2010-08-13

СОФИЙСКАТА ВОДА И ГЕНОЦИДЪТ НАД СОФИЯНЦИ-3

Address for letters:

Янко Николов Янков

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://vbox7.com/collection:708949

================================================================

13 август 2010 г.

До Софийска градска прокуратура,

прокурорска преписка № 3592/2007 г.

Прокурор Моника Малинова

Съдебна палата, бул. „Витоша” № 2, 1000 София

Информационно копие:

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в София, България от:

1) Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия;

2) Кралство Белгия;

3) Федерална Република Германия;

4) Република Франция;

5) Кралство Холандия;

6) Делегацията на Европейската комисия;

7) Съединените Американски Щати; и

8) Конфедерация Швейцария.

*************

Особена предварителна забележка:

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.:

Софийската вода и геноцидът над софиянци - 3,

http://iankov.blogspot.com/2010/08/3.html

*************

Ваше престъпно държавно-властническо прокурорско слугинско величие на българския ченгеджийско-мафиотски политически режим,

НАПУК НА ВАШАТА БЕЗПАРДОННА ДЕМОНСТРАЦИЯ (чрез Постановлението от 05.08.2010 г.)

НА БРУТАЛНО НЕЗАЧИТАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО И

НА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СТРАТЕГИЯ

НА ОНЕВИНЯВАНЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ,

тук и сега отново и за пореден път депозирвам лично пред Вас и всъщност пред ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ моето поредно

искане за разследване на престъпната дейност

на правителствено покровителствувания

транснационален мафиотски субект

фирмата „Софийска вода” АД.

І.

На 08 март 2007 г. във в-к „Монитор” е публикувана статия, която е озаглавена: „КОНЦЕСИОНЕРЪТ ИМА ПАРИ ЗА ИНВЕСТИЦИИ, НО ГИ ИЗНАСЯ ЗАД ГРАНИЦА. 1.3 млрд. лв. краде „Софийска вода” от столичани. Не повече от 65 ст. е реалната цена на кубик, от фирмата искат двойно”.

Тук препечатваме целия текст на статията.

Над 1.3 млрд. лв. ще изтекат като печалба от столичното водоснабдяване за концесионера „Софийска вода” до края на концесионния период през 2024 г., изчислиха експерти.

Сметките са правени при сегашната цена от 88 ст. за кубик. Ако обаче бъде прието новото искане на фирмата за поскъпване на водата с 43 на сто /1.22 лв. с ДДС/, въпросната сума ще набъбне още повече. Според тях реалната цена на кубик вода в столицата е не повече от 65 ст. - за водоснабдяване и пречистване, заради евтиния гравитачен метод, по който се подава.

Какво показват простите изчисления?

Не повече от 240 млн. кубика вода на година или 20 млн. месечно харчи София по данни на специалистите. При цена от 88 ст. за кубик, това означава, че 17.6 млн. лв. трябва да влизат в касите на дружеството всеки месец. Събираемостта обаче е не повече от 50 на сто, следователно сумата пада наполовина.

Твърде любопитни са в тази връзка разходите, които прави „Софийска вода”. Персоналът на фирмата е около 1200 човека. Да приемем, че средната работна заплата в нея е 1000 лв., въпреки че е известно, че българите там получават значително по-малко. По този начин месечно за заплати, осигуровки и други отчисления отиват 2.4 млн. лв. Още 1 млн. лв. струва поддръжката на офиси, коли, горива и т.н. С други 0.5 млн. лв. като непредвидени разходи, общата сума става 4 млн. лв. всеки месец.

Известно е, че дружеството заплаща такса водоползване на МОСВ в размер на 2 ст. за всеки кубик. Така за изразходваните 20 млн. кубика на месец към разходите се прибавят още 400 000 лв. С тях общата им сума става 4.4 млн. лв. с уговорката, че е доста надута.

Въпросът е къде отиват останалите 4.5 млн. лв., които "Софийска вода" прибира от софиянци с плащането на сметките им за вода.

И за лаиците е ясно, че за 12 месеца тези пари стават 54 млн. лв.

Именно тях фирмата трябва да инвестира, което обаче не го прави.

Тези средства просто изтичат зад граница като печалба на мажоритарния акционер "Юнайтед ютилитис", а за остатъка от времето на концесионния договор изнесеното ще възлезе на колосалните 1.3 млрд. лв.

Неотдавна „Софийска вода” реши да поиска ново поскъпване на водата до 1.02 лв. за кубик без ДДС или 1.22 лв. с ДДС от 1 април.

Преди ден обаче Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, отказа да одобри предложението и го върна с искане за допълнителни разяснения, свързани с разходите и инвестиционната й програма.

На свой ред пък „Софийска вода” атакува решението на ДКЕВР във ВАС с мотива, че то блокира намеренията й за бъдещи инвестиции, свързани с нов заем от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/.

Намеренията на фирмата, обявени в средата на февруари, са за инвестиции в размер на 79 млн. лв. за следващите 2 години, от които 39 млн. лв. през тази, а останалите през 2008 г. За целта ЕБВР ще отпусне 50 млн. лв. Според шефа на „Софийска вода” Грег Ендемано исканата нова цена е минимумът, който би позволил на дружеството да заеме и изплати средствата в останалата част от срока на концесията.

Необходим ли е въобще този заем обаче и каква би била изгодата за софиянци, при положение, че фирмата на практика би трябвало да разполага с пари от събраните сметки, които биха покрили въпросния кредит?

Нещо повече.

Ако ДКЕВР одобри новото поскъпване, то в касата на "Софийска вода" трябва да влязат 12 млн. лв. месечно при събираемост 50%. За 12 месеца това прави 144 млн. лв.

При тази ситуация след приспадане на същите разходи на дружеството от 4.5 млн. лв., в него биха оставали 8-9 млн. лв., сочат изчисленията. Напълно логично е тогава софиянци да чакат отговор от „Софийска вода” какво става именно с тези пари.

Да се говори за някаква сериозна инвестиционна дейност, е повече от смехотворно.

Защото ако се погледне стореното от концесионера за изминалите пет години, ще се види, че са прокарани едва двайсетина километра нови водопроводи или са подменени стари такива. Тук не бива да се включват текущите ремонти и ежедневни аварии, които фирмата умишлено причислява към „инвестиционната си дейност”.

Сметките на специалистите показват, че на „Софийска вода” ще са й необходими неколкостотин години за подмяна на цялата водопреносна мрежа от 4 300 км. в столицата, ако действа със сегашните темпове.

Да не говорим за канализационата система, която е към 2000 км.

Гражданско сдружение иска прекратяване на концесията

Гражданското сдружение за подобряване водоснабдяването на България вчера отново поиска прекратяване на концесионния договор със „Софийска вода”.

Оттам обясниха, че започват организирането на комитети по общини и райони в София и събирането на подписки. Според шефа на сдружението инж. Ганчо Хитров, ако се развали концесията, сумата, която трябва да се плати като обезщетение, ще е 35 млн. долара и за софиянци това е по-изгодно, вместо да се преразглежда и продължава договорът. Според него, ако в Столичния общински съвет надделеят гласовете за предоговаряне, е по-добре това да направи следващия СОС, а не сегашния, на който му остават още няколко месеца до изборите.

Според Хитров съдът няма да уважи жалбата на „Софийска вода” срещу ДКЕВР, защото в момента тече ново следствие, свързано с концесионния договор.

ІІ.

В брой 476 от 18 април 2007 г. на в-к „Атака” е публикувано интервю с Александър Стоянов - експерт по водоснабдяване, което е озаглавено „”Софийска вода” ограби столичани с 500 млн. лв от концесията”.

В публикацията се казва:

че увеличението на цената на водата с 40 стотинки е резултат както от „неадекватното управление” на фирмата, така и от „непрестанното желание на дружеството да трупа огромни печалби на гърба на столичани”;

че е уточнено, че лошото управление на дружеството е довело до големи разхищения на материали и парични активи, което е било „компенсирано” чрез увеличение на цената на водата, в резултат на което гражданите са били заставени да плащат за грешките на концесионера;

че според текста на концесионния договор от декември 1999 г. загубите на водата по преносната мрежа е трябвало да бъдат намалени с 50 процента, но че това не е изпълнено, и тъй като „няма кой да осъществи ефективен контрол върху спазването на концесионния договор”, „тази клауза в договора остана само едно добро пожелание”;

че „Заради липсата на този контрол се стигна до факта, че за близо 7 години столичани са загубили около 500 млн. лв. от концесията на водата. Такава огромна загуба не може да си позволи нито една страна в ЕС”;

че водоснабдителното дружество печели огромни суми, взети от гражданите по вина на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която институция (очевидно предумишлено) не се е съобразила с нулевите разходи на фирмата по транспортирането на водата в София; става дума за това, че „Водата в София идва по гравитачен път, което прави разходите по транспортирането й нулеви. В много други градове тя се добива чрез помпи, които използват ток. Разходът за ел. енергия е около 60% от стойността на водата. В София обаче този разход за ток не съществува и това трябва да гарантира два пъти по-евтина вода на софиянци спрямо останалите градове.”;

че „през 1999 г. концесионерът беше щедър на обещания, но те бяха бързо забравени. Не само, че не бяха реализирани обещаните инвестиции, но качеството на питейната вода се влоши значително. Главната причина за този парадокс е липсата на адекватни санкции при неизпълнение на концесионния договор. Така монополистът "Софийска вода" се почувства недосегаем и започна непрекъснато да настоява за по-висока цена на водата.”;

ІІІ.

На 10 август 2007 г. в медията „forum.animes-bg.com/” е публикуван материал под заглавие „Смешна математика от „Софийска вода” АД” (http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?f=44&t=21832&start=0&sid=8122db65799f7c72c92137d4fea3fc3c), текстът на който гласи следното:

Сега ми дойде сметката за студена вода. Да смятаме: аз съм похарчил вода за 3.22 лева (3 лева и 22 стотинки); начисляват ми загубите си заради лошата СИ канализация: 2.58 лева (2 лева и 58 стотинки); слагат 4 допълнителни малки такси заради поддръжка на различни части от канализацията си 2.13 лева общо (2 лева и 13 стотинки); на всичко това слагат 20 % ДДС 1.59 лева общо (1 лев и 59 стотинки); с това сумата, която трябва да заплатя заради услугата, че си мия чиниите и използвам част от водата за къпане, поради простата причина, че тази вода НЕ СТАВА ЗА ПИЕНЕ!, ми излиза 9.52 лева (9 лева и 52 стотинки). Значи аз изразходвам вода на стойност 3.22 лева, а трябва да заплатя крайно 9.52.”.

ІV.

В брой 3 от 05 септември 2007 г. на в-к „Класа” е публикувана статията на Евгения Панчова, озаглавена „София губи 1,3 милиарда лева от концесията за водата”.

В статията се казва, че според Ганчо Хитров, който е Председетел на Организационния Комитет за прекратяване на контракта, това е величината на сумата, която ще бъде загубена за двадесет (20) години, ако не бъде прекратена концесията със „Софийска вода”.

В статията се уточнява, че тази сума има характера на „чиста печалба”, формирана (дошла, получена) от „фалшивите данни, с които е мотивирано повишението на цените”, както и от това, че фирмата трупа приходи от високия процент загуби на вода, от фалшиви инвестиции и от огромни заплати на мениджмента.

В статията се казва още, че кметът на София Бойко Борисов е декларирал пред медиите, че начинът през следващите 20 години в София да има качествена вода и канализация е „прекратяване на концесията”; и че е уточнил, че „водата е на София, канализацията е на София, а откакто съм кмет, не съм видял лев от тази фирма”.

V.

На 22 октомври 2007 г. информационната агенция „Mediapool.bg” публикува статия под заглавие „Заимов лансира мерки за по-евтина вода и такса смет в София. „Юнайтед ютилитис” източват над 6 млн. годишно под носа на общината”.

В нея се казва, че на пресконференция в София авторитетният финансист и бивш подуправител на Българската народна банка Мартин Заимов е заявил:

че „инфраструктурата на водоснабдяването е много остаряла и софиянци пият вода с лошо качество, за която плащат скъпо”;

че „всяка година от печалбата на „Софийска вода” АД под носа на общината в полза на концесионера „Юнайтед Ютилитис– София” (United Utilities) се източват над 6 млн. лв.”;

че „така над гарантираната си печалба от 21 процента британската компания прибирала още 6 млн. лв. под формата на лихва по отпуснат заем от страна на „Юнайтед Ютилитис” към „Софийска вода”;

че „дружеството в София към края на 2006 г. има кредит в размер на 62.7 млн. лв. с лихва, която е с 10 процента по-висока от пазарните;

че „докато на Европейската банка за възстановяване и развитие лихвата е базисната EUROLIBOR плюс 3-4 процента, „Софийска вода” е теглила от „Юнайтед Ютилитис” заем с лихва EUROLIBOR плюс 13 процента, и така по около 6 млн. лв. са изтичали към компанията-майка”;

че „това продължава от 2000 г. и общината, която има представители в Съвета на директорите на „Софийска вода”, без чието съгласие няма как да бъде теглен кредитът, нищо не е направила, за да спре източването на дружеството”;

че „две трети от цената на водата може да бъде спестена чрез подходящи инвестиции – дългосрочна рехабилитация на водопроводната мрежа, а не просто ремонти, които временно решават проблемите. В момента заради течове се губят около 62 на сто от водата, което значи, че столичани плащат три пъти по-скъпа вода, а на места тя е и канцерогенна”;

че „здравето на жителите на София е подложено на голям риск от ракови заболявания, защото от общо 4000 км. от водоснабдителната мрежа, над 750 км. са циментово–азбестови (етернитови) тръби. По тях тече водата за гражданите на кварталите „Младост”, „Люлин” и „Надежда”. Сега годишно се подменят едва 10 км тръби в града, процесът трябва да бъде ускорен”.

VІ.

В брой 41 от 28 октомври 2008 г. на в-к „19 min.bg”, на с. 8 е публикувана статия под заглавие „64% от водата в София се губи по пътя. Брюксел ще проверява договора на концесионера”.

В нея се казва следното:

В момента загубите на вода в София са 64 % и това води до силно негативно отражение върху джоба на потребителите, както и до ниско качество на водоподаването, изразено в традиционното слабо налягане.

По концесионен договор още през 2006 г. загубите по тръбопроводите трябвало да бъдат не повече от 32 на сто, заявяват от Организационния комитет за прекратяване на концесията на ВиК системата в столицата. Годишно се пилеели огромни количества водни ресурси в размер на 130-140 млн. куб. м. Поддържало се ниско ниво на фактурираната вода, за да се доказва от концесионера основателността от непрекъснато повишаване на цената й, посочиха пред 19` от гражданското сдружение.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е бил сезиран, че има нередности в работата на концесионера и за опасност от злоупотреби с пари на ЕС.

Сигналът е изпратен от Комитета за прекратяване на концесията, Националния комитет за подобряване на водоснабдяването на България и Клуба на бившите кметове на София и кандидат-кметовете от изборите през 2003 г.

В резултат на това е назначена работна група от независими експерти, които да направят анализ и оценка на бизнесплана на „Софийска вода“.

До това се стига, след като Столичната община подписва допълнително споразумение със „Софийска вода“.

Междувременно на 23 т. м. трите граждански организации са внесли иск до Върховния административен съд за отмяна на решението на ДКЕВР, с което е одобрен планът на концесионера за периода 2009-2013 г.

По думите на инж. Хитров това, за което не са стигнали воля и кураж на кмета Борисов, да защити интересите на софиянци, го е направил президентът на ЕК Барозу.

Сдруженията ще участват със свои представители в експертните групи на ЕС, е заявил при среща с тях Карл Расмусен, главен директор на сектор „Регионална политика“.
От ЕК ще проверят и дали средствата, отпуснати от ЕС, не са изложени на риск, каза Хитров.

До момента ЕБВР е отпуснала 60 млн. лв. „От тях в продължение на 7 години са използвани едва 10 млн. лв., при условие, че операторът винаги е твърдял, че има липса на средства за инвестиционната си програма“, се посочва в исковата молба до съда.

Според запознати малко след сключването на заема, през февруари 2001 г. дружеството извършило два банкови превода зад граница – повече от 8 млн. евро. Експерти считат, че тези средства не са изхарчени правомерно и с казуса трябва да се занимае ОЛАФ.“

VІІ.

В броя от 01-06 юни 2009 г. на в-к „Le Monde diplomatique”, е публикувана статията на Мариела ИлиеваЗлополучната концесия на водата в София”, в която е написано:

че от 1 януари 2009 г. по предложение на концесионера „Софийска вода“ АД софиянци плащат по 1,40 лв. с ДДС за кубик вода;

че увеличението е с 14,6% в сравнение с последната цена на водата (1,20 лв. с ДДС);

че главният секретар на „Софийска вода“ Иван Иванов е посочил в края на миналата година пред средствата за масова информация, че увеличението е необходимо, за да се гарантира инвестиционният план на дружеството и за да може да бъде усвоен отпуснатият на България заем за водния сектор по програма ИСПА на Европейския съюз;

че от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) са приели исканата от дружеството нова цена пак с мотива да не бъде осуетен проектът по ИСПА;

че столичани обаче така и не разбраха с какво се подобри качеството на водоснабдяването, което получават през 2009 г.;

че ПО-ПАМЕТЛИВИТЕ софиянци си спомнят че в края на 1999 г. беше сключена доказалата се впоследствие като злополучна концесия за водата в София; че тогава Столичният общински съвет е бил одобрил за концесионер на ВиК-системите в града английската фирма „Интернешънъл Уотър лимитид“ и е упълномощил кмета Стефан Софиянски да сключи договор; че „Интернешънъл Уотър“ спечелил концесията с обещаната най-ниска цена от 0,405 лв. за куб. м вода през първата година и усреднена цена от 0,435 лв. за куб. м през целия период на концесията; че в приетата оферта е било предвидено за първите пет години загубите на вода да паднат от 60% на 30%, т.е. всяка година да намаляват с по 6%;

че специалистите в бранша казват, че загубите на вода са най-важният технико-икономически показател за равнището на работа във всяка водоснабдителна фирма; че от гледна точка на ВиК-експертите всеки, който иска да разглежда дейността и проблемите на водоснабдяването, задължително трябва да има пред себе си достоверни данни по трите основни технико-икономически показателя – подадена вода, фактурирана вода и процент на загубата на вода (неотчетени водни количества). Последният показател определя състоянието на системата и цената на водата, т.е. колкото по-високи са загубите, толкова по-висока е цената на водата;

че простата аритметична сметка показва, че според фиксираните в концесионния договор клаузи за новорегистрираната фирма „Софийска вода“ и поетите ангажименти за ежегодно намаляване на загубите по водопроводната мрежа на София, за изминалите 10 години те вече трябва да са 27,2 на сто. (Такива са били отчетени преди повече от 20 години.);

че цената на водата, одобрена от ДКВР, сега е по утвърдени загуби 60,47%;

че поетият от концесионера ангажимент за усреднена цена на водата от 0,435 лв. за куб. м през целия период на концесията отдавна е забравен;

че вместо да остане с тези стойности, цената хвръкна на 1,40 лв. за кубик през 2009 г.;

че за неизгодния концесионен договор и неговото неизпълнение част от общинските съветници са били внесли още през декември 2004 г. доклад във Върховната прокуратура, където „ехото от него бързо заглъхна”;

че пък като „награда” за „свършеното“ (всъщност - НЕСВЪРШЕНОТО) Столичният общински съвет е одобрил на 15 януари 2009 г. сключването на Договор за спогодба със „Софийска вода“, с който се отказват от около 100 милиона лева претенции към водния концесионер от влизането в сила на договора през 2000 година; срещу което концесионерът се задължил да изплати на бюджета на София 2 милиона лева и да изпълни проекти на стойност 20 милиона лева; при което, обаче, както е коментирал пред медиите общинският съветник Петър Курумбашев, няма гаранции, че тези 20 милиона лева в проекти ще бъдат изпълнени също като останалите обещания за инвестиции от страна на концесионера;

че „Софийска вода“ АД не изпълнява системно инвестиционната си програма, което е основание за Столична община да прекрати концесионния договор;

че това е един от общо 31 изводи за нарушения в дейността на концесионера, които изводи се съдържат в Доклад на фирмата за мониторинг на концесията „Омонит“ ООД, който Доклад е представен в края на 2005 г. пред Парламентарната комисия за борба с корупцията и пред столичния кмет Бойко Борисов;

че през декември 2005 г. настоящият кмет Бойко Борисов е бил заявил пред националната телевизия, че той „води интензивни преговори със „Софийска вода“ и имам усещането, че те ще приемат всичките ни 15 условия за предоговаряне на концесията. Ако това не стане, ще я развалим”;

че още през 2001 г. столичани усетиха как парите им изтичат в касата на „Софийска вода“, а обещаните от дружеството инвестиции останаха в забвение;

че в началото на 2008 г. концесионерът е представил пред общинските съветници инвестиционна програма за 2009 – 2013 година, която предвижда през 2013 г. кубик вода да струва 2,40 лв. с ДДС, т. е. да се увеличи двойно спрямо 2008 г.;

че още през 2003 г. инж. Петко Петков, който е с 42-годишен стаж в бранша и в продължение на 25 години е ръководил като генерален директор общинската фирма по водоснабдяването е алармирал, че Скъпата вода в София е резултат от неизпълнена оферта“;

че още през 2003 г. от позицията си на експерт и доказан специалист той (инж. Петко Петков) е алармирал, че е време да се анализира направеното по концесионния договор; и че и днес той продължава да представя пред отговорните институции факти в защита на правото на софиянци да не бъдат ограбвани;

че ненапразно богатите държави не прилагат концесия за водата и отдавна са доказали, че такава концесия е икономически неизгодна, тя само обогатява концесионера; и че днес за ограбването на софиянци активно спомага самата общинска власт;

че веднага след подписване на концесионния договор на 23 декември 1999 г. Столичният общински съвет е гласувал поскъпване на водата, която от януари 2000 г. вече струва 0,435 лв. за куб. Метър, като в тази цена е включена и нововъведената такса за водоползване, която е 2 ст. на куб. метър;

че новорегистрираната фирма „Софийска вода“ е започнала изпълнението на концесионния договор на 5 октомври 2000 г.;

че за първата година от дейността си водното дружество фирмата е отчела 264 млн. куб. м подадена вода, 62,8% загуби и само 98,3 млн. куб. м фактурирана вода;

че през втората година на концесията „Софийска вода“ е отчела 269 млн. куб. м подадена вода, нарастване на загубите до 68% и едва 85,9 млн. куб. м фактурирана вода;

че това са най-големите загуби и най-малките фактурирани количества, според изчисленията на инж. Петков (в интервю пред в. „Дума“ от 6 февруари 2003 г.);

че според мението на експерта, ако концесионерът беше изпълнил обещанието си за 6% средногодишно намаляване на загубите, той трябваше да фактурира за двете години още 60 млн. куб. м;

че според мнението на екстерта дори и при най-ниската използвана цена на водата за населението, фактурирането на тези 60 млн. куб. м щеше да увеличи приходите на концесионера с повече от 25 млн. лв., т. е. много повече от очакваните допълнителни приходи от необоснованото увеличение от началото на 2003 г.;

че одобрените от тогавашния кмет на София Стефан Софиянски цени на водата в столицата от януари 2003 г. вече надвишават предлаганото в офертите на отхвърлените кандидат-концесионери - конкуренти на „Софийска вода“;

че вместо да се потърси отговорност за неизпълненото обещание за намаляване на загубите, за трети път се допуска увеличаване на цената;

че това еднолично решение на кмета Софиянски опровергава твърдението на тогавашния секретар на Столична община, че тарифната политика остава под контрола на общинския съвет, както и заявеното при подписване на концесионния договор, че през първите три години цената на водата за столичани няма да се променя. От увеличението на цената и инфлацията само за петте години от началото на концесията личи, че при натрупана инфлация от 80% цената на водата е нараснала 4,3 пъти;

че в приетата оферта концесионерът е бил обещал „обслужване на изключително равнище“, но че за качеството на услугите днес достатъчно ясно говорят споделените оценки на гражданите в пунктовете за плащане на водата, където от съществуващия „хаос” става ясно, че съществуват хиляди надписани сметки;

че Софийска вода“ е мотивирала поскъпването с нарасналите разходи; но че тези разходи на концесионера вероятно рязко са се увеличили едва след прехвърлянето на основните дейности на външни фирми;

че вероятно скъпо струва и издръжката на работещите във фирмата чужденци, чиито заплати са фирмена тайна;

че концесионерът е наел и скъпи офиси в центъра на града, при наличието на голяма административна сграда в Горубляне, купени са и десетки нови коли;

че за тези харчове столичното население няма никаква вина, за да ги компенсира с увеличената цена на водата;

че на 19 февруари т. г. Комисията за борба с корупцията към Народното събрание, по силата на парламентарния контрол по отношение реализацията и резултатите от концесионния договор за ВиК системата в София, единодушно е била решила Председателят на Комисията за превенция и противодействие на корупцията при Министерския съвет да възложи на дирекция „Главен инспекторат“ да извърши проверки по решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР); че целта е да се установи дали тези решения са в съответствие с действащата нормативна уредба и дали няма тенденциозност по отношение на конкретните искания на концесионера за по-висока цена на водата в София в резултат на направените от него инвестиции;

че съгласно решението на Комисията по корупция правителствената дирекция трябва да провери и „финансовия меморандум“ между Европейската комисия и Република България за „Интегриран воден проект – София“, Приложение 1 към него и възможен конфликт на интереси и пропуски в полза на водния оператор „Софийска вода“ АД;

че Парламентарната комисия по корупция е настояла и за пълна проверка на концесионера.

VІІІ.

В броеве 9 и 10 от 2 и 9 март 2010 г. на в-к „Нова Зора” е публикуван разговор на журналиста Минчо Минчев с инж. Генчо Хитров.

*******

В увода към разговора, озаглавен Хора, събудете се!”, е записано:

че съществува юридически субект, с име Организационен комитет за прекратяване концесията на “ВиК” системата на София (ОКПК), който е създаден през 2006 г. като структура на Националния комитет за подобряването на водоснабдяването в България (НКПВБ);

че в Организационния комитет участват общественици с голям принос в развитието на столичния град, хора, доказали своята воля и намерение да служат безвъзмездно на гражданското общество със своята активна позиция, отговорност и висок морал, независимо от това кой упражнява властта в България;

че Комитетът се ръководи от принципите на гражданското общество, основани на доброволност и аполитичност и включва бивши кметове на град София до подписването на концесията през 2000 г., бивш главен прокурор на Република България (от 1991 до 1998 г., вече покойник), народни представители от 39-ото народно събрание, председатели на творчески съюзи, на браншови инженерно-технически сдружения, научни съюзи и асоциации, президенти на фирми, заместник-ректори и заместник-декани на факултети и университети, председатели на пенсионерски съюзи, инженери, писатели, журналисти и др.;

че като обществено призната авторитетна гражданска организация, Комитетът неведнъж се е обръщал към най-високите държавни институции, както и към кмета на Столична община във връзка със сериозните проблеми, които създава на гражданите и бизнеса концесионния договор за водата на София, както и съглашателската политика на Столичната община по отношение на концесионера “Софийска вода” АД, обслужващ корпоративни интереси;

че през юли 2009 г. НКПВБ и ОКПК са се обърнали за съдействие и към Европейската комисия и лично към нейния председател г-н Жозе Мануел Барозу;

че причина за това са били оповестените факти за недопустима намеса в решенията на Общинската администрация на София и за политическия натиск, оказан върху България в периода на приемането ни в Европейския съюз.

че политиката на усвояване на благата „на Изток от Рая” отдавна вече е оценена от мнозинството от народа. Но онези, които постоянно говорят за честност, почтеност и законност едва ли биха могли да обяснят намесата на тогавашния премиер на Кралство Великобритания Тони Блеър пред българския премиер по това време Иван Костов като израз на тези добродетели. С нарочно писмо г-н Блеър е препоръчал (ако това е точната дума) за конценсионер да бъде предпочетена английската фирма „Интернешънъл уотър къмпани”. Но това не е всичко. Поддържащият огън се възлага и на господа посланиците по същото време на Великобритания и САЩ, които изпращат координирано свои писма по въпроса за концесията. Канонадата, целяща овладяването на вкусната рилска вода на София продължава и от страна на министъра по европейските въпроси при правителството на Нейно Величество Джеф Хун, както и с авторитетния натиск на Европейската банка за възстановяване и развитие;

че няма съмнение, че именно тази външна намеса и оказаният политически натиск са извели концесионния договор на “ВиК”-системата на София в международна орбита, с което се затегна и продължава да се затяга възелът за неговото решаване било на общинско или на държавно равнище;

че хората от Организационния комитет не спират да воюват срещу последвалата неправда. На 23.12.2008 г. те са депозирали в Столична община писмо, с което искат копие от одиторския доклад за оценка и анализ на проблеми, свързани с концесионния договор на водите на София, изработен от адвокатска кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков” и одиторска къща „Дорда, Бругер, Йордис Рехтзанвелте Гмбх” за експлоатацията на столичния “ВиК” за периода 2007 г. Но тогавашният кмет на Столична община и настоящ министър-председател Бойко Борисов, който в предизборната кампания за кмет на столицата през 2007 г., за радост на хиляди столичани и за кураж на хората от ОКПК, бе определил концесионния договор като криминален. Ето какво пише Б. Борисов по повод искането на ОКПК: “...Съдържанието на анализа е поверително и е обект на адвокатска тайна. Нит

Нито настоящият анализ, нито каквато и част от съдържанието му могат да бъдат разкривани пред трето лице, без изричното съгласие на консорциума”. (Писмо с регистрационен № 94-Г-31/2.2.2007 г.);

че едва ли някой може да се усъмни, че отговорът на кмета Бойко Борисов е незаконосъобразен. И все пак ще поясним: по смисъла на чл. 2, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) исканата информация е именно обществена информация, защото се отнася за сфери, засягащи жизнени интереси на столичани, от чието име действа като обществен орган ОКПК;

още повече, че темата за концесията на фирма „Софийска вода” АД е обект на нестихващ обществен интерес още от 1999 г., когато стана ясно, че “ВиК”-системата на София ще бъде отдавана на концесия.

*******

По всички тези проблеми се опитваме да намерим аргументи и стратегия в разговор с председателя на ОКПК инж. Ганчо Хитров, най-краткият извод от който разговор може да се определи с призива „Хора, събудете се!”.

- Инж. Хитров, кой носи отговорността за злополучния и ненужен на София концесионен договор?

- Стефан Софиянски и Бойко Борисов са главните действащи лица в тази драма. Като кметове на София те отстъпиха пред външната намеса и политическия натиск върху общинската администрация и държавата ни в навечерието на приемането на България в Европейския съюз. Натискът обаче продължи и след приемането ни в ЕС.

Стефан Софиянски подписа концесионния договор, влязъл в сила от 5 ноември 2000 г., въпреки обстоятелството, че беше запознат с трагичните събития, станали по улиците на град Кочабамба, в Боливия. Мирната демонстрация на протестиращи боливийци срещу високата цена на водата прерасна в бунт за прекратяване на концесионния договор. На 10 април 2000 г. срещу протестиращите бе изпратена полиция. В резултат последва трагедия – петима убити и 40 ранени. Тази трагедия вдигна на крак страната и започнаха бурни демонстрации в подкрепа на протестиращите граждани в Кочабамба. Събитията принудиха боливийския президент да прекрати с указ договора за концесията на водата.

- И знаете ли кой е бил концесионерът?

- Това е консорциум, ръководен от „Интернешънъл уотър къмпани” представляван от „Аква дел Тунерис”.

Интернешънъл уотър къмпани” е същата фирма, която „спечели” концесията за водата на София и която по това време (2000 г.) е изгонена от Боливия. През декември 2004 г., във връзка с нашите протести срещу концесията, и може би за да избегне усложнения, фирмата напусна софийския воден пазар, като продаде дяловия си капитал от 35 % на „Юнайтед ютилитис” (17,5 %) и на ЕБВР (17,5 %).

Другият виновник е Бойко Борисов, който иначе много точно определи концесионния договор като колониален, но въпреки това подписа неговото продължаване през 2008 г. Още повече че беше поел ангажименти за неговото прекратяване, които обяви в съвместна декларация с комитета, пред представители на медиите, по време на общинските избори през 2007 г.

Външната намеса и политическият натиск превърнаха концесионния договор в международен казус, с което се затрудни и продължава да се затруднява решаването му на общинско и държавно ниво. Имам предвид намесата на тогавашния премиер на Кралство Великобритания Тони Блеър пред тогавашния български премиер Иван Костов. Тони Блеър писмено препоръчва за концесионер да бъде предпочетена английската фирма „Интернешънъл уотър къмпани”. Има и писма от страна на посланиците на Англия и САЩ в София (разполагаме с фотокопия от оригиналните писма).

За приемането на бизнесплана на „Софийска вода” АД за периода 2009-2013 г., неколкократно неодобряван от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), беше приложен отново тотален натиск от правителството на Англия чрез нейния министър по европейските въпроси Джеф Хун, както правилно посочвате, и върху тогавашния председател на ДКЕВР проф. К. Шушулов (2008 г.). Активно участие демонстрира и Европейската банка за възстановяване и развитие (разполагаме с фотокопия от оригиналните писма).

- Откога датират проблемите на София с фирма „Софийска вода” АД?

- Краткият отговор е - още от първите месеци на подписването на концесионния договор. Концесионерът, нека го кажа направо, наложи монополни цени, не вложи собствен капитал, а използва банкови кредити, които ние, потребителите, изплащаме с цената на водата. Това е един мащабен въпрос с много сериозни последици за София. Започна дълга процедура във времето, и ще си позволя да разширя въпроса, това беше времето на последното десетилетие на 20 век, когато печалните резултати от концесионирането на “ВиК”-системите в страните от Третия свят и създалите се условия за структурна корупция принудиха Световната банка да се откаже от тази форма на управление и финансиране, а Франция - родината на концесиите в областта на водния сектор - ги забрани със закон.

Това беше времето, когато кметове и градски съветници, като тези в Атланта (САЩ), Стоктън, Калифорния (САЩ), Сицилия (Ит.), Манила (Филипините), Ла Пас и Кочабамба (Боливия), Буенос Айрес (Арж.), градове в Уругвай и други, прекратиха концесионните договори на ВиК системите си с такива гигантски концерни на водния пазар като „Ондео” (Фр.), РВЕ (Герм.), СУЕС Д’Азур (Фр.).

През 1993 г. група български инженери се противопоставихме на концесионната форма на управление на софийската ВиК система, препоръчвана от френската фирма „СОР”. Тази фирма в продължение на две години извърши тотална проверка и направи оценка за състоянието на ВиК системата на града.

Голямата битка за водата на София, а по-късно и за водите на България, започна през 2002-2003 г. Благодарение на намесата ни бе спряна на общинско и държавно ниво концесионната далавера за Варна и Шумен.

Процедура за концесията на ВиК системата се откри за първи път, когато кмет на София бе проф. инж. Александър Янчулев (1991-1995 г.). Общинският съвет взе решение да сключи концесионен договор с френската фирма „СОР” при съотношение на дяловото участие 51 % за „СОР” и 49 % за общината. Създаденият по време на водната криза (1994-1995 г.) „Обществен комитет за подобряване водоснабдяването на София” реагира остро. Ние обосновахме съображенията си против концесията професионално, от гледна точка на националните и общинските интереси. Кметът Янчулев ги прие за основателни и отхвърли решението на СОС по съдебен ред чрез СГС.

Процедурата за концесия на ВиК системата бе възобновена отново, когато кмет на София стана Стефан Софиянски. Този път експертната оценка на „Националния комитет за подобряване водоснабдяването на България” (НКПВБ) и общественото мнение не бяха чути и не бяха взети под внимание. На проведената през юни 1999 г. обществена дискусия, организирана от НКПВБ, присъстваха повече от 300 професионалисти и общественици от София, които казаха категорично “Не!” на концесията. Ст. Софиянски обаче отговори с многозначителна популистка фраза, в смисъл „с риск да бъда обвинен в политическо решение, концесията ще бъде доведена докрай”. Така политическата доктрина игнорира професионализма и експертната оценка.

- Към кои институции се обърнахте за съдействие по проблема?

- Това е най-деликатната и отговорна част от дейността на комитета. Безспорно, първи наш адресат беше столичният кмет и Общинският съвет, при всички персонални промени във времето.

Безразличието и обидното мълчание, което демонстрираха, бяха повод да разширим обсега на критичните оценки и да ги отправим към трите управленски нива: общото (кмет, общински съвет), държавно (президентство, Народно събрание, Министерски съвет, съдебна власт, ДКЕВР) и европейско (Европейска комисия, Европейския парламент).

- Общинската и държавната власт редовно ли бяха информирани за неизпълнението от „Софийска вода” АД на основни клаузи и договора и за липсата на защита на гражданските интереси?

- Да, но бездействието по въпроса е очевидно. Необоснованата и едностранна намеса в спора за прекратяване на концесията в полза на „Софийска вода” АД от страна на международни институции наложиха необходимостта да се обърнем и ние към европейските структури. Аргументите си отправихме към г-н Майкъл Хъмфрис (посланик на ЕС в България до декември 2007 г.), посланиците в София на страните-членки на ЕС, българските евродепутати, и от февруари 2008 г. - до президента на ЕК г-н Жозе Мануел Барозу.

– Отговорите на тези институции бяха ли достатъчно обосновани и решиха ли проблеми със „Софийска вода” АД?

- Кореспонденцията с посочените институции формира пакет от стотици изписани страници. Ще се спра само на няколко характерни и определящи за развитието на проблема обстоятелства.

През юни 2002 г. НКПВБ проведе работна среща с народните представители от 23, 24, 25 и 26 Софийски избирателни райони, на която бяха запознати с искането ни за прекратяване на концесията. Внесено беше предложение в Народното събрание за формиране на Временна анкетна комисия. На среща с тогавашния председател на НС проф. Огнян Герджиков се стигна до взаимното съгласие да се изчака решението на Комисията по оценка на договора, създадена в СОС с председател Иван Нейков. Комисията препоръча на СОС прекратяване на концесията при липса на консенсус и воля от страна на концесионера за радикални промени в договора.

Започнаха дълги преговори между СОС и „Софийска вода” АД, продължили близо четири години. Влезе в действие тактиката на безрезултатното протакане, от която „Софийска вода” АД и определени среди от Столична община извличаха ползи.

С избирането за кмет на Бойко Борисов, който по време на изборната кампания за съкратения си мандат споделяше нашите предложения, се появи най-после надежда за решаването на този проблемен въпрос. На отправени писма до Бойко Борисов от страна на Министерския съвет и Народното събрание, инициирани от наша страна, кметът отговори категорично, че ще направи всичко възможно да защити интересите на гражданите на София, включително и прекратяване на договора. Последва моментална реакция и намеса на посланика на Великобритания в София Негово Превъзходителство Джеръми Хил.

На 04.09.2007 г., в навечерието на общинските избори, по наше писмено предложение 16-членна делегация на учредения през 2006 г. „Комитет за прекратяване концесията на ВиК системата на София” се срещна с Бойко Борисов в кметския му кабинет за Обща декларация по концесионния договор. В декларацията, обявена пред представителите на медиите, проведена в сградата на Столичната община, Бойко Борисов даде много точна оценка на договора, обявявайки го за „колониален”, от който общината не е получила нито лев. И още - „Имаме обществената подкрепа в лицето на авторитетен комитет и с помощта на опитни юристи ще решим проблема с концесията на водата”.

Категоричните изявления ни дадоха основания да обявим в обръщение към гражданите на София, че Бойко Борисов е единственият кандидат за кмет на София, поел ангажимент за прекратяване на концесията.

На сесия на общинския съвет, проведена на 28.02.2008 г., чрез манипулация на общинските съветници за уж „взети решения от ЕК, отнасящи се до цената на водата, бизнесплана на “Софийска вода” АД и концесията”, беше прието второто допълнително споразумение по концесионния договор, което на практика означава неговото продължаване. По повод изявленията на кмета отправихме питане лично към президента на ЕК г-н Жозе Мануел Барозу. Отговорът му изразяваше категорична и принципна позиция: „Бихме искали да ви уверим, че службите на ЕК нямат никакви намерения да се намесват с решения, които са от местната и национална компетентност на България. ЕС е напълно наясно, че актуалните тарифни ставки са работа на Столичната община, водния регулатор и оператора”. И още нещо: „Основните съображения на комисията (ЕК) ще бъдат защитата на европейските фондове, интересите на европейските данъкоплатци и на софийските потребители на вода”.

На 02.10.2008 г., по поръчение на г-н Жозе Мануел Барозу, в София се състоя работна среща на отговорен представител на ЕК с 14-членна делегация на „Комитета за прекратяване на концесията”. След високата оценка, дадена за дейността на комитета, г-н Карлсен Расмусен от сектор „Регионална политика” ни информира, че ЕК ще назначи работна група от независими международни експерти, които ще се произнесат по справедливостта на концесията, бизнес плана на „Софийска вода” АД за периода 2009-2013 г. и как са използвани парите по ИСПА за София. В работата на международните експерти ще бъдат включени на определен етап експерти и на нашия комитет.

В отговор г-н Бойко Борисов по най-кратката възможна процедура възложи на консорциум между адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кичуков и Величков” и „Дорда, Бругер, Йордис Рехтзанвелте Гмбх”, да направят анализ на изпълнението на Договора за концесия през периода 2000-20007 г.

През декември 2008 г. анализът бе представен на общината. Имаме достоверна информация, че правният консултант в своя доклад-анализ прави изключително сериозни констатации. „Софийска вода” АД бе задължена да заплати на Столична община за неустойки, предвидени в Анекс 4 за периода 2000-2007 г., включително и на задълженията, предвидени в договор, Анекс 3 към него, в размер на 58 065 687 лв., както и обезщетение за вреди от неизпълнение на предвиденото в договора задължение за осъществяване на инвестиции за първите четири договорни години в общ размер на 50 420 502 лв. “Софийска вода” АД бе задължена да възстанови и разходите за охрана на вододайните зони и съоръжения, възлизащи на няколко милиона лева. Общо задълженията на „Софийска вода” АД за неизпълняване на концесионния договор възлизат на повече от 110 000 000 лв.

В опит да неутрализира и компенсира големите си задължения към Столична община, „Софийска вода” АД предявява към Столична община искане за 142 300 000 лв. заради „тарифни ограничения”.

Правният консултант подчертава, че през годините, за които „Софийска вода” АД предявява „тарифни претенции”, средната печалба на фирмата годишно възлиза на 20 000 000 лв., така че по наше мнение, насрещните искания на “Софийска вода” са неоснователни. И тук се случва “необяснимото”: на 15.01.2009 г. без обществено обсъждане и публично достояние, без прозрачност и откритост СОС приема да опрости за сметка на софийския данъкоплатец крупното задължение на „Софийска вода” АД, възлизащо на повече от 100 000 000 лв. Ведно с това СОС се съгласява да сложи край и на финансовата и правна отговорност на концесионера за изминалите осем години по договора!

- Нима срещу това престъпно за София решение не гласува никой?

- Гласуваха, разбира се, но мнозинството реши обратното. В момента текат съдебни процедури по повод отказа на Столичната община да предостави доклада на консорциума, изискан съгласно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

На 24 февруари 2010 г. тричленен състав на ВАС разгледа Касационната жалба на СО и в рамките на законоустановения едномесечен срок ще обяви решението си. Надяваме се, че ВАС ще потвърди решението на Софийския административен съд в полза на комитета.

- Защо толкова много настоявате да получите достъп до този одиторски доклад?

- Защото се прави пореден опит да се прикрие от обществото много ценна информация, уличаваща концесионера в лошо управление на държавно и общинско имущество.

В доклад на Сметната палата сериозно бе критикувано изпълнението на концесионния договор. Още като кмет Бойко Борисов неколкократно публично е заявявал, че е налице лошо управление на концесията, че има злоупотреби от страна на концесионера. За нас обаче е много важно да изпълним поетия пред ЕК ангажимент да докажем несъстоятелността на концесионния договор.

- Бихте ли казали каква е позицията и отношението към проблема на Народното събрание и неговите постоянни комисии?

- Народното събрание и неговите постоянни комисии се включиха активно. Комисията за борба с корупцията проведе три специални заседания - на 15.06.2006 г., на 19.04.2007 г. и на 27.11.2008 г., взето бе решение да се проведе парламентарен контрол с участието на всички страни, имащи отношение към концесията. Ръководено от обстоятелството, че Столичният общински съвет не се съобразява с решенията, взети от Комисията за борба с корупцията, Народното събрание подкрепи искането за провеждане парламентарен контрол (на 17.02.2009 г. ). Тези решения бяха приети с абсолютно мнозинство, без нито един въздържал се или гласувал против народен представител.

- Какво включваха те?

- Първо, предложи се на председателя на Комисията за превенция и противодействие на корупцията при Министерския съвет на Република България да възложи на дирекция „Главен инспекторат” да извърши проверки по:

***решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), за да установи тяхното несъответствие с действащата нормативна уредба и исканията на концесионера;

***по „финансовия меморандум” за „интегриран воден проект – гр. София, Приложение № 1 и възможен конфликт на интереси и пропуски в полза на водния оператор „Софийска вода” АД.

Второ, Hастоява Националната агенция по приходите (НАП) да извърши пълна проверка на „Софийска вода” АД.

Трето, препоръчва на Сметната палата да извърши проверка на ДКЕВР за нейните решения и контрол на „Софийска вода” АД и на Столична община по контрола и необходимите санкции за неизпълнение на действащия договор и сключените договори по всички заеми на „Софийска вода” АД с гарант Столична община (СО).

Четвърто, настоява Агенцията за държавна финансова инспекция да извърши проверка на Столична община по изпълнението на концесионния договор със „Софийска вода” АД и приетите решения на СО.

Пето, предлага на Областния управител на гр. София да прецени законовия характер на Решение № 4/15.01.2009 г. на СОС и Решение № Ц-078/22.12.08 г. на ДКЕВР.

Шесто, да се изпратят всички материали на Комисията за борба с корупцията във Върховната касационна прокуратура, като се предложи към преписка рег. № 49946/2004 г. да се извърши проверка на изпълнението на концесионния договор, второто допълнително споразумение и договорите за заеми на „Софийска вода” АД, на които гарант е Столична община, и решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

На 4.02.2010 г. се състоя среща с новия председател на комисията Димо Гяуров и се уточни да бъде поискан писмен отговор от всички ангажирани в решението на комисията държавни контролни органи, след което да се проведе заключително заседание.

- Покачването на цената на водата в София необходимост ли е, г-н Хитров?

- Докато загубите на вода продължават да се включват в цената, която плащат потребителите, „Софийска вода” АД няма интерес да инвестира във водопреносната мрежа. Формулата, по която операторът определя цената на водата, съдържа един парадокс - колкото са по-големи загубите, толкова по-висока е цената на водата. Нарушен е принципът потребителят да плаща само това, което консумира.

Ако „Софийска вода” АД беше намалила загубите на вода на 32% (в момента те са 63%) - съгласно договорните си задължения - реалната цена на водата сега трябваше да е 0,65 лв./куб. м, а не 1,40 лв./куб. м. За сравнение - загубите на вода в Париж са 12%, в Лондон - 11%, в Ню Йорк - 10,5%, във Виена - 9%, в Цюрих - 7,1%, в Хамбург - 3,5%.

Не забравяйте, че водата е безценна за човешкия организъм. Той издържа повече от 45 дни без храна, без вода не може да преживее повече от 2-3 денонощия! Ето защо водата за битови нужди навсякъде по света се намира под специална социална закрила на държавата! Новото - 8-мо поред, повишаване на цената, надхвърля повече от два пъти определената от българското законодателство социална поносимост (3,5% - 4% от месечния доход на едно домакинство).

- А как е решен въпросът в другите европейски страни?

- В страните, членки на ЕС, разходите за вода на едно домакинство възлизат на 0,6% -1% от месечния им доход. Както черното злато (петролът), така и водата (бялото злато) са природна даденост. Щом като цената на петрола варира (ту се качва, ту намалява), така трябва да бъде и с водата, а не постоянно да расте.

- А какви са задълженията на концесионера?

- Съгласно концесионния договор, след 2006 г. концесионерът трябваше да разработи Програма за намаляване цената на водата с оглед поддържане на средна цена за срока на концесията (25 години) 0,65 до 0,70 лв./куб. м.

- Реално осъществимо ли е това?

- Отговорът е категорично да по следните причини:

***водоснабдяването на София е гравитачно и разходите за еленергия съставляват 7-9% от годишните разходи;

***промените в пазарните цени на ел енергията и течните горива нямат онази финансова тежест и формираща роля върху цената на водата, както е при другите оператори на ВиК услуги със смесено водоподаване;

***огромни са вътрешните резерви на системата, получаваща при входа си 235-240 млн. куб. м годишно, при общи загуби 135- 140 млн.куб. м и 86 млн. куб. м фактурирана вода, носеща реалните парични приходи. Намаляването на общите загуби за сметка на увеличаване на фактурираната вода е ключът към реалните възможности за намаляване цената на водата;

***използването на потенциалната енергия на водата чрез изграждане на 3-4 микроцентрали на местата, определени в техническите проекти, с които общината разполага отпреди 15 години, е другата технологична и оперативна възможност. Получаваната ел енергия, по изчисления на специалистите, покрива напълно нуждите от ел енергия на ВиК системата и генерира излишък за включване в градската електроразпределителна мрежа със съответни приходи. Това е верният път, а не монтиране на редуктори за намаляване (убиване) на налягането, които струват стотици хиляди лева, и се калкулират в цената на водата за потребителя;

***включването на ВЕЦ „Мала църква” и ВЕЦ „Симеоново” във финансовата схема на хидротехнически комплекс яз. „Бели Искър”-„Рилски водопровод” ще осигури допълнително приходи, които ще направят „Софийска вода” АД независима от банкови кредити.

Спирам дотук, защото оперативните и самозадоволяващи се възможности на софийската ВиК система при управление от опитен мениджърски екип практически са неограничени.

- С какво бизнес планът на „Софийска вода” АД за периода 2009-2013 г. предизвика исковата молба до ВАС?

- Тревожно бе обстоятелството, че след изминалите 9 години от концесионния договор се очертава трайна тенденция към увеличаване на опасността от влошаване на ефективността и сигурността на софийската ВиК система.

Бизнес план 2009-2013 г. на „Софийска вода” АД разкри за първи път сравнително ясно стратегията на оператора в областта на управлението на системата, нивата на услугите, ценовата политика и инвестициите. Това ни даде възможност да оценим бизнес-програмата професионално, както и основания да я отхвърлим като несъстоятелна, без да оставим съмнения за предубеденост. Ето и аргументите:

***необосновано са намалени водните количества при входа на системата - 224 409 355 куб м (2007 г.), на 164 768 700 куб. м (2013 г.); създава се погрешна представа за възможна икономия на воден ресурс по критерии, изисквани от ДКЕВР;

***общата водоснабдителна норма, задоволяваща нуждите от вода за бита, промишлеността и обществените консуматори, сведена под 150 л/ж./дн., не отговаря на динамиката на развитие на града, санитарно-хигиенните изисквания и навиците на населението;

***общите загуби на вода (физически и търговски) продължават да бъдат много високи (60%). Липсва изразена стратегия за намаляването им;

***умишлено се приема ниско ниво на фактурираната вода (до 89 млн. куб. м/год.) към 2013 г., за да се доказват малки приходи и необходимост от повишаване цената на водата, която през 2013 г. ще достигне 2,38 лв./куб. м;

***нереални нива за социалната поносимост на цената на ВиК услугите от 5,18 лв./куб. м през 2007 г. на 10,66 лв./куб. м за 2013 г.;

***несъбраните приходи от водата вместо да намаляват през годините и да подобряват финансовото състояние на оператора, се увеличават повече от два пъти - от 58 262 899 лв. през 2007 г. достигат 118 733 842 лв. през 2013 г.;

***липсва ясна концепция за реконструкция и модернизация на ВиК системата. Планира се подмяна до 20 км годишно на износени водопроводи, на парче, и разпръснати хаотично по райони в целия град София. Но при необходимост от подмяна на 1 800 км тръби на „Софийска вода” АД ще са й необходими цели 90 години!

***изостава строителството на канализационни колектори и вътрешноквартални канализационни мрежи. Цели райони и селища - 40 на брой, остават извън обхвата на бизнес-програмата;

***целенасочено са изоставени (поради решение на ВиК) цели райони, към които проявяват интерес строителните предприемачи, за да бъдат принудени да инвестират в инженерната инфраструктура свои средства, без да получават компенсации;

***липсва одиторски анализ на финансовата програма за инвестиционните намерения, размера на банковите кредити, лихвените проценти и погасяването им;

***финансовата схема за обслужване на заема от ИСПА дава възможности на „Софийска вода” АД да извлича търговска изгода от десетки милиони евро. Такива възможности ЕК не толерира, а санкционира;

***контролните нива на услугите не почиват на база нормативни наредби или Европейска директива;

***България е страна, бедна на водни ресурси. “Софийска вода” АД допуска огромни количества вода от ресурса на яз.”Искър”, възлизащи на 130-140 млн. куб.м годишно да бъдат неоползотворени и безвъзвратно губещи се за водоснабдяването на града в продължение на вече 9 години. Поетите задължения по договора изискваха ежегодно да се пести водният ресурс в размер на десетки милиони куб. м.;

***липсва стратегия за подобряване на качеството на питейната вода. През последните години всички големи търговски и финансови центрове, болнични комплекси, хотели, държавни учреждения, вилни зони и жилищни сгради в различни райони на града са поставили собствени очистващи филтри при входа на сградната инсталация, непосредствено до водомера за отстраняване на механични замърсители. Всичко това е фотодокументирано!;

***софийската вода притежава природен феномен, който атакува материала на тръбите и съкращава техния експлоатационен период. За ликвидирането на този феномен имаше разработени проекти и програми от Столичната община и Научноизследователския център по ВиК, които с идването на концесионера бяха прекратени. В момента обитателите на хиляди жилищни сгради се принуждават да сменят вътрешните сградни инсталации, което за мащабите на града се изразява в десетки милиони лева разходи за сметка на потребителите;

***при поет ангажимент по договора цената на водата през първите три години да остане на нивото на 2000 г. (0,45 лв./куб.м), тя надмина 0,65 лв./куб.м още през 2001 г., за да стигне в момента 1,40 лв./куб.м и планирана за 2013 г. 2,38 лв./куб.м. Не се спазва българското законодателство за социална поносимост на цената на водата, която за повече от 350 000 жители на града надхвърля предвидените по закон 3,5% от месечния семеен приход. За сравнение, в голяма част от страните в ЕС този процент е от 0,6 до 1,0 от месечния приход на едно домакинство.

- Какви инвестиции обещаха „Софийска вода” АД по принцип в концесионния договор и какво изпълниха?

- Ще върна читателя към времето на международния конкурс за избор на концесионер (1998-1999 г.). За финалния кръг от участващите 10 фирми от Европа и Америка бяха допуснати три: „Интернешънъл Уотьр Къмпани - Юнайтед Ютилитис” (Анг.), „СОР” (Фр.) и „Лионе Дезо” (Фр.).

За основни критерии при оценка на офертите са приети цената на водата на куб. м и размера на инвестициите, с които бъдещият концесионер ще въведе ВиК системата в техническа изправност. Най-благоприятна се оказва офертата на английската фирма, която предлага средна цена на водата за концесионния 25-годишен срок 0,64 лв./куб. м и инвестиции в размер на 152 млн. щ.д., т.е. с 25%-30% по-ниски стойности от тези на двете френски фирми.

Твърдеше се скандално, че от конкурсната комисия, оглавявана от тогавашния секретар на общината Асен Дюлгеров, е изтекла осведомителна информация към английската фирма, препоръчвана от тогавашния премиер на Англия Тони Блеър, която е коригирала своите конкурсни показатели до тези ниски нива.

Месеци преди приключване на избора на концесионер имах среща с тогавашния премиер на България Иван Костов, на която присъства и началникът на кабинета му Николай Вълчев. Информирах подробно премиера за проблемите, които София и нейните граждани ще имат при концесиониране на ВиК системата.

- Имаше ли ефект Вашето предупреждение?

- Няколко години по-късно, по щастлива случайност разбрах, че премиерът е взел под внимание аргументите ми. Върху писмо на посланика на САЩ в София е поставена с нищо неангажиращата България кратка резолюция: „Стефан Софиянски, Антоан Николов - За решаване по компетентност”.

Още от първите месеци на влизането си в качеството на концесионер „Софийска вода” АД прави голямото си финансово източване. На 01.02.2001 г. по платежно нареждане на „Софийска вода” АД са преведени чрез Сити банк на „Интернешънъл Уотър” в Амстердам сумата от 4 138 500 евро плюс комисиона в размер на 322,82 евро, или обща сума от 4 138 822,82 евро, и на „Юнайтед Ютилитис” в Лондон сумата от 4 368 556,64 евро плюс комисиона в размер на 322,82 евро, или общо 4 368 878,46 евро. И до момента няма отговор от „Софийска вода” АД за какво са използвани тези средства.

На 15.12.2000 г. „Софийска вода” АД подписва договор за заем с ЕБВР на обща стойност 60 630 730 лв. за срок от 15 години, от които след 8 години е ползвала едва 10 млн. лв.

- Но защо, нали операторът винаги е твърдял, че няма средства за реализиране на инвестиционната си програма?

- А случайно ли е съвпадението на размера на тази сума с преведената на 01.02.2001 г.? Защо непогасената част от въпросния заем, който към 14.04.2008 г. възлиза на 50 717 606 лв. се предлага за рефинансиране при реализиране на инвестиционната програма за периода 2009-2013 г.? Какво е било движението на тези пари, къде и за какво са използвани? Изключвам да са били замразени в банковия сейф.

През първите 4 години „Софийска вода” АД беше задължена да вложи в рехабилитация на износената водоснабдителна мрежа 35 млн. лв. и да подмени най-малко 100 км водопроводни тръби. В реален план бяха инвестирани 8-10 млн. лв. и подменени не повече от 5 км тръби.

В две последователни години 2003 и 2004 г., „Софийска вода” АД изпълни под 75% от инвестиционната си програма, което съгласно договора означаваше прекратяването му по вина на концесионера.

- Не мислите ли, че през изминалите 8 години огромни средства са вложени не по предназначение?

- Да, така е, големи заплати за ръководния персонал, командировки, покриване на семейните разходи на английски специалисти, леки коли, обзавеждане на офиси, PR акции, листовки, бюлетини и др. Някои дори доведоха до редица обществени скандали. В края на 2008 г. „Софийска вода” АД отчита 176 млн. лв. вложени инвестиции, които по преценка на ЕК са в границите на 50 млн. лв.

В бизнес план 2009-2013 г. „Софийска вода” АД планира инвестиционна програма в размер на 240 млн. лв., от които 190 млн. лв. собствени средства и 50 млн. лв. заем от ЕБВР.

- Какво е състоянието в „Софийска вода” АД днес според Вас?

- „Софийска вода” АД изпадна в тежка ситуация. Нараства недоволството към нивото на услугите, които предлага, и от затрудненията, които създава на физически и юридически лица, превръщайки се от оператор на битови услуги в общински администратор.

Събитията, които протичат, са тревожни и изискват сериозен анализ от страна на Столичната община. Колкото и старателно мажоритарният акционер („Юнайтед Ютилитис”) да пази в тайна намеренията си да напусне софийския воден пазар (което направи през 2004 г. „Интернешънъл Уотър къмпани”), първите сериозни признаци се проявяват.

Водят се необявени, скрити преговори и се сондират намерения за привличане и включване в схемата на нов акционер в „Софийска вода” АД, а на по-късен етап - препродаване на дяловия капитал.

Не изключвам и възможността за преговори относно създаване на картелно сдружение с други чуждестранни фирми с цел разпределяне на зони и диктуване на условията при концесионирането на ВиК системи в страната. Вероятно такава стратегия и форма на управление ще се опита да наложи Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

- Според Вас какво може да се направи в подобен случай?

- Независимо от това какви са скритите намерения на „Софийска вода” АД, Столичната община, като концедент на договора, задължително трябва да предприеме изпреварващ ход и да открие процедура за прекратяване на договора по вина на концесионера. Така ще избегне и неутрализира последиците от препродажбата на дялов капитал.

Затова и София се обединява в борбата за прекратяване на концесията, и в това отношение общинската администрация трябва да разчита на подкрепата на своите граждани. Подписаната от десетки граждански сдружения декларация гарантира тази подкрепа!“

ІХ.

В броя от 11 май 2010 г. на в-к „Монитор” е публикувана статията „„Софийска вода” става френска”, в която се казва:

че френската фирма „Веолия вода” ще купи „Софийска вода” и други активи на „Юнайтед Ютилитис”;

че френската и британската ВиК компании са в процес на заключителни преговори за финализиране на сделката във възможно най-кратки срокове;

че Веолия вода” е избрана от британската „Юнайтед Ютилитис” за ексклузивен предпочитан купувач на дяловете в нерегулираните ВиК активи в Централна и Източна Европа, както и във Великобритания;

че сделката включва „Софийска вода"; „Талина Веси” в Талин, Естония; ВиК компанията в Бялско Бяла, Полша, както и за няколко договора, които Юнайтед Ютилитис притежава, за опериране и управление на ВиК активи в Шотландия.

че Веолия вода” и „Юнайтед Ютилитис” са в процес на заключителни преговори за финализиране на сделката във възможно най-кратки срокове;

че Софийска вода” е създадена през октомври 2000 г. по силата на 25-годишен договор за концесия. Чрез него Столична община отстъпва на дружеството експлоатацията и поддръжката на ВиК системата в София. В момента компанията е акционерно дружество със 77,1% участие на „Юнайтед Ютилитис” и Европейскатата банка за възстановяване и развитие и дял от 22,9% на Столична община.

Х.

В броя от 14 май 2010 г. на в-к „Капитал” е публикувана статията на Калина ГорановаEau de Sofia. Съвсем скоро „Софийска вода” от британска може да стане френска”.

В нея се казва:

че преговорите за поглъщане на „Софийска вода” от френски гигант Veolia Water показват, че интересът към сделки за по-големи български фирми не е пресъхнал;

че за софийския доставчик на ВиК услуги това ще е третият поред частен собственик за кратката му десетгодишна история.

че френската Veolia Water от седмици преговаря да купи мажоритарния дял на британската United Utilities в „Софийска вода”; разговорите между двете международни компании са в много напреднала фаза; от „Софийска вода” обясниха, че до две седмици от United Utilities ще обявят дали ще има сделка.

че „Софийска вода” е акционерно дружество, в което 22.9% се държат от общинското „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, а мажоритарният пакет акции е собственост на специално създадено холандско дружество; в него United Utilities има 75%, а Европейската банка за възстановяване и развитие – останалите;

че все още е рано да се говори за цена на сделката. При всяко сливане и придобиване цената зависи от брутната печалба, като се умножава в коефицент (който често е от порядъка между 4 и 7); печалбата на компанията през последните две години се движи около 16 млн. лв. Това означава, че теоретично софийското дружество може и да струва около 100 млн. лв.;

че до продажбата на концесията на „Софийска вода” се стигна, след като през миналата година United Utilities започнаха да планират освобождаването си от дейности в чужбина (Манила, Австралия, Близкия изток, Европа); първоначално компанията мислеше да продава в пакет, но после реши да ги раздели в групи; наскоро бизнесът на компанията в Австралия намери купувач в лицето на Mitsubishi Corporation; Японската корпорация е платила 225 млн. австралийски долара - кеш и чрез поемане на дългове;

че „Софийска вода” се продава в пакет с бизнеса на британската компания в Талин, Естония и Бялско Бяла, Полша. Според една от версиите решението на компанията е провокирано от проблеми в ключовия й пазар Великобритания. Дружеството не е получило исканите по-високи цени за следващите пет години;

че колкото до „Софийска вода”, „ако инвеститорът иска да постигне по-бърза възвращаемост от проекта, сега е моментът за продажба”, коментира Иван Иванов, изпълнителен директор на „Софийска вода”;

че първоначалните планове са били да се инвестира през първите 15 години, а през следващите 10 да се печели. „Сега сме в 10-ата година на концесията, компанията се стабилизира, няма политически риск, както в началото”, обяснява още Иванов. Но досега дивиденти на акционерите не са изплащани. Това означава, че при сделка United Utilities може да продаде Софийска вода сравнително изгодно и да получи пари накуп. Едновременно с това има достатъчно голям хоризонт за другия инвеститор, за да може и той да си възвърне инвестицията.

че до момента освен Veolia за потенциален купувач се спрягаше и другата голяма френска компания във водния сектор - Suez. По последна информация обаче по-вероятно е новият собственик да е Veolia;

че фактът, че толкова големи международни компании се интересуват от концесията в столицата показва, че водният сектор в страната има потенциал да привлича инвеститори. Veolia например проявява интерес и към проект на регионалното министерство и Международната финансова корпорация от 2007 г. По него трябваше да се избере пилотен град, в който да се премине към публично частно партньорство във водния сектор. Избираше се между Бургас, Пловдив, Добрич. Проектът обаче се забави много през годините и едва ли ще се случи и през настоящата. Според представители на бранша един от ключовите моменти, определящи атрактивността на държавата за привличането на частни компании във ВиК услугите, са сравнително ниските цени на водата на база европейските нива, което позволява тяхното увеличаване за набирането на финансов ресурс за инвестиции. Нуждата от много вложения в най-нереформирания сектор - водния, пък открива множество възможности пред частните компании. Рисковете за инвеститорите се крият в това дали регулаторът ще одобри поисканите цени от тях за следващите години, което поставя под въпрос финансовите разчети на инвеститорите.;

че компанията купувач на дяловете на „Софийска вода” ще наследи изцяло бизнеса на досегашния собственик - т. е. годишни приходи от над 150 млн. лв.; но ще „получи” и заемите на дружеството, както и 5-годишния бизнес план. Номиналната стойност на заемите на софийската фирма към края на април 2010 г. е около 143.5 млн. лв. От тях 71 млн. лв. са към Европейската банка за възстановяване и развитие, 71 млн. лв. от компанията майка United Utilities и малко над 1 млн. лв. към ОББ. Петгодишният бизнес план на дружеството предвижда инвестиции в размер на 240 млн. лв. Той започна да се изпълнява от миналата година, която беше и най-активната от гледна точка на инвестициите от началото на концесията. Тя беше спечелена през 1999 г. от британската International Water, която предложи минималните изисквани инвестиции и съответно по-добро съотношение между цени и инвестиции в сравнение с останалите конкуренти, т.е. и по-плавно нарастване на цените. Четири години по-късно бизнесът беше продаден на друго британско дружество - сегашния собственик United Utilities. Компанията в момента има годишни приходи от над 2 млрд. британски лири. Но е в пъти по-малка от възможния нов оператор - френската Veolia.

че другото, което ще наследи концесионерът, е поддържането и инвестирането във водната мрежа на София и предоставянето на трите вида услуги на гражданите - водоснабдяване, отвеждане на отпадъчни води и пречистване. Една от основните критики към досегашния концесионер и с което ще трябва да се заеме новият е, че намаляването на загубите на вода от началото на концесията е минимално. От 64% преди десет години сега те са 57%. По-правилно е загубите да се смятат в обеми. Това са физическите загуби, когато водата се губи по мрежата. Има и търговски - когато потребена вода реално не е отчетена и фактурирана, обяснява Иванов. Физическите загуби намаляват всяка година с между 2-3 млн. кубика. Просто инвестициите във водомери и мрежа не са с достатъчно добър темп, коментира още той.

че вложените от компанията средства на практика идват от цената на водата (1.28 лв. без ДДС за комплексната услуга), която плащат потребителите. Реално потребителите не плащат самите загуби, а мероприятията за тяхното намаляване. „Един кубик загубена вода води до допълнително натоварване в цената от 2-3 ст. на всеки кубик”, обяснява Иванов. Това е така, защото дружеството плаща на язовира такса от 2 стотинки. Много по-скъпо е, ако се сменят тръби. Средствата, които трябва да инвестираме, за да намалим един кубик загуби, са 3-5 лв.”;

че собственикът ще трябва да вложи и значителни средства в канализационната мрежа. Водопроводната система на столицата е 4000 км, докато канализацията е 1500 км. Сега инвестициите във втората се правят както от "Софийска вода", така и чрез еврофинансиране.

ХІ.

В броя от 14 юни 2010 г. на в-к „Капитал” е публикувана статията на Калина ГорановаСофийска вода" вече официално става френска. Veolia water се договори да купи контролния пакет в столичното дружество”.

В нея се казва следното:

че преди два дни френската компания Veolia Water се е договорила да придобие активи на британската United Utilities в Централна и Източна Европа. Основният актив в пакета е „Софийска вода”. Това е било обявено официално от френската компания;

че цената на сделката е 199 млн. евро, като не е обявено колко е платено за софийската концесия. „Софийска вода” се продаваше в пакет с бизнеса на британската компания в Талин, Естония и Бялско Бяла, Полша. Така след сделката Veolia ще придобие и 26% от AS Tallina Vesi, която осигурява ВиК услугите в столицата на Естония, както и 33% от Aqua SA, която предоставя ВиК услуги в Южна Полша. Във Великобритания пък Veolia "придобива портфолио от дейности по аутсорсинг, индустриален инженеринг и инфраструктурно договаряне", се казва още в съобщението на компанията.;

че до продажбата се стигна след като през миналата година United Utilities започнаха да планират освобождаването си от дейности в чужбина и ги разделиха на групи (Филипини, Австралия, Близкият изток, Европа);

че продажбата е станала през дружеството Veolia Voda SA, което е регистирано в Париж и се занимава с инвестирането в активи. В него дялове имат Европейската банка за възстановяване и развитие, а от скоро и Международната финансова корпорация, част от Световната банка. При конкретната сделка, ако се изключи участието на двете финансови институции, дългът на дружеството - майка Veolia Environment ще се увеличи със 159 млн. евро през 2010 г.;

че „Софийска вода” е акционерно дружество, в което 22.9% се държат от общинското „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, а мажоритарният пакет акции е собственост на специално създадено холандско дружество. В него United Utilities има 75%, а Европейската банка за възстановяване и развитие – останалите;

че преди време от „Софийска вода” обясниха, че Европейската банка за възстановяване и развитие има право да продаде дела си (пут опция) в столичната концесия към края на годината. Така ако банката реши да продава, най-вероятен купувач би бил новият мажоритарен акционер.;

че Veolia Water е едно от четирите подразделения на Veolia Environment, която развива дейност в сектора на водите, енергетиката, транспорта и преработката на отпадъците. За 2008 г. Veolia Water има оборот от 12.56 млрд. евро. Развива дейност в 66 държави, 22 от които в Европа. Компанията има над 4500 договора за опериране на ВиК системи по света.

ХІІ.

В броя от 18 юни 2010 г. на в-к „Капитал” е публикувана статията на Калина ГорановаСофийска вода” преплува Ламанша. Вече е сигурно – френската Veolia ще купи столичното дружество от британския му собственик”.

В статията се казва:

че българска компания „Софийска вода” се е явила като „най-апетитната част от сделката между френската Veolia Water и британската United Utilities – две от най-големите компании в сферата на ВиК услугите”;

че продажбата на дела на United Utilities в столичния концесионер ще е една от най-големите корпоративни сделки в България за тази година с цената си от над 100 млн. лева;

че споразумението между двете компании е било подписано преди дни;

че за продажбата на „Софийска вода” се заговори, откакто британската United Utilities заяви намерението си да се раздели със задграничния си бизнес;

че според една от версиите дружеството се освобождава от активите си, тъй като има нужда от свежи пари. А те трябват за инвестиции във Великобритания, след като местният регулатор не се съгласява да даде исканата от компанията цена на водната услуга. Фирмата започва да продава бизнеса си на пакети по географски райони. След последната сделка с Veolia компанията вече е осребрила бизнес и активи за 441.1 млн. британски лири;

че френската компания ще плати 174.2 млн. британски лири за нерегулирания бизнес на United Utilities в Европа. От тях 108.6 млн. паунда са в брой, а останалите 65.6 млн. са за поемане на дългове от настоящия собственик;

че сделката за продажбата на 57.8% от „Софийска вода” е в пакет с бизнеса на британската компания в Талин, Естония и Бялско Бяла, Полша. Така след сделката Veolia ще придобие и 26% от AS Tallina Vesi, както и 33% от Aqua, която предоставя ВиК услуги в Южна Полша. Във Великобритания пък Veolia придобива дейности по аутсорсинг, индустриален инженеринг и инфраструктурно договаряне. Самостоятелната цена на „Софийска вода” не беше обявена. Около 40% от дейностите в пакета обаче се падат на българската концесия. Така цената на сделката би следвало да е от порядъка на 150-160 млн. лв.;

че ако сделката получи одобрението на Генерална дирекция „Конкуренция” в Брюксел, след няколко месеца мажоритарен собственик в „Софийска вода” ще стане една от водещите по мащаби и традиции в сферата на ВиК услугите компания. Veolia Water е едно от четирите подразделения на Veolia Environment, която развива дейност в сектора на водите, енергетиката, транспорта и преработката на отпадъците. За 2009 г. Veolia Water има оборот от 12.56 млрд. евро. Развива дейност в 66 държави, 22 от които в Европа. Компанията има над 4500 договора за опериране на ВиК системи по света.;

че всъщност компанията е позната на българския пазар, но до момента развива дейност в сферата на енергетиката. „Топлофикация Варна” е собственост на Dalkia, част от групата Veolia. Сега компанията ще има възможност да навлезе и в сектора на водите. Софийската концесия се явява стратегическа придобивка за фирмата в регион, в който публично-частното партньорство във ВиК сектора тепърва ще се развива. Към момента компанията е стъпила на Балканите единствено на румънския пазар. Интерес за Veolia биха представлявали и другите балкански държави, като Сърбия и Македония например, както и някои по-големи български градове като Бургас, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Ловеч, Добрич, които могат да бъдат предложени скоро за концесиониране.;

че развитието на компанията в Централна и Източна Европа става с помощта на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация към Световната банка. Сделката е направена през дружество на Veolia - Voda в Париж, в което на 3 юни МФК обявява, че ще инвестира 100 млн. евро (двойно повече от първоначалните намерения) и така получава 9.5% от акциите. В компанията дял има и ЕБВР, като включването на новия финансов инвеститор намалява дела й от 16.88% на 15.3%. Европейската банка и сега има участие в софийската концесия – държи около 19% от капитала. Към края на тази година обаче банката има право да упражни опцията си по продажба на дяловете си на новия мажоритарен акционер и е много вероятно да го направи.;

че извън детайлите по сделката основният въпрос е какво ще се промени след смяната на досегашния концесионер. Новият собственик се очаква да влезе в компанията и да започне реално работа най-рано в началото на следващата година. Досегашните методи на работа на компанията показват, че при задгранични инвестиции дружеството залага на местния мениджмънт, а компанията майка помага с ноу-хау и експерти. Новият собственик ще наследи настоящия 5-годишен бизнес план за развитие на ВиК мрежата на София в размер на 240 млн. лв. Основните задачи и пред концесионера са все едни и същи - намаляването на физическите и търговските (при липса или неправилно отчитане на водомерите) загуби на вода, подмяната на водомерите и изграждането на канализационна мрежа там, където тя липсва. За последното би могло да се използват средства по оперативните програми на Европейския съюз, което би освободило финансов ресурс за подмяната на водопроводи.

ХІІІ.

Ваше престъпно държавно-властническо прокурорско слугинско величие на българския ченгеджийско-мафиотски политически режим,

КАКТО Е ВИДНО ОТ СИНТЕЗИРАНО ИЗНЕСЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ,

СЛЕД КАТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЧЕТИРИ ГОДИНИ НА ВАС ВИ Е БИЛА ВЪЗЛОЖЕНА ЗАДАЧАТА ДА СКРИВАТЕ ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА ВИЗИРАНАТА ТРАНСНАЦИОНАЛНА МАФИОТСКА ФИРМА,

СЪВСЕМ НАСКОРО ВИ Е БИЛА ВЪЗЛОЖЕНА ЗАДАЧАТА ДА ОСЪЩЕСТВИТЕ ФОРМАЛНО ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ПОСТАВЕНИЯ ОТ МЕН КАЗУС И ПУБЛИЧНО ДА ОБЯВИТЕ НЕВИНОВНОСТТА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ.

Все пак, макар и именно в контекста на тези събития

да беше осъществен

(преди два месеци)

опитът за моето убийство,

с настоящите редове за пореден път

настоявам

да осъществите законосъобразно разследване

на изнесените от мен факти и обстоятелства

на престъпна правителствено покровителствувана дейност

на транснационално владения мафиотски субект „Софийска вода” АД.

13 август 2010 г. Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар