За мен остана Адът, в който корумпираната част на източните и западните елити превърна България!

За мен остана Адът, в който корумпираната част на източните и западните елити  превърна България!

Когато на 31 октомври 1989 г.

бях освободен от затвора поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда,

още на 17-ата минута бях в сградата на посолството на САЩ.

Бях посрещнат лично от Посланика г-н Сол Полански, който енергично отклони искането ми за съдействие да замина за САЩ и изрично ме увери, че политическата промяна била имала нужда от моето оставане в България, като препоръча „да се присъединя” към нашумелите по онова време дисидентски клубни организации.

Казах му, че това няма как да стане, тъй като познавам лично всички членове на въпросните организации, и че както с оглед на възгледите ми, така и по силата на моята лична съдба и тази на близките ми аз нямам абсолютно нищо общо с тях.

Любопитно е, че при влизането в кабинета на Посланика се бяхме разминали на вратата със сина на Любомир Левчев, на когото бе уредено назначаването му като професор в някакъв университет в САЩ.

На излизане бях изпратен от

секретаря на Посолството Маршал Харис,

който любезно ме уведоми, че

ПОРАДИ СПОРАЗУМЕНИЕ НА ЕЛИТИТЕ НА ЗАПАДА И НА СССР,

както в САЩ,

така и в Европа

шанс за самореализация ще имат единствено лица като Левчев,

но не и такива като мен.

Впрочем, за да ми даде ясна представа какво ме чака в България,  

той ми каза буквално следното:  

„Конфронтацията между системите ще завърши с конвергенция на елитите срещу собствените им народи!“

След десетина месеци Маршал Харис демонстративно напусна дипломатическата си работа в знак на протест срещу външната политика на САЩ и стана професор в Принстънския университет.

За мен остана Адът, в който корумпираната част на източните и западните елити  превърна България!

София, 2 октомври 2013 г.                                     Янко Н. Янков-Вельовски