2011-11-01

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! - 73-А (Седемдесет и три-А)

Address for letters:

Янко Николов Янков –

Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,

Председател на Партия Либерален конгрес,

Председател на Съюза на юристите-демократи,

Председател на УС на Базисния Институт

за Проучване и защита на човешките права

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://vbox7.com/collection:708949

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%28%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%29

http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName%3A%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%20%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%20%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%3AAnd&SortBy=Title&page=1

================================================================

02 Ноември 2011 г.

Главен прокурор № 6527 /

28.11.2000 г.; 09.11.2006 г.; 05.01.2007 г.; 08.01.2007 г.;

ВКП № 6639 / 1999 г..ІІІ.б.

ВКП № 15132 / 2006, VІ

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 73-А (Седемдесет и три-А)

До Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС

и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен

МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга

на българския клан на руската Червена мафия и на българския

ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

Информационно копие

До: Trojanov Ilija,

82178 Puchheim, Germany

До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at

E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at

E-mail: obsofia@online.bg

Кралство Белгия - пл. „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София

E-mail: sofia@diplobel.fed.be

E-mail: sofia.visa@diplobel.fed.be

E-mail: Sofia@diplobel.org

E-mail: ambabel@einet.bg

Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия -

ул. „Московска“ № 9, 1000 София

E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg

E-mail: public.enquiries@homeoffice.gsi.gov.uk

E-mail: nformation@british-embassy.bg

Федерална Република Германия -

ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

E-mail: reg1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-100@sofi.diplo.de

Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

E-mail: sofamb@um.dk

Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

E-mail: info@embassyofireland.bg

Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

E-mail: emb.sofia@maec.es

E-mail: embespbg@mail.mae.es

Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

E-mail: ambasciata.sofia@esteri.it

E-mail: italdiplsofia@online.bg

Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

Е-mail: emb.sofia@mfa.no

Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt

Федерална конституционна Република

Съединените американски щати (САЩ) -

ул. „Козяк” № 16, 1407 София

E-mail: Sofia@usembassy.bg

E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov

Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504)

E-mail: sof@minbuza.nl

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

E-mail: Sofia@sdc.net

E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch

E-Mail: info@eda.admin.ch

E-Mail: sts@eda.admin.ch

E-Mail: zaps@eda.admin.ch

E-mail: vertretung@sof.rep.admin.ch

Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

E-mail: ambassaden.sofia@foreign.ministry.se


Европейската комисия в България

ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

E-mail: delegation-bulgaria@ec.europa.eu

*************

Раздел І:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 73-А (Седемдесет и три-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/11/73.html

Тук визираната серия на моите искания за разследване на

голямото множество отделни престъпни актове (престъпления),

извършени от Специалните държавни служби и от неразривно свързаните с тях (и фактически подчинени на тях) Полиция, Прокуратура, Съд, Правителство и други държавни институции,

по същество е актуализирано възпроизвеждане на вече надлежно направени преди това такива искания за разследвания,

по повод и във връзка с които досега не е било предприемано нито едно легитимно разследване;

става дума

за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от началото на 1990 г. до днес (края на 2011 г.),

както и

за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от 1970 г. до края на 1989 г.,

подробното описание на които отделни престъпни актове се съдържа

КАКТО ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическата Държавна сигурност,

ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическите прокурорски и съдебни институции,

ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на сегашните (посткомунистически) съдебни институции,

ТАКА И В моя личен архив, публикуван в следните книжни издания:

11 (единадесет) официално издадени (и депозирани в множество български, европейски, американски и други библиотеки) обемисти книжни издания, озаглавени: „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, голям издателски формат – 70Х100Х16, Том 1 (640 стр.), Том 2 (576 стр.), Том 3 (576 стр.), Том 4 (568 стр.), Том 5 (546 стр.), Том 6 (526 стр.), Том 7 (546 с.), Том 8 (640 стр.), Том 9 (620 стр.), Том 10 (419 стр.) и Том 11 (202 стр.) – общо почти шест (6) хиляди страници;

Българският посткомунистически геноцид. Документалистика“ (427 cтр.);

Политическите убийства. Книга І. Кой уби Володя Наков“ (150 стр.);

Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, (156 стр.);

Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. Политическа документалистика, Книга Първа“ (144 стр.).

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 11 (единадесет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, Президента на България и редица други български, европейски и световни институции.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложеното доказателство е видно, че

на 08 Януари 2007 г. надлежно съм регистрирал

в офиса на Главния прокурор (към вх. № 6527/28.11.2000 г., към вх. № 6527/09.11.2006 г. и 05.01.2007 г.,

в офиса на Върховната касационна прокуратура (ВКП № 6639/99.ІІІ.б, към ВКП № 15132 от 18.12.2006 г.),

официален текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразено искане за разследване на извършената престъпна дейност.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че пълният текст на визираното искане за разследване

е публикуван в специално книжно издание, което издание има следните издателски характеристики:

Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-58-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

Обръщам специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи:

tst

До Главния прокурор

бул. “Витоша” № 2

1000 София

към: 6527 / 28.11.2000 г.;

09.11.2006 г. и 05.01.2007 г.;

ВКП 6639 / 99.ІІІ.б;

писмо 15132 от 18.12.2006 г.

на ВКП - прокурор В. Миков;

(. . . )

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

1)

С писмо вх. №6527 от 28 ноември 2000 г., писмо вх.№ 6527 от 09 ноември 2006 г. и писмо вх.№6527 от 05 януари 2007 г.

поисках от Главния прокурор

да бъде осъществено разследване на конкретно посочена престъпна дейност, извършена от българските специални служби против мен.

Във връзка с това към фактите, посочени в тези писма, добавям още и следните, обосноваващи необходимостта както от лично разпитване на Радослав Райков, така и от отделно проучване на неговата дейност по визирания случай.

2)

Радослав Райков е роден през 1944 г.; висшето си образование е завършил в Москва, където е бил вербуван като агент и е получил офицерски чин от системата на съветските специални служби (КГБ и ГРУ - Главното разузнавателно управление при Генералния щаб на съветската армия).

Впоследствие, през 1969 г., Радослав Райков е постъпил на работа като офицер в Първо главно управление на българската Държавна сигурност (представляваща филиал на КГБ и ГРУ) и е получил назначение като резидент на българския и съветския шпионаж в Турция. През 1991-1993 г. той е Заместник-директор на Националната разузнавателна служба (българското шпионско ведомство) и е експерт по националната сигурност при Националния Координационен съвет на парламентарно представенета политическа коалиция Съюз на демократичните сили.

След това Радослав Райков е напуснал България със семейството си и се е установил да живее в Германия, където пребивава и днес.

По времето, когато Радослав Райков беше едно от доверените лица на Президента Жельо Желев (и заместник-шеф на подчиненото на същия Президент шпионско ведомство), както и когато

той официално беше назначен като експерт по националната сигурност при НКС на политическата коалиция СДС,

аз, като председател на Партия Либерален Когрес, не само и не просто участвувах в същата тази политическа коалиция, но и бях една от видните политически фигури на коалицията.

По същото време въпросното лице често пъти посещаваше сградата и полуофициално се срещаше с редица от членовете на Висшия ръководен орган на коалицията (съставен от председателите на партиите-членки на коалицията), с които е разговарял и е уточнявал детайлите на тяхното политическо поведение „в интерес на демокрацията и антикомунистическата опозиция”.

Заслужава внимание обстоятелството, че

през същото време той никога не е правел абсолютно никакъв опит да разговаря с мен насаме

(тоест – да проведе разговор, при който да сме само двамата),

а винаги е правел това в присъствието поне на още един друг член от ръководството на коалицията; което, впрочем, е било не повече от два или три пъти, и то е било по повод моите изключително остри официални реакции срещу неговите изказвания и застъпвани гледища, които той е поднасял по време на заседанията на Висшия ръководен орган на коалицията.

Или казано с други думи –

по онова време ние с Радослав Райков сме се намирали в състояние на т.нар. остър и непримирим политически конфликт,

който е имал за своя основа и причина преди всичко факта, че той е работел за Президента Жельо Желев, когото още тогава аз официално и публично съм обвинявал като изпълнител на стратегията на съветските тайни служби в България.

За самия Радослав Райков по онова време аз не съм знаел нищо друго, освен това, че по времето на комунистическия режим е работел като „ченге”, без да зная къде точно и какво точно е работил (днес, разбира се, за него зная толкова, колкото ми е необходимо).

Поради това, когато вече се намирах в Лондон като „лице, направило искане за политическо убежище”, и Радослав Райков ми се обади по телефона като ми каза, че и той е избягал от системата на българската демокрация и е поискал и получил политическо убежище в Германия,

аз, естествено, светкавично заподозрях наличието на т. нар. „оперативно мероприятие”.

И тъй като прецених, че ако още в началото го отблъсна, тези, които са му възложили някаква задача, ще си намерят някой друг, за когото няма да зная „кой е и какво иска”, веднага прецених, че за мен е много по-изгодно да проведа с него няколко телефонни разговори.

После, когато Радослав Райков пристигна в Лондон заедно със сина си (под предлог, че предстои синът му да постъпи да учи в британски университет), проведох с него доста обстоен разговор (в присъствието на неговия син), и втори, изключителено кратък разговор, при който само с няколко думи му връчих моето официално писмо, адресирано до него и състоящо се от две страници. Което писмо прилагам тук като вградено скенерно копие.

3)

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Както вече съм писал

по повод и във връзка с моето искане за политическо убежище във Великбритания,

по инициатива на Министъра на вътрешните работи и със съгласието на Президента

е била създадена специална оперативна група, състояща се от специалисти по шпионаж и контрашпионаж, която група е изпълнявала няколко насочени против мен строго секретни оперативни мероприятия.

Във връзка с това специално обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че в моето писмо, имащо вх. № 6527 от 28 ноември 2000 г., изрично и ясно съм посочил, че това е станало преди всичко във връзка с факта, че

в единия от броевете на издавания от мен в Лондон т. нар. „Бюлетин,

пределно ясно и прецизно аргументирано съм обосновал тезата, че арестуваните в Либия български медицински лица са изпълнявали така наречена остатъчна и недовършена медикаментозна експериментална дейност”,

възложена им от българската Държавна сигурност,

която експериментална дейност е била част от дейност, осъществявана преди това в действуващите в България,

но контролирани от съветските тайни служби строго секретни „Лаборатория №11”, „Лаборатория №13” и „Лаборатория Биоелектроника”.

Специално обръщам вашето внимание и върху факта, че съдържанието на този „Бюлетин” се е състояло от две мои писма, адресирани до български и британски институции, които писма по-късно, през 2003 г., съм публикувал на с. 3-17 от Том 4 и с. 101-112 от Том 5 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

Тогава именно,

както във връзка с цялостната ми дейност по демаскиране на българската Държавна сигурност, така и във връзка специално с дейността ми по разкриване на истината по така нареченото „Либийско СПИН дело”,

българските тайни служби са били преценили,

че ако остана да живея в Лондон, бих могъл да се превърна в мощен и неподлежащ на контрол център на противопоставителна и обвинителна по своята същност дейност във връзка с тяхната позиция, насочена към оневиняването на техните действуващи в Либия строго секретни агенти.

***

Във връзка с това изрично и ясно подчертавам, че друг действувал против мен член на тази оперативна група е бил кадровият офицер от Първо и Второ управление на българската Държавна сигурност Гатьо Гатев.

Във връзка с него посочвам следното:

Само няколко дни след като бях издал бюлетина, в който бяха публикувани посочените две мои официални писма относно българския медикаментозен тероризъм, по телефона ми се обади въпросният Гатьо Гатев, каза ми че му предстои пътуване до Лондон и поиска да се срещнем и да разговаряме.

На моя въпрос

Каква ще бъде темата на нашия разговор?”,

той изненадващо ми каза напълно абсурдното изречение, че подобно на мен и той възнамерявал след като пристигне в Лондон да поиска политическо убежище във Великобритания, и че поради това желаел преди да направи официалното си искане, лично да сподели с мен намерението и плановете си в това отношение, както и да получи моята юридическа консултация и помощ при реализирането на неговата дейност срещу фалшивата българска демокрация.

Несъмнено, веднага разбрах, че думите му нямат абсолютно нищо общо с истината.

Познавах Гатьо Гатев от преди около осем-девет години преди този разговор, когато бях един от лидерите на политическата коалиция Съюз на демократичните сили (СДС),

а той работеше като журналист в издавания от тази политическа сила вестник „Демокрация”.

Впрочем, в случая думата „познавам” е доста условна и неточна;

всъщност, още когато той ми каза името си и наред с това, за да спечели благоразположението ми, с фалшиво-патетична интонация на гласа си подчерта, че „се познаваме от годините на раждането на демокрацията и на нейния вестник”,

аз веднага си спомних, че наистина в този вестник имаше журналист с такова име и че с него не съм разговарял никога и по никакъв повод.

Спомних си, разбира се, и това, че по онова време аз се държах крайно дистанцирано към всички журналисти, които работеха в този вестник, тъй много добре знаех, че преди това те са работели в Българската телеграфна агенция (БТА), която винаги е била част от структурите на специалните служби.

И тъй като още по време на първия ни разговор по телефона, колокото и да се мъчех да си спомня неговото лице, пред мен изпъкваше само образа на някакъв невзрачен силует, в съзнанието ми веднага се появи рекламният афиш на един български филм от ерата на класическия комунизъм („Господин Никой”), в който се разказваха подвизите на много голям български разузнавач, който умеел да се държи толкова невзрачно и незабележимо, че никой никога не успявал да запомни лицето му. В същото време „стрелях в тъмното” като казах: „Разбира се, че много добре Ви помня. Даже си спомням, че Вие дойдохве във вестник „Демокрация” от БТА, където преди това работехте като журналист!”. На което той спонтанно отвърна: „Да, наистина дойдох от БТА. Изненадан съм, че ме помните, тъй като ние с Вас никога не сме разговаряли!”.

Наскоро след този разговор Гатьо Гатев наистина дойде в Лондон и с него проведехме един-единствен разговор, от който по абсолютно категоричен начин ми стана пределно ясно, че

той е бил „маршрутиран” при мен именно от сегашното българско шпионско ведомство, при това - вероятно, и със съгласието на едно друго такова.

Когато по-късно се завърнах в България и помолих Главния прокурор Никола Филчев да направи справка и да ми каже някаква минимална и изходна за мен информация относно Гатьо Гатев, без каквато и да е изненада узнах, че

той е офицер не само от българската Държавна сигурност,

но и от съветските шпионски служби,

и че като такъв дълго време е работел като „пресаташе в едно от българските посолства в една от арабските държави”, както и че е бил специализиран и по проблемите на вътрешно-политическото контраразузнаване сред лидерите на българската политическа сцена.

Без каквато и да е изненада узнах, също така, че този именно специалист,

след като се е срещнал с мен и е разговарял около един час, е бил дал кратък доклад,

в който е бил написал,

че единствената сфера, в която аз съм уязвим и чрез която могат да ме шантажират, е съдбата на членовете на семейството ми.

С почти пълна изненада, обаче, узнах, че съпругата на този „журналист” вече отдавна е живеела във Великобритания по силата на договор, сключен между нея и специалните служби на британската армия,

тъй като тя е била виден специалист по изследване и анализ на най-високия слой на въздушното пространство, живеела е в северните райони на страната (където е извършвала изследванията си); с нея е живеел и техния син и семейството й е имало домашен телефон 0197-062-67-58.

Разбира се, не пропуснах възможността да се свържа с този телефон и след като размених няколко изречения със сина на Гатьо Гатев, говорих най-малко 20 (двадесет) минути с неговата съпруга, на която изрично казах кой съм и с какво се занимавам, но скрих с каква цел се обаждам.

Уточнявам и изключително важния за мен факт, че в София съвсем случайно срещнах на улицата Гатьо Гатев точно четири пъти;

при първата ни среща (на един изключително наситен с бясно движещи се коли софийски булевард) той, намирайки се на около десетина метри по тротоара срещу мен, за да избегне директната ни среща, внезапно пресече булеварда и почти щеше да бъде прегазен от колите; при следващите две случайни срещи той просто се престори, че не ме познава; а при четвъртата ни среща, за да се опита да избегне какъвто и да е разговор с мен той конфузно се постара да не ми даде никаква възможност да му кажа повече от две-три изречения.

4)

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Категорично и ясно настоявам за пълно

разследване на престъпната дейност на

сегашните български специални служби

против мен.

08 януари 2007 г. Янко Н. Янков

tst

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че

ДО ДНЕС ПРОКУРАТУРАТА НЕ МИ Е ДАЛА (ПРЕДОСТАВИЛА) АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР НА МОЕТО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,

И ЧЕ ОЧЕВИДНО В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

ПРОКУРАТУРАТА СЕ Е ПОСТАРАЛА ДА ОСИГУРИ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ПЪЛНА И АБСОЛЮТНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визирани доказателства е видно, че

В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

въпреки несъмнено много добре известните й факти

ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ

ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КАКТО И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.

*************

*************

*************

Раздел І:

Първо заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),

ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)

Е ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила

т.нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).

В частност, ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен за Прокуратурата е и фактът, че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон

комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.

В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,

така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.

В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.

В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.

Защото, когато днес, повече от двадесет години (четвърт век!) след официалните политически промени,

50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,

вторите („новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите (класически комунистическите),

и политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,

а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.

Защото, когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01 Декември 2010 г. информация)

Сътрудници на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;

общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност към ДС, извършена от Комисията по досиетата“,

тези специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни,

а са престъпни в изключително високо-опасна степен.

Защото, когато включително и днес

най-малко 90% (деветдесет проценти) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда

са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност

КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,

ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,

ТАКА И НА Червената Мафия,

в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,

тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.

Разбира се, въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,

които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби,

има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;

където, впрочем, всички предишни Главни прокурори несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическата Червена мафия,

а сегашният Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България,

и от когото би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента, срещу Премиера, срещу своите роднини от фамилията и срещу самия себе си;

и където, от своя страна,

поне двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,

и всички досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни служби и с Мафията, а един от тях дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.

-------------

*************

Второ заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),

ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации),

Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г.,

съгласно текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:

*възстановяване на върховенството на Закона;

*разграждане на старите институционални структури и рамки на мислене;

*категорично недопускане да бъде извършена „кадифена реставрация“ на тоталитарния режим;

*намиране на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;

*осигуряване на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;

*да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на комунистическа заплаха;

*извършените криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим

да се преследват и наказват по силата на действуващото наказателно законодателство,

което може да бъде разширено, за да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;

*наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;

*ако лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на действията му и неговата лична вина;

*на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена материална компенсация;

*да бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби и на всички засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;

*по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо

да се извърши лустрация или декомунизация,

тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата демокрация.

*************

Трето заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),

ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)

Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която

тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права,

без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.

*************

Четвърто заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,

да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,

изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ,

с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.

Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,

но ще наблегна върху това, че

ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,

който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;

И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ

ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,

ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че

механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“

е метод,

който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ,

ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРИТОВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,

целта на който шантаж е

пострадалите от престъпленията да се „вразумят“

и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,

и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,

ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,

БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА СА СМЪРТНО ЗАПЛАШЕНИ И ПОРАДИ ТОВА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.

Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,

но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.

Освен това: обръщам специално внимание на факта, че

тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,

извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;

тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи

преписките по тези мои искания за разследвания

подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;

то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления

има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.

(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:

Когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,

по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.

На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър

е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,

тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,

че била имала правото да извърши разследване по казуса,

тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор

(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)

и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).

*************

Пето заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските субекти

да спрат прилагането И НА редицата други ПРЕСТЪПНИ ченгеджийско-мафиотски трикове,

включително и този, който се изразява в това, да ми пишат „съобщения“,

съдържащи няколко кратки, лаконични и очевадно нелогични редове, с които ме „уведомяват“, че производството е прекратено и че вече нееднократно ми е отговаряно.

ПЪРВО: защото най-малко в 70 (седемдесет) процента от визираните от мен казуси

ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е „ОТГОВАРЯНО“ и

фактически за факта на „ПРЕКРАТЯВАНЕТО“ аз само съм се досещал;

ВТОРО: защото в случаите, в които са ми били изпращани съдържащи само няколко редове „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“,

тези прокурорски „актове тотално не отговарят

НИТО на изискванията на Правото за атрибутивната същност на прокурорските актове,

НИТО на изискванията за формална и съдържателна същност на феномените „отговор“, „съобщение“ или „уведомление“,

НИТО на изискванията на Правото т.нар. „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“ фактически и юридически ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА на т.нар. „Постановление“;

ТРЕТО: защото В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ, в които така или иначе все пак ми е било изпращано някакво т.нар. „Постановление“,

тези прокурорски „актове ТОТАЛНО НЕ ОТГОВАРЯТ

НИТО на изискванията за наличие В ПЪЛЕН БРОЙ И В ПЪЛЕН ОБЕМ на т.нар. АТРИБУТИ, които са изискумени от Правото,

НИТО на изискванията за наличие на поне минимална специална професионална култура;

ЧЕТВЪРТО: защото В АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ СЛУЧАИ

(в рамките на визираните тридесет проценти от казусите, в които ми е било изпращано „отговор“ или „Постановление“)

Е НЕ САМО ОЧЕВИДЕН, НО ДОРИ Е ОЧЕВАДЕН ФАКТЪТ,

ЧЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ЛИЦЕ-МАГИСТРАТ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,

КАТО ТОТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛО ВИЗИРАНИТЕ В КАЗУСА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

КАТО ТОТАЛНО Е НАРУШИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ДА ИЗВЪРШИ АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,

КАТО В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧИЛО ТЕХНАТА ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

ПЕТО: защото ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ МИ ИСКАНИЯ ОТ НАСТОЯЩАТА СЕРИЯ

(озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата“)

АЗ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОБОСНОВАВАМ

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГОСПОДСТВО НА ПРАВОТО,

А НЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ И НА ПРЕСТЪПНИТЕ МАФИОТСКИ СЛУГИ

ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ОТ СЪДА.

В този именно контекст и смисъл тук и сега официално и пределно ясно заявявам, че

НЕПРЕКЛОННО НАСТОЯВАМ ЗА ТОВА

ВСИЧКИ ИЗПРАЩАНИ МИ ТЕКСТОВЕ ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА НА СТРИКТНО ТОЧНИ АКТОВЕ,

СЪДЪРЖАЩИ ТОЧЕН И ПРЕЦИЗНО АРГУМЕНТИРАН АНАЛИЗ

НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗНЕСЕНИ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

И НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗТЪКНАТИ ОТ МЕН АРГУМЕНТИ.

*************

Шесто заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично

ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Седмо заключително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,

А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза, милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,

25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,

26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,

26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,

26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).

*************

Осмо заключително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,

ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,

и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклите (миналите) НЯКОЛКО МЕСЕЦИ поне 15 (петнадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха,

че при ПРЕДНАМЕРЕНИ И ЗЛОНАМЕРЕНИ (направени със „строг“ и фактически заплашителен тон и ситуативно поведение) покани по телефона, писмени призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР),

ТАКА и представители на ДАНС

(която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“,

и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори

ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И

ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА,

КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен

да търся наказателна и репараторна отговорност

както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били работодатели

на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Девето заключително уточнение:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

02 Ноември 2011 г. Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар