНО
НЕ САМО ПО ПРЕСТЪПНАТА СИЛА
НА ПРАВИТЕЛСТВЕНО-МАФИОТСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
НО И ПРИ НАГЛО-ОТКРОВЕНОТО ПРИЗНАНИЕ,
ЧЕ ВСИЧКОТО ТОВА СЕ ПРАВИ
ПО СИЛАТА НЕ САМО НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ОБЩО-ПРИНЦИПНО
ЗАЯВЕНАТА ВИСОКОПОСТАВЕНА ВОЛЯ,
НО И ПО СИЛАТА НА ОПЕРАТИВНО
ТАКТИЧЕСКИ КОНКРЕТНО ПЕРСОНАЛНО Ad hominem ЗАЯВЕНОТО РАЗПОРЕЖДАНЕ
НА НЕСЪМНЕНО ПРЕВЪЗХОДНО
ПОЗНАВАЩИТЕ (знаещите) МЕ
ПОСЛАНИЧЕСКИ СЛУЖИТЕЛИ НА
СССР/РУСИЯ И САЩ.
ІІ.
Впрочем, припомням Ви, че:
***през 70-те години
предприех напълно легитимна високопрофесионална официална юридическа съпротива
срещу нарушенията на принципно и нормативно официално гарантираните човешките
права в България, в „отговор” на което тогавашният български клан на съветската
КГБ - въздесъщата Държавна сигурност (ДС) - предприе срещу мен и моите най-близки
хора неимоверно жестоки широкоспектърни оперативни мероприятия;
***в „отговор” на това през
80-те години аз предприех моите интензивни контакти с множество базирани в
София дипломатически мисии
(в съдебната ми присъда са
„уточнени” контактите ми с 24 (двадесет и четири) базирани в София „вражески” посланически
мисии и 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции, пред които съм търсел хуманитарна
ангажираност относно нарушенията на човешките права в България,
което мое „престъпно деяние”
официално и надлежно бе съдебно наказателно-„правно” квалифицирано като „злостно”
и „високоопасно” „подстрекаване на чужди държави за враждебни действия срещу
България, СССР и държавите от социалистическия лагер”);
***непосредственият
„повод” за моето арестуване бе посещението в дома на родителите ми в моето
родно село на политическият секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър
Кийл, което високопоставено дипломатическо посещение в частен
дом по онова време е било единствено в България, а поне на мен не ми е известно
в другите източноевропейски държави да е имало такова събитие;
***именно заради тази моя „вина“ не
само лично самият аз, но и всичките мои най-близки хора бяхме подложени на
неимоверно жестоки репресивни третирания, в резултат на които повечето
скоропостижно починаха и фактически бяха избити от престъпната комунистическа
държавна власт;
***Припомням
Ви, че само две седмици след моето „настаняване” в килийте на Главно следствено
управление на Държавна сигурност (ГСУ на ДС)
Държавния
департамент на САЩ е излязъл със специален текст,
с
който аз съм обявен като пример на български гражданин, лишен от човешки права;
(текстът е проченет по радио „Свободна Европа” и е приложен към следственото и
съдебното дело, по което съм осъден заради „вдъхновена от САЩ”
антикомунистическа и антидържавна дейност срещу България, СССР, Варшавския
договор и целия социалистически лагер).
***веднага
след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ КОШМАРНО
ЖЕСТОК ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути след освобождаването ми от
затвора, още преди да съм видял и прегърнал последните останали живи, но вече
безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои най-близки хора, аз посетих
посолството на САЩ, а още на другия ден и следващите дни, посетих още
няколко посолства (на Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Холандия,
Италия и други),
и
оттогава досега просто не съм спирал ДА НАСТОЯВАМ ПРЕД ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ
ИНСТАНЦИИ
ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И
НОРМИТЕ НА ПРАВОТО
и за налагане на наказателна и репараторна
отговорност на всички негови нарушители.
***Впрочем, по онова време
(началото на 90-те години) всички т. нар. западни посолства в София, в пълен
синхрон, понякога деликатно, но много по-често почти цининчо ми даваха да
проумея и разбера,
че категорично няма да
бъде позволено на такива като мен да осъществят каквато и да е съдебна
процедура за наказателна и репараторна отговорност от престъпните дейци на
комунистическия режим;
поради което още по
времето на моето високо активно участие в Накионалната политическа „Кръгла
маса” и като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание
аз станах известен със саркастично-афористично-парадоксалното
си твърдение,
че поне в България ЦРУ
работи като филиал на КГБ;
***В частност изрично и
пределно ясно обръщам внимание на факта, че в архивите на почти всички запазни
дипломатически мисии в София, включително и във Вашите дипломатически мисии,
несъмнено се съдържат ДОСТА
ОБЕМИСТИ информационни масиви относно моите ИНТЕНЗИВНИ опити да предизвикам
ангажирането на Световната и най-вече на Западната дипломатическа общност,
включително и на Вашите предшественици и на самите Вас, както и на вашите
високопоставени правителствени институционални лица,
ОТНОСНО необходимостта
от най-строго спазване на Съвременните Цивилизационни Принципи и Норми на Правото,
при което, за жалост, Е
АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНА МОЯТА ЛИЧНА И НАУЧНО-ЕКСПЕРТНА КОНСТАТАЦИЯ,
че през всичките тези вече
няколко десетилетия
АБСОЛЮТНО НИКОЙ ОТ
АДРЕСАТИТЕ НЕ Е ДАЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТАКА
ВИЗИРАНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ Правни Принципи и Норми.
***Разбира се, многократно
съм го подчертавал и пак ще го подчертая, че единствените трима дипломати,
които са се отнасяли с висока симпатия към моята позиция относно необходимостта
от отговорност за престъпленията, беха Негово Превъзходителство г-н Сол
Полански и секретарите г-н Маршал Харис, г-н Дъглас Смит и г-н Джон Мензиес;
***Длъжен съм за пореден
път да подчертая, че съвсем наскоро след като излязох от затвора бех поканен
(заедно с Румен Воденичаров!?!) в резиденцията на посланика на САЩ за среща с
някакъв изключително високопоставен американски политически фактор, чието име
по онова време не ми говореше абсолютно нищо, който, в присъствието на
Воденичаров и Полански
ми предложи „бляскава политическа кариера” и „висок
икономически статус”
в замяна на това, аз
публично да обоснова тезата и да призова страдалците на комунистическия режим, че за да бъде избегната кървавата
съпротива на комунистите България се нуждае от това, „страдалците” да заявят,
че „в името на безкръвния преход” се отказват от търсенето на наказателна и
репараторна отговорност за престъпните дейци на комунистическият режим;
подчертавам, че аз веднага акуратно
се позовах на Принципите и Нормите на Светото Писание и на Цивилизационното
Право,
а видният
американец, чието име е Джордж Сорос, с явна спонтанна раздразнителност и
неприязън веднага стана от масата, Н. П. Сол Полански конфузно ме покани да ме придружи
до изхода на резиденцията,
а Румен
Воденичаров остана на масата и наскоро след това бе високопоставено институционализиран
като ръководител на „Отворено общество”.
***Длъжен съм за пореден
път да подчертая, че още през Февруари 1990 г., по време на срещата ми в
София с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговият личен секретар по
сигурността Боб Хътчингс,
по повод моето настоятелно
изразено искане САЩ да обезпечат провеждането на спокойна, легитимна и прецизна
съдебна процедура за наказателна и репараторна отговорност на отделните
конкретни престъпни дейци (а не на всички комунисти),
на мен
изрично и пределно ясно ми бе дадено да „проумея”, че САЩ никога няма да позволят
да бъде потърсена каквато и да е отговорност от който и да е от престъпните
дейци на комунистическия режим;
нещо повече – по повод
моите изрични думи, че „както в Румъния, така и в България никой не би могъл да
направи нищо за бъдещото демократизиране на страната, ако преди товао и там и
тук не дебаркира Шести американски флот, който да прогони вече половинвековното
окопаване на Трети Украински фронт”,
на мен
фактически конклудентно, но пределно ясно ми бе дадено да проумея, че приказките
за „крахът на комунизма” са си чистопробни пропагандни лакардии, камуфлажно
прикриващи онова, което предстои да стане.
{Виж
напр.: Янко
Янков, § 3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията”, в книгата (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007,
491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат
70 х 100 х 16 (голям формат)}.
*** Длъжен съм за пореден
път да подчертая, че през Декември 1990 г. аз и живеещия
в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по
философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически
съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко
книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за
формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР
за „Империя на Злото“,
получихме
официален сертификат за членстно и специална официална покана за
участие в дейността на т. нар. „Конференция на американските политически
лидери”;
и
пристигнахме във Вашингтон,
където двамата участвувахме в дискретна
делова среща, на която аз
категорично и ясно отхвърлих
предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера,
тъй като в замяна на това от мен бе
поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното
демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се
нуждаят от високоблагородния жест на страдалците на режима, които да пледират
за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.
Следва
изрично да уточня:
*че след тази именно моя „високопоставена среща”
именно поради отказът ми да приема (да вляза в капана на) направеното ми
предложение,
за мен и за моите най-близки хора
настъпи „ерата” на нашето не
по-малко жестоко, но много по-перверзно третиране от „новата” държавна
власт, отколкото третирането ни бе по времето на класическия интернационален
съветски комунизъм.
*че
макар, че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и
разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма
фактически трайно е залегнала в основата както на секретното (от преди
едно или дори две десетилетия) „джентълменско” споразумение между КГБ и ЦРУ, така
и на имащите високопоставен правен характер вече подписани „Малтенски Споразумителни
протоколи”;
*ние
знаехме, че тази АНТИЧОВЕШКА И АНТИПРАВОВА ТЕЗА ще има господствуващ валиден
характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпници и
„демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад поне няколко десетилетия;
*знаехме,
и че всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен
нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени
негативни последици;
*и
все пак, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и
ясно ще настояваме за наказателна и репараторна ЛИЧНА, А НЕ КОЛЕКТИВНА отговорност
за злодеянията НА ОТДЕЛНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ;
*при което, поне аз, обаче, по онова време
все още не знаех и нямах реална представа
какви са параметрите и степените на
проявление на перверзната жестокост,
на която т. нар. Запад е способен
в името на „джентълменските” си
споразумения с лидерите на „Империята на Злото”;
*при
това следва да отбележа, че изрично и пределно ясно съм подчертал, че
предложението, което ми бе направено, е абсолютно неприемливо за мен, тъй като
се характеризира
не толкова като опит за въвличане в
оперативен ченгеджийски капан за широкоспектърно компрометиране и елиминиране
от политическата и юридическата сцена,
а най-вече като предложение, обслужващо
именно „Империята на Злото”,
тъй като от мен фактически се иска не
толкова откз от професионалната ми ангажираност с Правото и битността ми като
висококвалифициран юрист и учен,
колкото най-вече отказ от моята
съдбовна Духовна и житейска ангажираност със Светото Писание и Справедливостта,
заради която именно ангажираност
функционерите на „Империята на Злото” беха подложили на неимоверно жестоки
репресии
не само мен, не само моите най-близки
хора,
но и стотици хиляди като нас.
ІІІ.
Всъщрост,
с трайното установяване на руската и световната политическа сцена на Владимир
Путин
така
визираната по-горе ситуация не само бе във висока степен променена, но и даде
възможност за по-прецизна визия върху предишната ситуация.
Вече съм
писал (включително и официално до самите Вас) относно някои от аспектите на
Новата Ситуация, включително и относно появата на Доналд Тръп.
Моята
отдавна публично спомената ВАРИАНТНА ВЕРСИЯ е, че както Путин, така и Тръмп се
опитват да „измъкнат” (освободят) не само Русия и САЩ, но и Светът
от
мрежите на онези кланове на КГБ и ЦРУ, които, всъщност, са ударният юмрук на
Световното Банкстерско-Мафиотско Задкулисие,
и
че именно поради това Трумп е подложен на неимоверно интензивна Хиларизация, а
Путин – на Стерилизация.
Впрочем,
видно от цялостната моя научно-изследователска и практическа правозащинта
дейност след бутафорните политически промени от 90-те години ДО ДНЕС,
аз
не съм спирал ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО да подчертавам, че
спрямо КГБ и ЦРУ и техните български
кланове
лично аз имам
НЕ САМО „стари и нови сметки за
уреждане”,
НО И (по колоритния израз на
американските трапери) – „СТАРИ И НОВИ КОЖИ ЗА ДРАНЕ”.
ІІІ.
За пореден път
изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България е абсолютна
фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
Половин век ИНТЕРнационален и
повече от четвърт век ТРАНСнационален ГЕНОЦИД
стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и
репараторна!!!
„Картаген
трябва да бъде разрушен!“
България и ЕС – на гражданите,
а не на
Световния задкулисен банкстерско-мафиотски неоколониализъм!
Така, тук и сега изрично и
пределно ясно ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ
НАСТОЯВАМ пред Вас
ДА ИЗПЪЛНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ДА ОБЕЗПЕЧИТЕ ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪОТВЕТНИТЕ
ЛЕГИТИМНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА СПАЗВАНЕ И РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА.
14 Юли 2017 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар