Address for letters:
Янко Николов Янков
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://iankov.info
http://iankov.com
http://velyovski.blogspot.com
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
================================================================
01 септември 2010 г.
До г-н Волен Сидеров - председател на Комисията
за контрол на ДАНС в Народното събрание
Народно събрание на Република България
пл. „Народно събрание” № 2, 1169 (1000) София
Е-mail: infocenter@parliament.bg
До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
вербуван на хомосексуална основа
агент на комунистическата ДС
и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския посткомунистически мафиотски режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Информационно копие:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в София, България от:
1) Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия;
2) Кралство Белгия;
3) Федерална Република Германия;
4) Република Франция;
5) Кралство Холандия;
6) Делегацията на Европейската комисия;
7) Съединените Американски Щати; и
8) Конфедерация Швейцария.
*************
Първо особено предварително уточнение:
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
*************
Второ особено предварително уточнение:
Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:
от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от 160 (сто и шестдесет) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления, извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт;
от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления, но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване, и
до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.
*************
Трето особено предварително уточнение:
На 20 май 2010 г. съм депозирал пред Министър-председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта, че едно високопоставено лице, което е и кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР,
добронамерено ме е уведомило, че
ако продължавам да търся правата си (пред съдилищата, пред държавните административни институции и пред европейските и световните институции и интелектуални общности),
спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.
Тъй като продължих да настоявам да търся правата си по всички надлежно регистрирани пред институциите казуси,
на 10-ти юни 2010 г. върху имота ми в родното ми село е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, извършено и поставено именно от СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА и от МАФИЯТА,
а на 21 юни с. г. две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София, със железен предмет счупиха рамото ми на пет парчета,
и въпреки че прокуратурата е сезирана не само от медиите, не само лично и официално от един високопоставен прокурор (който бе направил приятелско посещение при мен в болницата), но и от видни представители на адвокатската професия,
до днес не е предприето абсолютно нищо именно защото престъплението има характера на специално оперативно мероприятие, извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби, И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ ЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия.
*************
Първо уточнение по съществото на казуса:
Господин Председател на Парламентарната Комисия,
Ваше престъпно прокурорско нищожество,
Приложено представям Ви 5 (пет) броя копия от мои официални искания за разследване, надлежно регистрирани в офиса на Главния прокурор,
първото - още на 28 ноември 2000 г., а петото – на 22 януари 2007 г.,
ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С КОИТО ДОСЕГА НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ ПРОКУРАТУРАТА.
Пледирам да се запознаете с техното съдържание и в кръга на Вашите правомощия да разпоредите
да бъдат разсекретени всичките свързани с казуса намиращи се в специалните служби информационни масиви,
да бъде извършено прецизно законосъобразно разследване,
както и да бъдат наказани прокурорите - които, в интерес на престъпниците, не са били изпълнили задължението си да извършат законосъобразно разследване на визираните тук факти и обстоятелства.
*************
Второ уточнение по съществото на казуса:
От текста на първото мое надлежно регистрирано искане за разследване е видно:
че на първи юни 2000 г., когато (по времето на президента Петър Стоянов и Министър-председателя Иван Констов) съм се намирал в Лондон, Великобритания и съм имал официалния статус на ПОЛИТИЧЕСКИ ЕМИГРАНТ,
недалеч от жилището ми бях спрян от едно лице, което на чист български език, изрично, ясно и недвусмислено ми даде да разбера, че трите ми деца и съпругата ми, намиращи се в България, ще бъдат наказани заради мен, като бъдат отвлечени и продадени на световния мафиотски пазар.
От текста на същото изложение е видно, че един месец след пристигането ми в София един адвокат, когото познавам много отдавна, ми каза, че е упълномощен да ме уведоми:
►че българските тайни служби са получили съгласието на западните тайни служби да се справят безцеремонно с мен и всички такива като мен, включително и чрез прилагането на сравнително елегантен способ за физическо унищожаване;
►и че единственото условие за моето и на семейството ми оцеляване е да се откажа от всички водени от мен пред българските и международните институции преписки, представящи в неблагоприятна светлина протичащите в България „мощни демократични процеси“.
От текста на същото изложение е видно, че последното изречение гласи: „Многократно съм го казвал, но днес повече от всякога досега съм категорично убеден, че сегашните официални държавни български тайни служби продължават да са филиал на бившите съветски тайни служби и на тяхната съвременна мафиотска трансформация“.
***
От текста на второто мое надлежно регистрирано искане за разследване е видно:
►че съм възпроизвел текста на горепосоченото искане и съм поискал
пълно разследване на фактите и обстоятелствата,
както и разследване на тримата адресати на изложението ми (Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи),
които в интерес на престъпниците са били предприели и осъществили специални мерки за обезпечаване на безотговорността на техните престъпни господари от тайните служби и от Мафията;
►че изрично, ясно и категорично съм поискал да бъде разпитан като свидетел по разследването бившият Главен прокурор Никола Филчев, който през лятото и есента на 2000 г., когато се бях завърнал от Лондон, все още не беше напълно смачкан от Мафията и се опитваше да търси поле за личностна и професионална свобода на действията си, и тъй като все още не само бяхме изключително добри приятели с него, но и все още не бях се официално отказал от кумството си към него и съпругата му (бях кум на сватбата му), в присъствието на трети човек (наш общ приятел) ми разказа, че в качеството си на Главен прокурор е бил узнал, че:
а) когато през лятото на 1999 г. аз бях заминал за Лондон и бях поискал политическо убежище, българските специални служби веднага са били влезли във връзка с британските и са им били предложили да получат тяхното конклудентно (мълчаливо, но фактически подразбиращо се) съгласие да бъдат осъществени върху британската територия по отношение на мен няколко оперативни мероприятия;
б) че целта на тези мероприятия се е свиждала до това - българските специални служби да ми дадат да разбера, че животът и съдбата на членовете на семейството ми в България са застрашени, и че само моето лично присъствие при тях може да ги спаси; съгласно целта на този план, аз трябва да бъда мотивиран да се завърна в България, и така процедурата по моето искане за политическо убежище пред британските власти да отпадне по „елегантен” и безопасен за властите начин;
в) при което моето фактическо завръщане в България ще бъде в изгода както за властите на България, така и за властите на Великобритания, тъй като:
►по отношение на България ще отпадне едно „висящо” в международен план официално политическо обвинение от човек с моята политическа биография;
►по отношение на Великобритания ще отпадне необходимостта да се произнася по искане за политическо убежище, направено от човек, когото тя преди време, в условията на класическия комунистически режим, е била признала като безспорен политически деец; и на когото днес, в условията на властта на наследниците на бившата комунистическа власт, би трябвало официално да признае същото политическо качество - каквото качество, обаче, тя въобще не е била давала на нито един българин през последните петнадесет години;
►така ще отпадне и необходимостта мафиотското по своята същност, но демократично по своето официално наименование българско правителство да има официален повод да обвини британското в „нарушение на демократичния европейски дух” и така добрите дипломатически взаимоотношения между двете страни няма да бъдат застрашени от ненужни и за двете страни скандали.
В интерес на истината днес уточнявам и съобщавам още един факт, който тогава, поради конспиративни съображения за предпазване на третото лице премълчах по негово (на третото лице) изрично искане; става дума за това, че Никола Филчев не само ми разказа горепосочените факти, но и лично осъществи извън София дискретна среща с тогавашния Главен секретар на МВР Божидар Попов, който лично потвърди пред мен посочените по-горе факти и обстоятелства.
В интерес на истината днес уточнявам и съобщавам още и това, че и двамата – и Филчев и Попов – ми казаха, че посочените жестоки оперативни мероприятия спрямо мен и семейството ми са били планирани от онези личности от специалните служби, които са се били намирали на лично подчинение на Министър-Председателя Иван Констов.
***
От текста на третото мое надлежно регистрирано искане за разследване е видно:
►че с писмо № 15132 от 18.12.2006 г., подписано от прокурора В. Миков, моите искания за разследване са били изпратени на Софийската военноокръжна прокуратура;
►че моето изрично заявено по този повод професионално мнение е, че функцията и предназначението на това изпращане на преписката е тя да бъде замотана до нейното пълно обезсмисляне; и че за да се опитам да попреча на тази стратегия на прокурорските слуги на управляващия мафиотски елит, към досегашните си изложения аз добавям още няколко групи факти и обстоятелства.
Така, във визирания текст на моето трето надлежно регистрирано искане за разследване изрично и пределно ясно съм посочил СЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ ГРУПИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
1) че тогавашният Министър на вътрешните работи Емануил Йорданов точно три пъти е бил докладвал по официален начин на Председателя на Министерския съвет Иван Костов всичкото онова, което МВР вече е било знаело относно казуса, възникнал в разултат на това, че аз съм поискал политическо убежище във Великобритания; колко са били т. нар. „неофициални доклади и разговори” на Министъра на вътрешните работи с Министър-Председателя, не се знае;
2) че със съгласието на Президента Петър Стоянов е била формирана т. нар. СПЕЦИАЛНА ГРУПА, съставена от служители на подчиненото на Президента шпионско ведомство и служители на подчинената на Министъра на вътрешните работи „Национална служба за сигурност”;
3) че едно от специалните оперативни мероприятия на тази специална група е била т. нар. „психологическа операция”, целяща да постави в негативен или дори комичен контекст моето искане за политическо убежище, при което в целта е била формулирана тезата и стратегията,
аз и моето искане за политическо убежище да бъдем поставени в контекста на някакво друго аналогично искане, направено от агент на специалните служби, имащ имиджа на фарсова политическа фигура.
Така, в изпълнение на такава именно поръчка в Лондон е бил изпратен заедно със семейството си депутатът от българсото Народно събрание Асен Христов, който също така поискал политическо убежище и съвсем наскоро след това „внезапно” и „немотивирано” от гледна точка на логиката на британските власти, напуснал Великобритания и се завърнал в България, където отново, и без абсолютно никакви проблеми, продължил дейността си като депутат в Парламента.
Любопитно е, че същият този Асен Христов е човек с така нареченото „естествено битово образование”, получено в рамките на битовото ежедневие на една провинциална малцинствена циганска общност, в която е бил роден и към която неотлъчно е принадлежал. Още по-любопитно е, че в продължение на много години преди да стане депутат той е бил агент на Регионалното управление на Министерството на вътрешните работи и е бил извървял пътя от „доверен криминален агент” до „доверен агент по Държавната сигурност”.
Най-любопитното, обаче, е това, че неговото препоръчване за и избиране като депутат в Парламента е било част от специален оперативен план, съставен и утвърден в рамките на ръководената от генерал Атанас Атанасов специална Служба за национална сигурност, елемент от който оперативен план е било и избирането по същото време за депутат на Цветелин Кънчев, който е имал абсолютно същите характеристични белези, качества и недостатъци.
За непосветените читатели на това изложение следва да бъде пояснено, че в изпълнение на същия този специален оперативен план по онова време въпросният Цветелин Кънчев бе принесен върху олтара на Западните партньори на българската власт като ритуална жертва, заместваща истинските виновници; и че това бе станало по повод искането, направено от Запада пред българските власти „да бъде арестуван и осъден поне един от „престъпниците от високите етажи на властта”. Тогава именно, в изпълнение на това искане на Запада, депутатът Цветелин Кънчев бе осъден и поставен в затвора, а пред западните институции бе заявено: „Изпълнихме Вашето искане за безкомпромисна борба с престъпността. Осъденият депутат Цветелин Кънчев бе единственият престъпник от високите етажи на властта. Други няма!”.
Тогава именно на Асен Христов, който предварително е бил определен да бъде избран като депутат с такава именно бъдеща жертвоприносителна цел, спешно е била преструктурирана функционалната му роля и той е бил изпратен в Лондон.
Несъмнено неговото включване като актьор на тази именно политическа сцена с такова именно искане като моето, е имало предназначението да придаде характеристиката „циганска работа” не само на неговото, но и на моето искане за политическо убежище.
Истинската цел на неговото поставяне на тази именно политическа сцена и с тази именно роля, обаче, е съвсем друга.
Точно по същото време екип на френската телевизия „ARTE” извършваше снимачна дейност в Лондон и в София, при която подготвяше специален документален филм, посветен на моята политическа дейност и съдба. Появата на Асен Христов на тази именно сцена е имала предназначението да бъде направен опит за премотивиране на сценаристите от френската телевизия към по-друг акцент върху сценария. За това нещо аз бях уведомен не от кой и да е, а именно от сценариста и режисьора на филма - който, впрочем, ми каза че той превъзходно е бил проумял тази стратегия на българските специални слежби, и че неговият имплицитен отговор ще е това, че документалният филм за мен ще бъде излъчен в същия ден, в който ще бъде излъчен и специалният документален филм за руския президент Борис Елцин, и че няма да е случаен фактът, че и двата филми ще имат еднаква времева продължителност.
4) че едно от свръхспециалните оперативни мероприятия на тази СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера е било следното:
а) да бъде изпратено в Лондон специално лице, което с малко думи и максимална категоричност на поведението да ми каже, че ако не се завърна в България, съпругата ми и двете ми непълнолетни момичета ще бъдат отвлечени или просто убити;
б) ако, обаче, все пак аз остана в Лондон, то наистина да бъде организирано отвличането им, при което изпълнители да бъдат трима криминално проявени лица, които да имат задачата да държат заложниците няколко дни в една пустееща къща в едно полупустеещо село близо до югославската граница, при което, след като ги изтезават, да убият поне една от тях и да „избягат” през границата;
в) в същото време в оперативния план изрично е било залегнало изискването специалните служби на българската държава да извършат „успешна разузнавателна дейност”, да „открият местонахождението на отвлечените”, да „атакуват”, да „избият похитителите” и да „освободят останалите живи”, с която акция да придобият широка публична популярност и да заслужат получаването на високи държавни награди;
г) накрая в българските медии активно да бъде експонирана информацията, че „Янко Янков е бил предупреден за похищението, но е предпочел да остане в Лондон”.
***
От текста на четвъртото мое надлежно регистрирано искане за разследване е видно:
че съм посочил две нови групи значими за казуса факти и обстоятелства
и съм поискал да бъдат разпитани двама високопоставени офицери от българското Първо и Второ главно управление на Държавна сигурност,
а именно Радослав Райков и Гатьо Гатев,
които са били важни членове на посочената СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера.
Впрочем, в текста на посоченото мое четвърто надлежно регистрирано искане за разследване аз пределно ясно съм бил посочил,
че въпросните две персони преди това са били много добре известни на всички лидери на политическата коалиция Съюз на демократичните сили (СДС) с това,
че първият бе внедрен и легендиран като политически експерт на парламентарната политическа коалиция Съюз на демократичните сили (СДС),
а вторият бе внедрен и легендиран като журналист в издавания от СДС вестник „Демокрация“.
При това всички лидери на пълитическото ръководство на СДС (към които за известен период от време принадлежах и самият аз като лидер на ръководената от мен политическа партия-член на коалицията)
превъзходно знаехме, че и двамата не само са били завършили школата на КГБ в Съветския съюз, но и са били офицери-разузнавачи на българското и на съветското шпионско ведомство.
Освен това,
всички лидери на пълитическото ръководство на СДС превъзходно знаехме, че по-късно
първият бе поискал и получил политическо убежище в Германия,
а съпругата на втория бе получила важна служба в британската армия (като изследовател на най-високия слой на въздушното пространство на Северна Великобритания);
И ЧЕ ТОЧНО ПО СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ И ДВАМАТА МИСТЕРИОЗНО СА БИЛИ СТАНАЛИ ЧЛЕНОВЕ НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.
От текста на четвъртото мое надлежно регистрирано искане за разследване е видно, ЧЕ СЪМ БИЛ ПОИСКАЛ ДА БЪДАТ РАЗПИТАНИ ПОСОЧЕНИТЕ ДВЕ ПЕРСОНИ ПОРАДИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ
И ДВАМАТА СА БИЛИ ИЗПРАТЕНИ В ЛОНДОН
С МИСИЯТА ДА СЕ ОПИТАТ ДА МИ НАПРАВЯТ ПРОВОКАЦИЯ,
СЛЕД КОЕТО И ДВАМАТА НЕСЪМНЕНО СА БИЛИ НАПИСАЛИ СВОИТЕ ДОКЛАДИ И СА ГИ БИЛИ ДЕПОЗИРАЛИ ПРИ РЪКОВОДСТВОТО НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОНСТОВ.
***
От текста на петото мое надлежно регистрирано искане за разследване е видно,
►че точно по същото време, през 1999 г., в Националната следствена служба е било регистрирано следствено дело №27, заведено против Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград;
►че самият следовател по делото Михаил Генов, който е мой бивш студент, в личен разговор с мен изрично и пределно ясно ми е казал,
че е бил получил строго секретно предписание, подписано лично от генерал Атанас Атанасов (ръководител на посткомунистическата мафиотска Държавна сигурност!!!),
който винаги е бил изпълнител на престъпните оперативни мероприятия на Премиера Иван Костов;
►че съгласно това строго секретно предписание от следователя Михаил Генов се е било искало да направи така, че Ангел Грънчаров да бъде насила набутан в ситуация, в която да бъде обвинен в национализъм, расизъм и фашизъм,
след което той да бъде конституиран като втори обвиняем,
а като първи обвиняем да бъда конституиран аз, Янко Николов Янков,
като обвинението срещу мен да бъде формулирано като „ръководител на националистически, расови и фашистки прояви“
и на това основание да бъде поискано моето екстрадиране от Великобритания.
Длъжен съм да посоча, че лично самият следовател Михаил Генов
изрично ми е казал, че това планирано от изверга-генерал Атанас Атанасов и Премиера Иван Костов оперативно мероприятие
в крайна сметка е било зависяло от психическата и моралната устойчивост на Ангел Грънчеров,
който се е бил държал толкова разумно и достойно, че напълно е бил обезсмислил и провалил ченгесарското мероприятие.
Длъжен съм да посоча, че накрая на текста на петото мое надлежно регистрирано искане за разследване изрично и ясно съм поискал
да бъде разследвана извършената против мен и против Ангел Грънчаров
престъпна дейност на специалните служби,
действували по времето на правителството на Иван Костов
и неговия престъпен гном – генерал Атанас Атанасов.
*************
*************
*************
Господин Председател на Парламентарната Комисия,
Ваше престъпно прокурорско нищожество,
НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО РАЗСЕКРЕТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНАТА С КАЗУСА СЕКРЕТНА ДОКУМЕНТАЦИЯ
И ЗА ПЪЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПОСОЧЕНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА!!!
01 септември 2010 г. Янко Н. Янков
