Янко Николов Янков -
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 44 08 13 32 28
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://velyovski.blogspot.com/
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
================================================================
22 август 2010 г.
До Европейския съд
за защита на правата на човека
при Съвета на Европа
67075 Страсбург, Франция
И С К (Жалба)
№ 5/22 август 2010 г.
от Янко Николов Янков –
ЕГН 4408133228 -
гражданин на Европейския съюз
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Срещу: Република България
по повод и във връзка с дело №5735 по описа за 2009 г.
на Административен съд София-град,
Първо отделение, 19-ти състав,
съдия-докладчик Румяна Лилова
Копия:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС и САЩ
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове
на чуждестранния дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български
и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
Първо предварително уточнение:
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст: – виж: „Иск № 5 пред Европейския съд в Стразбург”,
http://iankov.blogspot.com/2010/08/5.html*************
Второ предварително уточнение:
Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:
от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от
СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,
шест от които са със смъртен резултат,
извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт;
от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор
повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления,
но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване, и
до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.
*************
Трето предварително уточнение:
След като ПРЕЗ 2008 г. предприех стратегия на интензивно завеждане на съдебни дела ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА
и особено след като ПРЕЗ МАРТ 2009 г. предприех интензивна стратегия на завеждане на съдебни дела в МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ,
аз и членовете на семейството ми станахме обект на интензивни „добронамерени уведомления и предупреждения”,
че ако продължавам да търся правата си пред българските и пред европейските съдилища и институции,
спрямо мен и членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.
*************
Четвърто предварително уточнение:
Тъй като отказах да се съобразя с „добронамерените уведомления и предупреждения”
и освен това на 20 май 2010 г. депозирах пред Министър-председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта, че българските специални държавни служби упражняват върху мен мафиотски шантаж, целящ да ме мотивира да спра да търся отговорност за нарушените (мои и на членовете на семейството ми) права,
на 10 юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, както и характера на недвусмислен терористичен акт,
а на 21 юни с. г. две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София, със железен предмет счупиха рамото ми на пет парчета, и въпреки че прокуратурата е сезирана не само от медиите, но и лично и официално от един високопоставен прокурор (който бе направил приятелско посещение при мен в болницата),
до днес не е предприето абсолютно нищо именно защото престъплението има характера на специално оперативно мероприятие, извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби, И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия.
Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам, че целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,
но че внезапното ми инстинктивно отместване на главата само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е било стоварило върху рамото,
като по този именно начин убийството е било „заменено” с осакатяване.
*************
Пето предварително уточнение:
Въпреки така посочената ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ,
днес, само два месеци след покушението,
ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА ПРЕД СЪДА В СТРАЗБУРГ -
естествено, съвсем не защото разчитам на този съд,
А ЗАЩОТО СЧИТАМ,
ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО
въпреки ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ НА НЯКОИ ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ИНСТИТУЦИИ
(встъпващи като „демократични партньори” на престъпния български клан на руската Червена Мафия),
ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА ПОВЪРНОСТТА,
ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.
*************
Приложено представям 43 (четиредесет и три) последователно номерирани страници копия от документацията по визираното дело №5735 по описа за 2009 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 19-ти състав, съдия-докладчик Румяна Лилова.
*************
І.
На 16 август 2009 г. предявих Иск срещу Министерския съвет (Правителството) на Република България, който Иск бе надлежно регистриран в Административния съд София-град, и бе образувано административно дело № 5735/ 2009 г., Първо отделение, 19-ти състав, съдия-докладчик Румяна Лилова.
В пределно ясно написан текст
Искът ми е основан върху чл.7 от Конституция и чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
при което изрично и ясно е изтъкнат аргументът, че
чл.5, ал.2 е постулирал „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”,
а чл.5, ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.
Изрично и ясно е обоснована тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл.7 от Конституцията.
ІІ.
Във въвеждащата (уводната) част на Иска е посочено:
►че от 1975 г. досега аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от сто и шестдесет престъпления, извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт;
►че досега не сме получили абсолютно никакво правосъдие;
►че съм бил осъден и съм престоял в затвора шест календарни години, след което по решение на Общото събрание на Върховния съд присъдата ми е била отменена и съм бил признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства;
►че още през 1990-1991 г. официално съм поискал разсекретяване на досиетата (документацията) на комунистическата Държавна сигурност (ДС) и търсене на отговорност за регистрираните в тях престъпления;
►че едва през 1998 г. съм получил частичен достъп до архивите на ДС, когато именно съм установил, че на стр.119-120 на папката, озаглавена „Дело №13304 от 1976 г.”, че е имало специален строго секретен план, задачата на който е била да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици, които текстове да бъдат предоставени на Научно-техническия отдел на ДС, където именно да бъдат изработени компрометиращи фалшификати, които да бъдат предоставени на лицата, с които се срещам, и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”;
►че на стр.73-78 от Том 1 на Дело №21441, ДОР „Дракон” стана видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план, е било възложено на Научно-техническото управление на Държавна сигурност (Първи отдел, Четвърто управление) и на Второ главно управление на Държавна сигурност да осъществят т.нар. „комбинация от текстове” (т.е. да изработят компрометиращи ме фалшификати), които да бъдат изпратени на посолствата, за да бъда компрометиран пред западните държави;
►че на стр.9-18 на Дело №24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърден строго секретен оперативен план, съгласно който е било възложено на агентурата на ДС да бъде разпространяван сред хората, с които се срещам, фалшивият компрометиращ слух, че съм луд и че съм агент на Държавна сигурност.
ІІІ.
Във въвеждащата (уводната) част на Иска е посочено, че когато през май 2001 г. т.нар. „Комисия Андреев” е била обявила моето име в списъка на агентите, аз съм написал и предявил няколко десетки официални искания както за достъп до това мистериозно досие, така и за неговото подлагане на експертиза, така и за съдене на фалшификаторите.
ІV.
В Иска изрично и пределно ясно е посочено, че
едва през 2003 г. съм получил официален достъп до т.нар. „Агентурно дело”
и че веднага, още на 04 август 2003 г. най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов
е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”,
изричното и пределно ясното заключение на който гласи,
че текстовете, намиращи се в посоченото дело,
не са писани и не са подписвани от мен,
тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.
V.
В Иска изрично и пределно ясно е посочено, че
на 20 август 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор имащо рег.№ 3588 мое поредно официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се както в изготвянето, така и в официалното компрометиращо използуване на въпросния фалшификат;
и че после, с Постановление на Софийския военен прокурор от 02 февруари 2004 г.,
е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г.,
по което е прието за установено,
че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков,
но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.
VІ.
В Иска изрично и пределно ясно е посочено, че
Постановлението на Софийския военен прокурор е потвърдено от висшестоящата прокуратура и продължава да е в сила,
а съгласно неговото съдържание по надлежния ред е било безспорно установено,
че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” (т. е. - фалшификации)
с цел да причини
и е причинило вреда
на гражданското лице Янко Николов Янков,
но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.
VІІ.
В Иска изрично и пределно ясно е посочено:
А) че съгласно българското законодателство именно това и само това е редът за разследване и за установявяване на истината относно този вид престъпления;
Б) че единствените компетентни органи за произнасяне по този вид престъпления са прокуратурата и наказателният съд;
В): че всички български официални държавни и обществени институции и всички български граждански и юридически лица са длъжни да се съобразяват с посоченото решение; и че това се отнася включително и за българския съд, към който съм се обърнал за правосъдие с настоящия мой иск;
Г): че моето категорично мнение е, че в посочения случай давността като основание за неотговорност (безотговорност) на извършителите е започнала да тече съвсем не от момента на извършването на престъплението, а именно от момента, в който аз съм бил получил възможността да узная и свободно да използувам доказателствата относно престъплението - тоест, от момента, в който ми е бил даден информационен достъп до т. нар. „Агентурно дело”. Или казано с други думи: така, в посочения казус давност за наказателна и гражданска неотговорност на престъпниците въобще не е текла.
Също така, казано с други думи, в посочения казус престъпните дейци отговарят за деянието си както наказателноправно, така и гражданскоправно още от самия момент на извършването на престъплението и носят отговорността до наши дни включително.
VІІІ.
В Иска изрично и пределно ясно е посочено,
че в резултат на въпросното извършено против мен престъпление (документната фалшификация) съм претърпял и понесъл изключително голямо множество имуществени (материални) и неимуществени (морални) вреди, както и голямо множество вреди, имащи характера на пропуснати ползи;
че исковата ми претенция от сто милиони левове се отнася за всичките претърпени от мен вреди – имуществени (материални), неимуществени (морални) вреди, както и пропуснатите ползи;
че исковата ми претенция се отнася за всичките нанесени ми вреди от момента на извършването на престъплението (на създаването на фалшификата) до наши дни, и по-точно до момента на предявяването на този Иск;
че от материалите по посоченото следствено дело е видно, че началният момент на посочената престъпна дейност е датата 03 януари 1978 год.
ІХ.
В Иска изрично и пределно ясно е посочено,
Първо: че въпросният фалшификат е бил официално и строго секретно интензивно използуван за осъществяването на компрометиращ ефект върху моята личност и моята дейност;
Второ: обект на манипулативно въздействие са били лицата, с които съм осъществявал както лични, така и политически контакти - както с български граждани, така и с чуждестранни личности и институционални представители (чуждестранни дипломатически представители в България, чуждестранни обществени и други институции в България и извън България, живеещи в и извън България чуждестранни личности, политически ръководители, и пр.);
Трето: след 1990 г. обект на специално, тотално и интензивно манипулативно въздействие са били всички лица, които принадлежат към т.нар. „електорат” и представляват онова, което се нарича „политически избиратели”; в резултат на пропагандното манипулативно въздействие върху този именно „обществен контингент или слой”, извършено от времето на моята битност като народен представител във Великото Народно събрание до наши дни, беше „взривено” и попречено на моето нормално и ефективно участие във всичките следващи избори;
Четвърто: твърде много и неизброими са всичките индивидуални обекти, върху които е било въздействувано чрез посочения фалшификат, поради което едно евентуално искане на съда да представя подробни доказателства в това отношение би било не просто абсурдно, а би представлявало нова и перверзна форма на допълнително репресиране.
Тъй като компрометирането ми е било насочено към всички възможни личности и институции в България и по света, следва съдът да приеме, че то е било реално осъществено в този му именно максимален обем.
Х.
В Иска изрично и пределно ясно е посочен т. нар. Петитум:
съгласно текста на който от така посочените факти и обстоятелства е видно,
че българската държава
е извършила пълно и драстично нарушаване на моите гарантирани от закона права и интереси,
като по-конкретно в Министреството на вътрешните работи е било изработено фалшификатно дело, което е било предназначено за използуване и е било използувано за тотално компрометиране на моята личност и на моята дейност;
че при така посочените факти и обстоятелства
пледирам пред надлежния български съд
да извърши необходимото съдебно разследване
и да постанови решение,
с което да осъди ответника да ме обезщети за посочените по-горе, умишлено причинени ми вредни последици,
и да ми заплати предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.
ХІ.
В Иска изрично и пределно ясно са посочени т. нар. ДОКАЗАТЕЛСТВА, като съм написал, че пледирам пред съда да изиска служебно от Софийската военна прокуратура въпросното следствено дело и същото да бъде приложено като доказателство по настоящето процесно дело.
ХІІ.
На 25.08.2009 г. „съдът” е издал „Разпореждане”, по повод и във връзка на/с което в моята датирана на 28.09.2009 г. официална правнорелевантна позиция съм декларирал:
►че текстът на този „съдебен” акт е едно от категоричните доказателства, че в т. нар. „Посткомунистическа България” не само Административният съд-София град, но и всички останали съдилища - и не само въпросната „съдийка”, но и всички български „съдии” - въобще не са съдии, а са само най-долнопробни престъпни слуги на Червената мафия и на нейните тайни и явни специални служби и, разбира се, на самата престъпна ченгеджийско-мафиотска държава - която им е възложила функцията да обезпечават персоналната безотговорност на престъпниците и институционалната безотговорност на държавата. А тъй като в настоящия казус става въпрос изключително за отговорност на самата държава за извършена от нея надлежно доказана престъпна дейност, напълно очевидно е, че въпросното псевдосъдийско „Разпореждане” има функцията да обезпечи безотговорността на държавата;
►че след като е извършила точно десет (10) нагли и безскрупулни изопачения (фалшификации) на моята изрично и ясно заявена суверенна ищцова воля,
въпросната ченгеджийско-мафиотска функционерка, изпълняваща съдийска длъжност и именуема Румяна Лилова, Е ИЗВЪРШИЛА ФАЛШИФИКАЦИЯ:
КАКТО НА ПРИНЦИПНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ПРАВОТО;
ТАКА И НА ФАКТИТЕ, КОИТО СА СВЪРЗАНИ С ВИЗИРАНИЯ ОТ МЕН КАЗУС;
ТАКА И НА ИЗИСКВАНИЯТА НА КОНКРЕТНИТЕ ЗАКОНОВИ НОРМИ, на които самата тя се е позовала и позоваването на които има точно същата смислова и нормативна сила, каквато сила би имало и нейното позоваване на някои от текстовете на Манифеста на комунистическата партия, на Корана или на телефонния указател на град София;
►че в самия текст на Иска на пределно ясен разбираем български език изрично са „посочени”, „изложени”, „описани”, „конкретизирани” и „уточнени” абсолютно всичките онези правнорелевантни неща (факти и обстоятелства), които въпросната „съдия-докладчик по делото” ПЕРВЕРЗНО определя като „непосочени”, „неизложени”, „неописани”, „неконкретизирани” и „неуточнени”;
►че от самия текст на височайшето „указателно” (по-точно – псевдоуказателно!) съдийско разпореждане пределно ясно личи преди всичко, че „съдията докладчик по делото” с престъпен предумисъл е приложил една ТИПОВА антиправова и псевдозаконова стратегия, целяща да не допусне разглеждането на казуса в открито съдебно заседание, и по този начин да обезпечи пълна безотговорност на държавата за извършените от нея злодеятелни (престъпни) посегателства върху моите права и интереси.
ХІІІ.
На 13.10.2009 г. „съдът” е издал „Разпореждане”, по повод и във връзка на което в моята датирана на 22.10.2009 г. официална т. нар. „Частна жалба” съм посочил, че това решение на „съдията” въобще не ме е изненадало, тъй като не само на българската, но и на европейската, и на световната общественост, и на европейските институции доста отдавна е пределно ясно:
►че т. нар. „българско правосъдие” е „независимо” единствено от самото себе си, т.е. от Правото;
►т. нар. „български съдии” са „независими” единствено от самите себе си;
►че не друг, а самият Председател на Върховния административен съд неотдавна публично бе признал, че именно чрез институционалното толериране на специалните служби българските съдии са подставени лица на „бизнеса”, т. е на Мафията;
►както и че само преди около два месеци (31 август 2009 г., в-к „Шоу”) видният парламентарист Борислав Българинов - депутат от 40-то Народно събрание, член на Комисията по правни въпроси, зам.-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред публично призна, че в посткомунистическа България съдебната система изпълнява политически поръчки и е използувана като политически репресивен апарат, и че тя е мястото, където се заличават всичките следи на престъпленията.
ХІV.
На 15 юни 2010 г. по надлежния начин съм регистрирал официално писмо, в което съм посочил, че след като съм обжалвал пред Върховния административен съд издадения псевдосъдийски акт,
ВЕЧЕ ДЕВЕТ (9) МЕСЕЦИ –
НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВИ СЪОБЩЕНИЯ ОТНОСНО ХОДА НА СЪДЕБНАТА ПРОЦЕДУРА,
И НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОЛУЧА КАКЪВТО И ДА Е ДОСТЪП ДО САМАТА СЪДЕБНА ПАПКА,
КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН
В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО
ПРЕД МЕН СА ПОСТАВЕНИ
АБСОЛЮТНИ И ТОТАЛНИ БАРИЕРИ,
ПРАВЕЩИ АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНА МОЯТА ЛЕГИТИМНА ЗАЩИТА ПО ДЕЛОТО.
ХV.
На 12 юли 2010 г. получих „Съобщение за определение” и копие от „Определение” №161 от 07.01.2010 г., съгласно текста на което производството по делото е прекратено и това не подлежи на обжалване.
*************
*************
*************
С настоящия Иск, имащ статуса и на Жалба,
адресирана до Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Страсбург, Франция,
пледирам:
документацията по визираното;
Второ: Съдът да изиска от Рупублика България пълната оригинална документация по посоченото дело №5735 по описа за 2009 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 19-ти състав, съдия-докладчик Румяна Лилова;
Трето: Съдът да образува съдебно дело против Република България и да ни призове в съдебно заседание, в което да бъдат разгледани моите искания относно извършените от българското правосъдие нарушения на моите права и интереси;
Четвърто: Съдът да осъди Република България съобразно нормите на Правото и изискванията на Справедливостта;
Пето: Специално внимание обръщам върху обстоятелството, че само преди една година, в края на март и началото на април 2009 г., депутатите от Европейския парламент приеха Резолюция, отнасяща се за „европейската съвест и тоталитаризма”, съгласно която е необходимо както да се отдава почит към всички жертви на тоталитарните и авторитарни режими в Европа, така и да бъдат осъдени извършителите на престъпленията и по този именно начин да бъде подготвена почвата за помирение.
*************
*************
*************
Първо заключително уточнение
Както в предишните искове (жалби), така и тук, в Иск (Жалба) №5, изрично, ясно и категорично декларирам моето професионално убеждение, че би било пълно безумие да се включвам в садистичната антиправова игра на мафиотско-съдебния български клан на руската Червена мафия и да изтъквам и обосновавам по подробен начин каквито и да са правни аргументи и съображения - още повече, че поне на теория Съдът е длъжен служебно да направи това.
Декларирам, че считам, че би било пълно безумие да се включвам и в демагогската игра на правосъдие, разигравана от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, и пред вас да изтъквам каквито и да са правни аргументи, тъй като не очаквам от този Съд да реши моя Иск нито бързо, нито правосъобразно; тъй като съм категорично убеден, че и Стразбургската международна съдебна инстанция се придължа към прословутия ленинов тезис, че правото не е нищо друго, освен въздигнатата в закон и утвърдената като практика престъпна воля на господствуващата класа (в случая – легитимирания от Европа господствуващ престъпен български клан на Руската Червена Мафия).
Все пак, обаче, намирам, че за правната теория и най-вече за бъдещите поколения юристи и граждани на България и на Европа има и ще има значение това - да бъде документирано какво е гледището по казуса на Европейския съд за защита на правата на човека;
или по-точно казано – ще бъде от значение историята да знае как точно Европейският съд за защита на правата на човека защитава Мафията, а не правата на човека.
Второ заключително уточнение
Специално подчертавам факта, че през цялата моя вече половинвековна практика на юрист досега не съм имал абсолютно нито един личен случай и (въпреки моя специално проявен професионален проучвателен научно-изследователски интерес) не зная за съществуването на нито един личен случай на нито един български гражданин, при който съдебната система на официалния държавен български съд да е проявила макар и някаква минимална правосъобразна дейност.
Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека)
Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите,
но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;
и че в резултат на това днес, именно благодарение на посочената егида всички български правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.
Специално подчертавам и факта, че настоящият съдебен иск пред Европейския съд за защита на правата на човека е обозначен като ИСК № 5
съдържа само една от правнорелевантните съвкупности, отразяващи тривиалния факт,
че българската държава е нискойерархично структурно звено (статусно разположено далеч по-ниско от онези структурни звена на Червената Мафия, които се занимават с наркотици и проституция) от българския клан на руската Червена мафия,
и че високоинституционални европейски икономически, политически и правосъдни структури функционират, за да защитават Червената Мафия, а не Човешките права.
Трето заключително уточнение
Предварително и достатъчно ясно изразено декларирам, че въобще не разчитам да получа правосъдие от Европейския съд за защита на правата на човека - не защото не търся такова, а поради факта, че по силата на моята професионална квалификация и по силата на конкретната ми многогодишна практика на мен ми е достатъчно ясно, че този съд фактически изпълнява аналогичната или дори точно същата репресивно-геноцидна и античовешка функция, каквато изпълняват и българските съдилища, които имат статуса на нискойерархични структурни звена от системата на Червената мафия.
Макар и да бе създаден, за да се бори срещу тиранията и да защитава правата и интересите на обикновените хора,
през последните 20 (двадесет) години и
специално спрямо гражданите на посткомунистическите страни
Европейският съд за защита на правата на човека
се е превърнал в инструмент не само оскърбяващ човешките права и висши ценности, но и оневиняващ зловещите и кръвожадни комунистически и посткомунистически мафиотски престъпници, брутално нарушаващи човешките права и ценности.
Дори нещо повече – този съд се е превърнал в един от главните инструменти за поддържане на престъпната геноцидна власт на специфичния мафиотски политически посткомунистически режим в България, установен от българския клан на трансмутиралата в Червена мафия руска Червена армия.
Четвърто заключително уточнение
Разбира се, че нямам никакво намерение тук и сега да обяснявам какво точно ми е ясно (защото това ще бъде обект на внимание на една от книгите, които ще издам в близките години), но накратко ще посоча поне единадесет съображения:
Първо, че още преди много години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана Дамянова Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор на българския филиал на КГБ; а после, заради заслугите й, включително и за моето противоправно вкарване в затвора за шест години, тя стана не само Заместник-Председател на мафиотския посткомунистически български Парламент, не само титулярен дипломатически представител (Посланик) на мафиотската посткомунистическа българска държава в САЩ (1994-1998 г.), но и двумандатен (за три години от 1998 до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008 г.) съдия именно в Европейския съд за защита на правата на човека.
Второ, едномандатният съдия в същия Европейски съд за защита на правата на човека Димитър Бонев Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също така е агент на българския филиал на КГБ, бе заслужил международния си съдийски статус включително и с това, че точно по времето на неговия избор за съдия в Стразбург, действувайки като съдия във Върховния съд на България, отмени спечеленото от мен дело, с което бях доказал нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически и като правен субект на Българската комунистическа партия и на нейната наследничка - Българската социалистическа партия (пряко или косвено управлявала и понастоящем продължаваща да управлява България).
Трето, през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен четиригодишен мандат българския съдия в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец от българската Държавна сигурност, но и самата тя е била агент на точно три управления (Първо, Второ и Шесто) на българския филиал на КГБ - впрочем, същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено свързан с моя статус на политически затворник.
Нещо повече – във висшите юридически среди в София се приема като ноторно известно, че самата тя по-рано е била стратегически агент на самата зловеща съветска тайна служба КГБ, и че след камуфлажните политически промени в Източна Европа е получила статуса на високопоставен чуждестранен агент на политико-мафиотските трансмутации на КГБ: съвременните руски държавни тайни служби и на техния „брат-близнак” – зловещата Руска Червена мафия.
Четвърто, понастоящем действуващият съдия в Европейския съд за защита на правата на човека Здравка Владимирова Калайджиева е дъщеря на масов убиец (политкомисар на комунистически партизански отряд и висш функционер на престъпния български комунистически режим); и така, както не е било приемливо децата на висшите нацистки престъпници да участвуват като съдии в Нюрнбергския съд, би трябвало да не е приемливо и децата на високопоставените комунистически престъпници да участвуват като съдии в Стразбургския съд.
Впрочем, много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не само се покаяха за вината на родителите си и не само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници - докато децата на висшите комунистически престъпници не само не се покаяха, не само не се отказаха от икономическите облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, включително и в международните и европейските съдилища, за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи.
Всъщност перверзията, в която съответни европейски политически и магистратски институции са се съгласили да участвуват, не спира дотук, тъй като чрез нейния ченгеджийско-мафиотски брак с Борислав Христов Дионисиев Здравка Владимирова Калайджиева е и високоинституционално подставено лице на украинския клан на руската Червена мафия, организиран и ръководен лично от Владимир Шчербицки - Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.
Впрочем, за всеки, който умее да борави с интернет-информацията не е трудно да установи, че българският министър на правосъдието пределно ясно се е похвалил публично, че избирането и назначаването на Здравка Владимирова Калайджиева за съдия в Стразбургския съд е гаранция за намаляването на осъдителните присъди против България; а поне според мен и поне в контекста на гореизложеното същността на това високоинституционално признание е пределно ясна.
Пето, считам, че имам всичките лични и професионални основания да бъда категорично убеден, че в резултат на подобни престъпни ангажираности и заслуги битуват и функционират като магистрати ако не всички, то поне немалка част от останалите съдии в Стразбург, Люксембург и Хага.
Шесто, вече съм търсил правосъдие от същия този Европейски съд за защита на правата на човека – и, разбира се, въобще не съм го получил - не защото не съм имал фактическите и правните основания, а именно защото функцията на този Съд е да обезпечава безотговорност и безнаказаност на комунистическите и на посткомунистическите престъпници както в България, така и в Европа.
Седмо, като пълномощен представител на няколко души дългогодишни политически затворници на комунистическия режим, чиито човешки права и достойнство бяха брутално нарушени и от посткомунистическия мафиотски режим, лично съм бил подготвил, написал и изпратил исковете и документацията до същия този Европейски съд за защита на правата на човека, но тези хора не получиха абсолютно никаква защита - не защото нямаха съответните фактически и правни основания, а именно защото ги имаха и търсеха защита на своите човешки права и на своето човешко достойнство.
Осмо, след всичко това днес лично аз съм категорично убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.
Девето, по време на класическото комунистическо управление човешките права бяха една от разменните монети - срещу няколко съвсем отделни, частни, конкретни и напълно незначителни от принципна гледна точка отстъпки по въпросите за човешките права комунистическата власт получаваше доста солидни икономически и политически компенсации. Или по-ясно казано – властвуващият комунистически елит най-нагло се пазареше и в буквалния смисъл на думата успяваше да продаде на Запада някои считани за конвертируеми личности или правни принципи, и преди всичко правни механизми - между другото точно така СССР продаде Владимир Буковски, за да получи Луис Курвалан.
Днес Червената мафия като властови наследник на бившия комунистически елит не само не е забравила полезния си опит в този аспект, но дори значително го е усъвършенствувала, като е въвела в употреба съвсем нови политически и юридически „полезни хватки”, съчетани със старите долнопробни хитрости и наглости. Така проблемата за човешките права и днес си остава онова, което е била и по-рано - шантажен агрумент и ценна разменна монета.
За това, че по време на войната в бивша Югославия подкрепи акцията на НАТО, като предостави един - в голяма степен съвсем ненужен на тази организация въздушен коридор - българското мафиотско правителство получи не само доста икономически и политически компенсации и насърчения, но и нови индулгенции за продължаващите брутални нарушения на човешките права. Дори нещо повече – то не само продължи да шантажира Запада за получаване на още такива, но и Западът, включително и самият Европейски съд за защита на човешките права, съвсем охотно отстъпи, и в новия пакет от компенсации българският клан на руската Червена мафия съвсем реално получи и нови индулгенции, в резултат на които бруталното нарушаване на човешките права просто открито се утвърди като константна геноцидна практика.
Впрочем, в контекста на стълпотворението от очевадни факти в този аспект заслужава да бъде обсъдена и хипотезата, че самата идея за човешките права е била съвместно измислена и издигната в международноправната доктрина и практика още в самото начало именно като бутафорен камуфлажен арсенал.
Поне според нас внимателният анализ разкрива, че тази теза в края на краищата е помогнала за минималната и не съвсем ефективна защита на човешките права на не повече от един случай при всеки един милион нарушения; и че всъщност от тази теза съвсем максимално ефективно се е възползувал само и единствено онзи висш комунистически елит, който именно бе сключил със Запада „джентълменско-мафиотското” споразумение за пълното обезпечаване на неговото трансформиране в посткомунистически капиталистически елит. А ако се приеме, че това действително е така, то напълно закономерен е и въпросът: „Дали този именно краен резултат не е бил предварително, прецизно и съвместно калкулиран още при самото издигане на самата теза за човешките права?”.
Десето, специално внимание заслужава фактът, че през септември 2008 г., Министерският съвет на България спешно бе разгледал и бе взел решение по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия”, изготвен от експерти на специалните служби на Правителството, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища и институции”.
Съгласно текста на самото конфиденциално Решение на Правителството, на специалните служби е било възложено задължението да осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Стразбург да разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна съдебна и бюрократична (административна) процедура срещу България.
Което, доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация не само относно всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства, но и относно всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на съответния европейски съд или чиновник от която и да е друга европейска институция, която информация да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.
Както се казва, „Оруел ряпа да яде!”; впрочем, „ряпата” засега я „ядат” Брюксел и Стразбург.
Единадесето, едно от категоричните доказателства за наличието на специална геноцидно-правосъдна стратегия, насочена срещу българските граждани е и това, че през лятото на 2008 г. Световната банка даде указания на българското правителство да увеличи паричната величина на съдебните такси, за да ограничи и намали възможностите за реален достъп на българите да правосъдието (което, при това, си е чисто мафиотско по своя характер) и така да бъде постигнат статистическия показател, наречен „намаляване на броя на съдебните дела”, който да бъде тълкуван като липса на престъпления, извършвани от българската мафиотска държавна власт.
Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.
Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при това, това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европески изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.
А тази престъпна воля на тази европейска банка несъмноно е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.
22 август 2010 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар