Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на
Международното право
– тъй като съгласно
Решение
от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически
науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
06 Ноември 2015 г. (Петък)
Седемдесето (70-о)
Отворено официално
писмо – МЕМОРАНДУМ
до Главните Демони на Злото спрямо мен и свързаните с мен
лица -
посланиците на СССР/Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и
Швейцария;
до всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“
кореспонденция, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие;
До г-жа Румяна Бъчварова - Министър
на вътрешните работи на Република България, ул. „6-ти Септември” №29, София
1000
Към: (01)Вх. рег № 489702-1264///12.05.2015 г.; /// Към: (02)Вх. рег № 489702-1511///05.06.2015
г.,
Към: (03)Вх. рег № 489702-2487///07.09.2015 г., /// Към: (04) Вх. рег № 489702-2764///05.10.2015
г.,
Към: (05) Вх. рег № 489702-2781///06.10.2015 г., ///
Към (6) Вх. рег. № 489702-2894 /// 16.10.2015 г.,
Към: (07) Вх. рег № 489702-2964///26.10.2015 г., Към:
(08) Вх. рег № 489702-2996///28.10.2015 г.,
Към: (09) Вх. рег № 489702-3030///02.11.2015 г., Към: (10) Вх. рег № 489702-3028///03.11.2015 г.,
Към: (11) Вх. рег № 489702-3052///04.11.2015 г., Към: (12) Вх. рег № 489702-ххххх///06.11.2015 г.,
Към: (13)
До
Сотир С. Цацаров – ФАКТИЧЕСКИ, но НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор на България,
престъпен високопоставен слуга на
банкстерско-ченгеджийско-мафиотския паравоенен политически режим, Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП №13033/2013, 06
Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на
всички обществено- и държавно-високопоставени лица от организираната
престъпност, Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството,
Президента, и другите държавни институции – №784 --- 06.11.2015 г.
***
„Една дълга агония! ... Бедни,
бедни Македонски!
Защо не загина при Гредетин? ... “
(Иван Вазов, „Немили-недраги“, XVII.)
***
І.
Уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето
мое Писмо-Меморандум,
Вие, разбира се, превъзходно знаете ако не конкретното
съдържание на неимоверно обемистата ми документация, то поне факта, че
преди повече от четвърт век,
само няколко дни преди датата
на днешния ми Меморандум,
на 31 Октомври 1989 г., ден Хелоуин – семантичен ден на бутафорно-маскарадната Западно-европейска
битка срещу Злото,
бех освободен от РЕГИОНАЛНО-ИМПЕРИАЛНИЯ СЪВЕТСКО-БЪЛГАРСКИ
КОМУНИСТИЧЕСКИ ЗАТВОР,
и че от този момент за мен и
за всичките мои близки хора настъпи и започна
НОВА И МНОГО ПО-ЗЛОВЕЩА ЕРА –
ЕРАТА НА НАШЕТО НЕ ПО-МАЛКО
ЖЕСТОКО ПРЕБИВАВАНЕ В ГЛОБАЛНО-ИМПЕРИАЛНИЯ СЪВЕТСКО/РУСКО-АМЕРИКАНСКО-ЕВРОПЕЙСКИ
ЗАТВОР
(характеризиращ се като „затвор
от глобално териториално отворен тип“ или „затвор от глобално териториален
концлагерен тип“),
съпроводена с тоталното ни
подлагане на много по-перверзни и много по-чудовищни репресивни третирания на
всички, които
отказахме да се подчиним на
НОВИТЕ ДЕМОНИ НА НОВАТА, ГЛОБАЛНАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО, и
отказахме да спрем да искаме
и да търсим Справедливост и Правосъдие за престъпленията и на двата типа
политически режими.
Вие, разбира се, превъзходно знаете, че още през първите
дни след излизането ми от затвора и после, особено по времето на моето активно
участие в т. нар. „Национална политическа „Кръгла маса““ и най-вече като
депутат във Великото Народно събрание
титулярните представители на почти
всички западни и редица други дипломатически мисии в София
ме подложиха на специална интензивна
манипулативна атака с искането „в името на безконфликтното бъдещо
демократично развитие на Източна Европа и на България“ аз „да дам пример
на великодушно отношение към престъпните дейци на комунистическия режим“ и
„да призова страдалците да не търсят отговорност за злодеянията срещу тех“;
и че след като аргументирано и
прецизно принципно им отказах да вляза в широко отворения нравствен и
юридически капан
(просто защото там, където няма
отговорност за злодеянията категорично няма както Нравственост, така и
Справедливост, така и Право!!!),
оттогава до днес, включително и днес,
всичките тези посланически мисии
изключително интензивно стимулират
бившите и сегашните престъпници от българските специални държавни и
мафиотски служби
да търсят и намерят начини
НЕ САМО ЗА МОЕТО,
НО И ЗА МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА
тотално елиминиране от сцената на Правото, Политиката, Икономиката, Бита и
дори от сцената на самия Живот.
Така още от момента на излизането ми
от затвора преди повече от четвърт век на мен ми стана пределно ясна
НЕИМОВЕРНО ЗЛОВЕЩАТА РОЛЯ НА ТАКА
НАРЕЧЕНАТА ЗАПАДНА ДИПЛОМАТИЧЕСКА МЕЖДУНАРОДНА ОБЩНОСТ
за пълната обреченост на моята високопринципна
юридическа съпротива срещу класическите и съвременните ДЕМОНИЧНИ СИЛИ, които
неистово се стремяха да обезпечават пълна безотговорност за престъпленията
КАКТО НА дейците на класическата
комунистическа държавна власт,
ТАКА И НА НЕО(ПОСТ)класическата
комунистическа (или комуноидна) ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.
Така, още от дълбоко семантичния поне
лично за самия мен ДЕН „Хелоуин-1989“
и особено в контекста на интензивно
отправяните към мен коварно подли призиви на западноевропейските дипломати да се
откажа от основния принцип на самото хилядолетно съществуване на човечеството,
а именно ПРЕЦИЗНО ХУМАННО РЕГЛАМЕНТИРАНАТА ОТ НРАВСТВЕНОСТТА И ОТ ПРАВОТО
ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЯНИЯТА И ОСОБЕНО ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА,
на мен вече започна да ми става
пределно ясно, ЧЕ това, което става на световната сцена, всъщност съвсем не е и
няма характера на човеколюбиво събитие, и че има някакъв качествено нов харакер
на някаква качествено нова зловещност.
И все пак Вие, разбира се,
превъзходно знаете, че още от онзи момент
преди четвърт век до днес аз не съм спирал да се противопоставям на така
визираната, обезпечана от всичките Вас, зловеща ситуация,
поради което и именно с (чрез)
изричното или конклудентното съгласие на руските и западните посланически мисии
у нас
българските специални служби не са
спирали с провеждането на своите интензивни елиминационни мероприятия, насочени
срещу мен и свързаните с мен лица.
Така днес, тук и сега за пореден път изрично и пределно ясно Ви заявявам,
че В ИМЕТО И В ПАМЕТ НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА
НА МЪРТВИТЕ И
В ИМЕТО НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА
НА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИТЕ
мои близки хора,
в съответствие с и в изпълнение на
принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правото,
няма да спра да се съпротивлявам на и срещу Злото
и ще продължа да настоявам
за налагане на пълна наказателна и репараторна отговорност
на съответните корпоративни и индивидуални лица.
ІІ.
Макар че в отделните тематични
контексти на многобройните ми писма до всичките Вас вече многократно съм се
позовавал на някои от фактите, специално тук и сега отново ще се позова на
някои от тях.
В частност, тук и сега за пореден път ще
акцентирам специално и конкретно върху
зловещата престъпна
дейност,
извършена от институционалните дейци
на българските специални (секретни) служби
от 70-те години до
днес.
С оглед на това отново ми се налага
за пореден път да се позова на ноторно известните факти, че:
Първо.
От
официално наличната изключително обемиста документация е видно, че в различните
етапи на престъпната дейност, насочена срещу (против) мен и свързаните с мен
лица, кръгове и организации
са
участвували и все още заемат стратегически позиции и участвуват ПОВЕЧЕ ОТ 250
(двеста и петдесет)
офицери, агенти, доверени лица и прочее (включително и
най-високопоставени) от системата на комунистическата Държавна сигурност и на
посткомунистическите специални служби;
Второ. Почти всички, които по някакъв начин, степен или форма КАКТО ПРЕДИ,
ТАКА И СЛЕД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ, са участвували в моето и на моите близки хора
противоправно репресиране, в знак на благодарност за тази им престъпна дейност именно
днес, именно след бутафорните политически промени, са получили не само
най-високото си издигане в професионалната йерархия, но и зашеметяващото си
забогатяване;
Трето.
Макар че съгласно Закона за обявяване на
комунистическия режим в България за престъпен българската комунистическа
Държавна сигурност (ДС, българският клан на съветската КГБ) официално е
призната за престъпна организация и за престъпни са признати както цялата
дейност на тази организация, така и цялата дейност, която е била извършвана от
всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е
друга форма) ангажиран с тази организация и нейната дейност, днес, повече от четвърт век след официалните политически промени,
повече от 50% (половината) от високопоставените
ръководни професионални кадри на тази престъпна организация продължават да са
на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически”
или „демократични” специални
държавни служби, като това съвсем не означава, че „новите“ служби са с 50% по-малко престъпни, а означава,
че „новите“ специални служби са си точно толкова престъпни, колкото и
класически комунистическите, и че политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,
а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски;
Четвърто.
Днес най-малко 95% (деветдесет и пет процента) от
персоналния състав на Прокуратурата и Съда са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО
ангажирани с престъпната дейност КАКТО НА комунистическата Държавна
сигурност, ТАКА И НА НЕО(ПОСТ)посткомунистическите специални служби, ТАКА И
НА Червената Мафия, в механизма
на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН
СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ, и тези уж държавни и уж
правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а са престъпни в
изключително високоопасна степен.
Пето.
Така, в контекста на горното се налага неизбежно категоричният извод, че така
нареченият „посткомунизъм“ съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията“ на
комунизма, а всъщност е ЕТАП ИЛИ
СТАДИЙ от трансмутационните процеси,
протичащи вътре в самия комунизъм;
както и
че осъждането
на комунизма НЕ САМО задължително изисква и осъждане на посткомунизма, НО И
дори нещо повече – днес, четвърт век след бутафорните промени, след които НЕ
САМО не бе наказан нито един от злодеите на комунизма, НО И самата българска държава и нейните
интердържавни и други интеркорпоративни съучастници не понесоха абсолютно
никаква репараторна отговорност за ръководените и обезпечени от тех
престъпления,
много по-актуално е осъждането на
посткомунизма,
чийто
фукционери не само все още са тотално водеща сила на обществената,
политическата, икономическата и държавно-управленската сцена, но и злодеянията на които са не по-малко жестоки и
не по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.
--- --- ---
В частност, тук и сега се позовавам
на съдържанието и посочвам следната надлежно регистрирана в системата на
българските държавни институции
1 (един) брой папка,
съдържаща общо
272 (двеста седемдесет и две) страници
документация и аргументация,
обосноваващи
НЯКОЛКО ОТДЕЛНИ СЪВКУПНО ПРЕСТЪПНИ КАЗУСИ,
условно тематично обединени под наименованието
„АПХ дело № 5/1984 г.
–
едно поредно
доказателство за
престъпната дейност на комунистическата ДС
и на новите
НЕО(ПОСТ)комунистически специални служби“.
Тук, на страниците на така посочената папка се съдържат
описанията, документацията и аргументацията относно
голямо множество отделни
репресивни престъпни деяния,
насочени директно лично спрямо мен
и косвено срещу всички мои близки хора;
която престъпна дейност е извършена от
функционери:
*на комунистическата Държавна сигурност;
*на посткомунистическите специални служби;
*на МВР;
*на Прокуратурата;
*на Съда;
*на Министерството на Правосъдието;
*на цялостния апарат на държавната власт от 70-те години
до днес
по повод и във връзка с увреждането на лично моите и на
моите най-близки хора легитимни интереси.
„АПХ дело № 5/1984 г.
– едно поредно доказателство за
престъпната дейност на комунистическата ДС
и на новите
НЕО(ПОСТ)комунистически специални служби“.
Папката съдържа 272(двеста седемдесет и две)
страници
-До Главния
прокурор и до посланиците на 16 държави, 10.06.2011 г. (стр.1-156);
-До
Главния прокурор и до посланиците на 16 държави, 12(13).09.2011 г. (стр.157-177);
-До
Главния прокурор и до посланиците на 16 държави, 14(15).09.2011 г. (стр.178-206);
-До
Главния прокурор и до посланиците на 16 държави, 25.10.2011 г. (стр.207-240);
-До
Главния прокурор, 21(24).04.2013 г. (стр.241-247);
-До
Главния прокурор, 10(09).08.2013 г. (стр.248-254);
-До
Главния прокурор, 13(09).09.2013 г. (стр.255-261);
-До
Главния прокурор, до Парламентарната Комисия за борба срещу корупцията и
конфликт на интереси и до Парламентарната Комисия за контрол над службите за
сигурност, 24.05.2014 г. (стр.262-272).
Съвсем накратко съвкупният казус е
следният:
В
началото на Март 1984 г. домът на родителите
ми бе посетен от политическия
секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл,
като
веднага след това с осъдително решение на Районния съд аз бях принудително отведен с
въоръжен конвой и въдворен (заточен) в полуохраняемия трудов концентрационен
лагер в химическите заводи на град Девня, Варненски окръг. Официално и
формално тази съдебна процедура бе документарина в папката на т. нар. АПДХ №5 от 13.03.1984 г. по описа на Районния съд гр. Михайловград, днес град
Монтана.
От
материалите по делото е пределно ясно видно, че моето осъждане по посоченото
дело е било осъществено при изключително брутални нарушения на всички правни
принципи и конкретни законови норми, и че самото осъждане е било абсолютно
противоправно и по същество е имало характера на драстично престъпление.
След
като през 1998 г. влезе в сила Законът за достъп до архивите на Държавна
сигурност, аз поисках информационен достъп и до същото дело, но службите
не ми отговориха нищо и се опитаха да премълчат за съществуването му.
На 27 Юли 1998 г. протестирах пред Главния прокурор, Президента и Министъра на
вътрешните работи и изрично поисках не само да получа достъп до
документацията, но и да бъде извършено прокурорско и съдебно наказателно
разследване, като посочих, че става въпрос за престъпление, извършено
по нареждане на най-високопоставени офицери от системата на Държавна сигурност
и осъществено от съдиите Петър Каменов
и Атанас Атанасов (и двамата, впрочем,
мои бивши студенти!!), които са действували като агенти на ДС. Отговор не получих.
На 19 Септември 1998 г. отново
протестирах пред същите институционални лица и поисках както достъп до
документацията, така и извършване на съдебно разследване, но отново не получих
никакъв отговор.
На 11 Декември 1998 г. пак поисках
информационен достъп до документацията и наказателна отговорност за
участвувалите по това съдебно дело офицери и агенти на ДС; отговор не получих.
На 25 Декември 1998 г. отново предявих визираните
си искания, но отново не получих никакъв отговор.
След три
години, на 25 Декември 2001 г. заявих
същите искания.
На 10 Януари 2002 г. получих
писмо, подписано от Инспектора при Министерството на правосъдието Георги
Кръстев, съгласно текста на което въпросното съдебно дело е било „унищожено
по надлежния ред“; към писмото беха приложени и официално заверени
копия от документацията на Комисията, взела решение за унищожаването на делото
и извършила самото унищожаване.
На 19 Февруари 2002 г. протестирах пред
Министъра на правосъдието и на 21 Март 2002 г. пак предявих пред Главния прокурор исканията си за
извършване на прокурорско разследване и търсене на наказателна отговорност от
офицерите и агентите на Държавна
сигурност, които са били ангажирани с визираното престъпно съдебно осъждане
и с унищожаването на това дело.
Впрочем,
в тези две официални изложения изрично и ясно съм посочил, че:
***визираното
съдебно дело въобще не е било унищожено, а в продължение на много години се е
намирало в личната домашна охранителна
каса, в която бившият шеф на
Шести отдел на Шесто управление при ДС генерал Димитър Христов Иванов противозаконно е съхранявал своята
лична колекция от такива дела;
***междувременно
бившият
криминален затворник Иван Илиев Стоянов, по прякор „Кубето“, с когото се познавахме от времето на нашето
съвместно пребиваване в затвора, и който
в продължение на няколко десетилетия бе имал авторитета на най-висококвалифицирания и най-високоавторитетния
български касоразбивач (в единия от неговите многобройни обвинителни
актове бе записано – и лично съм го прочел – че в името на професионалния си авторитет
именно на касоразбивач, той никога не посягал на съдържанието на каса, която не
е била заключена),
„прелъстил“ охранителната каса на
генерала от ДС и наред с другите неща взел оттам и мистериозно
„несъществуващата“ оригинална папка на
визираното „официално и надлежно унищожено“ съдебно дело, след което веднага ми
го предостави;
***наскоро
след това Иван Стоянов бе прострелян
с пет куршума от автомат „Калашников“ и като по чудо остана жив; но една година
по-късно, на 10 Ноември 2001 г., той бил убит
само с един куршум в главата; като, естествено, всички телевизии и печатни
медии оповестиха „сухия факт“ на
екзекуцията; като, обаче, противно на всекидневната си практика, нито една от
тези медии не направи какъвто и да е коментар;
***после
аз, Янко Н. Янков, естествено, написах
множество официални изложения,
с които
обвиних генерала от ДС както за
всичко, свързано с визиранато дело, така и включително и за убийството на
фамозния касоразбивач;
текстовете
на всичките тези обвинения са публикувани и в моите многотомни документални
книги,
но от
нито една от държавните институции не е последвало нито едно действие, насочено
към проверка и разследване на посочените факти и обстоятелства.“
ІІІ.
За
пореден път Ви припомням, уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое Писмо-Меморандум,
че
тъй като имам голямо множество
„стари сметки за уреждане“
(фр.) и „стари кожи за дране“ (англ.),
настоявам за Правосъдие по
абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от
мен казуси!
За
пореден път Ви Припомням, че
„статусът на гражданин на ЕС има
предназначението да бъде основен статус на гражданите на
държавите-членки, позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба,
независимо от националното гражданство, което имат“; и че
„този
им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на
правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“
(Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998,
заключенията на съдия Ла Перигола;
Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември
2001 г., Том 31;
Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември
2002 г., Том 36).
За пореден път Ви припомням, че
моето официално обвинение към Вас е, че
Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните
дейци на
ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КЛАН
на СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ специални и
мафиотски служби,
поставени вече „на съвместна
тройна езда“
и от левите АМЕРИКАНСКИ, и от
левите ЕВРОПЕЙСКИ, включително и от Вашите леви специални и мафиотски служби,
участвувахте и продължавате да
участвувате
в неимоверно жестоки и перверзни
престъпни деяния,
конкретното описание на които вече три десетилетия съм
депозирал както в архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени
институции, така и в архивите на голямо множество дипломатически
представителства в София, а също така и в архивите на официалните
държавно-правителствени институции на почти всички западноевропейски държави.
За пореден път Ви припомням, че моите официални писмени и
непосредствено-присъствени изяви пред тук визираните посланически мисии имат безсрочен
характер,
или по-точно – като краен
техен срок на проявление ще бъде считано
ИЛИ официално
оповестеното постигане на взаимно споразумение („мирен договор“),
ИЛИ извършеното по
Ваша явна или секретна воля мое „отпращане в небитието“.
За пореден път Ви припомням, че ЕДИНСТВЕНОТО
МОЕ ОРЪЖИЕ при реализацията на моето лично (индивидуално)
Право на Протестен
израз на политико-юридическо мнение и позиция,
Право на Бунт и
Право на Юридическа
Отбранително-Защитна война
е Словото и Правото;
при което обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че
Словото е действие,
а думите са само едно от изразните средства на Словото;
че
съвсем неслучайно в Светото Писание
е казано, че
„чрез Него (т.е. Словото) всичко СЕ
СПОЯВА; и нищо не е станало без Него“;
че съвсем неслучайно в цивилизационната юридическа практика е прието, че
към Словото принадлежат и всичките онези
легитимни протестни, бунтовни и отбранително-защитни
действия,
чрез които жертвите на престъпленията
биха могли и могат
категорично, ясно и непоколебимо
да покажат на управляващите престъпници,
че са длъжни да спазват Правото!
За пореден път
изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТ(НЕО)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
06 Ноември 2015 г. Янко
Н. Янков
& Край на документа
Няма коментари:
Публикуване на коментар