(Продължение)
Отговорът може да бъде само един: - те са имали нужда от лъжец, инструктирвали са го да лъже, после са се оправдавали с лъжите му.
Така, че не агентът е главният виновник по това дело, а неговите оперативни ръководители и началниците на тези ръководители, които много добре са знаели за какво става въпрос.
*************
II. Предоставената ми папка, озаглавена като “Криминално досие. Преписка (явни материали), Том II” дава възможност за извършване най-малко на следните разследвания:
1) Разследване на дейността:
на полковник Илия Шаренков, началник на ОУ на МВР Михайловград,
на Окръжния прокурор в Михайловград Борис Петков и
на оперативния работник по ДС в Михайловград лейтенант Йордан Г. Василев,
относно изготвянето и използуването на несъобразени със закона документи от декември 1982 г. и януари 1983 г. (намиращи се на стр. 1-4 и стр. 14-15),
даващи възможност за изземването и използвани за изземването на кореспонденцията ми, адресирана до учрежденията, организациите, гражданите и посолствата на капиталистическите страни.
Това изземване е било организирано в пряка връзка и като част от оперативните мероприятия по наскоро образуваното ДОР “Дракон”.
Като предлог и основание за противозаконното изземване на кореспонденцията ми с посочените физически и юридически лица е използувано необоснованото твърдение,
че се очаква в писмата ми да се съдържат, и че след осъщественото изземване са установили, че в тях се съдържат “клеветнически твърдения, насочени против властта и политическата система”.
Както по-късно бе установено с Решение N 10 от 30 март 1990 г. на Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд на България, в тези писма не са се съдържали никакви “клеветнически твърдения”, а твърденията в тях са били за съвсем реални, обективни и напълно истински факти и обстоятелства.
2) Разследване на деянието на зам.-районния прокурор Орлин Боянов, отразено в написаната от него т. нар. “Справка”, намираща се на стр. 10 от папката,
очевидно адресирана до Държавна сигурност като отчет за извършената от него дейност по изпълнение на конкретно оперативно мероприятия.
Ситуацията се изразява в това, че Софийската районна прокуратура е изпратила на районния прокурор в Михайловград една противозаконна преписка, целяща упражняване на психологически натиск върху мен.
Аз не съм се укривал, прокурорът О. Боянов ме познава много добре и почти всеки ден ме е виждал, но той не е направил никакъв опит да ме намери и ме уведоми или призове по преписката, а най-официално и противозаконно е
призовал баща ми за разпит относно мен,
упражнил е върху него властнически и психологически натиск, и е искал от него да се отграничи от мен, за да не пострада самият той.
После, когато аз направих официален протест пред висшите инстанции, протестите ми бяха иззети от ДС и не стигнаха до инстанциите,
а като основание за призоваването прокурорът е изтъкнал аргумента, че най-невинно и доброжелателно е искал само да узнае моя адрес.
Моят адрес обаче съвсем логично не се е нуждаел от издирване, защото е същият, както и на баща ми;
прокурорът несъмнено е знаел това,
а на всичко отгоре ме е виждал почти всеки ден;
съвсем очевидно е, че не аз съм му бил нужен,
а баща ми,
защото именно спрямо него е трябвало да упражни натиск и да злоупотреби с властта си!
3) Разследване на дейността на Букетка Кирилова Велкова, финансов инспектор при Общинския съвет, която е злоупотребявала със служебното си положение и противозаконно не ми е издавала навреме исканият от мен финансов документ, след което на 7 януари 1983 г. е написала обширно “Обяснение” (стр. 13 и 13А) до Държавна сигурност, относно това, че е узнала, че
документът ми е необходим за “напускане на страната по политически причини”.
4) Разследване на дейността на ОР по ДС лейтенант Йордан Василев, който на 15 март 1983 г. е извършил противозаконен “разпит на свидетел” и е съставил неотговарящ на изискванията на закона т. нар. “Протокол” за този разпит (стр. 27-27А).
Разпитът е бил проведен, без да е имало образувано следствено дело или дознание, правещо разпита легитимен.
Противозаконно “разпитаната” Мая Петкова Стефанова е декларирала за извършеното от мен “тежко престъпление”,
изразяващо се н това, че на 27 януари 1983 г. в Клуба на дейците на културата съм показал списания и диплянки с реклами, от които било видно “каква е средната месечна заплата на един американец и изчисления за доходите по социални слоеве и по раси в САЩ”.
5) Разследване на дейността на районния прокурор Тошо Тошев, изразяваща се в това, че с писмо от 16 ноември 1983 г. (стр. 121)
е изпратил до ОУ на МВР моето изложение до прокуратурата,
съдържащо описание на извършените против мен и моите близки престъпления.
От това негово писмо е видно, че той е отказал да разгледа изложението ми по същество, отказал е да се произнесе по същината на поставените от мен въпроси, извършил е противозаконен отказ от правосъдие,
и освен това е дал “разпореждане” на МВР “за вземане на мерки”, за моето принуждаване да спра да се оплаквам и да пиша такива изложения.
6) Разследване на дейността на прокурора от Главна прокуратура Н. Коцалиева,
която с две отделни писма от ноември 1983 г. (стр. 122 и сл.) е изпратила изложенията ми до Главната прокуратура относно извършените против мен и моите близки престъпления,
отказала е да се произнесе по същността на поставените въпроси,
направила е противозаконен отказ от правосъдие,
и на всичко отгоре съвсем ясно, изрично и недвусмислено е дала следното разпореждане:
“Да се вземат мерки срещу Янко Николов Янков да преустанови изпращането на молби и изложения до отговорни партийни и държавни ръководители”.
Все пак, какви да бъдат мерките, тя не е изрично уточнила, но от текста е очевидно, че тя много добре е разбирала за себе си и е внушавала на адресатите, че става въпрос за всякакви противозаконни мерки, които биха могли да дадат търсения резултат.
*************
III. Предоставената ми папка, озаглавена като “Том I. Дело N 21441, ДОР “Дракон”, дава възможност за извършването на редица разследвания по отношение на редица офицери и агенти на Държавна сигурност за множество извършени от тях престъпни деяния.
х1) Необходимо е да бъде разследвана дейността на
офицерите от Държавна сигурност
полковник Илия Шаренков,
Йордан Василев,
Любен Костадинов,
Георги Лилков,
полковник Цеко Лозанов,
Иван Даскалов,
Вълчо Вълчев,
Цвятко Цветков,
подполковник М. Никифоров,
генерал-лейтенант П. Стоянов,
генерал Антон Мусаков,
полковник Т. Козловски,
Любомир Иванов,
Е. Ангелов,
подполковник Ст. Стоянов,
както и на всички други, чиито утвърждаващи операциите подписи са положени върху документите, но аз не ги разчитам.
Необходимо е
да бъде разследвана дейността на агентите
“Сатурн”,
“Герака”,
“Йово”,
доверено лице Първанов,
доверено лице (секретар в ОК на БКП) Камен Кръстев,
доверено лице (окръжен прокурор) Борис Петков,
доверено лице Петров,
доверено лице Замфиров,
доверено лице Захари Малионов,
доверено лице Додев (българин, служител в посолството на САЩ, провел строго секретна среща на 05 януари 1983 г. с капитан Тодоров, за да го информира за посещението в посолството на Янко Янков),
агент “Стефанова” (докладвала на 14 януари 1983 г. на ст. л-т А. Павлов за констатираната от нея среща на Я. Янков с Ли Чуншън, пом.-кореспондент на агенция “Синхуа”),
агент “Боров”,
агент “Попова”,
агент “Страхил”,
агент “Вела”,
доверено лице “Директора”,
доверено лице Илия Тодоров,
агент “Шишманов”,
нещатен сътрудник “Славей”,
както и на всички други, чиито имена се споменават, но донесенията им липсват в папката или пък става въпрос за донесенията им, без да се споменават имената им.
Всичките тези офицери и агенти през периода от декември 1982 г. до март 1984 г. са участвували в изготвянето, съгласуването, предлагането, утвърждаването и изпълнението на предложенията и плановете по провеждане на т. нар. оперативно-технически мероприятия” спрямо мен.
2) Съгласно строго секретното “Предложение за откриване на ДОР с псевдоним ”Дракон””, необходимостта от завеждането на тази разработка е предизвикана от това че:
“Янков поради претърпяни несполуки и неудачи от личен характер, овладян от манията за преследване е преминал на по-остра форма на вражеска дейност, като разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ и отделни ръководители, а така също материали с клеветническо съдържание изпраща и до посолствата на капиталистическите страни, акредитирани в НРБ, с което осъществява състава на чл. 108 от НК за противодържавна агитация и пропаганда. Освен това има опасност Янков да направи опит да предостави написаните от него материали, събрани в така нареченият от него “художествено-мемоарен труд” озаглавен “Живот на колене” на западни посолства или да намери начин да го изнесе зад граница, при което ако премине на такова действие, могат да се получат неблагоприятни последици за нашата страна.”(виж: стр. 4).
Така изправени пред посочената опасност, органите на ДС при ОУ на МВР в Михайловград завеждат на 21 декември 1982 г. разработката със секретно ниво “Лично строго секретно!“ и “с цел пълното разкриване и документиране дейността на обекта и вземане на мерки за предотвратяване и пресичане на отделни негови престъпни действия” (стр. 4).
А) Утвърденият на 31 декември 1982 г. от началника на ОУ на МВР Михайловград “План за провеждане на агентурно-оперативни, технически и други мероприятия” съдържа 15 конкретни мероприятия.
Жестоко се лъже онзи, който би предположил, че тези конкретни мероприятия са пропити от логика и смисленост - те просто възпроизвеждат безумието на комунистическата партийна лексика, предписват постоянни съгласувания с различните управления на ДС в София и очевидно разчитат на бруталното беззаконие, насилието и страха на хората от ДС, както и преди всичко на специалистите от София, а не на своите провинциални специалисти.
Сред по-важните от гледна точка на бруталното нарушение на все пак обявените за действуващи в момента закони и прокламираните човешки права са:
а) Точка 4, изискваща да се намери подходящо лице от обкръжението на обекта за оперативното му използуване за работа по обекта;
б) Точка 8, изискваща да се проучат лицата от обкръжението по местоживеене и по месторабота на брат ми Камен Янков, с цел за намиране на подходящо лице и неговото оперативно използване;
в) Точки 9 и 10, изискващи контрол върху кореспонденцията ми;
г) Точка 14, изискваща изземването и събирането в ДС на всичките ми официални жалби до различни инстанции, с които настоявам за спазването на законите, за да бъдат използувани като доказателства за престъпната ми дейност.
Б) Утвърденият на 11 януари 1983 г. от началника на VI управление на ДС генерал Петър Стоянов и преутвърден на 11 февруари 1983 г. от зам.-началника на VI управление генерал Антон Мусаков “План за провеждане на допълнителни агентурно-оперативни, технически и други мероприятия по ДОР “Дракон”,
обаче наистина е образец на конкретност и ударност.
Този план съдържа 16 мероприятия, като организацията и контролът по тяхното изпълнение е предоставен изцяло в ръцете на ръководството на Шесто управление при ДС.
Текстът започва така:
„Резултатите от проведените до този момент мероприятия по обекта на ДОР “Дракон” - Янко Николов Янков показват, че същият активизира дейността си, като изпраща писма до посолствата на САЩ, Австрия и Италия в нашата страна, в които сигнализира за положението си на “онеправдан” и “преследван”. Обектът на два пъти лично се е явявал в посолствата на САЩ и Англия, в които е занесъл “материали” и е водил разговори със служителите им. Изявил е желание пред ОНС - Михайловград да се откаже от българско гражданство. Изхождайки от тези обстоятелства, считаме за необходимо да се проведат допълнителни агентурно-оперативни, технически и други мероприятия”,
след което следва изброяването на 16-те мероприятия.
Първото мероприятие е в срок до 11 януари 1983 г. - “да се изготви справка до отдел “Военно-административен” на ЦК на БКП, а второто - да се активизира елитната агентура от София и Михайловград, като са посочени и синонимите на основните агенти.
Специално внимание заслужава фактът, че тук е включен и вече известният агент “Страхил”.
Та нали вече повече от десет (10) години, още от 1972 г., ДС непрекъснато е използувала агент “Страхил” като главен агент-провокатор и непрекъснато се е позовавала на неговата “недобросъвестност”, за да оправдава провалите си!?
Не е ли това ново доказателство, че той наистина е бил един високодобросъвестен агент, който винаги най-точно е изпълнявал нарежданията да лъже нагло в донесенията си!?
Не е ли това ново доказателство, че и сега им е необходим именно такъв човек, защото ... от агентурата в Михайловград все пак никой не е посмял да лъже против мен
(а днес аз виждам от протоколите, че повечето от агентите са казвали само една твърде малка част от онова, което действително са знаели, и на практика са лъгали против ДС).
Заслужава внимание и фактът, че сегашната Комисия по ЗДДБДС, ръководена от Министър Богомил Бонев, в нарушение на Закон, скрива и не ми предоставя том II на ДОР “Дракон”, където именно се съдържат включително и доказателствата за дейността на тази именно елитна и престъпна агентура на Шесто управление на ДС, която новата демократична власт” очевидно е превербувала, за да упражнява чрез нея новата си “скрита власт”. Аз, разбира се, много добре зная кои са тези агенти, но “демократичният” министър Богомил Бонев ги пази в “официално доказателствено отношение”.
Третото мероприятие гласи: “С цел установяване съществуването и местонахождението на изготвените от обекта материали с вражеско съдържание, озаглавени “Живот на колене” и “В чертозите на призрака” и други, на намеренията му да ги изпрати или предостави на посолствата на капиталистическите страни, акредитирани в София, както и кръга от лица, сред които ги разпространява,
ще се доизучи обстановката в апартамента на брата на обекта Камен Николов Янков,
при който той прекарва по-голямата част от времето си, и при наличие на възможности ще се проведе “М-Родопи”, “М-Г”. С горната цел ще се поставят задачи и на ДЛ “Директора”.
Четвъртото, петото и шестото мероприятия изискват подробно изучаване на обстановката и връзките ми във всички населени места, които посещавам; да се обърне специално внимание на родното ми село; чрез т. нар. “външни наблюдения на ДС” и “линейните отдели на ВГУ” да се установи кои западни посолства посещавам, с кои служители на посолствата се срещам вътре и извън посолствата, и да “се поставят задачи на техните източници” (т. е. на източниците на ДС, работещи вътре в посолствата!).
Седмо и осмо мероприятия изискват пълно проследяване на кореспонденцията и телефонните разговори на всички мои познати, за да бъдат доловени намеренията им по отношение на мен и дали съществуват наченки на организирана подкрепа на деянията ми.
Деветото мероприятие е особено красноречиво и кратко формулирано: “9. Съвместно с отдел 01, управление 04 ДС и ВГУ да се проведе комбинация чрез изпращаните от обекта писма до посолствата, с оглед компрометирането му пред тях”.
Десетото мероприятие гласи: “10. Да се проведе оперативна комбинация съвместно с ПГУ, като при обекта в с. Клисурица се изпрати ОР, легендиран като западен журналист, информиран за неговия случай с цел изпреварване и осуетяване на евентуални контакти с журналисти или граждани от капиталистически страни и установяване местата за съхранение на изготвените от него инкриминирани материали и бъдещите му намерения.”. Встрани върху хартията обаче е поставена резолюция на генерал А. Мусаков, с която той отменя това мероприятия за по-късно; очевидно генералът е съобразил, че ако то бъде проведено, ще е нужно веднага след него да ме арестуват, защото само няколко часа по-късно или още на другия ден аз ще посетя някое посолство, където ще ги питам за този изпратен от тях журналист.
Единадесетото мероприятие ми изглежда абсурдно, но всъщност разкрива тоталността на контрола, упражняван от ДС. То изисква “да се проведе негласна митническа проверка на Александър Каменов Илиев, приятел на обекта, при заминаването му за Либия. На близки връзки на обекта, които също ще пътуват зад граница, да се организира “М-Г” за недопускане изнасяне чрез тях на материали на обекта”.
Дванадесетото мероприятие изисква изучаване на всички “засечени около обекта лица” и подлагането им на проверка дали вече са били репресирани от ДС и дали имат “задгранични връзки”.
Тринадесетото, четиринадесетото и петнадесетото мероприятия изискват “всестранна” проверка на вероятността да съм луд. Всестранността на проверката се свежда до три строго секретни операции: -проверка по регистрите на поликлиниките и болниците в страната; -разговор с бившата ми съпруга; и -организиране на разговор с мен на далечния ми роднина и съселянин Камен Кръстев, секретар на ОК на БКП, на който разговор да присъствува ДЛ “Петров”, психиатър, легендиран подходящо като журналист от в-к “Труд” и служител на Централните професионални съюзи, пристигнал за среща с мен по повод едно мое писмо до вестника.
Шестнадесетото мероприятие, периодично обсъждане на резултатите от работата на службите и на ръководството на Шесто управление при ДС.
За всичките тези планирани и несъмнено проведени мероприятия няма (почти) никакви данни и доказателства в предоставения ми Том I на посочената разработка.
3) Разследване на деянието на
окръжния прокурор Борис Петков,
очевидно изразяващо се в изпълнение на конкретно оперативно мероприятие на Държавна сигурност, отразено в написания рапорт на оперативния работник в ДС (стр. 44-45).
Ситуацията се изразява в това, че прокурорът официално, противозаконно и под конвой от местоработата е призовал брат ми Камен Янков за разпит относно мен,
упражнил е върху него властнически и психологически натиск,
и е искал от брат ми да се отграничи от мен и да ме изгони от жилището си,
за да не пострада самият той.
Тъй като колеги на брат ми ме намериха почти веднага и казаха “Арестуваха брат ти!”,
след около час и половина аз бях при прокурора,
който все още не бе освободил брат ми от разигравания в кабинета му сценарий на сплашване.
Когато протестирах пред него и пред по-горните инстанции, писмените ми протести бяха иззети от ДС,
а прокурорът се мотивира с невинното твърдение, че не е знаел моя адрес,
искал е да разговаря с мен по повод моя жалба до него,
имал е само доброто намерение да узнае адреса ми от брат ми,
а задържането на брат ми в кабинета му в продължение на повече от един час е било само израз на добронамереност и ритуал на уважение към мен и към него.
Аз обаче не съм се укривал, моят домашен адрес е същият, както и на брат ми, прокурорът ме познава много добре и почти всеки ден ме е виждал,
но той не е направил никакъв опит да ме намери и ме уведоми или призове,
защото очевидно му е било необходимо да намери повод да призове и злоупотреби с властта си по отношение на брат ми.
4) Разследване на
Илия Шаренков,
Борис Петков,
Йордан Василев и др.,
нарушили неприкосновеността на пощенската ми кореспонденция.
Доказателствата за това се съдържат на стр. 54-55, 60, 72, 74-78, 151, където са описани фактите на изземването на писмата ми до посолството на САЩ.
Тази ми кореспонденция не е била престъпна, а с Решение N 10 от 30 март 1990 г. на Общото събрание на НК на Върховния съд официално е признато, че писмата не са съдържали неверни и клеветнически твърдения, а напълно истински твърдения.
Нещо повече - полковник Илия Шаренков изрично и недвусмислено пише (стр. 60): “иззети са всички подавани жалби от обекта до различни инстанции, като в някои от тях се съдържат клеветнически твърдения и неиздържани в идейно-политическо отношение оценки за социалистическата действителност у нас и политическата система в НР България”.
По същество тези жалби са целели търсене на правосъдие във връзка с бруталните нарушения, извършени по нареждане на ДС спрямо мен и моите близки,
а изземването им, освен това, представлява и брутално нарушение на правото ми да получа правосъдие.
Тази ми кореспонденция с официалните държавни и обществено-политически инстанции в България не е била престъпна, а освен това, както вече посочих, по съдебен ред е признато, че тя е съдържала истински, а не клеветнически, твърдения.
5) Разследване на деянията на офицерите от ДС при ОУ на МВР Михайловград,
брутално нарушавали правото ми на свободно научно и литературно-художествено творчество.
От стр. 48-52, 60, 62-63, 70-71, 75, е виден специалният интерес в това отношение, както и организацията на тайното фотокопиране на трудовете ми, както и фактът, че са били взети “мерки за контролиране местонахождението на оригиналите”.
От стр. 61 е видно, че тайно направените фотокопия на научните ми трудове са били “срочно” (т. е. спешно) предоставени за специален “анализ и оценка на философската и идейно-политическата насоченост”.
6) Разследване на деянието на полковник Илия Шаренков, изразяващо се в изготвяне на напълно лишено от законови основания предложение (стр. 170-179) за прилагане на т. нар. превантивно-администравина мярка по чл. 40А от Закона за народната милиция за принудително установяване в друго населено място (т. е. заточение) за срок от 3 години.
Разследване и на деянието на същият офицер, изразяващо се в противозаконното организиране на съдебния фарс по осъждането ми по това АПХ дело N 5 от 1984 г. по описа на районния съд в Михайловград - по това дело съдията Петър Каменов изпълни волята не на закона, а на господарите си от Държавна сигурност и постанови решение, което не случайно е приложено в папката по ДОР “Дракон” - виж стр. 184-188. (Тук настоявам за разследване на Шаренков; за разследване на съдията ще настоявам в друго изложение).
#
Както вече посочих по-горе, за всичките планирани и несъмнено проведени мероприятия на Шесто и на другите управления на ДС няма (почти) никакви данни и доказателства в предоставения ми Том I на посочената разработка.
Напълно очевидно е, че те се съдържат както в Том II (върху титулната страница на първия том изрично пише, че това “досие” се състои от два тома), така и в материалите на висшето ръководство на Шесто управление на ДС.
Всичките тези материали днес са скрити в нарушение на Закона за достъп до тях и скриването се извършва от Комисията по ЗДДБДС, председателствувана лично от Министър Б. Бонев. Но все пак в тази папка има три любопитни документи:
1) На стр. 64-65 в папката се намира т. нар. “Докладна записка относно придобити данни за посещението на Янко Николов Янков в посолството на САЩ”,
която е написана на 06 януари 1983 г. от капитан Тодоров от ВГУ (Второ главно управление) на ДС, регистрирана е в документацията на ВГУ с рег. N 1125 и в два строго секретни екземпляри, адресирана е до началника на I отдел на VI управление на ДС, направена е по искане на Цвятко Цветков (искането липсва в тази папка).
В нея се казва, че капитан Тодоров е провел среща със своето довереното лице “Додев”, работещо в службите на посолството на САЩ (от текста не личи дали ДЛ “Додев” е българин или е американец), на която среща му предоставил за разпознаване 4 снимки на различни лица, от които ДЛ “Додев” разпознал Янко Николов Янков. “Додев” уточнил, че “обектът” имал малка “езопова” брадичка, че през декември 1982 г. е посетил посолството два пъти, че облеклото му е било “доста неглиже”, и че в ръцете си е носел плик или чанта. “Додев” уточнил, също така, че при първото посещение Янков се държал малко объркано и бил посрещнат от информаторката Трайчева, която му поискала паспорта и от прочитането на името му на глас “Додев” узнал името на обекта, но точно по това време се приближил служителят по сигурността Бекет, който веднага взел Янков със себе си по посока на първия етаж, а не както обикновено се правело с посетителите - към консулската стая.
2) На стр. 66-68 в папката се намира т. нар. “Сведение относно установен контакт от неизвестен български гражданин с пом.-кореспондента на агенция “Синхуа” Ли Чуншън. Сведението е написано на 19 януари 1983 г. от ст. лейтенант А. Павлов от ВГУ на ДС и е регистрирано в документацията на ВГУ с рег. N 855 в един единствен строго секретен екземпляр.
Първата част на документа представлява агентурно донесение на агент “Стефанова”, която съобщава, че на 10 януари около 11 часа, “по време на занятието” (после става ясно, че “занятието” е “урок”) с Ли Чуншън някой е позвънял на входната врата на апартамента, той станал и отворил, после тя чула плътен глас с тежест в интонацията и на добър български език да казва “аз съм Пламен Янков ..., юрист съм, искам да изнеса някои интересни данни (факти) за вас”.
След което, според нея, и двамата преминали в шепот и слезли по стълбището, където разговаряли около 10 минути, а накрая Ли Чуншън се провикнал “След обяд ще бъдем горе...”.
После, според нея, китаецът се върнал “много смутен и зачервен с променено лице и шарен поглед”. На въпроса й кой е звънял, китаецът отговорил, че била някаква грешка, че този човек търсел някакви българи, но той не могъл да го упъти, защото лошо познавал тукашните хора.
Накрая агент “Стефанова” пише, че след това урокът продължил, но през цялото време Ли Чуншън поглеждал часовника, бил невнимателен, мислите му били заети с друго.
От останалите части на документа става ясно, че китаецът Ли Чуншън е бил специален обект за наблюдение от българската ДС по ДОП “Пигмей”, че агентката е получила специални инструкции за по-нататъшно правдоподобно държание с китаеца, че Четвърто управление на ДС ще направи идентификация на моя глас и гласа на лицето, което е било разговаряло по телефона със същия китаец още на 03 януари с. г., че трябва да се продължи наблюдението на апартаментите на площад “Народно събрание” N 3, където се намира китайската агенция, за да се знае още по-точно какви български и чужди граждани посещават тази агенция, а също така да се засили контролът върху поведението и контактите на китайските кореспонденти, за да се установи с кои и какви хора установяват контакт извън представителството си и дали сред тях е “Пламен Янков”, и накрая има справка, че е уточнено, че лицето се казва Янко Николов Янков.
3) Третият документ в това отношение се намира на стр. 180-183, озаглавен е “Справка относно посетител в посолството на САЩ”,
изготвен е от подполковник Ст. Стоянов на 22 март 1984 г., регистриран е в документацията на ВГУ на ДС с рег. N 9218 в три строго секретни екземпляра.
В справката са дадени кратки данни за мен и е уточнено, че за първи път съм посетил посолството на САЩ на 15 декември 1982 г., където съм установил контакт с офицера по сигурността Джордж Бекет, който е бил обект за наблюдение от ДС с псевдоним “Чакал”, и който ме е завел “нагоре по етажите”;
накрая съм бил изпратен от Стюарт Кулидж Паркър, втори секретар-вицеконсул, обект на ДС с псевдоним “Професор”.
Изрично е уточнено, че “от началото на 1983 г. Янков периодически е посещавал посолството по 2-3 пъти месечно” и е установил контакт с обект “Професор” и обект “Стрелец” (Скот Камерон Томпсън, заместник-административен началник).
Освен това, справката уточнява, че Янков е бил посетил английското посолство още през ноември 1982 г.
и че вече е “посещавал по-голяма част от западните посолства у нас”,
където е предоставил книгите си “Закона за защита на държавата”
(въобще не ми е ясно как се е появила такава “информация” и такова заглавие - никога не съм писал такова нещо!)
и “Живот на колене”, а също така и една книга от около 450 страници за системните нарушения на човешките права у нас.
За книгата “Живот на колене” се сочи, че е била в обем от 800 страници, а след това били предадени допълнения към книгата от още 200 страници.
Сочи се също така и съдържанието на някои от разговорите ми по телефона с консула Сейдч.
Сочи се също така, че на 14 март 1984 г. съм влязъл в 9,15 часа в посолството, че в 12,07 часа с обект “Диригент” (Джоузеф Александър Кийл, втори политически секретар;
по-късно, след десет години, през 1990-1993 г., въпреки споменът за различни физиономии все пак твърде дълго време го бърках с Хю Кенет Хил, който за съжаление, в личните ни разговори никога не опроверга объркването ми)
сме се качили в колата му N ДТ 120 и сме заминали в посока към Берковица,
че в 15,30 часа колата е била забелязана да влиза в Михайловград,
и че после, в 17,32 часа обект “Диригент” се е върнал в посолството.
Сочи се, че на другия ден, на 15 март 1984 г. в 10,22 часа аз съм разговарял по телефона със Сейдж и съм му казал да предаде на Кийл, че предишният ден след като той си е заминал от дома ми в село Клисурица, ми е била връчена призовка за изпращането ми на заточение в Девня.
*************
IV. Предоставената ми папка, озаглавена като “Том I. Дело N 24491/1984 г. ЛДОР “Твърдоглавия” дава възможност за извършването на редица разследвания по отношение на редица офицери и агенти на Държавна сигурност за множество извършени от тях престъпни деяния.
Х1) Необходимо е да бъде разследвана дейността на офицерите от Държавна сигурност и от милицията в София, Михайловград, Девня и Варна:
първи зам.-министър генерал-полковник Григор Шопов,
генерал-лейтенант Петър Стоянов,
генерал-майор, чието име не се чете и който като началник на ОУ на МВР Варна е утвърдил откриването на разработката ЛДОР “Твърдоглавия”,
генерал-майор Б. Велинов,
полковник А. Ценов,
полковник Б. Калчев,
полковник К. Коцалиев,
подполковник Митьо Йорданов,
капитан Ст. Петров,
полковник Цеко Лозанов,
полковник Я. Стефанов,
полковник Киров,
полковник М. Костов,
полковник Ст. Младенов,
майор П. Танчев,
майор Сава Денев,
капитан Стоил Колев,
капитан Тодор Тодоров,
капитан Коста Василев,
подполковник А. Марков,
Божидар Антонов,
М. Костов,
В. Ангелов,
ОР Симеонов,
както и на всички други, чиито утвърждаващи операциите подписи са положени върху документите, но аз не ги разчитам;
Необходимо е да бъде разследвана дейността на агентите:
доброволен заявител (ДЗ) “Александров”,
агент “Сатурн”,
агент “Йово”,
агент “Глухия”,
агент “Гълъбов”,
агент “Герака”,
агент “Галя”,
агент “Петров”,
както и на всички други, чиито имена се споменават, но донесенията им липсват в папката или пък става въпрос за донесенията им, без да се споменават имената им.
Всичките тези офицери и агенти през периода от 08 май 1984 г. до 13 юли 1985 г. са участвували в изготвянето, съгласуването, предлагането, утвърждаването и изпълнението на предложенията и плановете за провеждане на т. нар. “оперативно-технически мероприятия” спрямо мен.
2) Съгласно строго секретното “Предложение за откриване на ЛДОР с псевдоним ”Твърдоглавия”” (стр. 4-8), необходимостта от завеждането на тази разработка е предизвикана от това, че:
“След установяването му в град Девня същият отказва да започне предлаганата му работа и се зае да търси съмишленици между заселените и да ги настройва срещу решенията на съдебните инстанции. Дава правни консултации на същите и им подготвя жалби до висшестоящите органи.
Сближава се с ДЗ “Александров” и започва да го обработва в противодържавен дух. Иска от него той да настройва другите да не работят, да създава затруднения, да събира информация за настроенията сред работниците. Разказва му, че в страната имало два действуващи военни съюза, които подготвяли преврат, и предлага на ДЗ да стане командир на “наказателна част”.
Споменал, че той и неговите хора разпространили във Враца и Михайловград позиви, които били съставени така, че ДС щяла да търси авторите сред младежта, но не и в тяхната организация.
Продължава да пише писма-оплаквания до всички висши инстанции и западни дипломатически представителства, в които се представя за жертва на съдебния и правен произвол от страна на различни личности и институти, подчертавайки, че в България грубо се нарушават правата и свободите на личността.
Установил е контакт със служители от посолството на САЩ и търси лични срещи за предаване на клеветнически материали.
Със своите действия и изказвания започва да става притегателен център за въдворените и те го търсят за консултации по най-различни поводи.”
3) Необходимо е да бъде обърнато специално внимание на факта, че това дело, озаглавено като “Том I. Дело N 24491/1984 г. ЛДОР “Твърдоглавия” може би е уникално, защото не е изключено да е едно от съвсем малкото оперативни дела на Държавна сигурност, по които безуспешно са били изработвани и утвърждавани точно три т. нар. “План за провеждане на агентурни и оперативно-технически мероприятия”.
Бих искал, освен това, поне на този етап да проявя “шеговитото самохвалство”, че все пак не ми е известно да е имало друг обект на Държавна сигурност, с когото да са се занимавали толкова много генерали и полковници.
Бих искал, освен това, да кажа нещо на онези, които се интересуват от “луди хора” и от “луди тайни служби”:
“Може би си заслужава да проучите по-подробно може би единствените завършили с пълно фиаско за ДС четири дела:
заведените на името на Янко Николов Янков две дела - а именно “Дело N 21441/1982 г., ДОР “Дракон” и “Дело N 24491/1984 г. ЛДОР “Твърдоглавия”,
както и заведените по същото време срещу неизвестен извършител две дела за оперативни издирвания - а именно “ДОИ “Дивия”” и “ДОИ “Гадния”” (до последните две и аз все още нямам достъп).
Съгласно Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (Държавен вестник, брой 63 от 06 август 1997 г.) тези дела от месец август тази година би трябвало вече да са предоставени в Централния Държавен архив и да бъдат достояние на всеки, който се интересува от тях. Ако някой иска моето пълномощно за това - има го!
А) Утвърденият на 27 април 1984 г. от първия зам.-министър на МВР генерал-полковник Григор Шопов “План” (стр. 75-84), е бил високопрофесионално изготвен от други двама генерали и от двама полковници: генерал-майор Б. Велинов, генерал-лейтенант Петър Стоянов, полковник М. Костов и полковник К. Коцалиев.
Още първото изречение на този план гласи следното: “В продължение на 5 месеца авторът на ДОИ “Дивия” разпространи в 24 случая 132 анонимни материала в Михайловград, болшинството от които са вражески листовки и позиви, разлепени на обществени места в града или пуснати в пощенските кутии на гражданите.”
После следва: “В процеса на издирването бяха получени и преработени редица сигнали за отделни лица, но при проверката им не се установи да имат отношение към писаното и разпространението на вражеските анонимни материали.”
После следват обширни справки, според които обръчът се затяга единствено около Янко Янков и “неговото обкръжение”. След като стигат до този извод, генералите пишат: “С цел подобряване организацията на работа и зашифровка на някои от действията ни при издирването на автора и съучастниците им, внасяме секретност и по-голяма конспирация при провеждането на по-острите оперативно-издирвателни мероприятия по делото, предлагаме да се комплектоват две оперативни групи, които под ръководството на др. Божидар Антонов, зам.окръжен началник по ДС при ОУ на МВР Михайловград да работят “независимо” една от друга при изясняването на определени сигнали и проверка на заподозряни лица”. После следва безинтересното, според мен, изброяване на имената на офицерите от ДС, които са включени в отделните издирвателни групи така, че не само да работят “независимо една от друга”, но дори и между самите тях да има “по-голяма конспирация”. После се уточнява, че цялостната дейност на “така сформираните оперативни групи” ще се ползува от “активната помощ и съдействие на Шесто управление на ДС, ГСУ при МВР и Четвърто управление на ДС”, при което трябва да бъдат “срочно проведени” точно 20 (двадесет) мероприятия. Любознателният читател лесно би установил, че почти всичките от тези мероприятия се отнасят за обектите на ДОР “Дракон” - Янко Янков и ДОР “Лешояд” - Цеко Цеков (все пак споменават се и още няколко други имена от “обкръжението” на тези двамата).
Б) Утвърденият на 28 април 1984 г. от майор Сава Денев, началник на Районното управление на МВР град Девня т. нар. “План за провеждане на агентурни и оперативно-технически мероприятия” (стр. 39-40) съдържа 11 (единадесет) кратки точки, най-важните от които се свеждат до:
ãИскане до Министъра за презаселване на обекта в друг район на страната, поради голямата обществена опасност от действията му;
ãДа се намерят подходящи за вербовка лица сред въдворените и да се използуват за работа по обекта;
ãДа се проведат мероприятия за изолирането на обекта от останалите въдворени;
ãДа се установи пълен контрол върху кореспонденцията на обекта;
ãЗа абсолютно всичко да се информира Шесто управление на ДС в София и ръководството на ОУ на МВР в Михайловград.
Този план (наред с предишния) очевидно не е бил харесан в София и поради това съвсем наскоро след него е утвърден друг.
В) Утвърденият на 08 май 1984 г. от самия началник на зловещото Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Петър Стоянов “План за провеждане на агентурно-оперативни, технически и други мероприятия” (стр. 9-18) съдържа точно 40 (четиридесет) конкретни мероприятия, обособени в четири групи - “Агентурни”, “Технически”, “Оперативни и организационни”, “Координация и взаимодействие”.
Този план недвусмислено разкрива пълното фиаско на Държавна сигурност да намери търсения неизвестен извършител по ДОИ “Дивия” и ДОИ “Гадния”,
разпространил в повече от 24 случаи повече от 132 анонимни материали с вражеско съдържание,
разлепени на обществени места в Михайловград или пуснати в пощенските кутии на гражданите.
В този документ е отразено,
че според всичките аналитични справки
главният заподозрян съм бил именно аз,
но доказателствата за това са липсвали напълно
и е било абсолютно невъзможно да бъдат открити, докато се намирам в Михайловград;
поради което именно е било взето решението да бъда заточен в Девня,
за да могат в отсъствие на “ръководителя”
да разкрият и разбият организацията,
и след това да осъдят всички наведнъж.
Не е възможно, пък е и безсмислено, тук да бъдат описвани всичките 40 мероприятия.
Ще посоча само най-показателните:
l Особено внимание е обърнато на агентурната дейност сред въдворените криминално проявени лица, за да бъдат първо спечелени за каузата да участвуват в агентурно-провокативните мероприятия против “обекта”, а след това да търсят слабости в поведението и характера на обекта и възможности за въвличането му в инкриминирана дейност. В това отношение е заложено преди всичко на ДЗ “Александров”.
l След това е обърнато изключително голямо внимание на установяването на пълен контрол и изземване на цялата кореспонденция на обекта, и особено на писмата, които изпраща до чуждите дипломатически представителства, както и до българските държани, партийни и обществени органи и организации; разпоредено е да бъде контролиран абсолютно всеки телефон, от който обектът провежда разговори. Наредено е и да се заложат подслушвателни устройства в т. нар. общежитие, в което са настанени обектът и останалите въдворени.
l Особено внимание е отделено и на установяването и документирането на инкриминирани материали, които могат да се изполузват против обекта.
l Изключително важно значение, според мен, има плановият текст, според който е необходимо “да се проведат мероприятия и комбинации по изолирането на обекта от другите въдворени и компрометирането му пред тях, като се използува изключена агентура от НМ, отделни лица от въдворените и подходящи ситуации. Основно да се наблегне на разпространяването на мнение, че “Твърдоглавия” психически не е добре, ходи в Районното управление, за да ги “издава” и зад гърба им говори, че те са “утайката на обществото”.”;
l Важно значение е отделено на поставянето под контрол на всичките връзки на обекта и на контактите му с представителите на чужди дипломатически представители и чужди специалисти, за да се предотвратят лични срещи с тях и предаване на писмени материали;
l Предвидено е, че ако след определен период от време взетите мерки не помогнат и стане невъзможно обектът да бъде неутрализиран, трябва де се извърши “превъдворяване” на място, където ще има ограничен контакт с хора и възможности за разложителна дейност.
За провеждането на тези мероприятия, брутално нарушаващи основни човешки права, не е искано и не е давано специалното разрешение на прокуратурата или на съда, а в случаите, в които такова все пак е давано, съгласно Решение N 10 от 30 март 1990 г. на Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд на България то е признато за противозаконно.
4) Необходимо е разследване на деянията на всичките посочени по-горе офицери и агенти на ДС, изразяващи се в извършването на противозаконните операции против мен, описани или споменати в документацията по “Том I. Дело N 24491/1984 г. ЛДОР “Твърдоглавия”.
5) Необходимо е разследване на деянията на агент “Петров”, описани в донесението му от 11 февруари 1983 г., предоставено на ОР Симеонов в 10 часа в явочна квартира “Бор”, регистрирано в отделение 03, отдел 09 на Шесто управление на ДС с рег. N 2015 на 16 февруари 1983 г. (стр. 59-61). Става въпрос за това, че въпросният агент “Петров” е лекар-психиатър, който е престъпил лекарската си клетва да служи на медицината и се е поставил в служба на Държавна сигурност, като е участвувал в нейните репресивни операции. Става въпрос за онзи психиатър, който (виж стр. 15 от настоящето изложение) е бил легендиран като журналист от в-к “Труд” и като служител на Централния съвет на профсъюзите, и който уж е присъствувал на разговора ми с моя далечен роднина и професионален лъжец от системата на ОК на БКП Камен Кръстев.
Всъщност този субект въобще не е присъствувал на нашия разговор. Когато влязох в кабинета на Камен Кръстев, същият ме уведоми, че очаква пристигането на журналист от в-к “Труд”, който искал да разговаря с мен. Заявих, че нямам нищо против.
Когато обаче “журналистът” влезе, аз веднага познах, че не е възможно той да е журналист: той имаше добре поддържана брада, а по онова време беше абсурдно съществуването на журналист с брада. По онова време никъде в София и в останалите градове не се позволяваше на служителите от държавните и обществено-политическите институции да носят брада, тъй като този “моден атрибут” бе считан за категорично доказателство за “нездрави идейно-политически възгледи” и за “недопустима демонстрация на принадлежност към буржоазния начин на живот”.
Освен това, аз и като бивш студент във факултета по Славянска филология, откъдето вече се бяха пръкнали като журналисти много мои състуденти, а и като, все пак, известна на интелектуалните кръгове личност, познавах изключително много журналисти в София и провинцията, и много добре знаех, че не е възможно да бъде допуснато от ръководствата на вестниците някой от тях да носи брада. Като професионален юрист, освен това, много добре знаех, че по онова време се допускаше носенето на брада само от художници, които не са на държавна и на обществена служба (а са на съвсем свободен хонорар) и на ... агенти на ДС, на които брадата е “професионално необходима” за лъжливо легитимиране като “свободомислещи” личности.
Когато той се появи и се легитимира като журналист, веднага то попитах за няколко мои лични познати от същия вестник, но се оказа, че той не ги познава, въпреки, че те бяха добре известни журналисти. В очите му казах, че лъже, че е журналист. Тогава той каза, че само по образование е журналист, но всъщност работи в Централния съвет на професионалните съюзи и се занимава със социалните проблеми, а моето писмо до вестника му е било изпратено за проучване.
Това беше нова негова грешка - бившата ми съпруга, с която наскоро се бяхме развели, работеше именно в Централния съвет на профсъюзите и се занимаваше именно с правните аспекти на социалните проблеми, и на тази основа аз познавах абсолютно всички от този отдел и от другите по-важни отдели.
След кратък разговор и в това отношение, аз му заявих, че с него не желая да разговарям, тъй като той е всичко друго, не не и това, за което се представя.
Очевидно изнервен от аргументите ми, той допусна трета грешка, като провокативно ми каза (с надеждата, че ще чуе положителен отговор пред “свидетел”, за да бъде после злоупотребено с думите ми): “Какво, да не искаш да кажеш, че съм от Държавна сигурност?”; аз обаче му казах, че не зная и не твърдя, че е такъв, но твърдя, че е лъжец, че му давам безплатен правен съвет да ме съди за думите ми, и че не желая да разговарям с него. Той пък изрично ми заяви, че имам “мания за преследване” и си замина.
Сега, преди няколко месеца, вече разполагам не само с доказателства за пълната основателност на поведението ми тогава, но и за принадлежността към престъпните механизми на ДС на този лекар, носещ псевдонима “Петров”, който със същото основание може да бъде и “Менгеле”.
Ето какво, в съответствие с конспиративното изискване да говори от трето лице, пише агент “Петров”, от името на своя неназован приятел лекар-психиатър:
“Според психиатъра, лицето има психически отклонения, спадащи към диагнозата психопатия - кверулантно параноидна форма, която обаче не изключва вменяемост на действията, т. е. Янков не е душевно болен в тесния смисъл на думата.
Не е изключено обаче след време болестта да се развие в същинска психоза от типа на параноя.
Основания за това има: 1. Янков страда от налудното подозрение, че в посолствата на зап. страни, които е посещавал, работят и хора на ДС; 2. Че навремето, преди да се разведе, някой “нарочно” бил донясял мокет в жилището му; 3. Самият Янков обикаля все около Окръжното управление на МВР.
Основният неосъзнат психологически мотив на Янков е нарочно да търси конфронтация с властите. Всяка реакция от тяхна страна всъщност му дава “удовлетворение”, ами ето на, той е прав, че е преследван и т. н.
Янков е нарекъл контактуването (си) със западните посолства “акт на отчаяние”, защото “никой иначе не ми обръща внимание”. Той има конкретни искания около битовото си задоволяване, които поставя пред ОК на БКП.
Казал е” “Нека най-после дойде при мен човек, като днеска секретаря, за да обсъди с мене всичко. Досега никой не ми отговаряше сериозно. Как сега се завъртя машинката”.
Лекарят е останал с впечатлението, че Янков действува отчасти и от отчаяние в малка безизходица, защото “няма какво да губя” (негови думи).
“Петров”
С това завършва агентурното донесение на агента, но после върху документа е записана и следващата изключително важна задача, поставена на същия: “Задачи: Да ни информира за становището на проф. Темков относно напускането на Световната психиатрична асоциация от страна на съветското психиатрично дружество”.
Бих могъл да кажа, че написаното от агента-лекар може да бъде оставено “без коментар”, защото е очевидно.
Все пак обаче има нужда от известен коментар. Преди всичко съвсем не е случаен фактът, че от него искат сведение за мнението на проф. Темков в посоченото направление. “Агентурното донесение” е от 11 февруари 1983 г. и очевидно е част от действуващата по това време стратегия на ДС (формулирана от КГБ), да обявява за луди всички, които не са съгласни със системата и настояват за човешки права и достойнство. Точно по същото време ДС вече бе обявила за луд Володя Наков заради връзките му със западните посолства и искането му да емигрира (по-късно в затвора станах свидетел на убийството Володя Наков).
Пак точно по това време бе започнала организацията на поредния Конгрес на Световната асоциация на психиатрите, който Конгрес предстоеше да се проведе през юли. Точно по това време радио “Свободна Европа” непрекъснато говореше за предстоящия Конгрес и за предстоящото официално изключване от Световната асоциация на СССР, Чехословакия и България.
За да не допуснат да бъдат “изключени”, съветските психиатри сами напуснаха световната организация, като я обявиха за “нехуманна” и “недостойна” за членство. Предстоеше същото да направи и България, и именно поради това ДС е била поставила посочената задача на своя агент “Менгеле”. Мнението на проф. Темков по въпроса е било нужно на ДС именно във връзка с решението, което е трябвало да вземе по отношение на мен в тази сложна за нея обстановка.
Граматическият анализ на агентурното донесение много ясно разкрива, че лекарят-психиатър всъщност въобще не се позовава на лични впечатления и лично чути от мен думи, а на оперативни документи на ДС; за това говори красноречиво и съпоставителният анализ с агентурното донесение на въпросния Камен Кръстев (виж стр. 81-85 от ДОР “Дракон”) - Камен Кръстев никъде не сочи, че “журналистът” е присъствувал на нашия разговор, и освен това никъде не сочи наличието на такива мои думи, каквито ми приписва агент “Менгеле”, т. е. агент “Петров”.
Освен това, т. нар. от него “налудно подозрение”, че в посолствата на западните страни работят и хора на ДС, се оказва не “налудно подозрение”, а чиста истина и чиста реалност, и за това говорят по недвусмислен начин предоставените ми от архива на ДС строго секретни материали. И макар, че Министър Б. Бонев скрива от мен останалите материали, този именно текст ми разкрива истината за един от “превербуваните” агенти, които той крие, защото това “налудно подозрение” аз съм казвал на невъзможно за подслушване място и единствено пред трима души, двама от които е абсурдно да са агенти.
Останалото от агентурното донесение на “лекаря-психиатър” е от добре познатия арсенал на КГБ и ДС - “обектът” “жадува за внимание” и за да го постигне, “нарочно търси конфронтация с властите”; а за да може да си обезпечи такава конфронтация, той “обикаля все около Окръжното управление на МВР” с надежда да го попитат: “Абе ти, защо все около нас се въртиш?”, а той да каже “Ето-на, като ме питате, вие ме репресирате!”. И освен това, обектът е разтопен от мечтаното внимание към него на “самия секретар на ОК на БКП”; очевидно от ДС въобще не са казали на агента си, че тази “високоавторитетна личност” е родена в моето родно село, а открай време дори и лудите българи не признават “авторитет, роден в техното село”; а на всичко отгоре, колкото и да съм луд, не бих могъл да не зная, че бащата на “самия секретар на ОК на БКП” Кръсто, известен като Къндо, е известен преди всичко като “Къндо Кьоса”, и че в селото това словосъчетиние е синоном на “лъжец и пропаднал човек”, и че освен това, в с. Клисурица името на “секретаря на ОК на БКП” винаги се произнася с фразеологичното съчетание “търчи-лъжи”. Когато обаче Държавна сигурност ти щракне белезниците и те затвори в лудницата, посочените аргументи нямат абсолютно никаква друга стойност, освен стойността и те да се обърнат против теб. А Агент “Петров” е имал задачата да подготви и обезпечи именно такъв един резултат. Поради това настоявам за най-прецизно разследване на описаните деяния на агент “Петров”.
6) Необходимо е разследване на деянията на офицерите от ДС, НМ и на ДЗ “Александров”, описани в папката по тази разработка.
Заслужава да бъде отбелязано, че повече от половината от материалите в папката са свързани не с мен, а с ДЗ “Александров” - в тях са описани майка му, баща му (бивш шофьор в ДС), брат му, съпругата му, братът на съпругата му, бащата на съпругата му, майката на съпругата му, и накрая - сестрата на майката на съпругата му.
Подробно са описани и основните етапи на военната кариера на ДЗ “Александров”: сержантско училище при МНО в Горна Оряховица; помощник-командир на взвод в МНО; уволнение поради счупване на крак; работа като пиротехник в Киноцентъра; после командир на отделение в специална рота на първи батальон в специалното войсково поделение 72220 при МВР; после пиянство с побой над невинни хора и уволнение; после надзирател в Софийския затвор, злоупотреба със службата заради пари от затворниците и пак уволнение; и накрая, по странно съвпадение, решение за заселване в Девня, взето почти в същото време (17 март 1984 г.), по което е взето и решението за мен.
Изключително внимание заслужава следния факт: на стр. 17, в точка 7 на утвърдения от самия началник на Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Петър Стоянов “План” е записано буквално следното:
“7. С помощта на управление 6 (на) ДС да се изготви фиктивна офицерска книжка на ДЗ “Александров”, която да се използува от него пред обекта за потвърждаване на факта, че “е офицер, репресиран от ръководството на БНА и МВР” и за укрепване на доверието между двамата.”
Голям кретен ще да е бил този генерал, ако си е мислел, че един бивш главен асистент от Юридическия факултет на Университета не би могъл да познае, че този субект не би могъл да бъде офицер, защото от всичко му личи, че няма нужното образование!
Но това всъщност няма никакво значение - на Държавна сигурност й е било нужно
някой да се съгласи да лъже пред съда,
защото досега ДС не е могла да си осигури абсолютно никакъв свидетел за абсолютно нищо против мен,
и е разполагала единствено с онова, което аз никога не съм криел - написаното и разпространеното по “етажите на властта” и в посолствата на западните държави.
После в папката следват рапортите на ДЗ “Александров” до Районното управление на МВР гр. Девня, на които рапорти, ако се вярва, наистина би трябвало да ме затворят не в затвора, а в лудницата.
Съдържанието на тези рапорти след това е възпроизведено като “свидетелски показания” в съда. Но ако в щурите глави на офицерите от ДС всичките тези рапорти са звучали правдоподобно и приемливо, в съда някои от тях прозвучаха толкова комично и психиатрично, че съдията изрично ги отхвърли като недостоверни и отхвърли изграденото върху тях обвинение на прокуратурата. Но това се отнася само за някои, само за най-психиатричните от “свидетелските твърдения” на агент-провокатора Александров.
Според рапортите на ЗД “Александров”, отразени в тази папка, още веднага след като сме се запознали с него в Девня, аз съм цъфнал от щастие, когато съм разбрал, че той е репресиран офицер, веднага съм му казал, че имам връзка с нелегални военни организации, които подготвяли преврат и смяна на властта, заявил съм му, че самият аз ръководя някои от тях, и веднага, без неговото съгласие съм го назначил за командир на наказателен отряд, като изрично съм му обещал, че след като вземем властта и аз стана президент, ще го назнача за “министър на войната”. После чистосърдечно и като на “брат по оръжие” съм му казал, че извършвам наблюдения и проучвания на химическите заводи в Девня и на пристанищните комплекси в Девня и Варна, за да преценя как най-добре бихме могли да ги взривим.
Изобщо - всичко е в духа на този кретенизъм, но на базата на неговите “свидетелски показания” Главно следствено управление на ДС истерично искаше от мен да се призная за виновен и да се разкая пред тях и пред съда, за да облекча положението си и да получа по-малка присъда. Естествено, реших да умра, но да не им позволя да постигнат целеното от тях “психическо смазване”, и никога не се признах за виновен в нищо!
После в папката следват многобройни разписки за значими за онова време парични суми, които ДЗ “Александров” е получавал всеки ден от началника на Районното управление на МВР майор Сава Денев.
В тези разписки изрично и ясно са записани следните причини за даване и за получаване на парите: “за извършена услуга на ДС” (стр. 150, 154, 155, 158, 159, 160, 161, 164, 165, 166, 167, 168, 169, 170, 171, 172, 173, 174, 175, 176), “за възнаграждение” (150А, 154А, 155А, 156А, 158А, 159А, 160А, 161А, 164А, 165А, 166А, 167А, 168А, 169А, 170А, 171А, 172А, 173А, 174А, 175А, 176А), “за маршрутиране” (стр. 151, 151А), “за оперативни мероприятия по ДОР “Твърдоглавия” (стр. 152), “за оперативна комбинация” (стр. 152А, 153, 153А), “за подарък” (стр. 162, 162А).
После в папката следва (стр. 183-185) специален строго секретен рапорт от 15 май 1985 г. на началника на РУ на МВР в гр. Девня, вече повишен в чин подполковник Сава Денев
(Колко ли души благодарение на мен бързо получиха повишения във военни чинове и в заплати!),
подкрепен със съгласието на първия зам.началник на ОУ на МВР гр. Варна полковник (подписът е нечетлив).
В този рапорт се описват заслугите на ДЗ “Александров” за “контролиране и ограничаване дейността на Янко Янков, за неговото компрометиране сред принудително установените в Девня лица по чл. 40-А от ЗНМ и по документиране на противодържавната му дейност”, в резултат на което опасният престъпник е бил задържан и предаден на следствените органи в Главно следствено управление в София и после е осъден на лишаване от свобода.
Изрично и недвусмислено е записано, че “като един от основните свидетели по делото бе призован ДЗ “Александров”. Неговите показания бяха едни от най-добрите и дадоха основание на съда да издаде тази присъда”.
И накрая, пак изрично и недвусмислено е записано следното: “Предвид гореизложеното предлагам по линия на ДС да се съдействува за предсрочното освобождаване на Валери Александров Димитров от “принудителното установяване в друго населено място”.
Както се казва - всичко е пределно и може би прекалено ясно!
Дали обаче е ясно и на Главния прокурор на България, че трябва незабавно да образува разследване против офицерите от ДС и техния ДЗ “Александров” за бруталното нарушение на българските закони - за извършените многобройни противозаконни репресивни операции и за осигуряването на лъжливи свидетелски показания пред надлежния съд?!?
7) Нека само като илюстрация посоча, че предоставената ми папка дава твърде ясна представа за онова, което е ставало “с мен и около мен” по време на пребиваването ми в Девня като принудително заселен, т. е. заточен. В папката има достатъчно броеве т. нар. “Справка относно наблюдението на обект “Твърдоглавия” по задача N 36”. В тези справки е описано по дати, по часове и по минути абсолютно всяко мое движение. Откровено казано, абсолютно всичко, което четях в “досиетата”, съм посрещал с висока доза хумор и присмешка, но когато стигнах до тези справки, изведнъж ме полазиха тръпки по гърба. В Михайловград те бяха невъзможни, и именно за да могат да си обезпечат възможността да ги направят, всесилните тайни служби бяха разпоредили да бъда изпратен в Девня!
8) Нека пак като илюстрация посоча, че на стр. 148-149 от папката се намира едно любопитно “Сведение относно проведен разговор”. Сведението е съставено на 21 май 1984 г. от подполковник Стоянов, регистрирано е във Второ главно управление (ВГУ) на ДС с рег. N 15292 и гласи следното:
“Станало е известно, че на 15.05.1984 г., около 10 часа Янко Янков от Девня се е обадил по телефона в посолството на САЩ и разговарял с Джозеф Кийл. Казал му, че отказал да работи, защото не му осигурявали работа по специалността и образованието. Бил изпратил до Кийл 10 (десет) писма. Това били копия от писма, които е изпращал но ЦК и други инстанции. Обжалвал е решенията на съда пред Върховния съд. Обещал да се обади пак на Кийл на 5 юни 1984 г. в 10 часа. “Галя”” .
После следва справка за Джоузеф Кийл, секретар по политическите въпроси при посолството на САЩ, обект на ДС с псевдоним “Диригент”, а за мен е казано кратко: “Янко Николов Янков от Михайловград - известен”.
R
За всичките планирани и несъмнено проведени мероприятия по всичките ми разработки има изключително малко данни и доказателства в предоставените ми четири папки и е напълно очевидно, че подробните данни и доказателства се намират именно в многобройните папки, които в нарушение на закона не са ми предоставени от Комисията по ЗДДБДС, и за съществуването на които аз съм намерил доказателства в тези, които са ми предоставени.
Напълно очевидно е, че Министър Богомил Бонев съвсем умишлено и планомерно укрива престъпленията на Държавна сигурност, и че е мит представата, че Държавна сигурност вече не съществува поради това, че официално я няма в държавната структура; наистина Държавна сигурност не съществува в структурата на държавата, но това е така, защото един такъв неин статус отдавна вече е унизителен за нея, и защото тя е избрала стратегията да се изнесе извън държавния апарат, да се обособи като Червена мафия и оттам да превърне държавната структура в нискойерархично звено от своята мафиотска структура.
Така че Министър Богомил Бонев в нарушение на ЗДДБДС скрива престъпленията на Държавна сигурност, но не като нейн “покровител”, а като неин нискойерархичен слуга, и от усърдието му в това отношение зависи издигането му в “слугинската йерархия” на Червената мафия до вицепремиерския и премиерския пост. Същото се отнася и за онези най-висши държавни служители, включително и за Президента, които въпреки шумните приказки за необходимост от пълна публичност на т. нар. “Досиета” на ДС организираха законовото, тълкувателното и фактическото “брониране” на достъпа до истината за престъпленията на ДС и нейните агенти.
Позволявам си да припомня (нещо, което е отразено в множество мои интервюта в медиите, в статиите, и в книгите ми), че още от излизането ми от затвора през есента на 1989 г. до днес, включително и като депутат от трибуната на Великото Народно събрание, винаги съм казвал и не съм спирал да казвам, че абсолютно всички досиета (както на обектите, така и на агентите!) трябва да бъдат закарани с електрокари там, където абсолютно всеки ще може да ги чете, и да ги използува в съдебните процедури.
Позволявам си да попитам: защо г-н Президентът и г-н Главният прокурор днес не кажат по категоричен начин на г-н Министъра на вътрешните работи, че е необходимо да изпълни ЗДДБДС във всичките му пунктове, включително и относно натоварването на папките и откарването им в Централния държавен архив?
Категорично настоявам за следното:
1) Абсолютно всички документи и материали от архива на Държавна сигурност, в които по някакъв начин се споменава моето име (като обект или като агент) да бъдат незабавно предоставени на Централния държавен архив за абсолютно свободен достъп до тях на абсолютно всеки, който проявява интерес;
2) След това абсолютно всички документи и материали от архива на Държавна сигурност, в които по някакъв начин се споменава моето име (като обект или като агент) да бъдат незабавно предоставени на Главната прокуратура, която незабавно да разпореди извършването на разследвания както на всички престъпления, извършени от мен (ако има такива), така и на всички престъпления, извършени против мен и против моите близки!
15 август 1998 г. Янко Янков
tst
*************
Трето уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визираните доказателства е видно, че
В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ
въпреки несъмнено много добре известните й факти
ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА
И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.
*************
*************
*************
Раздел ІІІ
Заключително уточнение по съществото на казуса:
Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:
настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!
*************
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че
съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,
като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.
Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани
НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и в този смисъл от една страна
всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани
СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,
съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;
а от друга страна
всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,
издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,
НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.
***
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че
тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие
характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,
а именно като хуманитарен КОЛАПС;
и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.
Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,
че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,
а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!
***
Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че
българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,
имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,
и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз
СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,
ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН
ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,
отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.
03 Октомври 2011 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар