До
Негово
Превъзходителство
Г-н Джонатън Алън
Посланик на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Чрез електронната поща
Уважаеми, господин посланик,
Обръщам
се към Вас, понеже идущата сряда,
4 февруари 2015 г., в моето авторско телевизионно предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“ предстои
да гостува Янко Янков, известен български юрист, дългогодишен преподавател по право, член на Сръбската кралска академия.
През 1986 г. международната организация “Amnesty International” обяви господин Янков – тогава хвърлен зад решетките на Пазарджишкия затвор – за „Политически
затворник № 1 на комунистическия режим в България и за Политически затворник №
3 в Европа“.
Оттогава изтече доста вода. Господин Янков и аз преглътнахме доста
огорчения и разочарования. Но не сме само ние. Днес даже във Вашата родина чудесни политически анализатори и коментатори от
ранга на Саймън Дженкинс са разколебани
и може да се каже – обезсърчени.
Знаете
ли, господин Посланик, колко дълго и с каква надежда Ви очаквахме някога –
Вас, британците, американците? Като сляпо вярвахме, че сте представители на свободния и справедлив свят?
След Втората световна война Вашите
съюзници от Червената армия завладяха прекрасната ни страна и с небивал терор й
наложиха комунистическото робство. Доказани заслуги за
това има Вашият тогавашен министър-председател Уинстън Чърчил. Само за три месеца до края на 1944 г. слугите на болшевиките, родените
в България интернационални комунисти, избиха без съд и присъда повече от 30 000
души – представителите на политическия,
военния, стопанския и културния елит
на нашата нация. Това стана пред очите
на Вашите представители в Съюзната контролна комисия, която позволихте да бъде поставена под съветско господство.
Впоследствие, като ехо от
организираните от Вас и Вашите съюзници Нюрнбергски
военни трибунали за съдене на нацистките военнопрестъпници, у нас без каквото и да е законово основание е
създаден т. нар. Народен съд. От Кремъл нареждат той да издаде около 30 смъртни присъди. Обаче престараващите се в усърдието си да
обслужват съветските интереси нашенски садисти от т. нар. Отечествен фронт само за месец и половина осъждат на смърт повече
от хиляда души. И още не изминало и денонощие
от издаването на присъдите, на 2 февруари 1945 г., те са изпълнени. Акт на терор, познат само от „великите“
революции във Франция през 1789 и в Русия през 1917 година.
Но и това не е достатъчно за озверелите ръководители на Българската
работническа партия (комунисти)
и на съучастниците в техните
престъпления от споменатия Отечествен
фронт – земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и клетвоизменници
от средите на военните. Следва Втори
състав на същия Народен съд,
както и процеси с предварително
определени присъди срещу офицери,
анархисти, духовници от различни вероизповедания, оцелели представители на предприемачеството, на войската и интелигенцията.
Саморазправата с обявените за „врагове на народа“
е страшна и зловеща! Заработват концентрационни лагери. Десетки хиляди почтени българи са хвърлени
зад решетките. Мнозина са осъдени
впоследствие, след екзекуцията им,
или след като отдавна търкат
затворническите нарове. По данни на изследователи от Университета на Хавай броят
на жертвите на комунистическия режим в България е средно 222 000 души
– жени, мъже, дори деца!
Това не изпълва ли състава на престъплението против
човечеството геноцид, господин Посланик?
По нареждане от Москва и по болшевишки
образец комунистите започват „чистка“
и сред своите. Понеже според Сталин и обкръжението му не спазват стриктно директивите на Кремъл. Измежду
техните жертви са и дотогавашни отечественофронтовци, като земеделците Никола Петков и Трифон Кунев, социалистите Цвети Иванов, Кръстю Пастухов и др. Вината
на всички тях е, че са отказали да
подпишат декларации за вярност към вече преименуваната на Българска
комунистическа партия организация на болшевиките у нас.
Преди 25 години същата тази партия беше преименувана на Българска социалистическа партия. Тъкмо
с главатарите на БКП и БСП се сдружихте
Вие, западните страни, господин Посланик. По-късно – и с техните ратаи в нароилите се от нея крилца и перца, представяни като „политически партии“.
По времето на т. нар. социализъм под тоталитарната власт на една партия – комунистическата, стотици
хиляди нормални хора бяха насилствено превърнати в агенти на комунистическите
репресивни служби. Техните позорни
доноси, често съдържащи откровени
лъжи, съсипаха живота на други
стотици хиляди достойни български граждани и промениха съдбата на техните семейства по един най-ужасен начин.
Макар въобще да не изповядваха комунистическата
идеология, хиляди други намериха
единствено възможния път към някаква кариера чрез записването си в Българската
комунистическа партия.
Останалите,
които останахме безпартийни и
що-годе опазихме душите си чисти, платихме цената да бъдем хора трета ръка
– неудачници, сенки, които партийците
подминаваха с надменност и презрение. Партийната
номенклатура ни постави да съществуваме в условия на постоянна заплаха за живота или препитанието ни, което
е почти едно и също. Без да се срамувам, господин Посланик, признавам, че израснах
и живях в постоянен, почти
животински страх. Ала това навярно
няма никакво значение лично за Вас и за демократичния свят, част от който
уж представлявате.
През десетилетията на мрачното комунистическо робство нашите родители, а
по-късно и ние, огромна част от следващите поколения, заблудено вярвахме, че рано
или късно Вие, представителите на т. нар. свободен свят, начело с
могъщите Съединени американски щати, ще
ни се притечете на помощ и ще строшите оковите на болшевишкото иго. Когато
се чуеше гърмът на мълния, господин Посланик, в множество български
семейства, включително в моето, шепнешком, но с възторг и надежда произнасяха на английски език фразата: “They are coming!” Нейният смислов превод беше: „Нашите
идат!“ Под „нашите“ имахме
предвид преди всичко Вас – британците и американците. Затова дори хора,
които нямаха никакви познания по
английски език, бяха наизустили
звучащата окуражително, едва ли не свещена
фраза: “They are coming!”
Уви, без да се гнусите, Вие се прегърнахте
с нашите палачи и мъчители, представителите
на зловещия комунистически режим. Предпочетохте
тях за Ваши съюзници. Днес такива са техните
наследници, възпитани в религиозните
догми на антихуманната религия марксизъм-ленинизъм. Затова е възможно обидното за нормалните, честните българи, дъщерята на убиец, потомствената
комунистка Ирина Бокова, сама
високопоставена представителка на алчно червената фашистка номенклатура на БКП
и БСП, да оглавява ЮНЕСКО? А догодина
– дори да я поставят начело на ООН!
Точно толкова унизително за свестните нашенци е комунистката по наследство Сталинка Георгиева, укриваща се под
късно промененото име Кристалина,
вече втори мандат да мърси Европейската
комисия. Впрочем, британският
гражданин Владимир Буковски, мъченик
на съветския тоталитарен комунистически режим, отдавна разкри факта, че Европейският съюз е новият СССР. А Европейската комисия е нещо като
някогашното Политбюро на ЦК на КПСС. Никой
от европейците не гласува за онези, които
я съставят.
Днес, когато разполагаме с многократно повече информация, сме
наясно с истината за произхода на
комунизма, социализма и останалите тоталитарни идеологии и практики
– фашизма, нацизма, ционизма. Също
така – нео-консерватизмът, водещ към налагането на властта на т. нар. голямо правителство – на
държавния капитализъм, който е истинската
цел на марксизма.
Правителствата
на Вашите, на западните страни,
господин Посланик, пренебрегнахте и загърбихте борците против
комунистическата тирания. Един от тях е моят гост в телевизионното предаване идущата сряда, юристът Янко
Янков. Той беше при Вас, но Вие го отхвърлихте.
Защо? Поради каква причина? Кои бяха силите, които ви принудиха да постъпите така?
Поводът за неговото участие в споменатото мое
предаване по националната телевизия „Евроком“
– единствената, която ми предоставя трибуна, не е само измамата, станала у нас на 4
февруари 1997 година. Нито пропагандната
отрова, с която глобалните влиятелни
медии тровят съзнанието на народите.
Причината да поканя Вас или упълномощен от Вас
представител на посолството на Нейно величество кралица Елизабет ІІ за участие
в телевизионното ми предаване е, че само преди ден – на 28 януари
2015 г., господин Янко Янков обнародва
и изпрати до Вас и до много други чуждестранни дипломатически представителства,
акредитирани в София, своя Граждански обвинителен акт срещу Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия. Той е озаглавен “Cry for Justice! Cry for Law!”
За този документ също ще говорим в пряк ефир.
Което ме задължава, не за да спазя някакви
закони, които не уважавам, тъй
като са антинародни, а в името на почтеността, поради зова на собствената ми съвест и на
моето възпитание, да Ви поканя да се
включите „на живо“ в студиото и да обсъдите с моя гост
обвинението, което той отправя към
управниците във Вашата родина. Повтарям и подчертавам: Към властниците, а не към
народите на Великобритания.
И така, уважаеми господин Посланик,
Имам удоволствието да поканя Вас или представител на
Посолството, което оглавявате, да гостувате в предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ на
националната телевизия „Евроком“ – София, в сряда, 4 февруари 2015
година. Началото на предаването е в
20 часа. Неговото повторение –
всеки петък от 9:45 часа. Адресът на телевизията е: София, булевард „Тодор
Александров“ № 17.
Повярвайте, не ми е приятно да го
напиша, но не вярвам, че дори ще обърнете внимание и ще ми
отговорите. Уверил съм се, че вежливостта
и добрите маниери са вече минало и във Вашата родина, която през вековете е направила толкова много в това отношение.
Без да възлагам особени надежди, но въпреки това в
очакване на Вашия отговор, оставам
С уважение:
Георги Ифандиев, публицист и телевизионен водещ
Няма коментари:
Публикуване на коментар