2012-05-06

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, НА ПРОКУРАТУРАТАр НА СЪДА, НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И НА ДРУГИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ!-505-506-А


Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
================================================================
07 Май 2012 г.

Към:
Всички карти на масата - № 48“ - 07.10.2011 г.
ВКП № 15132 / 2006 г., VІ

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 505-506
(петстотин и пет – петстотин и шест)


До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
на българския клан на руската Червена мафия и на българския
ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
бул. „Витоша” № 2, 1000 София


До Бойко Борисов –
Министър-Председатал на поредното престъпно Правителство
на българския ПАРАВОЕНЕН комунистически и посткомунистически
ченгеджийско-мафиотски политически режим,
един от институционално и лично съпричастните към 
извършеното върху мен
на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА
драстично осакатяващо покушение
(имащо характера на опит за убийство),
за подготовката на което е бил предварително и официално сезиран
с надлежно регистриран писмен текст 
Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
Към: (персонален) вх. № 4379 / 2003-2011 г.


До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

Кралство Белгия - бул. „Джеймс Баучер” № 103, 1407 София

Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия - 
ул. „Московска“ № 9, 1000 София

Федерална Република Германия -
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков”  № 54, 1000 (1504) София

Европейската комисия в България -
ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

Княжество Лихтенщайн - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Швейцария, представляващ интересите на Княжество Лихтенщайн в България)

Великото Херцогство Люксембург - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Нидерландия, представляващ политическите интереси на Великото Херцогство Люксембург в България)

Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

Федерална конституционна Република
Съединените американски щати (САЩ) - 
ул. „Козяк” № 16, 1407 София

Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София

Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

Посланика на Република Турция – бул. „Васил Левски”  № 80, 1000 София

-------------

*************
Раздел І:
Първо уточнение по съществото на казуса:
            Вече многократно, изрично, ясно и категорично съм ЗАЯВАВАЛ И ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,
            да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик, изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА, ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ ИЛИ ДА ИДВАТ ДО ДОМА МИ, с които искат от мен да се „явя“ при тях В БЪРЛОГАТА ИМ, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.
            Във връзка с това ИЗРИЧНО И ЯСНО УТОЧНЯВАМ, ЧЕ ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, който е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции; И ЧЕ АКО ТЕЗИ СУБЕКТИ НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ
            ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,
            ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

            При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“ е метод, който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ, ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРОТИВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

         КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ, целта на който шантаж е пострадалите от престъпленията да се „вразумят“ и да се откажат от претенциите си за Правосъдие, и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

            Това, ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ТОЗИ ПРЕСТЪПЕН МЕТОД, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

            Освен това: обръщам специално внимание на факта, че тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани
            престъпни дейности, извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;
            тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за
             функционално-йерархична компетентност
          на разследващите държавни органи
         преписките по тези мои искания за разследвания подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;
            то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните  преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.

*************

            Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

            Тук визираната серия на моите искания за разследване на голямото множество отделни престъпни актове (престъпления), извършени от Специалните държавни служби и от неразривно свързаните с тях (и фактически подчинени на тях) Полиция, Прокуратура, Съд, Правителство и други държавни институции,  
            по същество е актуализирано възпроизвеждане на вече надлежно направени преди това такива искания за разследвания, по повод и във връзка с които досега не е било предприемано нито едно ЛЕГИТИМНО разследване;
става дума
       за повече от 600 (шестотин) отделни престъпни актове,
       извършени за периода от 50 (петдесет) години
       от 1970 г. до днес, месец май 2012 г.),

            подробното описание на които отделни престъпни актове се съдържа
            КАКТО ВЪВ все още непубликувания СЪСТАВЕН ОТ САМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ архив на комунистическата Държавна сигурност,
            ТАКА И ВЪВ все още непубликувания СЪСТАВЕН ОТ САМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ архив на комунистическите прокурорски и съдебни институции,
            ТАКА И ВЪВ все още непубликувания СЪСТАВЕН ОТ САМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ архив на сегашните (посткомунистически) съдебни институции,

            ТАКА И В МОЯ ЛИЧЕН АРХИВ, ПУБЛИКУВАН в следните официални книжни издания:
            11 (единадесет) официално издадени (и депозирани в множество български, европейски, американски и други библиотеки) обемисти книжни издания, озаглавени:
            „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, голям издателски формат – 70Х100Х16,
            Том 1 (640 стр.), Том 2 (576 стр.), Том 3 (576 стр.), Том 4 (568 стр.), Том 5 (546 стр.), Том 6 (526 стр.), Том 7 (546 с.), Том 8 (640 стр.), Том 9 (620 стр.), Том 10 (419 стр.) и Том 11 (202 стр.) – общо почти шест (6) хиляди страници;
            „Българският посткомунистически геноцид. Документалистика“ (427 cтр.); „Политическите убийства. Книга І. Кой уби Володя Наков“ (150 стр.); „Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, (156 стр.); „Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. Политическа документалистика, Книга Първа“ (144 стр.).
-------------

            Само мимоходом държа да отбележа, че
            ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните секретни оперативни мероприятия на тайните (специалните) служби и на публичните демонстративни мероприятия на официалните органи на държавната власт
            Е НЕ САМО
         моето противозаконно осъждане и престояване в затвора като невинно осъден в продължение на пълни шест (6) календарни години,
         след което Върховният съд официално ме призна за невинно осъден ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА и отмени присъдата ми,
            НО И
         СМЪРТТА НА ШЕСТ ДУШИ ЧЛЕНОВЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ;

            А ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните мероприятия на специалните служби, насочени към сломяване на моята воля и на моята мотивация за търсене на наказателна и репараторна отговорност
            са изключително многобройните репресивни и шантажни акции срещу членовете на семейството ми,
            изключително многобройните нападения лично върху мен,
         включително и два опити за убийство, завършили с осакатяващи травми;

            ПРИ ТОВА СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ЗАСЛУЖАВА ФАКТЪТ, ЧЕ САМО ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ,
            на 20 Май 2010 г., надлежно съм регистрирал (вх. рег.№ 4379/20.05.2010 г.) в офиса на Министър-Председателя Бойко Борисов официален писмен текст, в който изрично съм написал, че ЕДНО ИЗРИЧНО И ПОИМЕННО ПОСОЧЕНО ЛИЦЕ, което е кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР и Правителството „добронамерено“ ме е уведомило, че ако продължавам да търся правата си,
            спрямо членовете на семейството ми
            ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби, които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;

            СЛЕД КОЕТО,
            тъй като В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ Министър-Председателят Бойко Борисов НЕ Е ПРЕДПРИЕЛ АБСОЛЮТНО НИЩО,
            на 21 Юни 2010 г. върху мен бе извършено ДРАСТИЧНО ПОКУШЕНИЕ,
            при което, с очевидно демонстративна цел направиха това не само точно в центъра на София, не само точно пред Съдебната палата, но и точно пред охранителните видеокамери,
            като две очевидно професионално обучени лица със железен предмет (нунчаку - nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета; в изключително многобройните ми искания за разследване изрично и ясно съм написал, че
            визираното покушение ми дава основанието да считам, че НАЙ-ВЕРОЯТНО целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,
            но че единствено моето внезапно, инстинктивно бързо (на бивш спортист) отместване само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е стоварило върху рамото, като по този начин убийството е било „заменено“ с осакатяване;

            СЛЕД КОЕТО, ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА,
         ПРОКУРАТУРАТА КАТЕГОРИЧНО НЕ ПРЕДПРИЕМА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА СЪБИТИЕТО, който факт несъмнено има характера на индиция, имплицитно разкриваща, че
            визираното покушение има характера на специално оперативно мероприятие, възложено от свръхелитите на българския клан на руската Червена мафия и изпълнено от специалните държавни служби;
-------------
            Впрочем, държа да отбележа, че
     с финансово-икономическия, технологическия, кадровия, организационния, оперативния и прочее
    РЕСУРС ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НЕЩА РАЗПОЛАГАТ
            НЕ САМО ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
            НО И ТЕХНИТЕ НЕПОСРЕДСТВЕНИ ГОСПОДАРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
            КЪМ КОЙТО КЛАН ДНЕС ПРИНАДЛЕЖАТ
            ГОЛЯМ БРОЙ БИВШИ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ОФИЦЕРИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (специалисти именно по такъв вид дейност),
            КОИТО ДНЕС СА ВИДНИ БИЗНЕСМЕНИ,
    ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА И РЕПАРАТОРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА КОИТО
    АЗ НЕ САМО НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ,
    НО И ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЪМ ОСОБЕНО СИЛНО НАСТОЯТЕЛЕН.

            КЪМ КОЙТО ПРЕСТЪПЕН ВИСОКОПОСТАВЕН КЛАН ДНЕС НЕ ПРОСТО ПРИНАДЛЕЖАТ, А ЗАЕМАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКОПОСТАВЕНИ ЙЕРАРХИЧНИ ПОЗИЦИИ
    онези именно офицери от Държавна сигурност, които както по-рано, така и днес           бяха свързани и продължават да са свързани с ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ, КОЯТО ИМЕННО МЕ ДЪРЖА В ЗАТВОРА КАТО НЕВИННО ОСЪДЕН ЦЕЛИ ШЕСТ ГОДИНИ И КОЯТО УСПЯ ДА ОБЕЗПЕЧИ СМЪРТТА НА ШЕСТ ДУШИ ОТ МОЯТА ФАМИЛИЯ И ОТ СЕМЕЙСТВОТО МИ;

         А една част от тези уж бивши офицери от Държавна сигурност са точно същите, които преди години „отговаряха“ за академичната и агентурната кариера на изследователите от БАН и преподавателите от Софийския университет,
КОИТО ТЕХНИ АГЕНТИ ДНЕС СА РЕКТОРИ, ДЕКАНИ, ЧЛЕНОВЕ НА АКАДЕМИЧНОТО РЪКОВОДСТВО И ПРEПОДАВАТЕЛИ ВЪВ ВСИЧКИ ДНЕШНИ ДРУГИ УНИВЕРСИТЕТИ,  
         И КОИТО КАКТО ПО-РАНО, ТАКА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС МЕ ПОДЛАГАТ НА МНОЖЕСТВО ШАНТАЖНИ АКЦИИ,
         ВКЛЮЧИТЕЛНО И КАТО МИ ПОСТАВЯТ УСЛОВИЕТО ДА ИМ СЕ ПОДЧИНЯВАМ ПОД СТРАХ ДА НЕ ПОСТРАДАТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ.

*************
Второ уточнение по съществото на казуса:
            Обръщам вашето внимание върху факта, че преди осем месеци, на 07 Октомври 2011 г., надлежно съм регистрирал в офиса на Върховната касационна прокуратура преписка, имаща вх. №15132/06 VІ, озаглавена „Всички карти на масатат и отговорност за престъпленията на ...“, като поредният номер е 48 (четиредесет и осем).
            Обръщам вашето внимание върху факта, че ченгеджийско-мафиотските фелационисти от системата на Прокуратурата, на които тази преписка е била възложена за разглеждане,  
            ДО ДНЕС НЕ СА МЕ УВЕДОМИЛИ ПО АБСОЛЮТНО НИКАКАВ НАЧИН ЗА НАПРАВЕНОТО И ПРЕДПРИЕТОТО,
            И ЧЕ СЛЕДОВАТЕЛНО СА ИЗВЪРШИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
            ПОРАДИ КОЕТО НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ И ЗА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ (на) ДЪРЖАВАТА.
            Обръщам вашето внимание, върху факта, че от систематична гледна точка на тук визираната серия това конкретно престъпно деяние – а именно липсата на легитимно разследване и липсата на изричен и ясен отговор, даден на заинтересовата страна - има своето обозначение като
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ №505 (петстотин и пет).

*************
Трето уточнение по съществото на казуса:
            Обръщам вашето внимание върху факта, че казусът, съдържащ се във визираната преписка, има И ОЩЕ ЕДИН АСПЕКТ, НА КОЙТО ИМЕННО ТУК И СЕГА ЩЕ НАБЛЕГНА ПО-ОБСТОЙНО И КОЙТО КАЗУС ЩЕ ФОРМУЛИРАМ КАТО
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ №506 (ПЕТСТОТИН И ШЕСТ).
            Във визираната преписка съм обосновал параметрите на следната фактическа и юридическа ситуация:

            Първо: На 20 Ноември 2005 г. аз съм пристигнал в град Истамбул, Република Турция, и съм встъпил като участник в научна конференция, организирана от Балканския институт.
            При това, същият този Балкански институт е надлежно и легитимно регистриран като самостоятелно юридическо лице именно в България и неговата официална юридическа правосубектност му е била дадена именно от надлежния български съд.

            Второ: поканата за моето участие във визираната научна конференция официално и надлежно е била дадена (отправена) лично от Президента на Бълканския институт г-н Ялчън Кочак -  
            виден турски общественик и политик,
            депутат от Парламента на Репубрика Турция,
            Генерален Секретар на една от най-влиятелните по онова време (а и сега!) политическа партия,
            близък приятел и политически съратник лично на Президента Тургут Йозал,
            официално обявен за почетен гражданин на Турция, и като такъв заедно със семейството си живеещ в резиденция „Ататюрк” в Истанбул,
            виден високопоставен правителствен дипломат ad hoc.

            Трето: по повод и във връзка с изнесения от мен научен доклад турската новинарска сателитна телевизия TGRT Haber (29 Ekim Cad. N 23, Yenibosna 34530 Istanbul, News Manager Dogan Senturk) взе интервю с мен, посветено на темата за ролята на бившите съветски тайни служби (КГБ) и техната днешна мафиотска трансформация (Червената мафия) в протичащите понастоящем в България вътрешнополитически и икономически  процеси;
            това интервю бе излъчено от телевизията в продължение на пет дни на всеки кръгъл час от 26 до 30 Ноември 2005 г. вкл.

            Четвърто: само няколко дни по-късно, в изпълнение на секретна поръчка, възложена от висшето ръководство на българския филиал на Червената мафия и от специалните служби на Министерството на вътрешните работи,
            на 05 Декември 2005 г. Директорът на Института за правни науки при БАН е издал заповед за моето уволнение, влизаща в сила още същия ден, за което обстоятелство аз съм уведомен едва три дни по-късно, на 08 Декември 2005 г., и то с писмо, получено по пощата.
            При това, любопитно е, че докато при първото ми уволнение през 1982 г. класическите комунистически репресивни служби се бяха погрижили уволнението да изглежда поне формално легитимно, то това поредно уволнение е осъществено като добре обмислена институционално и персонално обезпечена брутална демонстрация на противоправна сила:
            заповедта е издадена еднолично от Директора и в пълно нарушение на задължителните процедурни правни норми, които категорично постановяват, че такива решения има право да взема единствено Научният съвет;
            освен това заповедта е издадена, без да бъдат посочени каквито и да са мотиви, което обстоятелство е в пълно противоречие с изричното изискване на закона за мотивираност на този тип актове.
            Във връзка с въпросното уволнение обръщам специално внимание върху следните факти от сценария на модерния театър на абсурда:  
            а) Директорът на Института за правни науки при БАН Цветана Каменова не само е дъщеря на високопоставен офицер и следовател в един от най-зловещите отдели на комунистическата Държавна сигурност, но и самата тя е високопоставен секретен агент на същата специална и политически репресивна служба (която служба, впрочем, официално е обявена от българския Парламент за престъпна);
            б) самата Ц. Каменова изрично, публично, демонстративно и многократно е заявявала, че това уволнение е  предварително съгласувано с пребиваващите в София дипломатически представители на няколко западни държави,  поради което то ще бъде признато за легитимно от всички европейски политически и съдебни институции;
            в) само няколко месеци преди да издаде заповедта за това несъмнено политическо и репресивно уволнение, по предложение на българското Правителство въпросната Ц. Каменова е била избрана от Общото събрание на ООН за съдия в Международния съд в Хага и  включена в съдебен състав, който ще разглежда делата за престъпленията на комунистическия режим в Югославия.

            Пето: Обърнете внимание на следното: заповедта за уволнението е издадена на 05 Декември 2005 г., но за нея аз съм научил едва три дни по-късно, на 08 декември 2005 г., и то с писмо, получено по пощата.
            Междувременно, обаче, без все още да зная за съществуването на тази заповед да уволнение,
            на 06 Декември 2005 г. аз съм написал и на 07 Декември 2005 г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор искане за разследване – вх. №7885 - ,
            в което изрично и ясно съм посочил, че в понеделник, на 05 Декември 2005 г. вечерта, съм получил телефонно обаждане, с което съм уведомен, че предстои да бъда убит и заедно с мен да бъдат убити и погребани и близките ми – членовете на семейството ми;
            После, по повод и във връзка с последвалите събития, на 07 Март 2006 г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор искане за разследване – вх. №1546 – 07.03.2006 г. – в което изрично и ясно съм написал, че:
            ***още през Декември 2005 г. професорът по правни науки и Прокурор в Главната прокуратура Борислав Йотов, който е ноторно известен като отявлен български и антитурски националист, ми е дал да разбера, че съм обект на изключително сериозно и жестоко оперативно разработване от службата на генерал Иван Чобанов;
            ***още през Декември 2005 г. и после през Януари и Февруари 2006 г. Директорът на Столичната служба „Борба с организираната престъпност“ полковник Иван Манев - който, впрочем, е не просто мой съсед в квартала, в който живея, но и балконите на жилищата ни са разположени един срещу друг - изрично и ясно ми е дал да разбера, че аз съм обект на специално строго секретно ЕЛИМИНАЦИОННО така наречено „ОСТРО“ ОПЕРАТИВНО РАЗРАБОТВАНЕ  от службата на фамозния генерал Иван Чобанов;

            Шесто: Точно по същото време визираният по-горе виден турски общественик, политик и дипломат Ялчън Кочак е бил обявен за опасен за българската национална сигурност и му е наложена забрана да посещава България в продължение на десет (10) години, тоест, до 2016 г.

tst tst tst
            Настоявам за
        пълно разсекретяване на абсолютно всички информационни масиви на всичките български специални служби,
        в които по какъвто и да е начин и по какъвто и да е повод
        се среща моето име и имената на членовете на моето семейство,
        както и имената на близките роднини на съпругата ми;

        Настоявам за
        Извършване на наказателно разследване и налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички офицери и агенти на специалните служби, които са се занимавали с мен и моите близки.
07 Май 2012 г.                                                          Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар