ИСК №6 ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ

Янко Николов Янков -

гражданин на Европейския съюз

ЕГН 44 08 13 32 28

Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:

1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

Address for letters:

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia

Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

================================================================

24 август 2010 г.

До Европейския съд

за защита на правата на човека

при Съвета на Европа

67075 Стразбург, Франция

И С К (Жалба)

№ 6/24 август 2010 г.

от Янко Николов Янков –

ЕГН 4408133228 -

гражданин на Европейския съюз

Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:

1172 София, ж. к. „Дианабад”,

блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

Срещу: Република България

по повод и във връзка с адм. дело № 6642 по описа за 2009 г.,

Второ отделение, 22-ри състав,

„Съдия”-докладчик Десислава Корнезова

Административен съд-София-град

ул. „Георг Вашингтон” № 17, 1000 София

Копия:

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите -

членове на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС и САЩ

(на пощенските и E-mail-адресите)

До всички останали членове

на чуждестранния дипломатически корпус в и за България

(на E-mail-адресите)

До всички български

и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)

Първо предварително уточнение:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст: – виж: „Иск № 6 пред Европейския съд в Стразбург”,

http://iankov.blogspot.com/2010/08/6.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от

СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт;

от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор

повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване, и

до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.

*************

Трето предварително уточнение:

След като ПРЕЗ 2008 г. предприех стратегия на интензивно завеждане на съдебни дела ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА

и особено след като ПРЕЗ МАРТ 2009 г. предприех интензивна стратегия на завеждане на съдебни дела в МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ,

аз и членовете на семейството ми станахме обект на интензивни „добронамерени уведомления и предупреждения”,

че ако продължавам да търся правата си пред българските и пред европейските съдилища и институции,

спрямо мен и членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

*************

Четвърто предварително уточнение:

Тъй като отказах да се съобразя с „добронамерените уведомления и предупреждения”

и освен това на 20 май 2010 г. депозирах пред Министър-председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта,

че българските специални държавни служби упражняват върху мен мафиотски шантаж, целящ да ме мотивира да спра да търся отговорност за нарушените (мои и на членовете на семейството ми) права,

на 10 юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село (Клисурица, област Монтана) е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, както и характера на недвусмислен ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ,

а на 21 юни с. г. две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София, със железен предмет счупиха рамото ми на пет парчета, и въпреки че прокуратурата е сезирана не само от медиите, но и лично и официално от един високопоставен прокурор (който бе направил приятелско посещение при мен в болницата),

до днес не е предприето абсолютно нищо именно защото престъплението има характера на специално оперативно мероприятие, извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби, И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия.

Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам, че целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,

но че внезапното ми инстинктивно отместване на главата само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е било стоварило върху рамото,

като по този именно начин убийството е било „заменено” с осакатяване.

*************

Пето предварително уточнение:

Въпреки така посочената ТЕРОРИСТИЧНА СИТУАЦИЯ,

днес, само два месеци след покушението,

ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЗАВЕЖДАМ ДЕЛА ПРЕД СЪДА В СТРАЗБУРГ -

естествено,

съвсем не защото разчитам на този съд,

А ЗАЩОТО СЧИТАМ,

ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО

въпреки

ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО-СЪУЧАСТНИЧЕСКАТА ВОЛЯ (РОЛЯ)

НА НЯКОИ

ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ И ИНСТИТУЦИИ

(встъпващи като „демократични партньори” на престъпния български клан на руската Червена Мафия),

ПРАВОТО ЩЕ ИЗПЛУВА НА ПОВЪРНОСТТА,

ТА МАКАР И КАТО УДАВНИК.

*************

Приложено представям 120 (сто и двадесет) последователно номерирани страници копия от документацията по визираното адм. дело № 6642 по описа за 2009 г., Второ отделение, 22-ри състав, „Съдия”-докладчик Десислава Корнезова, Административен съд-София-град, ул. „Георг Вашингтон” № 17, 1000 София.

*************

І.

На 28 септември 2009 г. предявих Иск срещу Министерския съвет (Правителството) на Република България, който Иск бе надлежно регистриран в Административния съд София-град, и бе образувано визираното административно дело.

Във въвеждащата (уводната) част на Иска е посочено, че Искът ми е основан върху чл.7 от Конституцията, съгласно който текст „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”.

В случая имплицитно съм изхождал от недвусмислено ясната конституционна представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно от универсалния правосубектен представител на държавата – същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти – т. е. Правителството.

*************

Освен това във въвеждащата (уводната) част е посочено, че Искът ми е основан върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

*************

Също така във въвеждащата (уводната) част е посочено, че Искът ми е основан върху нормативното съдържание на чл.5, ал.2, който е постулирал „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, и върху чл.5, ал.4, който е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

В Иска недвусмислено ясно е формулирана тезата, че съгласно съдържанието на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл. 7 от Конституцията.

*************

Също така във въвеждащата (уводната) част е посочено, че през Април 2005 г. „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) са били оповестили Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., съгласно текста на което разпоредбата на чл. 7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон.

Тук в моя Иск пределно ясно е обоснована тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство

тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено

ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотското схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно е обоснована тезата, че въпросните „съдии” „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност, напълно очевидно е, че въпросното „решение” на въпросните „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно е обоснована тезата, че въпросното „решение” на въпросните „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно е обоснована тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция, и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни съдии от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски курви и проститутки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

*************

Също така във въвеждащата (уводната) част е посочено, че

е ноторно известно,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс.

Като ноторно известно е посочено и това, че

след посочената дата общите съдилища са били загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините,

тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ,

а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

ІІ.

Обръщам специално внимание на съдиите от Съда в Стразбург на факта и обстоятелството, че

сравнително обстойно представеното по-горе изложение на текста на въвеждащата (уводната) част на Иска съвсем не е случайно,

а е направено като описание на онези именно принципи и норми,

които,

в изложеният тук казус,

са били брутално нарушени

от изпълняващите съдийска длъжност български слуги на ченгеджийско-мафиотския политически режим.

*************

ІІІ.

По същество казусът по настоящето съдебно дело е следният.

Първо: на 08.05.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град Иск срещу Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, който Иск е бил заведен като адм. дело №2875/2008 г., І-во Административно отделение, 13-те състав, при „съдията”-докладчик Петя Стоилова.

В Иска си за отговорност на държавата за причинени ми вреди и за пропуснати ползи пред надлежния съд съм посочил правнорелевантните факти и съм обосновал тезата, че изброените три държавни институции следва да бъдат считани за репараторно отговорни за това, че:

А) Съдията-ръководител на гражданското отделение при Софийския градски съд Богдана Желявска (бидейки битово ангажирана в специални и противоречащи на служебната й функция взаимоотношения с Председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов, който е публично известен като корумпиран и получаващ подкупи съдия, както и като поръчков съдия, обслужващ интересите на престъпните мафиотски кръгове), и освен това самата тя (Б. Желявска), бидейки поръчков съдия, също така изпълнява престъпната воля и обслужва интереси на престъпни кръгове;

Б) „Правораздавайки” по гражданско дело № 2383/2005 г., на 25 февруари 2008 г. е протоколирала в констативната част на Протокола, че „свидетелят Янков” не се е явил, тъй като е бил „нередовно призован”; след което, в разпоредителната част на Протокола е записала „Свидетелят Янко Янков да бъде призован чрез органите на МВР”;

В) Така изразената „съдийска” воля (за призоваване чрез органите на МВР) Е ПРОТИВОПРАВНА И ПРОТИВОЗАКОННА ВОЛЯ, нарушаваща и нарушила моите законни права и интереси, тъй като съдът не е бил имал правото да разпорежда да бъде осъществено призоваване чрез органите на МВР, тъй като преди това не е бил осъществил по изчерпателен начин посочените в закона други форми на призоваване; и тъй като именно самият аз съм бил инициаторът за призоваването ми като свидетел по делото, при това чрез нотариално заявено от самия мен волеизявление; и тъй като в продължение на две години съдът нито веднъж не ме е бил призовавал; и тъй като единственото призоваване от съда е било осъществено като нередовно именно по вина на съда, и фактически аз въобще не съм бил призоваван; тук изрично съм посочил, че въпросното властническо съдийско разпореждане за призоваване чрез органите на МВР фактически е имало характера на противозаконно „съдийско” обезпечаване на противозаконно оперативно мероприятие на контролираните от Мафията специални държавни служби.

Г) В раздел V, с.6-7 на Иска си съм посочил фактите и съм обосновал тезата, че цитираното абсолютно неоснователно и абсолютно противоправно разпореждане на въпросния поръчков съдия, обслужващ интересите на престъпните мафиотски кръгове и на специалните служби, Е БИЛО ПОСЛУЖИЛО КАТО ФОРМАЛЕН И КАМУФЛАЖЕН ПСЕВДОЗАКОНОВ ПОВОД И ОСНОВАНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА НЯКОЛКО СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ, при което:

►кварталният (районният) инспектор на МВР, офицерът Ясен Томов, е бил инструктажно изпратен при мен, за да проведе СИЛОВО-СПЛАШВАЩИ ПРОВОКАЦИОННИ РАЗГОВОРИ, в отговор на които аз ясно и недвусмислено му казах, че в случая специалните служби го използуват като „бушон”, и че „когато двама души си мерят членовете, най-удачното за него поведение е да не си бута задника при тях, защото ще го отнесе и от двамата”;

►аз, членовете на семейството ми и съседите бяхме подложени на ефектите на специалното оперативно мероприятие на тайните служби, при което (вж. с.6 на Иска): четирима въоръжени в пълно бойно снаряжение полицаи заградиха площадката на етажа, при което двама застанаха на вратата на апартамента ми, а другите двама – на няколко метри от тях в изходната част на коридора, до стълбището и до асансьора - като на всичко отгоре вторите двама полицаи не само бяха в пълно бойно старяжение, но дори бяха и с камуфлажни бойни маски (качулки) на главата;

►на с.6 от Иска ми изрично и ясно съм конкретизирал, че въпросното, легитимирано от разпореждането на посочената съдийка оперативно мероприятие е било проведено в контекста на друга събитийна последователност, която е била обезпечена от районния прокурор; че мой приятел, висш магистрат (чието име съм дал писмено и официално съм посочил при протоколно воден разговор със специалните служби на Швейцария!!!) е бил разговарял с въпросния районен прокурор, който му е бил признал, че неговото прокурорско разпореждане е било издадено в резултат на силен мотивационен натиск, упражнен върху него лично от началника на сегашната Държавна сигурност генерал Иван Драшков, и че неговото прокурорско разпореждане е било съгласувано с прокурор от Софийската градска прокуратура;

►че въпросното оперативно мероприятие е било проведено само няколко седмици след като в родната ми къща е бил извършен от специалните служби на МВР т. нар. „секретен оглед”, който е бил камуфлажно прикрит като взломно влизане в жилището и кражба на вещи, имащи стойност около триста (300) лева, при което са били оставени абсолютно непокътнати вещи, които имат стойност поне тридесет хиляди (30 000) лева; и при което прокуратурата и полицията противоправно са отказали да се съобразят с посочените от мен искания за разследване и са обосновали тезата, че било ставало въпрос само и единствено за невинна дребна кражба на незначителни по стойност вещи, за които не се изисква разследване и търсене на дееца, и че деецът ще бъде открит едва когато той сам се яви в полицията и признае деянието си.

Второ: След регистрирането на моя Иск, на 26.05.2008 г.

В АБСОЛЮТНО ДРАСТИЧНО И ДОРИ ПРЕСТЪПНО НАРУШЕНИЕ НА ДЕЙСТВУВАЩИТЕ СЛЕД 01 МАРТ 2007 Г. РАЗПОРЕДБИ НА ТРЕТИ ДЯЛ НА АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС,

„съдия”-докладчикът по делото Петя Стоилова е издала т. нар. „Определение”, в което е записала, че „намира”, че моят Иск й е само „частично подсъден”, при което е изключила двама от ответниците, конституирани от мен като отговорни при субективно съединение на исковете и при солидарна отговорност, и е приела, че при нея е подсъдна единствено моята репарационна претенция към Министерството на правосъдието.

След това, позовавайки се на АБСОЛЮТНО НЕПРИЛОЖИМОТО ЗА КАЗУСА СЪОБРАЖЕНИЕ, че ТЪЙ КАТО размерът на претендираното обезщетение е само 15 000 (петнадесет хиляди) лева, тя е обосновала тезата, че по отношение на ответниците Софийски градски съд и Висш съдебен съвет „искът ... е родово подсъден на Районния съд”, който именно е „надлежен съд, на който следва да се изпрати делото и който да разгледа исковата молба по компетентност”.

Така,

ПРИ ПЪЛНО, ДРАСТИЧНО И ПРЕСТЪПНО НАРУШАВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ за подсъдност единствено на административния съд на всички дела за отговорност на държавата за вреди,

както и ПРИ ПЪЛНО, ДРАСТИЧНО И ПРЕСТЪПНО НАРУШАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО СЪЕДИНЯВАНЕТО И НЕРАЗЧЛЕНЯВАНЕТО НА ИСКОВЕТЕ,

въпросната жрица на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери

е осъществила първото абсолютно противоправно обезсмисляне на предявения от мен Иск

и е гарантирала престъпно обезпечаване на безотговорност за извършените посегателства върху моите права и интереси.

Трето: Видно както от самите намиращи се в патримониума на съдебната институция дела (които Съдът следва да изиска и обсъди като доказателства по делото), така и от приложените от мен доказателства,

на 02 юни 2008 г. аз съм регистрирал (вж. вх. №7365) „Жалба” до Върховния административен съд, с която съм обжалвал и съм поискал отмяна на постановеното на 26 май 2008 г. ПРОТИВОПРАВНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ.

Обръщам специално внимание върху факта, че по тази моя „Жалба” абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение,

който факт е абсолютно категорично доказателство, че

Върховният административен съд е само един по-високопоставен ченгеджийско-мафиотски вертеп на Червените фенери, обезпечеващ безотговорността на престъпниците.

Четвърто: Междувременно, на 07.08.2008 г. въпросната жрица на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери и съдия-докладчик по делото Петя Стоилова е издала своето второ т. нар. „Определение”, с което е прекратила производството по делото, по което се е била самообявила като компетентна, след като, обаче, преди това, в проститутска услуга на престъпниците и обезпечаване на техната безотговорност, тя е била взривила и унищожила смисъла и съдържанието на самия Иск.

На 15.09.2008 г. съм регистрирал (вж. вх. №12511) т. нар. „Частна жалба”, адресирана до Върховния административен съд, с която съм поискал отмяна на това нейно абсолютно престъпно второ Определение.

От текста на тази „Частна жалба” е видно, че в нея изрично, ясно и категорично съм бил обосновал тезата (вж. с.2, т.3 и т.4, редове 2-8 отдолу нагоре),

че „посочената Съдия-Докладчик по делото Петя Стоилова е действувала именно като съдебно подставено лице на българския клан на Мафията, на българските специални служби и в частност на институциите, които съм конституирал като ответници по моя иск;

и „че по повод и във връзка с престъпната дейност, извършена от Съдията-Докладчик Петя Стоилова в полза на ответниците и на техните общи господари от Мафията, по надлежния начин съм регистрирал моите писмено изразени становища, имащи датите 02 юни 2008 г., 18 юли 2008 г. и 19 август 2008 г.”.

Обръщам специално внимание върху факта,

че по тази моя „Частна жалба” абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение,

който факт е абсолютно категорично доказателство, че

Върховният административен съд е само един по-високопоставен ченгеджийско-мафиотски вертеп на Червените фенери, обезпечеващ безотговорността на престъпниците.

Пето: На 16.09.2008 г. съм датирал, и на 17.09.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град (вж. вх.№12629) и във Върховния административен съд (вж. вх. №13836) официално писмено изложение (становище), адресирано както до самия Председател на ВАС, така и като допълнително становище към вече посочените две мои частни жалби.

Обръщам специално внимание върху факта, че

по повод и във връзка с това мое официално писмено изложение (становище) абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение,

който факт е абсолютно категорично доказателство, че

Върховният административен съд и Председателят на ВАС са само едни по-високопоставени ченгеджийско-мафиотски функционери на вертепа на Червенете фенери, обезпечаващи безотговорността на престъпниците.

Шесто: На 02.10.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град (вж. вх. №13347) и във Върховния административен съд (вж. вх №14508) официално и пространно (обемисто) писмено становище,

по повод и във връзка с което абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение;

който факт е абсолютно категорично доказателство, че

Върховният административен съд и Председателят на ВАС са само едни по-високопоставени ченгеджийско-мафиотски функционери на вертепа на Червенете фенери, обезпечаващи безотговорността на престъпниците.

Седмо: Тъй като престъпната Червено-фенерска жрица Петя Стоилова,

след като вече е била РАЗЧЛЕНИЛА моя субективно и обективно неразчленяем Иск

и след като е била изпратила на Софийския Районен съд вече полумъртвата част от Иска,

там, в Софийския Районен съд -

в пълно престъпно противоречие с нормативните изисквания за подсъдност,

тази част на моя Иск е била конституирана като гражданско дело №16618/2008 г., Първо гражданско отделение, 34-ти състав.

Така, на 09.07.2008 г., някакъв непосочил името си анонимен съдия е издал т. нар. „Разпореждане”, от текста на което е недвусмислено и пределно ясно видно, че този съдия е изпълнител на следващата част на строго секретното оперативно мероприятие на тайните слежби и на Червената Мафия.

На 18.07.2008 г. съм датирал и на 19.07.2008 г. съм изпратил с три препоръчани писма (вж. копията на трите разписки, намиращи се на с.37 и 38 на приложените доказателства) моето официално писмено становище, адресирано както до този анонимен съдия (когото поради необходимостта от персонализиране на обръщението нарекох „Районен съдия Курветка Курвенска”, така и до Административния съд София-град, така и до Върховния административен съд.

Обръщам специално внимание върху факта, че

по повод и във връзка с това мое официално писмено изложение (становище) абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение,

който факт е абсолютно категорично доказателство, че

и трите „съдебни” инстанции

нямат абсолютно нищо общо

нито с Правото,

нито с Правосъдието,

и са само едни различно йерархично позиционирани ченгеджийско-мафиотски функционери

на вертепа на Червените фенери,

обезпечаващи безотговорността на престъпниците.

Осмо: На 13.08.2008 г. получих копие от т. нар. „Определение”, издадено на 30.07.2008 г. от Районния съдия Елица Райковска, от текста на което е видно,

че същата по абсолютно никакъв начин не е взела отношение, не е коментирала и не се е произнесла относно моята теза,

че заведеното при нея гражданско дело НЕ Й Е ПОДСЪДНО И ЧЕ ТЯ Е ДЛЪЖНА ДА ГО ПРЕКРАТИ И ДА ГО ВЪРНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД.

От текста на въпросното определение е пределно ясно видно,

че въпросната съдийка е действувала

или като НАПЪЛНО ЗОМБИРАН ИДИОТ,

или като НАПЪЛНО ПРЕДАН НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ И НА МАФИЯТА ПРЕСТЪПЕН АГЕНТ.

Впрочем, ноторно известно е, че

както бащата, така и майката на същата не само са йерархично високопоставени членове на управляващата по това време БСП,

но и са замесени в редица придобили скандална известност корупционни и мафиотски далавери,

свързани с престъпления с имоти и с много престъпно функциониращи пари.

После, в крайна сметка,

БЕЗ ДА СПАЗИ НОРМАТИВНОТО ИЗИСКВАНЕ ДА ВЪРНЕ ДЕЛОТО НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД,

въпросната Курветка Райковска прекрати произвоството,

като се позова на мое виновно неизпълнение на „препоръчаните” от нея за извършване от мен процесуални дйствия.

*************

ІV.

Върху основата на така изложената фактическа същност на казуса в моя така визиран Иск по посоченото дело съм предявил ПЕТИТУМ,

в който съм посочил, че през периода от 25 февруари 2008 г. до датата на предявяването на съдебния Иск

българската държава,

действувайки чрез своите съдебни и полицейски институции,

е извършила пълно и изключително драстично престъпно (противоправно) нарушаване на моите гарантирани от закона права и интереси,

включително и като ме е лишила от и не ми е предоставила търсената от мен съдебна защита на правата и интересите ми;

и с това ми е причинила многобройни отделни материални вреди, морални вреди и пропуснати ползи,

съвкупният обезщетителен размер на които съм посочил в самото начало на текста на настоящия Иск.

Записъл съм, че при така посочените факти и обстоятелства пледирам Съдът да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответника да ме обезщети за посочените умишлено причинени ми вредни последици и пропуснати ползи, и да ми заплати предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

Записал съм, че ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Пледирам пред Съда да изиска служебно посочените съдебни дела, да ги приложи към доказателствата по делото, да ги разгледа и обсъди и да се произнесе с Решение.

*************

V.

Пред съдиите от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Страсбург, Франция,

ПЛЕДИРАМ:

ДА ОБЪРНАТ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ФАКТА,

ЧЕ ЦЯЛАТА ТАКА ОПИСАНА РАЗИГРАНА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ФАРСОВА ИГРА,

ИМА НЕ САМО НЕДВУСМИСЛЕНО ЯСНИЯ ХАРАКТЕР НА ПРЕСТЪПНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА БЕЗОТГОВОРНОСТТА НА ПОДЧИНЕНАТА НА ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА,

НО И ХАРАКТЕРА НА НОВО И ПРЕЦИЗНО КОНТРОЛИРАНО БРУТАЛНО ПРЕСТЪПНО НАРУШАВАНЕ НА МОИТЕ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Пред съдиите от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Страсбург, Франция,

ПЛЕДИРАМ:

ДА ОБЪРНАТ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ФАКТА,

ЧЕ ЦЯЛАТА ПРОЦЕДУРНА (ПРОЦЕСУАЛНА) СТРАТЕГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ В СЛУЧАЯ Е БИЛА НАСОЧЕНА КЪМ

КАТЕГОРИЧНО НЕДОПУСКАНЕ ДА БЪДЕ РАЗГЛЕДАН МОЯТ ИСК ПО СЪЩЕСТВО.

Пред съдиите от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Страсбург, Франция,

ПЛЕДИРАМ:

ДА ОБЪРНАТ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ФАКТА,

ЧЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА „СЪДЕБНИЯ” ПРОЦЕС

ВСИЧКИТЕ „СЪДЕБНИ” ИНСТАНЦИИ СА БИЛИ ПРЕЦИЗНО ОБЕЗПЕЧАВАЛИ СИТУАЦИЯТА, ПРИ КОЯТО АЗ ДА НЯМАМ НИКАКЪВ ДИРЕКТЕН ЛИЧЕН ДОСТЪП ДО ПАПКАТА ПО ДЕЛОТО,

И ЧЕ ОФИЦИАЛНОТО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОКОНЧАТЕЛНОТО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДЕЛОТО МИ Е БИЛО ПРЕДОСТАВЕНО ЕДВА СЛЕД КАТО НА 08 ЮНИ 2010 Г. ИЗРИЧНО И КАТЕГОРИЧНО СЪМ ПОИСКАЛ ДА МИ БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНО.

*************

VІ.

С настоящия Иск, имащ статуса и на Жалба,

адресирана до Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Страсбург, Франция,

пледирам:

Първо: Съдът да приеме копията на тук приложената от мен документация, съдържаща общо 120 (сто и двадесет) последователно номерирани страници копия от документацията по визираното;

Второ: Съдът да изиска от Рупублика България пълната оригинална документация по посоченото адм. дело №6642 по описа за 2009 г., Второ отделение, 22-ри състав, „Съдия”-докладчик Десислава Корнезова, Административен съд-София-град, ул. „Георг Вашингтон” № 17, 1000 София.

Трето: Съдът да образува съдебно дело против Република България и да ни призове в съдебно заседание, в което да бъдат разгледани моите искания относно извършените от българското правосъдие нарушения на моите права и интереси;

Четвърто: Съдът да осъди Република България съобразно нормите на Правото и изискванията на Справедливостта;

Пето: Специално внимание обръщам върху обстоятелството, че

само преди една година, в края на март и началото на април 2009 г.,

депутатите от Европейския парламент приеха Резолюция,

отнасяща се до „европейската съвест и тоталитаризма”,

съгласно която е необходимо

както да се отдава почит към всички жертви на тоталитарните и авторитарни режими в Европа,

така и да бъдат осъдени извършителите на престъпленията, и по този именно начин да бъде подготвена почвата за помирение.

*************

*************

*************

Първо заключително уточнение

Както в предишните искове (жалби), така и тук, в Иск (Жалба) №6, изрично, ясно и категорично декларирам моето професионално убеждение, че би било пълно безумие да се включвам в садистичната антиправова игра на мафиотско-съдебния български клан на руската Червена мафия и да изтъквам и обосновавам по подробен начин каквито и да са правни аргументи и съображения - още повече, че поне на теория Съдът е длъжен служебно да направи това.

Декларирам, че считам, че би било пълно безумие да се включвам и в демагогската игра на правосъдие, разигравана от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, и пред вас да изтъквам каквито и да са правни аргументи,

тъй като не очаквам от този Съд да реши моя Иск нито бързо, нито правосъобразно;

тъй като съм категорично убеден, че и Стразбургската международна съдебна инстанция се придържа към прословутия ленинов тезис, че правото не е нищо друго, освен въздигнатата в закон и утвърдената като практика престъпна воля на господствуващата класа (в случая – легитимирания от Европа господствуващ престъпен български клан на Руската Червена Мафия).

Все пак, обаче, намирам, че за правната теория и най-вече за бъдещите поколения юристи и граждани на България и на Европа има и ще има значение това - да бъде документирано какво е гледището по казуса на Европейския съд за защита на правата на човека;

или по-точно казано – ще бъде от значение историята да знае как точно Европейският съд за защита на правата на човека защитава Мафията, а не правата на човека.

Второ заключително уточнение

Специално подчертавам факта, че през цялата моя почти половинвековна практика на юрист досега не съм имал абсолютно нито един личен случай и (въпреки моя специално проявен професионален проучвателен научно-изследователски интерес) не зная за съществуването на нито един личен случай на нито един български гражданин, при който съдебната система на официалния държавен български съд да е проявила макар и някаква минимална правосъобразна дейност.

Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека)

Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите,

но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;

и че в резултат на това днес, именно благодарение на посочената егида всички български правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.

Специално подчертавам и факта, че настоящият съдебен Иск пред Европейския съд за защита на правата на човека, обозначен като ИСК №6,

съдържа само една от правнорелевантните съвкупности, отразяващи тривиалния факт,

че българската държава е нискойерархично структурно звено (статусно разположено далеч по-ниско от онези структурни звена на Червената Мафия, които се занимават с наркотици и проституция) от българския клан на руската Червена мафия,

и че високоинституционални европейски икономически, политически и правосъдни структури функционират, за да защитават Червената Мафия, а не Човешките права.

Трето заключително уточнение

Предварително и достатъчно ясно изразено декларирам, че въобще не разчитам да получа правосъдие от

Европейския съд за защита на правата на човека - не защото не търся такова, а поради факта, че по силата на моята професионална квалификация и по силата на конкретната ми многогодишна практика на мен ми е достатъчно ясно, че

този съд фактически изпълнява аналогичната или дори точно същата репресивно-геноцидна и античовешка функция, каквато изпълняват и българските съдилища, които имат статуса на нискойерархични структурни звена от системата на Червената мафия.

Макар и да бе създаден, за да се бори срещу тиранията и да защитава правата и интересите на обикновените хора,

през последните 20 (двадесет) години и

специално спрямо гражданите на посткомунистическите страни

Европейският съд за защита на правата на човека

се е превърнал в инструмент не само оскърбяващ човешките права и висши ценности, но и оневиняващ зловещите и кръвожадни комунистически и посткомунистически мафиотски престъпници, брутално нарушаващи човешките права и ценности.

Дори нещо повече – този съд се е превърнал в един от главните инструменти за поддържане на престъпната геноцидна власт на специфичния мафиотски политически посткомунистически режим в България, установен от българския клан на трансмутиралата в Червена мафия руска Червена армия.

Четвърто заключително уточнение

Разбира се, че нямам никакво намерение тук и сега да обяснявам какво точно ми е ясно (защото това ще бъде обект на внимание на една от книгите, които ще издам в близките години), но накратко ще посоча поне единадесет съображения:

Първо, че още преди много години, когато все още бях млад преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, свръхамбициозната студентка Снежана Дамянова Ботушарова бе изпращана при мен като агент-провокатор на българския филиал на КГБ; а после, заради заслугите й, включително и за моето противоправно вкарване в затвора за шест години, тя стана не само Заместник-Председател на мафиотския посткомунистически български Парламент, не само титулярен дипломатически представител (Посланик) на мафиотската посткомунистическа българска държава в САЩ (1994-1998 г.), но и двумандатен (за три години от 1998 до 2001 г. и за шест години от 2001 до 2008 г.) съдия именно в Европейския съд за защита на правата на човека.

Второ, едномандатният съдия в същия Европейски съд за защита на правата на човека Димитър Бонев Гочев (с мандат от 1992 до 1998 г.), който също така е агент на българския филиал на КГБ, бе заслужил международния си съдийски статус включително и с това, че точно по времето на неговия избор за съдия в Стразбург, действувайки като съдия във Върховния съд на България, отмени спечеленото от мен дело, с което бях доказал нелегитимното съществуване и престъпното функциониране като политически и като правен субект на Българската комунистическа партия и на нейната наследничка - Българската социалистическа партия (пряко или косвено управлявала и понастоящем продължаваща да управлява България).

Трето, през август 2005 г. Общото събрание на ООН избра за еднократен четиригодишен мандат българския съдия в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Цветана Николаева Каменова, която не само е дъщеря на зловещ следовател и сериен убиец от българската Държавна сигурност, но и самата тя е била агент на точно три управления (Първо, Второ и Шесто) на българския филиал на КГБ - впрочем, същата фигурира и като агент-провокатор, непосредствено свързан с моя статус на политически затворник.

Нещо повече – във висшите юридически среди в София се приема като ноторно известно, че самата тя по-рано е била стратегически агент на самата зловеща съветска тайна служба КГБ, и че след камуфлажните политически промени в Източна Европа е получила статуса на високопоставен чуждестранен агент на политико-мафиотските трансмутации на КГБ: съвременните руски държавни тайни служби и на техния „брат-близнак” – зловещата Руска Червена мафия.

Четвърто, понастоящем действуващият съдия в Европейския съд за защита на правата на човека Здравка Владимирова Калайджиева е дъщеря на масов убиец (политкомисар на комунистически партизански отряд и висш функционер на престъпния български комунистически режим); и така, както не е било приемливо децата на висшите нацистки престъпници да участвуват като съдии в Нюрнбергския съд, би трябвало да не е приемливо и децата на високопоставените комунистически престъпници да участвуват като съдии в Стразбургския съд.

Впрочем, много добре е известно, че някои от децата на най-зловещите нацистки престъпници не само се покаяха за вината на родителите си и не само се отказаха от придобитите от бащите им материални богатства, но и станаха християнски проповедници - докато децата на висшите комунистически престъпници не само не се покаяха, не само не се отказаха от икономическите облаги от престъпленията на техните бащи, но и станаха съдии, включително и в международните и европейските съдилища, за да могат да подлагат на още по-перверзни репресии жертвите на техните бащи.

Всъщност перверзията, в която съответни европейски политически и магистратски институции са се съгласили да участвуват, не спира дотук, тъй като чрез нейния ченгеджийско-мафиотски брак с Борислав Христов Дионисиев Здравка Владимирова Калайджиева е и високоинституционално подставено лице на украинския клан на руската Червена мафия, организиран и ръководен лично от Владимир Шчербицки - Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.

Впрочем, за всеки, който умее да борави с интернет-информацията не е трудно да установи, че българският министър на правосъдието пределно ясно се е похвалил публично, че избирането и назначаването на Здравка Владимирова Калайджиева за съдия в Стразбургския съд е гаранция за намаляването на осъдителните присъди против България; а поне според мен и поне в контекста на гореизложеното същността на това високоинституционално признание е пределно ясна.

Пето, считам, че имам всичките лични и професионални основания да бъда категорично убеден, че в резултат на подобни престъпни ангажираности и заслуги битуват и функционират като магистрати ако не всички, то поне немалка част от останалите съдии в Стразбург, Люксембург и Хага.

Шесто, вече съм търсил правосъдие от същия този Европейски съд за защита на правата на човека – и, разбира се, въобще не съм го получил - не защото не съм имал фактическите и правните основания, а именно защото функцията на този Съд е да обезпечава безотговорност и безнаказаност на комунистическите и на посткомунистическите престъпници както в България, така и в Европа.

Седмо, като пълномощен представител на няколко души дългогодишни политически затворници на комунистическия режим, чиито човешки права и достойнство бяха брутално нарушени и от посткомунистическия мафиотски режим, лично съм бил подготвил, написал и изпратил исковете и документацията до същия този Европейски съд за защита на правата на човека, но тези хора не получиха абсолютно никаква защита - не защото нямаха съответните фактически и правни основания, а именно защото ги имаха и търсеха защита на своите човешки права и на своето човешко достойнство.

Осмо, след всичко това днес лично аз съм категорично убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.

Девето, по време на класическото комунистическо управление човешките права бяха една от разменните монети - срещу няколко съвсем отделни, частни, конкретни и напълно незначителни от принципна гледна точка отстъпки по въпросите за човешките права комунистическата власт получаваше доста солидни икономически и политически компенсации. Или по-ясно казано: властвуващият комунистически елит най-нагло се пазареше и в буквалния смисъл на думата успяваше да продаде на Запада някои считани за конвертируеми личности или правни принципи, и преди всичко правни механизми - между другото точно така СССР продаде Владимир Буковски, за да получи Луис Курвалан.

Днес Червената мафия като властови наследник на бившия комунистически елит не само не е забравила полезния си опит в този аспект, но дори значително го е усъвършенствувала, като е въвела в употреба съвсем нови политически и юридически „полезни хватки”, съчетани със старите долнопробни хитрости и наглости. Така проблемата за човешките права и днес си остава онова, което е била и по-рано - шантажен агрумент и ценна разменна монета.

За това, че по време на войната в бивша Югославия подкрепи акцията на НАТО, като предостави един - в голяма степен съвсем ненужен на тази организация въздушен коридор - българското мафиотско правителство получи не само доста икономически и политически компенсации и насърчения, но и нови индулгенции за продължаващите брутални нарушения на човешките права. Дори нещо повече – то не само продължи да шантажира Запада за получаване на още такива, но и Западът, включително и самият Европейски съд за защита на човешките права, съвсем охотно отстъпи, и в новия пакет от компенсации българският клан на руската Червена мафия съвсем реално получи и нови индулгенции, в резултат на които бруталното нарушаване на човешките права просто открито се утвърди като константна геноцидна практика.

Впрочем, в контекста на стълпотворението от очевадни факти в този аспект заслужава да бъде обсъдена и хипотезата, че самата идея за човешките права е била съвместно измислена и издигната в международноправната доктрина и практика още в самото начало именно като бутафорен камуфлажен арсенал.

Поне според нас внимателният анализ разкрива, че тази теза в края на краищата е помогнала за минималната и не съвсем ефективна защита на човешките права на не повече от един случай при всеки един милион нарушения; и че всъщност от тази теза съвсем максимално ефективно се е възползувал само и единствено онзи висш комунистически елит, който именно бе сключил със Запада „джентълменско-мафиотското” споразумение за пълното обезпечаване на неговото трансформиране в посткомунистически капиталистически елит. А ако се приеме, че това действително е така, то напълно закономерен е и въпросът: „Дали този именно краен резултат не е бил предварително, прецизно и съвместно калкулиран още при самото издигане на самата теза за човешките права?”.

Десето, специално внимание заслужава фактът, че през септември 2008 г. Министерският съвет на България спешно бе разгледал и бе взел решение по единия от т. нар „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия”, изготвен от експерти на специалните служби на Правителството, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища и институции”.

Съгласно текста на самото конфиденциално Решение на Правителството, на специалните служби е било възложено задължението да осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Стразбург да разполагат със съвършена актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна съдебна и бюрократична (административна) процедура срещу България.

Което, доколкото поне аз разбирам от тези неща, означава, че от изпълнителите на „логистичния проект” се изисква да осигуряват престъпна шпионска информация не само относно всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически български Правителства, но и относно всеки европейски съдия и всеки административно-технически служител на съответния европейски съд или чиновник от която и да е друга европейска институция, която информация да бъде „адекватно оперативно използувана” за подкупи, провокации и шантаж.

Както се казва, „Оруел ряпа да яде!”; впрочем, „ряпата” засега я „ядат” Брюксел и Стразбург.

Единадесето, едно от категоричните доказателства за наличието на специална геноцидно-правосъдна стратегия, насочена срещу българските граждани е и това, че през лятото на 2008 г. Световната банка даде указания на българското правителство да увеличи паричната величина на съдебните такси, за да ограничи и намали възможностите за реален достъп на българите да правосъдието (което, при това, си е чисто мафиотско по своя характер) и така да бъде постигнат статистическият показател, наречен „намаляване на броя на съдебните дела”, който да бъде тълкуван като липса на престъпления, извършвани от българската мафиотска държавна власт.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при това, това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмноно е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

24 август 2010 г. Янко Н. Янков