Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!-2А

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! – 2A”, http://iankov.blogspot.com/2011/05/2.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ от специалните държавни служби, от прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица,

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА,

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Второ предварително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖАНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което прокуратурата абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечевала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклите (миналите) ТРИ СЕДМИЦИ поне 10 (десет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефона, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР), ТАКА и представители на ДАНС

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!) „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така извършваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“ ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ИЗВЪРШИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО, независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копие от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60 – 85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от БАН и СУ.

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само през това време, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хага, конституционен съдия в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 177 (сто седемдесет и седем) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ, надлежно депозирана и регистрирана в офисите на Главния прокурор, Софийския градски прокурор, Министъра на вътрешните работи, базираните в София Западни посолства, както и множество информационни агенции и вестници,

относно извършеното на 29 Декември 1995 г. върху (против) мен ПОЛИТИЧЕСКО ПОКУШЕНИЕ,

по повод и във връзка с което Прокуратурата и Следствието са извършили брутално престъпно нарушение на моите гарантирани от Закона права и интереси и са отказали да извършат легитимно разследване на покушението.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

Преди всичко, обаче, е нужно да бъде описана фактическата ситуация, предшествувала визираното ПОЛИТИЧЕСКО ПОКУШЕНИЕ и обясняваща неговия причинен генезис.

►След като на 31 Октомври 1989 г. излязох от затвора и веднага се включих във формиращото се официално опозиционно движение, още през Декември Секретарят на посолството на САЩ Маршал Харис ми каза, че всички западни политически наблюдатели били единодушни, че психопортретът на моите думи и поведението ми бил показал, че на формиращата се политическа сцена аз съм единственият, който е реално и непреклонно мотивиран за извършването на радикални политически промени и освен това съм и единственият, който притежава високи професионални знания относно механизма, чрез който тези промени могат да бъдат извършени.

►По време на заседанията на Националната политическа „Кръгла маса“ през зимата и пролетта на 1990 г. аз бях единственият, който се противопостави на сключваното на прословутото споразумение между СДС и БКП, поради което и бях отстранен от по-нататашното участие в дейността на този фарсов политически форум; впрочем, с това аз, всъщност, съм се позиционирал и като единствения в целия бивш социалистически блок, който е участвувал и е бил остранен от участие в „Кръглата маса“ именно заради радикалността на заявената политическа позиция.

►По време на дейността ми като депутат във Великото Народно събрание през 1990-1991 г.

аз не само бях единственият, който влезе в реален публичен конфликт с комунистическия мастодонт Андрей Луканов,

но и именно аз бях този, който по време на официално публично заседание връчи на Председателя на Парламента обемиста папка, съдържанието на която впоследствие придоби характера на единственото категорично ясно доказателство, залегнало в Постановлението на Главния прокурор за арестуването на Андрей Луканов; този факт, впрочем, е официално и публично оповестен в медиите от тогавашния Директор на Главно следствено управление полковник Ани Крурева (виж: Ани Крулева: Татарчев вкара Луканов на “Развигор” по мое дело, 9 август 2009, http://www.blitz.bg/news/article/57509 ; в-к „Шоу“, брой 29 (509) от 22-28 Юли 2009 г., стр. 42-43).

►По време на моето участие през 1992-1993 г. в Политическия (Координационния) съвет на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС) аз станах организатор на т. нар. радикален блок, изискващ от депутатите от Коалицията да изоставят политиката на съглашателство с комунистите от БСП; именно поради това обстоятелство

специалните държавни служби, които несъмнено бяха ударният инструмент на българския клан на Червената мафия и КОНТРОЛИРАХА ЦЯЛАТА ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА

НЕ САМО организираха прогонването ми от тази политическа коалиция,

НО И направиха опит да ме компрометират чрез мениджъра на партийната фирма, но още на 25 Март 1993 г. аз поисках от Полицията и от Прокуратурата да образува разследване.

Впрочем, оказа се, че същото това лице – Радослав Христов Вълчев –

НЕ САМО Е първи братовчед (майките им са сестри) на Борислав Христов Дионисиев [зет (съпруг на дъщерята) на Владимир Шчербицки, генерал и Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на КПСС, Първи секретар на Украинската компартия],

НО Е И член на Съвета на директорите на фирма (виж стр. 26 на „Държавен вестник“ брой 70 от 30 Август 1994 г.),

в която другите членове на Съвета на директорите са бившият началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Христов Иванов, визираният Борислав Христов Дионисиев, фамозният Венцеслав Димитров Стефанов, както и ноторно известните функционери на руската мафия Александър Димитров Найденов и Теодор Стефанов Цачев.

Следва да отбележа и несъмнено изключително важните щрихи към казуса:

***впоследствие стана публично известно, че именно тази фирма бе „една от носещите конструкции“ на скандално известната престъпна далавера на БСП с иракския диктатор Саддам Хюсеин, която далавера бе наречена „Петрол срещу храни“;

***непосредственият технически ръководител или изпълнител на цялата тази далавера бе фамозният Младен Михалев-Маждо;

***един от знаковите участници в същата тази далавера - Людмил Дионисиев – бе осъден в САЩ;

***Първата съпруга на Борислав Дионисиев, с която той се е развел по споразумение и поради чисто мафиотски съображения, е понастоящем действуващата като съдия в Европейския съд в Страсбург Здравка Владимирова Калайджиева; впрочем, по времето, когато аз бях в затвора като невинно осъден моят баща е ходил при нейният баща „да търси справедливост“ – по онова време нейният баща Владимир Калайджиев – е бил Председателя на Парламентарната комисия по правата на човека при Деветото Народно събрание (1986 г.-1990 г.), а той казал на баща ми, че ако той е бил съдия по моето дело, е щял не само да ме осъди на смърт, но и лично да изпълни присъдата.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че

►След като на 03 Юни 1994 г., петък, следобед, съм депозирал в офисите на Главния прокурор и на Софийския градски прокурор специално искане за разследване на извършена престъпна дейност, само часове след това текстът на това мое искане за разследване е бил станал достояние на онези, чието разследване съм поискал; че още в неделя вечерта, на 05 Юни, бях посетен у дома си от визирания Радослев Христов Вълчев и от Димитрина Каменова, която е негова фактическа съпруга и секретарка от екипа на Димитър Христов Иванов; че Вълчев изрично и недвусмислено ми е казал, че той и неговите приятели знаят за писмото ми до Прокуратурата, с което искам те да бъдат разследвани, и че доброжелателно ме предупреждават да спра да търся истината и да искам разследване;

►На 06 Юни 1994 г., понеделник, съм депозирал ръкописен текст с описание на ситуацията от неделя вечерта, който текст съм предоставил на Фьодор Владимиров - Директор на Централната служба за борба с организираната престъпност, който, впрочем, е и мой състудент и се познаваме лично - и че само един ден след това бях посетен от визираната Димитрина Каменова, която не само изрично ми каза, че нейните приятели знаят за моето писмо до „Антимафиот №1“, но и ми показа телефаксно копие на същото писмо, изпратено им именно от офиса на визираната служба за борба с мафията. От приложените доказателства е видно, че в моето ново писмо до Главния прокурор, Софияйския градски прокурор и Министъра на вътрешните работи съм цитирал нейните думи: „Ще те унищожим бе, не го ли разбираш?“.

►От приложените доказателства е видно, че именно в контекста на тези заплахи за посегателство върху живота ми на 21 Юли 1994 г. законно притежаваният от мен пистолет бе иззет под предлог за извършване на технически преглед, след което никога не ми бе върнат.

►От приложените доказателства е видно, че само половин ден след като бях разоръжен, през нощта на 21 срещу 22 Юли 1994 г., личната ми кола бе разбита така, че се наложи КАТ да смени регистрацията й, а на 26 Юли - само два часа след срещата ми с полицейския началник, който отказа да върне пистолета ми, ме уведомиха, че в Шумен е била открадната единствената служебна кола, обслужваща политическата партия, която ръководя. От текста на официалните ми писма до Главния Прокурор, до Софийския градски прокурор и до Министъра на вътрешните работи е пределно ясно видно, че изрично и категорично ясно съм обвинил полицията (МВР) за това, че умишлено ме е обезоръжила, за да даде възможност на мафията да изпълни заканата си.

►От приложените доказателства е видно, че при изпълнение на дирижираните от специалните служби т нар. „бели престъпления“ по обяд на 08 Юни 1995 г., съвсем близо до жилището ни непознат млад мъж е нападнал съпругата и едногодишното ни дете, а две седмици по-късно, през нощите на 20, 21 и 22 Юни неизвестно лице е вилнеело в двора на жилището ни в село Клисурица, където живее майка ми, довеждайки я до жестока страхова невроза.

►От приложените доказателства е видно, че на 04 Септември 1995 г. съм предоставил на Главния прокурор, на Министъра на вътрешните работи и на медиите моето „отворено писмо“, адресирано до базираните в София посланици на европейските държави, с което пределно ясно съм поискал ДИПЛОМАТИЧЕСКА ЗАКРИЛА.

►От приложените доказателства е видно, че на 03 Октомври 1995 г. съм предоставил на Главния прокурор, на Министъра на вътрешните работи, на западните посланици и на медиите „отворено писмо“, в което съм определил България като „мафиотска държава“

и изрично и ясно съм поискал да бъде предотвратена възможността да бъдат организирани и изпълнени действия, целящи моето и на близките ми осакатяване или убийство,

както и да бъдат извършени разследвания на жестоките смъртоносни (довели до смъртта) посегателства над най-близките ми роднини.

►От приложените доказателства е видно, че на 04 Октомври 1995 г. съм предоставил на Главния прокурор, на Министъра на вътрешните работи, на западните посланици и на медиите „отворено писмо“, в което съм посочил факта, че същият ден, към 16 часа, движейки се пеша по улицата в близост до офиса на ръководената от мен политическа партия, бях настигнат от форсираща лека кола, връхлитаща върху мен с явната цел да ме блъсне; че едва в последния момент съм успял да отскоча и така да оцелея; и че колата е била управлявана от вече посочената по-горе Димитрина Каменова, която ми каза: „… ще те убием!“

В същото мое „отворено писмо“ изрично съм записал, че на проведена на 27 Юли пресконференция един от ръководителите на Мафията официално се бе похвалил, че именно неговата фирма е автор на една от програмите за дейност на Министерството на вътрешните работи; и че поне на мен не ми е известен друг случай от световната история, при който мафията да е толкова нагла, че официално и с гордо самочувствие да заявява, че вътрешното министерство работи по нейна програма.

►От приложените доказателства е видно, че на 07 Декември 1995 г. съм предоставил на Главния прокурор, на Софийския районен прокурор, на Софийския районен прокурор, на Софийския градски прокурор, на Висшия съдебен съвет, на западните посланици в София и на медиите „отворено писмо“, в което съм посочил факта,

че прокуратурата изпълнява откровени престъпни мафиотски поръчки, като е предоставила права на абсолютно самозвани личности, представящи се за членове на Изпълнителното бюро на ръководената от мен партия, каквито личности нямат и не притежават абсолютно никакъв статус, съответствуващ на Устава на партията и на Закона за политическите партии;

че товна е направено и се прави, за да бъде блокирано участието на ръководената от мен политическа партия в политическия живот на страната;

и че това е направено и се прави в изпълнение на стратегическите приоритети на управляващия надпартиен мафиотски елит,

един от представителите на който елит публично бе признал в медиите, че в предстоящите избори изненадата за тях би могла да дойде само от алтернативна сила, която е еднакво разграничена и отдалечена както от БСП, така и от нейната фалшива опозация СДС, и която е в състояние да предложи и да реализира своя трета политическа версия, различна от съществуващите на политическата сцена две версии;

в същото „отворено писмо“ изрично съм посочил, че визираният представител на политико-мафиотския елит съвсем откровено е признал, че според тях, за да се избегне възможността за реално проявление на тази опасна за тях трета версия, е нужно прилагането на специфично партийно моделиране;

в същото „отворено писмо“ изрично и ясно съм посочил, че всъчко, което се прави през последните няколко години против мен и ръководената от мен политическа партия, е насочено именно към ликивдиране на възможността за проявление на визираната „трета версия“.

Следва да отбележа, че в това мое писмо до трите визирани „етажи“ на Прокурорската институция,

което е било написано само двадесет (20) дни преди визираното ПОЛИТИЧЕСКО ПОКУШЕНИЕ върху мен,

ПО ПРЕДЕЛНО ОСЕЗАТЕЛЕН НАЧИН ЛИЧИ ПРЕДЧУВСТВИЕТО ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО ЗЛОВЕЩО СЪБИТИЕ.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че

►на 29 Декември 1995 г. съм постъпил в Травматологичната клиника на болницата за спешна медицинска помощ с диагноза за настъпила при „пътно-транспортно произшествие“ средна телесна повреда;

►същият ден, на 29 Декември 1995 г. дежурният следовател А. Евтимов е бил съставен „Констативен протокол“ за „пътно-транспортно произшествие“, при което е пострадало лицето Янко Николов Янков.

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че на 29 Февруари 1996 г. съм предоставил на Главния прокурор, на акредитираните в София западни дипломатически представители, както и на медиите, мое „отворено писмо“, в което съм посочил, че:

►точно същият ден изтичат два месеци от фактическото осъществяване на състава на наказателноправен текст, предвиждащ задължително разследване от прокуратурата, което разследване съгласно закона трябва да приключи именно в рамките на два месеци; но че в този срок аз нямам и не съм получил абсолютно никакво съобщение от прокуратурата и въобще не съм разпитван за станалото;

►редица предшествуващи събитието факти и редица следващи след събитието факти ми дават достатъчно основание да считам, че извършеното против мен престъпление е имало и има характера на специална оперативна акция на днешната българска мултимафия, която именно е организационната наследница на КГБ и Държавна сигурност;

►дори и самото събитие да е било „чиста случайност“ от гледна точка на предварителните планове на мафията, то все пак съществуват безспорни доказателства, че мафията е била погледнала на събитието като „добре дошел за нея факт“ и го е подложила на такава „оперативна експлоатация“, че то да бъде третирано като „първи етап на операция, имаща своя закономерен втори етап“;

►поведението на прокуратурата е точно такова, каквото недвусмислено ясно демаскира прокурорите като раболепни слуги на старите им господари от КГБ и ДС;

►шофьорът на таксито поради абсолютно необясними за мен причини е завил в дясно и е ударил колата в едно крайпътно дърво, че макар и на самия него да не му е имало абсолютно нищо, той е излязъл от колата не само едва след като аз съм излязъл и паднал на пътя, но едва след като до нас е спряла една луксозна западна лека кола с двама пътници – млади руснаци с мобифони – които с респектиращ вид и поведение са го принудили да излезе от колата и да им даде паспорта си;

►в това мое „отворено писмо“ изрично и ясно съм записал, че има две странни неща:

*че колата е била ударена така (по такъв начин), че нанесените на нея щети са в паричния размер на едни счупени фарове, докато нанесетиге на мен поражения са средна телесна повреда;

*ЧЕ КОЛАТА Е СОБСТВЕНОСТ НА ЕДИН ЧОВЕК, А ШОФЬОРЪТ Е СЪВСЕМ ДРУГ, ПРИ ТОВА ЖИВЕЕЩ В НЯКАКВО ОБЩЕЖИТИЕ - НЕЩО КАТО ВЕДОМСТВЕН ХОТЕЛ - И ЧЕ НЕ Е НУЖНО ЧОВЕК ДА Е ПРОФЕСИОНАЛЕН ЮРИСТ, ЗА ДА СЕ ДОСЕТИ, ЧЕ ТАЗИ ХИПОТЕЗА ПО СТРАНЕН НАЧИН КОПИРА ХИПОТЕЗИТЕ, ПРИ КОИТО ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА СКРИВАТ СЛЕДИТЕ СИ СЛЕД ИЗВЪРШЕНИТЕ СЕКРЕТНИ ОПЕРАЦИИ;

►Съвсем наскоро, по повод атентата, извършен два месеци преди това върху Президента на Македония Киро Глигоров световните информационни агенции изрично и ясно са били сочели именно Димитър Христов Иванов като СПЕЦИАЛИСТ ПО ТОЗИ ТИП АТЕНТАТИ – АВТОМОБИЛНИТЕ АТЕНТАТИ;

►именно същото това лице – Димитър Христов Иванов – не само е човекът, който в продължение на много години е ръководел изключително много и изключително жестоки покушения върху мен и върху всичките ми роднини, НО Е И ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ АВТОМОБИЛНОТО ПРОИЗШЕСТВИЕ Е РЪКОВОДЕЛ НЯКОЛКО ДУШИ, КОИТО ИЗРИЧНО СА МИ КАЗВАЛИ, ЧЕ ЩЕ МЕ УНИЩОЖАТ;

►непосредствено преди автомобилната катастрофа аз в буквалния смъсъл на думата съм заливал с ксерокс-копия всички български властнически органи, всички информационни агенции и всички западни посолства;

►непосредствено след автомобилната катастрофа същото това лице, още на 09 Януари 1996 г., е публикувало във в-к „Труд“ интервю, в което КРАТКО И НЕЯСНО Е ОБОСНОВАЛ не само ИМАЩАТА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ КЛЕВЕТНИЧЕСКА КОМПРОМЕТАЦИОННА ТЕЗА, ЧЕ

аз съм съучастник в някакъв си престъпен бизнес с антики на българин, живеещ във Виена,

но и абсолютно идиотската теза, че именно поради моето политическо застъпничество за това лице … от Интерпол просто отказали на българската даржавна власт да й предостави „в колетна пратка“ въпросното лице;

►пак непосредствено след автомобилната катастрофа същото това лице, още на 06 Февруари 1996 г., е публикувало във в-к „Труд“ още едно интервю, в което, без изрично да споменава името ми, но като изрично е визирало политическия ми образ, е написало, че … аз съм го бил изнудвал (шантажирал) за пари, но че след проведените от него оперативни мероприятия накрая всичко било утихнало. Впрочем, именно в този израз, че след проведените от него оперативни мероприятия всичко било утихнало, се съдържа и неговото самохвално параноидно признание, че именно той е бил организирал покушението върху мен, тъй като именно след това покушение, при което дясната ми ръка бе счупена, аз действително бях „утихнал“, тъй като просто не можех да пиша. Така, позовавайки се на това негово публично и официално признание, АЗ ПОИСКАХ ОТ ПРОКУРАТУРАТА ДА ИЗВЪРШИ РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛЕНОВЕ 146-148 ОТ Наказателния кодекс.

►ОЩЕ ПО-НАГЛО И ПО-ОТКРОВЕНО Е последвалото и публикуваното на 26-27 Февруари 1996 г. във в-к „Нощен Труд“ интервю на един от отдавна демаскираните агенти на ДС, който в съвсем прав текст е казал, че „близко до ума е, че казаното от Д. Иаванов Е ПОСЛАНИЕ до Янко Янков“. Така, във визираното мое „отворено писмо“, адресирано до Главния прокурор, западните посланици и медиите, изрично и пределно ясно съм обърнал внимание на обстоятелството, че думата „ПОСЛАНИЕ до Янко Янков“ е употребена съвсем неслучайно, тъй като навсякъде по света отрязаният пръст, отрязаното ухо, счупената ръка или крак и смъртоносните посегателства по законите на мафията имат характера именно на „ПОСЛАНИЕ“ „ЗА УТИХВАНЕ“;

►в посоченото мое „отворено писмо“ изрично съм написал, че несъмнено ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НАГЛО И ОТКРОВЕНО е и изрично и ясно НАПРАВЕНОТО В ИНТЕРВЮТО на Димитър Христов Иванов

признание за престъпление, извършено от самия него във връзка със скриването на архива на Шести отдел на Шесто управление на ДС;

И ЕДИН ОТ НЕСЪМНЕНИТЕ ВЪРХОВЕ НА ВСИЧКО ТОВА Е НЕГОВОТО ИЗРИЧНО И ЯСНО ФОРМУЛИРАНО ЖЕЛАНИЕ ИЛИ ИСКАНЕ

„УТИХВАНЕТО“ ДА СЕ ОТНАСЯ НЕ САМО ЗА МОЕТО ПУБЛИЧНО ПОЛИТИЧЕСКО И ПРАВНО ПОВЕДЕНИЕ, НО И ЗА … ДОСИЕТАТА НА ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДС;

►в посоченото мое „отворено писмо“ изрично съм написал, че несъмнено ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НАГЛО И ОТКРОВЕНО е и изрично и ясно НАПРАВЕНОТО В ИНТЕРВЮТО на Димитър Христов Иванов ПРИЗНАНИЕ, че през 1991-1992 г. лично той е бил разпитван от главния военен прокурор, който го бил питал „Къде е архивът на Шести отдел?“, но че разпитите на военните прокурори са били неефективни поради това, че всичките те са били КАКТО „преобразени бивши комунисти“, ТАКА И „нито достатъчно подготвени, нито достатъчно мотивирани, за да ме направят обвиняем“.

Специално внимание заслужава фактът, че във визираното интервю се съдържа напълно конкретният израз, имащ характера на НАГЛО И ЦИНИЧНО САМОПРИЗНАНИЕ ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

(принуда на органи на държавната власт; престъпление против реда на управлението; и престъпление против правосъдието),

който израз гласи следното: „Беше необходимо да предприема няколко оперативни действия, които показаха на тогава управляващите, че не е в техен интерес да се шуми около архива на Шести отдел“;

►така, в посоченото мое „отворено писмо“ изрично съм обосновал тезата, че чрез направените от него и публикувани в медиите интервюта Димитър Христов Иванов ОТКРОВЕНО Е ПРИЗНАЛ НЕ САМО, ЧЕ ПОКУШЕНИЕТО ВЪРХУ МЕН ИМА ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШЕНО ОТ НЕГО ОПЕРАТИВНО МЕРОПРИЯТИЕ, НО И ЧЕ ТАКИВА МЕРОПРИЯТИЯ ТОЙ Е БИЛ ИЗВЪРШВАЛ И СПРЯМО ГЛАВНИЯ ВОЕНЕН ПРОКУРОР ЛИЛКО ЙОЦОВ (впрочем, Лилко Йоцов и съпругата му едва оцеляха след атентат с бомба, поставена под леката им кола!!!) И СПРЯМО ДРУГИ ЛИЦА ОТ ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че посоченото мое „отворено писмо“ е било публикувано в три части в бюлетина на Българската телеграфна агенция, Пресслужба Куриер, броеве 46, 47 и 48 от 5, 6 и 7 Март 1996 г..

Тук и сега считам за нужно да ДЕКЛАРИРАМ СЛЕДНОТО:

След публикуването на това мое „отворено писмо“ от БТА по телефона ми се обади високопоставеният германски дипломат (Първи заместник-Посланик) в България Клаус Шрамайер и поиска да се срещнем.

По време на срещата той изрази своето и на редица свой колеги от другите дипломатически мисии убеждение, че действително става дума за извършен върху мен атентат.

След което ми каза, че ръководството на Германската дипломатическа мисия в България ми предлага да участвувам в организирано от тях ПОСЛАНИЕ към българската държавна власт, като се отзовавам на изпратените ми от тях покани за участие в дипломатически приеми, на които приеми ще бъдат поканени и видни знакови офицери от специалните служби на българската държавна власт, като по този начин на българската държавна власт ще бъде показана и демонстрирана загрижеността на Германската дипломатическа мисия относно решаването на казуса с покушението върху мен.

Така, на третия такъв дипломатически прием в посолството на Германия пред мен застанаха трима души, които виждах за първи път, а единият от тях ми каза следното: „Вие не ни познавате, но ние Ви познаваме много добре. Аз съм полковник Серафим Стойков. И тримата досега не бяхме канени на никакъв такъв прием, а за присъствието ни тук сме длъжни още утре да напишем специален доклад. Сега вече ни е ясно, че сме поканени тук, за да обърнем внимание на Вашето присъствие тук. Сигурни сме, че в скоро време ще бъде предприето разследване на казуса за Вашето осакатяване!“.

*************

Седмо уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че на 29 Април 1996 г., тоест ЧЕТИРИ МЕСЕЦИ СЛЕД ПОКУШЕНИЕТО, аз съм депозирал пред Главния прокурор, пред акредитирланите в България западни посланици и пред медиите ново „отворено писмо“, в което изрично и пределно ясно съм записал, че

ДО ТОЗИ МОМЕНТ, ВЕЧЕ ЧЕТИРИ МЕСЕЦИ, НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ ПРОКУРАТУРАТА ОТНОСНО ИСКАНЕТО МИ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО МОЕТО ОСАКАТЯВАНЕ,

при което изрично и пределно ясно съм написал, че настоявам да бъдат разследвани като подбудители и извършители служителите на бившата Държавна сигурност и на сегашната мултимафия.

*************

Осмо уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че на 06 Май 1996 г., понеделник, Гергьовден, официален празник на българската армия и на специалните служби,

съм депозирал в офиса на Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи, Министъра на правосъдието, Президента и Министър.Председателя, както и до западните посланици в България и до медиите ново „отворено писмо“,

в което съм посочил, че рано сутринта на същия ден съм намерил пъхнато под вратата на апартамента, в който живея със семейството си (с две непълнолетни деца) машинописен лист хартия със залепени върху него изрязани от вестник големи букви и кратък надпис: „Млъкни за да живееш!“.

В изложението си изрично съм посочил, че визираното оперативно мероприятие съдържа в себе си и „второ послание“, показващо, че за извършителите не съществуват никакви прегради; става дума за това, че за да се стигне до вратата на апартамента ми, е било извършено преодоляване на една заключена желязна врата, разположена в коридора и предпазваща достъпа до четири апартаменти.

*************

Девето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че на 10 Май 1996 г., петък,

съм депозирал в офиса на Главния прокурор, Директора на Националната следствена служба, Министъра на вътрешните работи, Министъра на правосъдието, Президента и Министър-Председателя, както и до западните посланици в България и до медиите ново „отворено писмо“,

което писмо е било публикувано в пълен текст в бюлетина на Българската телеграфна агенция, Пресслужба Куриер, брой 80 (1635) от 23 Май 1996 г.,

и в което съм посочил, че същия ден съм бил извикан в Националната следствена служба при следователя Петър Мишев, при което съм констатирал, че „следственото търсене на истината е било осъществено при предварително силно стеснени задачи, поставени на следователя“.

В това мое „отворено писмо“ изрично и ясно съм написал, че „следствието е проведено, без изобщо да е било взето предвид писмото ми до Главния прокурор от 29 Февруари 1996 г.“, в което изрично и ясно съм поискал да бъде разследвана хипотезата за покушение, което е организирано от бившите служби на Държавна сигурност и на днешните мафиотски структури.

В това мое „отворено писмо“ изрично и ясно съм написал, че „разследването е извършено, без следователят да си е дал труда да потърси и намери единствените и при това изключително важни за разкриването на истината свидетели, от показанията на които зависи твърде много“.

В това мое „отворено писмо“ изрично и ясно съм написал, че следователят преднамерено и тенденциозно е разпитал единствено виновния за произшествието шофьор, твърденията на който нямат нищо общо с истината.

В посочения текст поотделно съм обосновал неистиността на твърденията на шофьора на таксито, при което изрично съм посочил, че тази неистинност на неговите твърдения просто ще лъсне веднага, след като бъдат разпитани свидетелите - които, обаче, следователят преднамерено и тенденциозно не е пожелал да разпита; нещо повече – изрично съм записал, че

„е очевидно, че свидетелите просто не са били търсени. А може би е още повече очевидно, че не е било трябвало да бъдат намирани, и следователно не е било трябвало да бъдат търсени“;

„при това не защото биха казали неудобни за българските тайни служби и за Червената мафия истини, а просто защото и те самите са част от тази подлежаща на скриване истина!“.

*************

Десето уточнение по съществото на казуса:

От текста на визираното депозирано на 10 Май 1996 г., мое „отворено писмо“ е недвуслислено ясно видно, че съм записал следното:

„съпътствуващите „произшествието“ факти ми дават категоричното основание да настоявам за разследване през призмата на хипотезата, че става въпрос за планирано и обезпечено от бившите служби на Държавна сигурност и днешни мафиотски структури ПОКУШЕНИЕ“; обаче

„би било израз на наивитет и непрофесионализъм, ако твърдя, че покушението е било калкулирано с точно такъв резултат. Дори си мисла, че е било целено нещо друго, а точно този резултат е объркал и променил сценария. Следствието, за съжаление, не ми дава безспорни основания да приема предложената от него теза за „случайност“ и „непредпазливост“, а дори напротив – дава ми засилващи се основания да се ориентирам към тезата за покушение, което трябва да бъде скрито под булото на неубедителни правни заключения“.

Тук и сега изрично и категорично настоявам да бъде отбелязано, че тези мои думи са били написани и депозирани пред посочените инстанции именно и точно на 10 Май 1996 г.; и че обръщам специално внимание на този факт, поради това, че по-късно развилите се нови събития, И СПЕЦИАЛНО ТЕЗИ, СТАНАЛИ САМО ПЕТ МЕСЕЦИ ПО-КЪСНО, НА 02 ОКТОМВРИ 1996 Г., СА ПОТВЪРДИЛИ КАТО НАПЪЛНО ОСНОВАТЕЛНИ ТЕЗИ МОИ СЪОБРАЖЕНИЯ.

*************

Единадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че на 11 Май 1996 г.,

което писмо е било публикувано в пълен текст в бюлетина на Българската телеграфна агенция, Пресслужба Куриер, брой 81 (1636) от 28 Май 1996 г.;

и в това мое „отворено писмо“ изрично и ясно съм посочил, че следователят от Националната следствена служба Петър Мишев Е ОТКАЗАЛ ДА МИ ДАДЕ ЗАДОВОЛИТЕЛЕН И ПРАВДОПОДОБЕН ОТГОВОР НА СЛЕДНИТЕ ДВА ВЪПРОСИ:

-Защо районната следствена служба, която именно съгласно Закона е била единственият компетентен (правомощен) държавен орган, не е била предприела никакво разследване?, и

-Защо Националната следствена служба е иззела за разследване това дело, което по Закон не е подследствено на нея?.

В текста на това мое „отворено писмо“ изрично и пределно ясно съм записал, че: „Националната следствена служба е иззела за разследване това дело именно за да може „най-авторитетно“ да скрие истината, като придаде характер на „случайно пътно-транстортно произшествие“ на едно организирано от българския филиал на КГБ и от българската мафия ПОЛИТИЧЕСКО ПОКУШЕНИЕ“.

*************

Дванадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства е видно, че в текста на моето „отворено писмо“ от 11 Май 1996 г.

СЪМ ПОИСКАЛ ДА МИ БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕН БЮЛЕТИНЪТ НА МВР ОТ ДАТАТА НА ПРОИЗШЕСТВИЕТО.

От текста на това писмо е видно, че вече веднъж съм се бил обърнал лично и устно към службата на МВР за контрол и регистрация на пътно-транспортните произшествия, но че оттам „любезно“ са ме уведомили, че фактът, че имам статуса на „пострадало лице“ не ми бил давал правото да прочета текста на Бюлетина, отнасящ се за самия мен; и че дори и фактът, че имам официалния легитимен статус на „представител на обществеността“ също така не ми бил давал право да прочета текста на Бюлетина.

Обръщам специално внимание на факта, че предпоследното изречение от текста на визираното мое „отворено писмо“ гласи следното:

„интуицията ми подсказава, че мафията е била започнала скриването на истината за „произшествието“ не само още в момента на осъществяването му, но дори и далеч преди него“.

*************

Тринадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства (стр.67) е видно, че Столичната Дирекция на МВР, служба „Полиция“, ми е изпратила писмо, имащо регистрационен № М-57/96 от 02.08.1996 г.,

съглесно текста на което нямам право да се запозная с текста на Бюлетина, отнасящ се за моето осакатяване.

*************

Четиринадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства (стр.66) е видно, че Националната следствена служба ми е изпратила писмо, съгласно текста на което „разследването е приключено и делото е изпратено на Софийската районна прокуратура“,

като датата на това писмо е 28 Май 1996 г.

От приложените доказателства (стр.68) е видно, че Софийският районен съд ми е изпратил „призовка за свидетел“ за разглеждане на съдебното дело срещу шофьора на таксито, което съдебно разглеждане е насрочено за … 16 Февруари 1998 г.

*************

Петнадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства (стр.96-119) е видно, че на 13 Август 1998 г. съм адресирал и депозирал в офисите на Главния прокурор, Президента, Министъра на вътрешните работи, западните посланици и медиите „отворено писмо“, в което:

►съм акцентирал върху факта, че тъй като до този момент съм написал и депозирал твърде много официални искания за разследване на извършените против мен престъпления, и тъй като отникъде не съм получил абсолютно никакъв отговор по съществото на проблемите, ТО ТОЗИ ФАКТ МИ ДАВА ОСНОВАНИЕТО ДА БЪДА КАТЕГОРИЧЕН, ЧЕ ГЛАВНАТА ИНСТИТУЦИОНАЛНА ЗАДАЧА НА ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИИ Е ИМЕННО ДА ПРИКРИВА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ.

►съм акцентирал върху факта, че по повод и във връзка с моето искане да бъде разследван фактът на ОПИТА на Димитрина Каменова ДА МЕ ПРЕГАЗИ с колата си,

прокурорът Михайлов от Софийската градска прокуратура е издал Постановление от 12 Март 1996 г., съгласно текста на което ЛИПСВА ПЕСТЪПЛЕНИЕ, ТЪЙ КАТО „липсват медицински доказателства за ПРЕГАЗВАНЕ“ – тоест, не съм представил медицински документ за извършена върху мен АУТОПСИЯ; и че съгласно неговата теза няма никакво значение фактът, че не съм бил прегазен само благодарение на моите бързи рефлекси, а не поради целта, която Д. Каменова е преследвала (искала) да осъществи. При това прокурорът изрично е записал в Постановлението си, че отказва да извърши разследване не само защото не съм бил прегазен и не съм умрял, а и защото … Каменова отказва да даде писмени обяснения; което означава, че дори и да съм бил прегазен и умрял, той пак не е щял да разпореди да бъде извършено разследване, защото … Каменова не е щяла да бъде съгласна на това.

►съм акцентирал върху факта, че прокурорите и следователите НИКОГА НЕ ПОЖЕЛАХА ДА РЕЗСЛЕДВАТ ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО ШОФЬОРЪТ НА ТАКСИТО БЕ ЗАВИЛ ВНЕЗАПНО ВСТРАНИ И БЕ УДАРИЛ КОЛАТА В ЕДНО ДЪРВО.

►съм акцентирал върху факта, че следствието упорито се опита да ме принуди да кажа, че шофьорът е управлявал колата с голяма скорост, несъобразена с пътната обстановка; и че следователят Петър Мишев не е скривал раздразнението си от моето твърдение, че през целия ни път скоростта е била умерена и дори малка, и е била напълно съобразена с пътната обстановка, и че причината за произшествието и за осакатяването ми е от някакъв друг характер;

►съм акцентирал върху факта:

*че таксиметровата кола е собственост на друг човек, който съвсем не е собственик на таксиметров парк и не е работодател на шофьори;

*че от документите по делото личи, че тази кола е единствената таксиметрова кола на този собственик;

*че дори нещо повече – следствието въобще не се е било погрижило да установи дали тази кола изобщо друг път е била използувана като таксиметрова кола;

*че напълно липсват каквито и да са документи, от които да е видно, че собственикът на колата въобще, когато и да е било, се е бил занимавал с таксиметрова дейност;

*че също така липсват каквито и да са доказателства, че самият шофьор въобще, когато и да е било друг път, се е бил занимавал с таксиметрова дейност;

*също така липсват каквито и да са доказателства относно това дали шофьорът на колата се е бил намирал в договорни или трудови отношения със собственика на колата.

*от предоставените ми от следователя Мишев документи е виден странният факт, че ползуването от този шофьор на тази кола за каквото и да е, включително и за таксиметрова дейност, Е БИЛО ЕДНО-ЕДИНСТВЕНО И КОЛАТА НЕ Е БИЛА ПОЛЗУВАНА КАТО ТАКСИМЕТРОВА НИТО ПРЕДИ ПРОИЗШЕСТВИЕТО С МЕН, НИТО СЛЕД ТОВА;

*от предоставените ми от следователя Мишев документи е видно, че шофьорът на таксито няма и никога не е бил имал постоянен и стабилен адрес на пребиваване в София, който факт по странен начин копира хипотизите, при които тайните слежби прикриват следите си след извършените оперативни мероприятия.

►съм акцентирал върху факта, че когато изпратих упълномощен от мен човек да поиска и да получи от МВР протокола от „произшествието“ му бяха казали, ЧЕ ВЪОБЩЕ НЕ Е РЕГИСТРИРАНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ТАКОВА ПРОИЗШЕСТВИЕ И ЧЕ ТЕ НЕ РАЗПОЛАГАТ С ПРОТОКОЛ ЗА ТАКОВА СЪБИТИЕ; когато след няколко дни същият мой пълномощен представител пак отишъл да поиска протокола, отново му казали, че такова събитие не е било имало, но после му казали, че даже и да е имало и да има такъв протокол, той няма правото да го получи въпреки представеното от него нотарилано заверено пълномощно.

Когато самият аз отидох в службата на МВР и поисках протокола, и на мен ми казаха, че такова събитие не е имало и такъв протокол няма.

При това в текста на моето „отворено писмо“ съм посочил, че още на втория ден след катастрофата, още докато съм бил в болницата, мой приятел - висш магистрат е бил използувал властническите си пълномощия и легендирайки се с друга цел е бил получил копие от визирания Протокол, което копие веднага ми бе предоставил; и че едва след като изрично заявих, че съществуват восокопоставени магистрати, които са виждали този протокол и дори имат копие от него, едва тогава ръководителят на службата на МВР благоволи да ми даде копие от протокола за т. нар. „пътно-транспортно произшествие“.

►съм акцентирал върху факта, че когато руснаците ме закараха в болницата, където винаги на вратата има дежурен следовател, се оказа, че той ме познава и е фен на моята политическа позиция; а аз го помолих да вземе паспортните данни на двамата руснаци, които данни той ведната записа в официалната дежурна книга, след което още същата вечер ме посети в болничната стая и ми ги даде и на мен.

В текста на моето „отворено писмо“ изрично съм посочил, че тъй като изключително дълго време следствието пренебрегваше руснаците като свидетели, аз се обърнах към мой състудент, който работеше в Паспортната дирекция на МВР, и той установи, че: *адресната регистрация и паспортът на единия са били фалшиви; *че човек с подобно име е бил влязъл в България няколко дни преди „произшествието“ и набързо е излязъл от България пак няколко дни след „произшествието“.

В текста на същото мое „отворено писмо“ изрично съм посочил, че следствието категорично е било отказало да установи чия е била луксозната лека кола и чии са били двата мобифона на двамата руснаци.

►съм акцентирал върху факта, че шофьорът с готовност признава фактите, които обуславят вината и отговорността му, но със съгласието на адвоката си категорично отрича вината си; и че една такава позиция, подкрепена от адвокат и изразена пред правосъден орган може да означава само едно-единствено нещо:

ЧЕ Е НАЛИЦЕ ДЕЛИКАТНО ПОЛУПРИЗНАНИЕ НА ДЕЕЦА, ЧЕ ТОЙ Е БИЛ САМО ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ЧУЖДА ВОЛЯ; И ЧЕ ТЕЗИ МУ ДУМИ ИМАТ НЕСЪМНЕНИЯ ХАРАКТЕР НА ПОЛУЯВНО ШАНТАЖИРАНЕ НА „ПОДБУДИТЕЛЯ“ ИЛИ „ОРГАНИЗАТОРА НА ОПЕРАЦИЯТА“ ДА СЕ ПОГРИЖИ ДА СПАСИ „ИЗПЪЛНИТЕЛЯ“ ОТ ПРАВОСЪДИЕТО, ЗА ДА НЕ ГО ПРИНУДИ ДА РАЗКРИЕ ИСТИНАТА.

*************

Шестнадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства (стр.115-119) е видно, че на 13 Август 1998 г. отново съм акцентирал върху съображението, че би било израз на наивитет и на юридически непрофесионализъм да твърдя, че събитието е било калкулирано с точно такъв резултат; и че много по-вероятно е, че е било целено да бъде постигнато нещо друго, но че този именно резултат само внезапно е бил объркал и провалил сценария.

В контекста на това съображение във визираното „отворено писмо“ съм предложил и

„един друг зрителен ъгъл“, даващ сравнително адекватно обяснение на всичките гореописани странности на българското правосъдие.

Така, като нуждаеща се от следствена проверка работна хипотеза съм обосновал следните съображения:

►от предоставените ми от архива на Държавна сигурност материали е видно, че от 1971 г. до 1990 г. аз съм бил непрекъснато следен, разработван и обосноваван като човек, който предстои да бъде обявен и обвинен в терористични действия, които, разбира се, ще бъдат извършени от други – от специалните служби;

дори нещо повече – от един официален бюлетин на Amnesty International е видно, че българското Правителство и Минстерството на правосъдието са били изпратили да западните правителства официален документ, според който е било официално доказано, че аз се занимавам с терористична дейност.

Чрез тези „официални“ „доказателствени“ материали Държавна сигурност е имала готовността във всеки избран от нея момент „да докаже“, че моето „нередовно“ и „извратено“, но все пак „наказателноотговорно“ съзнание много отдавна е било „настроено на терористична вълна“, но че високият ми престъпен интелект само е бил изчаквал да намери подходящ и „достоен“ обект, който при това да символизира както виновника за личната ми трагедия, така и виновника за трагедията на нацията.

И ЧЕ ИЗВЕДНЪЖ АЗ СЪМ „ИДЕНТИФИЦИРАЛ“ КАТО ОТГОВАРЯЩ НА ТЕЗИ УСЛОВИЯ И ИЗИСКВАНИЯ … именно комунистическия мастодонт Андрей Луканов.

Още повече, че всички знаят, че по времето, когато и двамата с него бяхме депутати във Великото народно събрание, ние си обменихме доста остра реплики, при което аз официално го нарекох „престъпник“, а той поиска да ме съди; че после „двубоят“ ни се пренесе в студиото на Националната телевизия и във вестниците; и че на всичките давани от мен пресконференции аз винаги съм го определял като „резидент на КГБ“ и „баща на българския филиал (клан) на руската Червена мафия“.

Освен това всички знаят, че по най-официален начин съм предоставил на Председателя на Парламента обемиста папка за извършените от Луконов престъпления; и че именно върху основата на тази папка той бе арестуван за продължително време; от който факт манипулаторите от специалните служби лесно могат да натъкмят „доказателство“, че след като официалното правосъдие не се е било „справило“ с Андрей Луканов и го е било оправдало, то „именно на мен се е била паднала честта да осъществя Висшето Правосъдие, като го убия“.

При това, в контекста на аналогичните „терористични“ актове на други места по света тайните служби, след като застрелят Луканов просто трябва да ме доставят на местопристъплението и там да ме убият и да обосноват тезата, че „терористът е ликвидиран по време на акцията му, макар и за съжаление, след като е извършил пъкленото си дело“.

Така, от гледната точка на тази хипотеза задачата на вече визираните двама руснаци е била просто да ме отведат при Луканов и след като си „свършат работата с него“, да си „свършат работата и с мен“.

Само че, тъй като Съдбата се била погрижила да ми счупи точно дясната ръка, било станало невъзможно да бъде обяснено как точно съм бил убил Луканов.

И именно една такава гледна точка може да обясни и почти напълно обяснява всичките визирани и систематизирани по-горе „странности“ на събитията.

►ПРИ ТОВА, девет месеци след събитията с мен, когато на 02 Октомври 1996 г. Андрей Луканов бе убит, още тогава медиите съобщиха, че отговорникът по сигурността на „Топенерджи“ Николай Николаев е заявил, че Андрей Луканов е бил „белязан“ и „фаталният изход е бил планиран“ именно по същото време, когато бе станало събитието с мен - през Ноември и Декември 1995 г..

►ОСВЕН ТОВА, във визираното мое „отворено писмо“ изрично и ясно съм записал, че който посети мястото, което е посочено в „Констативния протокол“ за „произшествието“ ще констатира нещо, което разследването по абсолютно никакъв начин не е пожелало да види и да констатира. А то е, че „произшествието“ е било станало само на два метри от един мост, под който се намира тунел, изходът на който води направо към задния вход на оградата на Руското посолство; че разстоянието от местопроизшествието до този вход е само 350-400 метри; и че приблизително толкова е разстоянието от Руското посолство до дома (жилището) на Андрей Луканов, където същият бе убит.

►ОСВЕН ТОВА, във визираното мое „отворено писмо“ изрично и ясно съм записал, че ако покушението над Андрей Луканов е било осъществено именно на 29-31 Декември 1995 г.,

то това покушение е било могло да бъде свързано и с покушението над Президента на Македония Киро Глигоров, атентатът върху когото бе осъществен само три месеци преди това, на 03 Октомври 1995 г.

*************

Седемнадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства (стр. 119-122) е видно, че на 14 Август 1998 г. отново съм депозирал в офисите на Главния прокурор, Президента, Министъра на вътрешните работи, западните посланици и медиите „отворено писмо“, в което:

съм акцентирал върху факта, че не би могло да са случайни изключително многобройните факти на на пръв поглед напълно безумните и безсмислени откази на Полицията (МВР), на Прокуратурата и на всичките останали институции ДА СЕ СЪОБРАЗЯТ С НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ПРАВОТО И ДА ИЗПЪЛНЯТ ПОНЕ ЕДНО ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГОБРОЙНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, НИТО ЕДНО ОТ КОИТО НЕ Е БИЛО ИЗПЪЛНЕНО.

*************

Осемнадесето уточнение по съществото на казуса:

От приложените доказателства (стр. 124-177) е видно, че

на 14 Август 1998 г.,

на 05 Декември 1998 г.,

на 06 Декември 1998 г.,

на 10 Декември 1998 г.,

на 06 Август 1999 г.,

на 13 Октомври 2001 г.,

на 31 Август 2006 г., и

на 06 Февруари 2007 г.,

отново и отново съм депозирал в офисите на Главния прокурор, Президента, Министъра на вътрешните работи, западните посланици и медиите „отворени писма“,

в които отново и отново съм съм акцентирал върху факта,

че не би могло да са случайни изключително многобройните факти на на пръв поглед напълно безумните и безсмислени откази на Полицията (МВР), на Прокуратурата и на всичките останали институции

ДА СЕ СЪОБРАЗЯТ С НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ПРАВОТО И ДА ИЗПЪЛНЯТ ПОНЕ ЕДНО ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГОБРОЙНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,

НИТО ЕДНО ОТ КОИТО НЕ Е БИЛО ИЗПЪЛНЕНО.

*************

Раздел ІІІ

Заключително уточнение по съществото на казуса:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права, като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И в този смисъл всяко посегателство от страна на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава насилие и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна криза,

а именно като хуманитарен колапс;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната дипломатическа теза за необходимостта от „дебат“.

09 Май 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-05-09

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА!-2А

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега