Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни,
политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките
права,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
=========================================================
29 Август 2014 г.
До Сотир С. Цацаров
–
ФАКТИЧЕСКИ, но НЕЛЕГИТИМЕН
Главен Прокурор на България,
престъпен високопоставен слуга на
ченгеджийско-мафиотския паравоенен
политически режим
Съдебна палата,
бул. „Витоша” №2, София 1000
Към: ВКП №13033/2013, 06
Всички карти на
масата и отговорност за престъпленията
на всички
обществено- и държавно-високопоставени лица
от организираната
престъпност, Специалните държавни служби,
Прокуратурата,
Съда, Правителството, Президента,
и другите държавни
институции! – 770 --- 29.08.2014 г.
На вниманието на Специализираното звено
за разследване на магистрати
и на организираната престъпност!!!
Отворено писмо относно:
Оставка, разследване и отговорност
на всички съдии от Конституционния съд
по повод и във
връзка с техната
вече в продължение на четвърт век
продължавана престъпна дейност
по „Конституционно дело №1 от
1991 г.“,
извършена и поддържана в полза
на българския клан
на една неимоверно мощна
геополитико-мафиотска
конгломерация
І. Преюдициални
мотиви
Господин НЕЛЕГИТИМЕН
И ПРЕСТЪПЕН Главен Прокурор Цацаров,
Вече изтича ВТОРАТА
ГОДИНА откакто Вие чрез обезпечена от Мафията нелегитимна и по същество
престъпна процедура сте интронизиран на високопоставената държавна длъжност
Главен Прокурор на България,
през което време по
абсолютно недвусмислено ясен начин показвахте и доказвахте, и продължавате да
показвате и доказвате,
че
не служите и нямате абсолютно никакво намерение да служите на Правото (и
Справедливостта), и че служите и ще служите единствено на Вашите престъпни
господари.
Все
пак както на самия Вас, така и на Вашите господари ви е пределно ясно, че не съм аз този, който ще се примири с наложената
ситуация, и че
вече ЧЕТВЪРТ ВЕК от началото на бутафорните политически
промени до днес, в качеството ми
на български и европейски гражданин,
на формационен юрист,
на обществено
ангажирано лице и
на пострадало лице
не съм спирал ОФИЦИАЛНО И
ИНТЕНЗИВНО да настоявам пред Прокуратурата, пред Съда и пред Изпълнителната
власт
за ПРАВОСЪОБРАЗНО РАЗСЛЕДВАНЕ
И
НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ
за всяка престъпна дейност, в резултат на която България е доведена до
сегашното състояние
на тежка национална катастрофа
и на жесток селективен и
тотален геноцид;
Вие, престъпнико Цацаров,
несъмнено превъзходно знаете и разбирате,
че от 70-те години до днес аз
винаги съм поддържал тезата,
че спазването на официално
приетия и провъзгласен за легитимен ред на устройство и функциониране на
държавния и обществения строй ,
който ред е регламентиран
в Правото и в частност във ФАКТИЧЕСКИ действуващата в Република България Конституция,
е върховен дълг както на
всеки български гражданин, така и на институциите на българската държава,
включително и на прокурорската институция, и лично на Вас като главен неин ръководител.
Така, в контекста на това тук
и сега обръщам Вашето престъпно прокурорско внимание върху факта, че в
продължение на вече повече от 20 (двадесет) години в юридическото и
политическото пространство на Република България, в драстично ПРЕСТЪПНО нарушение
на Конституцията и на легитимния правов ред
функционира в качеството й на политическа партия
една силно затворена, набедена за или камуфлирана като етническа,
а всъщност – НЕИМОВЕРНО МОЩНА ПАРАВОЕННА И
МАФИОТСКА ГРУПА.
Развилата се сага относно
легитимността (конституционността и законосъобразността) на това,
по същество фактическо, но не и легитимно юридическо състояние,
разкрива обстоятелството, че макар и да е висша съдебна инстанция и институция
за конституционосъобразност и легитимност
самият Конститционен съд по същество
още в самото начало на своето съществуване сам е извършил брутално ПРЕСТЪПНО нарушение
на Правото и на Конституцията
и с това е дал пример на неуважение и
незачитане на идеята и принципа за върховенството
на Правото и на Легитимността.
ІІ.Описание на
казуса
1.
Политическата Партия „Движение за
Права и Свободи“ е създадена на Учредителна национална конференция,
проведена в София на 26 и 27 март 1990 г., на която е приет Устав и Програма на
Движението и са избрани ръководни
органи.
По молба на Централното
оперативно бюро на партията тя е вписана в отделния регистър за
политическите партии в Софийския градски съд, с Решение от 26 април
1990 г. по фирмено дело (ф.д.)
№2574/1990 г., а Решението е обнародвано в „Държавен вестник“ бр.35 от 2 Май 1990 г.
След това, на
основание така извършената регистрация визираната формация е предприела
извършването и до днес извършва дейност, която има конституционната
претенция (чл.11 ал.3) да е присъща на политическите партии
и да има характера на „съдействие“ „за
формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“, при законовото уточнение (чл. 2 ал. 2 ЗПП), че това
е дейност, извършвана при спазването на изискването за „съдействие“ „за
формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по
други демократични начини“.
2.
На 08 октомври 1991 г., непосредствено след конституирането на Конституционния съд, група от 93-ма народни представители от
състава на Великото Народно събрание
са внесли в Конституционния съд „Искане“,
по което е образувано „Конституционно дело №1 от 1991 г.“,
и в което са предявени две искания:
Първо. Съдът да даде
задължително тълкуване на конституционните разпоредби, имащи отношение към визирания
казус;
Второ. Съдът да се
произнесе по конституционността на политическата партия „Движение за права и свободи“.
На 04 Ноември 1991 г. група от
53-ма депутати от състава на 36-то
Народно събрание са внесли т.нар. „Допълнителна молба“ по визираното
конституционно дело, с която са заявили присъединяването си към делото и са
предявили две нови искания:
Първо. Съдът да обяви за
противоконституционна разпоредбата на §6 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за политическите
партии;
Второ. Съдът да се
произнесе по статуса на депутатите, избрани с листата на ДПС.
С Определение от 12 ноември 1991 г. Конституционният съд е
формулирал предявените пред него искания така:
Първо. Да се установи и
обяви противоконституционността на §6 от преходните и заключителните разпоредби
на ЗПП;
Второ. Да се установи и
обяви противоконституционността на ДПС;
Трето. Да се обяви за
незаконен изборът на народните представители, избрани с листата на ДПС.
След като визираните три
искания били разгледани във фазата на допустимостта, били постановени две т. нар. „определения“ (от 29
декември 1991 г. и от 04 февруари 1992 г.), съгласно които предметът на делото бил определен
като обхващащ два въпроса:
а) спор за конституционността на
ДПС; и
б) спор за установяване на статус
на неизбираемост на народните представители, избрани с листата на ДПС, тъй като това
е организация, която е незаконно регистрирана и е противоконституционна.
С т.нар. „Решение №4 от 21 април 1992 г.“ на Конституционния съд по к.д.№1/91
г., обнародвано в „Държавен
вестник“ бр. 35 от 1992 г., Конституционният съд е обосновал гледището си :
в т.нар. „Раздел
І. Относно спора за конституционността на ДПС“, и
в т.нар. „Раздел
ІІ. Относно искането за произнасяне по статуса на депутатите, избрани с листата
на ДПС“,
след което е постановил своето т.нар. „Решение“,
съгласно което:
*е отхвърлил предявените искания и
*е прекратил производството по делото
в частта относно
искането за обявяване на противоконституционността на ДПС.
Изключително важна особеност на
така визирания казус, обаче, е фактът, че по това т.нар. „Решение“ на
Конституционния съд са депозирани подписите на ШЕСТ души съдии, които
категорично и ясно са изразили своето т.нар. „особено мнение“, т.е. несъгласие
с така „постановеното“ „Решение“.
3.
Изключително важна особеност при
разглеждането от Конституционния съд на така визирания казус, обаче, са
следните факти, обстоятелства и съображения:
Заседанието на
Конституционния съд от 13 април 1992 г. е било проведено при участието на 11
(единадесет) съдии, от общия брой на съдиите 12 (дванадесет) души.
Шест души от съдиите са
подкрепили предявеното пред Съда искане;
Пет
души от съдиите са отхвърлили предявеното искане;
Следователно нито едно от двете
противоположни гледища или решения по казуса не е било получило необходимото
мнозинство от 7 (седем) гласа.
А това означава, че по
предявеното искане (или разглеждания от Съда казус) НЯМА т.нар. „валидно Решение“;
тоест, въпросът
за конституционно-правния статус на политическата партия „Движение за права и
свободи“
НЕ Е РЕШЕН от
Конституционния съд
и ВЕЧЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК процедурата продължава да стои като предстояща за
продължаване и за постановяване на валидно (легитимно) решение
и през цялото това време самият Конституционен съд очевидно нагло и
безскрупулно НЕ САМО се гаври с чувството за Право и Легитимност на българските
граждани (които, впрочем, са и европейски граждани), НО И фактически обезпечава
функционирането на установения престъпен ченгеджийско-мафиотски
паравоенен политически режим.
Съгласно принципите и
нормите на Правото Конституционният съд приема (взема) в качеството им на
валидни и легитимни своите решения само при наличието на мнозинство 50% от
всички съдии плюс (+) един (1), т.е., за да бъде едно решение на КС валидно
и легитимно, е необходимо (нужно) т.нар. „мнозинство“ от 7 (седем) гласа
(гласовете на седем души съдии).
В случая такова мнозинство,
обаче, не е било получило нито едно от двете противоположни гледища (или
възгледи, или предложения) за решение.
Несъмнено при подкрепа от
шест (6) души съдии на предявеното пред съда искане съдът не може да вземе
валидно легитимно решение;
Но Конституционният съд категорично
не може (няма правото!) да вземе (да постанови) и обратното решение,
т.е. това, което той фактически е постановил,
тъй като то не само не е подкрепено от 7 (седем) съдии, а е подкрепено само от
5 (пет) съдии.
Така „оповестеното“ „Решение“ на
Конституционния съд е в ДРАСТИЧНОПРЕСТЪПНО
противоречие с чл.147 ал.1 и чл.151 ал.1 от Конституцията на Република
България.
То е в драстично
противоречие и с чл.15 ал.2 от Закона за Конституционния съд.
Всъщност, Конституционният
съд е извършил АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМО НАРУШЕНИЕ КАКТО на Конституцията, ТАКА И
на въпросния Закон, тъй като при наличните факти и обстоятелства е разполагал
само с една единствена възможност – да обяви
невъзможност за вземане на решение.
ІІІ.
Господин НЕЛЕГИТИМЕН
И ПРЕСТЪПЕН Главен Прокурор Цацаров,
Настоявам да бъде
извършено прецизно разследване на така визирания казус!
29 Август 2014 г. Янко
Н. Янков
***
Край на документа
